ДАРСИ
Тинг-алинг-алинг.
Претърколих се с широка прозявка, посегнах към моя Атлас със сънлива усмивка. Птиците пееха отвъд прозореца, леглото сякаш прегръщаше всеки сантиметър от тялото ми и утрото ме зовеше.
Щракнах върху хороскопа си с очаквание. Последните ми два бяха дяволски точни и този път исках да опитам да внимавам за предупредителните знаци. Ако можеха да ми помогнат да избегна нова среща с Наследниците, за това трябваше да чета между редовете.
Добро утро Близнаци!
Звездите проговориха за вашия ден.
Тъй като светът около вас изпада в хаос, вие ще трябва да останете бдителни и да позволите на стабилния път на слънцето да ви държи на земята. Може да изглежда много за приемане, но се справяте по-добре, отколкото си мислите.
Внимавайте с хората около вас. Дори и най-дружелюбните кучета могат да хапят.
Прочетох го няколко пъти, след което проверих разписанието си. Днес имах подобряване на формата с върколаците. Едно предположение от кого трябваше да се притеснявам да ме ухапе…
Станах от леглото, взех душ и се облякох в униформата си за деня. Когато се върнах в спалнята, от кулата се разнесе шум от гласове и стъпки.
Метнах чантата на рамото си, след което видях скиците, които бях направила снощи на бюрото си. Те бяха само от територията и сградите в Зодиак, но аз винаги съм била прекалено стеснителна за изкуството си. Дори на мен ми беше неудобно да ги гледам. Напъхах ги в едно чекмедже и излязох от стаята си, като бързо я заключих, преди да тръгна по стълбището.
Студентите тичаха наоколо, някой изглеждаха напрегнати, други бърбореха развълнувани. Всички се отправяха надолу, сякаш току-що бяха напуснали нещо важно в общата стая. Любопитството ме надви и аз се запътих нагоре, въпреки факта, че винаги избягвах да се мотая там. Тъй като снимката, на която изглеждам така, сякаш съм загубила спор с канализацията, стана виртуална, се опитвах да се направя възможно най-невидим за четиримата ходещи и говорещи гадняри, които управляваха това училище. Но не исках да се крия вечно.
Когато пристигнах в кръглата стая от сив камък, пълна с кремави дивани и фотьойли, погледът ми падна върху голям екран на едната стена. Репортер с дълга тъмна коса предаваше събитие, случило се вчера вечерта в град Тукана.
“-Тялото е открито от студент на Зодиакалната академия, чието име се пази анонимно. Точно тази сутрин ръководителят на Бюрото за разследване на феите потвърди, че виновникът за убийството е нимфа, която в момента все още е на свобода. Жителите на Тукана трябва да бъдат особено бдителни по време на тъмните часове и да докладват на FIB за всяко наблюдение на съществото. Убитата фея се казва Ферис Пайк и имаше два елемента: огън и земя… Телевизорът изгасна и аз се намръщих, а сърцето ми биеше, когато Сет се изправи от кръга столове пред него. Кайли скочи до него, докато той хвърляше дистанционното на седалката си. Имаше притеснен вид и когато Кайли се опита да хване ръката му, той я избута. Претича през стаята, без да ме погледне, като изчезна по стълбището с бърза крачка.
Кайли хвърли слънчевата си коса през рамото, за да се присъедини към няколко момичета от Въздух.
— На кого му пука изобщо за някакъв старец? — изпъшка тя на приятелката си, отваряйки огледалото, за да провери отражението си с кукленско лице.
Някой докосна ръката ми и се сепнах изтръгвайки се от мрачните си мисли, като се обърнах видях там Диего. Той ми даде лаконична усмивка.
– Чу ли?- попита той.
– Да, но…- прехапах устни виновно.- Какво е нимфа?
Той леко се засмя, хвърляйки поглед през рамото ми към Кайли и нейната банда прекрасени барби, преди да ме повлече към изхода.
Не отговори, докато не слязохме по стълбите, далеч от любопитни уши.
– Нимфите са друга раса. Те живеят в сенките на феите. И са наши врагове.
– Защо? — прошепнах аз, усещайки, че този разговор се нуждае от тих глас.
– Защото…- Той хвърли поглед през рамото си, след което преметна ръката си през моята, за да ме привлече по-близо.- Нимфите не се раждат със стихийни сили. Но ако убият фея, те поглъщат цялата им магия. Всяка последна капка и след това могат да я използват срещу нас.- Очите му гледаха към мен, без да мигат, докато ми казваше тази новина.
– Това е…- Нямах думи, така че просто поклатих глава.
– Да.- Той кимна.- Страшно. И това означава, че нимфите винаги са опасност. Те жадуват за магия дори повече от вампирите. И знаеш ли как я вземат?
Устата ми пресъхна, когато поклатих глава.
– Те имат дарбата на сенките, способни да източат силата на фея. Правят го с помощта на сонди…ноктите им растат дълги и се забиват право в сърцата на феите и изсмукват цялата им сила.- Диего изглеждаше доста очарован от идеята за това, но на мен ми се доповръща.
– Онази жена в новините каза, че студент е намерил тялото – казах аз с ужас.
Диего кимна бавно.
– Да, обаче няма да кажат кой. Предполагам, че в момента му премахват паметта. Кой би могъл да забрави подобна гледка, нали знаеш? Това би те побъркало напълно.
– Премахването на памет е нещо нормално ли?- Изсъсках аз, а гърдите ми се стегнаха от тази идея.
Диего отново се огледа, като още повече понижи гласа си.
– Не точно. Това е напреднала принуда. Принуждавайки феите да забравят. Това е напълно незаконно, но има много теории на конспирацията за FIB, които казват, че го правят тайно.
— И ти им вярваш? предположих.
Той ми се ухили.
– Ако знаеш колко кофти неща, се случват в правоприлагащите органи, и ти би повярвала. И не само във FIB Дарси, също и в това училище. Има дори слухове, че някои от преподавателите практикуват тъмна магия тайно.
Умът ми се завъртя, когато излязохме от кулата и слънцето ни огря, въздухът беше хладен, а облаците бяха редки.
— Имаш ли таро тази сутрин? — попита Диего, сменяйки темата, докато се отправяхме към Кълбото за закуска.
Кимнах, а погледът ми се вкопчи в Сет който вървеше отпред. Групата му от последователи беше около него, прекарваха ръцете си по гърба му и го стискаха с пръсти.
– За какво е цупенето?! – той не отговори.
Когато пристигнахме в Кълбото, той се отдалечи от тях, насочвайки се към Дариус, Макс и Кейлъб, които вече бяха на обичайния си диван, заобиколени в кръг от развълнувани фенове, които тичаха напред-назад из столовата, за да им донесат храна и кафе. Наследниците почти не им обръщаха внимание, четиримата изпаднаха в напрегнат разговор, когато Сет се присъедини към тях.
— Дарси? Диего ме бутна и аз отместих поглед от тях.- Идваш ли?- Той посочи новото ни място в центъра на стаята. Джералдин беше отрупала масата с храна, която изглеждаше подходяща за крал Артур и неговите рицари. Подтиснах стон при вида на събралото се там Всемогъщо суверенно общество. Тори активно се опитваше да избегне разговор с тях, като въвличаше София в безкрайно бърборене.
Кимнах, следвайки Диего, за да се присъединим към тях, а човекът, който седеше до Тори, скочи от мястото си и се поклони ниско.
— Поддържах го топло за вас, ваше величество.
– Добре, благодаря – казах, усмихвайки се, докато се опитвах да прикрия неудобството си.
Джералдин се нахвърли върху мен, преди дупето ми да докосне стола.
– Кроасаните изстиваха, така че донесох още една партида от кухнята. Тя поднесе купчина от тях под носа ми и сладкият, приятен аромат беше твърде добър, за да го пропусна.
Взех един с думи на благодарност и Джералдин забърза към мястото си срещу нас. Диего беше седнал на стол до София, но рамото му беше здраво притиснато от едно грамадно момиче, което изглежда имаше намерение да остане там, където е… Той открадна кроасан от купчината на Джералдин, докато тя говореше с едно момиче до себе си с тих шепот.
— Чухте ли за атаката на Нимфата? — попита София с изпъкнали очи, когато се наведе напред, за да ме погледне през масата.
— Да — казах аз, хвърляйки поглед към Тори. — А забелязали ли сте колко странно се държат Наследниците тази сутрин?
– Всички са разстроени – каза София.
Тори хвърли поглед през рамо към четирите момчета със свити вежди.
— Не, Дарси е права. Нещо става с тях.
— Те са наследници — каза Диего с пълна уста с кроасан.- Те трябва да се интересуват от убийствата на нимфите, това е тяхна работа. Или поне ще бъде, когато управляват.
София изрази съгласието си и аз кимнах, преценявайки, че има смисъл, но се чудех дали това означава, че Тори и аз също ще се очаква да се интересуваме от това.
Напрежението в стаята беше изключително високо, докато хората обсъждаха мистериозния ученик, който беше открил тялото.
Момичето, с което Джералдин говореше, сякаш беше напълно съсипано заради атаката.
– Случва се отначало, точно като…
– Шш!- Джералдин изсъска, хвърляйки поглед към нас. Тя се засмя насила, когато хванах погледа и, след което грабна ръката на приятелката си и я извлече от масата.
— За какво ставаше въпрос? — попита ме Тори и аз поклатих глава объркано.
– Хей, Вегас!
И двете вдигнахме очи аз забелязах огнения задник едновеждия Милтън Хюбърт, стоящ на маса, заобиколен от група студенти, която го гледаше развълнувано.
– Разсъблечете се една друг.
Принудата му се блъсна в мен и аз изпищях от ужас, когато Тори и аз се насочиха една към друга. Диего скочи от стола си, заставайки между нас, преди дори да сме се доближили до извършването на подлата постъпка.
– За кралиците!- Джералдин изскочи от тълпата, скочи на един стол и изстреля водна ракета към Милтън толкова бързо, че изобщо не беше готов за удара. Той прелетя до половината на стаята и се блъсна в група първокурсници, като бутна няколко от тях на пода.
Принудата изчезна от тялото ми, когато смях отекна в стаята. Потръпнах, отдръпвайки се от Диего.
– Трябва да спрем това да се случва – изпъшках аз, а Тори фиксираше Милтън със смъртоносен поглед, докато той се връщаше навъсен и мокър при приятелите си. Наследниците едва вдигнаха очи, за да погледнат драмата, все още затънали в напрегната дискусия.
– Ще ви науча да се защитавате – извика София, а очите и блестяха.- Ще започнем тази вечер и ще прекараме всеки миг, който можем, докато го научите.
– Благодаря – въздъхна Тори и аз и се усмихнах с благодарност. Е, това беше нещо.
***
Докато се отправихме към класа по Таро в Меркурийната Зала, сърцето ми все още биеше от целия адреналин на сутринта. Залата беше само на няколко метъра от Кълбото и скоро пристигнахме до изглеждаща като в древността сграда с високи стени, изрисувани със стенописи. Единият изглеждаше като човек, висящ на дърво, а другия като шут. Насочихме се към мрачния интериор с избелели каменни стени, слабото осветление придаваше на мястото страховито усещане. Тъмно стълбище водеше надолу към друг етаж и сребърен знак ни насочи към Таро.
– Баба ми беше четец на Таро – каза София, докато следвахме другите първокурсници надолу по стръмното стълбище.- Тя ме научи на картите, но никога не станах толкова добра в това.
– Толкова ли си слаба като фея, че даже и това не можеш? — попита Кайли, блъскайки я с рамо докъто минаваше покрай нея и отметна косата си, за да удари София в лицето.
Тори се намръщи в тила на Кайли, когато София наведе глава, а бузите и се зачервиха. Диего сложи ръка на гърба й и тя го погледна с лека усмивка.
Погледнах ядосан след Кайли. Кучка.
— Влизайте — извика дрезгав глас отпред.
Мъглива лилава светлина ни поведе напред и скоро пристигнахме в огромна стая, която приличаше на изба. Кръгла дървена маса изпълваше почти цялото пространство в центъра на масата имаше голяма дупка. В центъра на ринга който представляваше масата беше висок мъж с дълги сиви мустаци, които висяха точно над брадичката му. Бадемовите му очи бързо се спряха върху нас и проблясък в погледа му ми каза, че знае точно кои сме. Но, кой ли незнаеше?
– Седнете – инструктира той, докато се движехме около ръба на масата и четиримата се разбързахме да седнем заедно.
– Аз съм професор Аструм и днес ще направим въведение в Таро: разказването на съдбите чрез мистичните карти на звездите.- Той бръкна в джоба на блейзъра си от туид и извади колода карти, разпръсквайки ги между пръстите си с перфектно умение.
Хвърли ги във въздуха, като махна с ръка, така че те се разпръснаха в широк кръг около него от мистичен вятър, като изображенията бяха обърнати към класа. Те започнаха да се въртят в бавен кръг и аз очаровано гледах всяка една от картите.
Професорът прекара първата половина на урока, назовавайки всяка от двадесет и едната карти и описвайки тяхното значение. Държах моя атлас подпрян на бюрото си и бележките ми се простираха около изображенията на всяка от картите, очарована от всичко, което научавах.
София знаеше всички наизуст и Аструм я караше неведнъж да обясни значението на всяка карта. Може да си мисли, че е слаба в това, но ми се струваше, че е експерт. Умът ми беше претоварен, когато най-накрая професора ни позволи да направим прогноза. И не можех да си спомня коя карта какво означаваше освен няколко от тях.
Аструм раздаде колодите и ни раздели на двойки. Обърнах се към Тори, докато тя разбъркваше тестето ни и ги поставяше във ветрило между нас, както беше инструктирал професорът.
– Това е, сега един от вас избира карта и я тълкува, използвайки бележките си – каза Аструм, завъртайки единия край на мустаците си около пръста.
— Искаш ли да опиташ първа? — попита Тори и аз свих рамене, като бавно преместих ръката си над картите, както ни беше учил професорът.
Когато усетих инстинктивно изтръпване в пръстите си, извадих картата, над която се намираше ръката ми.
Обърнах я, а Тори се наведе по-близо, докато я гледахме. Върховната жрица. Тя седеше на златен трон, тялото и беше облечено в сини одежди с воал върху лицето.
— Какво означава това? — попитах аз, прелиствайки бележките в моя атлас.
– Е… това означава…- Тори превъртя собствените си бележки.
София притисна рамото ми и се наведе да погледне картата ми. Тя ахна рязко и аз се обърнах към нея уплашено.
– Какво?- настоях аз.
Тя поклати глава извинително, измъквайки картата от ръката ми.
– Това означава, че някой е нечестен с теб или укрива информация.- Тя обърна картата, след което ме хвана за ръка, и я постави на дланта ми.- Какво чувстваш? — прошепна тя, а тонът и накара врата ми да настръхне.
– Ъммм…- Погледнах към Тори, която се опитваше да не се смее.
— Какво искаш да кажеш, София? Изсъсках, опитвайки се да отдръпна ръката си, но тя беше странно силна за толкова слабо момиче. Няколко други студенти се обърнаха да гледат и бузите ми почервеняха.
Погледнах към Диего за помощ, но той гледаше мрачно собствената си карта. Смърт.
– Затвори очи и го почувствай- настоя София.- Понякога картите могат да ви дадат представа за кого се отнасят.
Затворих очи и чух Тори да цъка с език с недоверие. Но трябваше да имам отворен ум. След като хороскопите ми изглеждаха по-точни всеки ден, как бих могъл да отрека, че и това е възможно?
Фокусирах се върху картата, гърбът и се охлаждаше срещу нагрятата ми длан.
Светлината танцуваше в краищата на зрението ми и шумът в стаята изведнъж изчезна. Странни шепоти замениха звука на моите съученици, но не можах да уловя нищо, което казваха.
Кръвта ми стана ледено студена, когато изпитах най-странното усещане, че ме наблюдават. Беше като вчера в Плачещата гора. Очи вперени в мен. Тъмнината ме притискаше. Тогава огън облиза краката ми и се затвори наоколо, изгаряйки, горещ, изгарящ…
– Дарси!- Тори ме разтърси и очите ми се отвориха. Тя ме погледна уплашено и аз открих, че устата ми е отчайващо пресъхнала и потта се стича по челото ми.
Стаята беше притихнала и всички погледи бяха вперени в мен. Професор Аструм се приближи.
— Картичката показа ли ви нещо, госпожице Вега?- Погледът му беше пълен с надежда.
Кимнах, след което поклатих глава. Защото не е като да видях нещо. Не точно.
– Беше по-скоро усещане.- Потръпнах, разтривайки пръсти един в друг, докато топлият въздух гъделичкаше дланите ми.
– Какво чувство? — попита София с драматичен тон.
– Просто усещането да си… наблюдаван. И изведнъж лумна пожар.- Не ми хареса вниманието на цялата стая върху мен и видях Кайли да се навежда към тъмнокосата си приятелка Джилиан, обхвана устата си с ръка, докато и шепнеше нещо. И двете изпаднаха в тих кикот, а врата ми се нажежи от раздразнение.
Професорът се намръщи, насочвайки останалите ученици да се върнат на работа. Изпитах облекчение, когато всички се върнаха към разговора помежду си. Аструм се приближи гледайки картата ми.
— Мога ли да хвана ръката ви за момент, госпожице Вега?- Той протегна ръка с дълги и въртеливи пръсти. Колебливо хванах дланта му и очите му станаха празни, а раменете му се отпуснаха.
Хладната хватка на ръката му беше силна като желязо и не мислех, че ще мога да извадя моята, ако се опитам. Аструм ахна, пускайки ме, докато се запрепъва назад с изражение на ужас на лицето си.
– Какво става? — попитах аз, без да ми хареса колко блед изведнъж изглеждаше.
Той прочисти гърлото си, изтупвайки тъмните си дрехи. Понижи гласа си до смъртоносен шепот и се наведе по-близо.
– Пази се от враговете си, момиче. Те са направени от огън и сянка.- Той се обърна, за да помогне на друга двойка ученици, докато аз бях оставена да се задушавам върху това, което беше казал.
– Всичко това са глупости – каза Тори и ме удари с лакът. — Не изглеждай толкова уплашена, Дарси.
— Как можеш да кажеш това?- въздъхнах аз.- След всичко, което знаем, че е истина сега.- Обичах Тори, но понякога беше твърде цинична за нейно добро. Бяхме в класна стая за магически уроци, на територията на Академия в свят на феите и тя беше стреляла с магия по един от приближените на Дариус точно вчера. Но тя все още възнамеряваше да отрече възможността хороскопи, таро и всякаква магия извън физическата да съществуват.
– Това са приказки – каза тя, но този път не изглеждаше толкова убедена.- Виждам огъня в ръката си, но това е само карта, която може да се тълкува както всеки иска.
– Ами видението, което току-що имах, отричаш ли, че и това се е случило?- Извих вежди и тя се намръщи в знак на извинение.
– Разбира се, че не. Добре ли си? — попита Тори по-нежно и аз кимнах.
-Просто ме изплаши малко – промърморих аз, заровейки усещането дълбоко в себе си. Положих колодата пред нея с усмивка, която грееше на усните ми.- Добре, твой ред. Нека видим дали това може да те направи вярваща.
Тя сияеше от предизвикателството, държейки ръката си над тях, както ни беше научил Аструм. Миг по-късно тя извади карта и я обърна.
Върховната жрица ни гледаше яростно и сърцето ми се разби при гледката.
– Ще го направя отново.- Тори веднага пъхна картата обратно в тестето, размесих ги няколко пъти и след това ги разперих още веднъж. Гърлото ми се сви, докато я гледах как прокарва ръце по купчината, след което изтръгва картата най-вляво.
Тя я обърна и Върховната жрица ни погледна отново. Тори потръпна, остави картата на бюрото отблъсквайки я от себе си.
– Значи някой ни лъже – прошепнах аз и Тори кимна, а очите и се изпълниха с вяра, когато тя най-накрая се впусна в изкуството на Таро.
***
Тори и аз се отправихме към Реещата ливада, следвайки указанията на моя атлас към нашия клас за подобряване на ордена на върколаците. София се отправи, за да се присъедини към групата на Пегас, а Диего беше изпратен при Грифините, за да види дали те могат да извадят неговия собствен орден.
Докато минавахме през пътеката във Въздушната територия, миризмата на морето ни заля и трясъкът на вълните отвъд източната скала успокои безпокойството ми. Часът по Таро ме изплаши, но сега излязла от студената стая със слънце топлещо гърба ми, не изглеждаше толкова страшно. Повече от половината ученици в Зодиака вероятно укриваха неща от нас. Особено Наследниците, които не искаха да сме близо до техния скъпоценен трон.
Като преминахме по диагонал Плачещата гора, излязохме на широката поляна, където беше нашето Пробуждане. Жълти и лилави цветя се люлееха на лекия бриз, тревата достигаше почти до коленете ни, направехме пътека през нея до мястото, където беше събрана голяма група от около сто и петдесет ученици. Много от тях виеха, подскачаха нагоре-надолу, някои се блъскаха в тревата.
— Не знам защо трябва да правим това — каза Тори, свивайки устни.- Знам, че не съм куче.
Кимнах в пълно съгласие. Аз не съм като Сет.
– Елате! — излая професорът силно от центъра на групата. Студентите се въртяха около нея, някои тичаха на място в очакване.
Побързахме да се присъединим към групата и професорът ни побутна напред. Тя имаше дълга черна опашка и широка усмивка на лицето си. Хвана и двете ни за ръката, дърпайки ни към себе си, ръцете и веднага се плъзнаха в косите ни.
– Това са нашите нови вълчета, грижете се добре за тях. Опитват се да разберат какъв вид са, не се приближавайте твърде близо до тях, не хапете, не драскайте, не сме грубияни, нали?
Класът изкрещя в отговор и аз забелязах Сет сред тях, който ни гледаше с дяволско изражение, което накара червата ми да се обернат.
— Аз съм професор Канис.- Наведе се към Тори, вдишвайки дълбоко. – Не се страхувай – каза тя, когато Тори трепна.
– Не се страхувам, просто сте нахлули много далеч отвъд личните ми граници в момента, че дори не мога да ги виждам вече.- Тя отстъпи назад и професорът се засмя силно, след което ни бутна напред, за да се присъединим към групата.
– Нямаме ли план за урок или нещо подобно?- Попитах я, но тя отговори, като съблече ризата си.
Какви са тези глупости?
– Няма план – каза тя весело, а неоново розовия сутиен беше всичко, което можех да видя в тази секунда. – Просто бягаме свободно.
– По дяволите – въздъхна Тори, когато всички около нас започнаха да се събличат.
– Какво се случва?- Очите ми се насочиха към Сет, когато той смъкна ризата през главата, а слънцето блесна върху твърдите мускули по тялото му. Изглеждаше като изкушение, с плочките по корема и острото V, което прорязваше пътека под кръста му.
Топлина се разля по бузите ми, когато над сто студенти свалиха панталоните си, а аз прикрих очите си, тъй като видях твърде много от съучениците си и професора.
Панталоните на Сет висяха отворени и се спускаха ниско над бедрата му, докато той обгърна устата си с ръка и започна да вие към небето. Всеки един човек в долината, освен Тори и мен, се присъединиха към припева, шумът беше какофония, която удари в черепа ми.
Сет смъкна панталоните и боксерките си, като се извърна в последната секунда, преди да получим нежелана гледка. Тори започна да се смее и аз я погледнах, поклащайки глава, когато лек смях избяга и от мен.
Сет започна да тича надолу по хълма и сто и петдесет голи студенти хукнаха след него. Наследникът скочи напред с внезапно движение и цялото му тяло се промени, преди да стъпи отново на земята. Бяла козина се разстла по кожата му, пухкави уши, рошава опашка и четири огромни лапи удариха земята. Устата ми се отвори и пулсът ми се ускори от поразителната гледка.
Зад него всички се променяха създавайки вълнообразен ефект, всички те се превръщаха в огромни вълци, два пъти по-големи от всеки нормален звяр.
Страхът и вълнението напълниха сърцето ми, докато гледах невероятната картина.
Огромната маса започна да се разделя на глутници, бягайки през ливадата и се хвърли към дърветата по ръбовете. Сред тях имаше само няколко бели вълка и Сет беше най-големият от всички животни, което означаваше, че можех да го държа под око през цялото време.
Той поведе група от девет вълка по ръба на Плачещата гора, движейки се като вятъра, докато кръжеше наоколо, с приплескани до главата уши. Земята се тресеше, когато всичките десет масивни звяра ни отрязоха пътя, водени от чисто белия звяр отпред.
Тори и аз отстъпихме и ръцете ми се вдигнаха инстинктивно, докато гледах в тях, но Сет спря, преди дори да се наложи да се опитам да се защитя.
Сет издаде тихо хленчене, движейки се напред в огромния си размер вперил очи в мен. Той допря мокрия си нос в бузата ми, след което направи същото с Тори. Тя неуверено протегна ръка, прекарайки пръсти по ушите му. Той се притисна в нея толкова силно, че тя падна на дупето си и се разсмя, когато я издърпах обратно. В този момент отхвърлих настрана факта, че той беше Наследник, твърде очарована от красивата му трансформация и привлекателния поглед в неговите вълчи очи. Магията на това място и учениците в него беше твърде прекрасна, за да се игнорира. И копнеех повече от всичко да знам какъв е моят собствен Орден.
Сет внезапно падна на земята и обърна глава, докато махна към гърба си.
– Мисля, че иска да се качим – казах аз уплашено.
Тори ме погледна с усмивка и вълнение прониза тялото ми като горски пожар.
Поне Сет не може да говори в тази форма. И какво, по дяволите?
Прокарах ръката си по кадифено мекия му врат и преметнах крак през раменете му, без да отпускам тежестта си, докато не се уверих, че това има предвид. Когато той не реагира, се настаних на гърба му, увих ръцете си в козината му, за да се опитам да се хвана добре.
Тори се придвижи, за да се качи зад мен, но друг черен вълк се спусна до Сет и излая насърчително. Тя прехапа устната си, докато се приближи и се покатери на гърба му.
– Това е лудост – засмях се аз, когато Сет се изправи под мен и коремът ми се преобърна.
Държах се за врата му, докато носът му се насочваше към дърветата далеч от другата страна на долината. Той отметна глава назад, като изви достатъчно силно, за да ме накара да трепна, след което се хвърли напред с огромна скорост.
Извиках уплашено, когато вятърът развя косата ми и почти загубих хватката си върху копринено гладката му козина. Стиснах коленете си по-здраво около него, плъзгайки се с един инч назад, докато се вкопчих по-силно. Смях избухна от гърлото ми и извиках, докато адреналинът пулсираше през мен. Сет се насочи към Плачещата гора, нахлувайки между дърветата по дълга пътека. Той веднага зави от нея към по-гъстата част на гора и аз наведех глава навреме, за да избегна ниско висящите клони. Тряскането на тежки лапи прозвуча зад мен и аз хвърлих поглед през рамото си, като забелязах Тори да се хили, докато се вкопчва във вълка под себе си.
Хор от вой се, разнасяше от други глутници из гората, и сърцето ми забърза, когато един вълк излезе на пътя ни, карайки Сет да завие силно наляво.
Дърветата минаха покрай мен в мъгла от зелено и скоро бяхме толкова дълбоко в гората, че не мислех, че някога ще изляза без помощта на вълците.
Сет най-накрая забави, спускайки се към поляна, където се намираше голям басейн с блестяща вода. Беше заобиколен от високи тръстики и засенчен от ниско висящи клони на върба. Слънчевата светлина падаше на лъчи над красивото място и прах и цветен прашец се извиха в златните лъчи.
Сет влезе направо в басейна и аз ахнах, когато той потъна дълбоко в ледената вода. Плъзнах се от него и той заплува под повърхността, изчезвайки в дълбините. Миг по-късно той изплува отново в човешката си форма и ми се усмихна.
— Хареса ли ти да ме яздиш? — попита той развълнувано.
— Предпочитам те като вълк.- Напръсках го, но усмивката ми разтегна устните.
Няколко от вълците паднаха на земята около басейна, търкаляйки се в прахта или почивайки на сянка. Няколко от тях се присъединиха към нас във водата, превъплъщавайки се обратно в човешките си форми и оголивайки всичко пред света. Очите на Сет проследиха момиче с извивки, за които можех да умра, докато плуваше през вълнуващото се езерце. Тори слезе от вълка си и човекът се преобрази точно пред нея, карайки я да настръхне, когато се наведе твърде близо. Тя огледа басейна със загриженост, отдалечавайки се с премерена крачка от него и сърцето ми се сви за нея. Тя мразеше дълбоките води и дори куп чисто голи студенти нямаше да я примамят да влезе тук.
Приготвих се да плувам обратно до брега, но Сет уви ръка около кръста ми и ме придърпа към себе си. Разгледах водните капчици, стичащи се по изрязаното му лице, без да мога да не проследя ъглите на бузите му, докато обмислях дали да избягам. Косата му беше влажна лешникова грива, а очите му бяха пронизително тъмни. Исках да го бутна назад, но нещо ме държеше на място, докато попаднах в плен на неговата животинска аура. Имаше нещо в него в този момент, което ме караше да се чувствам като част от нещо. Може би беше нещо за глутница. Сякаш веднага се опита да се свържем, но в същото време ме държеше под подчинението си. Може би все пак бях върколак…
Стресираният поглед, който видях в очите му тази сутрин, сякаш беше изчезнал, но днес той очевидно беше по-малко във форма. Думите се издигнаха до устните ми и ги оставих да паднат, като се надявах мекотата, която видях в очите му сега, да остане още известно време.
– Тази сутрин изглеждаше разстроен – казах аз, надигнах вежди и очите му се присвиха.
— Шпионираш ли ме, скъпа? Мускулестата му ръка се сви по-здраво около мен и той ме повлече към бедрото си.
— Не — прошепнах аз.- Виждаше се ясно.- Коляното ми се докосна до бедрото му и дълбок шум напусна гърлото му.
Той изпусна тежък дъх.
— Няма за какво да се тревожиш, Вега. Той ме пусна и след това ме изблъска със едно движение.
Копеле! Изплюх, като се отпуснах назад, докато той заплува към огромна скала, стърчаща от средата на басейна. Върнах се към брега, като се присъединих към Тори, раздразнена от себе си, че се опитах да положа малко усилия с него.
– Добре ли си?- Промърморих аз, без да привличам вниманието към факта, че Тори няма да се приближи до дълбокото езерце. Не исках да давам повече амуниции срещу нея.
Тя кимна, усмивка се вряза в бузите и, през която само аз можех да прозра истината.
– Има само един сигурен начин да разбереш дали си вълк!- Резкият тон на Сет ме сепна.
Той се изправи до кръста в далечния край на езерото, на един инч, от това да не даде на цялата гора възможност да зърне магическата му пръчка.
– Какво е това? — извика Тори и скръсти ръце.
– И двете трябва да виете – заповяда той, сочейки към небето.
Тори и аз се спогледахме и двете мълчахме.
– Затворете очите си и извийте с цялата си сила – заповяда Сет, но никоя от нас не беше готова да се прави на глупачка по този начин.
Не иска ли да копаем дупки и да си душим дупетата?
Сет сви рамене, когато не отговорихме.
– Добре не се притеснявайте. Но виенето може да доведе до промяната, така че зависи от вас.- Сет се обърна и тръгна нагоре по брега, а голият му задник беше обърнат към лицето ми, докато излизаше от водата.
Тори въздъхна.
– Един вой.
Сет не отговори.
Тори обгърна устата си и аз я имитирах, гледайки нагоре към широкото синьо небе отвъд върховете на дърветата.
– А-ууу!- обадихме се заедно.
Някои от вълците се присъединиха и ние продължихме, въпреки факта, че се чувствахме доста нелепо. Не усетих да ми се случва нещо вълче, затова погледнах надолу към Сет, който стоеше близо до ръба на поляната.
— Вие не сте вълци — изръмжа той.- Значи не бягате с моята глудница.- Той скочи към дърветата и отново се превърна в красивата си бяла форма. Сърцето ми замря, когато останалата част от глутницата се спусна след него, тези в човешка форма се превърнаха във вълци, докато се втурваха в гората, а тежките им стъпки отекваха във въздуха.
Устата ми се отвори, а сърцето ми замря, докато ни оставяха насред Плачещата гора, кой знаеше колко далеч от поляната.
– Задник! — извика Тори след него, докато бърках в чантата.
Взех моя Атлас, като ни открих на картата простенах.
– На практика сме извън кампуса.
– Страхотно – въздъхна Тори, докато изтича пред мен сред дърветата.- Просто дяволски страхотно.