Т.О. Смит – ХАТЧЕТ ЧАСТ 3

Глава 3
ХАТЧЕТ

Наблюдавах Матю и Инк, докато Инк му показваше как да нарисува клубната емблема на „Дивите врани“. Той имаше талант да рисува – момчето беше адски добро в това.
Аз? Бях гаден в рисуването, но си спомнях, че Лейла имаше това умение. Просто тя винаги предпочиташе да чете, а не да рисува. Жената беше перфектна във всичко, което правеше, когато бяхме тийнейджъри. В моите очи тя не можеше да сгреши.
Трябваше да призная обаче, че бях прецакал всичко.
Но, по дяволите, да криеше детето ми от мен? Това беше долно, а Лейла никога не беше постъпвала долно.
Гледах как Лейла нахлува в клуба, а Тор я последва. Изправих се моментално и отидох при тях. Тя беше два часа по-рано, отколкото трябваше, което означаваше, че е затворила магазина си по-рано. Трябваше да затвори чак в седем.
– Какво става? – Поисках да знам, докато я обхождах с очи. Не ме разбирайте погрешно; все още бях адски ядосан на нея, но все още ме беше грижа и за нея, колкото и да не исках – нямах нужда от това.
– Нищо не се е случило! – Изкрещя ми тя, очевидно изгубила самообладание, преди да се върне в клуба.
– Замълчи! – Изръмжах ѝ. Тя се дръпна назад от мен с широко отворени очи. С ъгъла на окото си видях как Инк извежда Матю от стаята. – Тор, какво, по дяволите, стана? – Попитах нашия клубен изпълнител.
– Видях Линкълн на записите от охранителните камери. Той се шмугваше по стълбите към апартамента ѝ над магазина. Накарах я да заключи и да включи алармата, а аз се измъкнах, за да се отърва от Линкълн. Но докато стигна навън, той вече се изнасяше от паркинга. Веднага след това я върнах тук. Не исках да рискувам с нейната безопасност. Клубът е най-безопасното място за нея в момента.
Лицето на Лейла пребледня. Очевидно Тор не ѝ беше казал всичко това. Вероятно просто я беше накарал да се качи в колата и да се върне по дяволите тук, в клуба, без да ѝ обясни.
– За бога. – Изръмжах, като прокарах ръце през косата си. Вече не можех да си отдъхна, по дяволите.
Изхвръкнах от клубната сграда, мразейки, че Саботаж все още не ми позволява да направя крачка към Линкълн. Искаше да се увери, че сме си подредили всички патици, или някаква глупост.
Не знаех какво толкова сложно има в това нещо. Единственото, което исках, беше проклетият куршум в главата на Линкълн за това, че се е опитал да се ебава с Матю – ебаси, за това, че се е ебавал с Лейла.
Исках да е мъртъв за това, че се е изгаврил със семейството ми.
Да забия куршум в черепа на тоя шибаняк? Проблемът е решен в съзнанието ми.

***

Вдигнах поглед от двигателя, по който работех, когато чух някой да влиза в гаража. Лейла стоеше там, облечена в къси панталони, които показваха бедрата ѝ, с горнище, а по-малките ѝ гърди бяха повдигнати от сутиена. По гърдите и отстрани на лицето ѝ се стичаше пот. Беше ясно, че току-що е приключила с тренировката.
И беше секси като дявол с тези проклети очила на лицето си. Винаги ми е харесвало, когато е носела очила. В съчетание с перфектното ѝ тяло?
Бях твърд като дявол за нея.
– Какво? – Измърморих, обръщайки се обратно към двигателя и далеч от разсейващото ѝ тяло. Изкушението беше ебати майката.
– Саботаж ме хвана да излизам от фитнеса и ми каза да дойда да ти кажа, че момичетата току-що са приключили с приготвянето на вечерята. Иска да влезеш и да ядеш. – Каза ми тя.
Аз само измърморих и се преместих до кутията с инструменти, за да намеря друг размер гнездо, тъй като размерът, който имах, не отговаряше на изискванията.
– Е? – Попита тя, когато така и не отговорих. – Просто ще ме игнорираш ли? Знам, че не ти е приятно, че съм тук, но трябва да ядеш, Блейк. – Каза ми тя, всъщност звучеше загрижено, а не толкова заядливо, както обикновено изглеждаше напоследък.
А моят контролиращ задник, по дяволите, мразеше, когато тя ми говореше отстрани.
Обърнах се, за да я погледна.
– Това, че ти си тук, няма нищо общо с това кога ще реша да ям, Лейла. – Казах ѝ. Тя се намръщи срещу мен. – Когато съм в такова състояние, просто имам нужда от шибана работа – нещо, което да ме разсее от гадостите, които се случват в момента.
Тя въздъхна, кръстосвайки ръце на гърдите си, което само послужи да избута гърдите ѝ нагоре. Беше адски секси гледка, но накара члена ми да се втвърди неприятно.
– Матю иска да влезеш и да хапнеш с него. – Каза ми тя.
Знаеше, че като извади картата „Матю“, ще ме накара да вляза вътре и да ям, и използваше цялата ѝ сила.
Погледнах към тавана. В момента не можех да изям нищо, по дяволите.
Но ако детето ми искаше нещо, то го получаваше. Единственото, което исках, беше да му направя адски добро впечатление. Вече бях пропуснал шест години от живота му – едни от най-важните, най-впечатляващите години.
Захвърлих гаечния ключ в кутията с инструменти.
– Добре. – Измърморих.
Тя сложи ръка на ръката ми, когато се преместих да мина покрай нея. Веднага спрях и се обърнах, за да я погледна.
– Какво? – Попитах, мразех как сърцето ми се разтуптя от близостта ѝ, мразех начина, по който меката ѝ ръка се усещаше върху ръката ми.
– Съжалявам, че светът ти се преобърна с главата надолу, защото се върнах в града, Блейк. – Каза ми тихо тя.
Поклатих глава.
– С Линкълн трябваше да се справим отдавна. И ако не се бяхте върнали, нямаше да знам за Матю. Така че ти ми правиш услуга. – Казах и.
Тя продължаваше да ме гледа с големите си сини очи зад очилата и аз, по дяволите, изгубих ума си. Самообладанието ми се скъса като опъната гумена лента.
Имах нужда от нея – исках я.
Със стон обгърнах кръста ѝ с ръка. С другата си ръка вплетох пръсти в косата ѝ и се спуснах към нейните устни, поемайки тези съвършени устни в целувка, която разкъса шибаната ми душа.
Тя изстена тихо, докато се приближаваше към мен, притискайки мекото си тяло към моето. Аз я подкрепих към бетонната стена на гаража и пъхнах коляното си между краката ѝ, докато задълбочавах целувката, плъзгайки езика си по нейния.
Боже, тя имаше още по-добър вкус, отколкото преди всички тези години.
Тя се задъхваше в целувката и се притискаше към коляното ми, отчаяна от триенето. Плъзнах грубите си ръце под блузата ѝ и по меката ѝ кожа, като си спечелих още един красив стон.
Чух стъпки да влизат в гаража и се дръпнах назад от нея, мигновено се преместих, за да защитя тялото ѝ от този, който беше, а ръката ми автоматично посегна към пистолета.
Призракът ми се усмихна. Аз му се намръщих.
– Извинявай, че те прекъсвам, братко, но има едно нетърпеливо момченце, което чака баща му да влезе вътре и да се нахрани. – Напомни ми той.
Кимнах веднъж. С кимване в отговор Призрака се запъти обратно към клуба. Обърнах се и погледнах надолу към Лейла. Тя бе прехапала устна, а очите ѝ мигновено срещнаха моите. В красивите им сини дълбини проблясваше нервност.
– Хайде. – Измърморих и тръгнах към клуба.
Господи, майната му, никога нямаше да се науча, нали? Трябваше да поддържам проклетата си глава чиста, а да не се забърквам с Лейла точно сега, нали? Това щеше да ме прецака целия.

***

– Имам внезапна работа, която се появи. – Обяви Саботаж, след като всички приключихме с вечерята и църквата. – Хатчет, Инк, Призрак – искам вие тримата да сте с мен. Съдията има нужда да вземем тази пратка за него и да му я донесем. Той е вързан в момента – федералните са му в задника.
Кимнах веднъж в знак на разбиране. Бягството беше точно това, от което имах нужда, за да си прочистя главата. Знаех, че братята ми ще защитят Матю и Лейла.
– Кога тръгваме? – Попита Инк.
– Трябва да сме готови да тръгнем до час. – Каза ни Саботаж. Инк измърмори. Мразеше да бърза да тръгва на път, сега, когато беше женен за Рейна и имаха Илайджа заедно. – Съдията ме уведоми докато всички се хранехме. – Обясни той, разбирайки как се чувства Инк, тъй като Саботаж също беше женен и имаше момиченце. – Така че, оправяй всичко за през нощта, защото вероятно няма да се върнем преди разсъмване.
Той удари с чукчето си по масата, отлагайки заседанието на Църквата. Станах от стола си, като изчаках всички да се изнесат, за да мога да говоря със Саботаж насаме. След като стаята се освободи, затворих вратите и се обърнах с лице към моя президент.
– Какво става? – Попита мигновено той, като се облегна на стола си, за да ме наблюдава.
– Трябва да се уверя, че ще има защита на Лейла и Матю, докато сме на път. – Казах му. – И не перспектива. Не се доверявам на шибан перспективен човек за тази работа. – Казах му, знаейки, че той ще разбере.
Саботаж кимна в знак на разбиране.
– Кого искаш с тях? – Попита той, оставяйки решението за защитата в мои ръце.
– Тор и Грейв. – Отговорих веднага. Те бяха едни от най-добрите за тази работа. Щях да поискам Грим, но той не беше толкова добър с хората. – Могат да решат как искат да го правят – дали двамата ще са постоянно с тях, или ще се сменят – не ме интересува. Просто искам тези двамата да са в охраната им.
Саботаж кимна веднъж.
– Считай, че е готово, братко.
След това излязох от стаята, като отидох да намеря Матю и Лейла. Намерих Лейла свита на дивана да чете книга, а Матю играеше на PS4 на телевизора, който Саботаж беше сложил долу за него. Хлапето беше заклет геймър и понякога даваше на Скорпиона да се бори за парите си.
– Здравей, мъниче. – Казах, като разроших косата му и коленичих до него.
– Здравей, татко. – Отвърна той, едва откъсвайки очи от екрана на телевизора, докато отговаряше.
Седнах до Лейла. Тя постави книгата в скута си и придърпа очилата си нагоре по лицето, срещайки очите ми. Тя се държеше смело, това ѝ го признавах.
– Няма да бъда тук тази вечер. – Казах ѝ направо.
– Къде отиваш, Блейк? – Попита ме тя. Боже, шибано мразех истинското си име.
– Трябва да свърша една работа за клуба. – Казах ѝ, когато тя отвори уста. Тя се намръщи, но нямаше да получи отговор от мен. Никой – дори старата дама на „Саботаж“, Изи, не знаеше къде отиваме, когато тръгваме да бягаме. – Ние не включваме в клубните дела никой, който не носи елек, Лейла. Просто знай, че отивам на обиколка и няма да съм тук тази вечер. Тор и Грейв ще бъдат с теб и Матю и няма да ви оставят настрана, докато не се върна. Така че, ако имате нужда от нещо, кажете на някой от тях.
Тя въздъхна и отново взе книгата си.
– Както и да е, Блейк. Предполагам, че нещата никога не се променят, нали? – Попита ми тя.
Знаех, че има предвид времето, когато поставях Линкълн пред нея, когато се притеснявах повече за следващата си доза, отколкото да се грижа за нея – да бъда с нея.
Но това беше различно. Саботажът спаси шибания ми живот. Ако не беше той, днес нямаше да съм тук.
Честно казано, дължах на Саботаж и на този клуб проклетия си живот, а това беше съвсем различно от това, което правех за Линкълн.
Наведох се близо до нея, свеждайки очи към лицето ѝ. Тя преглътна нервно.
– Внимавай с шибания тон. – Тихо изръмжах. Тя се отдръпна от мен. – Аз не съм същото глупаво дете, което си познавала преди години, и ще е добре да запомниш това, разбираш ли?
Красивите ѝ, деликатни черти се изкривиха в насмешка, докато ме гледаше, накланяйки предизвикателно брадичката си. Майната му, искаше ми се просто да я изчукам докрай един проклет път – да ѝ напомня, че вече не съм онова прецакано дете.
– Наистина? – Отвърна тя. – Може вече да не си изстрелваш хероин в ръцете, Блейк, но все още си до ушите в незаконни глупости. Аз не съм шибано сляпа. Този клуб е лоша шибана новина и в момента, в който се справиш с Линкълн, ще се погрижа да загубиш всичките си права върху сина ми. Няма да позволя да съсипваш живота му.
Дръпнах се от дивана, като едва се сдържах да не забия юмрук в стената. Погледнах надолу към Матю, който ме гледаше с любопитни очи. Въздъхнах тихо, като затворих гнева в себе си.
Застанах на колене пред него, като напълно игнорирах майка му, която е кучка.
– Хей, момче, трябва да отида на работа, така че няма да се прибера тази вечер, добре? – Казах му, протягайки ръка напред, за да разроша русата му коса.
– Добре, татко. Ще се видим ли, преди да отида на училище сутринта? – Попита ме той. Усмихнах му се. – Разбира се, момче. Обичам те, нали?
Той кимна, а по пухкавите му устни се разля усмивка. Той се хвърли с ръце около врата ми, като почти ме събори на задника ми, докато аз обвивах собствените си ръце около малкото му тяло, притискайки го към себе си, докато затварях очи, заключвайки за съхранение усещането, че държа момчето си в ръцете.
– Аз също те обичам, татко. – Каза ми той.
Преглътнах емоциите, които се надигнаха в мен, докато заравях лицето си в косата на сина ми, като си пожелавах животът да е толкова прост през цялото време.
Срещнах погледа на Лейла над главата на Матю, като я улових да се взира в мен и Матю с нещо неразличимо в очите, но не ми пукаше как се чувства в тази ситуация.
Сега, когато знаех за Матю, тя нямаше да го откъсне от мен.
С отвратително свиване на устните си в нейна посока, погледнах обратно към Матю, неутрализирайки лицето си отново за него.
– Добре, момче. Време е да тръгвам, добре? Бъди добър за майка си.
– Добре, татко. Ще се видим на сутринта! – Възкликна той, докато се връщаше към контролера си за игри.
Изправих се в пълния си ръст и се обърнах, насочвайки се към вратата, където ме чакаше Саботаж със съпругата си Изи до себе си.
Изи сложи ръка на ръката ми, като ме спря. Погледнах надолу към нея, като очите ми срещнаха лешниковите ѝ.
– Тя ще се оправи, Хатчет. – Каза ми тихо тя.
Повдигнах рамене.
– Честно казано, Изи, не ми пука дали ще го направи или не, но тя няма да държи сина ми далеч от мен. Ще бъда проклет. – Казах ѝ тихо.
Тя кимна, познатият огън озари очите ѝ, докато нагласяше спящото си бебе в ръцете си.
– Целият този клуб ще те подкрепи, Хатчет – винаги. Знаеш това. Само кажи думата.
Кимнах ѝ веднъж в знак на благодарност и излязох от клуба. Трябваше да тръгна на път, преди да съм станал разрушителен.

Назад към част 2                                                                      Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!