Зодиакална академия: Новела 0,5 Произходът на един побойник от академията част 5

Ланс Орион

Нещо се беше забило в душата на сестра ми и я разяждаше. Всичко, което тя отстояваше, беше премахнато и подозирах, че силата е в основата на това. Не беше необичайно фея да се отдаде на Ханибъл Лектър за власт. Беше в кръвта ни, в гените ни. Създадени сме да се катерим, разкъсваме, късаме, хващаме с нокти и да си пробиваме път към върха на хранителната верига. Дори и най-малко изобретателните от нашия вид държаха това дълбоко вкоренено желание в сърцата си. А сестра ми се беше поддала изцяло на това до степен да изостави морала си. Тъмната магия може да хване някой със силата си. Страхувах се, че ще стане зависима и сега той и предлагаше един от най-привлекателните източници на сила в Солария. Но какво искаше в замяна?
Не можех просто да го оставя да се измъкне с това. Аз бях неин брат. Нейната стабилна скала. И нямаше да и позволя да стане жертва на фалшивата доброта и щедрост на чичо Лайънъл. Бащата на Дариус не е бил филантроп, дарявайки кръв на вампир. Всъщност, от това, което Дариус ми беше казал за него, човекът нямаше да дари и троха на мишка, да не говорим за власт на друга фея.
Станах от леглото си в Дом Въздух, внимателно прекрачих Дариус, който спеше на пода, докато се придвижвах до гардероба си. Вятърът издрънча капаците на големия вертикален прозорец в стаята ми, лятна буря бушуваше срещу него в опит да счупи болтовете.
Отворих килера, извадих дървената кутия в основата му, скрита под купчина блейзъри, и я поставих на бюрото си. Силата бръмчеше в кръвта ми, когато я отворих, за да разкрия куп карти за колекционери на питбол. Пренебрегнах ги, отключих тайното отделение в основата и извадих четирите издълбани кости, които бяха скрити там. Всеки от тях беше гравирана със символа на Елемент и енергията в тях пращеше в очакване. Моите собствени Елементи от въздух и вода се преплитаха един около друг в моите вени, в органите ми, оживявайки с обещанието за правене на заклинание.
Прибрах костите в джоба при едно превключвател острие което бях взел от чекмеджето на бюрото си, след което ритнах Дариус в крака, за да го събудя. Той изсумтя ядосано и аз се усмихнах, докато сядаше изправен с присвити очи.
Никога не съм съжалявал Дариъс Акрукс, но често се ядосвах от негово име. Човекът можеше да поеме повече глупости от родителите си, отколкото повечето деца в тази академия взети заедно. И той го правеше редовно.
Поне баща ми се отнасяше към мен с уважение и доброта, докато не беше убит. Тъмната магия беше непостоянна. Ако сте я направили погрешно само веднъж, това може да ви погълне. Но преди да умре преди шест години, той ми беше дал здрава основа, върху която да базирам своя морален компас. Светът не беше черно-бял. Дори не беше петна от сиво. Това бяха дъги, наслоени върху дъги. Най-милата фея в света може да се обърне и да ви забие нож в гърба. Най-жестокият от време на време предлагаше ръка за помощ на непознат.
Ето защо практикуването на тъмна магия не ме обезпокои. Разбира се, криех го. Знаех, че по закон това е тежко наказуемо престъпление. Но и това ми беше в кръвта. Това беше нещо, на което баща ми ме научи и въпреки че в крайна сметка това доведе до смъртта му, не исках да пусна тази част от себе си. Дори ако това означаваше, че никога няма да избягам напълно от връзките със семейството си.
Майка ми беше тази, която се опитва да реши съдбата ми; откакто се помня, ние, Ориони, бяхме изградили здрава връзка с Акрукс, която разчиташе на споделянето на ресурси. Нашите ресурси дойдоха под формата на нашите тъмни способности, а техните под формата на Драконов огън и чиста сила.
– Трябва да разбера какво прави сестра ми, Дариус. Скръстих ръце, стегнах челюст и изпънах рамене.- Ще направя всичко, за да я защитя. Дори и това.- Извадих костите от джоба си и той ги изгледа с любопитство, последвано от нарастващо разбиране.
– Тъмна магия?- попита той, а очите му блеснаха пакостливо.
Ухилих се конспиративно, зовът на властта звънеше в душата ми при перспективата да направя това отново след толкова време.
През последната година се въздържах от използването на магия на кръвта. Беше пристрастяващо и направо опасно. И ако ме хванат, не само щях да захвърля шансовете си да попадна в Соларианската питболна лига, но и щях да бъда затворен. В най-добрия случай бих получил живот зад решетките. В най-лошия – убит. Въпреки че Акрукс вероятно щяха да го прикрият, преди нещата да са стигнали толкова далеч. Но досега не си струваше риска да опетня името си.
Слуховете вече се носеха около семейството ми, но поради безпогрешната ни връзка с Акруксите, никой не смееше да ни обвини направо. Сега, когато сестра ми несъмнено беше в беда, имах нужда от помощта на магията на кръвта, за да намеря отговори. Незаконно или не.
Перспективата също означаваше да направя немислимото: да накарам не друг, а Дариус Акрукс, син на Драконовия командир на Солария, един от Небесните Наследници на проклетия трон, да го направи с мен. Лорд Лайънъл Акрукс можеше да защити семейството ми, да изчисти името ни повече от един път и да ни предложи предимствата на Небесния съвет, но той също никога нямаше да остави пръстов отпечатък върху тъмната магия сам, освен ако не е абсолютно необходимо. Ако знаеше, че се каня да завлека златното му дете към черната магия, сам щеше да ме предаде на властите. Единственото нещо, което го интересуваше повече от всичко, беше властта. И да се увери, че най-големият му син слага задника си на трона, за него не беше просто желание, а необходимост.
Кимнах бавно и Дариус ме погледна. Наблюдавах как моментното му нежелание отстъпва място на бунтарството, което винаги ни свързваше. Единственото нещо, което ме дразнеше, че се разбирахме толкова добре, беше фактът, че точно това искаха майка ми и баща му от нас. Но нямаше да избягвам компанията му заради злоба. Освен това, те никога не биха заподозрели, че връзката ни ще доведе до това да, заговорничим срещу тях, а аз да обучавам Дариус на тъмните тайни на нашето семейство.
– Как работи това?- попита Дариус, като се надигна от леглото си само в боксерки. Той беше само на петнадесет и не трябваше да има рамене с такъв размер. Направих си умствена бележка, да насоча треньора в неговата посока, когато поиска да ме замени с някой в отбора.
– Не можем да го направим тук. Облечи се.- Кимнах към банята и Дариус извади малко дрехи от багажа си, преди да се отправи към банята.
Беше малко преди осем и ранното ставане за мен беше просто чудо. Единственото нещо, за което никога не закъснях, беше тренировката по питбол. Майка ми винаги казваше, че вътрешният ми часовник работи бавно, но аз го отдавах на това, че искам да се появя на време само за това, което ме интересува. И ако сестра ми падаше в лапите на острите и манипулативни нокти на Акрукс, щях да се появя точно навреме, за да спася задника и.
Петнадесет минути по-късно Дариус и аз излязохме от стаята ми в оживените коридори на Дом Въздух.
– Страхотна игра вчера, Орион!- Поздравяваха ме студентите:- „Ти изведе отбора до победа!“, „Най-добрата игра на всички времена!“, „Обзалагам се, че скоро ще прочетем как ще се присъединиш към лигата, брато!“
Пренебрегвах ги в по-голямата си част, предлагайки твърдо кимане, докато съзнанието ми оставаше фокусирано върху костите в джоба ми и Небесния наследник, който вървеше до мен, когото щях да въведа в цял свят на объркани глупости.
Трябва да мисля за Клара. И освен това той има собствен ум. Той би казал не, ако не иска да направи това.
Тръгнахме през разразилата се буря, грохотен шум от огромната турбина високо на кулата звучеше в ушите ми. Огромната равнина пред нас, която водеше до ръба на източната скала, беше подгизнала от помитащите пориви на дъжда. Въздухът се гърчеше и оживяваше от бурния вятър, докато насочваше пороя в усукани шарки по земята. Нямаше много студенти наоколо, но няколко се изправиха на скалата, направлявайки въздуха с магията си, докато техните възклицания и аплодисменти се присъединиха към крещящата буря.
Изтласках магията от границите на кожата си и най-силният ми елемент, въздухът, се бутнах обратно срещу бушуващата буря, докато не бяхме затворени в един джоб на спокойствие. Дариус се възхищаваше на работата ми с повдигната вежда и ние продължихме напред, следвайки ръба на скалата, докато го водех към моето тайно място, което не бях посещавал от много месеци.
Там, където скалата се извиваше, в варовитата земя бяха изсечени отвесни стъпала, спускащи се чак до пясъчния плаж далеч отдолу. Вълните бяха безмилостни, блъскаха скалите и се взривяваха срещу високите скали, които стояха във бушуващия океан. За мен хаосът беше по-красив от спокойствието. Великолепната сила на морето беше нещо, което никой не можеше да използва. Фея или не.
Стигнахме до основата на стъпалата и аз поведох Дариус по плажа, подпирайки се на стената от скали, докато пътеката ставаше все по-тясна и по-тясна. Увеличих налягането на въздуха, налагайки мехурчето на безопасността около нас и силни вълни се разбиха над него, обгръщайки ни в хватката си, но не можаха да ни вземат със себе си, докато се отегляха.
– Често ли водиш петнадесетгодишни момчета на усамотени места?- Пошегува се Дариус, а аз изсумтях.
– Само най горещите.
– Щастлив съм – подиграва се той.
Влажните скали под нас станаха прекалено хлъзгави и Дариус бързо хвърли огън от дланта си, интензивността му изсушаваше пътеката, докато продължихме да се движим по нея. Той вече имаше добър контрол над сила, която току-що беше събудил. Но той беше син на Небесно семейство. Мощен и умен. Смъртоносна комбинация.
Скоро стигнахме до мястото, където лежеше пещера, скрита от пластове магия и илюзии, към която бях добавял години наред. Като неен създател, аз бях единственият, който можеше да усети присъствието и когато се приближа до нея, натиснах с волята си до границите й и пещерата се разкри.
– По дяволите – въздъхна Дариус, когато стените на скалата сякаш се отдръпнаха пред него и истината беше показана.
Насочихме се дълбоко в пещерата, където неравния под се издигаше достатъчно високо, за да остане сухо от силната буря. Изтласках въздуха от нас, увивайки го до границата на пещерата, за да не ни достигне силният вятър.
Дариус остави пламъка в ръката му да стане по-ярък и го насочи да витае лениво над пода на пещерата.
Седнах на една скала, където от сталактит над нас се чуваше ехо от падащи капки кап, кап, кап. Дариус коленичи до огъня и аз извадих костите и острието от джоба си.
– Сигурен ли си, че искаш да направиш това?- попитах, като го погледнах твърдо в очите.
– Не се съмнявай в мен, Ланс. Вътре съм. Изцяло. Сега да започваме.- Той подпря ръце на коленете си, докато чакаше да действам.
Поех бавно дъх, привличайки силата си към повърхността на кожата си, преди да поставя четирите кости в една линия пред мен. Всички те бяха от могъщи феи, които бяха притежавали един от елементите. Огън, вода, въздух и земя. Силата им все още се вълнуваше в останките от телата им. И тази сила може да бъде използвана по начин, който никога, никой не е преподаван в Зодиакалната академия.
Взех превключвателя насочвайки острието и обърнах ръката си. Дариус хвърли поглед към триъгълната татуировка на лявата ми китка, която представляваше въздух в триъгълник.
Прокарах острието от върха на триъгълника, точно до центъра на дланта си. Потече кръв и хвърлих поглед към Дариус, за да проверя, дали не е на път да отстъпи. Но той не трепна и не се отдръпна, а просто гледаше с търпелив интерес, който ми напомни защо мога да му се доверя за всичко.
Когато кръвта започна да капе върху костите, свих ръката си в юмрук и стиснах за да потече повече върху всяка от тях.
Дъх докосна тила ми, шепнещ глас ме обгърна, докато трепна близо до ухото ми. Чаках най-добрата част от това, насочвайки магията си към кръвта, която се изля от порязването ми върху костите.
Тогава се случи.
Силата разцъфна в гърдите ми като живо същество и аз въздъхнах силно, докато тя се навиваше съблазнително около сърцето ми. Пуснах бавно дъх, докато допаминът наводняваше тялото ми, обгръщайки ме в плътен облак на спокойствие. Само тъмната магия се чувстваше така, Елементарната сила не осигурява този опияняващ прилив.
Отворих очи и посегнах към костите, вземайки ги в ръката си. Когато проговорих, тонът ми беше гърлен и дълбок.
– Покажи ми какво печели сестра ми от Акрукс.
Видение се натисна срещу сетивата ми, нежно, после малко по-силно, когато го извиках. Отначало нямаше нищо освен безкрайно небе от звезди, тъмнина, разчупена от сто хиляди капчици светлина.
– Какво виждаш?- Гласът на Дариус беше едновременно близо и далеч.
Светлина гореше в периферията ми. Огнено кълбо разкъса огромното небе, разкривайки ясен път през зрението ми. Бял призрак остана запечатан върху ретината ми, когато изчезна от полезрението и изображението избледня.
Женски глас гъделичкаше ухото ми.
– Хвърли костите и питай.
– Сестра ми в беда ли е?- попитах на глас, знаейки какво да правя.
Хвърлих костите, очите ми се отвориха наполовина, докато приливът на сила ме държеше като наркотик. Костите паднаха, две обърнати нагоре със символа на елемента към покрива на пещерата, а другите две обърнати надолу.
– Какво означава това? попита Дариус.
– Това означава, че съдбата и е нерешена. Отговорът е и да, и не.- Поех си спокойно дъх, когато силата отново удари в гърдите ми, най-пристрастяващото чувство, което някога съм познавал. Това удави страховете ми и насади екстаз на тяхно място.
– Не виждам нищо друго. Но колкото повече сила предлагаме на костите, толкова повече те ще ни разкриват.- Вдигнах острието на превключвателя, оглеждайки Дариус за реакция.
– Искаш кръвта ми – каза Дариус, премигвайки бързо.
– Няма да искам нищо от теб, Дариус – казах твърдо, държейки се за тази благородна част от себе си, преди привлекателността на силата да я прогони.
Той взе острието от ръката ми, имитирайки разреза, който бях направил на собствената ми длан без думи. Миг на несигурност премина през изражението му, докато придвижваше ръката си към костите. Ако направи това, той наистина ще предаде семейството си. Ако някой някога открие, че е използвал тъмна магия, той може да загуби претенциите си за трона.
Протегнах ръка и обвих ръката си около юмрука му, като го затворих, преди кръвта да потече.
– Чакай – прошепнах, но той бутна ръката ми от своята и изстиска кръвта върху костите. Всмука въздух, когато силата го обви и приливът се вля и в мен, разрушавайки отново страховете ми.
Устата му се надигна в единия ъгъл, раменете му се отпуснаха и клепачите му увиснаха. Спомних си първия път, когато родителите ми ми показаха как да правя магия на кръвта. Няколко месеца бях в екстаз. Бях на неговата възраст, майка ми беше направила разрез, баща ми ми беше прехвърлил костите. Това, което чувстваше сега, беше най-големият връх в живота му, което го прави и най-опасната сила в Солария.
Ако Дариус не можеше да овладее желанието си за повече, той щеше да се развихри бързо. По-силни умове от моя се бяха поддали на призива на магията на кръвта, като се бяха прорязвали толкова дълбоко, че бяха срязали артерии и кръвта им беше изтекла, преди да си възвърнат достатъчно съзнание, за да се излекуват. И ако бяха достатъчно силни, за да устоят на жаждата за кръв, тогава сенките биха могли да ги примамят и никога да не ги пуснат. Това беше една от най-смъртоносните тъмни магии. И когато тази мисъл се надигна в мен, аз взех превключвателя от Дариус и го прибрах обратно в джоба си.
– Сега заедно.- Вдигнах две от костите и ги притиснах в дланта му, като свих пръстите му плътно около тях.
Взех другите две и двамата се дръпнахме, когато видението се спусна върху нас едновременно.
Мракът ме погълна, плътен и непроницаем. В ушите ми се разнесе вой и светът около мен изглеждаше направен от сажди и пепел. Сенчестото царство, в което попаднах, се изкриви и аз се движех с него, като цялото изображение се кривеше, докато вече не бях в тъмнина, а застанах пред пламък, толкова ярък и толкова дълбоко пурпурен, че можеше да бъде само Драконов огън.
Паднала звезда блестеше в сърцето му, блестеше и искреше с проблясъци от сребро, лилаво, синьо и виолетово. Тя се разпадна на прах под силата на огъня и когато зрението ми се промени, огромен зелен дракон се разкри като източник на пламъците. По-скоро усетих, отколкото видях реакцията на Дариус. Това беше баща му. Но нямаше нищо странно в това, че Огнен Дракон създава звезден прах…
Шепот ни обгърна и се заби в костите ми.
– Смъртта идва.
Изведнъж огънят се превърна в кръв, светът стана червен и медният аромат на любимия ми вкус удари сетивата ми. Зъбите ми изтръпнаха и желанието за пиене ме погълна отвътре навън. Бях изцеден, безнадежден, изгубен. Тогава тъмнината ме удари като гръм.
Бях по гръб и гледах Дариус, докато той ме разтърсваше. Остри сталактити блестяха над главата му, покрити със сребристи остатъци от минерали.
– Ланс – изръмжа той и аз го бутнах назад с тежко и трептящо сърце. Устата ми беше прекалено суха от падането и дланта ми пареше от разреза.
– Видя ли го?- настоях аз.
Той кимна със стегната челюст.
– И чух глас… смъртта идва.“
– Това е по-голямо от сестра ми – казах аз, стискайки го за рамото, докато той се вглеждаше в мен.- Нашите семейства планират нещо, Дариус. Нещо ужасно.

Назад към част 4                                                                           Напред към част 6

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!