Глава 47
Телефонът на Айви иззвъня на нощното шкафче на Тейт. Тя се протегна през голите му гърди, отключи екрана, за да прочете текста на Едуин.
„Намери я снощи. Благодаря, че се обади на Сал“
Тя въздъхна и избърза да напише отговор.
„Добре ли е? Можем ли да се срещнем по-късно? Моля?“
Айви очакваше твърдо „не“. Но трите точки на екрана и намигнаха за няколко дълги мига, докато дойде отговорът на Едуин.
„Тя е добре. Иска да се види с Франсис. Ще дойдем в имението за обяд“
Дъхът се изтръгна от дробовете на Айви. Пфу. Може би имаше шанс да поправи нещата с Едуин. И Касия.
„Ще се видим тогава“
Беше едва седем сутринта. Това и даваше още няколко часа с Тейт, преди да се прибере у дома и да се изправи пред реалността.
– Всичко наред ли е? – Попита Тейт.
Тя остави телефона си настрана и се сгуши в гърдите му.
– Да. Едуин намери Касия. Трябва да се върна в имението преди обяд.
– Добре. – Той я целуна по косата. – Ще отидем след малко.
– Мога да се обадя на шофьора си.
– Това би било загуба на време, тъй като аз ще те закарам.
Ъгълчето на устата и се повдигна.
– Винаги ли успяваш да постигнеш своето?
– Бейби.
В смисъл „да“.
Тя подпря ръце на гърдите му и срещна погледа му, плуващ в тези шоколадови басейни. Откакто Тейт я беше довел при него в сряда, почти не бяха напускали леглото му. Няколкото пъти, в които се обличаха, бяха за кратки пътувания до кухнята. Зареждаха се с гориво, преди да опустоши тялото и за пореден път.
Ако можеше да се сбъдне едно желание на Айви, то щеше да бъде да остане тук, скрита още една седмица. Още една година. Но това бягство от реалността беше към своя край. След като се срещна с Едуин и се извини на Касия, тя трябваше да се върне на работа.
– Трябва да уча, – каза тя. – Изпитите ми започват в понеделник.
– Ще вземем нещата ти. Донеси ги тук за уикенда.
– Ами ако трябва да прекарам уикенда в имението? Сама?
Тейт се ухили.
– Това „не“ ли беше? – Попита тя.
– Това беше „не“. – Той сля устите им, търкаляйки я, докато не я притисна под силното си тяло.
Езикът му се преплете с нейния в бавно, лениво плъзгане. По дяволите, но той имаше страхотен език. Когато стигна между тях, ръката му се спусна към сърцевината ѝ и се заигра с влажните и гънки. Талантлив език. Талантливи пръсти. Талантлив член.
Възбудата му се втвърдяваше между тях с всеки удар на езика му. Всяко плъзгане на пръстите му. Тя изтръпна, когато той ги плъзна по клитора и.
Сближиха се без усилие, като любовници, които са прекарали години, а не часове в усъвършенстване на секса. Айви беше изгубила бройката на оргазмите, които и беше доставил през последния ден. Но при всеки от тях тя падаше малко по-дълбоко. Жадуваше за него още малко повече. Надяваше се, че обещанието им ще се сбъдне.
Пожелаваше си Тейт.
Той ги люлееше заедно, удар след удар. Намотката в корема и се сви по-силно. Дъхът и секна, когато той се вмъкна вътре. По кожата и пропълзя руменина, всеки нерв се събуди и се разпали, преди звездите да се разпилеят в погледа и.
Тя си пожела тези звезди.
И тогава се разпадна.
– Тейт.
– Майната му, Айви. – Той изстена и се отдаде на собственото си освобождаване, докато тя пулсираше около него, изцеждайки го докрай.
Двамата се сринаха на купчина, лепкави и без кости. Краката им бяха преплетени един в друг. Чаршафите се бяха отърсили от леглото. Нейната възглавница я нямаше, така че тя използва рамото на Тейт, когато той се просна по корем.
Тези голи моменти, когато нямаше нищо друго освен смесени удари на сърцето и нежни докосвания, се бяха превърнали в спасението на Айви. Тя се губеше в Тейт.
Някога, след Кристофър, идеята да загуби самоличността си щеше да я накара да изпадне в паника. Само че в момента Айви не се интересуваше много от това коя е. Да се превърне в някой нов, достойна за мъж като Тейт, и се струваше блестяща идея.
А сексът беше, ами… променящ живота.
– Случвало ли ти се е някога да е така? – Попита тя.
– Не.
А те едва започваха.
Трябваше да влезе под душа, но първо затвори очи, за да подремне за кратко. Но преди да успее да се унесе, телефонът на Тейт иззвъня.
Той се пресегна, за да провери екрана, и се намръщи, докато го доближаваше до ухото си.
Не можа да различи думите от другата страна на линията, само шумоленето на дълбок глас.
– По дяволите – измърмори Тейт. – Тогава ще трябва да се изключим. Предпочитам да поема удара за затварянето, отколкото да рискувам през уикенда, когато нямаме нужния персонал.
Той се заслуша за още един миг, след което каза:
– Звучи добре. Ще се видим след малко.
Айви изчака, докато той приключи разговора, и върна телефона на нощното шкафче.
– Всичко наред ли е?
– Това беше мениджърът ми в клуба. – Той въздъхна във възглавницата. – Други двама отказваха да се подложат на тест за наркотици. Ще трябва да отида там по-късно. Да се срещна с останалия персонал. Да им кажа, че затваряме за известно време.
– Съжалявам. – Тя пусна целувка на гръбнака му. – Колко време ще затворите?
– Още не знам. Надявам се, че няма да е за дълго.
Не само че бяха прекарали вчерашния ден в секс, но Тейт и Айви бяха говорили с часове.
Тя му беше разказала за училището и за кавгата с баща си. Беше му разказала за решението си да се откаже от очакванията му, дори ако това и струваше имението. Разказа му и за Майкъл и как се страхува, че той ще открие истината за катастрофата.
Нейните проблеми изглеждаха тривиални в сравнение с тези на Тейт. Той беше в процес на преструктуриране на Клуб 27. От деня, в който го бе поел от предишния собственик, имаше само проблеми. Както беше обещал, беше направил чистка, за да се увери, че всички, които са продавали наркотици на предишния собственик, са изчезнали. Няколко души от първоначалния персонал бяха останали, включително и любимият барман на Айви, който знаеше как да и направи джин-физ „Рамос“. Но в по-голямата си част персоналът му беше толкова нов за Клуб 27, колкото и Тейт.
Кандидатите трябваше да преминат през проверка на миналото. Всички трябваше да се подлагат на случайни тестове за наркотици. Никой нямаше право да пие, докато е на смяна. Заин имаше същите очаквания и в „Измяна“. И все пак наемането на служители се оказваше трудно. Намирането на бармани не беше толкова трудно. Имаше само две свободни позиции в сервитьорския състав на Тейт. Но в момента беше трудно да се намерят.
Човекът, когото бяха наели преди две седмици, се беше държал небрежно с клиентка и го бяха освободили. Друг беше решил да не се яви на смяна миналата събота вечер. А сега двама от тях бяха отказали тестовете си за наркотици.
Тейт, удивляваше Айви, вършеше всичко прецизно. Той не би оставил клуба отворен, ако нямаше достатъчно охрана, за да гарантира безопасността на клиентите и служителите си.
Тя не се съмняваше, че скоро клуб 27 щеше да има репутацията на „Измяна“. Списъкът с гостите щеше да е също толкова впечатляващ. Но първо трябваше да прескочи някои препятствия.
– Баща ми смята, че трябва да затворя до Коледа – каза той. – Да отворя отново в навечерието на Нова година с елитно парти. Да се разчуе.
– Това е добра идея. Това ще ти даде няколко седмици, за да наемеш персонал и да го обучиш.
– Точно така. – Той си пое дълго дъх. – Мразя да затварям. Наистина мразя. Чувствам се като губещ. Но… това е правилният ход.
– Съжалявам. – По рамото му имаше няколко слаби лунички. Тя ги проследи, свързвайки точките в различни модели. Щеше да научи всичко, което трябваше да знае за тялото му, преди да приключат. И ако до този момент той все още я искаше, щеше да започне всичко отначало.
– Ти си близък с баща си, нали?
– Близък съм и с двамата си родители.
– Какво е това? – Във въпроса и нямаше ревност или враждебност, а само искрено любопитство. Повечето хора, които тя познаваше, се опитваха толкова много да не се превърнат в родителите си.
– Не мога да излъжа. Доста е страхотно. – Той се засмя. – Те ме уважават. Аз ценя мнението им. Те ценят моето. И ме предизвикват.
– Как така?
– Подтикват ме да бъда по-добър човек. Да се уверя, че поставям хората пред парите. Уверявам се, че служителите ми са добре платени и се чувстват сигурни в своята среда. Давам средства за благотворителност не за да си осигуря покани за галавечери за набиране на средства или споменавания в медиите, а защото имам късмет и родителите ми са ме научили да помагам на по-малко щастливите.
Тя падна малко по-дълбоко. Жадуваше за него още малко. Как, по дяволите, Айви се беше озовала в леглото на този мъж? Той беше твърде добър за нея, но тя все пак щеше да го задържи.
Кой направи Айви по-добра? Със сигурност не бяха родителите и. Не бяха братята и или приятелите и. В отсъствието на някой, който да я предизвика, може би щеше да и се наложи да се предизвика сама.
– По-добре да се приготвя. – Тя притисна с целувка тези лунички, след което се измъкна от леглото му и се оттегли в банята, за да вземе душ.
Тейт, също толкова ненаситен за тялото и, колкото и тя за неговото, не я остави сама за дълго. Присъедини се към нея под струята и докато излязат, тя закъсня да се срещне с Едуин и Касия.
Айви се облече с дрехите от по-рано през седмицата, докато Тейт побърза да навлече чифт дънки и тениска с дълъг ръкав от гардероба си. След това напуснаха убежището на спалнята му и се запътиха към главния етаж.
Тейт тъкмо беше взел ключовете си от кухненския плот, когато на вратата се позвъни.
– Нека само да видя кой е. Ще бъда бърз.
Докато той се запътваше към входната врата, тя се запъти към всекидневната и огледа пространството. Къщата явно беше обновена наскоро, но този, който беше направил преустройството, може би Тейт, беше запазил някои от оригиналните щрихи.
Камината имаше ръчно издълбан детайл от свитък, от който любителите на антики биха слюноотделяли. Най-големият прозорец в стаята беше украсен с витраж. Подовете с тънки дъски имаха няколко вдлъбнатини, което означаваше, че вероятно по тях е било стъпвано в продължение на десетилетия.
Тази къща имаше история.
В това отношение приличаше на имението. Приликите и даваха надежда, че дори след като загуби имението Кларънс, ще намери дом, който да обича. Дом, който баща и никога не би могъл да изтръгне от ръцете и.
Докато Айви докосваше гладката кожа на дивана на Тейт, по коридора откъм входната врата се носеше женски глас. Нещо във височината на гласа привлече вниманието на Айви и повдигна косъмчетата по тила и.
Беше познато. Но не добро познато. Затова тя се промуши покрай мебелите и се запъти към входа.
– Трябва да си тръгнеш. – Гласът на Тейт беше ръмжене.
– Тейт, моля те.
Стомахът на Айви се сви и стъпките и се ускориха. Тя тръгна право към страната на Тейт, като се промуши покрай него. Алисън Уинстън беше на прага на дома му.
Лицето на Алисън беше на петна. Очите и бяха със зачервени краища, а бузите и бяха покрити със сълзи. Тя дори не погледна към Айви. Беше изцяло съсредоточена върху Тейт, докато протягаше бяла пръчка.
Тест за бременност.
С малък плюс в прозорчето.
Назад към част 46 Напред към част 48
