Глава 23
Айви последва Майкъл през къщата на Сигма. Защо не беше тръгнала с Елора?
Партито се беше разпространило от мазето и се разливаше в коридорите на горния етаж, докато те се насочваха към стаята на Майкъл на третия етаж. В стаята, покрай която минаваха, двама души се чукаха – шумно, а вратата беше открехната. В друга стая един мъж хъркаше, припаднал по лице.
Кога това е било забавно? Трябваше да отиде в „Измяна“.
Когато се приближиха до стаята на Майкъл, той изрови ключове от джоба на халата си, за да отключи вратата, след което махна на Айви да влезе първа и ги затвори вътре.
Поне с аромата на одеколона му тя наистина можеше да диша тук.
Тя огледа пространството – най-голямата стая в къщата, запазена за президента на „Сигма“. Леглото му беше до стената вляво от нея. Бюрото му и гардеробът заемаха стената вдясно. Стаята на Майкъл разполагаше и със самостоятелна баня – душът, който беше използвала при рядкото идване в братството му.
Що се отнася до секса с Майкъл, Айви винаги бе предпочитала той да идва в имението. Леглото и беше по-голямо, душът също, а и не и се налагаше да се притеснява, че на следващата сутрин ще направи позорна пътека.
Но имаше моменти, когато идваше в къщата на Сигма с Майкъл, леко опиянена след излизането от „Измяната“. Или пък пияна, както беше на партито за Хелоуин миналата година.
Може би затова тази вечер беше нещастна. Беше хладнокръвно трезва.
Айви отиде до бюрото и се подпря на ръба му.
– Какво става?
– Нищо. – Той седна на кожения диван под прозорците, които гледаха към кръговото на Сигма. Халатът му се разтвори, когато разпери ръце, а коремната му преса се показа напълно. Копринените панталони с нищо не скриваха издутината под тях и той явно се беше запътил към командос.
Имаше причина да я доведе тук и обикновено Айви би го приела за една нощ между чаршафите.
Само че тази вечер тя не се чувстваше на себе си. Партито беше скучно. Пиенето и танците не я привличаха. А в момента и Майкъл не я привличаше.
Ако трябваше да бъде честна, не се чувстваше на себе си от седмици.
– Почти си тръгна, без да ме намериш – каза Майкъл. – Защо?
Айви сви рамене.
– Не съм в настроение за партита.
– А за какво си в настроение? – Погледът му обходи роклята и, спускайки се по краката и до зелените и токчета.
Айви скръсти ръце на гърдите си.
– Защо Алисън е тук?
Устата му се сви в тънка линия.
– Предполагам, че е в настроение за парти.
– Ако изляза от тази стая, тя ли ще бъде тук след това?
Челюстта му се сви.
– Приемам това за „да“. – Тя се подигра. – Хубаво.
– Какво, по дяволите, искаш, Айви? Никога не сме казвали, че това е ексклузивно. Знаеш какъв е резултатът. Не идвай тук, за да се държиш като ревнива приятелка. Ако не искаш да останеш, добре. Мислех, че това е, което искаш. Ти си тази, която ми изпрати това видео.
Това проклето видео. Тя не си беше направила труда да поправи грешката си. Майкъл можеше да си помисли, че малкото шоу е било предназначено за него.
– Прав си. – Тя въздъхна. – Прави каквото и с когото искаш.
– Винаги го правя. – Ъгълчето на устата му се повдигна. – Жалко, че Касия не дойде тази вечер. Поканих я, но тя изглежда има проблем с братствата.
– Не бих могла да знам. – Тя се престори на безразлична, докато той се опитваше да я примами.
Айви нямаше представа дали и защо Касия може да не харесва братствата. И не и пукаше. Съквартирантката и беше олицетворение на скуката. Според Джеф Касия почти не беше в имението. Въпреки че Франсис никога не млъкна за Касия.
– Трябва да прекарваш повече време с Касия. Тя е готина.
– Това момиче е такова сладурче. Най-приятната съквартирантка, която някога си имала.
– Защо не се запознаеш с Касия? Тя наистина ще ти хареса.
Единственият начин, по който Айви планираше да се запознае с Касия, беше чрез разследващия доклад на Сал Теста.
– Разбра ли вече историята и? – Попита Майкъл. В очите му имаше блясък, сякаш вече разполагаше с информацията.
Само че ако имаше нещо интересно за откриване, той щеше да действа по него, нали?
Айви подозираше, че Касия е точно толкова безидейна, колкото изглеждаше. Но…
Любопитството си проправи път в съзнанието и.
Сал не се беше свързвал с нея от седмици, не и откакто и беше казал, че трябва да отложи работата и заради спешен въпрос. Беше време да се свърже с него и да го притисне да превърне молбите и в приоритет.
През годините му беше плащала достатъчно, за да има предимство.
– Скучно ми е с Касия – излъга Айви. Ако му дадеше знак за интереса си, това само щеше да подтикне Майкъл. – Тя е изцяло твоя.
– О, не мисля, че тя ще бъде моя. Тя е насочила погледа си към някой друг.
Айви прехапа езика си. Касия се срещаше? С кого? Може би с някой от съучениците им по икономика.
– Както и да е.
– Нямаш представа, нали?
– Не ме интересува, Майкъл. – Тя се изправи, като махна с ръка, за да отклони темата. – Тя е нищо за мен. Реших да и позволя да остане в имението тази година и щом завърши, ще бъде забравена.
Той изучаваше лицето и, търсейки лъжа, но Айви не му даде нищо. Телефонът и иззвъня в скрития джоб на роклята и, затова тя го измъкна. СМС от Тейт.
Трик или лакомство?
Ъгълчетата на устата и се повдигнаха, докато отговаряше Лакомство. После тръгна към вратата.
– Айви.
Тя вдигна телефона си и го размаха във въздуха.
– Шофьорът ми е тук. Забавлявай се на партито си, Майкъл. Предай на Алисън всичко най-добро от мен.
– Не. Но ще и дам всичко от себе си. – В гласа му се долавяше раздразнение.
Майкъл не получаваше често отказ, но това не беше първият път, когато Айви си тръгваше. Той също беше направил същото с нея. Движенията и контрадвиженията винаги бяха били част от прелюдията им.
Но докато се движеше по коридорите, пишейки на шофьора си, докато вървеше, Айви беше толкова изключена, колкото и светлините в затъмнения кът на кабинета, покрай който минаваше на път към изхода.
Тя се промъкна покрай сигмите, разположени на вратата, нещастните членове, които бяха избрани да останат трезви и да наблюдават хората, които влизат и излизат. Когато излезе навън, студената нощ я дари с желаната глътка свеж въздух.
Черната градска кола я чакаше. Рой стоеше стоически до задната врата и я отвори, когато тя се приближи.
– Мис Кларънс.
– Заведохте ли Елора у дома?
– Тя пожела да отиде в Измамата. – За да се види със Заин. – Искате ли да се присъедините към нея?
– Не. Заведи ме вкъщи, моля. – Тя се вмъкна в колата, а телефонът и иззвъня с поредния текст от Тейт.
Лакомството и беше снимка, на която той беше облечен със суитчър, със сянка от брада, която покриваше челюстта му, и отхапваше от бисквита.
Вкусно
Реакцията на Айви нямаше нищо общо с тази проклета бисквита, а със самия мъж.
Искаш ли една?
Тя се усмихна. О, тя искаше нещо от него. Пръстите и прелетяха над клавиатурата.
Зависи. Добър ли си в кухнята?
Разбери за себе си
Отговорът на Тейт дойде с адрес.
– Рой, смяна на плана – каза тя и каза новата им дестинация, докато той поставяше къщата на Сигма в огледалото за обратно виждане.
– Разбира се, мис Кларънс.
Вълнението и се засилваше с всеки изминат квартал.
Домът на Тейт се намираше в бостънския квартал Back Bay и когато завиха по улица, облицована с кафяви камъни, тя се почувства като дете, замаяно с лице, почти притиснато към прозореца.
Винаги е обичала тази част на града. Стойките на верандите. Белите прозорци с черни капаци. Емблематичният цвят на камъка и историята, която изпъстряше тези улици.
Колата забави ход, когато покрай нея мина група тийнейджъри с торбички за лакомства в ръце.
– Ще се движим бавно – каза Рой. – Съжалявам.
– Няма страшно. – Тя посегна към дръжката на вратата. – Просто е в края на този квартал. Мога да вървя пеша.
– Е… Не ми се иска да ви оставям, госпожице.
Точка за Рой.
– Какво ще кажете да паркирате на онова място отпред? Ще ви изпратя съобщение веднага щом стигна дотам.
Той и изпрати намръщена физиономия, но се намести на единственото свободно място на улицата. След това паркира колата.
– Ще вървя с вас.
Тя отвори уста, за да възрази, но той вече изключваше двигателя и се измъкваше навън, така че тя побърза да се присъедини към него.
На тротоара цареше хаос. Щастливи деца се смееха и крещяха, че искат да пакост или лакомство. Спайдърмен прелетя покрай нея, а Супермен беше по петите му. После се появи група хард рокери от 80-те години, чиито дразнещи перуки и надуваеми китари се допряха до ръката на Айви.
Въздухът беше леден, а роклята и беше твърде къса. Бяха изминали само половината от квартала, преди зъбите и да започнат да тракат.
– Искате ли сакото ми – каза Рой.
– Добре съм. – Поклати глава тя. – Почти сме там.
Освен това може би Тейт щеше да я стопли.
Айви беше толкова съсредоточена върху адресите, уверявайки се, че не минава покрай мястото на Тейт, че се стресна от група мъже, които идваха в нейната посока. Нито един от тях не беше в костюм, но изглеждаше, че са били в бар, като се имат предвид стъклените очи и лекото поклащане на стъпките им. Единият извади от джоба на палтото си колба и отпи.
Айви насочи поглед напред, без да иска да установи контакт с очи.
Рой се приближи и вървеше зад нея в една редица, докато подминаваха групата.
– Айви?
Тя забави ход и се обърна. Едно от момчетата беше спряло.
– Бенджамин?
– Мислех, че си ти. – Той се ухили. – Хубав костюм.
Рой се приближи, докато Бенджамин вървеше в нейната посока.
– Всичко е наред, – каза Айви на своя шофьора и новооткрит защитник. – Ние ходим заедно в Астън.
Бенджамин и Айви се бяха борили с един и същи курс по статистика в първи курс и от време на време се сблъскваха в сградата на студентския съюз. Баща му беше известен местен адвокат и Бенджамин учеше, за да тръгне по стъпките му.
Айви беше научила от баща си, че добрият адвокат е безценен.
– Не съм те виждала в кампуса този семестър. Все още ли си студентка по история? – попита той.
Тя се усмихна.
– Винаги.
– Какво ще правиш тази вечер?
– Само на гости на един приятел. А ти?
– Същото. – Той закачи палец към една сграда. – Как върви всичко?
Тя потръпна, когато покрай нея задуха вятър.
– В момента е студено.
– Ще те оставя. – Той вдигна ръка, за да махне. – Ще се видим наоколо.
Айви се обърна и се канеше да си тръгне, когато друг глас накара кръвта и да се превърне в лед.
– Не се приближавай прекалено близо до тази, Бен. – Купър Кенеди излезе от паркираната кола на тротоара, а погледът му беше насочен към нея.
– Вие двамата се познавате? – Попита Бенджамин.
Беше ред на Айви да се приближи до Рой.
– Да, познаваме се. Не е ли така, Айви? – Ухили се Купър.
Страхът я накара да онемее.
Последният път, когато Айви разговаря с Купър, той я заплаши, че ще и пререже гърлото при следващата среща. В негова защита, брат му току-що беше починал и емоциите му бяха много силни. Освен това беше повярвал на глупостите на Кристофър.
Откъде Бенджамин познаваше Купър? Какво е правил Купър в Бостън? Беше се преместил преди години и го посещаваше само по Коледа. Беше платила на Сал да следи Купър, но той беше тук, а тя не беше предупредена.
– Избягвай, приятелю. – Купър сложи ръка на рамото на Бенджамин и го дръпна назад, докато той сам правеше крачка встрани. – Докосни я и ще свършиш мъртъв.
Айви стоеше замръзнала на тротоара, докато те се отдалечаваха. Отидоха до една къща на три пресечки от мястото, където стоеше тя, изтичаха по стълбите и влязоха вътре.
Бенджамин не погледна назад.
Но Купър го направи.
Един поглед и стомахът и се срина.
Децата продължаваха да се промъкват покрай нея, като се надпреварваха от врата на врата да събират бонбони. Пръстите и ушите и бяха изтръпнали, но тя не можеше да помръдне. Не можеше да спре да се взира в къщата, в която Купър беше влязъл.
Това не беше неговият дом, нали? О, Боже, той нямаше да се върне, нали?
Купър беше арогантен и безмилостен. Беше жалък задник и нямаше никакви угризения да измъчва враговете си. А Айви несъмнено беше в списъка му с врагове. Някога тя беше заемала първото място. Може би все още беше.
Тя се разтрепери, трепереше толкова силно, че се поклащаше на петите си.
– Мис Кларънс. – Рой сложи ръка на лакътя и. – Кой беше този? Добре ли сте?
Айви поклати глава, все още неспособна да говори. Но успя да отлепи краката си от цимента и да направи една колеблива крачка, последвана от друга.
Започна да се движи и не спря, докато не затича по пътя към мястото, където беше паркирана колата им.
Рой поддържаше темпото, обувките му се чуваха в такт с нейните.
Тя дръпна дръжката на вратата, но тя беше заключена. Въпреки това тя продължи да дърпа.
– Ето. – Рой натисна ключа и отмести ръката и настрани, отваряйки вратата.
Тя почти падна на задната седалка, като обгърна с ръце коленете си и ги придърпа към гърдите. Едва когато се отдалечиха на няколко пресечки от онзи квартал, тя се размърда. Тогава тя изрови телефона си, за да напише съобщение на Тейт.
Промяна в плана?
Отговорът му беше мигновен.
Всичко наред ли е?
Не. Не, не беше наред.
Мигрена.
В мига, в който натисна „Изпрати“, тя отвори електронната си поща, готова да накаже Сал за този изключителен гаф. Но имейлът от него чакаше в пощенската и кутия.
Току-що чух, че Купър Кенеди е долетял тази вечер. Ще разбера какво прави тук.
Тя потърка слепоочията си. Главоболието, за което беше излъгала Тейт, се превръщаше в реалност.
И името му беше Купър Кенеди.
Назад към част 22 Напред към част 24
