ГЛАВА 5
СТЕЛА
– Изглеждаш секси. – Изсвири Уенди. – Горещо.
– Това са много сенки за очи. – Вдигнах четка за смесване, но Уенди я измъкна от ръката ми.
– Дори не си помисляй да ми разваляш шедьовъра.
Раменете ми се свиха, докато се гледах в огледалото.
– Не искам да тръгвам.
– Защо не? Мислех, че си развълнувана.
– Главоболие, – излъгах.
Истината си беше моя и само моя. Уенди беше най-добрата ми приятелка, но аз бях отнесла целувката на Хийт в гроба. Е… може би не в гроба. Пазенето на тайни не беше силната ми страна и единствената причина, поради която бях успяла досега, беше, че и двете с Уенди бяхме заети.
Тази вечер я видях за първи път през цялата седмица и от момента, в който влезе през вратата, се бяхме съсредоточили единствено върху подготовката ми за това парти.
Парти, на което аз не исках да присъствам. Не и с брат ми. И не с Хийт.
Все още не бях сигурна какво да мисля за тази целувка. В повечето случаи се опитвах да не мисля за нея, защото срамът, който идваше с този спомен – спомен, който трябваше да ценя – ме караше да се свивам на кълбо и да се крия под леглото си през следващите двадесет години.
Единственото ми спасение беше отсъствието на Хийт от офиса. Никога през живота си не бях очаквала с нетърпение да не видя Хийт, но ваканцията му беше моето облекчение.
Отсрочка, която приключва тази вечер.
– След няколко питиета сигурно ще се почувстваш по-добре. – Уенди ми се усмихна меко в огледалото.
– Да. – Усмихнах се в отговор. – Благодаря, че ми помогна да се приготвя.
– За какво са най-добрите приятели? Трябва да живея чрез теб. Не мога да си спомня кога за последен път съм имала повод да се разкрася и да облека секси рокля.
– Но ти можеш да носиш маратонки всеки ден. Бих заменила клин за секси рокля по всяко време.
– Това е вярно. – Тя се засмя. – Добре, какви обувки?
– Голи токчета?
– Съгласна съм. Ще ги взема.
Докато тя бързаше да излезе от банята, аз завъртях полата на роклята си, усещайки как платът се развява по краката ми.
Горната част имаше дълбоко деколте, което се спускаше достатъчно ниско, за да е секси, но не прекалено ниско, за да е скандално. Технически това беше работна среща. Плавната пола стигаше до средата на прасеца, а в единия си край имаше разрез, който стигаше до бедрото ми. Роклята беше черна с наситено сливово покритие, украсено с блясък. Косата ми беше накъдрена. Лешниковите ми очи бяха очертани с черни линии и сенки в сиво.
Уенди беше права. Наистина изглеждах секси. Преди една година щях да направя всичко това и още повече, само за да се надявам да привлека вниманието на Хийт. Тази вечер исках да измия всичко, за да се слея с тълпата.
Той ме беше целунал. Хийт Холидей ме беше целунал.
И съжаляваше за това.
Стиснах очи, като исках да изхвърля от главата си болезнения израз на лицето му от понеделник.
Устните на Хийт бяха толкова меки. Толкова вкусни. Едно движение на езика му по моите и щях да припадна. Колко дълго бях искала целувка? Колко дълго се надявах на тази на Хийт?
Единственият ми шанс, който бях провалила.
Беше ме целунал, а аз стоях там като ошашавена глупачка. Устата ми беше отворена. Слюнка се стичаше.
Тази целувка беше пълна катастрофа. Еквивалент на запалване на коледна елха. Предложението да запазим професионализма беше последният ми опит да запазя лицето си.
Най-лошото? Бях добра целувачка. Наистина добре се целувах. Имах гаджета, които ми бяха казвали същото. Така че защо, когато ми се предостави единствената възможност да целуна Хийт Холидей, се провалих толкова жестоко?
– По дяволите, сценична треска.
– Какво? – Уенди влезе в банята, носейки голите ми токчета с каишки.
– О, нищо. – Взех обувките и се наведох, за да ги обуя и да закрепя каишката на глезените си. Не бяха съвсем практични за декемврийската вечер, но модата изискваше жертви. И риск от измръзване. – Благодаря.
– Направи ми услуга. Опитай се да се забавляваш тази вечер. Знам, че винаги е интересно с брат ти наоколо, но се откажи от него и се наслади на партито. Това е и твоята Бъдни вечер.
– Добре. – Придърпах я в прегръдка. – Весела Коледа.
– Весела Коледа.
Звънецът на вратата се разнесе и ни накара да излезем от спалнята в бързината. Уенди се втурна да събере гримовете, които беше донесла, докато аз грабнах палтото и чантата си.
– Здравей, Гай, – каза тя и отвори вратата, преди да се промъкне покрай него. – Довиждане, Гай.
Устните му се свиха.
– Уенди.
Брат ми и най-добрата ми приятелка никога не са се разбирали. Гай смяташе Уенди за сноб, защото никога не се смееше на шегите му. Уенди смяташе, че той е самовглъбен и смахнат – оттам и причината да не се смее с Гай.
Бях престанала да се правя на посредник преди години.
– Изглеждаш много красива, Стела Белс. – Той взе палтото ми и го протегна. – Ще бъдеш най-красивото момиче на партито.
– Благодаря. – Плъзнах ръцете си. – Ти също изглеждаш добре. Нов костюм?
– Така е. Мислех, че е време за подобрение. – Той ми предложи ръката си. – Готова ли си за това?
Не. Издишах дълго.
– Готова.
– Благодаря, че идваш с мен тази вечер.
– Няма за какво. – Ударих рамото си в неговото. – Съжалявам за Мел.
– И аз. – Той ме дари с тъжна усмивка. – Харесвах я.
– Искаш ли да поговорим за това?
– Не тази вечер. Нека просто да се забавляваме. Аз и ти. Аз получавам всички твои танци.
Кимнах.
– Договорено.
Студеният нощен въздух хапеше по голата кожа на прасците ми, докато бързахме към пикапа му. Но той беше оставил двигателя работещ и нагревателите на седалките включени.
– Как мина работата тази седмица? – Попита той, докато се измъкваше от паркинга.
– Добре. Всъщност чудесно. Чувствам, че се установявам и засега ми харесва.
– Имат късмет, че те имат.
– Благодаря.
– И така, върху какво работиш?
По време на пътуването до центъра му разказах за проектите си. Гай беше прекарал много години в това да ме настройва – малките сестри сигурно бяха досадни понякога. Аз също бях прекарала много години, игнорирайки големия си брат. Но той ме слушаше, докато шофираше, и зададе няколко въпроса, заинтересуван от това, което имах да кажа.
Страхувах се от тази вечер, не само заради Хийт, но и защото Гай имаше навика да ме изоставя. Обикаляше приятелите си, а аз се превръщах във второстепенна мисъл. Но може би тази вечер щеше да е различна. Може би той щеше да остане с мен и щяхме да си прекараме добре.
Гай можеше да бъде моят спасител. Буферът между Хийт и мен. Нямаше как Хийт да спомене за тази целувка, докато брат ми беше наоколо. А аз наистина, наистина не исках да чуя още едно извинение.
– Искаш ли да те закарам до вратата? – Попита Гай, когато стигнахме до „Бакстър“.
– Не, няма страшно. Мога да ходя пеша.
– Но ти си със сандали. Пръстите ти ще измръзнат.
– Всичко е наред. – Исках да знам къде е колата, в случай че той е прекалил с коктейлите и се наложи да ни закарам до вкъщи.
– Облечи се. – Той сви рамене и обиколи квартала, като намери най-близкото свободно място.
Гай ми подаде ръка, докато бързахме надолу по тротоара, а уличните лампи на Мейн светеха по-ярко, когато стигнахме до хотела.
Бакстър, както и другите сгради в центъра, беше вълшебени по време на празниците. През златистите и стъклени врати фоайето беше картина на празнично тържество. Дори в навечерието на Коледа пространството гъмжеше от хора. Някои от тях бяха дошли да обядват в ресторанта на главния етаж. Някои бяха дошли да пият. Една група се беше скупчила около бара в ъгъла, като всеки държеше изискан коктейл.
Една двойка стоеше под клонче имел и се целуваше. В ъгъла имаше масивно дърво, чиито дъги бяха украсени с лампички и орнаменти. Няколко деца се надвесваха над купа с бонбони.
Гай ни поведе направо към голямото, размахващо се стълбище, което водеше към балната зала на втория етаж.
– Мога ли да сложа ключовете в чантата ти?
– Разбира се. – Отворих му я, докато се изкачвахме по стълбите, спирайки се пред гадеробната за дрехи. След това, с маркирани и прибрани сако и под ръка, влязохме в балната зала.
Разговорът се носеше над музикалния фон. Сервитьорите минаваха през залата, пренасяйки от човек на човек подноси с предястия. Двама бармани, облечени в бели ризи и черни сатенени жилетки, смесваха напитки на бара.
Кийт стоеше до съпругата си Хана и двамата ни приветстваха, когато влязохме в стаята. Опитах се да направя всичко възможно, но очите ми сканираха тълпата, търсейки Хийт. Стари навици.
Той все още не беше тук.
– Питие? – Попита Гай.
– Моля. – Кимнах и се усмихнах на няколко познати лица, докато вървяхме към бара.
Гретхен махна с ръка от мястото си на една коктейлна маса. Няколко други хора от офиса се бяха сгушили заедно със съпругите си.
Джо Дженсън стоеше на друга маса и кимна, когато срещнах погледа му. Усмихнах се твърде широко на този задник. Миналата седмица, след срещата ни в офиса, му бях изпратила по електронната поща актуализираните оценки на подовата настилка.
Той все още не беше отговорил.
Балната зала беше украсена за партито. Празната сцена беше подготвена и чакаше група на живо. Високите маси бяха покрити с пресовани бели покривки, а в центъра на всяка имаше малък букет от червени рози. Кристалният полилей в залата хвърляше трептящо сияние върху празния дансинг.
– Какво искаш? – Попита Гай, докато чакахме на опашка пред бара.
– Шампанско. – Утре щях да имам главоболие, което не беше идеално за Коледа, но това парти и тази стая изискваха напитка с мехурчета.
С моята чаша в ръка двамата с Гай се отправихме към една маса.
– Наздраве. – Той чукна водката си с тоник в моята чаша.
– Наздраве. – Отпих глътка и отново огледах стаята, като погледът ми попадна на вратата точно когато влезе Хийт.
Сърцето ми прескочи. Уау, той изглеждаше добре.
Черният му костюм подчертаваше широките му рамене. Тъмната му коса беше разделена от едната страна и прибрана на кичур над веждата. Вратовръзката, която носеше, беше синя, почти толкова ярка, колкото и цветът на очите му.
Никой мъж не беше толкова красив като Хийт. Филмови звезди. Професионални спортисти. Модели. Бях оставила другите жени да се слюноотделят по тях, защото Хийт превъзхождаше всички тях, отвътре и отвън.
Може би затова ми беше толкова трудно да се откажа от това влюбване. Защото самият мъж беше незабравим. Беше добър, мил и очарователен. Отличаваше се от всички останали лица в тълпата и изискваше внимание. Тази изсечена челюст. Правият нос. Пълните устни. Устата ми пресъхна, затова си взех още едно питие.
Хийт ни забеляза и се усмихна. Толкова ослепителна усмивка, че се задавих.
Кашляйки и хъркайки, някак си успях да преглътна и да не изплюя шампанското върху масата.
– Господи. – Гай ме потупа по гърба. – Добре ли си?
Махнах му с ръка.
– Добре. Грешната тръба.
Той ме погледна отстрани, но когато забеляза най-добрия си приятел да върви по пътя ни, инцидентът с близката ми смърт беше забравен.
– Най-накрая. Хийт дойде. Сега партито може да започне.
– Благодаря, – промълвих аз.
– Знаеш какво имам предвид.
– Дали?
Гай сви рамене и бръкна в джоба на сакото си за парче ментова дъвка. Почти винаги дъвчеше дъвка, защото никога не искаше да има лош дъх, ако наоколо имаше – по неговите думи – гореща мацка, която искаше да смуче лице.
Поет, брат ми.
– Крайно време беше да дойдеш. – Гай потупа Хийт по рамото, когато той се присъедини към нас.
– Здравей. – Хийт стисна ръката на брат ми. – Здравей, Стел.
– Здравей. – Вдигнах чашата с шампанско към устните си, като този път пих по-внимателно и направих всичко възможно да не гледам. Цветята на масата наистина бяха красиви.
– И така, какъв е планът за атака? – Попита Гай, Хийт. – Може би ще изпием няколко питиета. Танци. След това намери жена, която да те забавлява. Наистина обичам да виждам секси рокля на пода в спалнята си.
Почесах се по носа.
– Моля те, спри да говориш.
– Шегувам се. – Гай се засмя, но всички знаехме, че не се шегува. Не се съмнявах, че рядко се случваше Гай или Хийт да напуснат това парти сами. От представата за Хийт с друга жена кожата ми настръхна.
– Нека просто се насладим на партито – каза Хийт и ми подари напрегната усмивка.
Неловко. Преглътнах стон.
Това дори не беше моя грешка. Аз бях катализатор на много неловки моменти, но този беше изцяло на Хийт. Той ме беше целунал. Да, можех да се справя много по-добре с целувката му, но това не беше моя вина. Аз не съм предизвикала целувката.
Защо един мъж можеше да целуне жена и напълно да забрави, но една жена анализираше всяка секунда? Или може би това бях само аз? Вероятно щях да анализирам целувката на Хийт до края на живота си. Тази наистина, наистина, ужасно невероятна целувка.
– Изненадани сме, че не ни чакаше тук – каза му Гай.
– Аз пътувах с Мадокс и Вайълет. – Хийт закачи палец през рамо към мястото, където брат му влезе в стаята с очарователно момиченце до себе си и зашеметяваща жена, която се влачеше зад тях.
Направих двоен поглед. Не към Мадокс, а към жената и приветливото и лице.
– Извинете ме. – Поставих чашата си и се насочих към приятелката си. – Нат!
Лицето и светна, когато ме забеляза.
– Здравей, Стела.
– Много ми е приятно да те видя. – Прегърнах я и ми се искаше да се виждаме по-често.
Натали беше с две години по-голяма, на същата възраст като Гай и Хийт. Тя беше младша, когато аз се присъединих към гимназиалния отбор по плуване като първокурсник. Въпреки че бях по-млада и притежавах само малка част от нейния талант в басейна, тя винаги ме подкрепяше. Никога не се беше отнасяла към мен като към нещо по-ниско от нея.
За разлика от Гай и Хийт, Натали не беше сред популярните хора в гимназията в Бозман и аз винаги съм гледала от нея заради доброто и сърце.
Бяхме поддържали връзка през годините, тъй като никой от нас не беше напуснал Бозман след завършването. Тя беше започнала работа като бавачка, а аз отидох направо в щата Монтана, за да получа бакалавърска степен.
– Не знаех, че ще бъдеш тук – казах аз. Но присъствието и успокои някои нерви. Изчакай. Тя беше тук с Мадокс? Дали се срещаха?
– Беше покана в последния момент. Всъщност съм тук, за да работя.
Младото момиче, с което беше дошла, се появи до нея. Това трябваше да е дъщерята на Мадокс. Тя имаше неговата тъмна коса и сини очи. Без да погледне към мен, тя вдигна празна чаша за пунш към Натали.
– Мога ли да взема още?
– Нека да не бързаме. Имаме цяла нощ. – Натали се засмя и ме погледна.
– Как си? – Попитах. – Мина цяла вечност.
Тя отвори уста, за да отговори, но Гай се появи до мен заедно с Хийт.
Гай говореше, но в момента, в който забеляза Натали, направи своя двоен поглед.
– Натали?
– Здравей. Радвам се да те видя, Гай.
– Не съм те виждал отдавна. – Челюстта на брат ми работеше, докато дъвчеше дъвка. И огледа задника и.
Извъртях очи. Сериозно, той току-що беше преживял раздяла. Мъже.
– Гай. – Поклати глава Натали, когато той вдигна очи и срещна погледа и.
– Сигурна ли си?
Тя се захили.
– Съвсем. Но все пак благодаря.
Той се засмя.
– Сама ли си тук?
– Не. – Тя махна към момиченцето. – Вайълет е моята партньорка тази вечер. И ще нахлуем на масата с десертите, преди да са изчезнали всички вкусотии.
– Натали е най-готината от готините, – казах на Вайълет. – Тази вечер ще си изкараш страхотно.
– Но не толкова готина, колкото чичо Хийт, нали? – Хийт протегна ръка, за да ударят юмруци с Вайълет.
Тя примигна и го игнорира.
– Ауч. – Хийт се престори на ранен в сърцето.
Аз се засмях. Трябваше да го игнорирам, но не можех да се сдържа. Бях прекарала години в смях, когато Хийт се шегуваше. Още един стар навик, който отказваше да умре, заедно с руменината, която се прокрадваше по бузите ми, когато той установяваше контакт с очи.
Погледът му се насочи към дълбокото деколте на роклята ми и за миг сърцето ми трепна. Но след това той откъсна очи, а в изражението му се прокрадна вина.
Уф. Наистина трябваше да си остана вкъщи по пижама.
– Бъди ми помощник. – Гай побутна ръката на Хийт, подръпвайки брадичката му към вратата. Проследих погледа на брат ми до мястото, където дребна блондинка и красива брюнетка току-що бяха влезли в стаята. – Удари по блондинката.
О, Боже. Отпуснах лице към токчетата си. Щеше да ми се наложи да остана тук и да гледам, докато Хийт сваля друга жена. Преди целувката той беше казал, че е влюбен в мен. Но предполагам, че отказът ми от целувка го е унищожил.
Шампанско. Това, от което имах нужда точно сега, беше още шампанско.
– Хм… – Хийт се отдръпна, когато Гай го издърпа настрани.
За разлика от мен се обзалагам, че тази блондинка щеше да го целуне обратно, ако и се отдадеше възможност.
Не би трябвало да боли. Бях преодоляла влюбването си, нали? Защо тогава ме болеше толкова много? Колко болки трябваше да има, за да се откажа най-накрая от това?
– Добре ли си? – Натали блъсна лакътя си в моя.
– Чудесно! – Твърде силно. Свих се от силата на гласа си.
– Не знаех, че ще си тук тази вечер – каза тя.
– Току-що започнах работа в „Холидей Хоумс“. Кийт покани целия офис. Всъщност щях да пропусна и да отида на църква с родителите ми, а след това да се забавлявам вкъщи, но Гай ме убеди да дойда.
Трябваше да знам по-добре. Бяхме тук от няколко минути, а аз вече бях изоставена.
– Обеща да се забавлява с мен, защото приятелката му току-що го изостави – казах аз. – Той е малко съкрушен от това, макар че не иска да го признае. Стана ми жал за него, затова му казах, че ще му бъда партньорка. Но… той просто ме изостави.
– Искаш ли да останеш с нас?
– Мисля, че ще си взема едно питие. – Напитки, ако трябва да сме точни. Няколко питиета. И след като изпиех няколкото питиета, щях да се обадя на Uber или на Уенди да ме закара до вкъщи.
Натали махна с ръка и поведе Вайълет към масата с десертите, а аз се насочих към бара. Не исках да го виждам да говори и да се смее с друга жена, затова държах брадичката си спусната, с очи на пода.
Толкова се бях съсредоточила върху това да не гледам за Хийт, че едва не се спънах, когато вдигнах поглед и той беше там. Стъпките ми се запънаха. „Х-хи.“
– Здравей. Мога ли да ти купя питие? – Попита той, кимвайки към бара.
– О, хм… няма да получиш една за… – Пръстите ми профучаха през рамо по посока на вратата.
– Не. Гай е сам тази вечер.
Погледнах зад себе си към мястото, където брат ми говореше с брюнетката. Блондинката не се виждаше никъде.
– Какво ще кажеш, Стел? Какво ще кажеш за едно питие? – В очите му се четеше молба. Може би ако бяхме само ние в офиса, той с дънки и без костюм, щях да имам силата да откажа. Но, по дяволите, той изглеждаше толкова секси в този костюм. Той беше виновен, че решимостта ми се разпадна.
– Разбира се, – въздъхнах.
Хипнотичните му очи блестяха, докато се нареждахме на опашката пред бара.
– Все още ли поддържаш връзка с Натали? – Попита той.
Мъжът до мен се приближи твърде много, като случайно блъсна рамото ми с неговото.
Ръката на Хийт се плъзна по гърба ми, за да ме успокои. Само че когато мъжът се извини и се отдалечи, ръката на Хийт остана. Какво, по дяволите? Какво се случваше?
Преглътнах тежко, опитвайки се да си спомня въпроса, който ми беше задал. Не. Нищо. Умът ми беше празен.
– А?
– Натали. – Той се ухили. – Поддържаш ли връзка с нея?
– О, да. – Кимнах. – Срещаме се на по питие два или три пъти годишно. Разказваме си за хората, които сме познавали от гимназията, а тя ми разказва за децата, които гледа.
– Тогава следващата ви среща би трябвало да е забавна, тъй като тя е бавачка на Вайълет. – Той се засмя. – Това дете е много трудно. В началото на седмицата Мадокс я намери с месарски нож в кухнята. Искаше да си отреже парче ябълков пай.
– Сериозно? – Засмях се.
– Става все по-добре. – Докато се придвижвахме напред, той ми разказваше история след история за лудориите на Вайълет, някои от тази седмица, а други беше чул от втора ръка от майка си.
– Това звучи… забавно.
– Мисля, че трябва да съберем Вайълет и Гай. Ще си гарантираме шоу.
– Вероятно не тази вечер, – казах аз. – В тази стая има много чупливи предмети.
– Добро решение. – Той ми намигна, когато най-накрая стигнахме до бара. С чаша уиски в неговата ръка и още една чаша с шампанско в моята се обърнахме да си тръгнем.
Ръката на Хийт отново отиде на малкия ми гръб, но когато излязохме от редицата, се появи Гретхен. Ръката му падна и той се измъкна.
– Гретхен.
– Здравей, красавецо. – Тя го прегърна. – Кажи, че ми трябват няколко. Има един клиент, който иска да поговорим набързо.
– Тази вечер? Той въздъхна.
– Няма такова нещо като почивен ден, – каза тя.
– Добре. – Хийт въздъхна. – Ще се видим по-късно, Стела.
– Довиждане. – Вдигнах чашата си.
Загледах се как Гретхен се промъква през тълпата, а Хийт не е далеч зад нея. После се огледах и осъзнах, че съм сама.
Брат ми беше изчезнал. Типично. Натали беше с Вайълет до масата с десертите и макар да бях сигурна, че няма да и пука, ако се забавлявам с нея тази вечер, не исках да се натрапвам, тъй като тя работеше.
Затова се приближих до стената, като ми се искаше да мога да се слея с тапетите.
Вокалистът на групата на живо взе микрофона и приветства гостите. След това, когато групата му беше на мястото си, те започнаха шоуто си със зноен джаз номер, който привлече двойки на дансинга.
Слушах изпълнението им, като отпивах от шампанското си. Мехурчетата потекоха твърде гладко и преди да свърши първият сет на групата, бях изпила три чаши. Главата ми беше красиво замаяна. Подутото ми сърце беше покрито с вкусни мехурчета. Още една чаша, след което щях да намеря бързо хапване, преди да се измъкна от вратата.
С празната си чаша в ръка напуснах сигурността на стената, за да се наредя на опашката пред бара. Тъкмо се бях присъединила към опашката, когато един мъж се появи до мен.
Мръснорусата му коса беше къса и грижливо сресана. Костюмът му от въглен беше стилен и прилепнал към стройната му фигура. Беше и симпатичен. Наистина симпатичен. Не беше красив като Хийт, но никой не беше красив като Хийт, дори Тобиас.
– Здравей. – Той протегна ръка.
– Здравей.
– Аз съм Сет.
– Стела, – казах аз и приплъзнах дланта си към неговата.
– Красиво име.
Усмихнах се.
– Благодаря ти.
– Извини ме, ако това е твърде напредничаво. – Той кимна към дансинга. – Но искаш ли да танцуваме?
– Хм… – Защо, по дяволите, не? – С удоволствие.
Той ми предложи ръката си и заедно навлязохме в тълпата, като се настанихме в края на дансинга. Неговият одеколон се носеше в носа ми, докато ме въртеше в ръцете си, като едната му ръка ме хващаше, а другата се настаняваше върху извивката на бедрото ми.
Сет ни придърпа един към друг, нито твърде близо, нито твърде далеч. И тогава танцувахме, стъпвайки и въртейки се в нашия малък квадрат.
– Не съм най-добрият танцьор на света.
– Справяш се чудесно. – Нова руменина се прокрадна в лицето ми от интереса в погледа му.
Той имаше тъмнокафяви очи. Привлекателни, макар и не в хипнотизиращия цвят на Хийт. Раменете на Сет не бяха толкова широки и фигурата му не беше толкова висока.
Какво, по дяволите, не беше наред с мен? Тук танцувах с красив мъж, който всъщност ме искаше, а аз продължавах да го сравнявам с Хийт. Това трябваше да спре. Точно сега. Спри, Стела.
– И откъде познаваш Холидей? – Попита Сет.
– Работя в Холидей Хоумс. А ти?
– Аз съм агент по недвижими имоти във фирмата на Хана.
– А. – Кимнах.
– Може би някой ден ще работим заедно по някой проект.
– Може би.
Тъй като Кийт беше главният строител в долината, а Хана притежаваше една от най-големите брокерски фирми, често нейните брокери се срещаха с купувачи, които не можеха да намерят жилище на пазара и вместо това решаваха да строят. Ние си сътрудничехме по отношение на имота и предаването, за да получи клиентът своя мечтан дом.
Или поне така ми беше казано. Все още не бях имала възможност да реализирам един от тези проекти.
– Ти от Бозман ли си? – Попита той.
– Да. Родена съм и съм израснала тук. А ти?
Преди Сет да успее да отговори, край нас се появи висока фигура. Погледнах нагоре, за да открия чифт много сини, много гневни очи, втренчени в ръката на Сет на кръста ми.
– Стела. – Челюстта на Хийт се сви. – Мога ли да поговоря с теб за минута? Свързано с работата. Разбираш ли.
– Е… – Сет не получи възможност да довърши изречението.
Ръката на Хийт се уви около лакътя ми и той почти ме издърпа от дансинга.
– Хийт – изсъсках аз, когато няколко души ни погледнаха отстрани.
Той не забави ход.
– Хийт. – Издърпах ръката си, принуждавайки го да спре.
Той се обърна, хвърляйки ми предупредителен поглед, после ръката му се върна, този път обгръщайки моята, докато ме водеше през балната зала. Той излезе през вратите и тръгна по коридора, като се вмъкна през първата врата, до която стигнахме.
Влязохме в дневната. Диваните бяха обгърнали далечната стена. В ъгъла имаше плюшен стол.
Хийт ме пусна и влезе в центъра на помещението, като прокара ръка през косата си.
– Какво става?
Той се обърна и вдигна пръст към носа ми.
– Ти.
– Ами аз? Какво не е наред?
– Ти. . . – Той наклони глава към тавана и изпусна дълъг дъх. Когато дробовете му се изпразниха, напрежението от лицето му изчезна. – Изглеждаш прекрасно.
– Аз… о. – Добре, не е това, което очаквах. – Благодаря ти?
– Не. – Той ме изправи с този поглед. – Не казвай „благодаря“. Просто спри.
– Какво да спра?
Той се приближи, твърде близо. Толкова близо, колкото беше и онази вечер до колата ми.
– Престани да бъдеш красив. Спри да танцуваш с други мъже. Само за тази вечер. Не танцувай с този мъж. Опитвам се да уважавам желанията ти тук, Стела. Но тази вечер е трудно.
– Моите желания? Какви желания?
– Да запазим професионализма. – Той се ухили, докато изричаше последната дума.
– Това беше твоя идея. Не моя.
– Дали беше? – Той повдигна вежди. – Защото ясно си спомням, че това беше твоето предложение.
Да, беше. Предложих го само за да спася мъничко от гордостта си.
– Ти дойде в кабинета ми и се извини, че ме целуна.
– Извиних се, защото ти не ме целуна в отговор.
– Аз… – О. Боже. Мой. Той си е мислел, че не го искам. – Просто бях изненадана.
Той изучаваше лицето ми.
– Какво искаш? Кажи ми какво искаш.
Исках това, което винаги съм искала.
– Теб. Искам…
Той ме прекъсна, като притисна устата си към моята.
Отне ми един удар на сърцето. Може би никога нямаше да преодолея шока от устните на Хийт. Но се съвзех.
И този път го целунах в отговор.
Назад към част 5 Напред към част 7
