УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 50

Глава 50

Айви чакаше във фоайето, седнала на стълбището, и кършеше ръце. Когато чу затръшване на вратата на колата, последвано от друго, тя се изстреля на крака и срещна Едуин и Касия на вратата.
– Здравей.
– Здравей. – Едуин кимна, а ръката му бе стисната с тази на Касия, когато влязоха вътре.
– Съжалявам, че не се видях с вас вчера. – Айви се усмихна. – Нещо се появи.
Изражението на Касия беше безизразно. Толкова безизразно, че Айви се зачуди дали не е взимала уроци от Елора.
Добре, тогава. Време е да се заемем с това. Айви трябваше да бъде някъде тази сутрин и нямаше време да губи време в светски разговори.
– Съжалявам. За всичко.
Касия я погледна отстрани.
– За всичко?
– За всичко. Ако искаш стаята си…
– Не иска – отговори вместо нея Едуин.
– И аз така разбрах, – каза Айви. – Но предложението остава в сила.
Касия се изправи на крака.
– Обади ли се на Джош?
– Не.
– Не знам дали мога да ти повярвам.
– Достатъчно справедливо. – Кимна Айви. – Може би някой ден ще повярваш.
След като Айви спечели доверието и. А тя, по дяволите, щеше да го направи. Според начина, по който Едуин я гледаше, Касия щеше да е наоколо още дълго, дълго време.
– Франсис те обожава – каза Айви на Касия. – Мисля, че тайно се надява доброто ти влияние да се отрази и на мен. Въпреки че не живееш тук, се надявам, че ще я посещаваш често.
– Бих искала.
– Добре. – Айви се усмихна. – Тогава е по-добре да запазиш ключа си.
Касия я изучаваше дълго, после леко поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че това се случва.
Едуин се ухили и я придърпа към себе си.
– По-добре да тръгваме. Оставих колата да работи. Отиваме в библиотеката да учим.
– Довиждане. – Айви ги придружи до вратата. – А, и Едуин?
– Да?
– Няма да отида при мама и татко за Коледа. Мислех да поканя Елора и Заин на вечеря тук. – Идеята се оформяше в съзнанието и, докато говореше. – Може би Франсис и Дейзи биха могли да дойдат. Можем да наемем доставчик на храна или нещо подобно. Не знам. Бихте ли дошли?
Едуин погледна към Касия. Тя вдигна рамо. Дали това беше „да“?
– Зависи. – Едуин се усмихна. – Какво ще ми подариш тази година?
– Предполагам, че ще трябва да се появиш, за да разбереш.
Той се засмя.
– Успех на финала.
– И на теб. – Тя махна с ръка и изчака на прага, докато не се качиха в „Бентли“-то. След това се оттегли във фоайето, за да спре, когато Майкъл слезе по задния коридор.
Дали в имението имаше въртяща се врата, за която тя не знаеше?
– Здравей. – Майкъл се движеше с онази уверена самоувереност, която някога и се струваше толкова привлекателна. Днес тя се надяваше, че тази самоувереност ще го изведе от дома и. Завинаги.
– Какво правиш тук? – Тя не прикри раздразнението в тона си. И как беше влязъл? Тя щеше да разговаря с Джеф, след като Майкъл си беше тръгнал. Задната врата обикновено оставаше отключена, но ако Майкъл я използваше на воля, това щеше да се промени.
– Помислих, че ще видя какво правиш тази вечер – каза той. – Имаш ли желание за вечеря?
– Не.
– Не?
– Не, не искам да вечерям с теб.
Очите му се свиха.
– Трябва да почукаш, преди да влезеш в къщата ми. – Тя мина покрай него, но той я хвана за лакътя прекалено силно. Айви сведе поглед към ръката му, после вдигна брадичка. – Днес не е денят да ме провокираш, Майкъл.
Майкъл я пусна, но се ухили.
– Чух, че твоят човек ти е изневерил с Алисън.
– Не, не ми е изневерявал.
След като Айви изхвърли онова хапче вчера и се размрази физически и психически, тя се замисли за Алисън. Как е стигнала до вратата на Тейт. Как му е подала теста за бременност. По някакъв начин Алисън е знаела, че Айви ще бъде там, за да подслуша. И по някакъв начин Майкъл беше разбрал, че трябва да повдигне въпроса днес.
Дали Алисън изобщо беше бременна?
Трябваше да го разбере по-рано. Трябваше да застане на страната на Тейт.
Беше предположила най-лошото. Срам за нея. Нямаше да допусне тази грешка отново.
– Сигурна ли си в това? – Попита Майкъл.
– О, сигурна съм. Но ако споделяме слухове, чух, че Алисън е бременна. Трябва ли да ти кажа поздравления, татко?
В погледа му се появи светкавица на шок.
Добре, значи не е знаел. Което означаваше, че играта на Алисън е била само нейна. Имаше вероятност тестът за бременност да е бил фалшив. Или може би е била бременна с детето на Майкъл. Ако Айви подхвърлеше няколко съмнения в главата му, щеше да нарече днешния ден победа.
– Довиждане. – Айви излезе от фоайето и премина през имението, като прибра палтото си, преди да излезе навън, за да посрещне Рой.
Той я чакаше на задната алея, според молбата и по-рано. Той и се усмихна през огледалото за обратно виждане, докато тя се настаняваше на задната седалка.
– Накъде?
Айви му даде адреса, с което си спечели предпазлив поглед, но той си замълча и потегли.
– Да чакам ли тук? – Попита той, докато паркираше до тротоара.
– Вероятно не е лоша идея. – Стомахът и се сви на възел, докато се взираше в сградата през прозореца.
Като се има предвид досегашната и практика, рано или късно щеше да провали това. Но ако наистина искаше животът и да бъде неин, да бъде щастлива, беше време да действа. Затова се избута от колата и тръгна към входната врата, а сърцето и заби, докато вдигаше пръст, за да позвъни.
Не след дълго ключалката се обърна. Вратата се отвори.
И Тейт изпълни рамката и.
Той кръстоса ръце на гърдите си, а бицепсите му се напъваха в ръкавите на ризата. Намръщената му физиономия беше твърдо фиксирана на мястото си, но дори и ядосан, той беше красив.
– Ти ми каза да реша – каза тя.
– Аз го направих. И?
– И не ми харесва това, което съм. Но бих искала да се променя.
– Добре.
Тя очакваше нещо повече – пролука в изражението му или покана за влизане вътре. Но той просто я гледаше, като блокираше вратата.
– Трябваше да ти се доверя.
– Да.
– Съжалявам.
– Добре. – Още едно добре. Нищо повече.
Какво чакаше да каже? Беше като да се опитваш да довършиш пъзел, когато три от парчетата липсват.
– Мога ли…
– Не. – Тейт се отдръпна от пътя и затвори вратата.
– Е, добре. – Оуч.
Сърцето и, гордостта и се разпаднаха на малки, крехки парченца в краката и.
Това винаги е било възможно, нали? Беше прекарала последната нощ, мятайки се в леглото си, знаейки, че той може да е приключил с нея. Този път беше отишла твърде далеч, вярвайки на глупостите на Алисън.
Дори мъж като Тейт си има граници и явно Айви беше намерила ръба.
Но, по дяволите, тя го искаше. Искаше още един шанс. Само още един шанс да се справи по-добре.
Докато се взираше в дървеното лице на вратата, стомахът и се сви. Нямаше да има повече шансове.
– По дяволите.
Рой я забеляза да се връща към колата и излезе от нея, като се втурна да я посрещне отзад.
– Да те закарам до вкъщи. Знаех, че това е лоша идея, след като вчера те прибрах, замръзнала на тротоара. Кой мъж би те изпратил да излезеш от дома му без палто?
– Това не е той, Рой. – Айви се усмихна тъжно на шофьора си. – Това съм аз. Аз провалих това. И си тръгнах без палто. Провалих го.
Рой я изучаваше, веждите му се сключиха.
– Е, ако е така. Не ми приличате на човек, който се проваля, мис Кларънс.
– Напоследък много се провалям, – призна тя. Като съквартирантка. Като сестра. Като… какво беше тя за Тейт? Любовница? Приятелка?
Тези етикети звучаха толкова тривиално, дори в главата и. Тя искаше да бъде нещо повече. Искаше да бъде целият му свят. Искаше да бъде толкова оплетена в живота му, че никой да не може да разбере къде свършва той и къде започва тя.
Това не можеше да свърши. Тя нямаше да го допусне. Ами ако всичко това е било изпитание? Ами ако това беше изпитание, което тя трябваше да премине?
– Знаеш ли какво, Рой? Ти си прав. – Тя беше Айви Кларънс, по дяволите. – Можеш да си тръгнеш. Аз ще остана.
– Сигурена ли си?
– Да.
– Ако промениш решението си, съм само на едно телефонно обаждане разстояние.
– Благодаря ти. – Айви изчака, докато задните светлини на колата се изгубиха от погледа и, след това стегна гръбнака си и се върна при Тейт, като отново натисна звънеца на вратата.
Когато той отвори, лицето му все още бе зашеметяващо намръщено.
Айви сложи ръка на гърдите му и натисна. Силно. Докато и двамата не влязоха вътре и тя не затвори вратата зад тях.
– Нямам много хора в живота си, които да ме предизвикват.
Тейт сложи ръце на хълбоците си.
– Айви…
Тя вдигна ръка.
– Ти ме правиш по-добра. Така че не можеш да приключиш с мен. Още не. Искам те. Но най-вече имам нужда от теб.
Тейт въздъхна.
– Ядосан съм ти. Трябваше да ми се довериш.
– Знам.
– Какво направи с това хапче?
– Изхвърлих го.
– Добре.
– Престани да казваш „добре“.
– Чудесно.
Тя завъртя очи.
– Съжалявам.
Раменете му се отпуснаха и ръцете му паднаха отстрани.
– Мога ли да имам още един шанс? Моля? – Айви щеше да моли, ако беше необходимо.
Тейт направи крачка напред, за да прибере кичур коса зад ухото и.
– Казах ли, че сме приключили?
– Не.
– Не, не съм казал. И какво ти казах?
Сърцето и прескочи, когато очите му се успокоиха. Мрачната гримаса на красивото му лице изчезна.
– Ще приключим, когато кажеш, че сме приключили.
– Точно така. И не сме приключили. Но престани да се държиш като шибано хлапе, ясно? Това не ми харесва.
– Няма да ти го обещавам. – Вероятно не беше това, което искаше да чуе. Айви нямаше да се промени за една нощ. – Въпреки че ще се опитам да го смекча.
Тейт се ухили, като обрамчи лицето и с ръце.
– Добре.
– Какво става с теб и добрето днес?
– Просто го наричам такова, каквото е. – Устните му се долепиха до нейните, а езикът му се плъзна по шева на усмивката и. – Защото, бейби, това ще бъде толкова шибано хубаво.
Не, това щеше да бъде страхотно.
Това щеше да бъде любовта на живота и.

Назад към част 49                                                                         Напред към част 51

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!