Зодиакална академия – Пробуждане – Свръхестествени хулигани и животни – Част 3

***
Тръгнах нагоре по стълбите до нашия апартамент на четвъртия етаж,
опръскана в кал и бясна като дявол на себе си. Ръцете ми бяха
напъхани в джобовете и бях подгизнала от пороя, който току-що
преживях в продължение на десет пресечки. Чикаго имаше промени в
настроението. Ако не беше вятърът, беше дъждът. Беше септември, по
дяволите, някой хора още правят слънчеви бани в Спрингфийлд!
Потръпнах, студът се стичаше в костите ми и накара всяка една част
от мен да изтръпне, с изключение на болката от загубата на тези пари и
срама, че ни провалих толкова безотказно.
Завъртях ключа си в ключалката и влязох в студиото от четиридесет
квадратни метра с падаща зелена боя от стените и открита тухлена
зидария, която не изглеждаше хипстърска, изглеждаше като
полузавършена творба. Тори беше изпъната на дивана и ровеше в
мобилния си телефон, който имаше назъбена пукнатина в центъра на
екрана. Поне тя си беше осигурила смартфон, аз бях останала с Нокия
от 90-те, която не правеше нищо друго, освен да извършва обаждания
– сякаш за това беше телефонът. Свалих коженото си яке с драматичен
хрип и тя вдигна поглед, извивайки вежди. Лицето й се преобрази,
когато се измъкна от технологичния мозък и скочи на крака.
– Къде беше? — попита тя, объркването блесна от
маслиненозелените й очи, които бяха точно същия нюанс като моите.
Както и всичко друго при нас. Бронзова кожа, устните ни пълни и
широки. Бяхме огледална версия една на друга с изключение на
тъмносините връхчета на косата ми. Може би затова понякога се
подлудявахме.
Хвърлих якето си на пода, без да отговоря, изкушавах се да го
сритам, но Тори си пое дъх, сочейки към мен. Погледнах надолу и
открих, че подгъвът ми е оцветен в червена кръв от инцидента с
оградата.
– Добре съм.- Свалих ризата, и я изхвърлих в торбата за боклук, която
бяхме нанизали на двукракия кухненски плот, който дори не
включваше тостер. Преглътнах гордостта си и се приготвих да кажа на
Тори колко много съм ни подвела. -Реших да си върнем парите от Пийт,
но ченгетата се появиха. Избягах… после изпуснах парите.- Бях толкова
ядосана на себе си, че ударих с юмрук по плота. Нескопосана идиотка .
– Това бяха две бона- ахна Тори.
– Знам.- Затворих очи, срамът ми ме погълна отвътре навън.
Трябваше да бъда спокойна. Трябваше да разбера това. Защото бяхме
толкова прецакани, ако не намерим пари. Бяхме се справили с наема
за няколко месеца, защото бяхме продали единствената ценна вещ,
който имахме, когато напуснахме Пийт. Дамска чанта на Гучи, която бях
забелязала в магазин за намалени стоки, обозначена като копие. Пийт
не знаеше, че това е оригинална чанта, иначе щеше да я вземе в
мазните си ръце в секундата, в която можеше.
– Видя ли те някой? — настоя Тори.
– Да — въздъхнах аз.- Пийт сигурно е поставил камери… или може би
съседът. Кой знае? Това обаче е без значение защото се паникьосах и
сега сме прецакани.
– Никой не знае къде живеем — каза замислено Тори.
– Все пак загубих парите, Тор. – Хвърлих се на износения диван, който
бяхме намерили надолу в една уличка – да, нещата бяха много гадни –
изпъшках. — Как ще платим наема?
Тори кацна на ръба на дивана, удряйки ме по рамото по начина, по
който винаги правеше, за да каже, че ме обича. Тя не беше много от
типа хора които показват чувствата си, но това не означаваше, че те не
бяха там. И въпреки че понякога си пожелавах още няколко топли
прегръдки, тя винаги ми показваше, че се грижи за нас по свой начин.
– Готиното Дарси е, че тази вечер имам да свърша една работа. След
това ще видим.
– Имаш работа?- Вдигнах поглед към нея с надежда , очите ми бяха
широко отворени.
– Да – Тя се ухили, но можех да кажа, че все още е разочарована от
загубата на парите.
По дяволите, само да ги бях прибрала в джоба. Защо винаги бъркам
всичко?
Дъждът се забави до леко рамене, когато вечерта настъпи и стомахът
ми изръмжа за храна, която нямаше да получи.
– Съжалявам- Въздъхнах, докато Тори се взираше през прозореца
към улицата. – Но от това излезе едно хубаво нещо.
Тя ми отправи любопитен поглед през рамо и ме погледна .
– Какво?
– Разтърках четката за зъби на Пийт около тоалетната чиния. По ръба
и всичко останало.
Устата й се отвори, след което тя избухна в смях. Гневът ми най-накрая
изчезна, когато собствения ми смях се присъедини към нейния и
нашият празен малък апартамент се изпълни с нещо хубаво за малко.

Назад към част 2                                                                    Напред към част 4