ТОРИ
От съня ми ме изтръгна дразнещо дрънчене и аз се изправих с рязко
движение, като се намръщих наоколо към непознатата обстановка.
Отново бях будна до късно, говорейки с Дарси за прецаканата лекция
по семейна история, която и беше изнесена от Орион, и се опитвах да
разбера как, по дяволите, трябва да се чувствам от всичко това.
Отметнах червената завивка, изтривайки съня от очите, докато
хвърлях поглед към стаята си. Щеше да отнеме известно време, за да
започна да мисля за това място като за дом. Още по-дълго, за да спра
да очаквам да видя първо усмихнатото лице на Дарси всеки ден. Поне
не ми се налага да търпя веселостта и сутрин, докато се измъквам от
комата, предизвикана от съня.
Макар че докато тази мисъл мина през ума ми, осъзнах, че всъщност
ми липсваше нейното непрестанно сутрешно бърборене и
подсвиркване. Е, може би не подсвиркването . Но определено ми
липсваше чашата кафе, която тя винаги предлагаше, за да ме изкуши да
се разсъня.
Дрънкането започна отново и аз намерих своя Атлас, като щракнах по
екрана, за да изключа алармата. Нямаше начин това да остане. Имах
нужда от нещо с много по-ниска височина, което да ме събужда,
особено ако трябваше да се будя в – проверих часа – шест и половина??
– Какво, по дяволите ? – изсумтях. Виждала съм това време на деня
само ако съм била будна цяла нощ. Никога не ставах от леглото преди
осем и дори това беше рано. Девет беше повече моят стил. Десет
моето предпочитание. Единадесет лукс, който си позволявах през
повечето уикенди… мамка му.
Вчера бях твърде уморена, за да проверя часа, когато алармата ме е
събудила и сега знаех защо.
Излязох от единичното си легло, за което бързо осъзнах, че е най-
удобното легло, в което съм спала, и прокарах пръсти през дългата си
коса, за да изгладя най-лошите заплитания.
Босите ми крака се срещнаха с великолепно топли плочки, които се
нагряваха отдолу. Всичко в къщата на Огъня се стопляше от него и със
сигурност нямах оплаквания от това. Апартаментът, който бяхме
оставили в една от най-скапаните части на Чикаго, нямаше отопление, а
прозорец който пропускаше повече от малко течение. Не очаквах да
оцелея през зимата на онова място. Дори ако единственото добро
нещо в целия този хаос с магическата академия се окаже тази спалня,
все пак си струваше да остана тук.
Карираната пижама която носех, по никакъв начин не беше по моя
вкус, свалих фланеления материал, добавяйки мисловна бележка към
бавно увеличаващия се списък за пазаруване. Бански, пижами, ботуши,
бельо, което да бъде нещо различно от специалните предложения на
Бриджит Джоунс, които ми дадоха, заедно със съвпадащите
изглаждащи гърдите горнища, които очевидно служеха като сутиени. И
сякаш дизайнът на бельото не беше достатъчно отвратителен, те бяха
решили да изберат телесното като цвят. Искам да кажа, имаше ли някоя
жена, чиято кожа всъщност беше онзи ужасен оттенък на анемична
праскова? Защото със сигурност, по дяволите, не се доближи до
бронзовия тон на кожата ми, а ефектът от него върху плътта ми
наистина изглеждаше доста гадно.
Трябваше да говоря с някого за обещаната стипендия и пътуване до
местния мол възможно най-скоро. Не че имах някакви непосредствени
планове да парадирам с бельото си пред някого, но никога не се знае
кога може да се появи някой горещ мъж. И стига той да не беше от
твърде привилегированите, самовлюбени, садистични, опустошително
привлекателни наследници, можех да се изкуша.
За щастие, който и да беше събрал тоалетни принадлежности за мен,
не беше имал такъв ужасяващ вкус като селекционера на бельо, който
можех само да си представя, че е седемдесетгодишна монахиня. Дори
ми беше предоставена чанта за грим, пълна с повече козметика,
отколкото можех да си позволя, преди да дойда тук. Да не кажа, че
собствената ми колекция не беше толкова впечатляваща – гримът беше
едно от най-простите неща, които можех да взема безплатно с пет
пръста в местния магазин. Но беше новост да имам колекция, която
действително беше платена.
Приключих набързо работата по подготовката на моята бойна визия,
готова да се изправя срещу всичко, което ме очакваше днес, зад
безопасността на щедрото количество очна линия и едно червило.
На Атласа прозвуча един-единствен звън и аз го погледнах, когато
изскочи съобщение.
Вашият дневен хороскоп ви очаква, Тори!
Точно това, което чаках – неясен набор от изречения, които може да
се отнасят просто за моя ден, ако изкривя значението, за да пасне на
произволни неща, които всъщност се случват.
Добро утро Близнаци!
Звездите проговориха за вашия ден.
Днес може да се окажете на път да се сблъскате със Стрелец.
Въпреки че тази кавга може да ви донесе спокойствие за известно
време, опитайте се да не забравяте истинските препятствия по
пътя си.
Днешният ден може да ви изпрати спираловидно надолу по
различни пътища, така че бъдете сигурни, че всяко решение, което
вземете, е това, към което искате да се придържате. Каквато и
позиция да изберете да заемете днес, ще хвърли заровете и ще
изземе контрола от ръцете ви.
Завъртях очи, докато хвърлих пренебрежително Атласа настрани, но
той моментално започна отново веселата си мелодия. Пищеше много
силно, по дяволите тези дрънкащи сутрешни глупости. Хванах го,
блъскайки го силно в опит да го спра за постоянно. Усилията ми бяха
възнаградени, тъй като затихна, но също така по някакъв начин успях
да отворя приложението FaeBook.
Още не го бях преглеждала, освен бърз поглед, когато Диего ни каза
за него. Участието в социалните медии намеква, че потребителят има
социален живот, а засега не можех да претендирам за такова нещо тук,
в Зодиакалната Академия. Освен Дарси, аз наистина имах
полуприлични взаимодействия само с няколко студенти и със сигурност
все още не бяхме стигнали до надуването пред камерата правейки си
селфита на този етап от нашата връзка. Не че някога наистина съм била
от този тип момичета.
Превъртях бързо новинарската лента и сърцето ми подскочи, когато
забелязах снимка на голото си дупе, докато стоях в средата на общата
стая след шегата на Дариус за приема. Предполагах, че щеше да е
твърде много да се надявам, че никой не се е сетил да направи снимка,
докато бях изложена така, но прекарах всяка секунда от излагането ми,
опитвайки се да се преструвам, че това никога не се е случвало, но
сблъсквайки се отново с това, накара пулсът ми да се ускори.
Имаше триста и четиринадесет реакции и деветдесет и пет
коментара, а публикацията беше публикувана само преди час.
Погледнах името на ученика, който я беше публикувал. Милтън
Хюбърт. Името не означаваше нищо за мен. Пръстът ми се завъртя над
раздела за коментари. Знаех, че не трябва да го докосвам. По-добре
беше да не знам. Просто трябва да затворя страницата и да забравя, че
дори съществува.
Почуках я. Идиотка.
Милтън Хюбърт: Нещата се нагорещиха по време на изпитанието
в Дом Огън!
коментари:
Маргьорит Хелебор: Изглежда, че нежеланите наследници вече
научават мястото си в дъното на реда за престола. #путки без
косми.
Дамян Евъргил: Искаш да кажеш, че си гола путка или криеш цял
храст под тази плисирана пола, Маргьорит?
Маргьорит Хелебор: Сякаш някога ще влезеш под полата ми, за да
разбереш, Дамян Глупаков.
Дамян Евъргил: Значи нямаш путка. Само с вагина с пуловер.
Маргьорит Хелебор: Затвори си устата, Дамян! #долно копеле
Терънс Бонервил: Ако и двете момичета Вега изглеждат толкова
добре голи, току-що намерих най-новата си фантастична тройка.
Бари Гура: Браво Дамян!
Тайлър Корбин: Следващия път тази, Дариус ще я постави на
колене.
Устните ми се разтвориха в смес от отвращение и възмущение,
докато четях още коментари, в които ме обсъждаха сякаш съм парче
месо. Имаше много язвителни и подигравателни отговори от момичета,
както и много, много непристойни коментари от момчетата. Имаше
повече от едно споменаване на тройка, включващи мен и Дарси, което
накара устните ми да се извият назад. Защо момчетата си мислеха, че
ще е горещо? Ако им кажа да започнат да се чукат с брат си или сестра
си, те ще бъдат отвратени, но тъй като бяхме близначки, това по
някакъв начин прави тази изкривена фантазия да бъде добра?
Бях малко изненадана, когато видях, че никой от Наследниците не
беше коментирал, въпреки че забелязах, че Дариус е реагирал със смях
на коментара, че ще ме постави на колене. Предполагам смятат, че са
много велики за да добавят коментари към публикациите на други
хора.
Пръстите ми се придвижиха над лентата за коментари, докато се
опитвах да реша дали трябва да отговоря или не. Дълбоко в себе си
знаех, че всичко, което кажа, само ще разпали пламъците, но да седя и
да приемам тези глупости просто не бях аз…
Преди да успея да взема решение, публикацията и всички
коментари, които вървяха с нея, изведнъж изчезнаха. На нейно място
проблесна съобщение и през мен се разля облекчение.
Администратор на FaeBook : Напомняме на учениците, че този
сайт за социални медии не е предназначен за споделяне на
порнография.
Милтън Хюбърт, получихте минус десет точки за Дом Огън. В
бъдеще, моля, споделяйте голи снимки само на лични съобщения, а не
на публичната страница.
Примигнах при съобщението. Минус десет точки от дома? Това беше
всичко, което учителите щяха да вземат от момчето, което беше
публикувало моя гола снимка, за да я види цялото училище? И не се
споменаваше за наказание на Дариус за унижението. Само това ли
беше? Всъщност, когато прочетох съобщението отново, разбрах, че
дори не му казват да не споделя тази снимка – просто да го направи
чрез лично съобщение.
Майната им.
Грабнах униформата си от гардероба, като я навлякох възможно най-
бързо, преди да набутам книгите си в чантата. Взех отново Атласа и
докоснах профилната снимка на Милтън Хюбърт, за да мога да го
погледна. Той беше тип мачо, добре сложен с изпъкнали скули и гъсти
вежди, които почти се събираха на челото.
Пъхнах Атласа в чантата си и излязох от стаята, преди да тръгна право
надолу към общата стая.
Никой не ме забеляза, когато пристигнах и погледът ми беше уловен
от голяма група в центъра на стаята. Дариус се беше настанил на
фотьойл до огъня, който очевидно никога не угасва. Черната му коса
беше разрошена по начин, като току-що изнизал се от леглото, което
трябваше да го накара да изглежда като лайно, както беше за
останалата част от населението, но вместо това го правеше да изглежда
адски горещ. Ако не беше такъв задник от клас А, щях да се радвам на
присъствието му в леглото ми. Но такъв, какъвто беше, видът му просто
ме вбеси повече. Една грозна душа заслужаваше да бъде настанена в
грозно тяло.
Момиче с живи кървавочервени коси и крака които продължаваха с
дни, се спусна в скута му и привлече вниманието му с целувка, която
прекоси границата от неудобна в неподходяща, когато тя започна да го
оправя на сухо пред цялата стая.
Бързо прегледах лицата на фен клуба му, докато те все още не ме
бяха забелязали, и дива усмивка дръпна устните ми, когато забелязах
Милтън Хюбърт отляво на групата.
Знаех, че имам много малък шанс да се срещна с когото и да било в
тази стая в пряка битка, но с гневът, горещ и бърз във вените ми, усещах
как силата ми надига глава като бродещ звяр, готов да удар. И с
елемента на изненада, съчетан със суровата бруталност на моята сила,
се надявах да дам урок на този глупак.
За късмет неговият Атлас седеше на масата до него, което
означаваше, че и тази снимка е наблизо.
Магия пламна в мен, когато влязох в стаята и усетих как отрядът на
Дариус насочва вниманието си към мен, но не им отделих и грам
внимание. Погледът ми беше насочен към Милтън Хюбърт и моно
веждите му се повдигнаха изненадано, когато той го осъзна.
– О, хей, ти си Тори, нали? – попита той, но беше пропуснал
възможността да се запознаем, когато беше пуснал моя гола снимка из
целия интернет.
Магията ми се издигна до пръстите ми и се ухилих, когато осъзнах, че
съм призовала вода. Разбира се, имах, какъв по-добър начин да накажа
гладен за огън мазохист от това да му дам леден душ?
Вдигнах ръка и воден порой се блъсна в него, като го събори, отлетя
от стола си и се строполи на пода. Увеличих налягането на водата, която
избухваше от мен, търкалях го по дървения под и го приковах към
стената.
Всички останали от свитата на Дариус скочиха от шок и
червенокоската на практика падна от скута му, докато Дариус също се
изправи. Но за моя изненада никой не се намеси, за да се застъпи от
името на Милтън. Предполагах, че прецаканият им начин на мислене
на феи означаваше, че тези видове разногласия се решават лично и се
опитах да не показвам облекчението си от този факт.
Милтън крещеше нещо докато се давеше от водата, която удари
лицето му, и аз намалих потопа, така че вместо това да се удари в
гърдите му, като се уверих, че съм приковала ръцете му надолу, така че
да не може да насочи никаква магия обратно към мен.
– Изтрий снимката – изръмжах, грабнах атлас му и го протегнах към
него с ръката, която не насочваше магията ми.
Силата в мен мъркаше от задоволство и не можех да отрека
избухването на гордостта, която идваше от това да се държа така.
– Махай се – отсече Милтън.
С едно движение на пръстите си смених водата за въздух и Милтън
беше вдигнат и блъснат в стената изправен от порив на вятъра, толкова
силен, че дори пухкавите му вежди потрепваха от него. Не знаех какво
да правя за това просто използвах цялата мощ на силата си, за да го
обездвижа, но това беше добре за мен. Свърши работата.
Тръгнах напред и натиснах палеца му надолу върху Атласа, за да го
отключа, преди бързо да отворя фотоалбума му и да намеря моята
снимка. Всъщност бяха над двадесет от тях, въпреки че той беше
избрал най-ясната за споделяне във FaeBook и за мой късмет позицията
му в стаята предлагаше само изглед отзад. Изтрих всички, като
проверих два пъти папката с боклука, преди да му хвърля атласа в
краката.
Пуснах магията си и той се препъна напред, вдигайки ръка към мен.
Преди да успее да се съвземе достатъчно, за да ме нападне, аз отново
хвърлих силата си върху него, този път призовах земята, въпреки че не
го бях планирала. Милтън беше плътно обвит в лози, които оживяха,
когато яростта ми се насочи към формата, която дойде най-естествено.
Не знаех какво правя, но магията ми реши така. Лозите приковаха
ръцете му отстрани и обгърнаха устата му, за да се уверят, че той
мълчи. Милтън падна на земята с грохотен трясък и най-накрая оставих
магията си да замре. Силата която усещах натъпкана в мен понамаля
малко, но все още имах много какво да използвам.
– Трябва да се научиш да уважаваш жените – изръмжах аз, устоявайки
на желанието да го ритна, докато той е долу.
Обърнах се и тръгнах към изхода, но гласът на Дариус ме спря.
– Той ми изпрати копия от тези снимки, знаеш ли – каза той спокойно.
Обърнах се, за да го погледна, със стиснати зъби, докато се насилвах
да срещна тъмния му поглед.
Той не направи нищо срещу мен и аз не бях достатъчно глупава, за да
опитам каквото и да било. Може току-що да съм свалила Милтън, но
знаех много добре, че без елемента на изненада не бих могла да го
направя. А Дариус беше съвсем различен вид звяр. Знаех, че шансовете
ми срещу него са под нулата, дори ако се шмугна до него, докато е сляп
пиян и дълбоко заспал.
– Дай и урок, скъпи – изгука червенокосата и аз и отделих момент от
вниманието си. Внезапно лицето и щракна пред мен като снимка на
кучката, която бях видял във FaeBook, докато ровех сред най-гнусните
си хейтъри и се опитвах да слагам имена на лицата.
– Ти си Маргьорит, нали? – попитах аз, като лицето ми ясно даваше да
се разбере, че нейните ъглови черти и надути устни няма да ме
сплашат. – Оправи ли си космите от долу?
Повече от един от зяпачите се засмяха в отговор на това и за половин
секунда си помислих, че Дариус също трябва да потисне усмивка. Но
когато погледът ми отново се спря върху него, бях сигурна, че съм си го
представила. В изражението му нямаше нищо освен отегчен вид и
отвращение.
Очите на Маргьорит пламнаха от гняв и тя направи движение към
мен, но Дариус махна с ръка към нея, като я накара да се отдръпне като
малко бито кученце. Колко жалко. Имаше нужда от разрешението на
татко да си играе с мен, а той не и го даде.
– Значи ще се опиташ да ме накараш да изтрия копията си? – Дариус
посегна, като държеше своя Атлас, сякаш ми го предлагаше.
Сърцето ми затуптя стабилно в гърдите и си поех дъх, преди да
отговоря.
– Задръж ги – казах пренебрежително.- Щом толкова отчаяно се
нуждаеш от материал, за да се възбудиш, и да се погрижиш за нуждите
на момичето.
– Сякаш той ще се възбуди от твоите снимки! – Маргьорит се изплю, а
Дариус се намръщи, явно раздразнен, че няма да се опитам да си ги
върна. В този момент те вероятно бяха навсякъде из училището. Всеки
можеше да запази копия, а аз бях наказал човека, отговорен за
разпространението им. Нямаше смисъл да се опитвам да ловя всяко
копие, така че просто трябваше да се примиря с факта, че тези
изображения бяха там.
– Не се тревожи, Маргьорит – казах аз успокоително. – Не си виновна,
че той се нуждае от тях, за да задвижи двигателя си. Сигурна съм, че
твоят космат храст го прави вместо него, щом започнеш да подскачаш в
скута му.
Маргьорит изглеждаше готова да ми издере очите, но Дариус все
още не и беше дал разрешение да действа.
– Мръсна, курва за два цента! – Изпищя Маргьорит, но Дариус я
преряза, преди тя да успее да продължи с това, което се оформяше
като красиво изпълнение на истерия на злобно момиче.
Топ оценки за създаване на повече приятели, Тори.
– Мога да имам всяко момиче, което харесам. Защо да се
интересувам от разглеждане на снимки с теб? – Изръмжа Дариус ,
дълбокият му тон изпрати тръпки по гърба ми.
Вдигнах ръце в фалшива капитулация.
– Хей, пич, ти си този с голи мои снимки, а не обратното. И не може
да имаш всяко момиче което ти харесва. Защото това е трудно с мен.
Но можеш да се насладиш на фантазията, която създаваш с тези
изображения, защото мога да те уверя, че имаш нулев шанс да се
докопаш до истинското нещо.
Няколко от момчетата се засмяха развеселено, преди бързо да
променят израженията си.
Устните на Дариус се свиха в тънка линия и аз напуснах стаята, преди
той да реши да изгори дрехите ми отново или да ме унижи по някакъв
друг начин. Наистина ли успях да имам последната дума там?
Изтичах надолу по стъпалата с усмивка, която играеше по устните ми
и тръгнах направо към кампуса, преди да се насоча към Кълбото,
където трябваше да се срещна с Дарси за закуска.
Когато пристигнах в огромния бронзов купол, се огледах наоколо,
докато не видях сестра ми да седи на масата, пльосната в средата на
стаята. Беше вляво от огромното огнище, докато любимият червен
диван на наследниците беше отдясно. За момент се зачудих защо, по
дяволите, беше избрала това място, след което забеляза високото
момиче, седнало до нея.
Дарси се усмихна широко, когато ме забеляза, обичайната и
сутрешна веселост беше добре дошло напомняне за всички закуски,
които винаги сме споделяли. Тя ме подкани да се присъединя към нея и
аз се запътих между разпръснатото разположение на диваните и
масите, които изпълваха кръговото пространство.
София и Диего седяха с нея, последният носеше своята запазена
марка шапка-бини и не можах да не се чудя защо му беше позволено
да я съчетае с униформата.
Момичето наш фен се оживи, когато ме забеляза да идвам и
изведнъж бях заобиколен от вълна от стържещи столове, докато хората
от всички околни маси се изправиха на крака.
Все още сядах на стола срещу сестра ми, мръщейки се към групата от
около тридесет студенти, които сега стояха прави и ме гледаха.
Никой от тях не изглеждаше склонен да прави нещо друго, освен да
гледа и аз бавно се отпуснах в стола си, търсейки обяснение от Дарси.
Щом дупето ми се удари в седалката, всички зяпачи също седнаха.
– Какво….
– Аз съм Джералдин Грус – избликна високото момиче и наведе глава,
докато посегна към ръката ми през масата.- И много се радвам да се
запозная с вас, кралица Роксаня!
Отдръпнах ръката си, преди тя да успее да я хвани.
– О, по дяволите, не – започнах аз, но тя отново ме прекъсна.
– Всемогъщото суверенно общество (ВСО) просто иска да се увери, че
ви се предоставя необходимото уважение и учтивост, докато се
ориентирате към завръщането си в света на феите – обясни тя с
енергичен и нежен глас въпреки мускулестата и структура, която би
могла да накара много мъже да тичат след нея. – Ако имаш нужда от
нещо, трябва само да кажеш.
– Добре. – Предложих и усмивка със стиснати устни, преди да вдигна
вежда към Дарси.
Сестра ми се усмихна широко, преди да бутне чиния, която беше
напълнила за мен през масата. Беше отрупана с кроасани и плодове и
аз посегнах към нея със стон на копнеж. Реших, че ще игнорирам
настоящата ни компания в полза на унищожаването на храната.
– Не знам дали ти казвам достатъчно често колко много те обичам,
Дарси – казах аз.
Тя се усмихна, бутайки чаша кафе към мен и аз се спуснах към нея,
въздъхвайки в пълно блаженство.
– Знаеш, че издаваш сексуални звуци над храната си, нали? – закачи
ме София.
– Не е, възможно – възразих аз, докато оставих чашата си и вдигнах
сладкиша към устата си. – В леглото стена много по-високо от това.
Диего изплю кафето си, раздирайки се от кашлица, докато Дарси се
смееше. Джералдин изглеждаше уловена между това да изглежда
скандализирана и усмихната, но мнението ми за нея се повиши, когато
тя се усмихна.
– Твърде много информация, Тори – каза Диего с отвращение, след
като се съвзе, а аз се засмях.
– Мога да тествам тази информация, ако желаеш? – чу се глас зад мен
и София погледна през рамото ми с широко отворени очи.
Преди да успея да се обърна с лице към него, ръката на Кейлъб
кацна на рамото ми, върховете на пръстите му тръгнаха по врата ми.
Рязко се отдръпнах от него и се обърнах с намръщен поглед към него.
– Нека позная, пиявицата също е тук за закуска?- Изръмжах,
опитвайки се да го погледна, въпреки струята страх, която докосването
му предизвика. Шумолене на напрежение премина през тълпата на
ВСО около мен, но те не изглеждаха сигурни, че да се забъркат с
Наследника.
– Изкушаващо. – Кейлъб преметна деликатно косата през рамото ми и
аз многозначително пренебрегнах тръпката, която затанцува по кожата
ми, докато върховете на пръстите му ме галеха.
Той се наведе и аз отказах да трепна, докато устните му докоснаха
врата ми и той вдиша дълбоко. Нямаше смисъл да се опитвам да се
преборя с него въпреки, че много исках, той само щеше да ме притисне
към земята отново пред всички. Докато премислях тази ситуация в ума
си снощи, бях стигнала до решението да се справя с атаките му с
толкова достойнство, колкото мога. Щях да търпя да ме хапе, докато не
разбера как да го спра да прави това. Дотогава бягането или опитите да
се преборя с него само ме караха да изглеждам глупава.
– Но аз все още съм пълен от вчера – въздъхна той, преди да целуне
кожата ми. Трепнах от странния интимен жест и се обърнах, за да го
погледна гневно, докато той остана в пространството на три инча от
врата ми.
– Ако не търсиш кръвта ми, тогава защо си още тук? – попитах ледено,
приковавайки тъмносините му очи с моите.
– Просто не исках да си мислиш, че съм те забравил – измърка той,
потупвайки ме по врата, сякаш съм добър домашен любимец. – Дръж я
топла за мен. Ще ви оставя с изменниците да се нахраните.
Кейлъб се отдалечи и ние изпуснахме колективно дъх на облекчение.
– Почти очаквах той да преобърне масата за закуска или нещо
подобно – измърмори Дарси, докато гледахме Кейлъб да си пробива
път между претъпканото пространство. Всички се отдръпнаха за него.
Някои хора дори наведоха глави в знак на уважение. Какво, по
дяволите, става тук?
– Не мисля, че това е в неговият стил – измърморих аз. – Той просто
иска да се страхуваме от него. За да ни напомни, че сме оставени на
неговата милост.
– Да се надяваме, че ще получим възможността да дадем на четката
му за зъби лечението на Пийт – предложи Дарси и аз се усмихнах.
– Какво означава това? – попита Диего. Той и София на практика се
бяха свили в сенките, когато наследникът на Земята пристигна, но едва
ли можех да ги виня. И аз не бих избрала да бъда на радара му, като се
има предвид изборът.
– Бих искала само да я потопя в тоалетната, това е всичко. – Дарси
невинно сви рамене.
София отвори уста, като изглеждаше несигурна дали да се смее,
докато Диего се засмя, преди бързо да огледа дали някой не е чул.
Излапахме закуската си като глутница гладуващи зверове и не можех
да не се чувствам щастлива от храната на това място. Месеците на
оцеляване с основни продукти и основни ястия оставиха много да се
желае, а готвенето в Кълбото беше изключително. Ако не внимавах,
знаех, че ще напълня доста бързо.
Когато звънецът прозвуча, за да ни каже да стигнем до първия си
клас за деня, Дарси и аз се сбогувахме с новите ни приятели и ВСО и се
отправихме към първия ни урок за водни елементи.
Джералдин ни беше казала, че ще бъде в нашия клас, но за наш
късмет тя беше забравила нещо в стаята си, така, че не се наложи да
ходим до там с нея.
След сблъсъка на Дарси с Наследниците снощи, можех да кажа, че не
очакваше с нетърпение да вземе час с някои от тях, но нямаше какво да
направим по въпроса. И поне този път щяхме да се изправим срещу тях
заедно.
Следвахме указанията на Атласа на Дарси, който ни отведе на запад
от територията. Започнахме да следваме криволичещ поток, преди да
преминем през каменен мост в зона, изпълнена с бълбукащи потоци,
езера и люлеещи се тръстики. Пътеката, криволичеше между различни
източници на вода, и звукът от капене и бълбукане изпълни въздуха
заедно с тежък слой влага, който се наслои върху кожата ми.
Минахме покрай Дом Вода на езерото и аз с интерес разгледах
плаващия остров, съставен от стъклени шушулки. Имаше символ над
входа, който спираше всеки без Елемента на водата да влезе, но това
нямаше да ни спре. Желанието да разгледам сградата ме изпълни и аз
я оставих за по-късна експедиция.
Пътеката продължаваше, минавайки по още мостове с железни
парапети и мъх, полепнал по каменната зидария.
В края на пътеката се озовахме да гледаме водопад, който пада
върху търкаляща се скала. Пътеката изчезна под нея и аз погледнах
объркано Дарси.
– Това някаква грешка ли е? – измърмори тя, като отново погледна
картата на своя атлас. Мигаща звезда показваше, че стоим точно пред
класната стая, но тук нямаше нищо освен водопада.
– Елате момичета, няма време да се забавлявате. Останалите от
вашия клас вече са вътре – прозвуча дълбок глас зад нас и аз се
обърнах, за да открия мъж, крачещ към нас. Въпреки че „мъж“ не беше
точната дума, която да го опише. Носеше само чифт супер малки черни
шорти, за да прикрие дрънкулките си и всеки сантиметър от оголеното
му мускулесто тяло беше покрито с преливащи сини люспи.
Той пристъпи към нас, като сложи ръка на всяко от раменете ни,
докато ни гледаше надолу.
– Аз съм професор Уошър – каза той любезно. – Притеснявате ли се за
класа днес?
– Аз малко – признах, веднага се чудех защо съм била толкова
откровен с този непознат. Мястото, където кожата му се срещна с моята
под тъканта на униформата ми, беше топло и странно успокояващо и
леко изтръпна при признанието ми.
– И как се приспособявате, момичета? Чух, че другите наследници ви
затрудняват малко? — каза той и загриженост пронизваше гласа му.
Бях толкова изненадана да чуя, че един от учителите признава
ужасното поведение на другите ученици, че дори не знаех как да
отговоря, но Дарси все пак ме изпревари.
– Те са ужасни – призна тя, а гласът и леко се понижи.- Това е толкова
нечестно ако го погледнеш, ние сме били прецакани в живота който
познаваме и сме се борили сами. След това ни довеждат на ново място
което не познаваме в което трябва да намерим дом и спокойствие. Но
още от началото на това трябва да се справяме с четиримата …- Дарси
замлъкна, изглеждаше така, сякаш ще заплаче и аз усетих, че моите
очите се пълнят със сълзи.
– Да, да – каза професор Уошър, докато ни дърпаше в прегръдка.
Трябваше да се почувствам странно да прегръщам учител, който
носеше стегнати по кожата, малки бански и люспи, покриващи плътта
му, но беше странно успокояващо.
Притиснах буза към голите му гърди, докато издишах дълбоко,
изпускайки цял куп мъка, която се натрупваше в мен от пристигането
ни.
Усещах странно дърпане в гърдите си, сякаш използвах запасите си от
мощност по някакъв начин, но това нямаше никакъв смисъл.
Дарси стисна здраво професор Уошър до мен и аз се усмихнах на
изцапаното и от сълзи лице, когато тя ме погледна.
Силен смях ме привлече към себе си и професор Уошър ни пусна с
усмивка. Макс Риджъл ни гледаше с много развеселено изражение на
лицето и бузите ми се изчервиха от срам, когато осъзнах, че току-що ни
беше видял да се гушкаме с почти голия си професор. Какво, по
дяволите, току-що стана с нас? За да влоши нещата, Дариус Акрукс се
разхождаше зад него, лицето му се разтегна в усмивка, когато погледът
му се насочи към нас .
– Благодаря за това, момичета – каза професор Уошър с леко
подигравателен глас. – Всеки път, когато имате нужда от рамо, на което
да поплачете, можете да дойдете при мен.
Намръщих се объркано, когато чувството за безопасност и топлина от
прегръдката му ме напусна и изведнъж осъзнах, че прегръщах полугол
непознат насред пътеката.
– Какво беше това? – попитах аз, като бях сигурна, че току-що сме
станали жертва на нещо, но не бях сигурна на какво.
Професорът само се засмя, разделяйки водопада с вълна от магия,
докато се насочваше под него, оставяйки ни насаме с Макс и Дариус.
– Вие двете наистина не знаете нищо за нашия свят, нали? – попита
Дариус, отвращението му от този факт беше ясно. – Как можете да
очаквате да управлявате хора, за които не знаете нищо?
Намръщих се на Дарси объркано. Всички тези приказки за
наследници и рождени права и претенции за власт бяха страхотни, но
всъщност никой не ни беше попитал какво искаме ние.
– Професорът е сирена също като мен – обясни Макс с тон, който
предполагаше, че говори с две деца. – Ние черпим енергия от нашите
домакини, като се храним с техните емоции. Така че не бих се чувствал
смутен от това, че го е грижа за вас. Той току-що източи цяла камара от
силата ви, докато изплаквахте малките си очички за него.
– Крадеш магията на хората, като изсмукваш болката им? – попита
Дарси.
Свих ръце пред гърдите си, чувствайки се леко стъписана от това,
което току-що ни се случи.
– Всяка емоция ще го направи, стига да поддържаме физически
контакт. – Той пристъпи внезапно и аз се напрегнах, когато той протегна
ръка, за да хване ръката на Дарси. Тя се опита да се отдръпне, но той я
държеше здраво. – Много харесвам вкуса на страха – каза Макс мрачно,
докато очите на сестра ми трепнаха несигурно.
– Махай се от нея – настоях аз, но той не ми обърна внимание,
премествайки хватката си върху нея, така че ръката му докосна гърдите
й за момент.
– Похотта също ще свърши работата – добави той с усмивка.
– В сънищата ти – отсече Дарси и отдръпна ръката си.
Двамата Наследници започнаха да се смеят, когато се обърнаха от
нас, насочвайки се към пространството под водопада, разделяйки
бликането на водата с магията си, точно както направи Уошър.
– Уф, това е гадно – измърмори Дарси, потривайки длани по ръцете
си, сякаш все още се опитваше да прогони чувството от прегръдката на
нашия професор.
Пристъпихме към водопада и аз вдигнах ръце с надежда, опитвайки
се да накарам водата да се раздели по моя команда. За миг нищо не се
случи, след което изведнъж струя вода се блъсна в нас. Изпищях от
изненада и отскочих назад, докато спрях да се опитвам да впрегна
магията.
Водопадът възобнови нормалния си ход и аз се обърнах към Дарси,
смеейки се, когато забелязах колко е подгизнала.
– Е, това май ми става навик – каза тя тъжно.- Може би ще го направя
своя запазена марка.
– Това определено е някаква промяна – съгласих се аз, като махнах
мократа коса от очите си.
– Ще пробягаме ли, тъй като и без това вече сме подгизнали? –
предложи тя.
– Може – съгласих се аз и й подадох ръката си.
Тя ме хвана за ръка с усмивка и ние хукнахме под водата заедно,
крещейки, докато бяхме облени със студения водопад. Излязохме в
една пещера от другата страна и аз освободих Дарси, като се
насочихме към осветения участък в далечния и край.
Професор Уошър ни чакаше, докато се измъквахме от пещерата в
подгизналите си униформи.
– Минус пет точки за Огън и Въздух, защото не успяха да преминат
през водопада. Ще бъде същото всеки път, когато вие двете не успеете
да стигнете сухи до моя клас. Въпреки, че тези прозрачни ризи ще
дадат на момчетата нещо или две, които да разгледат…”
Извих вежда към него. Оказа се, че г-н Лепнещо – Докосване не е
човек за истински емоционални връзки. Той беше взел това, което
искаше от нас и беше изпаднал направо в режим на перфектен кретен.
Донякъде ми напомни за няколко момчета, с които излизах, които
изглеждаха страхотни през цялото време, когато се опитваха да ми
влязат в панталоните и след изгрев слънце се оказваха направо
задници. Бележка за себе си, без повече емоционални дарения за
Сирена Дядката.
– С някаква причина ли се взираш в мен? – попита той. – Защото, ако
искаш още една гушкане, аз съм за това.
– Ъ-ъ-ъ-ъ, не благодаря — казах аз, без да си направя труда да скрия
отвращението си, когато Дарси се отдръпна до мен.
Устата на Уошър се изпъна в тънка линия.
– Е, тогава, ако не се преоблечете веднага и не сте в басейна след три
минути, това ще бъде по още пет точки от всяка.
Забързахме покрай него, влизайки в една врата отляво, която водеше
към женската съблекалня. Няколко момичета излизаха, когато
влязохме и аз ускорих темпото си, когато осъзнах, че сме последните.
Отново чанти окачени на куките с нашите тренировъчни екипи, които
ни очакваха и аз бързо смених мократа си униформа за наситено син
бански със символа Вода, поставен на кръста. Имаше дълбоко деколте,
което показваше много повече, отколкото изглеждаше подходящо за
уроци и седеше високо над бедрата ми, както и разкриваше голяма
част от дупето ми.
– Мислиш ли, че професорът е избрал тази униформа? – попита
Дарси, сбърчи нос от отвращение, докато се опитваше да покрие
гърдите с косата си.
– Мисля, че не съм носила бански с по – малко плат – съгласих се аз.
– Тридесет секунди! – Гласът на Уошър дойде отвън и ние излязохме
от съблекалнята, преди той да успее да ни отнеме още точки.
Забавих се, когато излязохме навън. „Басейнът“ всъщност беше
огромна площ, пълна с кристално синя вода, осеяна с пещери, острови,
мостове и дори пързалки. Изглеждаше като нещо от луксозна
ваканционна брошура и въпреки това изглеждаше странно естествено,
покрит с яркозелени растения и дървета, които се люлееха около брега.
Професор Уошър стоеше във водата, а сините му люспи блестяха
влажно, докато обикаляха пищялите му. Първокурсниците бяха
наредени покрай пясъчен бряг пред него и ние побързахме да се
присъединим към тях, когато той започна да говори.
От другата страна на басейна по-големите ученици се упражняваха
да владеят водната си магия и аз ги гледах как стрелят един срещу друг
изблици с течност и създават фигури, които танцуват по повърхността.
Джералдин ни забеляза и се поклони толкова ниско, че лицето и се
оказа под водата. Не бях сигурна дали да се смея или да настръхна и
бързо върнах вниманието си към професора.
– Днес ще се съсредоточим върху изграждането на вашето разбиране
за нашия елемент – каза Уошър. – В много отношения водата е най-
непредсказуемият и променлив от всички елементи. Когато е подложен
на различни температури, той може да варира от твърдо през течно до
газообразно състояние и всяка от тези форми може да се използва по
множество начини. – Той започна да обяснява различните начини, по
които тези форми могат да бъдат използвани, но вниманието ми беше
привлечено от две фигури, които се качиха на скала в задната част на
басейна.
Скалата беше отвесна и камениста и не можех да разбера как успяват
да я изкачат. Побутнах Дарси като ги посочих и на нея леко смръщвайки
лице, докато гледахме как Макс и Дариус стигат до върха. Дори от това
разстояние можех да разбера, че техните бански костюми оставяха на
въображението толкова много, колкото и нашите, а тесните бански
прилепваха към плътта им по неприличен начин, което даде на
въображението ми много идеи. Идеи, базирани на фантазията ми, че
имат достойни неща и не са напълно отвратителни.
Те застанаха на върха на скалата и започнаха да се борят помежду си.
Сърцето ми се разби при мисълта, че се бият толкова близо до ръба и
не можех да откъсна погледа си, докато чаках да видя какво ще се
случи.
– Ще паднат – въздъхна Дарси.
– Може би ще ни направят услуга и ще се наранят достатъчно, за да
бъдат принудени да напуснат Академията – пошегувах се аз.
Докато гледахме, Макс успя да вземе надмощие, като удари рамото
си в стомаха на Дариус и го накара да се препъне назад. Той изгуби
опора на ръба на скалата и падна, ръцете му се въртяха, а от устните му
излизаше смях. Той някак успя да се преобърне, така че първо удари
крака във водата, изчезвайки под повърхността със силен плясък.
Секунда по-късно Макс скочи и също се гмурна от скалата. Той влезе
във водата като олимпийски шампион, едва разплиска водата и
нямаше как да не бъда впечатлена.
Вниманието ми беше приковано от първокурсниците, когато
започнаха да се движат в плитката вода и аз и сестра ми побързахме да
ги последваме.
Беше изненадващо топло и аз се усмихнах, докато влизах във водата,
прокарвайки върховете на пръстите си по повърхността, докато силата
ми забълбука към течността, която ме заобикаляше.
Не бях сигурна какво точно трябваше да правим, след като оставих
вниманието ми да се отклони, но бях повече от готова да започна.