Глава 42
„Времето изтече, Ред“
Касия се засмя на текста на Едуин. Той и беше изпратил снимка на празния и стол в библиотеката. На масата пред него имаше кутия на Майк и Айк.
Беше я молил да дойде и да учи в библиотеката днес, но тя му беше отказала и вместо това беше останала в имението. Колкото и да и се искаше да прекара време с него, не можеше да си позволи разсейване. А Едуин беше идеалното разсейване.
Затова му беше казала да и даде пет часа. Пет часа, за да попие колкото се може повече информация от записките и учебниците си, преди той да дойде и да открадне остатъка от деня и нощта и.
Беше минала седмица, откакто нещо между тях стана сериозно. Откакто тя беше станала приятелка на Едуин Кларънс. Само за седем дни този етикет беше станал толкова познат и удобен, че беше толкова мек и уютен, колкото етикетът на винтидж тениската, която беше облякла днес.
„На път“
Тя се усмихна, когато се появи текстът му, и бързо набра отговор.
„Побързай“
После прибра книгите си, след като беше приключила с ученето за деня. Това, което не беше свършила, щеше да е там утре. През останалата част от деня не планираше да прави нищо друго, освен… Едуин.
Касия го беше изучавала толкова внимателно, колкото и икономиката през тази седмица.
Беше запомнила контурите на лицето му с върховете на пръстите си. Беше целунала всеки сантиметър от гърдите и раменете му. Любимото и занимание беше да го вземе в устата си, само за да може да наблюдава красивата му физиономия, когато свърши на езика и.
Сърцевината и се сви. Какъвто и глад да изпитваше към него, той изглеждаше също толкова гладен. Не можеха да държат ръцете си далеч един от друг, поради което не можеха да учат заедно, дори в библиотеката. Бяха опитали вчера и нямаше и час работа, а той я измъкна от стола и я завлече в шкафа, за да я чука до стената.
Този мъж беше пристрастяващ като бонбон и греховно сладък.
По бузите и се разля руменина, докато излизаше от спалнята си, имайки нужда от бърза закуска, преди той да пристигне. Беше пропуснала обяда и без съмнение Едуин щеше да я занимава до вечеря.
Тя забърза надолу и влезе в кухнята с надеждата да намери Франсис. Но стаята беше празна, а на плота имаше бележка.
Отивам до магазина за хранителни продукти
Касия въздъхна. Освен времето, прекарано с Едуин, най-хубавата част от деня и беше разговорът с Франсис.
– Ще трябва да наваксаме утре, – каза си тя.
Тя побърза да направи сандвич с шунка, след което го излапа, стоейки до плота. Тъкмо слагаше чинията си в съдомиялната машина, когато чу стъпки от към гърба си. Обърна се – дали Франсис се е върнал от магазина? – и замръзна.
– О, здравей, – промълви тя.
– Здравей. – Айви отиде до хладилника и извади бутилка кокосова вода. – Как си?
Касия примигна. Дали това беше хитър въпрос?
– Е, добре.
– Учиш ли днес? – В тона на Айви нямаше злоба. Нямаше присвити очи или злобна усмивка.
– Да, – изрече Касия. Добре, какво се случваше?
Айви не беше разговаряла с Касия от Деня на благодарността. Денят, в който Айви я беше нарекла жалка. И сега те разговаряха?
Касия нямаше доверие на съквартирантката си и това нямаше да се промени днес.
– Ще дойде ли Едуин по-късно? – Попита Айви, докато отвърташе капачката на водата си, след което отпи.
Касия кимна.
– Може би ще можем да вечеряме заедно или нещо подобно.
Да. Определено трик. Трябваше да е.
– Сериозно?
Айви сви рамене.
– Или не. Беше просто идея.
Касия отвори уста, без да е напълно сигурна какво да каже, но преди да успее да се изкаже, един глас се обади от коридора.
– Айви?
– Мислиш ли, че мога да се скрия в килера? – Намръщи се Айви.
– А? – Освен ако Касия не е сбъркала, това беше гласът на Майкъл. Защо Айви би искала да се скрие от него? Не бяха ли приятели? Или пък приятели за секс? Само че изражението на лицето на Айви беше всичко друго, но не и приветливо, когато Майкъл влезе в кухнята.
– Здравей. – Той вдигна брадичката си. – Джеф каза, че си тръгнала насам. Здравей, Касия.
– Здравей. – Тя погледна между двамата, чувствайки, че и липсват, ами… много неща.
– Все още ли си на път да се срещнеш с учебната група утре? – Попита Майкъл, като или не забелязваше вълните на раздразнение, които се носеха от Айви, или ги игнорираше.
Както и да е.
– В три часа, нали? – Касия наистина не искаше да учи с групата, но всички те бяха преживели астонска изпитна седмица преди това и ако имаха съвети, тя ги искаше.
– Ще отида в библиотеката по-рано, ако искаш да се срещнем, – каза Майкъл.
– Добре. Ще видя как ще ми мине сутринта. Може би ще дойда по-рано. – С последен поглед към Айви и празното изражение на лицето и Касия реши, че е време да се оттегли в стаята си. – Ще се видим утре.
Тя излезе от кухнята точно в момента, в който от фоайето се чу звънът на вратата. Рядко имаше посетители, които използваха звънеца, най-вече защото хората първо трябваше да минат през портата, а дотогава Джеф щеше да чака на вратата. Вероятно Майкъл беше влязъл през портата и някой го беше последвал вътре.
Камериерът се появи от коридора пред нея и тръгна към вратата.
Касия тръгна след него, насочвайки се към стълбището. Едуин нямаше да позвъни на вратата и който и да беше тук, със сигурност не и беше на гости.
Джеф отвори вратата, когато тя стигна до стълбището.
– Мога ли да ви помогна?
– Търся Каси Нилсън. Чух, че живее тук.
Това име. Нейното име.
Този глас. Неговият глас.
Защо? Как? Светът се измести изпод краката и. Сърцето и се срина. Зрението и се замъгли. Той я беше намерил.
– Имаш предвид Касия? – Попита Джеф.
Посетителят не отговори. Защото погледът му навярно се беше плъзнал покрай рамото на Джеф към мястото, където Касия стоеше застинала в основата на стълбището.
– Касия.
Тя не помръдна. Защо не беше използвала задното стълбище? Те бяха предназначени предимно за персонала, но и тя трябваше да ги използва. Грозните, сиви стълби, които не бяха красиви или величествени и бяха предназначени единствено за функцията за която служат. Това бяха стълбите за Касия.
– Каси – повтори той името и.
Сърцето и се разтуптя, докато тя се обръщаше бавно. Стигна до парапета, хвана се здраво за него, за да запази равновесие, докато се взираше в него.
Джош.
Кафявата му коса беше по-къса, отколкото когато го беше видяла за последен път в Хюз. Брадата, която си беше пуснал миналата зима, беше изчезнала. Приличаше на версията на Джош от времето, когато се бяха запознали за първи път. Чистоплътният, секси и сладък мъж, когото някога бе обичала.
Каси – глупава и наивна – се беше влюбила в това привлекателно лице.
Но Касия искаше да го удари.
– Какво правиш тук? – Изръмжа тя.
Джош се промъкна покрай Джеф, влизайки във фоайето.
Камериерът се напрегна, очите му се разшириха и Касия не се съмняваше, че ако го попита, ще изхвърли Джош навън по задник. О, но това беше съблазнително.
– Опитвах се да те намеря. – Джош направи една крачка към нея и ръката на Касия се изстреля с протегната длан.
– Недей. – Тя не се доверяваше на себе си около него. Не му се доверяваше и занапред.
– Касия. Моля те. – Джош притисна ръка към гърдите си, сякаш тя го беше наранила. Наглостта на този гадняр. Сякаш всяка болка, която можеше да и причини, можеше да се сравни с агонията, която той беше донесъл в живота и.
– Как ме намери?
Джош хвърли поглед към Джеф.
– Можем ли да отидем някъде насаме?
– Как ме намери, Джош? – Тя повиши глас и звукът почти се разнесе из фоайето.
Джеф се напрегна и тя можеше да го прегърне заради притеснението на лицето му.
– Сър, трябва да си тръгнете.
– Няма да си тръгна. – Джош направи още една крачка, игнорирайки ръката на Касия, която все още беше протегната. – Опитах се да се обадя, но ти смени номера си. Не си оставили адрес за препращане. Притеснявах се за теб.
– Притеснявал си се, – отвърна тя. – Отговори на въпроса. Как ме намери? Чичо ми ли беше?
– Не. – Джош поклати глава. – Той не отговаряше на обажданията ми.
Е, това беше нещо. Щеше да трябва да благодари на чичо Хенри за това по-късно.
– Обади ми се съквартирантката ти, – каза Джош.
Касия не трябваше да се шокира. Това не трябваше да накара коленете и да се подкосят. Ако не беше хватката и за парапета, можеше да падне.
Айви.
Сякаш го беше планирала, сякаш нарочно беше задържала Касия в кухнята, Айви мина през фоайето с Майкъл по петите.
Червеното покри зрението на Касия.
Това беше точката на кипене. Месеци наред Касия се грижеше за собствената си работа. Беше се постарала да избягва Айви и да живее собствения си живот. Но това? Касия можеше да преодолее нахлуването в личното и пространство. Наричането с имена и засрамването. Но като доведе Джош тук, Айви беше отишла твърде далеч.
– Ти, шибана кучка.
Крачките на Айви се забавиха.
– Извинявай?
– Ти си шибана кучка – повтори Касия, като произнасяше всяка дума ясно. – Какъв е проблемът ти? Наистина ли си толкова нещастна, че не можеш да оставиш другите хора на мира?
– За какво говориш? – Попита Айви, като огледа стаята.
– Майната ти. – Касия вдигна брадичката си. По дяволите, това беше приятно усещане. Твърде добре. Затова тя насочи погледа си към Джош. – И на теб майната ти.
Устата му се отвори.
Вратата все още беше отворена, Джеф стоеше отстрани и тъй като очевидно вселената искаше всички да видят как Касия се излага, Едуин влезе вътре. Загрижеността на лицето му означаваше, че сигурно е чул проклятието и.
– Какво става? – Той отиде право при Касия и погледна сестра си.
– Попитай я. – Касия подхвърли ръка към Айви.
– Нямам представа. – Айви имаше онзи безпомощен, невинен поглед, който беше изпипан до съвършенство.
И всеки мъж в тази стая му вярваше. Включително Едуин.
– Мразя те. – Цялото тяло на Касия вибрира, когато думите се изригнаха. – Мразя те.
– Ред. – Едуин сложи ръка на ръката и. – Какво става?
– Каси, – каза Джош.
Ръцете и се свиха в юмруци.
– Остави, Джош. Вземи. Излез.
– Не, дойдох през целия този път…
– Тогава си пропилял едно пътуване! – Изкрещя тя. – Не искам да те виждам. Не искам да говоря с теб. Никога няма да ти простя за това, което си направил. Никога. И никога повече не искам да виждам лицето ти. Напусни.
– Аз просто… – Джош преглътна трудно. – Съжалявам.
Твърде късно. Извинението му прозвуча кухо, защото беше закъсняло.
Една част от нея, тази, която някога го беше обичала, почувства угризения и вина. Той също бе загубил някого, когото бе обичал, нали? Но преобладаващата и емоция беше гневът. Загубата на Джош беше нищо в сравнение с нейната.
Погледна го с поглед, без да обръща внимание на сълзите в лешниковите му очи.
– Сбогом, Джош.
Тялото му се свлече, той се обърна и излезе през вратата.
Джеф я затвори зад Джош, като прочисти гърлото си. След това сам избяга.
Умен човек. Какъвто и гняв да беше отправила Касия към Джош, той беше нищо в сравнение с гнева, който изпитваше към Айви. Месеци и месеци натрупани емоции избухнаха на свобода.
– Ти си отвратителна кучка – каза Касия, вперила поглед в Айви.
– Ей, Ред. – Едуин докосна ръката и. – Спокойно.
Касия отхвърли докосването му, а очите и все още бяха насочени към Айви. Челюстта и също беше отпусната. Напоследък вероятно никой не беше рискувал да я нарече кучка. На Касия вече не и пукаше за рисковете.
– Майната ти на това, че го доведе тук. Майната ти на тези изпитания и игри. Просто върви по дяволите.
Айви вдигна ръце.
– Нищо не съм направила.
– О, глупости – изръмжа Касия. Имаше само един човек, който беше претърсил вещите и. Който беше намерил снимката на Джош. Който изобщо е знаел, че той съществува. В деня, в който Касия се беше прибрала вкъщи и беше намерила куфарите си опаковани, нямаше съмнение, че Айви е видяла снимката, която Касия трябваше да остави в Хюз.
– Ако искаш да бъдеш жестока, поне си го признай. Признай, че си го довела тук, за да се гавриш с мен. Какво, беше ти скучно? Това, че си богата и разглезена, не е достатъчно, за да се забавляваш?
– Айви, ти ли направи това? – Попита Едуин.
– Не, не знам за какво говори. Кълна се, Едуин.
– Престани да лъжеш! – Крясъкът се изтръгна от гърлото на Касия. – Престани да лъжеш.
– Не лъжа. – Айви направи една крачка напред, а очите и бяха залепени за брат и. – Не съм го направила.
Касия видя как лицето на Едуин се промени. Тя го забеляза в момента, в който той повярва на Айви. В момента, в който взе страната на сестра си вместо нейната.
– Ти и вярваш.
– Нека просто поговорим. – Едуин въздъхна и отново посегна към нея, но тя направи крачка встрани.
Не, нямаше да има разговори.
Едуин нямаше представа колко мъчително беше за Касия да вижда лицето на Джош. Може би това беше нейна собствена вина. Може би, ако му беше казала цялата истина, щеше да разбере колко смъртоносен ход беше това от страна на Айви.
Но дори и да не знаеше цялата история, тя се нуждаеше от него на своя страна. И все пак за пореден път тя беше сама на това красиво, мащабно стълбище.
Една сълза потече по бузата и, последвана от друга. Изпепеляващи, разбити сълзи.
– Ред – промърмори Едуин, но тя се завъртя и се засили към втория етаж, спринтирайки към спалнята си, където заключи вратата.
Касия се насочи направо към гардероба, правейки това, което трябваше да направи още преди месеци. Тя опакова куфара, прибирайки набързо любимите си дрехи. Натъпка книгите и училищните принадлежности в раницата си.
– Касия. – Едуин почука на вратата. Той разклати дръжката. – Говори с мен.
Тя го пренебрегна и се втурна към банята, като сложи тоалетните си принадлежности в калъфа. След това навлече палтото и обувките си, като отнесе чантите си до вратата, където я изчака. Там се вслуша.
Щом стъпките му се отдалечиха от вратата, тя преброи до десет и се отдалечи.
Спусна се по сивото стълбище за персонала.
През задната врата.
До колата си.
За да постави имението Кларънс в огледалото за обратно виждане.
Назад към част 41 Напред към част 43
