УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 11

Глава 11

Единственото нещо, което Айви хареса в Клуб 27, беше джинът им Ramos fizz. Сложният коктейл отнемаше много време и беше труден за приготвяне, но барманът в този клуб го беше изпипал.
Заин беше сигурен, че е наел най-добрите бармани в Бостън в „Измяна“, но брюнетката зад бара на този клуб се беше изплъзнала от ръцете му.
Айви отпи глътка, захласната от перфектния вкус, после вдигна чашата в знак на уважение към бармана, след което се завъртя на мястото си, за да огледа тълпата.
Клуб 27 определено не беше предпочитаното от нея място в събота вечер. Клубът не беше толкова голям, колкото „Измяна“, нито пък циркулационната му система беше толкова усъвършенствана, така че въздухът беше задушен. Собствениците бяха пуснали твърде много хора вътре, тествайки лимита за посещаемост. За напитки се чакаше петнайсет минути, а дансингът беше претъпкан.
Тя разпозна много от лицата от „Астън“, но беше дошла само за едно.
Майкъл беше единственият човек на дансинга, който наистина имаше място да се движи. Братята му от братството бяха създали кръг около него, за да може да се покаже. И о, какво фантастично шоу беше това. Айви беше сигурна, че никога няма да и омръзне да гледа как този човек танцува.
По дяволите, но той можеше да се движи. Беше като секс и грях. Танците бяха личната марка прелюдия на Майкъл. Между краката и разцъфтяваше тъп пулс, а тя го наблюдаваше само от няколко минути.
Айви знаеше, че Майкъл ще бъде в Клуб 27 тази вечер.
Докато тя беше увита във водорасли в спа центъра миналия уикенд, Елора беше отишла в „Измяната“ с Касия от всички хора. През цялата седмица Елора се държеше странно, но тази сутрин бяха закусили заедно и когато Айви попита какво не е наред, Елора настоя, че е добре. После, докато ядяха овесената си каша, Елора спомена, че е видяла Майкъл в „Измяната“ миналия уикенд.
През годините Айви беше научила навиците му. Той рядко посещаваше един и същи клуб два уикенда подред.
Тя отпи още една глътка от питието си, доволна, че ще го наблюдава известно време. Беше в стандартното си клубно облекло – обърната бейзболна шапка и торбести дънки. Но вместо тениска, опъната на гърдите му, носеше бял потник, който показваше очертанията на ръцете му.
Ръце, които тя се надяваше да обгърне около нея по-късно тази вечер.
Майкъл все още не я беше забелязал. Когато го направи, щеше ли да дойде при нея? Или тя щеше да отиде при него?
Всичко това беше само още една стъпка към техния собствен танц. Отдавна не бяха играли между чаршафите.
Тази вечер.
Ако имаше късмет, щеше да получи няколко оргазма и може би някаква информация за Касия.
Дали Майкъл беше научил нещо за съквартирантката и? Или чакаше, подобно на Айви, частен детектив да представи доклад?
Айви щеше да бъде прокълната, ако позволи на Майкъл да спечели тази игра.
Касия беше нейна.
– Здравей, секси.
За миг Айви не разбра, че мъжът говори на нея. Тя се обърна, като се отдръпна от мъжа до себе си.
Той беше с ниско и набито телосложение, така че дори седнали, бяха на нивото на очите си. Имаше нещо подмолно в погледа му, докато я оглеждаше.
Щеше да му даде пет точки за увереност, но да му отнеме сто за чиста идиотщина.
– Махай се.
– Готина си. – Ръката му стигна до рамото и, а потта от дланта му полепна по кожата и. Свиня. Дъхът му миришеше на алкохол и цигари.
– Не ме докосвай. – Тя погледна пръстите му, докато той не ги махна. Шибани мъже. Това, че беше с къса рокля с презрамки, не му даваше право да я опипва. Тя веднага поиска да отблъсне докосването му.
– Виждал съм те тук и преди – каза той, явно не разбрал намека.
– Изчезвай, малка хлебарка. – Тя вдигна коктейла към устните си, но дори след като преглътна глътка, той все още беше там.
Отвори уста, за да каже още нещо, но беше прекъснат от високо, силно тяло, което застана между тях и принуди дузпаря да се отдалечи.
– Внимавай. – Майкъл обгърна с ръка раменете на Айви. – Тя ще те смачка под петата на обувката си за три хиляди долара.
Човекът наду гърдите си, опитвайки се да добави шест сантиметра към размера си.
– Говорихме си.
– А сега си тръгваш – каза Айви.
Не и се налагаше да гледа как задникът се оттегля. Майкъл се премести, блокирайки момчето от полезрението и.
– Благодаря. – Тя вдигна питието си.
Макар и дразнещ, гадината поне беше полезна. Майкъл беше от хората, които обичат да спасяват изпаднали в беда дами, а тази среща просто го беше принудила да се възползва от нея.
– Добре дошла. – Той се усмихна и вдигна чашата от ръцете и, за да отпие. – Не е лошо.
– Това е най-доброто.
Вместо да и я върне, той се протегна, за да я постави на бара. После я хвана за ръка и я дръпна от стола.
– Танцувай с мен.
Да, моля. Тя се усмихна, докато той я водеше към дансинга, връщайки се към свободното пространство, което братята му бяха опазили за него.
Майкъл я придърпа към тялото си, като обгърна с ръка долната част на гърба и. След това завъртя бедрата си толкова бързо, че Айви нямаше друг избор, освен да хване раменете му и да се държи здраво.
Това не беше първият път, когато танцуваха заедно. Нямаше нищо различно в начина, по който се движеше или докосваше. Но нещо… не беше наред.
Майкъл определяше темпото и ритъма, докато тя се опитваше да разбере какво е странното в този танц в сравнение с предишните.
Той миришеше по същия начин. Шапката му беше същата. Изражението му беше същото. Какво не беше наред?
Майкъл разхлаби хватката си на кръста и, като направи малко разстояние между тях. Това я накара да отпусне ръцете си встрани. Той постави бедрото си близо до краката и, очаквайки тя да се притисне към него.
Майкъл очакваше тя да бъде омагьосана.
А тя искаше да бъде завладяна.
Да бъде поискана на дансинга така, както Тейт я беше поискал в „Измяната“.
Проклет да е този мъж. Бяха минали седмици от онази нощ, а той все още се появяваше в съзнанието и. А сега този гад беше провалил танците с Майкъл.
Тейт я беше поставил точно там, където я искаше тази нощ. Той контролираше ситуацията и я накара да пожелае още. Вместо да стои в единия край на дансинга и да очаква тя да отиде при него, той я беше подканил. Беше я пленил. Напълно.
– Отпусни се. – Майкъл се приближи, наведе се, докато носът му не докосна нейния.
След това устните му бяха върху нейните, а езикът му се плъзгаше покрай зъбите и. Той имаше вкус на любимата му дъвка с канела и на любимия и коктейл.
Айви го целуна, но това беше… автоматично. Не трябваше ли това да бъде прелюдия? Беше се възбудила повече, когато седеше на бара. Преди в мислите и да нахлуе шибаният Тейт.
Може би Майкъл усети, че главата и не е там, защото се откъсна с лека бръчка на челото. След това направи цяла крачка встрани, преди да направи няколко модни движения, които тя нямаше никаква надежда да опита сама.
Братята му от братството изкрещяха и се развеселиха, присъединявайки се към танца.
Друга жена, като онази курва Алисън Уинстън, щеше да се бори за вниманието на Майкъл. По дяволите, обикновено Айви също щеше да се бори за него. Вместо това тя искаше само още един джин с газирана напитка и да си върне стола.
Всъщност, ако беше честна със себе си, искаше да довърши книгата, която беше започнала по време на спа пътуването си миналия уикенд.
Хм. Какво не беше наред с нея тази вечер? Беше в състояние на умора. Можеше да се прибере вкъщи и да си поиграе с Касия, но и това и се струваше безинтересно.
Майкъл не забеляза как тя се измъкна от дансинга.
Столът, на който беше седнала по-рано, беше зает. Напитката и беше изчистена, не че сега щеше да я докосне.
Можеше да остане, да си поръча още едно питие и да се остави на бръмченето да прогони това настроение. Но изходът беше много по-привлекателен. Тя смени посоката, като измъкна ключодържателя от сутиена си, където го беше прибрала до кредитната си карта.
Миналия уикенд, на връщане от спа центъра, Джексън се беше втурнал на жълт светофар. В момента, в който беше стъпила на алеята на имението, той беше уволнен. Джеф и беше представил списък с шофьори за заместник, но тя все още не беше прегледала досиетата им.
Така че сама се беше придвижила до клуба, знаейки, че ако се наложи, ще може да се обади на някого, за да я закара до вкъщи. Трезва и разочарована, тя можеше да шофира сама.
– Тръгваш към вкъщи? – Попита един откачалник, когато тя излезе навън.
– Да. – Не беше се задържала дълго вътре, но опашката от чакащи да влязат вече беше изчистена. Или хората бяха пуснати вътре, или откачалките им бяха казали, че повече няма да бъдат допускани.
– Ще ви придружа… – Преди да успее да довърши изречението си, вратите на клуба се отвориха. Една много пияна жена се запъти към улицата, като се наведе да повърне на тротоара.
Айви се задави, докато мъжа се втурна към другата жена и я хвана, преди тя да залитне в собственото си повръщане.
– Шибан Клуб 27.
С присвиване на очи тя остави бъркотията зад себе си и тръгна към съседния паркинг. Беше почти стигнала до колата си, когато топла ръка докосна лопатката и. Тя трепна и се завъртя.
По някакъв начин гадината от по-рано се беше промъкнала до нея. Тялото на Айви се напрегна, ръцете и се свиха в юмруци.
– Какво?
– Какво? – Повтори той, нахлувайки в пространството и.
Тя беше принудена да отстъпи, докато гърбът и не се удари в колата. Той продължаваше да се бута.
– Не…
– Млъкни. – Дъхът му я блъсна горещ и настървен в лицето, докато я хващаше за гърдите. Силно. – Сега не ти е толкова горещо, нали?
– Слез от мен. – Тя се бори, бута раменете му и се опитва да освободи ръката му. Но той я притискаше. Айви отвори уста, за да изкрещи, когато въздухът се разцепи от пукнатина, а бузата и се покри с ослепителна болка.
Тя извика и щеше да падне на колене, ако той не я беше притиснал към мерцедеса.
– Помисли си за това следващия път, когато решиш да се държиш като кучка – изплю той.
Главата на Айви се завъртя, окото и моментално пулсира, сякаш щеше да се пръсне.
– Майната ти.
Той вдигна ръка, но преди да успее да я удари отново, тялото му се откъсна от нейното.
Тя погледна нагоре, очаквайки да се появи охраната на клуба. Вместо това челюстта и падна.
Тейт.
Четири бързи и брутални удара бяха достатъчни, за да рухне гадината в безсъзнание на паважа.
Тейт се втурна към нея, хвана брадичката и в нежен захват, докато накланяше лицето и.
– Майната му.
– Добре съм. – Гласът и трепереше. Очите и се замъглиха от сълзите. По дяволите, това болеше ужасно. А тя знаеше, че е по-добре да не си тръгва сама, дори и да е рано.
– По дяволите, ти си… – Връхчетата на пръстите му едва докоснаха кожата и, докато галеше бузата и. – Имаш нужда от лед.
– Да. – Айви знаеше как да се отнася към ударена буза. – Какво правиш тук?
– Бях с един приятел. Видя, че си тръгваш сама. Исках да се уверя, че си стигнала до колата си.
Твърде късно.
Като се има предвид вината на лицето му, той си беше помислил същото.
Ебаси, боли я. Лицето и. Сърцето и. Емоциите започнаха да я стягат за гърлото. Спомените – кошмарите – се върнаха от тъмните кътчета на съзнанието и.
О, Боже, боли я. Айви се изправи по-високо, изтласквайки Тейт, докато се въртеше, за да отвори вратата на колата си.
– Трябва да тръгвам.
– Айви…
– Всичко е наред. Всичко е наред – промълви тя през рамо.
Челюстта му беше стисната, а тъмните му очи пълни със загриженост.
Тя можеше да остане тук. Можеше да му позволи да я прегърне. Но щом я обвиеше в тези силни ръце, тя щеше да се разпадне. Не можеше да си позволи да се пречупи, не отново. Затова се вмъкна в колата си.
– Позволи ми да те закарам до вкъщи. – Тейт хвана вратата, преди тя да успее да я затвори.
– Не е толкова лошо. – Лъжа, която беше практикувала много пъти. Тя дръпна по-силно вратата. – Моля те, Тейт. Пусни ме.
– Айви. – Той се намръщи, но пусна ръката си.
Тя се канеше да затвори, но се спря.
– Благодаря ти.
Тейт и кимна с едно-единствено движение точно когато охраната се втурна към колата.
– Ти върви. Аз ще се справя с това.
Тя изпусна треперещ дъх и затръшна вратата, а звукът беше като чук в и без това настръхналия и череп. После натисна ключалките, преди да запали двигателя.
Дишай. Дишай, Айви. Дишай.
Старата мантра на Айви. Колко пъти беше дишала през тази болка? Дълбокото вдишване успокои мускулите ѝ и държеше сълзите настрана, докато тя се измъкваше от паркинга. Тя стисна волана толкова силно, че пръстите и побеляха, докато стигне до имението.
Краката и бяха несигурни, докато влизаше вътре. Лицето и пулсираше, а окото и вече се подуваше. Тя се отби в кухнята, благодарна, че Франсис и Джеф са си тръгнали, и си направи компрес с лед. След това събу токчетата си и се запъти към стълбището.
– Здравей.
Не, по дяволите.
– Какво правиш тук? – Айви присви брадичка и остави косата си да се разпилее по лицето и. Последното нещо, от което се нуждаеше тази вечер, беше брат и да види червената следа на бузата и.
– Технически това е и моята къща – каза той с усмивка. Обичаше да я дразни, но и двамата знаеха, че това е домът на Айви. – Вчера имах среща с татко и пропуснах един урок, затова Елора каза, че ще ми остави бележки.
Едуин, за разлика от Айви, караше баща им да се гордее, като учеше бизнес, за да може да заеме полагащото му се място в империята Кларънс.
– Ти нямаше какво друго да правиш в единадесет часа в събота вечер, освен да учиш? – Сърцето и заби в гърдите, докато се опитваше да води непринуден разговор. Ако го изблъскаше през вратата, той щеше да заподозре, че нещо не е наред.
Той сви рамене.
– Бях излязъл, но не се чувствах добре тази вечер.
– Същото. – Тя задържа дъха си. Върви, Едуин. Просто си тръгни.
– Елора остави бележките на бюрото си. Помислих, че ще се отбия тази вечер, за да си спестя пътуването утре. Но сега, когато си вкъщи, искаш ли да направим нещо?
– Мисля, че ще си легна. Лека нощ. – Тя направи всичко възможно да върви право, доката болката в главата и разцъфтяваше. Беше стигнала почти до стълбите. Свободна съм.
– Задръж.
По дяволите. Тя продължи да се движи.
– Ще се видим по-късно.
– Защо имаш пакет с лед?
– Боли ме коляното. – Не трябваше да си прави труда да лъже.
– Айви. – Едуин се втурна да я настигне, хвана я за ръката и я принуди да спре. След това се премести пред нея и задъханото му дишане се стрелна право в сърцето и.
По дяволите.
– Какво, по дяволите? – Изръмжа той.
Тя вдигна ръце, опитвайки се да го успокои.
– Нищо.
– Ти го каза веднъж и аз ти повярвах тогава. Какво стана?
– Бях в клуб 27. Имаше едно момче, което се държеше малко грубо.
– Малко грубо? – Едуин зяпна. – Ударили са те, Айви.
– Беше само шамар.
Ноздрите му се разшириха, после той изчезна и тръгна към вратата.
– Недей! – Тя се втурна да го настигне. Ако Едуин се намесеше, това само щеше да стане още по-грозно. – Той вече е пребит, разбира се?
Той се подигра.
– От кого?
– Тейт. – Тя преглътна трудно. – Той е приятел на Заин. Той също е бил в клуба и го е видял.
Едуин я изучаваше, търсейки лъжата.
– Вярно е, – каза тя. – Запознах се с Тейт в „Измяна“. Той ме разпозна тази вечер. Погрижи се за онзи задник, който ме удари. Край на историята. Сега всичко е приключило.
– Обаждам се на Заин. – Едуин изрови телефона си от джоба на дънките и вдигна пръст, когато Айви отвори уста.
Тъй като вече нямаше смисъл да го крие, тя притисна пакета с лед към лицето си, докато Едуин се обаждаше на по-големия им брат.
– Имаш ли приятел на име Тейт? – Попита Едуин Заин. Поне не беше единственият брат и сестра, който не беше чувал за Тейт преди. Но като се има предвид приглушеното „да“ на Заин, Тейт беше казал истината от самото начало. – Изпрати ми номера му.
Айви въздъхна. Докато чакаха съобщението на Заин, тишината беше мъчителна. Всичко беше болезнено. А тя едва се държеше на краката си.
– Отивам горе. Не прави глупости.
Едуин се намръщи.
– Ще спя в апартамента за гости, в случай че имаш нужда от нещо. След като поговоря с Тейт.
Тя се изкачи по стълбите, като всяка стъпка беше по-болезнена от предишната. Когато стигна до стаите си, тя се качи в леглото, без да си прави труда да се съблича.
Чувстваше се мръсна. Чувстваше се глупаво. Чувстваше се използвана. Чувстваше се…
Изтръгна се ридание, последвано от друго. После още едно. Сълзите вече не можеха да се задържат. Те се стичаха по лицето и, мокреха възглавницата и, докато тя се свиваше на кълбо.
Дишай.
Това беше случайност. Цялата нощ се беше объркала. Тя не беше същата като преди. Не беше същото.
Той беше мъртъв.
Той е мъртъв.
Айви се беше уверила в това.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!