Епилог
ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО…
– Не ми харесва тази превръзка на очите, Тейт. – Айви щеше да му отправи поглед, ако можеше. Не че това щеше да го накара да я свали. Съпругът и беше подготвил изненада, затова и черната кърпа, която беше увил около очите и в момента, в който се качиха в колата. – Това ще развали грима ми.
– Не, ако стоиш спокойно.
Тя се намръщи, защото той щеше да види това.
– Почти сме там. – Той свали ръката си от скута и, сплете пръстите им, преди да целуне кокалчето на безименния и пръст. Това беше едно от любимите му места по тялото и, където докосваше устните си, мястото точно под четирикаратовия пръстен с диамант, който и беше подарил преди година, и венчалната халка с диаманти, която беше добавил шест месеца по-късно.
– Дай ми знак, – каза тя.
Той се засмя.
– Бейби.
В смисъл, че не.
– Изглеждаш прекрасно, – каза той.
– Не се опитвай да ме ласкаеш, за да ми създадеш добро настроение.
– Защо? Работи.
Тя сви устни. Да, работеше. Тази вечер той беше извадил всички доказателства за това, което правеха и където отиваха.
Тази вечер тя влезе през вратата след последния си час и го намери облечен в черен костюм. Понякога носеше костюми в клуба, така че тя предположи, че отива на работа. Но след това и подаде чанта за дрехи с тази зашеметяваща рокля от хвойна вътре. Зеленото беше толкова тъмно, че беше почти толкова черно, колкото дългото и вълнено палто. Тоалетът беше прилепнал корсет с тюл, който се спускаше през едното рамо. След това полата се развяваше широко и стигаше до средата на прасеца.
Това беше точно роклята, която би избрала за себе си.
– Превръзката на очите не е аксесоарът, който бих избрала.
– О, харесва ми превръзката. – Гласът на Тейт се понижи, с грапав тон, който обикновено запазваше за спалнята им. – Ще я запазим за по-късно.
По гръбнака и премина тръпка.
Той се ухили, а после колата забави ход. След като напуснаха кафявия камък, Айви се опита да следи завоите. Опита се да си представи къде отиват, но след около пет минути се изгуби и се отказа.
– В клуба ли отиваме? – Попита тя.
– Не.
– Изневяра?
– Не.
– Ще ме нахраниш ли поне? Гладна съм. Не съм обядвала днес.
Магистърската програма в Астън беше взискателна, макар че тя обичаше всеки миг от нея. Дипломният и проект беше вълнуващ, а днес беше толкова увлечена в изследванията си, че когато най-накрая откъсна глава от книгата, която четеше, за да погледне часовника, почти беше закъсняла за час.
В последно време вниманието и беше насочено към картографията. Картите бяха писмено доказателство за нечие любопитство. Класът, който беше взела в последния курс, беше оставил впечатление, а ръководителят на дипломната и работа я беше насърчил да следва страстите си. Все още имаше време да реши какво точно ще пише в дипломната си работа, но засега обмисляше идеи и всяка вечер прекарваше последната си покрай Тейт.
– Да, ще вечеряме – каза той. – И ще помоля Франсис да започне да ти опакова обяда.
Франсис щеше да се заеме с това. Тя от години мърмореше, че Айви яде храна от кампуса.
Тейт беше помолил Айви да се премести в жилището му в Бек Бей, след като бяха заедно от няколко месеца. Така или иначе тя прекарваше всяка нощ там. Но тя се съпротивляваше да напусне имението заради Франсис.
Джеф винаги щеше да има работа там, за да поддържа къщата. Но ако никой не живееше там, баща и щеше да премахне длъжността на Франсис.
Така че Тейт беше решил този проблем. На сутринта, след като Айви му каза, че не иска готвачката и да загуби работата си, тя влезе в кухнята на Тейт и намери Франсис да разтоварва хранителни продукти.
Това не беше същото като в имението, не и без Джеф, но той идваше веднъж седмично, за да поздрави. Приятелството му с Франсис беше толкова близко, колкото и преди. Книжният им клуб от двама души все още продължаваше да е силен. Макар че Джеф обичаше да се оплаква, че в имението е твърде тихо.
Баща и беше постъпил точно така, както Айви очакваше. Когато беше разбрал, че е кандидатствала в магистърската програма в Астън, и беше наредил да се срещне с него в офиса му. Беше го спряла по средата на порицанието му и му беше казала какво точно ще прави с живота си – каквото по дяволите иска.
Никога не беше виждала толкова студено изражение на баща си, както когато и каза, че може да забрави за имението.
Айви с удоволствие видя шока на лицето му, когато му съобщи, че вече се е изнесла.
Денят беше сладко-горчив. Имението Кларънс винаги щеше да пази част от сърцето и. Но останалата част принадлежеше на Тейт и с всеки изминал месец кафявият камък се превръщаше в дом.
Новият му ягуар забави ход и Тейт развърза ръцете им. Тялото и се поклати на седалката, докато правеха няколко завоя. След това той паркира колата.
– Стой на място.
Щеше ли да се разведе с нея, ако тя надникнеше? Вероятно не. Но той беше развълнуван от това. И колкото и да и се искаше да махне превръзката, тя я остави на мира.
Тейт отвори вратата и я хвана за ръка, като и помогна да излезе. После свърза ръката си с нейната и я поведе напред.
– Внимавай, малко е хлъзгаво. Ето едно стъпало. И още едно.
Те се изкачиха, токчетата и щракаха, докато тя не усети топлината, че е вътре. Вратата се затвори зад нея. Тя си пое дъх и познатият аромат издаде тайната на Тейт.
Бели рози и лилии.
Предпочитаните от Джеф цветя за букета, който държеше на масата от края на XVII век във фоайето.
– Знаеш къде сме, нали? – В гласа на Тейт се долавяше намръщване.
– Имението – въздъхна тя, когато той развърза превръзката на очите. Очите и се приспособиха за миг, след което тя възприе всеки непроменен сантиметър.
Кристалните капки на полилея и веригите от мъниста блестяха над главите им. Италианският мраморен под блестеше под златната светлина. Бароковият парапет на стълбището блестеше от прясно полиране.
Начало.
Тя се завъртя и до вратата я чакаше Джеф.
Той и направи лек поклон, а очите му се присвиха от усмивката.
– Мис Айви.
– Здравей, Джеф. – Тя му отвърна с усмивка, след което се обърна към Тейт. – Защо сме тук?
– Липсва ти.
Да, липсваше и. Откъде знаеше той? Никога не му беше казвала, че и липсва лятната цветна градина или масивната вана в старите и стаи. Беше обичала тези стени още от малка.
Той се приближи и проследи с пръст линията на бузата и.
– Знаеш, че ще направя всичко, за да те направя щастлива.
– Да.
– Знаеш, че те обичам.
Тя попиваше блясъка в ослепителните му очи.
– Аз също те обичам.
Ъгълчето на устата му се изкриви.
– Добре.
Айви зачака обяснение, но той само се усмихна.
– Не отговори на въпроса ми.
– Не отговорих ли?
– Тейт, – предупреди тя. – Защо сме тук?
От коридора на горния етаж долетяха гласове и преди тя да успее да изнуди Тейт за отговор, Едуин и Касия стояха на върха на стълбището.
– Какво? – Айви изтръпна, после погледна към Тейт. – Това не е твоята изненада? – Тя не беше виждала Едуин и Касия от месеци. Не и откакто бяха отлетели за дома си миналото лято.
– Не.
– Тогава каква е твоята изненада? – Защото, ако не беше това, че Едуин и Касия се прибраха от Мелбърн, какво друго имаше?
– Ще видиш.
Тя извъртя очи, след което го остави, за да прегърне брат си, след като той слезе по стълбите.
– Здравей.
– Здравей. – Едуин я прегърна здраво. – Липсваше ми.
– И на мен ми липсваше. – Тя го пусна, за да прегърне Касия. – Липсваше ми повече от Едуин.
Касия се засмя.
– Чух го. – Едуин се засмя.
– Защото го казах така, че да ме чуеш.
Отне им остатъка от последната година в Астън, но Айви и Касия бяха стигнали до място, където неловкостта от миналото беше изчезнала. Сега те бяха просто… сестри.
След дипломирането Едуин беше завел Касия в Лас Вегас, за да празнуват. Беше поканил Айви, Тейт, Елора и Заин. Втората вечер във Вегас, след като бяха останали до късно и бяха похарчили твърде много пари в едно казино, всички се бяха озовали в малък параклис.
Едуин искаше да се ожени за Касия, но не искаше да прави сложна церемония. Напомняне, че баща и няма да е там, за да я отведе до олтара. И макар че през последния семестър на последната година бе установила по-близки отношения с чичо си, Касия все още тъгуваше за баща си.
Планът на брат и беше толкова очевиден, колкото неоновите светлини на Sin City. Той имаше уговорена среща и диамантен пръстен в джоба си.
– За колко време си тук? – Айви попита Касия. – Можеш ли да останеш до Коледа?
Касия и Едуин се споделиха, преди усмивката и да се разшири.
– Всъщност ще останем за известно време. Преместваме се обратно.
– Какво? – Лицето на Айви се обърна към Тейт, който стискаше ръката на Едуин. – Това ли е моята изненада?
– Не.
Айви го побутна отстрани.
– Кажи ми.
Той я пренебрегна, минавайки покрай нея, за да прегърне Касия.
– Радвам се, че се върна.
– Аз също, – каза тя. – В Австралия беше забавно. Но сме готови да бъдем по-близо.
– Много по-близо. – Едуин се усмихна на Тейт, сякаш бяха в течение на нещо.
Касия изведнъж откри, че обувките и са много интересни.
– Добре, какво е…
Вратата се отвори, прекъсвайки я, и Джеф посрещна Елора и Заин вътре.
Заин беше облечен подобно на Тейт и Едуин, всеки от тях с костюм по мярка и бяла изчистена риза. Касия беше избрала панталони и бледорозов топ, който идеално допълваше кораловата и коса. Но Елора беше с рокля като на Айви и когато най-добрата и приятелка позволи на Заин да и помогне да свали палтото си, материалът обгърна растящия и корем.
Племенникът на Айви.
Елора и Заин изобщо не изглеждаха изненадани да видят Едуин и Касия. Докато всички си разменяха прегръдки, Франсис влезе във фоайето, пляскайки с ръце.
– Почти сме готови. Виното е налято в трапезарията.
– Готови ли сте за какво? Франсис, ще ми кажеш ли какво се случва? – Попита Айви.
Готвачката и запуши устни и се завъртя на пета, като поведе Джеф със себе си към кухнята.
– Тейт. – Ноздрите на Айви се разшириха. – Не обичам изненадите.
Заин се закашля, за да скрие смеха си.
– Предполагам, че не си и казал.
– Не. – Тейт се засмя. – Чакам да видя колко време ще и отнеме да разбере.
– Какво ще разбера? – Айви погледна към Елора. – Знаеш ли?
– Да. – Елора разпери ръка върху бебешката си бучка – корем. Светлината, отразяваща се от венчалните и пръстени, беше почти толкова ярка, колкото и усмивката и.
– Ще ми кажеш ли?
– Не, ти винаги си тази, която знае тайните. Хубаво е за разнообразие да съм от тази страна.
Айви се озъби, което само разсмя Елора.
В наши дни Елора се усмихваше по-често, отколкото се усмихвала някога. Айви отдаде това на Заин и бебето им, но и на липсата на драма в живота на Елора. Тя беше толкова близка с Лорънс, както винаги. Тя толерираше майка си и двете рядко пресичаха пътищата си. А тя и Заин се стараеха да се виждат с Лукас поне веднъж седмично.
Лукас все още не знаеше, че не е биологично дете на Лорънс, но Елора беше доверила истината на Едуин и Айви. Ако – когато – дойде денят, в който те приемат Лукас в живота си като полубрат, те ще го подкрепят. И Елора също.
За това бяха сестрите.
През последните две години те бяха намерили щастлив живот, най-вече благодарение на факта, че бяха прекъснали връзките си с токсични хора като Майкъл Бамфорд и Алисън Уинстън. Но също така бяха прекъснали и някои по-близки връзки.
Последният път, когато Айви беше говорила с баща си, беше, когато той я беше повел към олтара, за да се омъжи за Тейт. Болеше я, че я е отхвърлил толкова напълно от живота си, когато все още поддържаше връзка с Едуин и Заин. А майка и, добре… Елена не се свързваше често с нея.
– Така е било най-добре – така казваше Тейт.
Но защо бяха в имението? Това беше собственост на баща и. Той недвусмислено бе дал да се разбере, че това вече не е нейният дом.
Айви изучаваше лицето на Тейт, търсейки ключ към изненадата му. Защо я е довел тук. Нямаше как баща и да им позволи да дойдат тук за тази среща. Разбира се, попечителският фонд на Айви все още беше на нейно име и тя не беше чувала за никакви промени, така че поне не беше лишена от наследство. Но не си правише сметка, че ще получи наследството си, когато навърши трийсет години. Баща и можеше да и откаже, точно както беше отказал на това имение.
– Защо сме тук? – Попита отново Тейт.
Заин хвана ръката на Елора.
– Ще седнем.
– Ще се присъединим към вас. – Едуин прибра Касия до себе си и я целуна, докато оставяха Тейт и Айви сами.
– Кажи ми. – Защото надеждите и се бяха покачили и не беше сигурна, че сърцето и щеше да издържи, ако беше познала погрешно.
– Обадих се преди няколко месеца.
– На баща ми?
Тейт кимна.
– Казах му, че искам имението.
– И той ти позволи да го вземеш? – Няма как. Това наистина ли беше?
– Наложи се да преговарям. – Той се приближи, издигайки се над нея, докато ръката му се увиваше около гърба и.
– Какви бяха преговорите? Какво искаше?
– Няколко снимки.
Айви го погледна отстрани.
– Какви снимки?
– Просто няколко снимки, които Сал е направил. Виждаш ли, преди много време научих, че жена ми имала удобна връзка с един човек, който умеел да и дава информация.
Очите на Айви се разшириха.
– Накарал си Сал да следи татко.
Тейт кимна.
– Отне ми две години, но накрая го хванах. Оказа се, че последната афера на баща ти е била със съпругата на градския комисар. Дейвид се опитва да мине през няколко регулации за зониране за този строеж, който финансира. Той е внимавал да скрие аферата, но не достатъчно внимателно. Тези снимки биха означавали край на проект за няколко милиона долара. Обещах, че те никога няма да видят бял свят, стига да мога да имам ключовете от къщата на жена ми. Така че направихме размяна. Той ми продаде имението на справедлива цена, а аз му предадох снимките.
Умът и се размърда. От нея избяга кикот. После хвърли ръце около Тейт и го придърпа към себе си.
– О, Боже мой.
– Добре дошла у дома, бейби.
У дома. Те си бяха у дома. И то точно навреме. Тя искаше да превърне една от спалните на горния етаж в детска стая.
Дали това беше подходящият момент да каже на Тейт, че е бременна? Не. Щеше да запази тази тайна за себе си още няколко дни.
Айви щеше да си поиграе малко с него. Щеше да го измъчва, както той беше измъчвал нея.
В края на краищата тайните бяха специалитет на Айви. И о, какво забавление бяха тези тайни.
