Глава 14
– Какво, по дяволите, се случва? – Попита Айви.
Ръцете на Заин бяха свити встрани, сякаш беше на секунди от това да пробие дупка в стената.
Лицето на Елора беше бледо и тя се беше разплакала. Беше изглеждала разстроена, когато влезе в кухнята и намери Заин и Тейт да я чакат. Но това беше повече от разстроено и Елора не плачеше.
Каквото и да тревожеше Елора, то я тревожеше от седмици. Цялото това пътуване беше планът на Айви да накара приятелката си да и се довери. Само че докато се взираше между брат си и най-добрата си приятелка, Айви осъзна, че може би няма нужда от признанието на Елора.
Може би тя просто го е разбрала.
Елора и Заин.
Щрак. Парчетата от мисловния пъзел се сглобиха и Айви потисна смях. Разбира се. Елора и Заин. Как беше пропуснала това? Но сега, когато го видя, всичко придоби смисъл.
През повечето нощи, когато отиваха в „Измяна“, Елора изчезваше. Както и Заин. Елора никога не ходеше на срещи и не проявяваше никакъв интерес към никое от момчетата в „Астън“.
Заин, един от най-подходящите ергени в Бостън, рядко беше виждан с жена на ръце. Айви си мислеше, че съботните нощи, които прекарва в офиса си, се дължат на отдадеността му на бизнеса. Но той криеше Елора, нали?
Колко време беше продължило това?
Преди тя да успее да попита, Заин кръстоса ръце на гърдите си, а изражението му беше убийствено.
– Току-що говорихме за Клуб 27.
Лъжец.
– Няма какво да обсъждаме.
– Какво се е случило в Клуб 27? – Попита Елора.
Айви махна с ръка.
– Както казах, малко нещастие.
– Един човек те е притиснал в ъгъла до колата ти и те е ударил, Айви, – изръмжа Заин.
– Какво? – Елора изтръпна. – Кога беше това?
– Преди няколко седмици. – Айви провери маникюра си, като се преструваше на безразлична.
Това не беше тема, която искаше да обсъжда, затова и не беше казала на Елора, след като се беше случило. Вместо това се беше скрила в стаята си за един ден, за да се увери, че най-лошият оток е спаднал, а след това беше използвала арсенала си от скъпи грим продукти, за да скрие останалите доказателства.
За щастие Едуин не беше повдигнал въпроса отново и освен едно обаждане от Заин, за да се увери, че е добре, тя успя да избегне темата.
– Що се отнася до мен, всичко е приключило и няма да говоря повече за това, – каза Айви. Игнорирането и отклоняването на вниманието бяха проработили последния път, когато беше в това положение, така че това щеше да направи отново. – Задникът си получи заслуженото – каза тя на Елора. – Той ме удари, а Тейт го преби до краен предел. Край на историята.
– Тейт. – Елора посочи към пода. – Този Тейт?
Тя кимна.
– Случи се да бъде там.
– Това не е краят на историята, Айви. – Поклати глава Заин. – Трябва да стоиш далеч от Клуб 27. И двете. Там не е безопасно.
– Както и да е. Свърших с тази тема. – Тя се завъртя и излезе от стаята, като се насочи към стълбите. Стъпките я последваха, брат и беше по петите и. – И така, ти и Елора?
Челюстта му се сви.
– Остави това, Айви.
Не става. Тя искаше отговори.
Айви стигна до долното стълбище и се отправи към кухнята, защото имаше нужда от чаша вино. В хладилника имаше бутилка шардоне, затова тя потърси електрическата отварачка и си наля чаша.
През цялото време брат и я гледаше от стола на острова.
– Това е хубаво – каза тя след първата си глътка. – Искаш ли още?
– Не.
– Твоята бира? – Тя посочи бутилката, която той беше оставил на плота.
– Не.
– Ти си намръщен.
– Така се случва, когато вляза през вратата на къщата си, за да намеря натрапници.
Тя извъртя очи.
– Каза, че винаги съм добре дошла. Освен това би трябвало да се радваш, че съм довела Елора. Затова ли си дошъл? Тя ли ти каза, че ще идваме?
– Престани. – Той вдигна ръка, после стисна носа си. – Моля те.
– Откога спиш с най-добрата ми приятелка?
– Айви. – Предупреждението в тона му звучеше страшно като на баща им. – Нито дума повече. Разбра ли ме?
Тя отпи дълга глътка от виното си.
– Какво направи, за да я разплачеш?
– Айви. – Той удари с ръка по плота, след което се изстреля от стола си. – Това не е твоя шибана работа и няма да ти го кажа отново. Остави го на мира. И не досаждай и на Елора за това, разбираш ли?
Колкото по-възрастен ставаше, толкова повече Заин и напомняше за татко.
– Разбирам те – промълви тя като дете, на което току-що са се скарали.
Това беше проблемът в отношенията и със Заин. Той беше девет години по-голям и в много отношения приличаше повече на чичо, отколкото на брат.
Заин и Айви нямаха вътрешни шеги от детството си. Не ги свързваха общи учители в училище или общи приятели. По времето, когато тя беше в пети клас, той се беше изнесъл от къщи и ходеше в Астън.
Освен това това, че беше момиче, означаваше, че имат много малко общо помежду си. Докато той се срещаше с Едуин в някой бар, за да гледат футболен или баскетболен мач, единственият общ интерес, който имаше със Заин, беше предателството.
И, очевидно, Елора.
– Тя е най-добрата ми приятелка – каза Айви. – Ако и разбиеш сърцето…
– Майната му на това. – Той излезе от стаята, преди тя да успее да изпълни заплахата си.
Брат и изчезна в коридора, който водеше към основния апартамент, само за секунди, за да се появи с чанта в едната си ръка. Челюстта и падна, когато той отвори входната врата и излезе навън.
Трясъкът на затварящата се врата отекна във вилата.
– Заин тръгна ли си току-що? – Попита Тейт, докато влизаше в кухнята.
– Е… – Очите и останаха приковани към вратата. Наистина ли Айви беше толкова зле, че брат и не можеше да издържи и един уикенд под един покрив с нея? Без да включва пътуванията до Измамата, тя можеше да преброи на пръстите на едната си ръка уикендите, които бяха прекарали заедно.
Три пътувания до Аспен за семейни ски уикенди с родителите им. Заин и Едуин бяха карали заедно по пистите, а Айви беше избрала спа центъра. Единственият път, когато бе разговаряла с брат си по време на тези ваканции, бе по време на напрегната семейна вечеря.
Другите два уикенда бяха в имението на родителите и извън града, когато Айви беше в гимназията. Заин се беше прибрал от Астън в един рядък уикенд и отново беше прекарал по-голямата част от времето си с Едуин.
Докато беше в гимназията, той посещаваше дома си само за Деня на благодарността, Коледа и нейния и на Едуин рожден ден. Заин оставаше за яденето, после си тръгваше.
Айви не знаеше любимия му цвят. Не знаеше дали обича червено или бяло вино. Не знаеше дали има някакви хранителни алергии или какво означават татуировките му.
Не трябваше да бъде така.
Заин беше по-големият и брат и тя искаше той да се радва, че прекарват времето си заедно. Искаше да знае защо обича зеления цвят и че той не е единственото дете на Кларънс, на което му е писнало от глупостите на родителите му. Но този уикенд те нямаше да направят никакъв напредък към братско и сестринско приятелство, нали?
– Предполагам, че той няма да се върне – каза Тейт.
Тя въздъхна.
– Съмнявам се.
– По дяволите. – Тейт изсумтя и тръгна към шкафовете, като отваряше и затваряше вратичките, докато не намери собствената си чаша за вино. После аромата от бутилката изпълни стаята, докато той наливаше.
Айви се отърси от вцепенението си и погледна от вратата към тавана.
Тя беше само част от причината, поради която Заин беше избягал от вилата. Елора беше другата. Все пак отказът му я бодна и тя облекчи ужилването с вино, като пресуши чашата си и я подаде на Тейт да я напълни отново.
Той се съгласи, след което отпи от своята.
– Не трябваше да напускаш клуба сама онази нощ.
Фантастично. Не само, че беше тук, във вилата, с намусената, емоционална Елора – версия на приятелката и, която не познаваше – но сега, след като Заин си беше тръгнал, тя беше в капан с Тейт.
Тейт, който се опитваше да замести Заин в отсъствието на брат и. Тейт, който беше дразнещо привлекателен в дънките си и прилепналото си Хенли.
– Осъзнавам грешката си. Спести ми лекцията.
Той се намръщи. Мъжете не би трябвало да изглеждат толкова красиви, когато са раздразнени.
Копчетата на яката на ризата му бяха разкопчани и разкриваха вдлъбнатината на гърлото му. Прилепналият памук показваше сексапилната линия на ключиците му и широките му мускулести рамене. Тъмната му коса се къдреше на тила и тя изпитваше странно желание да увие парче около пръстите си.
Вглеждането на Тейт беше също толкова безсрамно, колкото и нейното. Беше облякла чифт дънки и лек пуловер, който се спускаше през рамо. Погледът му обходи голата и кожа, докато шоколадовите локвички не се пренесоха към устните и.
Езикът му се стрелна, навлажнявайки долната му устна, докато се взираше в Айви без колебание. Нямаше никаква срамежливост, както при момчетата в кампуса. Нямаше игри, както всеки път, когато се спречкваше с Майкъл. Никаква изтънченост.
Тейт се взираше в Айви по начина, по който един мъж се взира в жената, която желае. Жена, за която имаше намерение да претендира.
Сърцето и се разтуптя. Температурата в кухнята се покачи. Той отпиваше от виното си, но очите му не се отдръпваха. Вниманието му беше насочено единствено към нея.
Първа се пречупи Айви, която сведе поглед към собствената си чаша, преди да отпие още една здрава глътка. Мамка му отново я изнервяше, точно както през нощта, когато го бе срещнала в „Измяната“.
Ако Елора щеше да се крие в спалнята си на горния етаж, а Айви щеше да остане с Тейт, тя щеше да се напие много, много. Затова допи чашата си с вино, след което протегна ръка за още едно пълнене.
Бяха и необходими само две бутилки вино, за да изпълни мисията си. Когато на вратата се позвъни с доставка на храна от местния италиански ресторант, тя вече беше блажено замаяна.
– Ето. – Тейт постави купа с паста с маскарпоне и песто на масичката за кафе. – Яж това.
– Нямам вилица.
Той протегна приборите, сякаш ги беше измайсторил от въздуха.
– Ще занеса една чиния на Елора.
Приятелката и все още не беше излязла от спалнята.
– Ооо. Това е мило.
Тейт се ухили.
– Преди пет минути ми каза, че съм козел.
– Защото ме прекъсна. – Тя кимна към чашата с вода, която той беше донесъл вместо допълнена винена чаша при последното си пътуване до кухнята.
– Яж. – Той се усмихна и изчезна.
Тя прибра купата и я постави в скута си, докато седеше с кръстосани крака на дивана. Някъде между първа и втора бутилка Айви и Тейт се бяха преместили от кухнята в хола.
Докато тя се излежаваше в единия край на дивана, той седеше на противоположния с небрежно преметнат през коляното си глезен, докато я слушаше как говори и гледаше как пие. Собствената му чаша стоеше на масичката, наполовина пълна с каберне, което тя беше избрала след шардонето.
Айви завъртя пастата около вилицата си и ги пъхна в устата си. Докато дъвчеше, осъзна, че вече не е на облегалката за ръце. Някак си, докато разговаряха за Астън и нейните уроци, тя се приближаваше все повече към неговия край на дивана.
Не можеше да се накара да напусне централната възглавница, затова изяде ястието си и изчака, докато стъпките му се върнат и той заеме мястото си.
Ръката на Тейт се протегна покрай облегалката на дивана и върховете на пръстите му докоснаха краищата на косата и.
– Елора каза да ти пожелая лека нощ.
– Тя няма да слезе?
Той поклати глава.
– Не.
Айви въздъхна.
– Знаеш ли за тях? За Елора и Заин?
– Да. Макар че, както звучи, не са много добре.
– Знаеш?
– Има причина Елора да е заключена в спалнята си, а Заин да е отлетял обратно за Бостън.
Щрак. Още едно парче от пъзела.
– Те са се разделили.
Тейт сви рамене и посегна към виното си.
– Не знам подробности. Не съм питал.
Айви се свлече и се втренчи в храната си.
– Попитах и все още не знам подробности. Тя се държи странно, но не иска да ми каже какво не е наред.
– Изглежда, че е потаен човек.
– Тя е такава. Но причината, поради която не иска да ми каже, е, че ми няма доверие. – Алкохолът беше развързал езика и.
Тейт вдигна купата от скута ѝ и открадна вилицата от ръката и, като сам отхапа.
Трезвата Айви щеше да му се скара, че е отмъкнал храната и. Пияната Айви изучаваше гъвкавостта на челюстта му, докато дъвчеше, и завиждаше на тази проклета вилица, че е минала покрай устните му.
– Това е моята вечеря. – В протеста и липсваше порицание.
Той сви рамене и изяде още една хапка.
– Можеш да си вземеш от моята.
– Добре. – Тя се плъзна по-дълбоко в дивана, облегна се на облегалката и пожела ръката му да е все още там.
Тейт се протегна към масичката за кафе и ѝ подаде чашата с вода.
– Изпий това.
Тя се подчини, докато той изяждаше поредната хапка. После смени водата с купата.
– Яж. – Той кимна към пастата.
– Ти си толкова властна.
– Ако мислиш, че това е властно – той се наведе по-близо, а погледът му падна върху устните и – още нищо не си видяла.
Дъхът и секна.
Ръката на Тейт намери нейната, но вместо да и вземе вилицата, той принуди пръстите и да я стиснат по-здраво.
– Яж, Айви.
След това си тръгна, оставяйки я сама на дивана с пулсиращ между краката и пулс, докато той отиваше в кухнята.
Докато той поднасяше храната си, тя се чудеше как отново е попаднала под чара му. Трябваше ли да се отдалечи и да седне някъде другаде? Може би той щеше да се храни сам в кухнята.
Но той се върна при нея, а топлината от изваяното му тяло се излъчваше към нейното, докато той потъваше на мястото си със собствената си вечеря.
– Защо мислиш, че Елора не ти се доверява?
Тя повдигна рамо.
– Защото не ми вярва. Никой не ми вярва.
– Защо?
– Не знам, – излъга тя.
Тейт отхапа хапка от поръчаното ястие – пене помодоро, и я изучаваше, докато дъвчеше. Сякаш можеше да види лъжата във въздуха.
Тя знаеше точно защо хората не и се доверяват. Тя не го допускаше. Точно както не се доверяваше и на другите. Айви дори не можеше да каже, че Елора е изключение. Макар че приятелката и знаеше за миналото и, Айви винаги бе държала Елора на разстояние.
Кучешкото и отношение беше нейната защита. Защита, която беше усъвършенствала след Кристофър.
Преди Кристофър Айви беше друг човек. Преди да се пречупят един друг.
– Може би това са проблеми с баща ми – подигра се тя. Беше прекалила с пиенето и ако той продължаваше да я гледа така втренчено, можеше наистина да му каже истината. А последният човек, за когото искаше да говори тази вечер, или която и да е друга вечер, беше Кристофър.
– Проблеми с татенцето. – Тейт сбърчи вежда.
– Срещал ли си ги? Родителите ми?
Той кимна.
– Веднъж. В колежа.
– Съжалявам.
Тейт се засмя и отхапа още една хапка, а на меките му устни се появи усмивка.
– Баща ми е мъжкар, а майка ми е наркоманка, – каза му тя. – Макар че майка ми е също толкова развратна, но тя го крие по-добре от него. Те са ужасни хора, но имат пари, което означава, че могат да продължат да бъдат ужасни хора.
Айви съжали за думите си в момента, в който ги изрече. Не беше била толкова брутално откровена от, ами… години. Особено не по отношение на семейството си. Те бяха с недостатъци, но си бяха нейни.
– Хей. – Той побутна лакътя и с неговия. – Знам за родителите ти.
– Не говоря за тях. Не и по този начин.
– Няма да кажа нищо.
Тя му повярва.
– Защо е толкова лесно да се говори с теб?
– Защото си пияна.
Не, не беше от виното. Тя е била около Майкъл безброй пъти след няколко бутилки вино и никога не беше говорила така с него.
– Тейт? – Прошепна тя.
– Айви.
Тя срещна зашеметяващия му поглед.
– Не искам да бъда като родителите си.
Той остави своята купа настрана, събра нейната и ги подреди заедно. След това се премести с лице към нея, като закачи пръст под брадичката и.
– Тогава не бъди такава.
– Може би вече е твърде късно.
Палецът му погали линия на челюстта и.
– Защо казваш това?
– Заин не ти е казал за мен?
– Не.
За това тя обичаше големия си брат. Защото те може и да не са близки, но той винаги щеше да я защити, нали? Като Едуин. Нейният близнак винаги се опитваше да компенсира недостатъците на родителите им. За знаците, които майка и и баща и бяха пропуснали или пренебрегнали.
– Мислиш ли, че има някои грехове, които не можеш да преодолееш? – Попита тя.
Палецът на Тейт се успокои.
– За какво говориш?
За това, че е убила човек.
– Хипотетично – излъга тя.
Ръката му се откъсна от брадичката и, за да се промуши през косата на слепоочието и.
– Не знам, бейби.
– Не обичам да ме наричат бейби. – Тя се наведе към дланта му. Макар че, когато това прозвуча от устните му, тя изобщо нямаше нищо против.
– Трудно. – Гласът му беше плътен и дълбок и толкова близък. – Харесва ми да те наричам бейби.
Тя изучаваше лицето му, запомняйки детайлите, които искаше да види в сънищата си тази вечер. Мостчето на носа му. Формата на устните му. Бучката на адамовата му ябълка. Брадата по лицето му. Никога през живота си Айви не беше виждала по-красив мъж.
– Айви. – Гласът на Тейт прозвуча с болка. – Не ме гледай така, ако не искаш да те целуна.
– Ами ако искам да ме целунеш?
Той се наведе към нея, а устата му беше на един шепот от нейната.
Тя затвори очи, дъхът и заседна в гърлото, а сърцето и се разтуптя. Целуни ме.
Тогава диванът се разтресе. Очите и се отвориха. Тейт беше на крака, а чиниите звънтяха, докато той ги вдигаше от масата.
– Това е всичко? – Устата на Айви се отвори. Той шегуваше ли се?
Тейт се взираше в нея, изражението му беше твърдо, а тялото му – напрегнато. От гърдите му се разнесе тихо ръмжене. Ако можеше да се съди по издутината зад ципа му, той не беше съвсем незасегнат.
– Да, така е. Когато изтрезнееш, ела да ме намериш. Задай ми този въпрос отново.
Без да каже и дума, той се приближи до облегалката на дивана, като спря да се наведе над главата и. Устните му докоснаха челото и, след което се запъти към кухнята.
Тя го слушаше как мие чиниите и прибира остатъците от храната.
А когато вратата на спалнята се затвори, тя се свлече на дивана, вперила очи в тавана, а по лицето и се разля усмивка.
Утре.
Утре щеше да го помоли да я целуне.
Само че на сутринта, след като се събуди на дивана, покрита с кадифена завивка, тя претърси къщата.
Тейт го нямаше.
Назад към част 13 Напред към част 15
