Глава 19
Кръвта е просто кръв.
Думите на Заин се въртяха в съзнанието на Елора от седмица насам.
След пътуването им миналия уикенд, след като тя му беше казала, че баща и не е неин баща, той беше толкова логичен. Толкова спокоен. Толкова… Заин.
Кръвта е просто кръв. Заин и беше казал, че Лорънс Малдонадо е неин баща и източникът на ДНК-то и няма значение. И точно така, с едно просто изявление, част от вълненията се бяха успокоили.
Трябваше да очаква, че Заин ще разсее мъглата. Той умееше да балансира настроенията и. Беше стабилен. Беше почти безпогрешен. Беше всичко, от което се нуждаеше.
И всичко, на което Елора отказваше да си позволи да се надява.
И все пак надеждата разцъфна в глупавото и сърце.
Тя бе прекарала седмицата в размисъл над думите му. И самия Заин. Беше проследил отношенията им от първата до последната нощ и всички останали между тях.
В началото Елора и Заин бяха останали в тайна, за да избегнат подигравките или намесата на Айви. Но сега Айви знаеше за тях и приятелката и сякаш не се притесняваше ни най-малко. Неочакван развой на събитията. Проклето чудо. Тя нямаше да се оплаква.
Елора вече не беше на осемнайсет, непълнолетна и промъкваща се в клуба на Заин. Нямаше прегради, които да ги разделят.
Не, това беше страхът, който впиваше този клин между тях. Страхът беше причината тя да пази сърцето си.
Безразличието на майка и я бе изгаряло твърде много пъти. И твърде често Елора се бе притеснявала, че не е толкова различна от Джоана Малдонадо.
Елора дори не можеше да разчита на гените на баща си като противоотрова срещу отровата на майка си.
Кръвта си беше просто кръв.
Но ако човек загуби твърде много кръв, той умира.
Ако Заин я отхвърлеше, ако си тръгнеше, тя никога нямаше да се възстанови. Не беше ли по-добре да избегне напълно този неизбежен изход?
Елора би предпочела да живее сама, отколкото да изтърпи една неприятна раздяла. Или още по-лошо, да го изтърпи, докато Заин намери някоя по-добра. Родителите и си бяха изневерявали от години, бездейно наблюдавайки как другият си води нови партньори в съответното легло.
Ако Заин си намери по-добра жена, Елора щеше да бъде напълно съсипана.
И все пак ето я тук, прибързана, жалка и слаба, застанала на вратата му в неделя вечер, след като той току-що я беше качил на горния етаж.
Сърцето и биеше толкова силно, че усещаше ритъма му във върховете на пръстите на ръцете и краката си. Ключалката се завъртя и тогава той беше там, облечен в дънки и свежа, бледосиня риза с копчета, като цветът подчертаваше очите му.
Това беше причината тя да му купи тази риза миналата Коледа.
– Здравей.
– Здравей. – Той се облегна на рамката на вратата и кръстоса глезените си. – Как се справяш?
– Добре. – Тя прибра ръцете си в джобовете на коженото си яке. – Забравих да го кажа миналия уикенд, но ти благодаря. За пътуването. За това, че ме изслуша.
– Добре дошла. – Той кимна. – Съжалявам. Не мисля, че съм ти го казал. Но съжалявам, че това се случва.
В гърлото и се образува буца.
– И аз.
– Баща ти те обича, Ел. Това е важното. Приеми го от човек, който има гаден баща. Понякога кръвта във вените ти е проклятие, а не благословия.
Повече логика. Повече баланс. Елора искаше да го целуне за това. Вместо това се отдръпна, като увеличи разстоянието между тях.
– По-добре да тръгвам.
– Да, аз също. – Той въздъхна и се изправи.
– Работиш ли днес?
– Не, ама… – Заин я дари със стегната усмивка. – Имам среща.
Тя помръкна.
Той го видя.
– О, ясно. – Тя се отдръпна, като едва не се спъна в собствените си крака. После вдигна ръка, за да махне, преди да се завърти към стълбите.
– Елора, – извика той и я спря на третото стъпало. – Дай ми причина да я отменя.
Тя стисна очи. По дяволите, как и се искаше да не го обича толкова силно. Искаше и се да не се страхува, че един ден ще я изостави, когато разбере, че може да намери някоя топла, любяща и безгрижна.
Но това беше реалността. А той се нуждаеше от жената, която тя не беше.
– Не мога – изрече тя.
Заин не каза нито дума повече. Нямаше нужда. Достатъчно беше да чуе как вратата се затваря, за да накара Елора да се втурне надолу по стълбите. Тя полетя към колата си, отчаяна да се затвори в BMW-то. След това запали двигателя, а ръцете и трепереха толкова силно, че дори здравият захват на волана не спираше треперенето.
Стисна зъби толкова силно, че я заболяха кътниците.
Ако скъсването със Заин болеше толкова болезнено сега, колко ли щеше да боли след още една година? Или две? Или след десет?
Трябваше да приключи. Това трябваше да приключи.
Сълзите замъглиха зрението и, докато се отдалечаваше от сградата му и се втурваше по улицата. Тази болка беше по нейна собствена проклета вина. Трябваше да прекрати тази авантюра със Заин още преди години, когато усети, че пада.
Така че разбитото сърце беше нейното собствено наказание. Покаяние за глупостта и егоизма и. Майната му, беше идиотка.
Тя шофираше, с напрегнати мускули, и остави гнева си да се разрасне. Елора беше бясна на себе си. И беше вбесена от майка си.
И ако Елора трябваше да страда, беше време и Джоана да страда.
Пътуването до имението на родителите и беше кратко, а адреналинът караше времето да лети. След като паркира колата си, тя нахлу през входната врата, профучавайки покрай новия камериер, който се опита да я посрещне с поздрав.
– Къде е майка ми? – Изръмжа тя.
– Мисля, че е в кабинета си, госпожице Малдонадо. – Той имаше навик да се взира в стената и да избягва пряк контакт с очите.
Елора стисна ръце отстрани, докато вървеше, оставяйки емоциите да изплуват на свобода. И, дявол да го вземе, чувстваше се добре да се отпусне. Да освободи чудовището от клетката му.
Майка и седеше на кремавото кресло в кабинета си и пишеше на телефона си. При звука на Елора, която нахлу в личното и пространство, устата на Джоана се сви в тънка линия.
Майната му, Елора мразеше колко много си приличат. Мразеше, че пластичният хирург на майка и е бил толкова талантлив, че тя почти не се е състарила за десет години. В редките случаи, когато ги виждаха заедно на публични места, Джоана винаги беше смятана за по-голямата сестра на Елора.
– Ти си курва. – Тялото на Елора се отпусна. Юмруците и се разтвориха, а дъхът, който се изтръгна от дробовете и, беше толкова силен, че приличаше на порив на вятъра, който пронизва хиляди дървета.
Облекчение. Сладко облекчение.
Това беше погребано твърде дълбоко за твърде дълго време.
– Прекрасно. – Джоана примигна, но това беше единствената реакция, която даде на дъщеря си, преди да се върне към телефона си. – Заета съм.
Елора затръшна вратата с най-голямата сила, която можеше да събере. Печатът на стената издрънча.
– Искам да знам кой е баща ми.
Сега тя привлече вниманието на Джоана. Тъмните и очи се стесниха, а умът и видимо се въртеше.
– Ти пияна ли си?
– Отговори ми. Сега.
Джоана насочи перфектно поддържан пръст към лицето и.
– Внимавай.
– Кажи ми! – Изкрещя Елора. Ако трябваше да срути покрива, така да бъде.
– Ш-ш-шт – изсъска мама и захвърли телефона си настрани, за да се изправи. Тя се разхождаше по дължината на килима, раменете и бяха притиснати, а крачките и – премерени. Но руменината в лицето и издаваше паниката и. – Не знам какво ти е станало.
– Истината, – каза Елора. – Можеш да ми кажеш кой е той. Или сама ще разбера.
Мама спря да се разхожда и скръсти ръце на гърдите си.
– Няма значение.
– Добре. – Елора се завъртя към вратата и хвана дръжката.
– Спри.
Елора замръзна и завъртя глава, докато брадичката и се озова на рамото и.
– Той беше човек, когото познавах преди години. Беше… мимолетно. И той умря.
Подът се наклони под краката на Елора. Умът и се завъртя.
Мъртъв.
Затова ли майка и бе запазила тайната? Дали изобщо е знаел за Елора? Ако си беше отишъл, това опростяваше цялата тази бъркотия. Тя можеше да продължи да се преструва, че Лорънс е неин баща – защото той беше неин баща – и да забрави, че това някога се е случило. Тогава защо и се искаше да плаче?
Нямаше сили в тялото си, но успя да отвори вратата и да тръгне с треперещи крака по коридора. Мина покрай фоайето и се насочи към крилото на баща си в имението.
Елора нямаше представа какво ще му каже, а в момента това нямаше значение. Единственото, което искаше, беше да прегърне баща си.
Истинският и баща.
Защото биологичният и баща беше мъртъв.
Беше на десет крачки от кабинета му, когато чу смеха на брат си. Приближи се на пръсти до отворената врата и надникна вътре, за да открие татко и Лукас на една маса до прозорците от пода до тавана. Главите им бяха наведени над телефона на Лукас, а лицата им грееха от усмивки.
Каквото и видео да гледаха, и двамата избухваха в смях, а радостта им рикошираше в стените.
Беше успяла да отиде на мача на Лукас предишния ден. Беше се престорила пред брат си и пред баща си радваше се, че успява да скрие емоциите си благодарение на годините практика. Но тази вечер нямаше никакъв шанс.
Ако влезеше там с разбитото си сърце, щеше да им открадне радостта. Тайните бяха твърде близо до повърхността и тя не си вярваше, че ще ги задържи, затова се отдръпна. Избяга от къщата, качи се в колата си и потегли.
В продължение на часове караше с надеждата, че с всеки изминат километър ще намери покой, както беше на гърба на мотоциклета на Заин миналия уикенд. Но докато падаше нощта и тя ускоряваше през тъмнината, на пътя не можеше да си намери утеха.
Нямаше нищо.
Тя не усещаше нищо.
Елора се върна в имението, благодарна за изтръпването, което се беше разпространило в крайниците и. Тя мълчеше, докато се прибираше в спалнята си. Предпочиташе да остане на тъмно, затова не си направи труда да запали лампите.
Лунните лъчи се процеждаха на сребристи лъчи през прозорците, като обличаха пространството в същото сенчесто сиво, което бе обгърнало сърцето и.
Елора се увери, че заключва вратата на спалнята си, след което събу ботушите си и свали якето, оставяйки следа от дрехи по пътя си към гардероба, където се преоблече в чифт пижамени шорти и суитчъра на Заин.
Тъкмо излизаше от гардероба и се насочваше към мястото си до прозореца, когато вниманието и бе привлечено от трептящо движение на леглото. Елора изтръпна и тялото и се напрегна.
– Ти ме изплаши. Какво правиш тук?
Краката на Заин бяха опънати надълго на леглото и, а гърбът му бе подпрян на купчина възглавници. Беше събул обувките си. Ръкавите на ризата му бяха навити до предмишниците. Той изкриви пръст, за да я повика по-близо.
Пулсът на Елора заби, докато тя се приближаваше до леглото и спираше край него. Приливът на топлина разцъфна, прогонвайки изтръпването от шофирането и, когато той преметна краката си през ръба на леглото и разтвори широко бедрата си, за да и направи място да седне.
– Ти ми провали срещата.
Усмивка се появи на устните и.
– Не съжалявам.
Заин светкавично сграбчи бедрата ѝ и я придърпа към себе си, докато телата им се сляха. Беше толкова висок, че дори седейки на кревата бяха почти очи в очи.
– Казах, че това е приключило.
Елора се наведе, за да допре устните си до неговите.
– И казах, че никога повече. Предполагам, че и двамата сме лъжци.
Двамата бяха еднакво безпомощни да се съпротивляват.
От гърдите му се разнесе ръмжене, докато тя прокарваше език по долната му устна.
– Заин, – прошепна тя. – Чукай ме.
– На колене.
Сърцевината и пулсираше, докато тя се подчиняваше, падаше на пода и наблюдаваше с възторжено внимание как Заин слага ръце на бедрата си и кима към издутината между краката си.
Тя прехапа вътрешната страна на бузата си, за да потисне усмивката си, след което пръстите и с тренирана лекота откопчаха копчето на дънките му. Щракването на ципа изпълни стаята, докато тя го спускаше надолу. Заин повдигна бедрата си, за да може тя да дръпне дънките му и да освободи члена му.
Тя замълча, когато той се освободи.
Нямаше боксерки. Той беше отишъл на срещата си без гащета? Тя го стрелна с поглед.
– Трябва ли ми презерватив за това?
– Притесняваш се, че съм чукал някоя друга?
– Дали?
Той повдигна вежди.
– Дали?
Тя взе възбудата му в юмрука си, погали кадифената плът и с палец завихри перлената капка на върха и.
– Отговори на въпроса ми, – нареди той. – Била ли си с някой друг?
– Не.
– Слава богу. – Заин прокара пръсти през косата и.
– А ти?
Той поклати глава.
– Искам тези красиви устни върху пениса си.
Тя отдели миг, за да се наслади на облекчението. Мой. Той все още беше неин. Може би само за тази вечер. Но тази вечер тя имаше най-голяма нужда от него. И докато ерекцията му пулсираше, тя усети нуждата му в прегръдката си.
Елора се наведе напред и го пое в устата си. Тя изстена от вкуса му и от разтягането на устните си.
– Господи – промърмори той и се облегна на лакът, докато тя го поемаше дълбоко.
Елора нямаше голям давещ се рефлекс и когато короната му се придвижи още по-навътре в гърлото и, тя захърка.
Треперенето на Заин беше нейната награда.
– Няма уста като твоята, бейби. Боже, липсваше ми.
Той също и липсваше. Липсваше и това. Елора обичаше как той губи контрол, когато тя го смуче. Харесваше и, че има силата да разклати този красив, властен мъж.
Тя смучеше и облизваше, прокарвайки език по чувствителната плът от долната страна на члена му. Тя отново зажужа, когато той се затегна за косата и, а вибрациите го направиха невъзможно твърд. Тогава той започна да раздвижва бедрата си, чукайки устата и.
– Докосни се, Елора.
Сърцевината и пулсираше, жадувайки за още. Държейки едната си ръка върху пениса му, тя плъзна другата под колана на късите си панталони, потапяйки я в мокрите си гащи.
– Мокра ли си за мен?
Тя изстена в отговор, докато върхът на пръстите и обикаляше клитора и. Кръг и кръг, докато до собствената и кулминация оставаха броени секунди.
– Не свършвай. Разбираш ли? Искам да съм в теб, когато го направиш.
Челюстта му беше здраво стисната. Цялото и тяло пулсираше, толкова отчаяно искаше освобождаване, но тя забави движенията с ръка, отдалечавайки се от клитора си и потапяйки пръсти във влажните си гънки. После отново засмука Заин, като вдлъбна бузите си.
Тя го обработваше неуморно, докато не усети как мускулите на бедрата му се сгъстяват. После, преди да навлезе в гърлото и, той я отдръпна. Устните и бяха подпухнали и когато палецът му стигна до ъгълчето на устата и, тя срещна погледа му.
– Това е моето момиче, – прошепна той. – Какво искаш?
Ти. Всичко, което някога е искала, е било Заин.
– Устата ти.
С един замах той я издърпа от пода и я хвърли на леглото. Свали късите панталони и бикините от краката и, като едновременно с това откопча дънките си. След това стисна с юмрук суитчъра, вдигна го, за да го издърпа над главата и.
Ръцете и трескаво се опитваха да разкопчаят копчетата на ризата му, искаше да усети кожата му върху своята. В мига, в който я разкопча, той я смъкна от раменете си и я остави да падне.
Заин я хвана за коленете и я повлече към ръба на леглото. Наведе се и зарови нос в сърцевината и, като вдишваше дълбоко. След това езикът му навлезе в чувствителната и плът, като накара гърба и да се отлепи от матрака.
– Толкова сладко – промърмори той и целуна клитора и.
Ръцете на Елора се свиха в чаршафа, докато той се вкопчи в набъбналия и клитор и засмука. Боже, той можеше да смуче. Тя извика в екстаз, без да се интересува дали цялата къща ще я чуе да крещи името му.
Заин се наслаждаваше на плътта и. Поглъщаше я, сякаш беше последното му ядене, довеждайки я до ръба, преди да се отдръпне. Нагоре и надолу, нагоре и надолу. Тя беше на път да се запали, когато устата му изчезна.
Тя отвори клепачи, когато той я вдигна по-дълбоко в леглото. Коленете и се разтвориха, а очакването той да я изпълни беше толкова силно, че тя едва дишаше.
Очите им се втренчиха, докато той се качваше отгоре ѝ и хващаше члена си, прокарвайки върха му през центъра и.
– Елора.
– Заин. – Името му се изтръгна от устните и, докато той напираше напред, разтягайки вътрешните и стени и карайки ги да треперят. Беше толкова чувствителна, толкова болезнена, че самото му присъствие в нея почти я накара да напусне.
– Погледни ни, – каза той. – Гледай ме как потъвам в тялото ти.
Тя сведе поглед към мястото, където се свързваха, и наблюдаваше как той се отдръпва, а след това навлиза дълбоко. Удар след удар, гледката на двамата заедно, на тяхното съвършенство, я издигаше все по-високо и по-високо. Гледаше, докато оргазмът и не избухна и в очите и не се появиха бели петна.
Заин зарови лице в шията и, докато тя се сгушваше около него, отдавайки се на собственото си освобождаване с рев.
Те се вкопчиха един в друг, а телата им бяха лепкави от пот.
Беше глупаво да го пусне в леглото си. Но когато той прибра и двамата под чаршафа, тя не оказа съпротива.
Елора си играеше с огъня. Трябваше да съжалява, че е толкова слаба.
Но както му беше казала, когато той се оплака, че е развалила срещата му…
Не съжалявам.
Назад към част 18 Напред към част 20
