ЕПИЛОГ
НАТАЛИ
Една година по-късно…
– Танцувай с мен. – Мадокс ме хвана за ръката, спасявайки ме от групата дами, които ме бяха наобиколили, и ме въвлече в разговор за водното раждане.
– Да, моля. – Последвах го през тълпата, като се промъквах покрай групичките посетители на партито.
Тазгодишното празнично коледно парти беше препълнено. Ако миналата година си мислех, че партито е било натоварено, то сега балната зала на практика се пукаше по шевовете. Вероятно защото не беше на Бъдни вечер.
Повечето от лицата в тълпата бяха непознати, макар че и тук имаше много приятели и роднини.
Татко и Джуди бяха на бара. Бузите на Джуди бяха зачервени, а усмивката и – ярка. Татко беше определеният шофьор тази вечер, а Джуди се беше отдала на шампанското.
Тя ме забеляза и ми помаха точно когато Вайълет се втурна към тях, хвана ръката на татко и го дръпна към дансинга.
Мадокс ме прегърна и ме придърпа към себе си.
– Кой те повика? – Попитах. Преди няколко минути той се беше оттеглил, за да отговори на телефона си.
– Сиси – промълви той.
Спрях се.
– Какво искаше?
– Иска да дойде в понеделник, за да види Вайълет. Ще видим дали наистина ще се появи.
– Не мисля, че трябва да казваме на Вайълет.
– Да, и аз така мислех. Ако Сиси се появи, това ще бъде изненада. Ако не се появи, Вайълет никога няма да разбере.
Бяхме си взели поука от последния път, когато Сиси се обади и обяви, че ще дойде на гости в Монтана.
Нашето красиво момиченце беше седяло до предния прозорец, гледаше пътя с часове и чакаше майка си да се появи. Накрая, притеснен, че нещо се е случило, Мадокс се беше обадил на Сиси само за да разбере, че тя е променила плановете си в последния момент. Тя му беше дала някакво извинение за времето и условията за летене.
Подозирах, че е така, защото преди полета Сиси се беше обадила на Вайълет, която се беше изпуснала и ѝ беше казала, че съм бременна.
Може би отказът и към Вайълет беше нейният начин да ни накаже. Каквито и да бяха причините, Сиси не се беше променила и се съмнявах, че някога ще се промени. Тя идваше и си отиваше, когато и беше удобно, а това не беше често. А когато разбе сърцето на Вайълет, Мадокс и аз бяхме там, за да съберем парчетата.
Облегнах се на широките му гърди и се усмихнах, когато ръката му се плъзна по гърба ми. Песента беше бърза, но и двамата танцувахме в собствен ритъм.
Така или иначе нямаше почти никакво място за движение. Толкова близо до полунощ подът беше пълен с щастливи, пияни възрастни.
– Вайълет се забавлява – казах аз, като намерих нея и татко в тълпата. – И изглежда толкова красива тази вечер.
Когато отидохме в едно малко магазинче в центъра, за да си изберем рокля, бях я оставила да избира. Предположих, че ще избере стандартната си червена, но докато разглеждахме рафтовете, тя избра кадифена зелена рокля, която се вееше на коленете и.
Както и миналата година, Хана и беше купила диадема.
– Тя го прави. – Мадокс погледна към дъщеря си, после се наведе и ме целуна по врата. – Изглеждаш прекрасно.
Беше ми казал същото безброй пъти тази вечер. Прилепналата ми сива рокля се оформяше по бебешката ми подутина. Диамантените обеци, които ми беше купил като предколеден подарък, бяха единственото ми украшение, с изключение на брачните ми халки.
Точно както бяхме решили миналата година, Мадокс и аз не чакахме.
Бяхме започнали да живеем заедно без отлагане и не беше минал ден, в който да съм съжалявала за един момент.
След Коледа миналата година се записах в университета в Монтана, като промених графика си, за да мога да взимам Вайълет от училище всеки ден. Мадокс беше дал зелена светлина на баща си и братята си да построят къщата му и в деня, в който тя беше завършена, всички се преместихме заедно.
Тогава се срещахме от шест месеца. Седмица след като се нанесохме, с Мадокс се оженихме. Церемонията беше проста. Бях облякла бяла рокля. Той беше избрал черен костюм. С Вайълет като момиче за цветя застанахме до езерото в двора ни и разменихме клетви, а семейството и близките ни приятели ни наблюдаваха.
Седмица по-късно разбрах, че причината стомахът ми да е в постоянно състояние на торнадо не се дължи на сватбения стрес. А защото бях бременна.
Когато му показах положителния тест, Мадокс беше надал толкова силен крясък, че патиците в езерото бяха отлетели. Бяхме говорили за бебе – просто то се беше случило по-рано от планираното.
Но и двамата искахме Вайълет да има братче или сестриче. Обичах да съм нейна мащеха и макар че едно бебе можеше да забави образованието ми за известно време, нямах нищо против. Някой ден щях да бъда терапевт. Междувременно щях да се наслаждавам на времето със семейството си.
– Забавляваш ли се? – Попитах съпруга си, докато танцувахме.
– Да. А ти?
Измърморих в знак на съгласие, точно когато някой се блъсна в дупето ми.
– Да, но родителите ти ще трябва да намерят по-голямо място.
Мадокс се ухили.
– Мама каза същото по-рано.
– Обичам те, – казах, прозях се и се облегнах на рамото на Мадокс.
– Аз също те обичам.
Той ни разхождаше по дансинга, като ме държеше здраво. Правеше същото, когато бяхме вкъщи. Идваше зад мен и ме завърташе в прегръдките си, танцуваше с мен из спалнята, докато ме събличаше от дрехите ми.
Мадокс умееше да балансира между палавото и хубавото, а аз всеки ден благодарях на Вселената, че бях призована да бъда негова бавачка.
Благодаря на целия Ви екип за прекрасните изживявания,които поднасяте!
Благодарим за милите думи 🙂