Глава 40
Главата на Айви се замая. Беше учила часове наред и мозъкът и се чувстваше така, сякаш го е ударила в тухлена стена.
Беше само вторник от мъртвата седмица, а тя вече беше мъртва. Но тя нямаше друг избор, освен да продължи напред. Ако искаше да продължи в магистърската програма, се нуждаеше от безупречни оценки през последната година.
Затова отгърна страницата на учебника си, прозя се, докато четеше първия параграф, и си записа бележки от пасажа за последните дни на СССР. Професорът и обичаше да слага дати в тестовете си и тя очакваше финалният изпит да бъде осеян с въпроси за хронологията на някои събития.
Тъкмо беше приключила с главата, когато на вратата на кабинета и се почука. Айви погледна нагоре, очаквайки Джеф, но вместо това беше Майкъл. По дяволите. Как се беше промъкнал покрай камериера и?
– Здравей. – Можеше ли да чуе фалшивата радост в гласа и?
– Здравей. – Майкъл влезе, заобиколи бюрото ѝ и се приближи до лицето и. Не достатъчно близо, за да го докосне, но достатъчно близо, за да знае какво следва.
Целувка.
Тя седна малко по-високо и притисна устните си към неговите. Беше и трудно да запази усмивката си и да не се намръщи, когато се отдръпна.
Каквото и привличане да изпитваше към Майкъл, то избледняваше все повече с всяка от тези принудителни целувки, които никога не надхвърляха целомъдрено докосване на устните. И за щастие той не бе настоявал за секс. И все пак. Въпреки че часовникът тиктакаше. Тя все още не беше измислила какво да каже и как да го отхвърли.
Така ли се чувстваше майка и към баща и? Задължена? В капана?
Защото след Деня на благодарността, след онова глупаво шибано пътуване до къщата на Карол Кенеди, Айви беше задължена. Беше попаднала в капан.
Когато Майкъл я попита за разговора, който беше подслушал, тя обеща да му разкаже историята. Само че… още не.
Цяло чудо беше, че оттогава не я беше питал за това. Но това беше Майкъл. В списъка на хората, на които Айви се доверяваше, Майкъл не беше дори бележка под линия на страницата. Това, че не я питаше, не означаваше, че не търси информация другаде.
Документите от катастрофата бяха запечатани. Баща и се беше погрижил да защити името на дъщеря си – а с това и своето. Айви е била само на седемнайсет години, когато Кристофър е загинал. Месец и един ден по-късно може би нямаше да е толкова лесно да се запазят в тайна подробностите за катастрофата.
Но както и да е, той беше успял да хвърли пари за нейния проблем. Състоянието му изолираше тайните и.
Баща и беше платил на Карол Кенеди смешна сума пари, за да я предпази от това да съди семейството им. Вестниците бяха съобщили за катастрофата, но името на Айви така и не беше оповестено; без съмнение тези репортери бяха получили плик с пари.
Но това не означаваше, че тя е в безопасност. Бившите и съученици от гимназията можеха да спекулират, ако им се даде достатъчно подтик.
С изключение на Елора и членовете на семейството и, никой от Астън Преп не знаеше цялата истина. Все пак тя нямаше нужда Майкъл да задава въпроси и да разкопава стари гробове. Ако продължаваше да се бави, да се преструва, Майкъл можеше да загуби интерес.
От Деня на благодарността насам Айви се бе превърнала в нежелателка.
Искаше и се Майкъл да изчезне. Искаше и се облекчението от имейлите на Карол да продължи завинаги. Пожела си Тейт.
Само при мисълта за него сърцето и се свиваше.
Тя наистина беше прецакала този случай, нали? Първо каскадата в колата, чукането с него, сякаш беше безсмислена среща. А след това всички глупости, които беше изговорила в болницата.
– Айви. – Майкъл щракна с пръсти пред лицето и.
Устните и започнаха да се свиват, но тя ги улови, преди да се изплъзнат. Направи захарна усмивка.
– Какво?
– Попитах те какво правиш днес.
– О, съжалявам. – Тя потърка слепоочията си. – Учене. Имам толкова много работа за вършене и се боря с това бурно главоболие. Мисля, че ми идва цикъла.
Той се сгърчи.
Резултат.
– Какво правиш? – Попита тя. – Искаш ли да отидем по-късно на вечеря?
– Не тази вечер.
Айви направи мислена юмручна помпа. Беше си спечелила една седмица, като симулираше менструация. Защото, ако Майкъл знаеше, че няма да го получи тази вечер, щеше да си тръгне след пет, четири, три, две…
– Отивам в библиотеката, за да се срещна с една учебна група – каза той. – Просто исках да се отбия и да видя какво правиш.
– Радвам се, че го направи – излъга тя и се премести, за да натисне още една сдържана целувка в ъгълчето на устата му. – Ще се видим по-късно?
– Разбира се. – Той вдигна брадичката си и се отправи към вратата.
Тя изчака, докато той си тръгне, и избърса устните си с обратната страна на ръката си.
– Майната му.
Айви нямаше време за Майкъл. Предстояха и тестове, но освен семестъра трябваше да разбере как да се откъсне от баща си.
Адвокат. Имаше нужда от добър адвокат. Но единствените адвокати, които познаваше, в момента бяха наети от баща и.
Може би Заин би могъл да помогне.
През изминалата седмица не беше ходила да го посети, не защото не я интересуваше, а защото той беше в добри ръце при Елора. Но беше време да задвижи колелата, да поеме контрола над бъдещето си, така че се надяваше те да нямат нищо против намесата.
Айви стана от стола и отиде в спалнята си, като спря в банята, за да вземе два тиленола, преди да отиде до гардероба си за пухено палто и ботуши. След това излезе през вратата и потегли към квартала на Заин, където паркира до BMW-то на Елора.
Предвид дебелия слой скреж по предното стъкло на най-добрата и приятелка, тази кола не беше напускала това място от седмица.
Сградата беше заключена, затова тя натисна зумера за таванското помещение. Докато чакаше, дъхът и се разпиля около нея в бял облак. После се чу щракването на отключващата се врата, когато Заин или Елора я видяха на системата от камери.
Елора я чакаше на върха на стълбите и държеше отворена вратата на мезонета.
– Здравей.
– Здравей. – Айви се усмихна на Елора и се зарадва, че в бузите и се е появил цвят, а вдлъбнатостта на очите и е изчезнала. – Изглеждаш щастлива.
Елора погледна през рамо към мястото, където Заин седеше в креслото.
– Щастлива съм.
– Трябваше първо да се обадя.
– Никога не се обаждаш първо – издекламира приятелката и, докато се движеха в таванското помещение. – Или да почукаш.
– Вярно. – Айви се беше посветила на това да промени някои лоши навици. Но не всички.
Тя съблече палтото си и го закачи на една кука, преди да събуе ботушите си. След това прегърна Елора. Силно. Толкова силно, че сигурно изненада приятелката си, защото тя се напрегна.
– Радвам се, че си тук.
Елора се отпусна.
– И аз.
Айви я пусна, после отиде до стола на брат си, наведе се, за да го прегърне също толкова силно.
– Здравей.
– Здравей. – Здравата ръка на Заин я обгърна. – Добре ли си?
– Не съвсем. Аз, хм… – Тя въздъхна, казвайки на Заин нещо, което никога преди не му беше казвала. – Може да се възползвам от помощта ти.
Веднъж Тейт и беше казал, че Заин не знае какво да прави с нея. Така че му покажи коя си. Тази концепция все още беше размита, но с всяка стъпка, която правеше в правилната посока, мъглата се вдигаше още малко.
– От какво имаш нужда? – Попита той.
Тя го пусна и отиде до дивана, като се свлече в ъгъла.
– Ще отида да се изкъпя – каза Елора и се приближи до Заин, за да го целуне. – Имаш ли нужда от нещо?
– Не, бейби. Добре съм.
Елора се усмихна на Айви и се измъкна, за да и даде време да остане насаме с брат си.
– Изглеждаш гадно, – каза той. Това не беше обида. В гласа му имаше загриженост. Защото между тях двамата тя беше човекът в упадък. Той може и да имаше гипс, но цветът му беше свеж и жив като този на Елора.
От друга страна, Айви не беше яла много напоследък. Косата и беше неизмита, а това главоболие изпиваше енергията и. Не си беше направила труда и да се гримира – още един инструмент в арсенала и, заедно с фалшивия цикъл, за да държи Майкъл на разстояние.
– Чувствам се гадно, – призна тя.
– Искаш ли да поговорим за това?
– Да. – След това се появи прилив на думи.
Тя му разказа за това, че баща и е убил кандидатурата и в Смитсоновия институт. За кавгата по време на Деня на благодарността за магистърската и степен. За уговорката за стажа за имението.
– Той няма да ти го даде – каза Заин. – Знае, че го искаш, така че винаги ще има някаква уловка. Още едно препятствие, което ще трябва да прескочиш. И това никога няма да е достатъчно.
– Страхувах се от това, – промълви тя.
– Той направи същото с мен. Той имаше този пентхаус в Манхатън. Води ме няколко пъти, когато бях в гимназията и се качвах при бизнес пътуванията му. Беше страхотен имот. Изглед към Сентръл парк. Точно в средата на милиардерския квартал. Каза ми, че ще бъде мой, след като завърша Астън. Подарък.
– Ти нямаш пентхаус в Манхатън.
Той поклати глава.
– Нямам пентхаус в Манхатън.
– Какво искаше от теб да направиш за него?
– Да изпълня заповедта му. Да работя за компанията. Да следвам стъпките му. По стъпките на дядо. Да се превърна в него.
– Значи е безнадеждно. – Имението не се изплъзваше от ръцете и. То никога не е било там, за да започне.
– Това е просто имение, Айви.
– Това е моят дом, – прошепна тя. – Но в този момент съм готова да се откажа от него и да кажа на татко да го запрати на майната. Имаш ли някакви съвети?
– Няколко. – Заин се ухили. – Ти и Едуин можете да си сравнявате бележките. Той е на път да направи същото.
– Чакай. Какво? – Очите на Айви се присвиха. – Едуин няма да работи за татко?
– Не. Той е приключил с манипулациите на Кларънс, както и ти.
– Уау. – Следващия път трябваше да се отбие при Едуин. – Предполага се, че ще получим доверителните си фондове, когато навършим трийсет години. Мислиш ли, че това наистина ще се случи?
Заин я дари с тъжна усмивка.
– Не знам. Татко не беше щастлив, когато отидох зад гърба му. Оттогава той направи много промени.
– Разбрах, – промълви тя.
– Едуин говори с адвокатите ми. Ти трябва да направиш същото. Само за всеки случай. Най-малкото и двамата трябва да имате екип на ваша страна, който да се бори, когато – не ако – таткото реши да промени условията.
– Мислиш ли, че той ще ни отнеме напълно доверителските фондове?
– Срещала ли си се с него?
Носът на Айви се набръчка. Да. Тя познаваше баща си доста добре. Задникът щеше да извади всички доказателства, за да прецака собствените си деца, ако те го пренебрегнеха.
– Мисля, че е по-добре да науча и името на адвоката ти.
– Разбира се.
– Защо родителите ни са гадни?
Заин се усмихна.
– Ако искаш да се занимаваме с това, ще ни трябва цяла нощ.
На устните и се появи усмивка.
– Благодаря ти.
– Винаги.
Звукът на водата в банята спря.
– Имам чувството, че загубих съквартирантката си, нали?
– Още не сме го обсъждали, но да. – Заин кимна. – Сега тя е моя съквартирантка.
Айви почувства пристъп на тъга, примесена с радост за нейната приятелка и брат. Това беше краят на един път. Може би нямаше да и се иска да плаче, ако знаеше кой път да поеме по-нататък.
– По-добре да тръгвам.
– Можеш да останеш за вечеря.
– Друг път. Кажи на Елора, че ще и се обадя. – Айви се изправи и отиде до стола му, като го прегърна още веднъж и го целуна по бузата. – Довиждане.
– Ще се видим. – Той и помаха и я видя как облича палтото и ботушите си, след което се измъкна през вратата.
Айви очакваше да се почувства по-леко след този разговор, но стъпките и затрополяха тежко по стълбището. Въпреки че беше хубаво да има помощта на брат си, да знае, че Едуин е в същото положение, тя не беше постигнала никакъв реален напредък. Ако не друго, то Заин само бе потвърдил страховете и.
Баща им се грижеше повече за парите и контрола, отколкото за децата си. Тя се съмняваше, че това някога ще се промени.
Но това бяха само пари, нали? Беше просто къща.
Айви разполагаше с достатъчно пари в банковите си сметки, за да си осигури висше образование. Може би Заин щеше да и наеме мансарда в този квартал, след като се изнесе от имението. Може би щеше да кандидатства отново в Смитсоновия институт след дипломирането си и щяха да имат място за нея.
Пожелателно мислене.
Измъкна се навън, с ключове в ръка, точно когато женски смях достигна ухото и. По тротоара вървеше двойка. Тя направи втори поглед. Сърцето и се сви като грозде, което се превръща в стафида под палещото лятно слънце.
Тейт вървеше под ръка с Алисън шибаната Уинстън.
Бузите и бяха розови. Устата и беше разтеглена в усмивка. Носеше черна шапка, но гъстите, лъскави кичури на дългата и кафява коса падаха върху раменете и.
Тейт се усмихваше, докато и говореше, а устните му бяха твърде близо до ухото и.
Алисън отново се засмя и Айви усети как ножът в гръбнака и се плъзга все по-дълбоко.
Алисън шибаната Уинстън.
Айви отправи очи към Мерцедеса си и застави краката си да го настъпят. Тя натисна ключалките и отвори вратата откъм страната на шофьора. Но не можа да се сдържи. Погледна през покрива на колата и откри чифт опустошително красиви тъмни очи, които я очакваха.
Усмивката на Тейт спадна.
Алисън проследи погледа му и когато видя Айви, се престори на ударена. Тази кучка се изправи, докато се притискаше по-здраво към ръката на Тейт. Нямаше как това да е съвпадение.
Гневът на Айви се оживи, яростта прогони тъгата. Гръбнакът и се издължи и кучколюбието и си дойде на мястото. Беше великолепно.
– О, Тейт. – Айви щракна с език. – Ако планираш да посетиш апартамента на Заин, може би ще се замислиш дали да не оставиш боклука на тротоара. Елора е на горния етаж и е привърженик на това да не допуска боклуци от човешки същества в дома си.
Устата на Алисън се отвори.
Челюстта на Тейт се стисна.
Преди някой от тях да успее да отговори, Айви им махна с пръст, вмъкна се в колата си и потегли по дяволите.
– От всички шибани жени. – Ръцете на Айви задушиха волана, докато тя се прибираше вкъщи.
Добре, значи той е продължил напред. Тя очакваше това. Може би не толкова скоро, но това беше неизбежно. Но с Алисън? Какво стана с тази дискусия, която щяха да водят, а?
– Гадняр. – Тя изрече думата, но не я имаше предвид. Айви знаеше кой е виновен тук.
Макар че това нямаше да спаси Алисън от презрението и. Зъбите и се стиснаха само при мисълта за името на тази жена.
Алисън беше видяла Тейт да танцува с Айви. Беше в нощта, когато Айви и Тейт се бяха запознали в „Измяната“. Това трябваше да е причината Алисън да е в снимката. Не че Тейт не беше уловка. Може би ако не познаваше Алисън толкова добре, нямаше да подозира, че всичко това е уловка, за да си отмъсти на Айви. Алисън търсеше отмъщение още от гимназията.
От времето на Кристофър.
Гневът и се смени, емоциите и се изляха от чашата и горещи, яростни сълзи се стичаха по бузите на Айви, докато шофираше.
Тейт и Алисън.
Стомахът и се сви.
Част от привлекателността на Майкъл винаги е била увлечението на Алисън по него. Първият път, когато Айви беше спала с него, беше след като беше забелязала Алисън да се влюбва в него на партито в Сигма. Но дали Алисън се беше отказала да го преследва? Никога.
Майкъл беше спал и с двете. И това не беше навредило. Беше я вбесило, но не я беше наранило.
С изключение на Тейт…
От гърдите и се откъсна ридание, силно и накъсано, изпълнено с години разочарование и болка.
За Тейт я болеше. Виждайки ги заедно, тя страдаше.
Почти толкова, колкото и откритието, че Кристофър е прекарал Алисън. В нощта на катастрофата той и беше казал, че е чукал Алисън в продължение на месеци, като в същото време беше обещавал на Айви целия свят. В същото време е превръщал живота и в ад.
Кристофър е бил с Алисън.
Кристофър и Алисън.
Тейт и Алисън.
Айви не беше сигурна кое боли повече.
На раменете и се настани поражението. Баща и беше спечелил. А сега и Алисън.
Може би преди седмици щеше да се бори. Но днес нямаше какво друго да направи, освен да плаче. Затова Айви плака, благодарна, че Елора не беше в имението, когато тя влезе през вратата. Касия вероятно се беше затворила да учи или беше с Едуин, затова Айви отиде в кабинета си и затвори вратата след себе си.
Чекмеджето на бюрото беше като магнит. Тя го отвори с усилие и извади хапчето. Онова невинно малко бяло квадратче, което щеше да накара болката да изчезне. Айви щеше да изтръпне. Всичко, което трябваше да направи, беше да го вземе.
На Айви и липсваше безчувствеността.
Назад към част 39 Напред към част 41
