УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 10

Глава 10

Вината изяжда Елора, докато наблюдава Касия и Едуин от разстояние.
Беше се надявала, че той ще бъде тук тази вечер. Надяваше се, че и Майкъл ще дойде. Защото, ако не беше се сблъскала с Едуин, щеше да помоли Майкъл да бди над Касия.
Беше гадно да се прави на съквартирант. Но Елора имаше нужда къщата да е празна тази вечер.
Тя провери часа на телефона си. До срещата и оставаше още час. Един проклет час. Да убеди Касия да дойде тази вечер не и отне толкова време, колкото очакваше.
Елора трябваше да изгори този час, чакайки в имението или обикаляйки наоколо. Беше отпила само три глътки от шампанскота – чашата, която беше поръчала заедно с тази, която беше изпратила на Касия чрез Едуин.
Да се задържиш в „Измяна“ беше опасно, но тя остана до бара. Беше казала на Едуин, че си тръгва, но ходенето до вратата се оказа трудно.
И всичко това беше свързано с мъжа, който седеше в салона на собственика.
Тази вечер Заин не беше уединен в кабинета си. Той не беше в друг клуб. Седеше на любимото си място, опънал ръце върху облегалката на канапето в салона, докато оглеждаше „Измяната“. Тейт седеше до него и двамата пиеха кехлибарена течност от кристални чаши.
Ако Заин беше забелязал Елора, той не беше потвърдил присъствието и. Така беше най-добре. Снощи тя нарочно го бе отблъснала. След като той я изчука диво, тя му беше казала никога повече да не го прави.
С тях беше свършено.
Този болен, жесток цикъл, който родителите им бяха започнали, трябваше да спре.
Но това не и попречи да избере Измяната тази вечер. Можеше да излъже и да си каже, че е защото е подозирала, че Едуин ще бъде тук – той харесваше Измяната точно толкова, колкото и Айви. Само че Елора беше слаба. Тя искаше да види дали Заин е намерил пътя обратно към русото си гадже.
Досега тя не се виждаше никъде. Може би беше на път. Дали Заин щеше да я отвлече за изпитание на дивана в офиса си? Шампанското в стомаха на Елора се разтрепери. Тя принуди очите си да се отдръпнат, обръщайки гръб на салона на Заин.
Тя отново провери колко е часът и пожела цифрите да се сменят по-бързо. След това се съсредоточи върху съквартирантката си.
Елора наистина харесваше Касия. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече си представяше, че могат да станат приятелки. Не че Елора имаше и най-малка представа как се създава нормално приятелство.
Касия имаше тайни. Но това, което Елора най-много харесваше в нея, беше, че не ги отричаше. Касия не се преструваше на отворена книга.
Това беше освежаващо.
Родителите и имаха повече тайни, отколкото Измяната имаше чаши за шотове, но се преструваха. Всички се преструваха.
Включително и Елора.
Едуин се усмихна, докато говореше с Касия, и част от притеснението, че е изоставила съквартирантката си, изчезна. Тя ще се справи. Едуин щеше да се погрижи Касия да е в безопасност тази вечер и да я закара до вкъщи.
Утре Елора щеше да се извини. Може би щеше да подари на Касия онези ботуши. Въпреки че Елора ги държеше в гардероба си от месеци, все още не ги беше обувала. А от тях стройните крака на Касия изглеждаха дълги цяла миля. Тя имаше извивки, за които Елора можеше само да мечтае.
След последната глътка тя постави чашата на бара и се насочи към вратата.
Не се обръщай назад. Не поглеждай.
Можеше и да излезе през вратата, но една двойка се втурна от дансинга и едва не се сблъска с нея, докато бързаше към бара. Ръцете им бяха свързани, докато се усмихваха и смееха. Момчето забави ход, за да целуне момичето.
Какво ли би било да имаш тази очевидна, любов? Такава, каквато виждаше в кампуса от време на време, когато двойките се прегръщаха в основата на някое дърво или си разменяха целувки преди час. Този вид любов, на който беше ставала свидетел само отдалеч.
Краката и се забавиха. Решителността и се разсея. Тя се извърна, като хвърли последен поглед към Заин.
Той се усмихваше на Тейт, а приятелите продължаваха собствения си разговор, докато хората се въртяха из салона му. Изглеждаше щастлив тази вечер. Отпуснат. Дали заради Тейт? Или тази лекота се дължеше на това, че след три години криене Заин се беше освободил от Елора?
Сякаш усетил погледа и, неговия поглед се стрелна към вратата. В момента, в който я забеляза, усмивката му спадна.
Сърцето и се разби отново от омразата в очите му. Боже, това, по дяволите, я болеше. Тя преглътна буцата в гърлото си.
Той я мразеше.
Тя го обичаше.
Не че някога е давала това да се разбере.
Тя се втурна към вратата, стъпките и ставаха все по-бързи, дробовете и жадуваха за свеж въздух. Това трябваше да е последното и пътуване до Измяната. Може би не завинаги, но за известно време. Да го гледа как се влюбва в подходящата жена щеше да е мъчително. Докато сърцето и не се оправи, тя нямаше сили за това.
А тази вечер имаше среща.
Пътуването до дома беше размазано от улични лампи и треперещи крайници. Скоро щеше да получи отговори. Скоро догадките щяха да свършат.
В имението беше тъмно, когато тя влезе в гаража. Събота беше единственият ден от седмицата, в който Франсис не беше тук, за да готви. Събота беше и единственият почивен ден на Джеф. И тъй като това беше спа уикендът на Айви в града, а Касия беше заета в „Измяна“, имението беше на Елора.
Влезе вътре, като пропусна стаите си, и отиде право във фоайето, където запали осветлението и се заразхожда. С всяко щракване на токчетата и по полирания под сърцето и се приближаваше до гърлото. Докато накрая през прозорците не се промъкна светкавица от фарове.
Елора се втурна към вратата и я разтвори, като наблюдаваше как сивият седан се отпусна в примката.
Мъжът зад волана паркира и се изправи, оправяйки периферията на шапката си, докато навеждаше глава, за да огледа имението.
Имаше чувството, че ще се пръсне от въпроси, но Елора се принуди да застане на прага и да го изчака да приключи с огледа и да се присъедини към нея на вратата.
– Елора Малдонадо. – Той наведе глава като при поклон, преди да протегне ръка. Отговорите на въпросите и се намираха в плика, прибран под мишницата му. – Сал Теста.
– Приятно ми е да се запознаем. – Тя стисна ръката му, надявайки се, че той не усеща как тя се тресе. – Моля. Влезте вътре.
Той я последва във фоайето, като отново не бързаше да изучава обстановката. Може би това беше следователят в него. Или може би беше естествено любопитен.
– Прекрасен дом.
– Благодаря ви. – Тя преглътна трудно. – В имейла си казахте, че сте приключили с разследването.
Сал кимна.
– Приключих.
Елора беше чакала тази среща със седмици. Когато Сал и се обади тази сутрин, моментът не можеше да бъде по-перфектен. Той беше поискал да се срещнат следващата седмица, а тя беше настояла да е тази вечер.
Всичко, което трябваше да направи, беше да се увери, че Касия е извън къщата. Искаше да има свободата да задава въпроси, без да се страхува, че някой ще я подслуша.
– Да седнем ли? – Попита той.
– Това ще отнеме ли много време? – Тя държеше ръцете си, стиснати пред себе си, за да не изтръгне плика от ръцете му.
– Не. Но… може би ще е по-добре, ако седнем.
Което означаваше, че няма да и хареса това, което щеше да и каже.
– Така е добре.
Сал въздъхна, извади плика и отвори горния капак. След това измъкна два листа бяла хартия, като и подаде листа отгоре.
– Как се сдобихте с това? – Попита Елора, като не откъсваше поглед от страницата. Сега, когато разполагаше с истината, тя не беше сигурна дали има смелостта да я приеме.
– Имам си свои начини.
Тези начини вероятно бяха незаконни, но Елора не използваше това, за да спечели пари или да спечели съдебно дело. Тя търсеше отговори. И истината беше в нейните ръце.
С дълбоко вдишване, изпълнило дробовете и, тя прочете писмото. И сърцето и се разби отново.
Елора бе запазила частица надежда, че тази теория е била в главата и. Че е съчинила тази нелепа идея заради проблемите си с доверието.
Само че тя не беше скандална. Беше истинска.
Лукас, нейният жив, сладък и любящ брат, беше само неин полубрат.
Баща му не беше Лорънс Малдонадо.
Бащата на Лукас беше Дейвид Кларънс.
Той беше полубрат на Айви. Той беше полубрат на Едуин.
И той беше полубрат на Заин.
Извратени малки дела.
Родителите и ги бяха мамили от години.
Това ли беше съдбата и с Айви? Майките им бяха започнали като приятелки, докато обидата и ревността не бяха погълнали връзката им. Сега от приятелството им бяха останали само тайни и афери със съпрузите на всяка от тях.
– Съжалявам – каза Сал.
Елора откъсна очи от писмото и изчисти буцата от гърлото си.
– Това се очакваше. Благодаря ти за дискретността.
Той отново направи онзи лек поклон.
Тя не попита Сал как се е сдобил с ДНК проби от Дейвид или Лукас, но като се има предвид колко му е платила – както за разследването, така и за конфиденциалността му – не и пукаше.
Тогава защо Сал още не си беше тръгнал? Беше съобщил лошите новини. Но той се местеше от крак на крак, поглеждайки към другата хартия в ръката си.
– Аз съм задълбочен в работата си – каза той.
Косъмчетата отзад на врата и се изправиха.
– Какво?
Той се поколеба, преди да подаде следващата страница, но когато най-накрая я протегна, тя я издърпа от ръцете му, сканирайки я отгоре надолу.
Прочете я веднъж. Два пъти. Три пъти. На четвъртия светът започна да се накланя. Усети, че краката и се подкосяват, преди да се строполи настрани.
Ръцете на Сал се протегнаха и я хванаха, преди да падне.
– Уау. Спокойно.
Тя се облегна на него, давайки си няколко секунди, за да остави болката да се разпространи. Да позволи на страданието да погълне съзнанието и. Да пусне мъчителен писък в главата си.
После Елора отблъсна отчаянието. Щеше да се потопи в него по-късно, когато останеше сама в тъмното.
– Всичко е наред. – Тя се изправи и погледна документите в ръката си.
Две писма.
Достатъчни бяха две медицински писма, за да се разруши едно семейство.
Две писма, за да откраднат хубавото от живота и.
Тя ги смачка в юмрука си.
– Кой друг знае за това?

Назад към част 9                                                                       Напред към част 11

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!