УИЛА НАШ (Девни Пери) – За тайните ЧАСТ 25

Глава 25

Слънчевите лъчи, които се процеждаха през прозорците, стоплиха лицето на Елора и я събудиха от безметежен сън. Тя примигна, като изчисти мъглата от главата си.
Това не беше нейното легло. Къде беше тя?
Заин. Хелоуин. Думите му в колата.
Ако не спрем, това просто ще свърши кърваво. И за двама ни.
Решението, което беше взела снощи, се върна. Тя затвори очи, искайки да заспи само за още десет минути. Още десет минути, за да забрави какво трябва да направи тази сутрин.
Но сънят си беше отишъл и неизбежното се задаваше. Ароматът на кафе изпълни носа ѝ и тя се обърна на другата си страна. Заин се беше подпрял на възглавниците си.
Косата му беше разрошена, не от секс, а от сън. Гърдите му бяха голи, а татуировките му – на показ. В едната си ръка държеше пареща чаша, а в другата – телефона си, а палецът му сновяше по екрана.
Той я погледна и се усмихна, но продължи да чете каквото и да е. Вероятно статия в „Уолстрийт джърнъл“. Това беше любимото му сутрешно занимание – освен секса. Затова, докато той отпиваше от кафето си, тя се сви във възглавницата си, доволна да гледа.
За последен път.
Сутрини като тази бяха рядкост. Елора не беше преспивала често при Зайн, както и той не беше прекарвал цели нощи в леглото и в имението. Най-вече защото Елора не искаше да отговаря на въпросите на Айви за момчето, което се измъкваше от леглото и, или за това къде е прекарала нощта.
Поглеждайки назад, трябваше да спи тук колкото се може по-често, само за да има сутрини като тази.
Космите по широките му гърди молеха да бъдат докоснати. Върховете на пръстите и искаха да очертаят татуировките му. Но тя държеше ръцете си прибрани под завивката и вместо това ги проследяваше с поглед.
Любимата и беше черният орел, който се простираше от рамото до сърцето му. Крилете на птицата бяха разперени, ноктите – изпънати, сякаш се готвеше да грабне плячката си и да я вдигне във въздуха.
Това беше най-новата му творба, която беше получил преди шест месеца. Причината, поради която Елора обичаше този орел, не беше неговата символика или разположение. Беше, защото тя беше там в деня, в който Аксел го беше изписал върху кожата му. Беше седяла до Заин в салона долу и беше наблюдавала как тялото му се променя.
През всичките им години заедно това беше едно от най-интимните преживявания, които бяха споделяли.
Той казваше, че орелът олицетворява свободата му. Беше счупил веригите, които го привързваха към наследството на семейството му, и беше поел по свой собствен път.
Повечето мъже в положението на Заин биха се похвалили с фамилията си, но за него тя не беше повод за гордост. Той се възмущаваше от произхода си.
Това беше общото между него и Елора.
Но Заин обичаше братята и сестрите си. Тя се надяваше, че той ще прояви тази любов и към Лукас, когато истината излезе наяве.
И се надяваше, че когато след десет години Заин се погледне в огледалото и види тази татуировка, може би няма да я забрави напълно.
Може би, когато заспи в това легло, ще си спомни за нея, завита в тази завивка.
Днес Елора се занимаваше с глупави надежди.
Заин изпи кафето си и дочете каквото беше чел, след което остави чашата и телефона си настрана. Когато насочи вниманието си към нея, тя сякаш стоеше под дъжда, а той имаше единствения чадър.
– Здравей.
– Здравей.
– Добре ли си?
Тя кимна.
– Благодаря, че ме остави да спя.
Той прибра кичур коса зад ухото и, преди да проследи това, което тя предположи, че е лилав кръг под окото и. От седмици беше прикривала тези тъмни кръгове с коректор. После прокара пръст до носа и, докосвайки всяка от луничките и.
Тя затвори очи, запомняйки докосването му и изпращайки още една глупава надежда във вселената. Всеки път, когато Заин виждаше лунички, тя искаше той да види лицето и.
– Трябва да тръгвам след около час за среща – каза той. – Ще те закарам до вкъщи по пътя.
Един час. Тя щеше да го прекара разумно.
Елора се надигна, чаршафът седна и разкри голите си гърди.
Очите на Заин се насочиха към розовите и зърна, а ръката му се спусна по шията и, за да завърти едното между пръстите си.
Тя се наведе към докосването му, издигайки се по-високо, докато тялото и не увисна над неговото.
– Какво искаш?
Той отговори, като притисна устните си към нейните и я придърпа в скута си.
Заплетените чаршафи се отдръпнаха, когато тя настани коленете си извън бедрата му. Пенисът му се издуваше под нея. Ръката му потрепваше и притискаше зърното и, а езикът му обхождаше устата и, без да остави нито едно кътче недокоснато.
Елора беше бясна, докосваше раменете, ръцете, гърдите и корема му. Спешността на Заин съвпадаше с нейната, и двамата бяха решени да се възползват максимално от този час.
Нямаше много предварителна игра. Никой от двамата не се нуждаеше от нея. Членът му пулсираше, докато тя се люлееше срещу него, позволявайки му да влезе в сърцевината ѝ и да го покрие с нейната влага. Целуваха се, грубо и диво, докато намотката в центъра и не се изкриви, искайки още.
Тя се протегна между тях, хвана го в ръката си и го нагласи към входа си. След това се изправи на колене и го прие вътре, толкова дълбоко, че знаеше, че никога повече няма да се почувства толкова пълна.
– Ебаси, това е хубаво. – Заин изстена, очите му се затвориха, а главата му падна назад към таблата. Тази изсечена челюст се сви. Адамовата му ябълка се поклащаше. Никога не беше изглеждал толкова красив, колкото в този момент – изражението му беше изпълнено с похот, а тялото му беше напрегнато и се бореше за сдържаност.
Връхчетата на пръстите и докоснаха татуировката на орела, проследявайки крило с пера. След това прокара пръсти по ръбовете на римските цифри, изписани в горната част на другото му рамо.
XVIII
Осемнайсет години, за възрастта си, когато беше надхитрил баща си и дядо си, намирайки вратичка в тръста, за да може да вземе парите, които по право бяха негови, и да им каже и на двамата да се махат. Допреди да започне да се занимава с Измяна, Заин смяташе това за най-големия си успех. Защото до този момент той беше играл тяхната игра. Следвал бе техните правила.
А след това си беше тръгнал.
Докато се движеше, нагоре-надолу, като въртеше бедрата си всеки път, когато седнеше, тя изучаваше лицето му, наблюдаваше как дъхът му се ускорява. Тя не просто обичаше този мъж. Тя му се възхищаваше.
Заин беше крал на собствената си съдба и заслужаваше достойна кралица.
Може би Елора имаше силата да бъде всичко, от което той се нуждаеше. Може би. Но страховете и бяха хванали сърцето и и когато – ако – ги победи, щеше да е твърде късно.
Ръцете и продължиха пътя си надолу по ръката му, докосвайки черепа от долната страна на предмишницата му. Беше черен с мъхести краища и винаги и бе напомнял за призрак.
С гръб към възглавниците му тя не можеше да види лъва, който заемаше цялата лопатка. Нито пък сложните пламъци, които облизваха основата на гръбначния му стълб. Тези две, плюс Измяната, изписана с мастило по прасеца му, бяха татуировки, които тя просто трябваше да запомни от другите им съвместни моменти.
– Погледни ме – нареди тя, като поднесе ръце към гърдите му.
Той вдигна глава, а когато срещна погледа и, тя потъна в тези кристалносини езерца.
Обичам те.
Можеше ли той да го види? Знаеше ли, че тя го обича? Той беше нейното сърце. Тя обичаше Заин Кларънс с цялата си душа.
Обичаше го достатъчно, за да го пусне да си отиде.
Очите му омекнаха, ръката му се приближи до лицето и, а другата отиде на бедрото и, помагайки и, докато се движи.
Мускулите и горяха, но тя нямаше да спре, не и днес. Защото когато следващата жена се качи на члена му, тя се надяваше, че лицето и винаги ще бъде в съзнанието му.
– Ел. – Палецът му проследи долната и устна, после пъхна пръста вътре, покрай зъбите и. Тя облиза възглавничката, после обгърна устата си и засмука.
Заин пулсираше в нея, а очите му пламтяха от топлина. Палецът му се освободи от устата ѝ и се спусна към клитора и. В момента, в който я докосна, тя се възпламени.
Устата и се отвори, гърбът и се изви, докато продължаваше да го язди.
– Това е то, Ел. Чукай ме.
От гърлото и се изтръгна стон, а удоволствието се увеличаваше все повече и повече. Бедрата му се издигнаха нагоре и я срещнаха, докато тя се потапяше върху него.
– Заин. – Тя се задъха.
– Ела. Сега. – Той притисна клитора ѝ и тя свърши, детонирайки по негова команда.
Цялото и тяло се разтресе, крайниците и вече не бяха под неин контрол, когато вълната я връхлетя отново и отново.
Заин се наведе напред, хвана с ръка тила ѝ и придърпа устата и към себе си, докато се вливаше в нея. Той я целуваше наполовина, наполовина ревеше срещу устните и, така че тя усещаше интензивността на неговото освобождаване, което се сливаше с нейното.
Беше подходящо последният път да бъде най-добрият. Да изживее кулминация, толкова силна и страстна, че да я помни до края на дните си.
Когато мъглата от оргазма и се разсея, тя се облегна на него, а ръцете и се увиха около раменете му. Прегърна го, като прибра лицето си в тила му.
Заин направи същото и я притисна толкова силно, че и беше трудно да диша. Носът му беше заровен в косата ѝ и когато той вдиша дълго, това прозвуча болезнено.
Останаха вкопчени един в друг, телата им бяха свързани, докато тя не усети как зад очите и се появяват сълзи.
Беше време да го пусне.
Затова разтвори ръце, принуждавайки го да направи същото, и се наведе настрани, слагайки ръце на лицето му, за да го погледне за последен път по този начин.
Мое.
Пенисът му трепна и той хвана бедрата и, повдигайки я на свобода.
– По-добре да си взема душ.
Тя кимна, изчаквайки го да тръгне по коридора. Когато чу щракването на вратата на банята, тя скочи от леглото и потърси роклята си на пода, за да я навлече. Телефонът и все още беше прибран в джоба.
Но къде бяха бикините и? Тя приклекна, за да погледне под леглото, но не ги видя, а и нямаше време да търси, затова грабна обувките си и се втурна към кухнята.
Елора се насочи направо към чекмеджетата до хладилника, като първо намери чекмеджето му за боклук. Прерови пощата, която беше напъхал вътре, и потърси химикалка. Намери я в същия момент, когато едно жълто квадратче привлече вниманието и.
Тя измъкна едно жълто листче, щракна писалката и се приготви да остави бележката си. Но преди да успее да напише съобщението си, мастилото от другата страна на бележката я накара да спре. Когато я обърна, стомахът и се сви от бележката, изписана с чист почерк.

Снощи се забавлявах. Забравих колко много се смеехме.
Толкова се радвам, че ми се обади.
xoxo
Мира

Блондинката. Мира вероятно беше блондинката на Заин от нощта, когато ги беше видяла в Клуб 27. Образът им заедно, на нея в скута му и на усмивката на лицето му, проблесна в съзнанието и.
Той изглеждаше толкова щастлив онази вечер. Толкова безгрижен.
Мира.
Елора ненавиждаше това име. Но най-вече мразеше това, че Мира беше по-добра за Заин. Накрая и той щеше да разбере това. Може би вече го е направил. Може би тази бележка не беше от тази нощ, а от друга. Може би Мира беше спала в неговото легло и тази бележка беше сутрешно сбогуване.
Сълзи заляха очите и, когато Елора внимателно върна лепкавата бележка обратно в чекмеджето, като внимаваше да не огъне ъгълчетата. След това извади най-горното писмо от купчината и го отнесе на острова, за да напише върху празната задна страна на белия плик.

Иска ми се да ти кажа, че съм в това.
Но винаги ще си спомням.
Ел

Писалката се изпусна от треперещите и пръсти, като тупна на гранитния плот. Една-единствена бележка и тя бе разбила на пух и прах собственото си сърце.
Елора се отдръпна, преди да успее да разкъса плика, след което се затича към вратата, усещайки как спермата на Заин се стича по краката и. Тя нямаше да го отмие, не и днес.
Стълбището беше студено, когато тя излезе пред таванското му помещение, студът се просмукваше в тънките подметки на краката и. Тя извади телефона си и поръча Uber. Когато той вече беше на път, тя се обърна и хвърли последен поглед към вратата на Заин.
След това Елора направи това, което беше най-добре за него.
И може би това, което беше най-добро и за самата нея.
Тя затвори очи и прошепна:
– Сбогом, Заин.

Назад към част 24                                                                 Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!