Глава 4
ЛЕЙЛА
На следващата сутрин влязох в кухнята, малко изненадана, че Блейк и другите мъже още не са се върнали. Беше почти време Матю да тръгва на училище и Блейк му беше казал, че ще се върне да го види, преди да тръгне. Надявах се, че Блейк поне ще удържи на думата към сина си.
Всички разговори в кухнята спряха, когато влязох, и веднага усетих враждебността, която се носеше от жените на вълни. Знаех, че не съм добре дошла тук, просто не очаквах да го кажат толкова открито.
– Дойдох само да взема на Матю малко закуска. – Казах тихо, докато се насочвах към хладилника.
– Той вече яде. – Заяви една руса жена в тесни дънки и червен топ.
Кимнах и се отдръпнах от хладилника. Нервите ми бяха на ръба, а нивото на тревожност се покачваше. Знаех кога не съм добре дошла, а в тази кухня не бях добре дошла. Бях почти сигурна, че те шибано ме мразят.
– Благодаря. – Измърморих.
– Това, че не те харесваме заради ада, през който подлагаш Хатчет, не означава, че не обичаме Матю като семейство. – Заговори друго момиче. Бях я виждала с Инк няколко пъти, затова предположих, че е неговата стара дама.
Предизвикателно наклоних брадичката си към нея, но преди да успея да кажа каквото и да било, чух как мотори се изнизват на площадката и изведнъж се чуха викове – и то много.
– Майната му! – Изръмжа Тор. – Махнете децата оттук! – Извика. – Грим, Саботаж се нуждае от помощ!
Лицето на Изи пребледня, когато тя запрати дъщеря си към една от другите жени и се втурна из стаята. Излязох от кухнята, за да видя как Скраб измъква момченцето на Инк и Матю от стаята и ги вкарва в една от задните стаи.
– Добре съм! – Изръмжа Саботаж. – Майната му, ще живея! Грейв, Грим, помогнете ми да вкарам Хатчет в проклетия параклис!
Сърцето ми спря, докато лицето ми пребледня при звука, че Блейк е ранен. Втурнах се иззад бара. Тор ме задържа, клатейки глава към мен, докато ми пречеше да отида при него.
– Не е добре да се намесваш точно сега, момиче. – Каза ми той грубо, изненадващо любезен към мен.
Засмуках рязко дъх, ръцете ми трепнаха, за да прикрият устните ми, докато гледах с ужас как Грим, Инк и Грейв излязоха от микробуса, носейки окървавения, изпаднал в безсъзнание Хатчет.
– Блейк! – Изпищях, като се втурнах напред, но този път ме пресрещна Призрака, като ми поклати глава.
– Не сега, Лейла. – Каза ми грубо той. Преглътнах буцата в гърлото си, а горещи сълзи пареха в задната част на очите ми. – В момента трябва да стоиш настрана от пътя, ясно ли ти е? – Каза ми той, като ме избута обратно към Тор.
Сълзите се стичаха по лицето ми. Не бях съгласна с това, което Блейк правеше за този клуб, но никога не исках той, по дяволите, да пострада. Все още ме беше грижа за него – това никога нямаше да се промени. И ми бяха нужни години, за да се примиря с факта, че мислех, че той най-накрая е успял да се самоубие.
Не можех да премина през тази гадост за втори път. Всъщност, вместо да се държа като такава кучка, трябваше поне да се опитам да се сдобря с него.
Вместо това може би ще сложа край на всичко между нас с омраза.
– Скъпа, хайде, да седнем. – Каза старата дама на Инк, като се приближи до мен. – Пени, можеш ли да ѝ донесеш едно питие? Тя изпада в шок.
– Той ще умре ли? – Задъхах се, докато падах на един стол, загледана в Медик, който разкъсваше ризата на Хатчет, след като мъжете го положиха на масата в параклиса.
Тя поклати глава към мен и се усмихна на Пени в знак на благодарност, когато русата жена донесе чаша, пълна с кехлибарена течност.
– Не, скъпа. Хатчет е адски силен за това. Той има син, за когото трябва да живее. Повярвай ми, когато казвам, че ще се справи, добре?
Инк се приближи до нас.
– Рейна, трябва да направиш едно кафе. Смеси го с малко Baileys. Всички ние ще имаме нужда от него. Медикът каза, че това ще отнеме известно време. Никой от мъжете няма да спи, докато не разберем присъдата за Хатчет.
Отпуснах лице в ръцете си, опитвайки се да овладея риданията си. Рейна нежно стисна рамото ми, докато се изправи. Матю се втурна вътре, а по лицето му се разля усмивка.
– Мамо, видях мотора на татко… – Лицето му пребледня, когато погледна в параклиса, където Блейк беше положен на масата.
Брадичката му се поклащаше, докато сълзите се стичаха по бузите му. Скочих от стола си и се втурнах напред, като го взех на ръце и го държах здраво, докато той започна да плаче силно.
– Мамо, какво става с татко? – Попита, а сълзите се стичаха по малкото му лице – лицето, което толкова много приличаше на Хатчет.
– Той ще се оправи. – Заплаках, докато се свличах на стола, на който седях, притискайки в прегръдка сина си, който беше като олицетворение на баща си.
Саботаж се приближи с Изи до себе си, с отрязана и свалена риза, а около горната част на ръката му беше увита превръзка. Той седна до нас.
– Хей, хлапе, искаш ли да чуеш някои наистина страхотни истории за баща си, докато го чакаме да се събуди? – Попита Саботаж.
Матю кимна.
– Ще се оправи ли татко? – Попита Матю Саботаж.
Саботаж се усмихна.
– Разбира се, че ще го направи, хлапе. Баща ти е най-силният човек, когото познавам. Той ще се справи с това. – Каза той, докато нежно се протягаше и вземаше Матю от мен, настанявайки сина ми на коляното си.
Изи дръпна глава към дивана, като безмълвно ми даде знак да я последвам. След като и двете седнахме, тя ме погледна.
– А сега дай всичко от себе си. – Каза ми тихо, докато ме обгръщаше с ръце.
Не ми пукаше, че откакто бях дошла, всички се държаха с мен като с кучка. Успокоих се от нея и се разпаднах.
***
Бавно се събудих, когато някой нежно ме разтърси. Отворих кървясалите си очи, като едва различавах човека пред мен, тъй като очилата ми вече не бяха на лицето ми, а и все още бях полузаспала.
– Ето. – Каза грубо Блейк, подавайки ми очилата.
Бързо ги нахлузих на лицето си, докато седях и го гледах шокирано.
– Ти… ти беше… – Задъхах се, неспособна да повярвам на очите си. Той току-що беше лежал на масата, приличайки на самата смърт.
Боже, имаше толкова много шибана кръв.
Той се отпусна на дивана с мрънкане и ме обгърна с ръце.
– Добре съм. – Прошепна той в косата ми, докато аз отново започнах да плача.
Сълзите се плъзнаха по лицето ми, докато стисках в юмруци тениската му.
– Имаше толкова много кръв. – Изхлипах.
– Знам, но вече съм добре. – Каза тихо той. – Лейла, бейби, аз съм добре. – Успокои ме той, като прокара ръка по косата ми.
– Никога повече не ме плаши така. – Задуших се.
Той се засмя тихо.
– Съжалявам. Ще се опитам да не го правя. – Устоях на желанието да го плесна по страната. – Обикновено бягането минава доста гладко. На връщане тук обаче срещнахме някои проблеми и един съпернически клуб се опита да отстрани „Саботаж“. Работата ми като сержант по оръжията е да защитавам президента си. Карах пред Саботаж и получих изстрел в рамото и един в ръката, за да го защитя.
Облегнах се назад и го погледнах.
– Не те ли боли да се движиш? – Попитах го, докато бършех бузите си.
Блейк се ухили.
– Разбира се, че боли, но ще се справя. – Каза ми той. Аз се намръщих. – Винаги съм се справял. Преживявал съм и много по-лоши неща. – Той нежно избърса сълзите от бузите ми. – Матю прие доста тежко това, че се нараних, но беше добре, щом ме видя да се изправям и да се разхождам. Сложих го да си легне преди около тридесет минути.
– Защо не ме събуди по-рано? – Поисках да знам. – Бях много притеснена.
– Изи каза, че си плакала толкова силно, че накрая си припаднала от хипервентилация. Затова те оставих сама, докато не мога наистина да бъда с теб, без да се налага Матю да е наблизо.
Подсмърчах, докато прокарвах очи по лицето му.
– Никога повече не искам да се страхувам така, Блейк. – Прошепнах, като отново зарових лице в гърдите му.
Той просто мълчаливо обви ръцете си около мен, притискайки ме към себе си. След известно време той се изправи от дивана с леко помръдване и ми подаде ръка.
– Хайде. Хайде да си легнем. – Каза тихо той.
Преглъщайки нервно, аз поставих ръката си в неговата, доверявайки му се в този момент. И се надявах и молех да не попадна в същия капан, в който попаднах преди седем години. Но днес почти го бях загубила.
И днес бях осъзнала, че цялата тази борба – не си заслужаваше сърдечната болка.
Назад към част 3 Напред към част 5
