ДАРСИ
Сет ме примами в няколко танци, но аз най-накрая избягах, излизайки на въздух извън Кълбото. Цялата бях разгорещена и имах възел в стомаха, който непрекъснато ме предупреждаваше срещу Сет. Трябваше да спра да му позволявам да ме приближава. Започнах да си мисля, че може би не е толкова лош. И това беше опасно положение, в което да се поставя. Той ще ми изреже сърцето и ще го изяде сурово.
Заобиколих сградата далеч от няколкото студенти, които се движеха навън, след което притиснах гръб към хладната метална стена на Кълбото и затворих очи. Имах нужда само от момент насаме и малко свеж въздух, за да си върна разума. Ръцете ми настръхнаха, докато вятърът се блъскаше в мен.
Потопена в тишината след малко се приготвих да се върна вътре и да прекарам остатъка от вечерта с приятелите си. Нещо във вълчата природа на Сет събуди желание в мен, което не ми хареса. Когато бях с него, попадах в капана на докосванията му и замирах, сякаш бях просто поредното куче в глутницата му. Човек, който можеше да води и напътства като Алфа.
Усещане за изтръпване по врата ми показа, че някой се приближава и бързо отворих очи. Сърцето ми се сви в смесица от емоции, докато очаквах да видя Сет, но вместо това там стоеше Орион.
— О — въздъхнах аз с нотка на страх в гласа си. Лампата зад него означаваше, че той е хвърлен в сянка и аз също бях изцяло скрита от него.
Погледнах надолу по пътеката и открих,че сме съвсем сами. Не е добре.
Отблъснах се от стената, възнамерявайки да се опитам да избягам бързо, но той пристъпи на пътя ми.
— Професоре — предупредих аз, макар да знаех, че е безсмислено. Ако беше тук, за да ме ухапе, тогава нямах много избор, освен да му позволя. Не можех да си представя, че е тук по друга причина. Той няма да ме убие на официално събитие в Академията… нали?
Ръката му ме прегърна през кръста за един кратък момент и пръстите му стиснаха материята на роклята ми.
Поех си дъх, докато по кожата ми преминаха тръпки, които вече нямаха нищо общо със студения въздух. Той отмести ръката си и ние споделихме поглед, който казваше, че и двамата знаем, че не е трябвало да го прави.
Дъхът му се завихри около мен. Един бърбън? Може би две. Блясъкът в красивите му тъмни очи подсказваше, че тази вечер ще се отпусне. Но как изглеждаше отпускането на копон за него? Сигурно е било толкова изтощително да си толкова ядосан, колкото беше той през цялото време. И за момент се зачудих какво е причинило такава дълбока, неземна ярост в него. Но определено не беше момент за подобни мисли. Ако Орион беше в лошо настроение – което изглеждаше почти постоянно при него – тогава трябваше да се махна.
— Защо продължаваш да флиртуваш с дявола? — попита той и за секунда си помислих, че има предвид себе си. — Сет Капела — каза той.
Скръстих ръце, повдигнах брадичката си, докато се опитвах да изкажа абсолютното си недоволство, въпреки че инстинктите ми казваха да бягам.
– Вие сте моята връзка, сър, а не моят житейски гуру. Ако искам да се срещам със Сет, ще го направя — казах хладно.
Исках ли да се срещам със Сет? Искам да кажа, не. Това беше правилният отговор. Но сега Орион се опитваше да ме принуди да не го правя, и аз преразглеждам решението си.
Значи ще излезеш на среща със Сет, за да дразниш професор Орион? Наистина зряло. Вътрешно се ругаех. Разбира се, че няма да го направя. Определено не. Не не не. Орион хвърли поглед надолу по пътеката, след което погледна часовника си.
— Аз ли те бавя? — попитах невярващо. Сякаш му създавах неудобство, въпреки че той беше този, който препречваше пътя ми с масивното си горещо тяло. Горещата част не беше толкова актуална, но също така…
— Да, сега ми дай китката си. Той посегна към нея и аз се отдръпнах.
– Наистина ли? Ще ме ухапеш тази вечер от всички нощи? Изсъсках, но той ме пренебрегна, отново хвърли поглед надолу по пътеката, преди да пристъпи напред, за да се опита да вкара проклетите си зъби в мен.
Смях се изтръгна от гърлото ми, когато изведнъж осъзнах защо се държи толкова странно.
На това място има правила. И Орион явно нарушава едно от тях. Което означава, че сега имам оръжие срещу него. Присвих очи, амунициите ми бяха взети и заредени. Той направи своя ход, стрелна напред и ме бутна към стената, оголвайки зъбите си.
Сърцето ми биеше лудо, когато принудих езика ми да се задвижи, преди той да си вземе кръв от мен.
— Това не е позволено, нали, сър?
Той спря, ръката му се заключи около моята, докато погледът му премина от врата към лицето ми.
— И откъде ти хрумна тази идея?
– От начин, по който се държиш. Защо изобщо ме последва тук? Можеше да ме ухапеш вътре.
Той сви рамене.
— Изглеждаше като лесна плячка.
Изпуснах студен смях и стискането на ръката му се отпусна малко.
– Не го вярвам.
– Защо изобщо търпя този разговор?- попита повече себеси отколкото мен.
Оставих го да се замисли за секунда, чудейки се дали щеше да измисли отговор, защото със сигурност нямаше такъв. Близостта на тялото му и топлината, проникваща от кожата му в моята, бяха сладко удоволствие, което тайно исках толкова много.
— Добре — въздъхна той уморено.- Не трябва да съм тук сам с теб. Не е подходящо.
Веждите ми се повдигнаха.
– Прекарваме време сами във вашия офис всеки понеделник.
– Това е различно – изръмжа той, като изглеждаше развълнуван, когато отново хвърли поглед към пътеката.
Трябва да променя мястото си, за да се измъкна от това. Можеше да ме ухапе всяка секунда и бях малко изненадана, че все още не го е направи.
– Какво ще стане, ако кажа на директор Нова за това?
Той ме погледна мрачно.
– Би ли?
Грубият му тон ме накара да потръпна и той премести ръка върху мен, сякаш искаше да усети реакцията ми.
– Пробвай ме – прошепнах тихо знаейки, че не съм доносник, но може би заплахата беше достатъчна, за да го задържи.
Пръстите му се плъзнаха по ръката ми и в очите му се появи гладен поглед.
Поех накъсано дъх, когато ръката му се плъзна към врата ми. Нещо за устата му срещу гърлото ми точно сега изглеждаше като много лоша идея. Такава, която накара сърцето ми да помпа твърде бързо и мислите ми да отлетят на вятъра.
Орион се наведе и самото трептене на дъха му по плътта ми се почувства като най-забранената целувка. Всмуках остро въздух напълвайки бялите си дробове , вдигайки брадичката си нагоре, малка, но своеволна част от мен внезапно бе привлечена от устата му Това. Е. Лудост.
Някой се прокашля и аз потръпнах, забелязвайки Сет в далечния край на пътеката. Той не се приближи, просто застана с нетърпеливо изражение.
– Какво правиш?- Опитах се да бутна Орион назад, не ми харесваше да ме виждат в тази компрометираща позиция.
— Той чака да те ухапя — каза Орион и се отдръпна с един инч назад. — За да може да те върне обратно.
Тръпка обхвана гръбнака ми.
— Е, свършвай с това — изсъсках аз.- Или ще продължиш да си играеш с храната си?
Устата му се изви надолу в ъгъла и той се наведе, говорейки в ухото ми.
– Стой далеч от него. Влез вътре.- Изминаха две секунди, в които топлината на дъха му накара стомаха ми да се свие и сърцето ми да забие като лудо. Чух го как преглъща, усетих устните му на косъм от плътта си, държейки похотлива тайна в това безкрайно малко пространство.
В миг на движение и той изчезна, а аз останах да се люлея от срещата, неспособна да повярвам, че не ме е ухапал.
Сет се приближи до мен, като веднага вплете пръстите си с моите.
– Наред ли е всичко? — попита той весело и аз кимнах, въпреки че бях всичко друго, но не и добре. Бях разтърсена до уснови, но не от уплаха за първи път.
Думите на Орион изплуваха в главата ми и забраненото ми желание отстъпи място на прилив на гняв. Кой, по дяволите, беше той, за да отправя такива искания? Той не беше моят проклет баща. И това беше повече от ясно от начина, по който току-що беше държал ръцете си върху мен.
Сет ме теглеше по пътеката с палава усмивка и се спусна на една пейка под оранжевото сияние на един стълб с фенер.
Той притисна лице в косата ми, придърпвайки ме към себе си.
— Какво има, скъпа? Устата му се плъзна по ухото ми и сърцето ми подскочи от докосването.
– Нищо – излъгах аз и той се облегна назад, накланяйки глава, докато очите му се плъзнаха по лицето ми.
— Лъжеш — подразни ме той. — Орион нарани ли те?
– Не – казах честно.
Някъде в храстите зад нас се чу шумолене и по кожата ми пробяга изтръпване.
Сет прекара пръсти по бузата ми, придърпвайки ме назад, за да го погледна.
– Ако те притеснява, мога да взема мерки, за да го накарам да се отдръпне. Обикновено не притискаме професори, но…- Той се усмихна, наведе се по-близо, пръстите му посегнаха, да хванат брадичката ми и да вдигне устата ми нагоре.- Заслужаваш си.
Той се наведе и стотина мисли се заблъскаха в мозъка ми наведнъж.
Не трябва да съм тук сама с наследник. И със сигурност не трябва да мисля да целуна един от тях.
Но Орион ми беше казал да стоя далеч от Сет и това ме разгневи ужасно. И докато ръката на Сет докосваше коляното ми, почувствах, че се предавам. Вземайки решение, за което вероятно ще съжалявам утре, но точно сега ми се искаше да се опълча на Орион.
Пулсът ми се ускори, когато ръката на Сет се плъзна по-нагоре по крака ми, а палецът му рисуваше деликатни кръгове върху вътрешната част на бедрото ми. Мислите ми се разпръснаха на вятъра, когато тялото ми отговори на неговото, топлината нахлу в основата на стомаха ми.
Наведох се да срещна устата му.
Устните му докоснаха моите, меки като перо, после по-взискателни, когато ръцете му се извиха около кръста ми и ме повлече към твърдото си тяло. Разпаднах се, когато той заби езика си в устата ми, вкусът на бира и похот завладяха сетивата ми. Той ме дръпна в скута си и полата ми се вдигна твърде високо.
Почти се отдръпнах, но той изпусна тих стон в гърлото ми, който ме отпусна и аз заплетох пръсти в ризата му, докато устата му остана заключена с моята.
Момчето Вълк беше невероятно добър в целуването и започнах да вярвам, че може би наистина съжалява за глупостите, които беше направил. Че може би наистина ме харесваше.
Вероятно не би трябвало да целувам лицето му в момента.
Ръката му се качи до шията ми и нещо студено докосна кожата ми. Трепнах и свободната му ръка внезапно се заключи около мен. Силно .
– Сет – изкрещях аз, прекъсвайки целувката ни, когато хващането му стана болезнено.
Той грабна кока ми, след което светът спря да се върти, когато той прекара нещо остро през него.
– Не!- Въздъхнах с пълен ужас, бутайки го назад. Но беше твърде късно. Той ме пусна и аз паднах от скута му на купчина на пътеката, ожулвайки коленете си.
Един единствен кичур синьо се беше освободил от кокчето, което той сега държеше в хватката си, пърхайки на земята пред мен. Вдигнах го в отчаяние, ръцете ми трепереха и сълзите бликнаха, бликаха и бликаха.
Косата ми, той ми взе косата.
Но не беше само косата ми. Това беше стара рана и той я беше разрязал по-дълбоко от преди.
Не вярвай на никого. Това означаваше. И колко по дяволите е поетично, че ме е измамил, накара ме да му се доверя, след което взе единственото нещо, което имаше за цел да ме предупреди за хора като него.
Доволна усмивка привлече чертите му.
– Казах ти, че ще ти взема косата тя е моя – каза той, гласът му е равен и студен и кара сърцето ми да се свие в черупка, за да се опита да се предпази.- И тъй като Макс ми разказа малката ридаеща история зад това, бях още по-решен да се хвана за нея.
Устните ми трепереха, докато сълзи се стичаха по тях, вкусът на сол и предателство се стичаше върху езика ми.
Хихикане изпълни въздуха и Кайли изскочи от храстите заедно с още няколко от бандата си, държейки атласа си в ръка.
– Записах цялото нещо – каза тя триумфално на Сет.
Обхвана ме унижение и аз отворих дланта си в пламък на гняв, като влях в ръката си магия, но Сет се втурна напред, свивайки юмрука ми, докато приклекна пред мен.
— Нищо лично, Вега — прошепна той.- Това е пътят на Фея. Ако не искаш нещата да станат още по-зле за теб, вземи сестра си и се махай от нашата академия.- Той намигна, изправи се и прегърна Кайли, като се отдалечи, докато смехът им ме върна обратно.
– Да отидем в Лунната зала, не искам да пропускам забавлението – каза Сет и те започнаха да се движат бързо надолу по пътеката, а сините ми кичури все още бяха увити в юмрука му.
Настъпи тишина и аз се пресегнах, за да се хвана за главата, твърде ужасена, за да направя нещо друго, освен да остана на земята още минута. Гърлото ми се сви от емоция, когато открих накъсаните остатъци от косата ми, по-къса отзад, отколкото отпред – и гол скалп ли можех да усетя??
Ръцете ми започнаха да треперят, когато болката се настани в гърдите ми. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато сърцето ми се превърна в пепел.
Как можах да бъда толкова глупава? Как бих могла да си помисля и за секунда, че на този гад може да се вярва? Защо направих това след всичко, което знаех за хората?
Ставай. Върни се в Дом Въздух.
Но не можех да се накарам да се движа. Просто исках да се свия в себе си и да се скрия завинаги.
Паниката се надигна в мен, докато продължавах да ровя косата си, знаейки, че трябва да стана. Трябваше да изчезна, преди някой да ме види така.
Кайли беше записала всичко.
О, Боже, моля те, не. Скоро всички в училището щяха да станат свидетели как целувах Сет, след което той отряза косата ми и я взе като някакъв боен трофей. И аз плача на земята с остъргани колене и свят разбиващ се върху мен.
Една ръка притисна рамото ми и аз силно се разтреперих, завъртях се и изхвърлих ръката, отчаяно исках да се защитя. Огромна пукнатина разкъса пътя, когато земната магия напусна тялото ми в прилив на енергия и професор Орион се хвърли настрани, преди да го събори.
Сърцето ми се успокои въпреки факта, че моят учител по кардинал магия не беше точно ангел пазител. Но той не беше Сет или неговите ужасни приятели. Сграбчих се за главата, топлина обхвана бузите ми, докато се опитвах да се скрия от него. Дори Орион не можеше да ми направи много повече тази вечер, което да ме счупи още повече. Но можеше да се смее. И чаках да го направи.
Той бавно коленичи пред мен, със стисната челюст, докато погледът му обхвана косата ми. Срамът прогори пътека през тялото ми и аз погледнах надолу към земята, не можех да понеса да ме видят така.
— Дошъл си за да ми кажеш, нали ти казах?- Захапах го, опитвайки се да прикрия болката си с ярост. Но без съмнение можеше да види всяка една сълза, която се стича по лицето ми.
– Ставай – заповяда той, хвана ме за ръката и ме издърпа на крака.
— Защо се върна?- Задавих се, издърпах дланта си и отново обвих ръце около главата си.
– Паякообразните ми сетива изтръпнаха – каза той и се закикоти и аз вдигнах поглед към него, веждите ми се свиха.
— Това шега ли беше? — попитах аз в пълна изненада, с груб глас.
Устата му се повдигна в ъгълчетата и не можех да повярвам, че той действително е усмихнат. Очаквах той да се смее заедно с останалите от училището, а не да се шегува в моя полза.
– Беше – каза той. — Доста добра според мен.- Той ме придърпа по-близо, а изражението му внезапно стана сериозно.- Сега синьото изчезна, как ще разбера коя близначка коя е?
Опитах се да спра изненадан смях да се изплъзне от мен, но той се откъсна от гърдите ми под формата на хълцане.
— Прав беше, доволен ли си признах си?- Изхлипах, избърсвайки влажните си очи с дантеления си ръкав. Спирала се размаза по ръката ми и вътрешно се свих, знаейки, че сега сигурно изглеждам като статист в Живите мъртви.
От всички хора, които можеха да ме накарат да се почувствам по-добре обаче, никога не бих предположила, че това ще бъде той.
Писък раздра въздуха, който накара всеки нерв в тялото ми да се опъне.
Орион отпусна ръката си, внезапно нащрек и аз започнах да бягам, преди той да успее да вземе каквото и да е решение.
Тори!
Страхът изгори дупка в сърцето ми.
Тази вечер Наследниците бяха тръгнали по пътя на войната. И трябваше да се опитам да ги спра да наранят сестра ми.
Назад към част 24 Напред към част 26