ДАРСИ
Орион мина покрай мен в мъгла, използвайки вампирската си скорост, за да ме изпревари. Сърцето ми се разби, когато се втурна към сградата на Луната отпред и аз излях всяка последна унция енергия, която имах, за да го последвам.
Подигравателни възгласи и жесток смях прозвучаха отвътре и в дълбините на душата си знаех, че сестра ми е в сериозна беда. Нахлух през вратата и завих по тъмните коридори, преди на практика да падна по очи, когато пристигнах до басейна.
Тълпа студенти стоеше в далечния край на плувния басейн, който беше превърнат в лед. Орион се гмурна от ръба му, хвърляйки воден поток от ръцете си, който разтопи леда, преди да го удари. Той изчезна под повърхността и гърлото ми се сви от объркване и ужас.
Огромна пукнатина разкъса средата на леда и Орион изскочи изпод нея, а ръката му беше обвита около Тори. Изглеждаше в безсъзнание – или беше нещо повече от това?
Светът ми се забави и в гърдите ми се натрупа страх.
Не, тя не е мъртва. Тя не може да е мъртва.
Най-накрая умът ми отново се включи и аз изтичах към ръба на басейна, посягайки към Тори, когато Орион я приближи. Хванах я за ръката, когато я постави върху плочките на ръба и настъпи тишина. Видът на мълчанието, предшестващо времето на обявяването на смъртта.
– Тори – изхлипах аз, стискайки смразяващата и студена ръка, всяка част от мен трепереше, докато я разтърсвах.
Орион коленичи мокър до нея, докато притискаше ръка към челото и. Той затвори очи и дълбока червена светлина блесна под дланта му.
Поех треперещо дъх. Стаята избледня около мен.
Всичко, което имаше значение, беше сестра ми и магията, изливаща се от тялото на Орион в нейното.
Очите на Тори се отвориха и тя се закашля силно, повръщайки вода, докато Орион се отдръпна точно навреме, за да не го оповръща.
Паднах върху нея, прегърнах я до себе си, а Орион се изправи на крака, преди да успея да му благодаря.
Забелязах Наследниците да вървят по ръба на басейна и да се насочват към изхода.
Омраза раздра вътрешностите ми, докато ги гледах гневно, треперейки от глава до пети, докато държах близначката си.
– АКО ДАЖЕ САМО ЕДИН ЧОВЕК В ТАЗИ СТАЯ СЕ ПРЕМЕСТИ ДОРИ С ИНЧ КЪМ ВРАТАТА, ЩЕ ОЗНАЧАВА НЕЗАБАВНО ИЗГОНИВАНЕ!– Изрева Орион, целият стъклен покрив завибрира от свирепия му тон.
Наследниците спряха да се движат и замълчаха. Дариус прокара ръка по тила си, като за първи път изглеждаше ядосан. Сет се търкаше във всички тях, сякаш се опитваше да ги успокои и гледката на косата ми, стърчаща от джоба му, ме накара да изкрещя.
– Застанете до шибаната стена – заповяда Орион с тон, който напрегна раменете ми.
Наблюдавах с замъглени очи как Наследниците се наредиха в редица срещу Орион. Никога не го бях виждала толкова ядосан и исках той да отприщи всяка капка от гнева си върху тях за това, което бяха направили.
Останалите от тълпата се събраха по-близо един до друг от другата страна на басейна, като изглеждаха неспокойни.
Отметнах влажните кичури коса от лицето на Тори и тя примигна към мен.
– Добре ли си?- попитах задъхано.
Тя кимна слабо и аз паднах напред, за да я прегърна отново, като облекчение се разля в сърцето ми.
Премести се, за да седне до мен и дълбоките и зелени очи се плъзнаха по косата ми. Горната и устна се отлепи назад, когато притисна колене към гърдите си и опря глава на рамото ми.
— Съжалявам, Дарси — каза тя с дрезгав тон и аз я прегърнах, поклащайки глава в знак, че отказвам да приема извинието.
– Няма за какво да се извиняваш – прошепнах аз, а очите ми попаднаха върху четиримата Наследници, които мразех повече, отколкото някога съм мразила нещо в живота си.
Орион се взря в тила им. Изглеждаха като подредени за разстрел и наполовина ми се искаше да е така.
Тълпата от последователите на Наследниците започна да мърмори помежду си и някои направиха смела крачка към изхода.
– Никой няма да напусне тази стая, докато не чуя какво се е случило – изръмжа им Орион и заблудените студенти се върнаха в редиците си.
Орион тръгна към Наследниците, стисна косата на Сет в юмрук и удари главата му в стената със силен трясък.
– Имаш ли нещо да кажеш за случилото се с Вега Близначките тази вечер? — изръмжа той, когато Сет издаде съскане от болка между зъбите си.
— Не, сър — каза Сет с тих глас и аз стиснах зъби, докато мятах с очи кинжали по него.
Орион пристъпи към Макс и притисна лицето му към стената.
– Ами ти. Ригел?
— Не, сър — измърмори Макс.
Орион се приближи към Кейлъб, навеждайки се за да говори в ухото му.
– Гавриш ли се с източника си, Кейлъб? Знаеш, че това противоречи на вампирския код и може би просто съм в настроение да ти изтръгнат зъбите за това.
Широките рамене на Кейлъб се напрегнаха от гняв.
— Запознат съм с кода, сър. Не съм им направил нищо.
— Глупости — отсече Орион, докато се взря в едно от чудовищата, които се бяха опитали да убият сестра ми.
Орион се приближи към Дариус, опря ръка на рамото му. Дариус отдръпна рамене, но Орион обви здраво ръката си около него, придърпвайки го към себе си.
— И ти ли ще ме излъжеш в лицето, Дариус?
Дариус се отърси от него.
– Не мога да ви лъжа в лицето, когато съм изправен срещу стена, нали така, сър?- Тонът му беше подигравателен и студен, стойката му беше толкова твърда, сякаш гръбнакът му беше направен от чисто желязо.
Орион го завъртя, пускайки го в същия момент. Той не беше толкова груб с него като с другите и аз се чудех защо. Дариус беше лош като останалите и кръвта ми настръхна, като погледнах безизразното му лице.
— Последен шанс — каза Орион с тих глас само за него. – Обясни.
Очите на Дариус се плъзнаха от лицето му към Тори, челюстта му се стегна, преди да погледне обратно към професора.
– Искаме да си заминат. Просто се опитваме да ги игоним – знаете под какъв натиск сме. Макс разбра страховете им и добре… ние ги съживихме.- Той сви рамене и гърдите ми се спуснаха. Може ли да са по-жестоки? Ние дори не искахме техния трон и те все още бяха готови да се опитат да ни пречупят, за да си тръгнем.
Орион поклати глава, на лицето му беше изписано разочарование.
— Мислех, че ти от всички наследници си по-добър от родителите си.
Лицето на Дариус се изкриви, когато Орион му обърна гръб, което според мен беше една от най-големите обиди, които можеше да предложи като фея.
– Всички присъстващи в тази стая, гледали гаврата с Вега момичетата, сега са задържани с мен за цяла седмица. Капела, Алтаир, Ригел и Акрукс, ще ви накажа за две седмици и сте на последно предупреждение. Още една подобна каскада и не ме интересува дали сте синове на самите звезди, ще бъдете изгонени от Зодиака.
– Знаеш ли какво, Орион? Върви, на майната си – изръмжа Дариус, мина покрай него и излезе направо през вратата.
Орион го погледна гневно, но не направи движение, за да го спре.
– Задържане?- Тори изхриптя.- Това ли е?
Орион не отговори и ме изпълни ярост.
— Как можеш да ги оставиш да се разминат само с това?- настоях аз.
Забелязах Маргьорит и някои от нейните подли приятели да сочат косата ми и да се кикотят под носа си. Кожата ми се зачерви и аз се обърнах обратно към Тори, искайки просто да изчезнем.
Орион приклекна пред нас и посегна към ръката на Тори.
– Имаш нужда от повече изцеление.
– Не тук – изсъска тя, а очите и се обърнаха към тълпата, която ни гледаше.- Просто искам да се махна.
Той я пренебрегна, притисна ръка към рамото й и онова странно червено сияние се надигна под дланта му отново.
Никога не съм се чувствала толкова смачкана, сякаш вятър е пробил дупки в платната на живота ми и ги е оставил на парчета. Но ще ги поправя. И ще се изправя отново. Само, че не днес.