УИЛА НАШ (Девни Пери) – Братята Холидей Книга 2 ЧАСТ 14

ЕПИЛОГ
ХИЙТ

Една година по-късно…

– Миналата година беше ли толкова шумно? – Попита ме Стела, докато се поклащахме на дансинга на годишното коледно парти на родителите ми.
– Да, но пропуснахме шумните части.
– Точно така. – Тя ми се усмихна мечтателно. – Защото ти смучеше зърната ми в съседната стая.
Двойката, която танцуваше до нас, я погледна отстрани, но Стела беше прекалено заета да оглежда балната зала, за да я забележи.
Притиснах целувка в слепоочието ѝ и я завъртях в другата посока. Тя ме обвиняваше за смущаващите си моменти и през последната година много пъти бях поемал отговорността, за да запазя усмивката на лицето и. Но истинският виновник за това проклятие беше словесният филтър на Стела – или липсата на такъв.
– Тези момчета са най-добрите. – Стела кимна към сцената. – Добър избор.
– Благодаря, бейби.
Групата на живо разтърсваше „Бакстър“. Може би бях пристрастен, защото тази година мама ме беше поставила да отговарям за музиката, но видях повече хора да танцуват, отколкото през изминалите години.
За първи път родителите ми бяха отстъпили част от контрола върху това ежегодно празнично събитие и бяха привлекли синовете си да помагат.
Аз отговарях за музиката. На Тобиас бяха възложени декорациите. Мадокс пък се беше заел с храната и напитките. Сладкото желание на дъщеря му нямаше да остане незадоволено тази вечер, защото масата с десертите беше два пъти по-дълга от обикновено.
– О, не – изстена Стела.
– Какво?
– Джо Дженсън идва по този път. – Тя се усмихна фалшиво, преструвайки се, че се радва да го види. – Здравей, Джо.
– Здравей, Стела. – Той спря достатъчно близо, за да ни накара да спрем да танцуваме. – Кажи… По-рано си мислех за кухнята и преди да съм забравил, бих искал да променя дизайна.
Тя се напрегна, но усмивката и не помръдна.
– Добре. Какво мислиш?
– Можем ли да направим място за хладилник с нулево ниво на температурата и професионален котлон?
Миналата седмица Джо тъкмо и беше казал, че не готви много. Но красивата ми съпруга не му хвърли това в лицето. Тя просто кимна.
– Имаш го. Следващата седмица ще ти направя сметката.
– Ти си най-добрата. Хийт, тя заслужава повишение.
– Забелязвам. – Засмях се и го изчаках да изчезне в тълпата, преди отново да я прегърна. – Ти ще спечелиш залога, нали?
– Лесно.
– По дяволите.
Това лято се бяхме обзаложили за къщата на Джо Дженсън и кога ще бъде завършена. Аз смятах, че ще бъде готова до Нова година. Тя беше обещала, че това ще отнеме доста повече време до пролетта. Като се имат предвид постоянните му поръчки за промени и специалните продукти, които искаше във всяка стая, сега това беше най-продължителният проект в историята на Холидей Хоумс.
И през цялото това време Стела се справяше перфектно. Тя не само беше спечелила Джо, но и беше спечелила нашия залог и трябваше да избере следващото ни място за почивка.
– Мисля за Хаваите, – каза тя.
– Миналия път ти каза Аляска.
– Промених мнението си. Не мисля, че това лято ще мога да ходя на походи.
– Защо не?
Тя си пое дълбоко дъх, след което пусна ръка, за да се разпилее по корема и.
– Какво… – Свято. По дяволите. – Това означава ли това, което си мисля, че означава?
– Да. – Светлината в очите и затанцува.
Прилив на страх, тревога и вълнение ме удариха едновременно и трябваше да спра да се движа, преди да се спъна в собствените си проклети крака. Това случваше ли се?
– Бременна ли си?
Тя се захили.
– Бременна съм.
Ръцете ми я обгърнаха и я притиснах към гърдите си.
– Обичам те. Ебаси, но те обичам.
– Аз също те обичам. – Тя се вкопчи в мен, а аз зарових лицето си в косата и, всмуквайки тази миризма и позволявайки и да ме успокои.
Моята красива, невероятна съпруга пазеше нашето дете.
– Кога разбра?
– Точно преди да напуснем къщата.
– Ето защо беше толкова дълго в банята.
Тя кимна.
– Щях да ти кажа тогава, но исках да остана сама.
На претъпкания дансинг бяхме толкова сами, колкото през цялата нощ.
Преди това Гай и Уенди бяха вкъщи с нас, а жените се приготвяха заедно. След това всички се качихме в моя пикап до хотела. Стела беше тиха по време на пътуването, но аз си помислих, че това е само защото Гай и Уенди се бяха скарали.
Или … дебатираха. Те наричаха споровете си дебати.
Никога, и през милион години, не бих ги определила като двойка. Те постоянно спореха и рядко се съгласяваха с нещо. Но Гай беше полудял по нея и начинът, по който Уенди го гледаше, ами… беше начинът, по който улавях Стела да ме гледа.
– Щастлив ли си? – Попита тя.
Кимнах и я придърпах по-близо.
– Толкова съм щастлив.
След сватбения ни ден, това беше най-щастливият ден в живота ми.
Бяхме женени само от няколко месеца, но със Стела никога не бяхме бързали. Тя винаги е била част от живота ми. Тя беше липсващото парче. Когато това лято изтече договорът и за наем на апартамента, тя се премести вкъщи. Две седмици по-късно и предложих брак. Бяхме планирали сватба през есента и денят, в който тя се разходи до олтара в бяла дантелена рокля и с моя диамант на пръста, беше денят, в който тя направи целия ми живот.
– Ти ще бъдеш най-добрата майка.
– Спри. – Тя ме щипна по ребрата. – Ще ме разплачеш.
Наклоних се, като поставих лицето и в ръцете си. После я целунах, сякаш си бяхме у дома, в спалнята, а не заобиколени от семейство и приятели. Когато се отдръпнах, тя имаше хубава руменина по бузите си.
– Ето защо не искаше шампанско.
– Да.
– Здравей, Хийт. Здравей, Стела. – Гретхен затанцува със съпруга си. – Как сте, младежи, тази вечер?
– Добре. – Стиснах ръката на Стела. – Забавлявате ли се?
– Винаги е забавна вечер.
– Отиваме да си вземем десерт, – излъгах аз, взех ръката на Стела в своята и я поведох от дансинга.
Щеше да има време да разкажа на приятелите по-късно. Щеше да има много празнуване. Но това, което наистина исках, беше минута насаме с моята жена. Преплетохме се през тълпата, кимайки и усмихвайки се на хората, които ни поздравяваха. След това избягахме от балната зала и аз я издърпах към същото място, където бяхме започнали преди година.
Салонът беше празен. Изглеждаше по същия начин, както миналата година. В мига, в който вратата се затвори, аз отново държах Стела в прегръдките си, а устата ми беше плътно прилепнала към нейната.
Тя се засмя, затаи дъх и ме целуна обратно. Когато уви единия си крак около бедрото ми, притиснах възбудата си в центъра и. Ръката ми обгърна гърдите и, а пръстите ми дръпнаха плата на роклята и, когато вратата се отвори.
– О, по дяволите – промълви Гай. – Вземете си стая.
Със Стела се разделихме, за да видим как той и Уенди отвръщат поглед.
– Направихме го. – Подсуших устните си и се уверих, че роклята на Стела покрива зърното и.
– Вземи си стая със заключваща се врата – каза той, измъкна Уенди и ни остави сами.
Стела се захили.
– Вероятно трябва да се върнем.
– Да. Но ние си тръгваме рано.
– Не можем. Не забравяй, че обещахме на майка ти, че ще и помогнем да почисти.
Намръщих се.
– Аз ще ни измъкна от това.
– Не, недей. Ще и помогнем. Може дори да е забавно.
Повдигнах вежда.
– Няма да е забавно.
– Чистенето може да е забавно.
– Бейби, обичам те, но не. Няма да останем.
Тя се усмихна.
– Не съм съгласна да се съглася.

Назад към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!