Т.О. Смит – ХАТЧЕТ ЧАСТ 5

Глава 5
ХАТЧЕТ

Издишах от болка, докато вдигах ръка, за да запаля цигара. Два часа след като Лейла беше заспала, аз все още бях буден – не можех да заспя.
Какво, по дяволите, правех грешно?
Когато Лейла напусна града, а Саботаж ме спаси от живот в абсолютен ад и мъчения – спаси ме от случайно предозиране – спаси ме от самоубийство, аз се изгубих в този клуб – шибано се зарових в живота на разбойник, за да изплатя този дълг. Дивите врани ме направиха човека, който съм днес, а на Саботаж дължа шибания си живот. Защото без него нямаше да го имам.
Тук всичко се нареждаше на мястото си – бавно, но сигурно. Бях се примирил с факта, че жената, в която бях лудо влюбен, си беше тръгнала и правеше по-големи и по-добри неща – правеше повече от живота си, отколкото би могла да направи, оставайки тук с мен.
Никога не я бях търсил. Първо, защото ми беше казала, че е направила аборт, така че нямаше дете, за което да се притеснявам. Второ, в миналото, когато бяхме заедно, бях прецакал живота ѝ достатъчно. Тя не се нуждаеше повече от някой толкова повреден като мен. Само щях да я съборя – да я разкъсам на парчета.
Тя не се нуждаеше от тази гадост. Честно казано, Матю също не се нуждаеше. Никой от тях не заслужаваше да ме гледа как бягам и да се притеснява през цялото време, докато ме няма, че може да не се върна жив.
Но ебаси, аз бях егоист. Знаех, че трябва да се справя с този проблем на Линкълн и да пусна и Лейла, и Матю – да имам минимално влияние в живота на Матю, за да може той да расте и да просперира, без да е заобиколен от тези глупости – но не можех да го направя.
Майната му, исках да си я върна – исках и тя, и Матю да са с мен до края на живота ми. Исках ги за дълъг период от време. Исках отново да бъдем семейство.
Чух вратата на клуба да се отваря, което ме извади от дълбоките ми мисли. Обърнах се и видях Лейла да излиза навън. Тя беше увила сиво одеяло около раменете си срещу студа във въздуха. Косата ѝ беше разхвърляна и разрошена от съня.
Изглеждаше толкова шибано красива, че душата ми искаше да се разтопи в краката ѝ.
Тя вдигна очилата си на носа, докато ме изучаваше.
– Добре ли си? – Най-накрая ме попита. Измърморих, преди да дръпна от цигарата.
– Мисля. – Казах ѝ грубо.
– За какво? – Попита ме тя.
За момент изучавах красивите ѝ, деликатни черти, наблюдавайки как тя отново избутва очилата си нагоре по носа. Дръпнах още една дръпка.
– Колко шибан егоист съм. – Признах си.
Тя вдигна вежди към мен, а изненадата озари красивите ѝ сини очи.
– За какво говориш, Блейк? – Попита тя.
Дръпнах глава надолу към рамото и ръката си.
– Тази глупост, Лейла. Говоря за това. Бях толкова шибано ядосан, когато ти се появи отново тук, в града, с детето ни на ръце. Чувствах се толкова летливо гадно – признах, докато хвърлях цигарата на земята и я задушавах с ботуша си – че единственото, което знаех да направя, беше да те притисна в ъгъла – по същия шибан начин, по който се почувствах, когато видях лицето на Матю. Но не мога да пренебрегна тези стари чувства, Лейла. Все още усещам цялата тази гадост между нас – все още толкова свежа, колкото беше преди да се забъркам в цялата тази глупост тогава.
Поклатих глава, взирайки се в осветеното от звезди небе.
– По дяволите, жено, не бива да те моля да останеш тук с мен, след като се справим с Линкълн. – Погледнах към нея, за да видя как очите ѝ плуват в сълзи. Преглътнах трудно. Никога не съм искал да я разплаквам. – Не биваше да те моля да бъдеш моята стара дама, Лейла. Разбира се, аз съм в по-добро положение, отколкото преди седем години, но животът ми все още е опасен. Все още има риск всеки път, когато тръгвам на път, да не успея да се върна жив у дома при теб и Матю.
Няколко сълзи се спуснаха по бузите ѝ.
– Какво искаш да кажеш, Блейк? – Попита тя, а гласът ѝ беше гъст от емоции.
Пристъпих напред и нежно погалих бузата ѝ с китката, прикрепена към здравата ми ръка.
– Искам те, Лейла. Искам теб и Матю. Майната му, жено, искам да сме семейство. Никога не съм спирал да те обичам. Направих всичко възможно да се опитам да спра, но това никога не се случи. Ти си всичко за мен. – Поех си дълбоко дъх, но толкова много ме болеше да дишам толкова дълбоко, че трябваше да устоя на желанието да се размърдам. – Разбирам, ако искаш да избягаш в обратната посока от мен – от това – но просто знай, че ако ме искаш, аз съм тук, Лейла.
Натиснах нежна целувка на челото ѝ и се отдръпнах, насочвайки се към мотора си.
Това пътуване щеше да боли като дявол, но наистина имах нужда да си прочистя главата.

***

Призракът ме чакаше на една от масите за пикник отвън, когато се върнах на паркинга на следващата сутрин. Колата на Лейла вече не беше на паркинга, а Матю не беше излязъл от клуба. Тъй като моторите на Тор и Грим липсваха, предположих, че Лейла е на работа, а Матю е на училище.
– Клубът се тревожи за теб, братко. – Коментира Призрака, докато се приближавах към вратата на клуба.
Поклатих рамо, защото в момента не исках нищо повече от някакви проклети болкоуспокояващи и може би – най-накрая – малко проклет сън.
– Не съм в настроение за шибана сърдечна дискусия, Призраче. – Измърморих, докато минавах покрай него.
– Хей! – Обади се Призракът, като ме хвана за здравата ръка и ме спря на пътя. Свих очи към него. Сега наистина не беше най-подходящото време да се занимава с тези глупости. – Този клуб не може да си позволи да си загубиш главата точно сега, Хатчет. Ти си СА – ти си единственият проклет човек, от когото се нуждаем, за да бъде главата му винаги изправена.
Изхвърлих ръката му от себе си, като пренебрегнах болката, която се търкаляше по тялото ми, докато го правех.
– Не ме докосвай, братко. – Изръмжах срещу него. – Казах ти, че не съм в проклетото настроение, така че се махай от задника ми, разбираш ли?
– Тази жена те ебава целия отвътре, Хатчет. – Зрението ми започна да се оцветява в червено. Трябваше да държи Лейла далеч от проклетата си уста. Той не знаеше нищичко за това, което се случи между нас. – Ти не си същият, откакто тя дойде в града. Тя те изостави веднъж и знаеш, че в крайна сметка ще го направи отново. Тя не е създадена за този живот, братко.
– Дръж я настрана от шибаната си уста! – Изръмжах, като изпратих удар в лицето му, официално губейки хладнокръвието си.
Той ме избута назад, а ръката му се притисна към раната ми от куршум. Изпуснах рев от болка и го повалих на земята.
– Хей, хей! – Изръмжа Саботаж, когато вратите на клуба се отвориха.
Някой обви ръката си около здравата ми ръка и ме издърпа от Призрака. Призрака се търкулна на ръце и колене, кашляше и плюеше кръв от устата си.
– Какво, по дяволите, става? – Поиска да знае Саботаж, докато Инк и Грейв ме държаха настрана.
– Кажи на шибания си капелмайстор да държи Лейла далеч от шибаната си уста, През. – Изръмжах, като погледнах Призрака.
– Нека всички да се успокоим тук. – Изръмжа Скорпионът. Вече всички бяха излезли навън и наблюдаваха сцената пред себе си с предпазливи очи. Ако някой не прекъснеше боя, нещата можеха да станат кървави – бързо.
Откъснах се от Инк и Грейв и коленичих пред Призрака, който се беше облегнал на един от стълбовете на тентата. Той се втренчи в мен. Знаех, че не отвръща на удара – не искаше да ме нарани повече, отколкото вече беше направил. Но не ми пукаше за малката му проява на доброта.
– Позволи ми да изясня нещо. – Изръмжах му. – Лейла беше част от живота ми преди Саботаж и преди този шибан клуб. Тя винаги ще бъде на първо място, разбираш ли? – Изправих се и погледнах директно към моя президент. – И нека да е ясно, че ако някога се стигне до избор между този клуб или Лейла и сина ми, ще избера Лейла и сина ми. – Уведомих го.
С това нахлух в клуба и се изкачих по стълбите към апартамента си.
И щях да избера тях, защото тя беше всичко за мен. Когато пътувах снощи, едно нещо ми стана ясно.
Не исках да живея без нея или Матю.

Назад към част 4                                                                       Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!