УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 2 ЧАСТ 12

ГЛАВА 11
СТЕЛА

Очите на Уенди се изцъклиха, когато с Хийт влязохме в „Кристал“. От другия край на претъпканата зала челюстта и падна, когато видя ръката му на рамото ми. В един миг шокът изчезна и тя ми отправи намръщен поглед.
Трябваше да обяснявам.
– Съжалявам, – промълвих аз.
– Имаш неприятности – отвърна тя.
Протегнах ръка към Хийт, стиснах я здраво, докато се провирах през тълпата.
Барът беше препълнен за новогодишната нощ. Жените бяха облечени в блестящи топове и лъскави рокли. Група мъже бяха с шумозаглушители, които надуваха след рунд шотове. Оставаха часове до полунощ и този звук скоро щеше да ни омръзне. На бара бяха разпръснати парти шапки и диадеми с номера на предстоящата година. От прашните греди на бара висяха фолийни къдрици.
Кристал, макар и с изискано име, беше най-грубият бар на Главната улица. Беше определението за „без излишни украшения“. Тепърва предстоеше да бъде ремонтиран и да се превърне в престижен, модерен бар като много други в центъра на града.
На една от тухлените стени на бара бяха окачени редици стари кранчета за бурета, които се присъединяваха към табелите за бира и алкохол. Една част от тавана беше посветена на конфискуваните фалшиви лични карти, ред след ред, скрити на сигурно място зад плексиглас. Кристал имаше собствена миризма, отгледана от твърде много години на стари пияници и буйни колежани. Рецензия номер едно в Yelp осмиваше бара заради неприличните надписи, нецензурния език и мръсните тоалетни.
– Това място ми напомня за колежа – каза Хийт, като се наведе близо до мен, за да го чуя през шума.
– И на мен. – Засмях се. – Същата миризма на мухъл. Същата паяжина.
Той се засмя.
– Доста близо.
Бяхме по-възрастни от повечето хора тук тази вечер поне с пет години. Но като се има предвид, че Уенди работеше с много колежани във фитнеса, не беше изненада, че бяха избрали това място за парти.
– Какво искаш да пием? – Попита Хийт. – Ще отида да поръчам. Ти можеш да говориш с Уенди.
– Шампанско, ако имат.
– Добре, бейби. – Той се наведе и ме целуна по бузата, а тръпката от устните му върху кожата ми се разнесе по вените ми.
Бяхме тук. На публично място. Без да се крием. Никакво преструване.
Никакви тайни.
На практика изтанцувах пътя си към Уенди. Тя се мръщеше, но аз не можех да се въздържа от усмивка.
– Честита Нова година.
– Вече си се влюбила в Хийт Холидей, а?
– Не съвсем. – Изчервих се, когато го намерих на бара. Той стоеше по-висок от останалите мъже, раменете му бяха по-широки. Докато чакаше бармана, той изпъна ръкавите на черния си пуловер нагоре по мускулестите си предмишници.
– Разказвай. Веднага. – Удари ме по рамото Уенди. – Откога продължава това? И защо не бях аз първият човек, на когото се обади?
– Съжалявам. Започна на партито в навечерието на Коледа. Но все още не сме казали на Гай, нито на шефа ми. Така че си мълчим.
– Не ми вярвахте, че ще запазя тайна? Сякаш някога ще говоря с Гай. Или с шефа ти.
– Знам. – Въздъхнах. – Прости ми?
– Само ако ми кажеш всичко.
Усмихнах се.
– Правя секс с Хийт Холидей.
Тя се захили.
– Някой трябва. Погледни този мъж. Той е прекрасен.
Погледнах през рамо, смеейки се заедно с нея.
– Все още не мога да повярвам. Искам да го изкрещя, сякаш това ще ми помогне да го направя истинско.
– Направи го. – Тя побутна лакътя ми. – Тук е толкова шумно, че никой няма да те чуе.
„Sweet Caroline“ на Нийл Даймънд звучеше от високоговорителите, повечето от тълпата се присъедини към „Да“. Да. Да. ред. Мъжете с шумозаглушителните устройства полудяваха, тръбяха и надуваха клаксоните си.
Ако някога е имало място, на което да се крещи, това беше то.
Направо.
– Аз правя секс с Хийт Холидей!
По средата на изречението ми музиката прекъсна. Шумотевиците спряха. Всички погледи се насочиха към мен и Уенди се разсмя от мое име.
– О, Боже мой – прошепнах, свивайки се в себе си.
– Е… – Барманът беше спрял музиката, за да вземе микрофона. – Добре за вас, госпожо. И Хийт Холидей.
Отпуснах лице в ръцете си, докато стаята се смееше. Защо? Защо аз?
– Както и да е, – изрече барманът. – Бързо съобщение. Пинтата от сега до „Часът на властта“ в единадесет е два долара.
Музиката започна отново така внезапно, както беше спряла.
Не помръднах, освен да оставя косата си да се увие около мен, закривайки лицето ми. Тази вечер бях облечена с кремав пуловер и сребристи панталони с пайети. Това беше моят костюм за дискотеката. Какво не бих дала да съм изцяло в черно, за да мога да се вмъкна в сянката и да изчезна.
Една силна ръка ме обгърна около раменете ми, придърпвайки ме към твърда като скала гръд. Гърдите, върху които спях всяка нощ тази седмица.
– Това е моя грешка, нали? – Хийт се наведе ниско, за да говори в ухото ми.
– Да. Всичките ми неудобни моменти са по твоя вина, помниш ли? Ти си прокълнат.
– Съжалявам.
Отпуснах се и пуснах ръцете си, като се завъртях с лице към него.
– Колко лошо беше?
Хийт постави своята бутилка бира и моето шампанско на най-близката до нас маса, след което обра лицето ми с ръце, преди да наведе глава и да изкрещи:
– Правя секс със Стела Мартен!
В стаята беше твърде шумно и единствените хора, които го чуха, бяха наблизо.
– Виждаш ли? – Попита той. – Не е толкова лошо.
– Уф. – Изстенах и паднах напред в тялото му. – Това не е същото.
Той ме обгърна плътно и целуна косата ми.
– Здравей. Аз съм Хийт.
– Уенди.
Останах заровена в гърдите му, докато той и подаваше ръка.
– Какви са намеренията ти с най-добрата ми приятелка?
Отново въздъхнах.
– Уенди.
– Това е добър шибан въпрос.
Само че Уенди не го беше задала.
Спрях се на сърдития, познат глас. Хийт също. Той дойде откъм рамото му.
Когато ръцете на Хийт се отпуснаха, аз се откъснах и погледнах покрай него, за да видя брат си.
Може би целият бар не беше чул съобщението на Хийт. Но Гай го беше чул. Той стоеше разярен, толкова ядосан, колкото не бях го виждала от години. Брат ми изписваше емоциите си на лицето си и в момента беше близо до ярост.
Само веднъж в живота си бях виждал Гай толкова ядосан.
И това беше довело един епичен задник в болницата.
– О, по дяволите – промълви Уенди и се приближи до мен. – Той е вбесен.
– Как мислиш? – Отговорих с изпразнена глава, след което се преместих, опитвайки се да се вмъкна между Хийт и Гай.
Но Хийт усети, че се движа, и ме прекъсна. Едната му ръка стисна моята, докато говореше с Гай.
– Нека ти обясня.
– Майната ти – каза Гай. – Майната ти на обясненията.
– Гай, – изсъсках аз.
– Недей. – Той посочи носа ми. – Ти скри и това от мен.
– Щяхме да ти кажем – каза Хийт. – Когато се върнеш от ски в Биг Скай.
– Изненада. Мел се появи и един от нас трябваше да си тръгне. Затова се прибрах рано, като мислех да се обадя на най-добрия си приятел и на сестра ми. Да видя дали искат да се срещнем. Тогава нито една от тях не отговори, така че дойдох в центъра. И ето ви тук.
– Съжалявам, – казах аз.
Гай вече ме беше отминал, а погледът му се беше втренчил в този на Хийт.
– Успокой се, – каза Хийт. – Нека ти обясним.
– Успокой се, Гай. – Посегнах към ръката му, но той се дръпна, като ми спести кратка подигравка, преди да обърне очи към Хийт.
– След всичко, което ти казах онази вечер. – Гай се подигра. – Не мога да ти повярвам.
– Какво? – Погледнах към Хийт. – Какво ти каза?
– Това не е същото. – Челюстта на Хийт се сви. – Не смей да ме сравняваш с онова копеле.
Чакай. Какво му беше казал Гай? Можеше да има само една история. История, която Гай нямаше право да споделя, особено с Хийт.
Не. Главата ми започна да се върти и аз стиснах ръката на Хийт, за да запазя равновесие. Това не се случваше. Имаше причина да не разказвам на хората за това, което ми се случи в първи курс. Просто това не беше смущаваща история. Беше кошмар.
Гай нямаше право.
– Ти му каза. – Пристъпих по-близо до брат ми. – Разказал си му за Дейв.
Гай дори нямаше достойнството да изглежда виновен.
– Да, казах му. Знаех, че се срещаш с някого. Промъкваш се. Притеснявах се за теб и попитах Хийт дали знае с кого се виждаш. И той ме излъга. Ти излъга. В… Моето… Лице. Някакъв приятел.
Повечето от тези думи бяха погълнати от шума в главата ми.
Хийт знаеше за Дейв. Знаеше, че един от приятелите на Гай ме е упоил и е щял да ме изнасили. Беше знаел цяла седмица.
Знаеше и вечерта, когато дойде и ме попита дали мога да пазя тайна.
Стомахът ми се сви.
– Как можа? – Попита го Гай. – Тя е моя сестра. Ти трябваше да бъдеш най-добрият ми приятел. Какво става, когато я прецакаш? Какво ще стане, когато разбиеш сърцето и?
– Това не е…
– Ще се случи? – Гай свъси вежди. – Разбира се, че ще се случи.
– Престани. – Гласът ми беше твърде мек. Нито един от тях не ме чу, а Гай беше на косъм.
– Ти я използваш. Казах ти, че се е влюбила в теб и ти си решил, че ще е лесна плячка, нали? Лесна плячка?
– Затваряй си проклетата уста. – Хийт се приближи до Гай. – Няма да говориш за Стела, сякаш тя е някаква евтина плячка.
– Ти я третираш като такава.
– Това не е вярно. Грижа ме е за нея. Никога не бих я наранил умишлено.
– Престани. – Успях да направя гласа си малко по-силен. Но това не доведе до нищо добро. Все още беше твърде шумно.
Гай се изсмя, като все още ме игнорираше.
– Това си го казвал за всичките си жени. Никога не си наранявал никого умишлено, но ти го правиш. Отново и отново. Гледал съм ги как плачат над теб, когато си се преместил.
– И ти си много по-добър?
– Да вървиш на майната си, – изплю се Гай. – Тук не става въпрос за мен. Става дума за теб и сестра ми.
– Престани. – Изтръгнах ръката си от тази на Хийт. – Спри да говориш за мен, сякаш не стоя тук.
– Мразя те за това. – Челюстта на Гай тикна и той се обърна, сякаш щеше да си тръгне, но преди да направи крачка, се завъртя, движейки се толкова бързо, че едва имах време да регистрирам какво предстои.
Хийт го видя. Той дори не се опита да помръдне. Просто остави кокалчетата на Гай да се сблъскат с челюстта му.
Ударът отекна около нас.
Уенди извика и ме хвана за ръката, за да ме издърпа.
Но Хийт сложи ръка на ръката ми, държейки ме зад себе си, докато ръмжеше.
Охраната се втурнаха към нашия ъгъл на бара, крещейки и избутвайки хората от пътя.
Затаих дъх, взирайки се между Гай и Хийт, без да мигна. Не се бори. Моля те, не се бий.
Хийт стоеше изправен и гледаше Гай.
А брат ми отвърна на погледа.
Но за щастие не бяха нанесени повече удари.
– И двамата сте аут. – Един от откачалките хвана Гай за лакътя, опитвайки се да го издърпа настрани. Само че всички охранители бяха по-малки от Гай и Хийт.
– Пусни ме. – Гай изтръгна ръката си и този път, когато се обърна, не спря, докато не излезе през входната врата. Един охранител го последва навън.
– Трябва да си тръгнеш – каза на Хийт друг охранител.
– Отивам си. – Хийт вдигна ръце, когато охраната го бутна в рамото, тласкайки го към задния изход.
– О, Боже мой. – Ръката на Уенди намери моята.
Стиснах я здраво и се загледах във високото тяло на Хийт, който се провираше покрай групичките от хора. Повечето от тях бяха забравили за това, което току-що се беше случило. Дори тези от компанията на Уенди не бяха обърнали особено внимание.
– Хайде. – Повлякох Уенди със себе си, докато се промъквах през стаята.
Гай беше бесен. Единственият човек, който щеше да може да говори с него точно сега, бях аз. Но аз не вървях към предната част. Избрах задната врата.
Избрах Хийт.
Той стоеше на покрития със сняг паркинг от другата страна на алеята. Ръката му беше върху челюстта му и разтриваше мястото, където го бяха ударили. Когато ме чу да идвам, ръката му падна и той тръгна към нас.
– Добре ли сте? – Попита той.
– Да. – Преглътнах. – А ти?
– Добре съм, – измърмори той. – Очаквах го.
Изглеждаше толкова… спокоен. Междувременно сърцето ми галопираше в гърдите. Дъхът ми идваше на тежки издишвания, а студеният въздух го превръщаше в надиплени облаци около нас.
– Връщам се да си взема палтото. – Уенди откъсна ръката си от моята. – Изчакай ме.
– Добре. – Кимнах, като си взех минута за дишане, докато тя бързаше към бара. – Това беше…
– Съжалявам. – Той прокара ръка през косата си. – Господи.
– Вечерта, когато отиде в дома му, какво ти каза?
Очите на Хийт се стрелнаха към моите.
– Стел, това няма значение.
– Какво ти каза? – Стиснах зъби.
Той изпусна дълъг дъх.
– Разказа ми за приятеля си. Приятелят от училище. Дейв. Че те е извел на братско парти. Че вие сте го запазили в тайна. И че… завършило зле.
– Той ме упои. Щеше да ме изнасили.
Хийт се стресна.
– Не казвай това.
– Защо не? Вярно е. Това е най-унизителният момент в живота ми. Този, който не е по твоя вина.
Шегата ми се провали.
Хийт изглеждаше така, сякаш сега изпитваше по-голяма болка, отколкото след като Гай беше забил юмрук в лицето му.
– Не исках да знаеш – признах аз. – Гай нямаше право да ти разказва тази история. Затова ли искаше да бъдем тайна?
– Какво?
– Това от съжаление ли е? – Попитах. – Това ли е причината?
– Ти не беше тайна в онзи бар, Стела. – Той посочи през рамото ми, а напрежението на лицето му се покачваше. – Казах ти, че щях да кажа на Гай. Това няма нищо общо с онова, което онзи шибаняк ти направи в колежа.
И защо не можех да се отърва от това ледено чувство в стомаха си?
– Не така очаквах да бъде тази вечер – прошепнах и брадичката ми започна да трепери.
Хийт посегна към мен, но аз се измъкнах от хватката му. Ако той ме докоснеше, щях да се разтопя. Ако ме прегърнеше, щях да се разплача.
– Трябва да говоря с Гай.
– Можем да отидем да го видим утре. Заедно.
Поклатих глава.
– Не. Сега.
– Добре. – Той направи още една крачка, но аз вдигнах ръка.
– Сама. Той е мой брат.
Когато паднех от люлка или от маймунска решетка, Гай винаги беше първият, който се втурваше при мен. Ако бях катастрофирала с колелото си, той беше този, който държеше ръката ми, докато татко събираше чакъла от ожулените ми колене. В гимназията Гай се грижеше за мен, като плашеше гадовете със заплахите си. Беше се опитал да направи същото и в колежа.
Подозирах, че по-голямата част от гнева и разочарованието на Гай не се дължат на Хийт, а заради мен. Заради това, че съм пазила тайна. Бях позволила на Хийт да ме убеди, че той трябва да е този, който да каже на Гай. Но това беше грешка.
Аз трябваше да му кажа.
Гай трябваше да го чуе от мен.
– Стел…
– Кажи на Уенди, че ще и се обадя. – Тръгнах, бързайки толкова бързо, колкото можех, без да рискувам да падна върху снега в ботушите си с токчета.
– Стела! – Извика Хийт, но аз не забавих ход.
Стигнах до края на алеята, завих зад ъгъла и се втурнах към тротоара на Мейн, като сканирах и в двете посоки за Гай.
Той не се беше отдалечил. Точно пред бар „Кристал“ брат ми крачеше, свил ръце в юмруци. Може би е очаквал и ние да излезем през входната врата.
– Гай, – извиках аз и се втурнах към него.
Той спря да се разхожда и погледна над рамото ми, сякаш очакваше Хийт.
– Сама съм, – казах аз, като забавих ход.
Адреналинът отминаваше и хлад се просмукваше през пуловера ми. Тези панталони бяха сладки, но не бяха точно топли. Обвих ръце около кръста си.
– Съжалявам.
– Не знаеш какво правиш, Стела.
– Вече не съм дете, Гай. Знам какво правя.
– Той не е този, за когото го мислиш.
– Гай. – Усмихнах се тъжно. – Това е Хийт. Знам точно кой е той. Той е любезен. Той е милостив. Той е умен. Свири, докато се бръсне, и обича семейството си. Той е лоялен, дотолкова, че ме помоли да запазя това в тайна, защото знаеше, че ще побеснееш.
– Тайна? Той те помоли да бъдеш тайна? Това е подозрително, Стел. Не е мило.
– Грижа ме е за него. Откакто бях малко момиче.
– Точно така. – Той вдигна ръце. – Изградила си го в тази мечта или фантазия. Какво се случва, когато илюзията се разпадне на пух и прах? Какво се случва, когато осъзнаеш, че той е женкар? Че те използва и ще бъдеш захвърлена настрана, когато приключи?
– Това няма да се случи. – Вярвах в това до мозъка на костите си. Хийт не ме използваше. Това беше истинско.
Ние бяхме истински.
– Да, така е! – Гай прокара ръка през косата си. – Той е играч. Знам, защото не сме толкова различни. Знаеш ли защо Мел ме захвърли? Защото се задявах с друга жена. Беше глупаво. Беше глупав ход. Но аз пиех и това момиче искаше да флиртува. Мел се показа и ме хвана на около две секунди от целувката с друга жена. Тя го прекрати и ми каза никога повече да не и се обаждам.
Сърцето ми се сви за брат ми идиот.
– Съжалявам.
– Това е моя вина.
– Да, така е. Но това не означава, че Хийт ще направи същото с мен.
– Виждал съм го да играе с жени, Стел.
– Кога? В гимназията? В колежа? Познаваш Хийт. Познаваш го. Наистина ли мислиш, че той ще ме изиграе?
През погледа му премина трептене на съмнение, но той не се поддаде. Просто вдигна упоритата си брадичка.
– Както и да е. – Вдигнах ръце. Нямаше да говоря с него повече тази вечер. Той беше взел решението си и нищо, което можех да кажа, нямаше да го промени. – Ако ме изиграе, ще го изхвърля, както Мел те изхвърли.
– И аз ще загубя най-добрия си приятел.
– Не те моля да избираш.
Той примигна.
– Сериозно? Сякаш мога да бъда приятел с човек, който е наранил сестра ми.
Ако само брат ми можеше да бъде толкова лоялен към приятелките си, колкото към мен.
– Не знам какво ще стане с Хийт. Но ти не можеш да ме защитаваш постоянно.
– Раздели се с него, Стела. Приключи с това сега, преди да е отишло твърде далеч.
Аз се вцепених.
– Не.
– Да.
– Това не е твоя работа, Гай. Нямаш право да ми казваш какво да правя.
– Тогава не идвай да ми плачеш, когато той разбие сърцето ти. Аз няма да съм там, за да изсуша сълзите ти. Не и този път. – С това той се обърна и тръгна по тротоара, оставяйки ме да стоя сама.
Брадичката ми отново трепереше, не само от студа.
Бях на секунди от това да се разплача, когато чифт силни, познати ръце и утешителен аромат ме обгърнаха.
Хийт не си беше тръгнал. Разбира се, че не си беше тръгнал. Никога не би ме оставил така. Нещо, което Гай щеше да разбере, ако си извадеше главата от задника.
Хийт сигурно се беше надвесил зад ъгъла, не се виждаше, но слушаше целия ни разговор.
– Хайде, бейби. – Хийт ме притисна по-силно. – Да се приберем вкъщи.

Назад към част 11                                                                   Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!