РОДЕНА ОТ ГРЕХА – Se7en sinners #1 Част 17

Глава 16

В бързането си да избягам от порно зад вратите, украсени с черни диамантен очи, се озовавам отново в балната зала. Още по-претъпкано е. Дори музиката изглежда по-силна. Преглеждам масата купонджии за познатите ми лица, но не виждам нито един от тях. Андраш сигурно е зает с момчетата си, а аз нямам представа къде могат да бъдат Джин и Тойол.
Изгубена съм в море от гърчещи се, нечестиви тела, хлъзгава пот и грях. Всички те са просто мъгла… просто мъгла от похот, алчност и отровно желание. Залитам през мъглата на секса и вървя на треперещи крака, докато стигна до бара. Полираното дърво е студено под пръстите ми, докато хващам ръба на горната част на плота. Плъзгам се върху табуретка, благодарна да отпусна краката и уморения си ум.
– Мога ли да ти донеса нещо? Шампанско? – пита барман, който държи бутилка газирана розова течност. Той е странно привлекателен, чертите му са твърде меки, твърде красиви за твърдото му мускулесто тяло, драпирано с нищо друго освен тесни черни шорти.
Започвам да оправям червилото по устните си, но се спирам. Бях отвлечена от дома си, осмивана, бита и унижавана. Облечена само като кукла, за да мога да бъда подигравана от пет фута висока изкусителка. Тогава бях принудена да я гледам как се разправя с моя похитител, същият мъж, който ме взе да ме държи като свой домашен любимец. Приключих да ми казват какво да кажа, какво да облека, какво да пия. Няма повече. Искат да бъда послушна и кротка. Те искат да бъда слабият малък човек, какъвто трябва да бъда, не мога, не мога повече да се преструвам. Не мога да пренебрегна огъня, който се навива в червата ми и се плъзга във вените ми. Не мога да пренебрегна това, което съм.
– Не. Аз ще пия юмрук.
Хубавият барман ме гледа и присвива очи, сякаш може да види направо до смъртната ми душа. Повдигам брадичката си, стягам нервите си.
– Разбрах – е всичко, което той казва, преди да вземе чаша и да я плъзне по горната част на бара. Изпивам го на три гигантски глътки.
– Още един.
– Внимавай, скъпа, тези неща ще…
– Аз съм голямо момиче. Друг.
Той повдига идеално извити вежди в спекулация, но отново напълва чашата ми. Изпивам го също толкова бързо, колкото и първия.
– Благодаря – измърморих аз, преди той да успее да се отдалечи, за да обслужи друг покровител.
Тогава го усещам.
Течни фойерверки избухнаха в кръвта ми, носейки токсичния екстаз до върха
на пръстите на краката ми. Пръстите ми изтръпват, сякаш ги гъделичкат с пера, а повърхността на кожата ми гори със златиста топлина, аз съм огън. Зрението ми става блестящо синьо, след това червено, после зелено. Всичко около мен блести като утринна роса върху стръкчета трева, милион мънички сълзички призми, пръснати от светлина и цвят. Въздъхвам от начина, по който дъгите танцуват по голи рамене и се плъзгат надолу по краката. Музиката не само гали ушите ми, но и се плъзга по устните ми. Усещам нотки, солени и сладки на езика си. Преглъщам го и оставям мелодията да се движи през мен, отвеждайки ме до дансинга.
Плъзгам се през галактики на токчета, направени от облаци от папие-маше. Тълпата ме поглъща, галейки ме с нетърпеливи пръсти и бутащи се бедра. Движа се с тях, ставам едно с тях. Тук няма присъда. Без срам или страх от преследване. Само движение, звук и усещане. Лека съм като птица с криле, носени от звезден прах — мъничка точица ослепителна светлина в огромна вселена.
Танцувам песен след песен със затворени очи и вдигнати ръце. Тялото ми ми казва, че трябва да се облекча, но не мога да спра. Не мога да спра чувството на брилянтно блаженство, вързано във вените ми, контролиращо ме като марионетка върху струни на паяжина.
Минути или може би часове по-късно нуждите на пикочния ми мехур стават твърде интензивни, за да ги пренебрегна. Тълпата ме прочиства, сякаш знае, че трябва да тръгвам, тласкайки ме върху поръсена със златен прах приливна вълна. Олюлявам се към коридора, който никога досега не съм виждал, извивам дръжката на първата врата. Заключена. Опитвам друга. И друга. Докато намеря такава, който се отваря лесно. Добрата новина: това е баня. Лошата новина: заето е. Много, много зает.
– О, Боже, толкова съжалявам – крещя аз, закривайки очи. Но не и преди да видя оргията, която се спуска на тоалетната седалка.
– Няма нужда да се извиняваш, скъпа. Влез.
Не. Не, не искам да влизам. Но го правя. Мамка му, трябва. Правя крачка в банята, отлята в златисто, червено и черно. Много като останалата част от къщата. Краката ми треперят на обувките с каишки.
– Сега затвори вратата.
Ръката ми се протяга назад към копчето, докато треперещите ми върхове на пръстите ми срещнат ключалката. Безсмислено го щраквам.
– Сега… вдигни главата си. Вдигни глава и ме погледнете.
Глас в главата ми крещи „не“, молейки ме да държа очите си насочени към земята. Не гледай, не гледай, не гледай. Вратът ми крещи от напрежение, докато се опитвам да успокоя движението му. Очите ми горят от усилието да не се фокусират. не мога да гледам. не трябва да гледам. Но аз искам. Трябва.
Мъжът зад гласа седи на капака на тоалетната седалка, а красивото му ефирно лице е маска на еротична наслада. Коса, поръсена с лъскава слънчева светлина, пълната му, нацупена уста е с чувствена усмивка. Очите му не са нито сини, нито виолетови, нито лешникови. Здрач. Ирисите му блестят с нюанси на здрач, движейки се като дремещо небе.
Той е гол, напълно гол в отвъдното си съвършенство. Всяка част от него е изваяна от алабастър, твърда, гладка и непроницаема. Една жена коленичи между краката му, облечена само с корсет и бельо с прашки, давайки ми изглед към нейната еластична, сърцевидна задна част, докато го взима в устата си отново, и отново, и отново. Тя стене около дължината му, сякаш вкусът му е толкова сладък, колкото и твърд. Собствената й дребничка ръка се промъква между бедрата й, за да плъзга и размесва мократа ивица дантела, която покрива най – съкровеното й място.
Друга жена седи на коляното на мъжа и го язди. Чувам триенето на кожата в кожата, виждам блестящата влага, която оцветява бедрото му с всяко извиване на нейните оформени бедра.
Пръстите й са заровени дълбоко в друго момиче, което стои пред нея, целува устните й и гали пълните й гърди.
Техните стенания, виковете им… неговият поглед. Не мога да погледна настрани. Не мога да отрека блясъка на възбуда под парчето ми сатен. Никога не съм виждала нещо толкова еротично в живота си. И колкото повече гледам – колкото повече усещам нуждата им, тежка във въздуха, прилепнала към кожата ми като мъглата на зората – толкова повече искам да усетя това, което чувстват те.
Те се движат заедно с такава грация и плавност, сякаш удоволствието е втора природа. Жената между краката на мъжа плъзга ръка по релефа на корема му, докато стигне до зърното. Тя прищипва малката пъпка между черните нокти, което кара цялото му тяло да потрепва. И аз се усещам, че трепвам.
– Ела тук – заповядва мъжът, а гласът му вибрира през мен, вграждайки се в костите ми. Той изкривява пръст. – Ела тук.
Правя крачка по-близо, но краката ми не са моите. Устните ми се разтварят по рефлекс и аз вдишам въздух с аромат на секс..
– Ела при мен – пее той, подканвайки ме. Представям си, че този пръст гали зърната ми, преди да прокара бавен път по корема ми. Представям си как се потапя в мен толкова дълбоко, че крещя. И с това идващо насам движение той ме довежда до край, с треперещи колене и изцъклени очи.
Вървя, докато подът падне и просто се движа върху облак от моите собствени коварни желания. Ходя, докато пищялите ми докоснат меката плът на нахакано дупе. Докато не видя как дяволски червени устни се плъзгат по изкусителната му твърдост, поглъщайки го сантиметър по сантиметър на влудяващо дебелия член. Момичето, което язди бедрото му, се протяга да обсипе с целувки като перца ръката ми с гъша кожа, а аз не я спирам. Чувствам се добре. Все едно ме облизват. Все едно съм изчукана.
Потръпвам на мястото си, докато очите му обикалят тялото ми. Грехът, надничащ през белите решетки на моето невинно лишаване от свобода. Усещам погледа му, гальовен, любопитен. Да виждам нечестието , нагнетяващо се вътре в мен и да се наслаждавам на суматохата. Той не отстъпва, не се отдръпва и не се срамува заради любопитството ми. Това му е приятно. Възбужда го. И в този поглед, завихрен от еротика, това ме възбужда.
Той разресва косата на момичето между краката си и тя се отдръпва, освобождавайки го с звучно пукане. Олюлявам се назад, оставяйки я да мине и я гледам как се присъединява към другите жени. Сякаш по хореография, жената на бедрото му стои, а тримата… тримата…
– Не се страхувай – гука мъжът. – Няма да те нараня, нито те. Те са много приятелски настроени.
При това момичетата започват да се кикотят между целувки и облизвания. Изглеждат толкова… забавни. Толкова свободни с телата си. Винаги съм мечтала да бъда такова момиче – очевидно красиво, безгрижно, неудържимо.
– Можеш да бъдеш – отбелязва мъжът, четейки мислите ми. – Можеш да бъдете като тях, дори и повече. Просто ела при мен.
Не се съмнявам как е чул неизказаните ми бръщолевения. Не поставям под съмнение абсурдността на твърденията му. Правя крачка напред, достатъчно близо, че страните на краката ми докосват коленете му. Той все още е твърд, все още блести от смесица от рубинено червило и слюнка. Можех да се наведа напред и да го усетя между бедрото си. Можех да протегна ръка и да го взема в ръката си.
– Направи го – настоява той, извивайки леко бедрата си напред. – Направи го. Знаеш, че искаш.
Аз искам, да. Щеше да пулсира бурно в дланта ми. Почти усещах тази копринена кожа върху моята.
– Направи го – казва той отново. – Искам те.
Пръстите ми треперят от копнеж. Трябва да направя това. Тялото ме боли от нуждата да го докосна. Така и правя.
Той стене силно в секундата, в която докосвам блесналия връх на члена му. Подтикната от реакцията му, прокарвам пръстите си по вените и хребетите, чак до основата му. Той пулсира за мен, иска ме. Тялото му става радиоактивно само от моето докосване.
– Още – изхриптява той със закрити очи.
Отначало улавям бавно дължината му в юмрук, набирайки инерция и натиск с всеки негов тласък. Устата ми се пълни със слюнка, когато си го представям как влиза и излиза от мен. Искам огромната му твърдост дълбоко в мен. Искам да усетя биенето на сърцето му в утробата си, предизвиквайки най-силния оргазъм в живота ми.
– Да – стене той. – Обърни се.
Дори не се опитвам да се откажа от усещането за чисто въодушевление и жажда, както правя, както ми се казва. Той хваща бедрата ми отзад, придърпвайки ме към себе си. Той разтваря краката ми, така че да застанат от двете му страни и ме поставя, за да съм точно над него. Точно над частта, която искам да бъде заровена в мен до своята основа.
Полата ми е набутана над дупето. Дантелената ми прашка е избутана на една страна. И преди да мога да възразя, да дишам или да мисля, ние се сблъскваме.
Викам в разгара на екстаз, който никога не съм изпитвала. Самият размер и сила на него ме разкъсват, но удоволствието засенчва болката. Той докосва всички грозни части от мен — цялата коварност и измама — и ги прави красиви. Аз съм непобедима, недосегаема, докато седя на неговия член, сякаш съм седнала на шибан трон, изграден от пот и грях. Кралицата на корупцията. Неговата императрица на злото.
Жената си заема мястото между краката му и започва да ближе… да облизва мястото, където се срещаме той и аз. Облизване на влагата, която се събира при всеки дълбок тласък. Друг идва да докосва гърдите ми, събирайки ги, за да оближе и хапе. А другата ме целува дълго, дълбоко и чувствено, преглъщайки стоновете ми и ги заменя със своите.
Опитах удовлетворението. Ядох еуфория. Вкусът на рая покрива езика ми и се плъзга надолу по гърлото ми, изпълвайки ме, докато съм цяла.
Движим се заедно, сякаш това винаги е трябвало да бъде. Сякаш винаги ми е било писано да бъда негова.
Облягам се назад и отпускам глава на рамото му, наслаждавайки се на това състояние на чисто блаженство. Бедрата ми се движат от само себе си, срещайки тласък от него за невъзможно дълбок удар. Той познава тялото ми толкова добре – всички го знаят. Бих се страхувала от всеки друг, но не съм с тях. Тук принадлежа.
– Идън – сумти мъжът в ухото ми, докато се бута нагоре. Той започва да набъбва в треперещата ми плът, изпълвайки ме до ръба. – Идън. Идън. – Той казва името ми отново и отново, докато се приближава. Отново и отново, докато ме довежда до ръба на екстаза.
– Идън. Идън. Идън…
Сърцето ми бие в ушите ми, отеквайки с всеки кънтящ удар на кожа до кожата.
– Идън. Идън. Идън.
Удрянето става по-силно, когато се приближа толкова близо, че усещам сладостта и солеността на освобождаването на езика си. Задъхвам се на устни, направени от захаросани череши. Ръцете ми хващат кичури от извито слънце. Усещам го… усещам как се блъска към мен, срещу мен, вътре в мен.
– Идън. Идън. Идън!
Със затворени очи, отхвърлям глава към гърба и крещя, изпускайки всяка капка нужда от течност от треперещото ми тяло. Той е безкрайна, неумолима, сила на природата в мен. Усещането минава през мен като ураган, а аз съм окото на бурята – безтегловно, неподвижно и смъртоносно.
Когато най-накрая отварям очи, съм сама и се облягам на вратата. Дрънка силно, сигурно след оргазма ми.
– Идън! Идън, отвори тази врата, преди да я изкъртя, по дяволите, от пантите.
О, мамка му.
Мигам и гледам надолу. Полата ми е до ханша и пръстите ми са между краката ми, напълно пропити със собствената ми топла възбуда, ох, мамка му.
Легион удари отново, преди да завърти дръжката на вратата. Бързо оправям дрехите си и тичам до мивката да си измия ръцете.
– Ъъъъ, идвам! – Заеквам, бързам да стигна до вратата, преди той да изпълни обещанието си. Това не предвещава нищо добро за никого от нас. Нямам представа какви биха били последствията от прекъсването на партито и не искам да разбера.
Поемам дълбоко дъх, преди да завъртя ключалката и да отворя вратата. Легион стои пред мен, стиснал здраво юмруци и светещи сребърни очи, диви от ярост. Хвърли един поглед към мен и направи гримаса.
– Хайде – изръмжава той и ме хваща за ръката. Той ме дърпа от банята и от фантома, който току-що ме прецака на тоалетната седалка.

Назад към част 16                                                                 Напред към част 18

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!