Глава 9
През последните три дни, когато Касия влизаше в стаята си, очите и се стрелкаха право към стола. Столът на Едуин. Забавно е, че той беше прекарал по-малко от тридесет минути на това място, но сега то беше негово.
Тя се свлече на ръба на леглото си и въздъхна, като погледна към купчината учебници на масата си. След дългата седмица на уроци и съботата, прекарана в учене, умът и официално беше каша. Почивката за вечеря в кухнята не я беше съживила, както се надяваше.
Франсис беше приготвила сьомга ен кроут и остатъците от нея тази вечер бяха също толкова вкусни, колкото и вчера. Касия никога досега не беше яла това ястие, но това се превръщаше в редовно явление. Дните, в които избираше между „Тако Бел“ и „Чик-фил-А“, бяха приключили за известно време.
Може би утре щеше да рискува да се отдалечи от имението и да се отбие в „Макдоналдс“, не защото и липсваше бързата храна, а за да си припомни малко от стария си живот. Беше дошла в Астън, за да забрави за Каси Нилсън, и засега се получаваше. Изключително многото часове, прекарани в учене, и даваха малко време да се занимава с миналото.
Но тази вечер тя копнееше да вкуси от предишния си живот. Намек за познатото, дори да беше само двоен чийзбургер и големи пържени картофи.
– Не мога да уча повече. – Касия падна на матрака, а очите и се премрежиха, докато се взираше в тавана. Макар че беше психически изтощена, физически се нуждаеше от отдушник. – Мога да потичам.
Стонът и изпълни стаята. Все още не беше се осмелила да използва домашния фитнес в имението. Когато Айви и беше показала пространството по време на първоначалната им обиколка из дома, тя беше помислила за бягащата пътека. Някога Каси бе обичала да тича. Но фитнес залата беше далеч от стаята ѝ и следователно на вражеска територия.
Подобно на прекомерното учене, избягването на Айви бе дало резултат. Защо да променям това, което не е счупено?
Тя се премести, подпирайки се на лакът, като отново погледна към стола на Едуин.
Защо беше дошъл тук? Разговорът им беше изненадващо нормален. Беше я подразнил по време на краткото си посещение. Беше я поздравил, че се е изправила срещу Айви. След това просто… си бяха поговорили. Едуин я беше попитал за уроците и специалността и. Той и каза, че учи бизнес мениджмънт. Беше я предупредил за скрития автомат на третия етаж в библиотеката на Астън, където всеки артикул струваше само четвърт.
Защо не е могъл да спре там? Защо бе поискал нейната история?
Може би е било просто любопитство. Може би параноята и беше достигнала нови висоти. А може би…
Дали Едуин е посещавал другите съквартиранти, които са живели в тази стая? Дали те са пазели свои собствени тайни?
Каквато и да беше причината да влезе в стаята и, тя не смяташе да се откаже от охраната си. Всичко това можеше да е част от заговора на Айви да я изгони от имението. Едуин можеше да използва красивото си лице и опустошителната си усмивка, за да примами Касия в капан.
Тя се отърси от леглото и прекоси стаята до шкафа до стената, като отвори вратичките, за да открие телевизора. Беше извадила дистанционното от нощното си шкафче, готова да се потопи в безсмислен филм, когато на вратата се почука.
Тя се напрегна. Не беше Айви – тя все още не беше почукала, така че вероятно беше Джеф. Камериерът винаги я караше да се чувства като натрапник.
– Да?
Вратата се отвори и Елора влезе вътре.
– О. – Касия се отпусна. – Здравей.
Съседката и отиде до шкафа с телевизора и затвори вратите.
– Отивам в един клуб.
– Добре за теб? – Касия я погледна отстрани.
– Ти ще дойдеш с мен.
– Това покана ли е, или заповед?
Елора сви рамене.
През първата си вечер тук Айви беше поканила Касия в един клуб. Тя беше отказала, твърде уморена, за да понася силна музика и пияни идиоти след пътуването от Хюз. Часове по-късно Айви беше разкрила истинската си същност и Касия беше разбрала, че е избегнала куршум.
Защо Елора би искала Касия да отиде с нея в клуб?
– Облечи се. – Още една заповед, докато Елора разглеждаше анцуга и овехтялата тениска на Касия.
– Мисля, че е по-добре да откажа.
Елора се намръщи.
– За какво? Да гледаш телевизия цяла нощ?
Скучно. Елора нямаше нужда да произнася думата, защото тя прозвуча силно и ясно.
Касия някога беше забавна, нали? Или винаги е била толкова… предсказуема. Скучна. Това беше просто един клуб. А Елора не беше Айви. Какво беше най-лошото, което можеше да се случи?
– Нямам какво да облека.
Елора носеше черно изрязано горнище. Тениската с едно рамо разкриваше една ръка и по-голямата част от тялото и. Беше я съчетала с елегантни черни панталони, а с тъмната си коса, изправена, беше красива като всеки супермодел, който Касия беше виждала в списанията.
От друга страна, Касия не беше мила косата си от два дни.
– Имаш ли грим? – Елора я попита, докато влизаше в гардероба.
– Да.
В Хюз тя щеше да умре, преди да излезе от къщи без грим. В днешно време се стараеше да нанася само една спирала. Не беше в Астон, за да впечатлява някого. И макар че гримът беше нейно собствено удоволствие, той беше загубил привлекателността си.
Повечето от гримовете в банята и бяха подарък от баща и. Може би ги е избягвала, защото не е искала да свършат. А може би и те, както много други неща, са били опетнени от лъжи и измами.
Елора излезе от гардероба с извънгабаритната тениска на „Лед Цепелин“ на Касия, която използваше като нощница.
– Мислех, че ти казах да се гримираш.
– Това е тениската ми – пижама, – каза Касия.
– Грим. – Елора щракна с пръсти. – И да направиш… нещо с тази коса.
Касия се намръщи, но слезе от леглото. Наречете го отчаяние, но нямаше какво друго да прави тази вечер, а идеята да бъде социална, да се държи като нормална колежанка, беше твърде изкушаваща, за да и устои. Дори това да беше капан. Дори и да е грешка.
Утре ще съжалява за това.
Да се гримира беше като да върви по позната пътека, която беше пропуснала, откакто дойде в Астън. Златистите ивици в лешниковите и очи изпъкнаха, след като нанесе бронзови сенки за очи. Бузите и вече не бяха бледи и вдлъбнати благодарение на любимия и руж. А след като си сложи червило, заприлича на… себе си. За пръв път от месеци насам тя позна жената, която се оглеждаше в огледалото.
Тя беше смесица от Касия и Каси. Може би щеше да започне да се нарича Кас.
Още едно име, което не и подхождаше.
– Червено червило. – Елора се облегна на рамката на вратата на банята и скръсти ръце на гърдите си. – Добър избор.
Червеното винаги е било любимият цвят за устните на Касия.
– Косата ми е разхвърляна.
– Замени конската опашка с небрежен кок. Тя ще подхожда на тоалета ти.
– Добре, почакай. Какъв тоалет?
Елора извива пръст, за да я последва Касия.
Влязоха в спалнята и на леглото бяха останали остатъците от любимите и дънкови къси панталонки. Само че те вече не стигаха до средата на бедрото и. Докато Касия беше в банята, Елора беше намерила ножици и късите и панталони сега бяха, ами… къси панталони.
– Харесвах ги – каза Касия.
– Аз ги направих по-добри. – Елора и подхвърли късите панталони и блузата – пижамата. – Облечи ги. Какъв размер обувки носиш?
– Осем.
– Отлично. – Елора я запрати в банята, за да се преоблече и да си направи прическа.
Касия се подчини, а любопитството надделя над преценката и. Какъв клуб? Колко души ще бъдат там? Защо Елора проявяваше такъв интерес към нея? Дали и Айви щеше да отиде?
Докато се обличаше, сърдечният и ритъм се ускори, както от нерви, така и от вълнение. Тениската стигаше до почти същото място, на което и късите панталони, и ако не я вдигнеше, изглеждаше, че под нея няма нищо. Единственото доказателство за дънковите къси панталони бяха разръфаните краища, които Елора беше издърпала, след като ги беше отрязала.
– Трябва ли да завържа подгъва на тениската си или нещо подобно? – Попита Касия, докато се присъединяваше към Елора в спалнята. – Изглежда така, сякаш нося най-късата рокля на земята.
– Точно в това е въпросът. Отиваме в клуб, а не в църква. Вземи си телефона и личната карта.
– Защо искаш аз да отида с теб? Това трик ли е?
– Аз не съм като Айви.
– Тогава защо? – Попита отново Касия.
– Защото така.
– Това не е отговор.
Елора въздъхна, явно губейки интерес към тази размяна на реплики.
– Както искаш. Изглеждаш секси. Така че можеш да пропилееш този вид пред телевизора си. Или можеш да дойдеш да танцуваш и да изпиеш няколко питиета с хора на твоята възраст.
Танци. Напитки. Забавление. Боже, това беше изкушаващо. Колко време беше минало, откакто Касия беше правила нещо забавно?
– Имам ли нужда от пари? – Попита Касия.
Усмивката на Елора беше победоносна.
– Не и там, където отиваме.
Касия взе телефона и личната си карта, прибра ги в джоба на късите панталони, след което тръгна към гардероба.
– Какви обувки?
– Нито едни от твоите. Хайде да вървим.
Тя последва Елора долу по боси крака. Когато влязоха в стаите на Елора, Касия се завъртя в бавен оборот, като правеше всичко възможно да не зяпа. Пространството беше разкошно. Подобно на съквартирантката и, спалнята преливаше от изящество и елегантност – от величествената арморе, през масивното легло до кристалния полилей.
Първата съквартирантка на Елора беше изпотрошила тази стая? Кучката.
Върху нощното шкафче се намираше рамкирана снимка на Елора и едно момче. Брат?
Преди да успее да се премести, за да я разгледа отблизо, Елора излезе от гардероба с чифт ботуши.
– Обуй ги.
– Мога просто да си обуя нещо мое. – Червените подметки на тези ботуши означаваха, че вероятно са стрували цяло състояние.
Елора вдигна вежда в мълчаливо несъгласие.
– Добре. – Касия взе ботушите, черният велур беше толкова гладък, че тя не можа да се сдържи да не прокара ръка нагоре и надолу по тях. Нахлузи ги, като ги издърпа нагоре и над коленете си. После се погледна в огледалото на пода в ъгъла.
– Уау. – Изглеждаше млада, стилна и… секси. Небрежната коса някак допълваше тениската, а ботушите придаваха на облеклото и острота.
– Понякога дори се изненадвам.
Касия се усмихна на Елора през огледалото.
– Внимавай. Започваш да ми харесваш. Непреднамерена последица от това, че не исках да отида сама в клуба.
Шегуваше ли се? Леката усмивка около очите на Елора говореше, че вероятно се подиграва, но Касия никога не беше срещала човек, който може да скрие почти всички емоции от лицето си.
– Къде е Айви? – Попита Касия.
– Изчезнала е. Веднъж месечно тя прекарва уикенда в спа център в града.
– А. – Касия направи мислена юмручна помпа.
– Аз карам. – Елора се обърна и излезе от стаята, без да чака Касия да я настигне.
Напуснаха имението и се отправиха към един толкова чист гараж, че Касия не би се страхувала да яде от бетонния под. Черното BMW на Елора блестеше под флоресцентните лампи. Когато Касия се плъзна на пътническата седалка, гладката кожа сякаш се оформи около тялото и.
Касия направи всичко възможно да успокои сърцето си, докато Елора се отдалечаваше от имението.
– Това е най-хубавата кола, в която някога съм се возила – призна тя.
Елора не отговори, не че Касия очакваше коментар. Бързо бе научила, че Елора говори само когато е необходимо. Само че мълчанието само изостряше нервите и. Тя прибра ръцете си под краката, за да не се размърдат.
– Къде отиваме? – Попита тя. – В кой клуб?
– Измяна.
Касия кимна, макар че никога преди не беше чувала за него.
Измяна. Беше само име, но звучеше скъпо и ексклузивно.
Пътуването сякаш продължи цяла вечност, а минутите пълзяха по екрана на автомобила. Тя вече се потеше, а те дори не бяха започнали да танцуват.
Защо се беше съгласила на това? Да отиде в нощен клуб с Елора противоречеше на всичко, което беше планирала. Тази година в Астън беше заради училището. Учене. Нямаше време за партита. Да, харесваше тоалета си, но нямаше как да се впише в някой шикозен клуб. Не беше добра танцьорка дори с обувки за тенис. Като добавим и тези токчета, вероятно щеше да падне по лице.
Касия отвори уста, готова да помоли Елора да обърне тази кола, но после забавиха ход и спряха на паркинг, претъпкан с коли.
Една редица близо до сградата беше обозначена за ВИП персони. Не се изненада, когато Елора паркира на запазено място.
Преди Касия да е готова, те прекосиха паркинга и заобиколиха ъгъла на сградата. Опашката от хора, чакащи да влязат, се простираше по цялата дължина на клуба. Касия забави ход в края на опашката, но Елора продължи да върви към вратите.
Всички на опашката се взираха в нея. Желанието да присвие брадичка беше непреодолимо, но тя остана силна и задържа погледа си фокусиран върху черната коса на Елора.
Червено червило. Тя беше с червено червило. Странно как нещо толкова тривиално и даваше този малък тласък на увереността. Стъпка след стъпка те се придвижиха към оградения вход.
Един бодигард забеляза Елора и се втурна да отвори вратата и да и махне да влезе.
Касия се стараеше да се държи близо до нея, следвайки съквартирантката си в клуба. След това ги обгърна приглушена светлина и електронна музика.
Тя забави крачките си, опитвайки се да възприеме всичко, но не беше сигурна къде да погледне първо. На дансинга. Бара. Салоните. Лице след лице, след лице. Не разбра, че е спряла да върви, докато една ръка не я хвана.
Тя погледна към пръстите си, после към Елора.
Касия очакваше да открие раздразнение на лицето на Елора за това, че е забавила партито, но очите на съквартирантката и бяха нежни. Искаше и се да прегърне Елора за това. Вместо това тя хвана по-силно ръката на жената и последва Елора през тълпата.
Хората им правеха път, докато вървяха, като дадоха на Касия свободата да попие всичко. Беше толкова заета да се оглежда, че едва не се сблъска с Елора, когато съквартирантката и спря до парапета, който обикаляше дансинга.
– Ще донеса шампанско – каза Елора, като почти крещеше над музиката. – Стой тук.
– Добре. – Касия кимна и хвана стоманения парапет с две ръце, като го използваше, за да се стабилизира. След това използва няколкото минути насаме, за да разгледа наистина клуба.
Предчувствието и от по-рано се оказа вярно. Измяната лъхаше на пари и власт, не само от елитната атмосфера, но и от посетителите. Повечето от мъжете в салоните бяха облечени в костюми от три части, ушити по мярка. Повечето жени бяха обсипани с бижута.
Може би щеше да се почувства напълно не на място, ако не бяха хората на дансинга. Почти всички, които се движеха под микса на диджея, бяха на нейната възраст. Имаше няколко момичета с къси панталони и потници, чиито тоалети бяха небрежни, но секси като нейните. Някои от момчетата носеха джинси.
В центъра на залата група момчета привличаше вниманието. Всички те бяха добри танцьори, особено този в средата. Момчето можеше да се движи по дяволите. И по дяволите, тези бедра бяха талантливи. Той беше с гръб към нея, но когато се завъртя, тя се изправи, премигвайки.
Майкъл. Беше почти неразпознаваем с обърнатата си бейзболна шапка, торбести дънки и тениска. Беше странно да го види… разкопчан. Почти като че ли имаше две лица и тя виждаше обратната страна на монетата.
Беше толкова заета да го изучава, да го гледа как танцува, че не забеляза кога една висока фигура зае мястото до нея.
Пред лицето и се появи чаша с шампанско.
– Не, благодаря. – Един-единствен поглед и пулсът и се ускори, точно както беше, когато го беше открила в спалнята си.
– О – имитира Едуин. – Някой от тези дни може би ще ме поздравиш с „Здравей“.
– Може би ако спреш да ме изненадваш, ще получиш този поздрав. – Тя взе чашата, като погледна покрай него, търсейки съквартирантката си.
– Ако търсиш Елора, тя те е оставила на мое разположение.
– К-какво? – Сериозно? Бяха тук от цели десет минути, а вече я бяха изоставили.
– Каза, че нещо се е появило, но не искаше да те кара да си тръгваш.
– И вместо да ми каже сама, изпрати теб.
– Аз бях доброволец.
– Точно така, – изрече тя. Проклятие. Трябваше да остане в стаята си.
Разбира се, че това е било уговорка. Защо? Защо Елора щеше да я измъкне тук само за да си тръгне?
Касия поднесе шампанското към устните си, но се поколеба, преди да отпие. Нямаше да я упоят, нали?
– Ти наистина не ми вярваш, нали? – Въздъхна Едуин. – Аз не се нуждая да дрогирам жени, Касия.
– Съжалявам. – Тя не можеше да отрече, че умът и е отишъл натам. Той я беше разчел перфектно.
Именно нараненото изражение на красивото му лице я накара да рискува и да отпие от питието. Беше пила достатъчно евтино шампанско, за да знае, че тази чаша не е в нейния ценови диапазон. Отпи още една глътка, наслаждавайки се на мехурчета, докато отново насочи вниманието си към дансинга.
Гледаше навсякъде другаде, но не и към Едуин, което изглеждаше по-безопасно. Касия не искаше той да види зачервяването на бузите и. Да забележи, че дишането и е плитко.
Тя се чувстваше удобно около Майкъл, но Едуин беше друг вид. Опасен.
Когато той се приближи и се наведе, за да подпре предмишниците си на парапета, сърдечният и ритъм се удвои. Касия хвърли поглед към профила му. Острите контури на челюстта му предизвикаха трептене в долната част на корема и.
Това беше лудост. Нито веднъж в живота си не беше имала подобна физическа реакция към мъж. Дори към Джош.
– Дойде тук за да го търсиш ли? – Попита Едуин.
Тя проследи погледа му към Майкъл.
– Не.
– Е, ако някога ти се наложи да го намериш, просто погледни в спалнята на Айви.
Касия примигна, оставяйки изявлението да потъне в съзнанието и. Майкъл и Айви? Това би трябвало да я изненада, но… не я изненада. Защо не се учуди? Вероятно защото идеята за Майкъл и Айви имаше смисъл. И двамата имаха пари. И двамата имаха престиж. Бяха ходили заедно на училище години наред. Те си пасваха. Само че за разлика от Айви Майкъл не беше задник.
– Това не е така, – каза тя на Едуин. – Ние сме приятели.
– Приятели. Ти вярваш на Майкъл, но не и на мен?
– Ние с теб не сме приятели, – каза тя. – И аз не вярвам на никого. – Особено на приятели.
– Това е умно. – Едуин се усмихна и прокле. Дъхът и секна. Отново. Той също го чу. Спиращата дъха му усмивка се разтегна по-широко.
Да. Определено има проблеми.
Той побутна лакътя и със своя.
– Харесва ми червеното червило. Изглеждаш прекрасно.
В тона му имаше топлина. Искреност. Подобен коментар би трябвало да накара сърцето и да се развълнува. Сексапилен като дявол мъж я смяташе за красива. Вместо това тя се отдръпна, за да изучи лицето му. Дали се гаври с нея?
– Това е просто комплимент. Можеш да му повярваш – каза Едуин, доказвайки за пореден път, че е в главата и.
– Не, не мога.
– Защо?
Защото тя беше напълно объркана.
– Има много причини.
– Кажи ми една.
Тя се спря на очевидната.
– Ти си брат на Айви.
– Аз не съм сестра ми. – Тази остра челюст се стисна, докато той се изправяше. – Ще се виждаме наоколо, Касия.
Умното нещо, което можеше да направи, беше да го остави да си върви. Но преди да направи крачка и да изчезне в тълпата, тя докосна лакътя му.
Едуин се обърна.
– Съжалявам – каза тя. – Благодаря ти за комплимента. Това просто… изглежда като игра, а аз не знам правилата.
Раздразнението в изражението му изчезна и той се приближи. Светлините на клуба проблеснаха. Басът заби. Но в този момент, когато той се извисяваше над нея, тя се вмъкна в неговия балон и остави останалата част от клуба да се превърне в мъгла.
– Дразнещо красива си – каза той толкова тихо, че дълбоката ласка едва докосна ушите и над музиката.
– Не, не съм.
– Ти дори не го виждаш.
– Какво не виждам?
Той обиколи с ръка стаята.
– Погледите. Влязла си в този клуб и всяка жена ти завижда. Всеки мъж иска да те чука, включително и аз. Ти си най-красивата жена в Измяната.
Касия изтръпна. Това не беше просто поредният комплимент. Това беше изявление.
Похотта в очите му беше безпогрешна. Погледът му се спря върху червените и устни, докато се приближаваше още повече.
– Защо не мога да спра да мисля за теб?
Щеше ли да я целуне? Искаше ли тя да я целуне?
Да. Изповедта почти се изплъзна, докато тя затваряше очи и вдишваше опияняващия аромат на одеколона му.
– Можеш да ми се довериш, Каси.
Очите и се отвориха. Всеки мускул в тялото и се напрегна. Защо би казал това? Защо я нарече Каси?
Тя накара краката си да се раздвижат и направи една крачка назад. После още една.
Объркването на лицето му изглеждаше искрено, но тя беше научила урока си за мъжките лица. Те могат да бъдат също толкова измамни, колкото и думите им.
Тя прелетя покрай Едуин, оставяйки чашата си за шампанско на най-близката маса, докато се оттегляше към ъгъла, където по-рано беше забелязала тоалетните.
Усмивката, която подари на обслужващия персонал, беше колеблива, преди да се заключи в кабинката. След това изрови телефона си и се облегна на стоманената преграда, докато пръстите и летяха по екрана, набирайки текст до един от трите си контакта.
Каза ли на някого за мен?
Отговорът му беше мигновен.
Ти ме помоли да не го правя.
Но това всъщност не беше отговор на въпроса и, нали?
Назад към част 8 Напред към част 10
