УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 3 ЧАСТ 9

ГЛАВА 8
ТОБИАС

– Челси. – Отблъснах я, преди да успее да направи нещо повече от това да допре устните си до моите.
– О, дано. – Тя се отпусна. – Лошо време?
– Да. – Усмихнах се тъжно. – Мисля, че… е по-добре да приключим. Съжалявам.
– Всичко е наред. Ще се махна от главата ти. – Тя махна с ръка, а ключовете за колата дрънчаха в ръката и, докато се въртеше към вратата.
Но преди да излезе на яркото следобедно слънце, хванах лакътя и.
– Честита Нова година.
– Честита Нова година, Тобиас. Обади ми се, ако някога искаш да започнем отново.
Кимнах, застанах на студа и зачаках, докато колата и не се изнесе на заден ход от алеята.
– По дяволите.
От всички седмици, в които Челси можеше да пристигне, тя беше избрала точно тази. Но дори и да беше дошла следващата седмица или по-следващата, или по-следващата, щях да я отпратя.
С Ева. … сега всичко беше различно. Нямаше връщане към евтините връзки и случайните флиртове. Челси беше приятна жена с хубава усмивка и добро сърце. Тя ми правеше компания.
Но тя не беше Ева.
Никой не беше Ева.
Затворих вратата, готов да се оттегля в офиса си за няколко часа работа с надеждата да се отърся от гадостите, които се въртяха в личния ми живот, но когато се обърнах, чифт гневни лешникови очи спряха бягството ми.
– Челси? – Ева почука с крак в бърза последователност. Пат. Пат. Пат. Да, тя беше ядосана. – Наистина?
Майната му.
– Нищо не е.
Тя повдигна вежди.
– Беше небрежно. Просто от време на време… – Свързване. Спрях се, страхувайки се за тестисите си, ако довършех това изречение. – Тя живее в Билингс. На всеки няколко месеца идва тук по работа и отиваме на вечеря.
– Като вечерята, на която отидохме. – Тя се изсмя, после се завъртя и се втурна по коридора.
– По дяволите. – Побързах да я последвам, като я намерих седнала на леглото, със скръстени крака, сгънати ръце и смъртоносен поглед на лицето. Беше олицетворение на ярост, с трепереща брадичка и всичко останало. – Ева. Нищо не е. Минаха месеци. Преди ние с теб да вечеряме.
– Недей. – Тя затвори очи. – Не искам да знам.
– Добре. – Вдигнах ръка, готов да си тръгна, но очите и се отвориха и убийственият и поглед отново ме намери.
– Челси? Колко други мои приятелки имаше?
Започваме.
– Само Челси.
– И-грр. – Тя изпъшка. – Дори не мога да се ядосам.
– Тогава защо си?
– Защото… – Тя подаде ръка, скочи от леглото и тръгна към банята. Чекмеджетата се разкъсаха и затръшнаха едно след друго. Когато смело прекрачих прага, я намерих да разресва косата си в ярост.
– Говори с мен. – Винаги ли щеше да се налага да я моля да ми каже какво чувства?
Тя продължи да се разресва.
– Защото не е честно.
– Какво не е честно?
– Това, че си продължил напред. – Четката се плъзна към плота, изтрака, като се плъзна и падна в празната мивка. – Не е честно. Не искам да продължаваш напред. От идеята да си с друга жена, с Челси или Тифани, или, или, или, или с когото и да било, кожата ми настръхва.
– Какво искаш да ти кажа? – Прокарах ръка през косата си. – Ти си тръгна. Ти ме остави.
– Знам! – Очите и се напълниха. – Знам, че напуснах. И ти продължи напред. Но аз не го направих.
– Чакай. – Вдигнах пръст. – Какво искаш да кажеш?
– Няма значение. – Тя профуча покрай мен през вратата и преди да успея да осмисля това, което току-що ми беше казала, си беше тръгнала.
Вратата на гаража се отвори и затвори, последвана от скърцането на гумите и по снега, докато си тръгваше.
Тя не беше продължила напред. Сериозно? Значи не е била с никой друг? Но бяха минали години. Какво, по дяволите, означаваше това?
– Кучи син. – Отвързах краката си и последвах пътя, по който тя пое. Излязох през вратата, качих се в пикапа си и тръгнах. Просто далеч.
Бях помолил Ева да се бори с мен. Глупава, шибана идея, Холидей. Сигурен съм, че не ми се искаше да го правя отново.
Затова обикалях града с часове, докато слънцето отдавна не залезе и гумите ми не ме отведоха до къщата на брат ми. Хийт ми се обаждаше от няколко дни. Избягвах го, най-вече защото все още не бях сигурен какво да му кажа.
Или може би защото подозирах какво ще каже Хийт.
Щеше да ми каже да отида с нея.
Преди да успея да почукам или да позвъня, Хийт отвори вратата.
– Здравей. Какво става? Обаждах ти се.
– Да. – Тръгнах с крака и влязох в къщата, право в кухнята. Миришеше на вечеря и стомахът ми се сви. На плота стоеше отворена бутилка каберне.
Хийт стоеше зад мен със скръстени ръце и набръчкано чело. Очевидно Мадокс и мама не му бяха казали какво се случва с Ева.
Вероятно това е добре. Може би, ако го кажа отново на глас, ще намеря начин да осмисля всичко това.
Затова кимнах към бутилката.
– Имаш ли още от това вино?

***

– Къде, по дяволите, е тя? – Измърморих, поглеждайки през прозореца на всекидневната за стотен път.
Не бях виждал Ева през целия ден.
Снощи се задържах в дома на Хийт, най-вече защото не се доверявах на себе си след тъмно, когато с Ева бяхме под един покрив. Или щяхме да продължим спора, или да седим в неловко мълчание, или да се чукаме.
Всеки миг с нея беше примесен с подмолна струя на желание. Жадувах за нея все повече и повече, а онази нощ едва ли беше отслабила напрежението. Ако ми дадеше и най-малката възможност, щях да я използвам.
Така че седях на дивана на брат ми, безсмислено гледах мач по телевизията и мислех за всичко, което ми беше казал.
Говори с нея. Да отида с нея.
Ние сме твоето семейство, независимо къде живееш.
Няма причина да живееш тук, за да помагаш в управлението на компанията.
Всеки път, когато изразявах притеснение, независимо дали ставаше дума за разстоянието до семейството или за работата от разстояние за Холидей Хоумс, той се противопоставяше със съвет, който не исках да чуя.
Мога ли да се преместя? Мога ли да живея в Лондон за една година? След това да отскоча до мястото, където тя отиде след това? Какъв, по дяволите, е този живот?
– Не е за мен. – Ръцете ми се свиха в юмруци, докато обикалях по дължината на всекидневната. Очите ми отново се насочиха към прозорците и черното небе отвъд тях.
Куфарът и все още беше в спалнята за гости, така че поне не се беше изнесла. Все някога трябваше да се върне, нали?
Беше десет. Още двайсет минути и щях да се обадя. Не исках тя да е сама навън в петък вечер, когато наближаваше Нова година и пътищата бяха заледени. Дали щеше да спазва такива часове в Лондон? Имаше нужда от сън. Бебето ни се нуждаеше от това да е добре отпочинала.
Секундите минаваха толкова бавно, че бях на път да се побъркам, докато най-накрая светкавицата на фаровете отскочи през стъклото и вратата на гаража се отвори с трясък.
Бях на вратата, преди тя да успее да слезе от шофьорската седалка на седана си.
– Здравей.
– Здравей. – Тя тръгна към мен с поглед, вперен в пода.
– Добре ли си? Започнах да се притеснявам.
– Добре съм. – Очите и останаха върху рамото ми, а не върху лицето ми, докато се промъкваше покрай мен в къщата. – Уморена. Отивам да си легна. Лека нощ.
Не. Нямаше да изкараме още една нощ, без да си говорим.
– Ева.
– Моля те, Тобиас. – Раменете и се свиха, докато се обръщаше. – Не мога да споря с теб.
– Не искам да спорим.
– Тогава какво? Какво искаш?
Теб. Да остана. Думите, които не можех да си позволя да изрека.
– Не искам да пропусна това. Искам да мога да разказвам на детето ни истории за времето, когато си била бременна. Искам да бъда нервният баща по време на посещенията при лекаря. Искам снимката от ултразвука да нося в портфейла си. Бих искал да измисля начин това да се случи.
– Отворена съм за идеи.
– Снощи отидох при Хийт. Той предложи да изнудим Мадокс за самолет, тъй като той може да си го позволи.
На красивите и устни се появи призрачна усмивка.
– Какво още каза Хийт?
– Че и двамата искаме най-доброто за нашето дете. Така че ще се разберем.
– Ще го направим. Може би не тази вечер, но ще го направим.
За човек, който обичаше дългосрочните планове и петгодишните цели, неизвестността беше изнервяща. Но тъмните кръгове под очите и накараха гърдите ми да се свият.
– Имаме утре, нали?
Тя кимна.
– Ще се видя с татко. Ще се сбогувам с него. Вероятно ще се отбия и при Елена.
– Тогава утре вечер. Ти и аз. Ще посрещнем новата година. Ще донеса пенлив гроздов сок и ще си направим истинско парти.
Очите и се спряха на устните ми за част от секундата, преди да ги откъсне и да погледне към тенис обувките си.
– Добре. Лека нощ.
Боже, мразех да я виждам как си тръгва. Дори и да беше само в друга спалня в собствената ми проклета къща.
– Ева.
Тя спря и погледна през рамо.
– Да?
– Намери ли го?
– Какво дали съм намерила? – Тя се обърна изцяло, а главата и се наклони настрани.
– Каквото и да си търсила в Ню Йорк. – Каквато и да е мечта, която е трябвало да преследваш.
– Не знам. – Тя вдигна рамо. – Животът там беше преживяване. А благодарение на работата си имах възможност да разгледам много места, които иначе не бих открила.
– Кой град ти беше любим?
– Нешвил.
– Защото обичаш кънтри музиката.
Тя се усмихна, придвижи се до острова и издърпа една табуретка.
– При всеки удобен случай правех всички туристически неща без никакъв срам. Беше страхотно.
– Колко време беше там? – Отидох да седна до нея. Точно до нея. Този път нямаше табуретка, която да ни разделя, защото не можех да понеса разстоянието.
Скоро щяхме да имаме достатъчно разстояние.
– Три месеца, – каза тя. – Почти същото назначение като това, което имах тук. Включих се, за да помогна на един проект, който имаше проблеми.
– А. Кое беше най-малко любимото ти място?
– Ню Йорк, – прошепна тя.
Седнах по-изправен.
– Какво?
– Беше трудна година. Бях нова в работата и трябваше да се уча много. Часовете бяха жестоки. Клиентът беше пълен глупак. А аз бях самотна. Липсваше ми ти.
Ами… ебаси. Това ме удари право в гърдите.
– Ти също ми липсваше.
– Никога не съм искала да те нараня. – Тя вдигна очи, а лешниковите и очи бяха пълни със съжаление. – Да ни нараня.
– Знам.
– Знаеш?
Кимнах.
– Няма да лъжа, за известно време ти бях доста ядосан. И сякаш подхранвах гнева си, защото това беше единственият начин да запазя част от теб.
По лицето и премина светкавица на болка.
– Тогава се сблъсках с баща ти.
– Наистина? Кога?
– Около две години след като замина. Ти беше във Флорида.
– Тампа. За около осем седмици. Бях толкова заета, че не успях да посетя плажа нито веднъж.
– Може би ще можем да отидем някой ден. Тримата. – Нашата странна малка семейна единица можеше да си вземе почивка заедно.
– Бих искала, – прошепна тя.
– Както и да е. Да се върнем на баща ти. Бях в центъра на града, за да се срещна с родителите ми за вечеря. Те закъсняваха, така че седях на бара в ресторанта и той се приближи. Предполагам, че е бил на среща.
– Дали? – Устата и се отвори. – Нямах представа, че той ходи на срещи.
– Тази среща не беше добра. – Засмях се. – Вероятно затова никога не си чувала за нея. Аз бях извинението му да се махне от масата. Очевидно половинката му си е бъркала в носа, точно когато са донесли салатите им, и козякът е бил поставен в платнената салфетка, зелена като марулята, която са щели да ядат.
Ева се засмя.
– Аууу.
– Беше толкова забавен. Наведе се наблизо, разказа ми цялата история и попита дали е било грубо да я изхвърли преди десерта.
– Какво каза?
– Казах му да плати и да се маха.
– Дали?
– Той остана през цялото време, дори и купи парче шоколадова торта. – Еди не беше от мъжете, които прекъсват среща. Той се отнасяше с жените така, както искаше мъжете да се отнасят с дъщерите му.
– Това е сладко. – Тя се усмихна. – Не мога да повярвам, че никога не ми е казвал за това. Или че те е видял. За какво друго сте си говорили?
– За теб. Каза ми, че живееш в Тампа, но пътуваш навсякъде. Че си ритала задници и си вземала имена в работата си. Че се гордее с теб, че си предприела скок във вярата.
Еди беше първият, който ми говори за Ева след раздялата. Той не се беше отнесъл с разбитото ми сърце като родителите ми. Не беше избягвал да споменава името и в разговор като брат ми. Беше се похвалил с дъщеря си, без притеснение.
– Беше трудно да ти се сърдя след това. Най-вече исках да си щастлива.
– Благодаря ти, – въздъхна тя. – Дълго време се притеснявах, че ме мразиш.
– Никога. – Ядосан, да. Но никога не съм я мразил. Това просто не беше вътре в мен.
Единствената ми надежда беше, че ако настоявам бебето да живее тук, тя също няма да може да ме мрази.
– Това е добре, защото сега си останала с мен. – Тя се принуди да се усмихне твърде широко, като повдигна брадичката си. После се смъкна от стола. – По-добре да те оставя да поспиш малко. Лека нощ.
– Чакай, – изтърсих аз. – По-рано, когато Челси беше тук. Каза, че не си била с никого. Защо? – Вероятно можех да предположа, но тази вечер исках да го чуя.
– Просто… не бях. – Тя сви рамене. – Работата беше напрегната. И никой не се сравняваше с теб.
– Ева. – Ръката ми се протегна и хвана нейната. При допира по предмишницата ми се разнесе звън. – Те винаги са електрически, нали?
Тя кимна, а устните и се разтвориха. Това покана ли беше?
Това само щеше да се усложни. Правилното нещо, което трябваше да направя, беше да я пусна. Да я оставя в нейната стая, а аз да се затворя в своята.
Вместо това се наведех и прокарах устни по нейните, като наградата ми беше затаеният и дъх.
Достатъчна награда за една нощ.
Трябваше да се сдържа, за да я пусна. Трябваше ми всякаква воля, за да се изправя и да направя крачка настрани.
Може би щях да успея да го направя зад затворената си врата. Но преди да успея да освободя пръстите си от тези на Ева, тя ме дръпна обратно.
Въжето между нас беше толкова здраво, колкото винаги е било.
Този път нямаше как да сбъркам езика на тялото и, когато езикът и се стрелна и облиза долната и устна.
– Майната му. – Натиснах устата и, а езикът ми навлезе вътре. Поглъщах я, изследвах устата ѝ, запомнях всяко кътче. Притиснах я до себе си с надеждата, че ако я държа достатъчно силно, всичко това ще придобие смисъл.
Тя се откъсна първа, очите и бяха присвити, а устните и – набъбнали.
Ебаси, но аз я исках. Исках я завинаги. За да я запазя.
Но тя не беше моя.
Тя си беше нейна жена. Така я беше нарекъл Еди в онази нощ преди години. Нейна собствена жена.
Затова направих една крачка встрани. После още една. И този път стигнах до спалнята си, без да се обръщам назад.

Назад към част 8                                                                 Напред към част 10

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!