ТОРИ
Моят клас по Огнен елементал беше още една катастрофална комбинация от превъзходни пламъци и извънконтролни адове. Просто не можех да го контролирам, особено докато носех защитния костюм, който беше необходим за класа.
Опитах се да говоря с професор Пайро за това. Дори и казах, че когато тренирам без костюм, имам много повече контрол, но тя отхвърли теорията ми като глупост, като ми каза, че всичко е в главата ми. Тя също така ми отне двайсет точки за това, че отново не успях да тренирам с Дариус. Огненият наследник се усмихна в отговор на това, свивайки мускули към мен в явно предизвикателство, думите му звъня в паметта ми, докато го гледах намръщено.
Обмислях да помоля Кейлъб да ми помогне вместо това. Той също държеше елемента на огъня и въпреки че това не беше основната му сила, той все още можеше да ми помогне. Но въпреки че понякога изглеждаше малко по-малко отвратителен от другите Наследници, аз все още не му вярвах, до толкова, че да го питам. И имах чувството, че той няма да подкопае решението на Дариус и да ми помогне, дори и да го моля. Което абсолютно не бих направила.
Така че останах с вбесяващата възможност да тренирам сама всяка вечер след вечерните си бягания. Завършвах всяко бягане в Огнената Арена, облечена в моите неща за бягане, а не в огнеустойчивото облекло и определено успявах да направя повече със силите си, когато тренирах така. Можех да контролирам размера на пламъците и дори да ги накарам да се движат в основни посоки. Но професор Пайро не вярваше, че това има нещо общо с облеклото ми и твърдеше, че има повече общо със сценичната треска. Може би щях да и повярвам, ако не беше фактът, че непрекъснато се подобрявах във всичките си други уроци.
За да докажа тезата си, помолих Дарси, София и Диего да се присъединят към мен в Огнената Арена след вечеря, за да мога да им покажа подобренията, които направих, и да ги накарам да потвърдят, че не съм луда. Дарси имаше подобни проблеми със своята огнена магия и исках тя да опита да владее пламъците си без костюма. Надявах се, че така ще мога да докажа тезата си.
За да съм сигурна, че имам време да направя това, бях тръгнала на вечерното си бягане рано и тичах през Водната територия със слушалки в ушите.
Обичах да тичам тук. Преди в Чикаго можех да тичам само по задните улички из бетонната джунгла. Избягвах коли, пешеходци и кофи за боклук на всяка крачка. В територията на Академията имах по-голяма вероятност да попадна на стадо Пегаси, преобразяващ се грифон или блестящ водопад. Тук беше изключително красиво и разликите между четирите територии винаги ми спираха дъха.
Тръгнах през малък мост и започнах да обикалям езерото, коригирайки дишането си, докато хълмът се издигаше под краката ми.
По гръбнака ми пробягаха тръпки, когато стигнах до върха на хълма и спрях, когато Немейски лъв изскочи от дърветата пред мен.
Дъхът замря в дробовете ми, когато огромният лъв изрева развълнувано и разклати гривата си, преди да скочи в дърветата от другата страна на пътеката. Студентът очевидно се забавляваше да протяга мощните си крака в своята орденска форма и аз се вторачих след него изненадано.
Мамка му, не мисля, че някога ще свикна с това.
– Трябва да обръщаш повече внимание на заобикалящата те среда – извика Дариус и аз се обърнах, за да го видя облегнат на едно дърво като, че нямаше къде другаде да бъде. Носеше изцапан с кал спортен комплект със символа Огън, изписан на гърдите му, така че предположих, че е бил на тренировка по питбол, но това не обясняваше внезапната му поява тук.
Това не беше първият път, когато го виждах, докато бягах и започвах да усещам, че ме следи. Причините за това не можеха да бъдат нищо добро, така че сменях маршрута си всяка вечер тази седмица, но въпреки това продължавах да се сблъсквам с него.
Огледах се, в случай че другите наследници бяха готови да ме хванат в капан всеки момент, но нямаше и следа от тях. Посочих към ушите си, свивайки рамене, сякаш тежкият бас на музиката в слушалките ми ми попречи да го чуя, след което продължих.
Той не направи никакво движение, за да ме последва, но въпреки това ускорих темпото си, завивайки от главния път и се насочих обратно към Кълбото. Последното нещо, от което се нуждаех, беше да се сблъскам с Наследник точно сега. Бях за това да ги съботирам тайно, но не бях готова да се изправя директно срещу тях… все още не.
Върнах се до Кълбото и забавих, докато използвах водната си магия, за да почистя потта и пръските кал от кожата и дрехите си. Професор Уошър ни беше научил как да го правим миналата седмица и въпреки че описанието му за достигане до „всяко малко кътче“ ме накара да повърна в устата си, трябваше да призная, че това беше адски удобна магия.
Едно от любимите ми парчета прозвуча в слушалките и аз се усмихнах на себе си, докато влязох в Кълбото, обръщайки внимание на песента, докато All The Small Things (Всички малки неща) гръмна в ушите ми.
Прекрачих вратата, без наистина да гледам къде отивам и се блъснах право в твърдо тяло.
– Съжалявам – измърморих аз, отстъпих назад и вдигнах поглед, за да открия, че професор Орион ме гледа надолу с намръщено изражение на лицето. Той също носеше спортна екипировка, напръскана с кал и смътно си спомних, че той беше треньорът по питбол.
– А аз си мислех, че Блу е тромавата близначка – каза той сухо.
– Просто реших да се разменим за малко – отвърнах с повдигане на рамене, като махнах една от слушалките от ухото си, за да го чуя добре.
– Ами, мисля, че предпочитам, когато сте предвидимо различни една от друга – каза той, като направи движение да се отдалечи от мен. Ръкавите му бяха избутани назад и погледът ми падна върху червения символ на Лъв, който беше изрисуван на предмишницата му. Всъщност не приличаше на татуировка, по-скоро на маркирано.
– Дарий не е ли Лъв?- попитах бързо, привличайки вниманието му, преди да успее да се отдалечи. Устата ми винаги беше по бърза от мен и очевидно дори най-добрият предсмъртен поглед на г-н Мръсен не беше достатъчен, за да ме накара да отстъпя. Но ако връзката им можеше да ни помогне да разберем какво означаваше съобщението на Аструм, тогава си струваше да го дразня.
– Защо ще имам някакъв интерес да обсъждам знака на г-н Акрукс с вас в свободното си време?- попита той пренебрежително.
– Защото си Везни – казах аз.- И имаш зодията на друг човек завинаги върху кожата си, просто ми се стори малко странно.
Отегченото изражение на Орион се превърна в намръщено, което ме предупреди недвусмислено да се отдръпна, но аз вдигнах брадичка, докато чаках отговора му. Може току-що да съм излязла на арената с питбул, но сега не можех да отстъпя.
– Може би, ако прекарвате толкова време в учене, колкото в инспектиране на телата на други хора, нямаше да имате толкова проблеми с уроците в класа ми – предположи той.
Преди да успея да отговоря, той се обърна и се отдалечи. Гледах го как си тръгва през присвити очи. Нещо странно се случваше между него и Дариус и имах чувството, че включваше мен и сестра ми.
– Ваше Величество! Донесохме селекция от ястия на масата, от които да изберате!- обади се Анжелика.
Обърнах се, когато друг ентусиазиран член на задника ми махна към нашата маса в центъра на стаята и аз се придвижих напред, за да поздравя всички тях, като същевременно твърдо им напомних да се откажат от кралските титли. Отново.
Усмихнах се, когато видях София, Диего и Дарси да вървят заедно по пътя към масата и се промъкнах между тълпата, за да се присъединя към тях, докато сядаха на столове в средата на клуба на ВСО.
– Добре ли потича?- попита Дарси с усмивка.
– Да. Следващия път всички трябва да се присъедините към мен – казах аз.
– Уффф – коментира София.- Предпочитам да се упражнявам във формуляра си за поръчка или изобщо да не се упражнявам.
– Да, наистина не съм създаден за бягане. Или каквато и да е физическа активност – добави Диего, като дръпна шапката си малко по-надолу, сякаш си представяше, че изчезва.
Завъртях очи към тях.
– Вие губите.
Джералдин се появи и седна до мен. Усмихнах и се топло, докато тя ми предлагаше парче пица от чинията си. Тя също носеше бял комплект за питбол със символа на земята, изписан на гърдите и, но беше отделила време да отстрани мръсотията от нея.
Отпуснах се обратно на стола си, докато хапвах пица със сирене.
– Чух те да говориш с Орион за татуировката му – каза, когато и тя започна да яде.- И аз го последвах, за да я разгледам по-отблизо от интерес.
– Виж се, Джералдин, започвам да си мисля, че напълно те покварявам – подразнех я аз.
Тя леко се изчерви, но продължи.
– Чух да казваш, че Дариъс Акрукс има такава, който съвпада нали?
– Да има я — съгласих се аз.- И съм ги виждала двамата… да се мотаят.- Вдигнах рамене, едва ли звучеше като теория на конспирацията на годината, но знаех в корема си, че замислят нещо.
Дарси слушаше разговора ни и също се наведе да се присъедини към нашата дискусия.
– Знаеш ли нещо?- попита тя, като очевидно забеляза факта, че Джералдин изглеждаше готова да се пръсне.
– За бога, мисля, че да. От вида на тази татуировка и това, което ми каза… Искам да кажа, горещи, лепкави овесени торти, не мога да повярвам, че дори си мисля това, но…
– Но..?- настоях аз.
– Ами, изглежда, че са преминали през защитна връзка – каза тя драматично, оглеждайки ни с широко отворени очи, сякаш току-що ме беше информирала, че е бременна с четиринадесет котенца.
– Съжалявам, Джералдин, но ще имаме нужда от малко повече обяснения – казах аз и Дарси се изкикоти.
– О, разбира се. Така, защитната връзка е древна магия, която свързва две души заедно. В минали поколения членовете на моето семейство бяха избрани да бъдат пазители на членовете на вашето – добави тя гордо.
– О, уау – каза Дарси, тъй като очевидно това беше отговорът, който Джералдин искаше.
Размърдах се малко на мястото си. Душата ми беше напълно доволна, че не съм обвързана с никой друг, много благодаря. Джералдин се наведе заговорнически напред, за да продължи обяснението си и се зарадвах, че не направи предложение да се свърже с нас.
– На практика магията се използва, за да ги слее заедно, като свърже душите им. Целта и е да защити живота на важна личност, известна още като подопечник: в този случай „Дариус“ като се увери, че пазителят „Орион“ винаги ще се поставя между него и опасността. Така че в действителност, ако Дариус бъде атакуван, Орион ще го почувства и ще бъде длъжен да му се притече на помощ. Казва се, че пазителите могат дори да усетят болката на своите подопечни, ако бъдат наранени и ще дадат всяка последна капка от магията си, за да ги защитят и излекуват.
– Значи един настойник би умрял за своя подопечен?- попита Дарси, а гласът и спадна до шепот.
– Абсолютно, ако е необходимо да се спаси живота на подопечния им. Очевидно обаче връзката прави повече от това да прави пазителя защитник. Това също така ги събира заедно, душите им жадуват за компанията на другия, ако прекарват твърде много време разделени. Предполага се, че е много интензивно. Това обаче е доста остаряла практика. Преди години силните семейства принуждаваха хората да им бъдат пазители против волята им. Така че бяха въведени закони, които да спрат това да се случи. Сега настойникът трябва да се съгласи доброволно, за да заеме позицията и да премине различни оценки и изпитания, преди да може да бъде обвързан с подопечения си. Орион трябва много да се грижи за Дариус, за да се съгласи на такава роля. Това не е нещо, което може да бъде отменено, след като магията е направена; да си пазител е за цял живот. Само смъртта може да освободи всеки от тях от връзката.
– Значи Дариус е обвързан с това точно толкова, колкото и Орион?- тихо попита Дарси.
Джералдин кимна сериозно.
– О, свети поп-тарти! Говорийки за дявола – измърмори тя, гледайки през рамото ми.
Обърнах се и видях Дариус да влиза в стаята със Сет, Макс и Кейлъб до него. Те все още бяха в мръсните си екипи за питбол, които сякаш привличаха още повече внимание към тях от обикновено и не можех да отрека колко добре изглеждаха в тях. Ризата на Кейлъб дори беше скъсана през едното рамо и погледът ми се спря върху тонизираните мускули на гърдите му, които бяха разголини. Няколко момичета извикаха, за да се опитат да привлекат вниманието им, още няколко от тях махаха и подсвиркваха. Наследниците погълнаха вниманието, сякаш им се полагаше и аз се опитах да не гледам заедно с всички останали.
Преглътнах силно, надявайки се да не привлека вниманието им.
Очите на Макс се насочиха към нас и аз замрях, когато той ни посочи.
– О, по дяволите – въздъхна Дарси, докато останалите проследиха погледа му и четиримата тръгнаха направо през претъпканата стая към нас.
Студентите се отдръпваха настрани, докато те се движеха към нас, няколко дори скочиха от столовете си, за да им направят място да минат.
ВСО настръхнаха около нас, някои от тях стояха, други вдигнаха ръце, сякаш можеха да хвърлят магия. Трябваше да се почувствам успокоена от проявата им на солидарност, но знаех, че всъщност не означава нищо. Феите трябваше да се борят за собствената си позиция, ако Наследниците дойдоха срещу нас един на един, никой нямаше да се намеси.
– Хей, малки Вегас – каза Макс, когато четиримата дойдоха да застанат над нас. Почти не го бях виждала, откакто ме беше призовал с песен и започнах да се надявам, че ме избягва, защото знаех тайната му. Очевидно не.
– Какво искаш?- попитах хладно.
– Просто проверяваме любимите ни близначки – изгука Сет, посягайки напред, за да ме погали по косата. Избутах ръката му от себе си и го изгледах гневно.- Може би трябва да си направя и гривна Тори.
Навсякъде в Кълбото настъпи тишина, докато всички чакаха да видят какво ще се случи.
Погледът ми се плъзна към Кейлъб и той се усмихна леко, което не беше толкова успокояващо, тъй като не му вярвах ни най малко.
— Може би не бяхме достатъчно ясни онази вечер на танците — изръмжа Макс, докато се придвижваше напред към предната част на групата.- Но това беше нежно предупреждение за теб да напуснеш това място. Може би трябва да го приемеш, преди нещата да ескалират.
– Ескалиране?- попита Дарси.- Как биха могли да ескалират?
– О, сигурен съм, че двете имате повече страхове, които бихте искали да споделите с групата – измърка той и аз усетих притегателната сила на магията му, докато използваше силите си на Сирена срещу нас.
В червата ми нарасна локва топлина и доверие, мека усмивка дръпна устните ми. Макс беше любезен, беше добър слушател, защо да не го оставя да ми помогне да се справя със страховете си?
Макс се ухили триумфално и грабна един стол, завъртайки го така, че да може да седне на него назад, докато се навеждаше до мен.
– Разкажи ми за гаджето, което те остави да се удавиш в тази кола – подкани ме той, като посегна да докосне бузата ми.- Даде ли му и твоята V-карта?
Проблясък на страх ме разтърси, когато си спомних как потъвах на дъното на реката. Но той сгреши относно предположението за V-карта. Бях дала девствеността си на съвсем различен задник.
— Не — въздъхнах аз.- Не съм.
– Искаш ли да кажеш на групата кой го направи тогава?- попита Макс с усмивка, силата му ме обви в дебели въжета и отказа да се пусне. Вместо страха, който ме дърпаше, почувствах, че похотта ми се надига във вените и плътта ми се нажежава при спомена за тъмна стая, блуждаещи ръце…
О, по дяволите, не, психотичен задник!
Наложих цялата си воля, за да се преборя с притеглянето на дарбата му и юмрукът ми удари с всеки сантиметър от яростта, която таях срещу този тъпак. Кокалчетата ми се блъснаха директно в центъра на гърлото му. Макс падна от стола с вик от болка и се удари в пода със стола върху него. Заклинанието на Сирената беше нарушено и аз бях на крака половин секунда по-късно, а пламъците оживяха в ръцете ми.
Пратих бърз поглед към другите Наследници, но те само гледаха изненадано. Това беше между мен и Макс и те нямаше да се намесват.
– Ти луда кучко – изхриптя Макс и гласът му беше задушен от болка.
– Аз съм луда кучка – съгласих се аз, като го погледнах надолу.- И ако опиташ това прецакано лайна на Сирена върху мен още веднъж, ще разбереш колко кучка мога да бъда.
Той изсъска проклятие и вдигна длан, хвърляйки вълна от вода към мен. Отприщих огъня в ръцете си, хвърлих поток от сила в удара и двата елемента се сблъскаха в пространството помежду ни, унищожавайки се един друг със съскане на пара.
Макс се блъсна назад, подготвяйки втори удар и адреналин се натрупа в мен. Беше по добър от мен в магията и той го знаеше.
Може и да не можех да се бия с него с магия, но бях израснала в най-скапаната част на града и със сигурност знаех как да се защитавам като котка притисната в ъгъла.
Преди да успее да хвърли още едно заклинание срещу мен, аз насочих ритник към топките му.
Макс изсумтя проклятие, като се приви, стискайки мъжеството си. Наведох се и му прошепнах с тих глас.
– Бих те посъветвала да помислиш дълго и упорито преди да се опиташ да извадиш още тайни от устните ми – изсъсках аз. — Защото някои от тези, които пазя, не са мои.
Очите му се разшириха от изненада, когато ме погледна.
– Ако кажеш на някого какво казах, когато беше призована от Магическата Песен, тогава ще…
Прекъснах го, преди да успее да ме заплаши с нещо, с тих и студен глас.
– Няма значение какво ще ми направиш след това. Твоята тайна ще бъде разкрита. Така че мисля, че тъкмо щеше да се съгласиш да запазиш силите си на пиявица за себе си.
Макс се намръщи, като се подпря на едната си ръка, болката в топките му очевидно отшумя.
– Добре – изплю той, сякаш щеше да стане, но исках наистина да се уверя, че е разбрал идеята.
Вдигнах длани към Макс, когато Дарси извика насърчително и изпратих въздушна вълна да се вреже в него. Тя го хвана в хватката си и го прати да полетя във въздуха и да се претърколи през стаята.
Не дочаках да се възстанови и да дойде отново за мен. Хванах Дарси за ръката и ние се обърнахме и тръгнахме към изхода. Диего, София, Джералдин, Анджелика и останалите от ВСО се изправиха и се наредиха около нас, докато се отдалечавахме. Дарси свърза ръката си с моята и се ухили триумфално, докато излизахме на вън.
– Още една точка за нас – каза тя с тих глас.
– И човек се чувстваше добре.
Преди да успеем да стигнем много далеч, Кейлъб стреля през тълпата и спря пред мен. Той пусна чантата си на пода до нас и прокара ръка през къдриците си по начин, който привлече вниманието към огъващия се бицепс и не изглеждаше съвсем случаен.
– Може ли да поговорим, скъпа?- попита той небрежно, сякаш не бях току-що влязла в бой с един от приятелите му и не бях излязла победител.
– Защо?- попитах аз с недружелюбен тон.
– Разбиваш сърцето ми с този тон на ледената кралица – подразни ме той, влизайки в личното ми пространство.
– Ако ще ме ухапеш, просто продължавай с това. Да си играеш с храната е толкова непривлекателно.
– Без хапене. Просто ела и говори с мен – каза той, като насочи жални очи към мен и по дяволите, ако Кейлъб Алтаир не изглеждаше адски сладък, когато молеше.
Погледнах Дарси и с изненада открих, че очите и искрят от вълнение.
– Добре е – каза тя.- Можем да те изчакаме тук, ако искате малко уединение.
Почти я попитах защо, по дяволите, тя мисли, че бих искала уединение с един от задниците, които ни измъчиха, но погледът и се плъзна от моя към чантата на Кейлъб на земята за най-мимолетните секунди и аз осъзнах това просто може би е възможността, която чакахме, за да си отмъстим на Земния Наследник. И аз мога да бъда разсейващият фактор.
– Добре – казах аз, въздъхвайки победено.
Кейлъб се усмихна, сякаш току-що му подобрих деня и ме хвана за ръката, дърпайки ме след себе си, докато ме водеше отстрани на Кълбото, оставяйки чантата си на земята.
Той ме повлече, докато останахме сами в задната част на сградата, светлината на залязващото слънце грееше в оранжево върху златната и повърхност.
Веднага щом се увери, че не можем да бъдем видяни, той хвана кръста ми и ме бутна обратно към бронзовата конструкция. Благодарение на бягането бях с клин и спортен сутиен, така че ръцете му бяха топли срещу голата кожа на корема ми.
– Какво правиш?- попитах аз, преди да успее да се приближи.
– Надявам се да те убедя да ме целунеш отново – промърмори той и пулсът ми се сви от увереността в тона му.
– Малко вероятно – казах пренебрежително.
Кейлъб изпъшка, сякаш го измъчвах и не можах да не се усмихна леко.
– Не мога да повярвам, че просто удари Макс – каза той.
– Разбира се, че го направих, той е луд. И няма да му давам подробности от сексуалния си живот, за да се самозадоволява вечер в леглото.
– Ти си направо гадна Тори – пошегува се Кейлъб, приближавайки се малко по-близо до мен.- Притесняваше ли се, че хората може да са разбрали какво направих с теб в онази класна стая?- Той протегна ръка, за да докосне бузата ми, но аз се преборих с изкушението да бъда привлечена от грубия му вид.
– Е, би било доста неудобно, ако някой разбере, че имам такъв ужасен вкус към мъжете – отвърнах аз.
Кейлъб се засмя мрачно и лека тръпка пробяга по гърба ми, но аз отказах да я призная.
– Тогава ще ми кажеш ли тайната на Макс?- попита той, сменяйки темата.
Намръщех се леко. Мислех, че част от взаимодействието ми с Макс е останало поверително поради шума, който вдигаше тълпата, но Кейлъб очевидно използваше вампирския си слух, за да слуша.
– О, знаеш ли, той става твърд от Пегаси точно като теб – подразних го и тръпка на задоволство ме обхвана, когато видях гняв да проблясва в морските очи на Кейлъб от тази подигравка.
– Този слух е куп лайна – отсече той и усмивката ми се разшири.
– Незнам може и да е вярно – дразнех аз.
Кейлъб въздъхна, преди да ми хвърли ослепителна усмивка, която казваше, че не му пука, но аз виждах през нея.
– Така. Значи няма да ми кажеш тайната на Макс?- натисна той.- Бих могъл да те принудя, нали знаеш.
– Сигурна съм, че би могъл. Или можеш просто да го попиташ сам.- свих рамене.
Не бях напълно сигурна защо пазя тайната на Макс освен факта, че видях честността в него, когато каза, че разкриването и може да навреди на Солария като цяло. И колкото и да не исках да поема отговорността да управлявам това кралство, не исках да дам на Нимфите предимство срещу него.
Кейлъб изглежда обмисли това и предположих, че лоялността към приятеля му надделя над любопитството, защото той заряза темата.
– И така, как ти хареса да бъдеш призована от Магическата Песен?- попита пакостливо той.
– Бях принудена да стана от леглото си посред нощ, за да прекарам време с един от най-малко любимите ми хора. Имала съм и по-добри вечери — казах сухо аз.
– Да, но успя да се освободиш от него – каза той с усмивка.
Завъртях очи и не го удостоих с отговор.
– Значи ще ми кажеш ли кой се целува по-добре?- попита, като се наведе толкова близо, че дъхът му се смеси с моя.
– Хм – Прехапах устна, докато си представях, че го обмислям, а гладът, осветяващ очите на Кейлъб, накара пулса ми да препуска.- Нито един от вас наистина не се откроява, така че е трудно да се каже.
Кейлъб пъхна език в бузата си, докато се опитваше да ме спре да го примамвам.
– Може би тогава имаш нужда от напомняне?
Той се придвижи напред, но аз се обърнах така, че устата му удари бузата вместо устните ми.
– Наистина ще ме накараш да се потрудя за това, нали?- изръмжа той, когато устата му се измести надолу към врата ми и кожата ми настръхна под тях.
Но не бях готова да го пусна от куката заради всичко, на което той и приятелите му ни бяха подложили. Той трябваше да бъде наказан и аз се надявах, че съм дала достатъчно време на Дарси, за да придвижим напред плановете си срещу него.
Прочистих гърлото си, за да прикрия биенето на сърцето си, и го избутах назад.
– Всъщност имам неща за вършене тази вечер, така че ако си приключил с въпросите си и няма да ме ухапеш, тогава ще си тръгвам.
Кейлъб ме погледна изненадано, когато се измъкнах от хватката му.
Обърнах се и се върнах пред Кълбото, за да намеря отново приятелите си.
– Убиваш ме, нали знаеш?- извика той след мен.
– Сигурна съм, че можеш да си намериш хубаво момиче Пегас, което да ти помогне да преодолееш част от това разочарование – отвърнах аз, без да си направя труда да го погледна.
Когато се върнах при Дарси и другите, тя ми се ухили конспиративно. Чантата на Кейлъб беше точно там, където я беше оставил, сякаш нищо не се беше случило в негово отсъствие.
Тръгнахме си и аз му хвърлих поглед, когато го подминавахме. Погледът му беше прикован в мен и аз му се усмихнах, докато ме гледаше как си тръгвам. Знаех, че си играя с огъня, когато ставаше дума за него, но просто не можех да се сдържа.
След като бяхме достатъчно далеч от него, за да сме сигурни, че няма да ни чуе, аз се обърнах с очакване към Дарси.
-Казвай?
– Взех неговия атлас. Калеб Алтаир току-що се присъедини към много групи на любители на Пегас във FaeBook – каза тя с усмивка.- И също така изпрати няколко внушаващи съобщения до някои момичета от Пегас в кампуса.
Развълнуван смях падна от устните ми и дадох пет на сестра си.
– Тези задници няма да знаят какво ги е сполетяло, когато приключим.
***
Беше доста късно, когато се върнах в стаята си, но доволната усмивка не беше напуснала устните ми, откакто ударих Макс в гърлото.
Забавлявах се, като сортирах последните си поръчки за онлайн пазаруване, докато слушах някаква много весела музика, която бях избрала от списък за изпълнения, който бях намерил в моя Aтлас. От време на време танцувах и пеех и не можех да сваля самодоволната усмивка от лицето си. Предполагах, че някой Пегас е сглобил плейлиста и той отговаряше на настроението ми точно сега, защото бях щастлива, след като победих Макс Ригел пред всичките му приятели.
Разбира се, бях сигурна, че скоро ще понеса последствията от това взаимодействие, но си струваше каквото и да ми направи по-нататък, само да знам, че веднъж наистина добре съм го унизила.
Времето отново имаше промени в настроението и тази вечер се върна към глупаво влажно. Бях отворила прозореца си и се бях облякла в чифт малки шорти и тънка фанелка, но все пак се чувствах по-гореща от полярна мечка на плажа.
Чаках София да се присъедини към мен за учебна сесия, но тя закъсняваше. Въпреки това бях достатъчно щастлива да подредя последните си покупки онлайн. Дарси изглежда мислеше, че имам пристрастяване и докато преглеждах кутия с дантелено бельо, започвах да си мисля, че тя може да има право. Но не ме интересуваше, никога преди не съм разполагала с постоянен доход, а стипендията, която получихме, беше много щедра. Нямах нищо против да използвам картите до техния предел като хоби.
Силно почукване се чу на вратата ми точно когато Тейлър Суифт започна да изисква да се отърся от нея и ускорих танцовите си движения, докато извиках на София да влезе.
– Точно навреме – казах аз, докато грабвах червен сутиен от кутията.- Диего би полудял по теб в това.
Обърнах се с лице към нея и устата ми се отвори, когато открих замислен драконов задник на вратата си вместо приятелката ми. Странно, той ми се усмихваше, сякаш го забавлявах, вместо да се намръщи, сякаш току-що съм напикала баба му, но нямаше да се доверя на това странно приятелско лице.
Спрях да танцувам моментално и хвърлих сутиена обратно в кутията.
– Не спирай да танцуваш заради мен – каза Дариус, а очите му шареха по късите ми панталони по начин, който нагряваше кръвта ми.
– Какво искаш?- сопнах се аз.
– Нямах представа, че си толкова голям фен на Тейлър Суифт – каза той, облегнат на рамката на вратата, сякаш притежава проклетото място. Предполагам, той мисли, че е така като всемогъщ капитан на Къщата.
Тейлър изпя още един куплет за глупаците, които ще мразя, мразя, мразя, мразя, мразя и аз наклоних глава, докато го гледах.
– Тя пее някои много добри песни, с които съм съгласна.
– Утива ти – каза той.
-Какво ми отива?- Попитах.
– Усмивката.
В отговор го погледнах намръщено.
– Едва ли е изненадващо, че не си я виждал много често.- Почуках по моя Aтлас и спрях музиката, като скръстих ръце.- Обратно към първоначалния ми въпрос обаче: какво искаш?
Дариус въздъхна и забавлението напусна очите му, когато се приспособи към новия тон в стаята.
– Имам покана за теб и сестра ти да дойдете на парти в къщата на семейството ми, за да се срещнете с Небесния съвет – каза той.
Повдигнах вежда към него, в очакване на ударната линия, когато той ми предложи дебел плик, подпечатан с завъртян златен надпис.
– Не, благодаря – отвърнах аз, като не го взех и затворих вратата пред лицето му.
Ботушът му остана между прага и вратата отскочи от него. Защо тези задници смятаха, че това е нормално?
– Това не е покана, която можеш да откажеш – каза той през зъби.
– Мога да не се съглася – казах сухо аз. Една нощ в къщата му звучеше като много специфичен аромат на ада и нямах интерес да го опитам.
– Какво те кара да мислиш, че можеш да кажеш „не“?- изръмжа той.- Следващата събота вечер е. Ще дойда да ви взема в шест. Носете нещо хубаво.- Той погледна късите ми панталони и тясната блуза с неодобрение и аз вдигнах вежда към него, когато той се обърна, за да се отдалечи, хвърляйки поканата в краката ми. Изглежда, че не беше мразил облеклото ми толкова много, когато гледаше танцовите ми движения.
– Да, това няма да ми свърши работа – извиках аз, оставяйки поканата на пода.- Но не се колебай да дойдеш тук, когато пожелаеш следващия уикенд, така или иначе няма да съм тук.
Затворих вратата и се запътих към леглото си, пльоснах се и почуках отново моя Aтлас, докато веселият ритъм на музиката ми се поднови. Включих слушалките си и ги сложих, като избрах някакъв олдскуул на Еминем, който да отговаря на новото ми настроение, и се усмихнах на промяната в темпото.
Отпуснах се на мекия матрак за половин секунда, преди вратата да се отвори и Дариус отново да влезе, с целият тестостерон и огъващи мускули. Но този път не се уплаших от него; това беше спор, който той не можеше да спечели. Нямаше да отида на глупавото му парти, каквото и да ми направи.
Преструвах се, че не го забелязвам и увеличих силата на звука, когато той започна да се блещи към мен и гласът му беше заглушен от Еминем. Сърцето ми биеше малко по-силно, но го пренебрегнах.
След около пет секунди, докъто се преструвах, че над мен не е стояща мускулна буца от шест и половина фута с намръщен, достатъчно дълбок, за да се изгубя в него поглед, воден порой се блъсна в мен.
Отдръпнах се и извиках точно когато Дариус друпна слушалките ми и ги хвърли настрани.
– Вървиш по дяволски тънък лед с мен, Рокси – изръмжа той.- Ако продължиш да ме натискаш, сериозно ще съжаляваш.
– Майната ти – изплюх аз.- Отнасяш се с мен като с лайно всеки ден от седмицата, така че каква е разликата, ако заплашваш, че ще го правиш пак? Искаш ли да отида на твоето глупаво парти? Тогава ще трябва да ме намериш и да ме завлечеш там, ритайки и крещяйки, и ще прекарам цялата нощ в опити да те засрамвам и унижавам. И без това не ми пука какво мислят мама и татко Акрукс за мен.
Дариус грабна китката ми в ръцете си и ме дръпна да се изправя, за да може да изръмжи в лицето ми.
– Това е последното ти предупреждение.
– Майната ти, задник — изсъсках аз.- Не можеш да ми направиш повече от това, което вече си направил. И забелязвам, че не си се опитвал да ме удавиш отново, откакто малкият ти приятел Орион те превърза, така че предполагам, че всъщност нямаш право да ме убиеш.
Хватката му върху ръката ми се стегна болезнено и не можах да овладея трепването си достатъчно бързо, за да не го забележи. Той ме пусна внезапно и аз дръпнах ръка към гърдите си, борейки се с желанието да масажирам болката.
– Разбира се, че няма да те убия – измърмори той и аз се присмях в отговор. Така че той имаше една линия, която нямаше да прекрачи и това беше убийство. Чудесно е да знам. Той изпусна дълга въздишка, преди да продължи с по-мек тон. – Какво ще е необходимо, за да те накарам да дойдеш с мен доброволно?
Присвих очи към него.
– Ще те цитирам, когато дойдох в стаята ти, имайки нужда от помощ; ако искаш да ти помогна, ще трябва да ме накараш. И тъй като съм сигурен, че не можеш да контролираш умната ми уста или предпочитанията ми към изрязани топове и кожени якета, се съмнявам, че ще можеш да наложиш сътрудничеството ми в това на ниво, което бих сметнал за приемливо, затова ти предлагам просто да се откажеш.
Дариъс ме изгледа любопитно за момент и разликата, която направи в чертите му, беше почти спираща дъха. Не бях сигурна, че някога ме е гледал с нещо друго освен омраза. Той наистина изглеждаше опустошително добре. Всеки сантиметър от лицето му изглеждаше сякаш е изсечен от камък, всички силни линии и перфектни ъгли. Сърцето ми затуптя неравномерно за миг и аз преглътнах предателския проблясък на привличане, който изпитах към него, като се държах здраво за отричането му.
– Какво ще кажеш за търговия тогава? – предложи той, като понижи глас и се наведе по-близо до мен, сякаш споделяме тайна.- Ще те обучавам, както казах, ако ти и сестра ти дойдете на това парти с желание, бъдете добри с баща ми, облечете красиви рокли и се опитайте да се държите цивилизовано.
Бях толкова шокиран от предложението му, че в продължение на няколко секунди можех само да го гледам.
– И ще обещая да бъда… мил с теб – добави той, като прочете мълчанието ми като колебание вместо изненада.- Само за тази нощ.
– Съмнявам се, че знаете как – отвърнах категорично аз, дърпайки мократа си блуза, която беше залепена по мен. Щеше да се наложи да се натреса на Дарси тази вечер, ако исках да спя в сухо легло.
Дариус стисна устни и протегна ръка към мен. Направих крачка назад, очаквайки той да се ядоса отново, но вместо това пръстите му се плъзнаха по прогизналата материя, която беше залепнала на корема ми, докато дърпаше водата от блузата ми. Сърцето ми леко трепна в отговор на докосването му и проклех ужасния си вкус към мъжете за милионен път.
Гледах го мълчаливо, докато всяка капка вода бе отстранена от дрехите, косата и леглото ми, когато топка течност увисна във въздуха между нас. Дариус я насочи към банята ми и аз я гледах как пада в мивката и изчезва в канала.
– Виж, мога да бъда и мил – каза той, сякаш току-що ми беше направил услуга, въпреки че и двамата знаехме, че той е този, който ме намокри на първо място. Той отдръпна ръката си от кръста ми и аз пренебрегнах болката, която почувствах, когато точката на допир между нас беше прекъсната.
– Сигурно наистина много искаш да впечатлиш татко Акрукс – измърморих аз, усуквайки дългата си коса между пръстите, само за да правя нещо.
Дариус издаде странен звук в отговор и аз осъзнах, че предположението ми не е точно.
– Или наистина се страхуваш да не го разочароваш – добавих аз.
Тъмните очи на Дариус проблеснаха с дълбока емоция за половин секунда, преди той да я скрие обратно.
– Ти не знаеш нищо за семейството ми – изръмжа той и този гняв се надигна в него също толкова бързо, колкото беше изчезнал.
– Е, ако са нещо като теб, значи очевидно са куп задници.
Вълна от разгорещена сила се блъсна в мен и ме събори обратно към стената, докато Дариус се хвърли напред, навеждайки се, за да ме погледне право в очите.
– Кажи го отново – предизвика ме той с ясна заплаха в гласа му.
Сърцето ми биеше от страх, но знаех, че съм била права. Не можеше да ме убие. И ми писна от чувството, че просто трябва да се обърна и да приема глупостите му. Ако беше решен да ме измъчва, тогава добре, не можех да направя нищо по въпроса. Но нямаше да му позволя да ме счупи.
– Е, поне знам откъде си го наследил – въздъхнах аз.
Очите му блеснаха с рептилските процепи на неговата форма на дракон, ирисите станаха златисти за миг, когато той ме изгледа гневно.
– Майната ти.- Той изчезна толкова бързо, колкото беше пристигнал, силата му не ме освободи, така че останах притисната до стената, докато той изчезваше от стаята ми.
За няколко секунди не можех да помръдна, сърцето ми заби и страхът се стичаше във вените ми, но се принудих да го последвам до прага. Почти беше стигнал до края на коридора, когато извиках да го спра.
– Ще се срещнем в Огнената Арена утре след вечеря. Ако можеш да се придържаш към думата си и да ми помогнеш да използвам магията си, тогава ще дойда на твоето глупаво парти и дори ще нося красива рокля, сякаш съм хубаво момиче.
Дариус спря и ме погледна изненадано през рамо.
– Просто така?
Аз свих рамене.
– Може би искам да видя как живее другата половина – помайтапих се.
За секунда той наистина изглеждаше развеселен, но сигурно съм си го въобразила.
— Ще ти изпратя рокли.- Дариус се отдалечи, преди да успея да му кажа, че съм напълно способна да се обличам и завъртях очи, докато затварях вратата.
Изглежда, че следващата събота вечер ще вечеряме с дявола.
Назад към част 12 Напред към част 14