Глава 28
– Това е еротика – каза Едуин. – Какво мислиш за играта с дупето?
– Край. – Касия се протегна към книгата в ръката му, но той се отдръпна, като я държеше отстрани на леглото и ѝ попречи да я открадне.
През двете седмици, откакто му беше казала, че жената, която обожаваше, неговата Бриджит, е любимата и авторка, Едуин беше прекарал много време в леглото и. Тя се съпротивляваше да му даде своите книги, не беше сигурна как ще реагира на скандалните, еротични сцени в творбите на Бриджит. Но тази сутрин, след като той дойде преди разсъмване, за да се промъкне в стаята ѝ и да и причини оргазъм, тя беше безпомощна да се противопостави, когато той поиска да прочете книга.
– Еднакво съм унизен и впечатлен, че Бриджит е написала това.
Касия се захили и се наведе над голото му рамо, за да открадне изпокъсаната книжка от ръката му. След това се увери, че всички страници са гладки, преди да я върне на нощното си шкафче.
– Не мога да повярвам, че не си знаел.
– Че моята псевдобаба пишеше долнопробни романтични романи? Аз също не мога да повярвам. Тя е имала съвсем различен живот. – Той се отпусна във възглавниците и се загледа в тавана на Касия. След това се разсмя. – Много се опитвам да не си представям как Бриджит и дядо ми използват анални вибратори.
Касия избухна в смях, като захлупи устата си с ръка.
– Съжалявам.
– Добре за нея, знаеш ли? – Едуин се ухили. – Тя никога не е имала работа и винаги съм предполагал, че е защото той е плащал за живота и. Но тя е имала цялата тази кариера. И то успешна.
– Много успешна.
Бриджит всъщност беше Лорел Люис, автор на бестселъри с над трийсет романа.
И любимка на Касия.
Нямаше много неща, които Касия беше донесла тук от живота си в Хюз. Но трите и любими книжки, чиито ъгли бяха вдлъбнати от това колко пъти беше препрочитала историите, бяха внимателно опаковани в куфара.
Не беше имала време да ги прочете, откакто беше започнала училище в Астън, но през ваканцията щеше да поправи това. Може би те ще придобият съвсем ново значение, след като знаеше, че жената, която ги е написала, е била толкова прекрасна за Едуин.
А може би сърцето на Бриджит винаги бе прозирало в книгите ѝ и това бе част от причината Касия да ги обича.
Отчасти и затова, когато се нуждаеше от нов цвят на косата си, беше избрала коралов.
Защото на снимката на задната корица на книгите и Лорел Люис беше с коралова коса.
Едуин се обърна настрани и се подпря на лакът. Белият чаршаф, който покриваше долната му половина, се плъзна по-близо до пъпа му, разкривайки очертанията на коремната му преса.
Тази сутрин тя бе проследила с език линиите на тазобедрените му кости.
– Мислиш ли, че знае? – Попита Едуин. – Дядо ми?
– Не знам. Можеш да го попиташ.
Той въздъхна и поклати глава.
– Ако не го е знаел, значи тя го е крила от него по някаква причина. Няма да развалям тайната и.
Касия се обърна по корем, притискайки възглавницата към голите си гърди.
Пръстите на Едуин я галеха нагоре-надолу по гръбнака, изписвайки букви и невидими шарки по кожата и.
Две седмици и те бяха намерили ново занимание, освен да учат заедно в библиотеката. Изглеждаше също толкова обсебен от тялото и, колкото и тя от неговото.
– Какво трябва да правиш днес? – Попита той.
– Уча. – Краят на семестъра бързо наближаваше и количеството работа, с която трябваше да се справи през уикенда, беше обезсърчаващо. Само че не можеше да се насили да напусне това легло. – Говорил ли си с Айви?
– Още не.
Това обясняваше защо Айви не беше нахлула в стаята ѝ и не беше поискала да напусне имението незабавно. Имаше голяма вероятност да не е научила за Касия и Едуин. Все още.
– Защо? – Попита тя. Той беше толкова категоричен, че това не е тайна.
– Харесва ми нашият балон.
– И тя ще го спука?
– Може би.
Касия сдъвка долната си устна. Нейната идея беше да запазят това в тайна, но усещаше чувство за предстояща гибел и колкото по-дълго мълчаха, толкова по-лоша щеше да бъде реакцията, когато истината се разкриеше.
Някой – вероятно няколко членове на семейство Кларънс – щеше да се възпротиви на това богатият, красив, владеещ целия свят Едуин да се забърка с бедната прехвърлена студентка, която се надяваше да преживее последния семестър с по-малко от хиляда и шестстотин долара и осемдесет и два цента.
– Паркира ли отвън?
Той поклати глава.
– Ходих пеша.
– Чакай. – Касия вдигна глава от възглавницата. – Можеш ли да ходиш пеша? Колко далеч е до дома ти?
– Около четири пресечки.
– Това е всичко? Четири блока? Къде живееш? – И защо не бяха прекарвали нощите си в неговата спалня вместо в нейната, където злата Айви не беше под един покрив?
– Купих си жилище в първи курс. Не исках да живея в общежитията и нямах желание да се присъединявам към братство.
– Слава Богу, – промълви тя.
– Не си фен на братствата?
– Не особено.
– Защо?
– Дълга история.
В един миг тя се озова по гръб, а над нея се извисяваше Едуин.
– Ами ако искам дългата история?
Ако останеше наоколо, може би той щеше да е човекът, който да я чуе пръв. Но тя не можеше да даде на Едуин истините си, не и сега. Първо трябваше да осмисли всичко сама. Трябваше да се излекува достатъчно, за да преживее отново миналото, да го изследва. Да го разглоби и да види къде е сгрешила.
Да види къде всички те са сгрешили.
– Защо ще купуваш нещо, когато можеш да живееш в това имение?
Той завиртя очи към тавана.
– Тя сменя темата.
Касия се усмихна и взе лицето му в ръцете си, за да върне вниманието му обратно.
– Да, така е. Но ти все пак трябва да ми отговориш. Защо не живееш тук?
Имаше поне два други спални апартамента, които не се използваха, може би повече, макар че тя не беше прекарала достатъчно време в проучване, за да знае със сигурност. Тя се придържаше към своето крило на къщата и не се отклоняваше далеч от обичайния си път.
– Искаш ли да се преместя? – Едуин се наведе, за да я целуне по устните. – А аз си мислех, че искаш да не бързаш.
Бавно? Откакто бяха започнали да правят секс, нищо в това не беше бавно. Всеки ден приличаше на бързане да отиде на урок и да навакса с ученето, за да има време с Едуин след тъмно.
– Но за да отговоря на въпроса ти… – Той се отдалечи от нея и се обърна настрани, като пръстите му отново рисуваха по кожата и, този път над гърдите.
Едуин я беше научил на привлекателността на разговора с възглавници. Никога не беше я докосвал толкова силно, сякаш не можеше да държи ръцете си далеч от нея. Повечето момчета, с които беше била, бяха излизали от леглото и след като бяха правили секс. Що се отнася до Джош, тя трябваше да види това като червен флаг.
Дали беше пропуснала някакви червени знамена с Едуин?
Касия отхвърли тези притеснения настрана. Те щяха да бъдат там след няколко часа, когато той си тръгне.
– Това имение винаги е било на Айви – каза той. – След като баба ми се изнесе, тя дойде тук, за да избегне дядо ми и Бриджит. Не се задържа дълго. Беше твърде близо до Астън и навсякъде в района се подвизаваха млади хора.
– Тези ужасни млади хора. – Тя извърна очи. Колкото повече Едуин говореше за баба си, толкова повече Касия не харесваше тази жена.
– Тя се премести в едно от другите им имения и подари имението на баща ми. Когато бях дете, родителите ми не се разбираха добре – което всъщност не беше по-различно от всяка друга година. Но когато бях в трети клас, татко направи нещо, което накара мама да изпадне в ярост. Тя се премести тук и взе със себе си мен и Айви.
– Вие сте живяли тук?
Той кимна.
– Това беше моята спалня.
Очите на Касия се разшириха.
– Тази стая? Моята стая?
– Първо беше моята стая. – Едуин се усмихна. – Айви остана в същата стая, в която е и сега. Мама имаше апартамент на първия етаж.
– Хм. – Тя се отпусна във възглавницата си и се загледа в тавана, представяйки си младия Едуин сам в тази голяма стая. – Колко време останахте?
– Една година. Татко убеди мама да се върне у дома. Или може би я заплаши, че ще се разведе, ако не го направи. Не знам. Отдавна, много отдавна се научих да не задавам въпроси за брака на родителите ми.
Касия също не беше задавала въпроси за любовния живот на баща си, не защото се страхуваше от отговорите, а защото предполагаше, че той не съществува. Майка и беше разбила сърцето му и го беше оставила с дъщеря, която да отгледа. Беше предположила, че тя е била целият свят на баща и.
Наистина трябваше да задава въпроси.
Сега вече беше твърде късно.
– Тази година, която прекарахме тук, Айви я обичаше. Мисля, че най-много и харесваше да е далеч от баща ни.
– Те не се разбират? – Попита Касия.
– Татко е… взискателен. Обича парите толкова, колкото и контрола – каза Едуин. – Той иска Айви да бъде такава, каквато не е. Хвърля и в лицето грешките и това, което смята за нейни недостатъци.
Ирония на съдбата, защото впечатлението на Касия за Айви не беше съвсем различно.
– Той хвърля моркови, на които знае, че тя не може да устои, за да я манипулира, – казва Едуин. – Например искаше да работи като стажант в компанията му, за да се запознае с нея. Каза и, че ако го направи за шест месеца, ще и подари имението, след като се дипломира. Ще видим дали наистина ще го направи. Не вярвам много.
– Значи имението всъщност не е нейно?
– Не юридически. Но всяко лято тя молеше родителите ни да и позволят да дойде и да остане тук. То се превърна в нейно убежище. И по време на гимназията никога не е стоял въпросът къде ще живее, когато дойде в Астън. Това имение е нейно.
– Но ако го иска, трябва да играе играта на баща ти.
Едуин докосна върха на носа и.
– Точно така.
В сърцето на Касия се прокрадна нотка на съчувствие към Айви. Което беше нелепо, като се има предвид малкото им срещи. Но Айви беше оставила Касия сама в продължение на месеци. Те съжителстваха като съквартирантки и нищо повече.
Да се надяваме, че щом Айви разбере, че Едуин прекарва нощите си в леглото на Касия, това няма да се промени.
– Това не отговаря на въпроса ми, – каза Касия. – Можеше и ти да живееш тук.
– Не. – Едуин поклати глава. – Исках да имам собствено пространство.
– Какво е твоето жилище?
Той се наведе по-близо, прокарвайки уста върху ухото и.
– Днес си пълна с въпроси. Сега е мой ред да задам някои.
Касия се опита да скрие напрежението, което скова гръбнака и.
– Добре, – изрече тя.
– Какво искаш да правиш след Астън? – Той се отдалечи с усмивка на лицето си. Явно все пак не беше скрила това напрежение и той я беше пощадил.
– Да си намеря работа.
– Каква работа?
Тя вдигна рамо.
– Всичко в областта на икономиката. Занимавам се с това заради заплатата за няколко години. Вече започнах да търся.
– О, да? Къде?
– В Лондон. Или Мелбърн.
Веждите му се повдигнаха.
– Наистина?
Идеята да бъде на един океан разстояние от миналото си беше твърде примамлива.
– А ти?
– Добър опит, Касия. – Той се претърколи, притискайки я отново. Начинът, по който този мъж се движеше в леглото, беше толкова бърз и сигурен, че тя винаги се изненадваше.
– Вече нямаш право да задаваш въпроси. Била ли си някога в Лондон или Мелбърн?
– Не. – Подобно пътуване е извън сегашния ми ценови диапазон.
– Тогава аз ще те заведа. – Пътуването през целия свят беше нищо за Едуин. – Ще се качим в моя самолет и ще хвърлим монета, за да видим къде ще отидем.
Друг мъж също и беше обещал да я води на вихрени ваканции.
Спирачките изпищяха в съзнанието и.
Касия се изви, за да се измъкне изпод Едуин, и скочи от леглото. Тя побърза да грабне пижамата си от пода и да я нахлузи.
– Какво? – Челото му се набръчка. – Какво става?
– Не можем… Не мога да говоря за пътувания заедно. – Тя отметна косата от лицето си, след което се запъти към банята за връзка за коса. Когато се върна в стаята, Едуин седеше на ръба на леглото, а голите му крака бяха преметнати отстрани.
– Касия…
Тя вдигна ръка.
– Мисля, че трябва да си тръгнеш.
– Изхвърляш ме вече? – Той изпъшка. – Имаш ли това, което ти трябваше от мен тази сутрин?
Тя скръсти ръце на гърдите си.
– Сякаш не си получил същото.
Едуин се изправи и закрачи по пътя и, а голото му тяло беше смъртоносно оръжие. Беше невъзможно да не забележи как пенисът му се люлееше между краката.
– Това е всичко? Споменавам, че правя нещо, което не е чукане или учене, и ти ме изгонваш?
Касия преглътна. Онази сила, която беше усетила преди седмици на закуска, онази, която я караше да трепери, се излъчваше от гърдите му.
– Не мога…
– Какво? Не можеш да помислиш да излезеш от собствената си проклета глава?
– Не мога. – Едуин се приближи още повече, тялото му се извисяваше над нея, докато хващаше брадичката и, преди тя да успее да се измъкне.
– Можеш да обвиняваш за това семейството ми, че не вярваш на сестра ми и каквито и да е други глупости, в които си позволяваш да вярваш, но когато изляза от тази врата, всичко е за твоя сметка.
– Недей. – Не бъди толкова прав. Тя стисна очи, или за да изключи думите му, или своите собствени.
– Ебаси, но ти си разочароваща. – Звукът от скърцането на зъбите му я удари в ушите миг преди устата му да се спусне върху нейната в твърда целувка със затворени устни.
Не би трябвало да и харесва грубото му докосване, но тя се изправи на пръсти, жадувайки за още.
Вместо това той я пусна, за да се отдалечи. Очите му бяха буря от похот и гняв и в този момент тя знаеше, че той ще си тръгне.
Тя се беше превърнала в драмата, за която се беше заклел че не иска.
– Доверих се на някого и той ме съкруши.
– Това вече го разбрах.
Тя преглътна трудно.
– Не мога да направя същата грешка.
– И аз съм грешка.
– Не, аз… може би.
Ноздрите на Едуин се разшириха.
– Искам да кажа не. – Тя подхвърли ръцете си във въздуха. – Не знам. Не знам какво да мисля или как да се чувствам по този въпрос.
– Ти просто знаеш как да бягаш, когато се изплашиш. – Челюстта му се стисна, докато и даваше профила си, загледан през прозореца. Прощалният му удар я накара да се свие на кълбо и да заплаче.
Да, тя знаеше как да бяга. И знаеше как да отблъсква.
От месеци отблъскваше хората. Можеше да обвини за това новия си телефон, но част от причината никой от приятелите и от Хюз да не се обади беше, че тя ги беше изхвърлила от живота си много преди да смени номера си. Веднага щом слуховете започнаха да се носят, тя беше изключила всички.
– Ще ти задам въпроси. – Едуин отново се изправи пред нея и решителността на лицето му накара дъха и да застине. – Ще проверя границите на всеки от вас. Не знаеш как да мислиш или да се чувстваш по този въпрос? Ще го направя кристално ясно. Ще натискам, ще се боря и ще изтръгна на свобода тези истини, които пазиш.
– Едуин…
– Но ти трябва да решиш. Искаш ли ме? Или търсиш някого, когото да чукаш, докато завършиш училище? Защото аз с удоволствие ще те чукам, Ред. Но моят член е всичко, което ще получиш. Така че какво ще бъде, Касия?
Изричането на името и, интензивността на изражението му… това не беше Едуин, който играеше игри. Тя също не искаше да го прави.
– Теб.
Облекчението проряза напрежението в стаята. Разочарованието по лицето на Едуин се стопи, когато той си пое дълго дъх. После протегна ръка и я придърпа към гърдите си.
Тя се срина в него, вдишвайки аромата на кожата му. Сапун, пот и Едуин.
Може би това беше още една грешка. Може би щеше да съжалява за това след час. Но Касия не искаше повърхностен секс.
– Така и не отговори на въпроса ми – промърмори той в косата и.
– Какъв въпрос? – Каквото и да зададеше, тя щеше да отговори. Поне щеше да опита.
– Какво мислиш за играта с дупето?
Тя се засмя и го притисна по-силно.
– Нямам опит.
Едуин закачи пръст под брадичката и, повдигайки лицето и от гърдите си. След това се наведе, като прокара език по долната и устна. Свободната му ръка се уви около талията ѝ и се плъзна под панталоните на пижамата. Дланта му се плъзна по извивката на дупето и, преди пръстите му да се спуснат по-надолу, плъзгайки се през цепнатината и.
Дъхът на Касия секна, когато той вкара пръст вътре и погали вътрешните и стени.
Пенисът му потрепна между тях, възбудата му се втвърди срещу корема и.
– Намокрила си се за мен, нали, красавице?
– Да, – прошепна тя, протягайки ръка между тях към члена му. Тъкмо го беше обвила в юмрука си, когато пръстите му отново се заиграха с нея, потъвайки навътре и навън, разнасяйки влагата през гънките и.
Искаше го в устата си, но преди да успее да падне на колене, пръстът му се издигна, притискайки задния и вход. Касия изтръпна.
Нима тя искаше това? В тялото и се разнесе тръпка, точно като първата им вечер преди две седмици, когато бяха наблюдавали как онази друга двойка прави секс пред „Измяната“.
– Някой ден. Скоро. – Той натисна пръста си по-дълбоко, мускулите и се стегнаха срещу навлизането, после се отпусна и завихри соковете и през пукнатината. – Тази идея ти харесва, нали?
– Аз… – Тя не можеше да се насили да каже „да“, затова кимна.
– Мръсно момиче – промърмори той срещу врата и, докато пръстът му се плъзгаше по клитора и. – Ще ми позволиш ли да те развратя, Ред?
– Да. – Тя се изви в докосването му и раздвижи бедрата си срещу ръката му.
– Сваляй си… – Преди да успее да довърши, телефонът му иззвъня във въздуха.
– Майната му. Игнорирай го.
Касия го стисна по-силно, галейки го, докато той я опипваше. Само че телефонът продължаваше да звъни и в момента, в който спираше, започваше отново.
Едуин изруга и се втурна към нощното шкафче, като стисна носа си, докато отговаряше.
– Сега не е подходящ момент. Ще се обадя… на какво? Не мога да те разбера.
Цветът от лицето му се изчерпа.
– Намали темпото, мамо. Повтори това. Какво стана със Заин?
Назад към част 27 Напред към част 29
