ГЛАВА 7
СТЕЛА
Пук. Пук. Пук.
Докато пуканките се приготвяха в микровълновата ми печка, аз почуквах с пръст в тон със звука им, докато се взирах с немигащ поглед в кухненските шкафове.
Трябва да му се обадя. Трябва ли да му се обадя? Да. Утре.
Може би.
Микровълновата печка изпиука и аз извадих торбичката, разклатих я, преди да изсипя белите зърна в стъклена купа и да се оттегля в хола. Пльоснах се на дивана, пъхнах шепа пуканки в устата си и се загледах в празния телевизор.
Откакто се измъкнах от леглото на Хийт в коледната сутрин, се бях взирала много,
Вчера мама ме беше попитала петнайсет пъти дали се чувствам добре. Аз излъгах, обещавайки, че съм добре. Но не, не бях добре. Бях пълна бъркотия.
Хийт буквално беше разбъркал мозъка ми. Всеки път, когато се опитвах да мисля за нещо друго – работа, подаръци, храна, – успявах да стигна за около две секунди до един поток от мисли само за да бъда върната обратно в леглото му. Представях си широките му рамене, които разтваряха коленете ми, докато ме ближеше до забрава.
По гръбнака ми преминаха тръпки.
Фенклуб за орален секс, запознайте се с най-новия си член – Стела Мартен.
Бях правила секс, много невероятен секс с много невероятни оргазми, с Хийт Холидей. С моя Хийт Холидей.
Какво означаваше това? Искаше ли той връзка? Беше ли позволено на колегите да бъдат двойки в Холидей Хоумс? Защо сега?
Все въпроси, които можех да задам, ако се бях задържала в дома му вчера сутринта, но когато се събудих със сладка болка, паниката ме беше обзела, затова се измъкнах изпод ръката му и избягах.
Защото това беше Хийт.
Хийт.
Колко дълго бях мечтала за това? За него? Толкова дълго бях фантазирала за него, че не бях подготвена това да стане реалност. Той беше надминал всяко очакване, всяка мечта. И то само за една нощ.
Не би трябвало да е толкова хубаво, нали? Това беше лудост. Дали не беше?
Може би младежките ми заблуди от предишните години бяха замъглили реалността. Може би тийнейджърското ми влюбване беше изплувало на повърхността. Може би подсъзнанието ми си правеше шеги с мен, защото той беше забранен.
И ужасяващ.
Една нощ и аз бях провалила всичко. Защото сега го исках повече от всякога. И ако той реши, че сме сбъркали, добре…
– Ще се откажа. – Това не беше най-лошото нещо на света, нали? Работех в „Холидей Хоумс“ едва от началото на месеца. Може би старата ми компания щеше да ме приеме обратно, ако я помолех. И да си намаля заплатата.
Или… можех да се преместя. Ако Хийт ме изостави, можех да се преместя.
Да, определено щеше да ми се наложи да се преместя. Щеше да се наложи да си намеря нов град. Нова работа. Нова къща и нов човек.
Ако Хийт не ме искаше, нямаше друг избор.
– Да. Ще се преместя. – Стиснах още една шепа пуканки, дъвчейки с ярост, докато във вените ми бушуваше тревога.
Щеше да ми се наложи да се преместя и да променя целия си живот, защото Хийт ме беше съсипал.
Поредната шепа попадна в устата ми, бузите ми се издуха като на катеричка и аз просто продължих да натъпквам още, докато понасях стотния психически ужас през последните тридесет и шест часа.
Стегни се, Стела.
В устата ми бяха натъпкани още пуканки. Уенди щеше да се гордее, защото обикновено храненето ми в стресови ситуации включваше „Макдоналдс“, кутия „Редди уип“ и семейна торбичка „Фъндънс“. Тези пуканки дори не бяха намазани с масло.
Всеки друг мъж и аз щях да се хвърля в работата, за да отвлека вниманието си. Но работата означаваше Хийт и за щастие офисът беше затворен до след Нова година, така че нямаше да ми се налага да се сблъсквам с него съвсем скоро.
– Не искам да се местя. – Въздъхнах, готова да хвърля пуканките, да намеря ключовете си и да се отправя към най-близкия магазин, когато на вратата се позвъни.
С купата, прибрана в подмишницата ми, пъхнах още една хапка в устата си и отидох да отворя, очаквайки Уенди или Гай, тъй като те бяха единствените двама души освен родителите ми, които ме посещаваха. Беше след тъмно, така че мама и татко вече щяха да са залепени за History Channel.
Проверих прозорчето и открих, че Гай е от другата страна. Беше обърнат с гръб към мен, защото гледаше нещо на улицата. Отключих вратата и я открехнах, точно когато той се обърна.
Не Гай.
Хийт.
Пуканките в устата ми изхвърчаха навън в поток от бели конфети.
Едно мокро зрънце се приземи върху сивото горнище на Хийт.
Очите ми се изцъклиха, докато гледах как той я отхвърли.
– Здравей – каза той.
Примигнах.
Беше облечен с блуза с качулка на Холидей Хоумс и тъмносиня шапка. Почти същата тъмносиня шапка на щата Монтана, която брат ми носеше през цялото време. Отзад тези шапки бяха идентични. Но отпред имаше различни лога.
Беше ме измамил да отворя вратата. Трябваше да се вгледам по-внимателно в цвета на косата.
– Мога ли да вляза?
Отново примигнах.
Хийт се ухили и се приближи, като използва палеца си, за да изчисти парче пуканки от брадичката ми.
– Току-що изплюх храна върху теб – прошепнах, а бузите ми пламнаха.
Другите хора не разбираха тази моя версия, тази, която възнамеряваше да се унижава. Защо тя излизаше наяве само когато Хийт беше наблизо?
Той вдигна рамо, посегна да вземе шепа пуканки, после влезе вътре, като ме побутна назад, за да може да затвори вратата, докато пъхаше няколко парчета в устата си. Изсечената му челюст се огъна, докато дъвчеше.
Никой мъж не беше правил яденето на пуканки толкова привлекателно. Ако някога ме поканеше на среща в киното, сигурно щях да изпитам оргазъм в залата само като го гледам как яде пуканки.
Той преглътна, адамовата му ябълка се поклати, след което затъпка обувките си Nike, разчиствайки снега върху килима в антрето ми. Свали шапката си, но я обърна наобратно.
Свети. По дяволите. Защо това беше толкова горещо? Той беше по-възрастната, сурова версия на момчето, което бях обичала отдалеч. Мъж, който беше толкова привлекателен, че забравих да дишам. Докато стоях там и слюноотделях, погледът му се стрелна нагоре-надолу по тялото ми.
– Господи, Стел. Това ли е пижамата ти?
Кимнах.
Той затвори очи за момент, а ръцете му се свиха в юмруци, сякаш се молеше за сдържаност.
Погледнах облеклото си. Комплектът беше от черен сатен, панталоните – широки и драпирани. Горнището беше основно сутиен, показващ средната ми част под халата, който минаваше отгоре и който не си бях направила труда да закопчая.
– Извинявай?
Той отвори очи и намали разстоянието между нас, като постави дланта си върху бузата ми.
– Ти избяга от мен.
– В известен смисъл се изплаших. Като че ли много се притеснявам. – Свободната ми ръка автоматично се вкопчи в купата, но преди да успея да загреба шепа за устата си, Хийт открадна пуканките и ги постави настрани върху масичката на конзолата.
– Защо се притесняваш?
– Защото сега трябва да се местя.
Веждите му се събраха.
– Какво? Ще се местиш?
Кимнах.
– Трябва.
– Защо?
– Защото правихме секс. Много секс.
– Правехме? Кога?
– Спри. – Ударих го по ръката, отпуснах се, докато той се смееше, и го поведох към дивана в хола. Спуснах се на единия край, а той седна на другия.
Изглеждаше толкова спокоен, толкова уверен, докато слагаше ръка върху облегалката и кръстосваше глезен върху коляно.
– Бъди истинска с мен. Добре ли си?
Малко се разтопих от притеснението в гласа му и загрижеността в сините му очи.
– Да. Само… объркана.
– Затова ли се измъкна?
– Не се справям добре, когато нещата са в облаците.
– В облаците. Какво имаш предвид?
– Онази поговорка. Във въздуха. Казвам „в облаците“, защото облаците са по-пухкави, така че, ако ще съм в безпътица, може и да съм в пухкав безпътица.
Той ме изучаваше, а ъгълчето на устата му се изкриви.
– Това не би трябвало да има смисъл. Но предполагам, че има.
– Хубава ли беше Коледа?
– Да. Просто се отбихме при мама и татко. Отворихме подаръците. Беше по-вълнуващо от обикновено, когато Вайълет беше там.
– Загряваш с нея.
– Тя е ужас и ще направи Мадокс сив, преди да навърши четиридесет, но да. Тя е готино дете. Току-що дойдох от мама и татко. Мама обяви вечер на игрите. Натали също беше там.
– Наистина?
Той се усмихна.
– Мадокс е влюбен в нея. Силно.
Харесваше ми това за моята приятелка. Натали заслужаваше сладък, милиардерски красавец.
Когато започнах да уча в гимназията, Мадокс вече беше завършил, но легендата за него продължаваше да се носи от момичетата в отбора по плуване. Той много приличаше на Хийт. Красив. Атлетичен. Популярен. Беше станал изключително богат, след като напусна Монтана, но предвид начина, по който Хийт изглежда се възхищаваше на по-големия си брат, подозирах, че Мадокс винаги е пазил корените си от малкия град.
– Как мина Коледа? – Попита той.
– Неуспешна.
– Дядо Коледа донесе ли ти нещо хубаво?
– Тази пижама.
– Браво, Дядо Коледа.
Дъхът ми заседна в гърлото, когато погледът му се спусна по гърдите ми и промяната в изражението му. Хийт изглеждаше така, сякаш се канеше да се нахвърли, да ме завлече на дивана и да се гаври с мен.
С удоволствие бих се оставила да ме влачи.
Но после поклати глава и се пресегна да извади нещо от джоба на дънките си.
– Взех нещо за теб.
– О, не беше нужно да ми взимаш нищо.
– Знам. – Той подаде правоъгълен черен кадифен калъф. – Но исках да го направя.
Седнах по-изправена, взех кутията и я обърнах. Вътре имаше изящна златна гривна с три звънтящи камбанки. Бижуто предизвика усмивка на устните ми.
– Това е красиво. Някога имах точно такава.
– Спомням си.
– Помниш? Няма как. Това беше преди векове.
– Дядо ти я бе купил за теб, нали?
– Да. Той ме дразнеше, че ходя безшумно и мога да стана нинджа, когато порасна. – Дядото много приличаше на Гай – шумен във всяко отношение. Толкова шумен, че не ме чуваше как се приближавам. Бях го стряскала безброй пъти и всеки път той издаваше висок бумтящ писък, преди да плесне с ръка по сърцето си. – Тази гривна беше последният коледен подарък, който ми купи.
– Бях там в деня, когато се счупи, – каза той. – Ти я хвана на люлката в задния двор и плака толкова силно, че си помислих, че си наранена.
Бях съсипана. А той си беше спомнил. Беше ми купил нова. Очите ми се наляха, когато докоснах гривната.
– Ще ми помогнеш ли да я сложа?
– Разбира се. – Той се плъзна до средната възглавница, като извади бижуто от кутията. След това я закрепи на лявата ми китка, пръстите му бяха топли към кожата ми.
Дрънках с нея, усмихвайки се на деликатния звън.
– Благодаря ти.
– Няма за какво. – Погледът на Хийт ме чакаше, когато вдигнах очи, и понеже не му бях купила подарък, се изправих, притискайки устни към неговите.
Това трябваше да бъде бърза целувка, но само едно докосване на устата ни и топлината между нас се разпали.
Ръцете му ме обгърнаха плътно, преди да ме притисне по-дълбоко във възглавниците. Езикът му се промуши между зъбите ми и погали моя.
Целувахме се трескаво, като никой от нас не се насищаше. Тогава дрехите между нас започнаха да изчезват, елемент по елемент. Неговият суитчър. Моите панталони. Неговата тениска. Моето горнище.
Той се настани между бедрата ми, а възбудата му беше твърда, дебела и дълга, докато се притискаше в пулсиращата ми сърцевина.
– Боже, Стел.
– Не мога да повярвам, че това се случва, – прошепнах аз.
Той се позиционира на входа ми, бавно, сантиметър по сантиметър, навлизайки вътре.
– Вярваш ли сега?
Поклатих глава, наслаждавайки се на разтягането на тялото ми, за да се побере в неговото.
– Не.
– Ще повярваш. Дай му време.
Времето с него беше просто още една фантазия.
Но преди да успея да се вкопча в главата си, бях изгубена с тялото на Хийт възху мен. Поддадох се на накъсаното дишане. На грубите докосвания. На ритъма на ударите му и на гърмежите на сърцето ми.
Свършихме заедно, като и двамата викахме, а оргазмът открадна погледа ми, заслепявайки ме за всичко друго, освен за този мъж.
Новата ми гривна зазвъня, докато отмятах косата от очите си, слизайки от високото.
– Уау.
– Ебаси, ти си невероятна. – Хийт ни завъртя, така че той беше под мен на дивана, а телата ни бяха хлъзгави от пот. После се загледа в тавана. – Нямаше да го направя.
– Какво нямаше да правиш?
Той остави ръката си да се спусне по гръбнака ми и да обгърне дупето ми.
– Ти.
Усмихнах се.
– Защо не?
– Защото искам от теб нещо повече от секс. Но тази проклета пижама от Дядо Коледа беше неустоима. Изглежда още по-добре на пода.
Засмях се и затворих очи, за да запомня всяка секунда. Пикантния му аромат. Твърдото му тяло. Тежестта на ръката му. Ласката на докосването му. Звукът на думите му, които все още звучаха в съзнанието ми.
Защото искам от теб повече от секс.
В гърдите ми се разнесе замайващ смях. В момента, в който той си тръгнеше, щях да го пусна на свобода, за да отскочи от стените на апартамента.
– Не мога да остана.
– О. – Разочарованието в гласа ми изпълни дневната ми.
– Искам. – Той ме целуна по челото. – Но е по-добре да тръгвам. Тобиас се държеше странно на Коледа вчера, така че искам да видя дали мога да разбера какво се случва.
– Добре.
Двамата се облякохме и тръгнахме към вратата. Кога щеше да се върне? Какво щеше да бъде на работа? Трябва ли да кажем на Гай? Единствените мъже, с които някога бях спала – и тримата – бяха гаджета, а не любовници. Аз бях жена, която обичаше етикетите.
Отворих уста, за да попитам кога ще го видя отново, но се улових и симулирах прозяване. Имаше време да разбера това, нали? Не беше нужно да отговаряме на всички въпроси тази вечер.
– Уморена? – Попита той.
Кимнах.
– Да. Отивам да ударя сламата.
– Да ударя сеното.
– Не слагат сено в боксовете, за да спят животните. Знаеш ли това? Веднъж отидох в една зоологическа градина и попитах собственичката, а тя ми каза, че слагат слама в боксовете и ги хранят със сено. Така че удряш сламата.
– Това е… – Широките гърди на Хийт се разтресоха, докато се смееше. – Добре. Удари сламата.
– Още веднъж благодаря за гривната. – Завъртях китката си, като харесах малките звънчета.
– Радвам се. – Той се приближи и взе лицето ми в ръцете си. – Ти си нещо специално, Стела Мартен.
А той беше мечта.
С последна целувка за довиждане той ми намигна и се отправи към зимната нощ. Усмивката на лицето ми щипеше бузите ми, докато затваряше вратата зад него.
Уенди. Трябваше да се обадя на Уенди.
Втурнах се към хола, където бях оставила телефона си по-рано, и извадих името и. Но преди да успея да се обадя, звънецът на вратата отново се разнесе. Заскачах по коридора, а пръстите ми танцуваха, че Хийт се е върнал.
– Здравей…
Не Хийт.
Гай.
– Студено е. – Той потръпна и влезе вътре.
Надникнах покрай него, търсейки колата на Хийт. Задните му светлини бяха в края на паркинга.
– Ще затвориш ли вратата? – Попита Гай, като смъкна палтото си. Сигурно не беше видял колата на Хийт в тъмното, защото щеше да зададе съвсем друг въпрос.
– О, хм… да. – Отстъпих от пътя, за да затворя вратата. – Какво правиш тук?
– Беше ми скучно. Реших да дойда. – Той ме погледна, а лицето му се вкисна. – Това ли е пижамата, която мама ти купи?
– Да. Какво не е наред с нея?
– Не трябва ли да закопчаваш горната част?
Извърнах очи и закопчах халата.
– Сега доволен ли си?
– Ще бъда щастлив, ако изпиеш една бира.
В хладилника имах само вино и бутилка водка. Никога не бях харесвал особено вкуса на бирата.
– Дошъл си в грешната къща, ако искаш бира.
– Вярно. – Той тръгна към всекидневната и стомахът ми падна.
О, по дяволите. Дали щеше да усети миризмата на секс? Или одеколона на Хийт? Моля те, не позволявай да има мокро петно на дивана ми.
Гай вдигна нос към въздуха.
– Пуканки?
Взех купата, която Хийт беше оставил настрана, и я занесох на Гай, като я бутнах към лицето му с надеждата, че ще усети само солта.
– Ето.
– Благодаря. – Той сложи едно зрънце в устата си. – Няма масло?
– Мога да направя нова партида с масло.
– Да, моля. Искаш ли да гледаме филм?
– Не. Нека седнем в кухнята. – Нямаше да мога да спра да мисля за Хийт, ако седнем на дивана, а брат ми щеше да забележи, ако продължавах да се усмихвам като глупак.
– Защо?
– Щях да правя малко бисквити, – излъгах аз.
– Не са толкова добри, колкото бирата, но ще хапна бисквитка. – Гай се придвижи до плота и седна на един от барплотовете.
Претърсих килера, като се молех да имам всички съставки. Брашното беше свършило, но видях кутия със смес за брауни.
– О, какво ще кажеш за брауни вместо това? Това всъщност звучи по-добре.
– За мен е добре. – Той сви рамене и довърши купата с пуканки. – И така, какво прави тази вечер?
Най-добрият ти приятел.
Стиснах устни, за да скрия усмивката си, докато му обръщах гръб, за да взема купа за смесване от шкафа.
В някакъв момент двамата с Хийт трябваше да кажем на Гай. Ако това беше нещо повече от секс. Но като се има предвид, че все още не бях сигурна каква точно ще бъде връзката ни, нямаше смисъл да казвам на брат ми, че съм спала с най-добрия му приятел.
Два пъти.
Назад към част 7 Напред към част 9
