Глава 2
– Да вървим, Джоан.
– Идвам. – Тя излезе от кухнята, опитвайки се да обуе обувка с едната си ръка, докато в другата държеше чаша за из път, а между зъбите си – парче препечен хляб. С обувката на крака се изправи и хвана закуската си, преди да е паднала на пода. – Готово.
– Закъсняваме. – Отворих вратата и студът ме блъсна в лицето. – Гах.
– О, по дяволите. – Джоан погледна навън, извърна се от вихрещата се снежна буря и се втурна през къщата.
– Къде отиваш? – Извиках след нея.
– Трябва да се преобуя.
– Но ние закъсняваме! – Погледнах часовника си за десети път в рамките на толкова много минути. Срещата за посредничество с Райли и адвоката му започваше, ами… сега.
– Мразя да закъснявам, – промълвих в празната стая и почуках с крак по пода.
Над мен Джоан се ровеше в гардероба си. През тавана се носеше приглушеният шум от подхвърлянето на обувки.
Най-накрая стъпките на Джоан се разнесоха по стълбите. Тя се втурна във всекидневната, изгубила някъде по пътя препечения хляб и кафето си. Вместо обувките с токчета, които беше обула, върху черните си тесни панталони носеше високи до коленете ботуши за езда.
Джоан се хвърли към закачалката и навлече палтото си. Погледът и падна върху собствените ми крака. Стъпала, обути в токчета, подобни на тези, които тя беше сметнала за неподходящи за снега.
– Имаш ли нужда да вземеш назаем други обувки?
– Няма време. – Краката ми можеха да замръзнат, но часовникът тиктакаше. – Закъсняваме.
Отворих отново вратата и излезнах в бурята, провирайки се през снежните преспи и суграшиците до колата и, паркирана на алеята. Вятърът ме хапеше по бузите, а снежинките се забиваха в косата ми.
В колата и също нямаше голямо облекчение от студа. Студената кожа на седалката се просмукваше в тънките ми черни панталони и дори с пухеното ми палто кожата ми нарастваше.
– Боже мой, студено е. – Джоан запали колата и тръгна на заден ход от алеята си, натискайки бутоните, за да включи нагревателите на седалките.
– Може би не трябваше да слагаш всички вещи на Райли в гаража в събота вечер.
– Може би не трябваше да ме изоставяш, за да се свържеш с новото момче в града.
– Не съм те изоставила. – Бях много отговорна и я закарах до вкъщи. Бях се уверила, че е прибрана в леглото с чаша вода и два тиленола на нощното шкафче.
След това я изоставих, за да се свържа с новия мъж в града.
Ейдън ни беше последвал до дома на Джоан. Той изчака в пикапа си, докато аз помогнах на Джоан да влезе вътре. След това ме закара до дома си, където прекарах нощта – най-хубавата нощ – в неговото легло.
Междувременно, докато Ейдън ми доставяше оргазми, Джоан се беше събудила и решила, че наличието на вещите на Райли в гардероба и е проблем, който възнамерява да реши незабавно. Ето защо не можеше да паркира в гаража и рискувахме да се хипотермизираме по време на пътуването през града.
Джоан беше натрупала дрехите на Райли на купчина. В бъркотията бе нахвърляла безразборно обувки и ботуши, последвани от конзола за видеоигри и кутия със стари снимки. Дори беше успяла да завлече любимото му кресло в сместа.
Трябваше да съм там, за да и помогна. Или да я спра.
– Съжалявам, Джо. Не знам какво съм си мислела, като тръгнах с него у тях.
– Шегувам се. – Тя погледна и се усмихна. – Радвам се, че си се забавлявала. Гордея се с теб. Това е нещо, което не е от типа на Лола.
– Обвинявам тестисите. И Wranglers. И факта, че от години не съм получавала приличен оргазъм.
Освен понякога катастрофиращите срещи на сляпо, нито един мъж, когото бях срещнала, не беше предизвикал интереса ми през последните няколко години. Със сигурност не и такъв, с когото бих искала да спя. Постоянният ми спътник напоследък беше работата, а мъжете, които бях срещнала, нямаха шанс да откраднат вниманието ми.
До Ейдън.
След няколко танца на партито и една изкусителна целувка насред тълпата той определено беше привлякъл вниманието ми. И когато ме помоли да прекарам нощта с него, бях безпомощна да се противопоставя.
Една страстна нощ и се почувствах по-лека от години насам.
– Сигурна ли си, че не искаш да го видиш отново? – Попита Джоан.
– Категорично не.
На следващата сутрин Ейдън ме върна при Джоан и след целувка по бузата си тръгнахме по различни пътища. Това беше еднократно.
– Можеш да се срещнеш с него, докато си тук.
– Не. Беше само за една нощ. Промяна в рутината ми за Свети Валентин – книги, вино и пижама. Но всичко свършва дотук.
– Защо? Каза, че сексът е бил добър.
– Фантастичен. – Изтръпнах, само като си помислих за начина, по който този мъж си играеше с тялото ми, довеждайки ме до ръба отново и отново, преди накрая да ме преобърне.
– Ти си единствената жена на света, която се страхува от добрия секс.
Намръщих се.
– Не се страхувам. Просто съм реалист. Какво ще се случи, ако се засечем отново и не е фантастично? Такъв невероятен секс никога не се случва два пъти. Предпочитам да имам хубав спомен, много ти благодаря.
– Но какво ще стане, ако продължи да се подобрява?
– Няма да стане. – Сексът за първи път винаги е бил най-добрият. Може би защото очакванията ми бяха ниски, но когато съм имала повторни любовници, удоволствието винаги е намалявало. – Нека да поговорим за тази среща.
Джоан изстена.
– Трябва ли да го правим?
– Да.
Вчера я бях оставила да избягва въпросите ми и да сменя темата, когато повдигнех въпроса за предстоящия и развод. Но при положение че срещата се провеждаше след минути, нямаше да вляза в стаята за медиация без малко подготовка.
– Какво каза адвокатът ти?
– Само че трябва да дойда на срещата със списък на нещата, които искам.
– Нещо друго? Какво каза той по време на подготвителните ви срещи? Обясни ли ти процеса след тази първоначална среща?
– Не. В известен смисъл. Не съвсем.
Прехапах езика си. Не бях бракоразводен адвокат, а и нямах лиценз да практикувам право в Монтана. Ролята ми тук беше морална подкрепа и съвет, защото Джоан не харесваше адвоката си. Възможностите в Каламити бяха ограничени и вместо да отложи този развод, за да си намери нов представител, тя бе продължила напред с глупак в истинския стил на Джоан.
Беше толкова отчаяна да се разведе с Райли и да се отърве от тази болка, че не мислеше. Емоциите я владееха. Ето защо, когато тя ме попита дали бих дошла в Монтана и бих присъствала на тази среща, аз изчистих календара си и резервирах полет.
Подозирах, че адвокатът и е мързелив и вижда в това лесен начин за печалба. Но аз не бях мързелива и нямаше да позволя тя да бъде прегазена от какъвто и да е наперен адвокат, който Райли беше набелязал.
– Какво има в списъка ти? – Попитах.
– Колата ми. Къщата.
– Добре. – И двете бяха изпълними, особено след като Райли се беше преместил в колиба, собственост на родителите му. Тъй като той имаше къде да живее, имаше смисъл да оставят Джоан да запази къщата, която бяха наели, докато спестяват, за да си купят нещо собствено. Същото важеше и за автомобила. Той си имаше собствен пикап и не се нуждаеше от нейния джип.
– Има ли нещо друго?
– Половината от спестяванията. Просто искам да си поделим всичко.
– Изглежда справедливо.
– И… Кларънс.
По дяволите.
– Джоан. Не. Не можеш да говориш сериозно.
– Аз купих Кларънс.
– Като подарък за Райли. – И двете знаехме, че отказът от златния ретривър ще разкъса Райли на парчета. И той щеше да се бори до смърт, за да не загуби кучето си. Старата поговорка – най-добрият приятел на човека, никога не е била по-вярна, отколкото между Райли и Кларънс.
По дяволите, Кларънс беше причината те да се разведат на първо място.
Непримирими различия? Не. Посочената причина трябва да е кученце.
Бях в Монтана по време на зимна снежна буря и се готвех да седя до най-добрата си приятелка, докато тя се изправя срещу съпруга си, и всичко това, защото Кларънс беше избягал от вкъщи.
Това се беше случило тази есен. Кларънс беше прескочил оградата на двора им, а един съсед на две пресечки оттам го беше намерил и се беше обадил на Райли, въпреки че номерът на Джоан беше посочен на етикета на Кларънс. Но тази съседка се беше прицелила в Райли и Кларънс и даде средство да я нападне.
Жената завързала приятелство с Райли и тъй като той бил мъж – т.е. безхарактерен, – не мислел да прекарва времето си с нея като приятел. Те извеждали кученцата си на разходки заедно. Тези разходки се превърнали в уикенд обяд в местното кафене.
Райли и доверил, че Джоан се бори да забременее. Съседката разпрати клюката по цялата Каламити. Където и да отидеше, Джоан започваше да получава погледи, изпълнени със съжаление. В кафенето към нея се приближаваха непознати и предлагаха съвети за най-добрите сексуални пози за зачеване. Дори шефът и в болницата, където работеше в отдел „Човешки ресурси“, предложи да я срещне със специалист.
Джоан била унизена. Това, което тя смяташе за най-големия си провал – макар че не беше провал – беше разлепено из цялата Каламити.
Защото Райли се беше сприятелила с една ревнива, коварна кучка.
Той се извини. Прекъсна всички връзки с тази жена. Но щетите бяха нанесени.
Не само че слуховете за безплодието на Джоан – или предполагаемото безплодие, защото тя все още не беше ходила на лекар – се разпространиха като пожар, но и слуховете, че Райли и е изневерил, също оживяха.
Райли се кълнеше, че не е изневерявал. Че никога няма да изневери. Може би ако прекарваше повече време със съпругата си и по-малко с кучето и съседката си, Джоан нямаше да се съмнява в него.
Предателството му разбиваше сърцето и.
Нейните съмнения разбиха неговото.
Преди месец двамата се бяха скарали и той си беше тръгнал. На следващия ден тя му беше казала да си намери адвокат.
И ето че сега бяхме тук.
В офиса на нейния адвокат.
Джоан паркира две места по-надолу от пикапа на Райли. Тя се изхили на автомобила, докато бързахме да влезем вътре, за да избягаме от студа.
– Закъсняхте – поздрави рецепционистката.
– Пътищата са толкова заледени – излъга Джоан.
– Всички чакат. – Рецепционистката ни махна покрай бюрото си и ни заведе в конферентна зала, където въздухът се изпълваше със звуци от мъжки гласове.
Долових гласа на Райли, нежен и любезен.
Но имаше и друг. Защо този кикот ми беше толкова познат?
Последвах Джоан вътре в стаята и стомахът ми рязко се сви. Ебаси. Чифт блестящи лешникови очи ме спряха студено.
– Ейдън. – Задъханият ми шепот изпълни стаята, докато всеки човек поглеждаше към мен. Но фокусът ми беше насочен към мъжа, който танцуваше по сцената в събота вечер. Мъжът, който свиреше на тялото ми като на концертна цигулка. Мъжът, когото не очаквах да видя отново.
Ейдън ме гледаше дълго, но в чертите му нямаше изненада. Преди да успея да разбера защо челюстта му не се разтвори като моята, той прочисти гърлото си.
– Закъсняхте. Клиентът ми има само един час за тази среща.
Моят клиент. Ейдън беше адвокат.
А той седеше от грешната страна на масата.
Не. Този кучи син.
Не се изненада да ме види, защото знаеше точно коя съм.
Преди да успея да скоча през масата и да удуша живота на това лъжливо, интригантско копеле, Джоан свърза ръцете си с моите и ни поведе към масата. Погледът и беше вперен в съпруга и.
Райли беше облечен в маслиненозелена риза и изглеждаше като… ами… гадно. Пълна глупост. Дали беше пил? Очите му бяха кръвясали. Лицето му беше посивяло. Ръцете му трепереха и почукваха бързо по масата. Почукване. Почукване. Тап. Тап.
Това щеше да омръзне. Бързо.
Ейдън сигурно си мислеше същото, защото се пресегна и постави длан върху ръцете на Райли, след което кимна успокоително на клиента си.
– Закъсняваш. – Адвокатът на Джоан се наведе отблизо, когато седнахме, повтаряйки очевидното. Джоан ме настани на средната седалка и аз се преборих с желанието да запуша носа си, когато в ноздрите ми попадна полъхът на дъха му, напоен с кафе и цигари.
– Съжалявам – каза Джоан. – Но сега сме тук, така че нека просто приключим с това.
Тя хвърли още един поглед към Райли, после сведе поглед към масата. От тялото и се излъчваха вълни от болка и мъка. Те идваха и откъм Райли.
Протегнах ръка под масата, търсейки ръката и. В мига, в който я хванах, тя стисна пръстите ми толкова силно, че кокалчетата ми изпукаха.
– Да започнем ли? – Ейдън взе химикалката си и прегледа листа пред себе си. – Кой иска да започне първи?
– Ние. – Адвокатът на Джоан седна по-изправен на стола си. – Клиентката ми би искала къщата, колата и кучето. Е… – Той бръкна в собствените си документи, търсейки лепкаво листче. – Кларънс.
Очите на Райли се разшириха, когато Ейдън се засмя.
– Има ли още нещо? – Попита Ейдън.
– Всички останали активи да се разделят поравно на половина.
– Още нещо? – Попита отново Ейдън.
Адвокатът на Джоан поклати глава.
– Не.
Въздухът в стаята стана тих и статичен. Ейдън се взираше в адвоката на Джоан, а погледът му беше непоколебим. Напрежението се покачваше, докато задържах дъха си, но бях попадала в тази ситуация много, много пъти преди това.
Първият, който проговаряше, беше губещият.
Адвокатът на Джоан си замълча. Може би все пак не беше такъв глупак.
Райли изглеждаше така, сякаш е на път да излезе от кожата си, докато часовникът на стената тиктакаше. Хватката на Джоан започна да се разклаща.
Усетих го преди изригването. Пукнатината, която щеше да отстъпи място на потопа.
В един момент беше тихо. В следващия всички започнаха да говорят едновременно.
– Кучето не подлежи на обсъждане. Кларънс остава с Райли – каза Ейдън.
– Няма да ми вземеш кучето, Джоан. То е мое! – Изкрещя Райли.
– Той е моето куче, – изригна Джоан. – Аз го купих.
– Можем да преразгледаме кучето – каза адвокатът и, с което си спечели поглед.
– Мразя те за това, което правиш! – Райли се изстреля от мястото си.
– Аз? – Джоан беше на крака след него. – Ти ме накара да го направя! Ти имаше емоционална афера. Ти разказа на онази жена нашите лични дела. Как мога да ти се доверя отново?
– Аз не знаех. Просто разхождах кучето. Моето куче.
– И докато разхождаше моето куче, разказваше нашите тайни. – Тя посочи към гърдите си. – Аз купих кучето!
– И ми го даде. – Райли подпря ръце на масата и се наведе напред. – Ти няма да го вземеш. Няма да ми отнемеш всичко.
– Какво съм ти отнела? – Вдигна ръце Джоан.
– Какво ще кажеш за дивана ми?
– Това върви добре – промълвих, докато двамата се впускаха в стари спорове.
Райли беше маниак на тема чистота. Джоан беше прекалено разхвърляна. Беше разляла сос маринара върху дивана му и петното така и не излезе, затова беше купила нов онлайн, без да се посъветва първо с него. Спорът за дивана се превърна в друг. Райли забрави рождения ден на майка си. Джоан никога не е харесвала дядо си.
Докато двойката буйстваше, се осмелих да погледна Ейдън през масата.
Очите му чакаха.
– Знаеше коя съм – казах аз.
Той кимна само веднъж.
– Знаех.
– И не смяташ, че си струва да споменеш, че си адвокат на Райли? Да речем… преди да ме заведеш в леглото?
– Не съвсем.
Кръвта ми започна да кипи. Той ме беше измамил. Беше ме измамил. По-късно щях да се срамувам, че не съм видяла змията, която очевидно е бил. Но засега щях да прегърна студената си, ледена ярост и да получа някои отговори.
– Смяташ ли, че това ще помогне за това посредничество?
– Не.
– Тогава защо?
– Имам една теория. В събота ти беше излязла да се забавляваш – каза той. – Ние си прекарахме добре.
Това хубаво прекарване сега беше провалено благодарение на истината. Дръндьото. Беше опорочил три – или четири? – съвършено невероятни оргазма.
– Защо Джоан не те позна? – Приятелката ми беше твърде заета да крещи на съпруга си, за да я попитам.
– Аз не съм от Каламити.
– Откъде си?
– От Прескот. Градче на около час път оттук.
Примигнах.
– Тогава къде ме заведе в събота?
Усмивка се появи на устата му.
– При Райли.
Челюстта ми падна.
– Какво?
– Той вече беше в безсъзнание. Ти беше твърде заета да смучеш лицето ми, за да забележиш.
О. Боже. Мой. Бях спала с врага под покрива на друг враг. И за него, бях толкова погълната от Ейдън, че дори не бях забелязала.
Когато Ейдън ме беше внесъл вътре, бяхме преплели крайници и устни. Краката ми се бяха увили около облечения му в „Wrangler“ задник, а той беше вмъкнал ръцете си под колана на панталоните ми.
– Това трик ли беше? Затова ли ме заведе при Райли?
Ейдън се облегна на масата с предмишници.
– Не е трик.
– Значи си просто лъжец.
– Адвокат. Ние го произнасяме адвокат. Какво изобщо правиш тук?
– Аз съм адвокат. Аз. Съм. Добър адвокат. Ти си лъжец.
Той сви рамене.
– Семантика.
Как можех да бъда толкова безразсъдна? Като жена, която се гордееше с рационалната си мисъл и самоконтрол, с Ейдън бях проявила моментна слабост.
Но аз го бях харесала. Харесвах неговата честност – или това, което мислех, че е честност. Нямаше съмнение, че ме е намерил за привлекателна, а безсмислената му покана в леглото му беше освежаваща.
Тръпката между нас ме караше да дишам трудно. Дори сега тя се носеше през масата.
Само че всичко това бяха глупости. Нямаше никакъв смисъл защо ме е взел в къщата. Нямаше какво да спечели тук. Той дори не знаеше, че ще бъда на тази среща. Макар че Райли можеше да предположи, че щом съм в града, ще се присъединя към нея. Дали Ейдън ме беше взел в леглото си само за да разкара Джоан? За да се похвали, че е прецакал най-добрата и приятелка?
Може би си е мислел… няма значение.
– Ти ме използва.
– Точно както ти ме използва. Нали затова се „блъсна“ в мен? Защото Джоан те изпрати по моя път, за да се опиташ да получиш информация за това посредничество?
– Какво? Ти си заблуден.
– Каквото кажеш, скъпа. Вие двете ме изиграхте, както си искахте. С изключение на това, че и аз трябва да играя.
– Нямах никаква представа кой си ти. Нито пък Джоан.
– Може би. А може би всичко това е игра. Няма значение. Получих това, което исках.
Секс. Беше получил секс.
Ръцете ми се свиха в юмруци.
– Мисля, че те мразя.
– Мразя те! – Изкрещя Джоан.
Рийли се разтресе по цялото си тяло.
– Мисля, че приключихме тук. – Изстрелях се от мястото си. – Хайде, Джоан.
Тя свърза ръцете си с моите, докато адвокатът и плюеше, за да спрем. Игнорирахме го и тръгнахме към вратата. Настроението ми беше толкова горещо, че нямах нужда от палтото си, когато излязохме навън и навлязохме в снега.
– Той е адвокатът на Райли.
Джоан изпусна димящо ръмжене.
– Ааа!
– Не знаех. – Вдигнах ръце. – Съжалявам. Не знаех.
– Значи той те е излъгал.
– Да.
Тя изпъна брадичка.
– Тогава ще ги накараме и двамата да си платят. Влизай.
– Къде отиваме? – Попитах, като се качих в колата ѝ и закопчах колана си.
– Ейдън трябва да е един от приятелите на Райли от Прескот. Сигурно са израснали заедно. Райли не говореше за него, но ти познаваш Райли. Той има милион приятели.
Тя изсъска думата „приятели“, вероятно защото си мислеше за приятелката съседка.
– Ейдън ме заведе там в събота – казах аз. – При Райли. Лъжливото копеле.
Тя ме погледна с маниакална усмивка.
– Искаш ли да си разчистим сметките?
– Да. – Отмъщението не беше нещо, на което се отдавах често, но за това щях да направя изключение.
Джоан ни закара до къщата на Райли, връщайки ме на мястото на престъплението от събота вечер. Тя отиде до задния двор и пусна кучето си.
След това стоеше отстрани и наблюдаваше как нахлувам в нещата на Ейдън. Сигурно беше планирал няколко дни в Каламити, вероятно за партито и за това посредничество. Беше опаковал няколко допълнителни дрехи. Бръснач. Дезодорант.
И четка за зъби.
Почистих четката му за зъби в тоалетната на Райли – за съжаление чиста.
Този път отмъщението нямаше да е сладко. Не, то щеше да има вкус на тоалетна вода.
Вземи го, задник на Wrangler.
Назад към част 2 Напред към част 4
