Глава 21
– Жалка. Аз съм толкова жалка, – казваше си Касия в огледалото, а гласът и беше развален от четката за зъби в устата и. Беше студентка в колежа и плановете и за Хелоуин включваха „Направи си сам“ маска за лице и лягане до девет. Единственият костюм, който щеше да облече, бяха тези лилави пижамени панталони и подходяща тениска.
Не беше много по-различно от всяка друга събота, откакто дойде в Астън, но тази вечер я притесняваше повече от обикновено.
Но поне имаше неделя.
Неделята се беше превърнала в любимия ден от седмицата на Касия.
Едуин и беше дал постоянна покана за неделна закуска в кафенето в квартала на брат му. Бяха споделили три поредни неделни закуски. Утре щяха да станат четири.
Дали се срещаха? Ученето в библиотеката заедно смяташе ли се за среща? Беше ли изобщо готова да се среща?
Или той беше променил решението си?
Беше казал, че я харесва, но иначе не и беше дал знак, че възнамерява да продължи. Три закуски без прегръдка. Без целувка по бузата. Без дори едно докосване на ръката му до нейната. Три закуски и… нищо.
Може би е променил решението си? Може би съблазънта, която беше имала в началото, най-накрая се беше изчерпала и сега той я виждаше такава, каквато беше в действителност.
Жалка.
Но това беше хубаво, нали? Тя не беше готова да се среща. Не беше готова за мъж в живота си. Още не. Беше твърде рано.
– Добре е, Каси.
Тези дни тя използваше старото си име по-често, когато говореше на себе си. Вече не я болеше толкова много, че е Каси.
Времето лекуваше нараненото и сърце. Или може би Каси и Касия бяха станали едно и също. Заедно те бяха по-силни. Макар че в момента и на двете им се искаше в една съботна вечер да има нещо повече от пижама и грижа за кожата.
Тя изплю пастата си за зъби в мивката и изплакна устата си, след което изгаси светлината в банята.
Касия се изправи на пръсти, когато влезе в откритото пространство на спалнята, вдигна крак и се завъртя в пирует. Мускулите и се напрегнаха – равновесието и беше гадно. Но поривът на познатото беше толкова успокояващ, че тя се усмихна и повтори въртенето. После вдигна ръце над главата си, протегна се към тавана и затвори очи.
Месеци. Бяха минали месеци, откакто беше танцувала. Месеци, откакто искаше да танцува. Но това малко завъртане се беше появило дълбоко в сърцето и, като пеперуда, която чака да се освободи от пашкула си.
Касия изпъна тялото си и усети как гръбнакът и се изправя. След това се наведе, гърбът и се изви, а ръцете и паднаха зад гърба и, докато отдаваше сърцето си на небето. Тя успя да задържи позата само за кратка секунда, преди краката и да се подкосят и да се наложи да се изправи.
От устните и се изтръгна кикот. Сигурно щеше да се нарани, ако се напънеше прекалено силно, но…
– Майната му. – Тя скочи през стаята.
Старите и балетни инструктори щяха да се разплачат от техниката и. Те щяха да поклатят глави пред отпуснатото тяло. Но основата беше налице. И по-важното – желанието.
Може би съботата и все пак не беше обречена.
Касия се втурна към нощното си шкафче, отвори телефона си и извади стар плейлист. След това остави музиката да звучи на най-висока степен, докато тя танцуваше из стаята си.
Ръцете и се затоплиха първи, намирайки път към крилата. След това се появиха краката, докато тя изключваше мозъка си и оставяше мускулната памет да поеме контрола. Тази стая, с отворения под и изобилието от пространство, беше идеална, за да се освободи от всичко, което и пречеше да се наслаждава на това.
Тази вечер тя танцуваше за Каси. За Касия. Танцуваше, защото някога баща и се беше притеснявал, че дъщеря му няма достатъчно момичета в живота си, затова я беше записал на балет на осем години. Толкова много и беше харесало, че никога не спря. Танците се бяха превърнали в нейно убежище.
Докато баща и не умря. И всичко, свързано с него, също умря.
В сърцето и се разнесе болка, скръб, която не си беше позволявала да изпитва. Краката и спряха. Ръцете и се отпуснаха встрани. Гърдите и се издигаха и спускаха, докато се опитваше да си възвърне дъха и да изтласка болката настрани.
Ръцете и се свиха в юмруци и тя затвори очи, преди да успее да заплаче.
Защо? Искаше и се да изкрещи този въпрос в нощта, но от празнотата не идваше отговор.
Защо?
Как можеше да и направи това? Как можеше да я остави така? Нима тя наистина означаваше толкова малко за него?
В стаята отекна дрънчене, а музиката за миг заглъхна. Касия откъсна съзнанието си от миналото, от тези въпроси без отговор и тръгна към телефона си, стъпките и бяха тежки като сърцето и.
Докато на екрана не се появи името на Едуин.
Входна врата.
Тя захвърли телефона си и се втурна боса от стаята. Тръпка я понесе през коридора и надолу по стълбището. Тя отвори вратата и го намери отвън, след което се засмя.
– Хубав костюм.
Едуин носеше бяла тога с венец от зеленина около главата си. Материята се пресичаше през рамото му, показвайки подчертано и изключително секси рамо.
– Все още няма поздрав. – Той се засмя и влезе вътре.
– Здравей.
– По-добре. – Той се усмихна. – Идвам с подаръци.
– Освен очарователната ти личност? – Подиграва се тя.
– Обичаш моя чар. – Той се наведе близо, а устните му погалиха бузата и. Целувката я изненада дотолкова, че на Касия и трябваше миг, за да осъзнае, че той е пъхнал чанта в ръцете и. – Иди да се преоблечеш.
– А?
– Преоблечи се. Излизаме.
– О, хм…
– Без извинения. – Той я хвана за раменете и я обърна, като я бутна леко към стълбите. – Днес е Хелоуин. Ако аз трябва да изтърпя тази вечер с костюм, ти също.
Тя вдигна чантата.
– Ако това е костюм на развратна медицинска сестра, учителка или ангел, можеш да забравиш за него.
– Вече те познавам достатъчно добре, за да знам, че не си от типа на развратниците.
Този коментар накара стъпките и да спрат.
Той наистина я познаваше, нали? А и тя го опознаваше. Бяха говорили дълго за дългосрочните му планове, след като получи контрол над наследството си. Бяха споделили обикновените детайли от ежедневието, оплакваха се от професорите, мъчеха се над задачите и празнуваха резултатите от тестовете.
– Притеснявам се да изляза – призна тя. – Последният път беше… ти беше там.
– Аз бях там. Но ще се забавляваме. Обещавам. – Той посегна към ластика, с който беше вързала косата си, и го издърпа.
Между целувката по бузата и връвчицата за коса, той я докосваше повече от седмици насам. Сърцето и прескочи, но Касия не можеше да реши дали от вълнение, или от паника.
Беше твърде рано за мъж. Дали не беше рано?
– Няма да те разочаровам, Ред.
Само този прякор си струваше труда да боядисва косата си редовно.
– Добре.
Касия си проправи път към стълбите, докато Едуин я чакаше във фоайето. При вида му в тази тога лицето и се зачерви. Ръцете му бяха по-обемни, отколкото беше предполагала, тъй като обикновено носеше суитчъри и ризи с дълги ръкави в кампуса. Но гол, ами… гледката му беше толкова изкушаваща, колкото купа с бонбони за Хелоуин.
Достатъчно беше да дръпне презрамката му и костюмът щеше да падне на пода. Боже, той беше изкусителен.
Твърде изкусителен.
Тя откъсна очи и се запъти към стаята си. Не и отне много време да се гримира, като добави малко червено червило за кураж и бързо накъдри косата си. След това облече костюма, който той беше донесъл.
Веднъж Касия беше ходила на парти с тоги. С Джош. Носеха чаршафи, скрепени с гумени ластици, възли и добре поставено тиксо.
Разбира се, Едуин нямаше да и донесе чаршаф. Този консуматив беше идеално пригоден за женско тяло. Докато неговият беше с една презрамка, нейният имаше две, които образуваха ниско V, а кройката се потапяше между гърдите и. Талията беше привързана със златно въженце, а полата имаше два дълги прореза, които се спускаха нагоре по бедрата и.
Той не беше донесъл обувки, затова тя обу любимите си обувки Birkenstocks. Остави на Едуин да избере костюм, който я караше да се чувства като гръцка богиня – в удобни обувки.
Сандалите щяха да бъдат достатъчна награда, само че докато слизаше по стълбите, изпълненият с топлина поглед на Едуин следеше всяка нейна стъпка.
– Трябва да носиш тоги всеки ден.
– Ние много си подхождаме.
Едуин я посрещна на долното стълбище, като свали венеца листа от главата си и го сложи на нейната.
– Съвпадението е умишлено. По този начин всички в клуба ще знаят на кого принадлежиш.
Сърцето и прескочи при смисъла, но стомахът и се сви при тази дума. Принадлежи.
Някога беше принадлежала на мъж.
И той беше унищожил живота и.
– Какво казах? – Попита той, а веждите му се събраха.
Тя махна с ръка.
– Нищо.
– Кажи ми. Имаш този израз на лицето си.
– Не искам да принадлежа на никого, освен на себе си – призна тя.
– Достатъчно справедливо, – каза той. – Тогава какво ще кажеш за това. Съчетаваме се, така че всички в клуба да знаят към кого принадлежа.
Каквото и безпокойство да беше изпитала преди малко, то изчезна.
Касия толкова силно искаше да му се довери. Да вярва на всяка негова дума. Но все още не беше стигнала дотам. След всичко, което се беше случило в Хюз, може би никога нямаше да бъде.
– И къде точно отиваме?
– Измяна.
Тя въздъхна.
– Не се притеснявай. – Той се засмя и я хвана за ръка. – Ще бъде забавно. А ако не е, ще те върна у дома.
– Добре. – Тя го последва до вратата, като я затвори зад тях. Студеният въздух се впи в кожата и, предизвиквайки настръхване.
– Искаш ли да ти взема едно палто? – Попита той.
– Ще се справя.
Едуин отвори вратата на своето Бентли и изчака, докато тя прибере робата около краката си, преди да я затвори вътре. Ароматът на одеколона му изпълни носа и, когато той се плъзна зад волана и включи нагревателя на седалката и, преди да потеглят през нощта.
Пътуването до Измяната беше по-кратко, отколкото с Елора. Нервите, които беше имала първия път, тази вечер бяха различни. Притеснението и беше по-скоро свързано с Едуин, отколкото със самия клуб.
Какво искаше той от нея? Трябваше да иска нещо, нали?
Само че колкото и да искаше да знае отговора, не можеше да се насили да попита. Може би защото ако и кажеше истината, това щеше да сложи край на това приятелство.
А точно сега приятелството и с Едуин я крепеше.
От неделна закуска до неделна закуска.
– Учи ли през целия ден? – Попита той.
– Доста. Имам тест в понеделник.
– Сама? Или се срещна с учебната си група?
– Сама. – Майкъл я беше попитал дали не иска да се присъедини към тях в библиотеката, но тя беше предпочела да учи вкъщи, защото така беше по-ефективно. Съучениците и, включително Майкъл, прекарваха по един час в разговори и клюки, преди да започнат да учат. А Майкъл напоследък задаваше повече въпроси, любопитен за миналото и.
Бяха нормални въпроси от типа „опознай приятеля си“, но връзката му с Айви беше червен картон. И тъй като и беше омръзнало да отбягва увъртанията му, тя изобщо пропусна учебната група.
– А ти? – Попита Касия.
– Прекарах съботата в пазаруване на подходящи костюми за Хелоуин. – Едуин се огледа и намигна, докато завиваше към паркинга на клуба.
Сърдечният и ритъм се ускори, докато той заобикаляше сградата и паркираше „Бентли“-то на запазено място.
– Готова ли си? – Попита той.
Не.
– Да.
За разлика от момента, в който беше дошла с Елора, те не заобиколиха сградата, за да стигнат до главния вход. Едуин я поведе към задната врата, като спря до клавиатурата, за да въведе код. Ключалката щракна. Направи една крачка вътре и музиката ги погълна.
Едуин протегна ръка зад гърба си и сплете пръстите им, докато я дърпаше навътре в клуба. Той кимна на охранителя, който стоеше на задния вход, след което ги поведе към салоните.
– Искаш ли да танцуваме? – Попита Едуин. Трябваше да се наведе назад и да говори почти директно в ухото и, за да може да го чуе през ударите на баса.
– Не. – Поклати глава Касия.
За една вечер танците и бяха достатъчни.
Той пое бавно по стълбището към салоните, като спираше на всеки няколко крачки, за да подаде свободната си ръка на някой минувач. И макар че беше твърде шумно, за да ги запознае с нея, ръката му не я напускаше. Това, заедно с подходящите костюми, беше достатъчно за представяне.
Или пък хората щяха да си помислят, че са приятелчета за Хелоуин.
Или щяха да предположат, че Едуин и Касия са двойка.
Този етикет беше плашещ. Тя се справяше с приятелството, със закуските и учебните сесии. Но двойка? Чувстваше се прибързано. И все пак не можеше да откъсне ръката си от неговата. Дори не се опита да го направи. Просто стоеше до Едуин, докато той се усмихваше и очароваше.
– Съжалявам – каза той, след като се спря за десети път.
– Ти си много популярен.
– Това е Заин. – Той сви рамене. – Всеки иска да познава брата на собственика. Мислят, че ще получат безплатни напитки или достъп до салона му, ако ми целунат задника.
– Това е…
– Досадно? Говорими ми за това.
– Това е гадно. – Тя го дари с тъжна усмивка. – Съжалявам.
– Знаеш ли какво мисля, че най-много харесвам в теб, Ред? Че не искаш нищо от мен.
Не, това не беше вярно. Точно в този момент тя искаше той да държи ръката и.
– Хайде да вървим. – Той подръпна брадичката си нагоре по стълбите и я повлече към третия етаж, където един облечен в черно от глава до пети охранител се отдръпна, за да ги пусне в салона.
Не беше толкова оживено, колкото останалата част от клуба, но все още нямаше почти никакво място за ходене. Двамата се забързаха заедно, а Касия се придържаше близо до високия Едуин, докато той си проправяше път към бара.
Всеки беше облечен в някакъв костюм, а почти всяка жена беше с оскъдно облекло. Когато минаха покрай една секси медицинска сестра, Едуин се усмихна през рамо и сбърчи вежди.
Тя се засмя и извъртя очи.
Касия сканира тълпата, стиснала ръката на Едуин, докато търсеше някоя от съквартирантките си. Не беше виждала Айви и Елора от сряда – кратка среща, когато влязоха в кухнята една сутрин, когато закъсня да избяга от имението преди седем.
В крайна сметка трябваше да спре да се крие от тях. Трябваше да спре да позволява на техните графици да диктуват нейните. Но в момента така беше по-лесно.
– Кого търсиш? – Попита Едуин.
– Елора и Айви. – Тя се пребори с изкривяването на устните си при името на сестра му.
– Те не са тук. Сигмите организират ежегодно парти за Хелоуин. Айви и Елора винаги са в списъка на гостите.
– Ти не ходиш ли?
– Не и тази година.
Заради нея. Защото да дойдеш в „Измяната“ беше едно, а да отидеш в братството на Майкъл – друго.
Бил е там. Направил е това.
След като изчакаха на късата опашка, най-накрая стигнаха до бара. Едуин тъкмо се канеше да поръча питиетата им, когато един мъж се появи до тях и го потупа по рамото.
Лицето на Едуин светна.
– Здравей. Натоварена вечер.
– Чудесно е. – Мъжът се засмя. Беше прекрасен и облечен в ушит по мярка черен костюм.
Касия погледна между двамата мъже и се сети.
Братя. Това трябваше да е Заин.
Едуин я дръпна по-близо.
– Касия Колинс. Запознай се с брат ми, Заин Кларънс.
– Приятно ми е да се запознаем, – каза Заин.
– И на мен. – Тя се усмихна, приемайки приликата. Заин беше по-възрастен, с бръчки в очите. Там, където Едуин се държеше непринудено и спокойно, Заин имаше заплашително излъчване. Може би това се дължеше на възрастта му. Може би защото беше собственик на този клуб.
Може би защото никога не беше стояла до двама мъже, които да и вземат дъха.
– Ще останете ли тук за известно време? – Попита Заин Едуин.
Едуин кимна.
– Толкова дълго, колкото тя иска.
– Тази вечер съм зает. – Заин провери часовника си. – Идват някои хора, за които трябва да се погрижа. Но ако имаш нужда от нещо, ела да ме намериш.
– Ще го направя. – Едуин кимна.
Заин махна на бармана да се приближи.
– Каквото искат тази вечер. Пишете го на сметката ми.
– Да, господине, – каза барманът, а Заин потупа Едуин по рамото още веднъж, преди да изчезне в тълпата.
– Текила – поръча Едуин. – „Clase Azul.“
Касия не разпозна марката, но отвори уста, за да възрази – беше пила текила веднъж и само веднъж и това преживяване беше достатъчно лошо, за да запомни ужасния вкус на алкохола.
Само че възражението И остана неизказано, тъй като барманът постави две матирани чаши за шот. Той ги напълни с течност от най-красивата ръчно изрисувана бутилка, която някога беше виждала.
Едуин и подаде един шот, а върховете на пръстите и се охлаждаха върху чашата. След това с ръка на гърба и се измъкнаха от редицата до един тих ъгъл до парапета.
– Наздраве. – Той допря ръба на чашата си до нейната, после я наклони обратно и я изгълта на един дъх.
Тя направи същото. Текилата също беше студена, изненадващ контраст с горещината, която алкохолът си проправяше път към корема и. А вкусът беше съвсем различен от този, който помнеше.
– Колко струваше този шот? – Попита тя.
– Скъпо. – Той се засмя. – На рафта на Заин има само най-доброто.
– А. Защо е студена?
Едуин сви рамене.
– По-добра е студена.
Студената текила изглеждаше като предпочитание на богат човек.
Касия насочи вниманието си към клуба, като се загледа в салоните долу и в пространството до бара. Беше заобиколена от богати хора. Затова ли се беше почувствала толкова некомфортно при последното си посещение в „Измяна“? Само че тази вечер клубът не беше претъпкан с жени в шикозни дизайнерски рокли и мъже в костюми по мярка. Костюмите за Хелоуин балансираха везните.
Едуин вдигна чашата от ръката ѝ и я постави на близката маса. След това оправи венеца на главата и, който се беше изкривил, когато тя си беше изпила шота.
– Забавляваш ли се?
– Всъщност, да. Забавлявам се. – Това беше забавно. Беше добре дошла почивка от съботните вечери, които прекарваше сама в стаята си. И докато алкохолът се просмукваше в кръвта и, тя усещаше как тялото и се отпуска. Усещаше как диша.
– Г-н Кларънс. – Появи се сервитьорка с поднос, в който имаше още два шота.
– Благодаря. – Едуин ги взе и подаде единият.
– Не пия толкова много – предупреди Касия.
– Този. После ще приключим.
Тя кимна и пое шота, като още веднъж притисна чашата си до неговата, преди да я поднесе към устата си. Този път се наслади на вкуса. Наслади се. Запомни го.
Остави на вкусовите си рецептори да харесат нещо, което беше напълно извън нейния ценови диапазон.
Касия се засмя.
– Какво? – Попита Едуин, като и отне чашата.
– Просто си мислех, че вкусовите ми рецептори харесват това, което не мога да си позволя.
Сините му очи заблестяха, когато ръцете му се приближиха до лицето и, а пръстите му се прокараха през косата в слепоочията и.
– Майната му, но искам да те целуна.
Да. Тя го искаше. Искаше го от седмици. Съмненията, несигурността, предупрежденията, възраженията. … те трябваше да са на преден план. Само че единствената мисъл в главата и беше „да“.
– Какво ще кажеш, Ред? – Той се наведе, придърпвайки я толкова близо, че и се наложи да се изправи на пръсти. – Ще ми позволиш ли да те целуна?
– Да.
Едва се измъкна от устата и, преди устните му да се озоват върху нейните, охладени от шотовете им. Но скоро топлината на устата му се стопи в костите и. Хората в салона, музиката и шумът се превърнаха в тъп тътен на заден план, докато целувката на Едуин заличаваше света.
Той прокара езика си по долната и устна, търсейки вход. Тя се отвори за него и той не се поколеба. Докато силното му тяло се притискаше към нейното, в сърцето и се надигна желание. Гладът, който не беше изпитвала от много време, се стремеше да се освободи. Да се отдаде. Да почувства. Да иска.
Да се чука.
Сърцето и се разтуптя, когато зъбите му стиснаха ъгълчето на устните и.
Едуин се отдръпна, преди тя да е готова, а похотта в очите му само я накара да го иска още повече.
О, дяволе, тя имаше проблеми. Беше събудила звяр – своя собствен. И нямаше как да го спре тази вечер.
Не и докато не разбере какво точно се крие под тогата му.
Назад към част 20 Напред към част 22
