ОРИОН
Отворих вратата и влязох в класната стая, а настроението ми беше паднало до минимум. Бях изморен и ядосан. Половината нощ не бях спал, говорейки с Франческа по телефона, опитвайки се да я убедя да накара FIB да претърси покрайнините на Тукана за гнездото, за чието съществуване с Дариус бяхме сигурни. Имах нужда от окончателно изясняване, че те не са феи. Защото, ако наистина щяхме да предприемем атака срещу тях, не можех да рискувам да се окажат невинни. А ако Дариус намокреше ръцете си в кръвта на нашия вид, щеше да плати цената за това.
Днес не бях в настроение да се разправям с нахални ученици, така че всеки, който ми лазеше по нервите, щеше да съжалява. Прегледах стаята в търсене на неизбежното. Някой щеше да е замислил нещо и аз щях да изкарам малко от гнева си върху него, за да заситя яростния звяр в мен тази сутрин. Погледът ми се спря на Кайли Майор с купчина листовки за парти на първокурсниците в ръка и удовлетворението изпълни гърдите ми. Перфектно.
– Не – изръмжах аз и махнах с ръка, така че всяка една листовка в стаята се понесе към мен на силен вятър, след което се заби в кошчето за боклук до бюрото ми.
Кайли замръзна, поглеждайки към мен с тревога, а лицето ѝ бързо изгуби цвят.
– Господине, аз…
– Мис Майор, ако още веднъж раздавате боклуци в моята класна стая, ще ви бъде забранено да присъствате на всички тазгодишните официални церемонии – захапах я, наслаждавайки се на начина, по който тя сякаш се смали пред мен.
Устата ѝ се отвори и можех да кажа, че не е от тези, които млъкват, дори когато знаят, че са победени.
– Но господине!- Изпъшка тя.
Махнах с ръка и останалите листовки бяха изтръгнати от ръцете ѝ и разкъсани на парчета, като се изсипаха върху нея в дъжд от розови конфети. Няма,“но“, ти непоносима бълха.
В стаята се разнесе смях и ушите ми доловиха леко развеселено изсумтяване от Блу, което накара устата ми почти да се извие в ъгъла. Е, поне имаше полуприличен вкус за компанията, която поддържаше. Макар че защо държеше Поларис наоколо, никога нямаше да разбера. Начинът, по който той я гледа…
Погледът ми се спря на гадняра с шапката и на това как очите му се стрелкат към Дарси, после към Тори отвъд нея. Изглеждаше изпотен. А потните хора не са моят тип хора. Особено потни хора, които се вглеждат прекалено внимателно в момичета, които нямат право да гледат. Какво изобщо искаше той? Да се издигне в този свят? Да, това беше. Очевидно е, че е подмазвач. А аз бях виждал достатъчно такива в тази класна стая, за да знам, че лишеите са едни от най-опасните приятели, които можеш да имаш. По-слаби фейри, които не можеха да се справят сами, но умееха да се сприятеляват с правилните хора, да предлагат правилните услуги. Тогава бам. Навеждаха те, чукаха те в задника и ти отнемаха славата.
Ударих чашата си с кафе на бюрото и стаята притихна, докато се взирах в морето от загрижени лица пред мен. Очите ми автоматично се преместиха към Дарси и тя вдигна брадичка, без да гледа настрани, докато се опитвах да я накарам да го направи. Предизвикателството в погледа ѝ накара вътрешната ми фейска същност да изреве и за момент стиснах зъби, докато останалата част от стаята сякаш изчезна. Защо ме разгневява така? Тя беше просто момиче. Дори да беше Вега. А и устатата ѝ сестра не ме разгневяваше така, както тя. Не… имаше нещо в начина, по който ме гледаше, сякаш виждаше под твърдата ми стоманена външност, която държеше повечето други феи настрана. Дариус и Гейбриъл бяха сред малцината феи, които можеха да проникнат под нея с лекота. Но с нея не се чувствах така. Сякаш разтваряше гръдния ми кош и обвиваше ръката си около сърцето ми, на един здрав стисък разстояние от това да ме унищожи.
Обърнах се към дъската, грабнах дигиталната си писалка и написах върху нея днешното дневно напомняне.
НЕ СИ УНИКАЛЕН.
Обърнах се отново към класа и открих, че всички гледат мрачно на това. Добре. Трябва да се чувстват мрачни. Защото всички те бяха шибано безполезни и трябваше да се стараят повече.
– Всеки звезден знак в Зодиака притежава свои собствени качества. Добри и лоши. Те могат да повлияят на вашата природа. Но те не ви правят различни или специални. Те ви правят феи.- Чукнах по дъската, за да активирам слайдовете на техните атласи, и всички погледнаха надолу към екраните си, спасявайки ме от напрегнатия поглед на Блу.
– Всички феи са част от това – продължих аз, като се опитвах да овладея най-лошата си ярост, в случай че днес си изпусна нервите напълно и се окаже, че чичо Лайънъл ме посети. Майната му на това.- И всички ние имаме две общи определящи небесни тела.- Посочих центъра на Зодиака.- Слънцето и Луната. Те ни свързват. И никакъв Орден, никаква очна линия или синя коса – Погледнах Дарси с остър поглед, докато пристъпвах в най-близката пътека, а тя стисна устни към мен, давайки знак, че съм я подразнил.- Или шапка.- Замахнах към шапката на Диего, но той я сграбчи, сякаш беше шибаният Свети граал, и ме погледна предизвикателно. Е, здравей, малка Фейо. Излезе ли най-накрая от дупката си на страхливец?
Усмихнах му се, доволен, че все пак има някакъв гръбнак. Не беше като да исках тази група първокурсници да са безполезни. Всъщност най-много ми вървеше преподаването, когато започваха да се отдръпват. Тогава работата почти ми доставяше удоволствие. Не много, но все пак беше нещо. Да видиш как новото поколение осъзнава, че са едни от най-могъщите същества в кралството, и как разбира, че не е нужно да търпи всички да ги натискат през цялото време, беше донякъде удовлетворяващо – ако ти пукаше за такива неща.
– Прави те различен – завърших аз, като продължих да влизам в класната стая и проверих дали всички внимават.- Има дванадесет знака, очаквам дори нашите кралски наследници на Вега да знаят кои са те. Така че нека ги чуем.- Изстрелях се зад двете близначки, като поставих ръка на раменете на всеки от тях. Хватката ми беше по-здрава върху Дарси, пръстите ми се свиваха около нея притежателно, а кътниците ми изтръпваха от спомена за кръвта ѝ в устата ми.
Блу извърна глава, за да ме погледне и аз видях диво същество, дебнещо в очите и, което ми беше любопитно да видя от външната страна на плътта и. Там, където ръката ми лежеше върху нея, енергията процъфтяваше. Усещаше се като гравитация, която ме привличаше, притискаше ме към нея по-яростно, отколкото земното притегляне ме приковаваше към земята.
– Давайте, госпожице Вега – заповядах аз.
– Коя?- казаха едновременно тя и Тори.
– Блу.- Потупах я по рамото.- Вега номер две може да дойде с мен.- Побутнах Тори и тя се изправи на крака с намръщена физиономия, хвърляйки поглед към сестра си. Но никой нямаше да я спаси. Заведох я до бюрото, като седнах на стола и протегнах ръка. Доколкото можех да преценя, Престос беше безполезна шибана връзка за Тори и макар да бях настоял да ми изпрати класацията на силите на Тори, тя все още не го беше направила и честно казано, вече ми беше писнало да чакам.
– Длан – наредих аз и тя колебливо постави ръката си в моята. Започнах да чета знаците по ръката ѝ, чудейки се защо плътта ѝ не ми въздейства така, както на сестра ѝ. Беше възможно близнаци да се появят като различни ордени, макар че това се случваше доста рядко. Ако Дарси беше сирена, то от темперамента на това момиче бих предположил, че е дракон, макар че беше толкова дребна, че това не ми се струваше вероятно. Разбира се, баща ѝ беше Хидра, така че какво ще рече, че тя или сестра ѝ също няма да са такива? Не можех да изключа нищо.
– Не чувам зодиакални знаци да ми пълнят ушите – измърморих аз.
Усетих раздразнението на Дарси към мен, тъй като звукът от кикот се носеше от Кайли и приятелките ѝ, но това всъщност не беше мой проблем. Тя или участваше в класа ми, или можеше да се махне по дяволите от него.
Дарси каза имената с равен тон.
– Водолей, Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог.
Астрологията беше навлязла в царството на смъртните, след като преди много време феи бяха провели там експерименти, опитвайки се да разберат дали звездите влияят и на хората. Изглежда, че е имало някакво влияние, макар че липсата на елементарни магии и ордени означаваше, че те са засегнати в много по-малка степен от нас. Изглежда, че някои хора бяха по-надарени от други, когато ставаше дума за предсказване на съдбата им или разчитане на знаците от звездите, което предполагаше, че има някаква стара магия. Въпреки че никога не е имало нищо убедително. Все пак е интересно.
– Добре, пет точки за Дом Въздух – казах аз и почти усетих шока на Дарси от това. Да, мис Вега, в този клас наистина се награждават усилията, иначе какъв би бил смисълът от това?
Изучавах линията на планината на Юпитер върху показалеца ѝ, изненадан от това колко различни са нейните знаци от тези на сестра ѝ в някои отношения. Тази линия показваше увереност, лидерство и амбиция, но имаше по-малка линия, която я пресичаше и която говореше за дълбоко вкоренен страх, който я задържаше във всички тези области. Един поглед нагоре към нея накара бръчката да се отдръпне от челото ми. Можех да видя твърдостта в нея, но под всичко това имаше нещо и трябваше само да си помисля за гадното място, от което бяха дошли в Царството на смъртните, за да съм сигурен, че и двете момичета са страдали в живота. И двете носеха доспехи, но по различен начин, а уликите в дланите им ми даваха твърде ясно да разбера, че страданията им са достатъчно дълбоки, за да повлияят на съдбите им. Майната му, не исках да ми пука. Не беше моя работа да ме е грижа. Бях видял страданието от първа ръка. Аз страдах през половината време. Но никога не съм бил беден или гладен. Това беше вид реалност, за която си представях, че оставя рани, които никога няма да заздравеят.
Съсредоточих се върху класацията на силите ѝ и я записах в бележника, усещайки как Тори се гърчи от това колко дълго я държа. Тя не ми се доверяваше, това беше очевидно. На практика усещах как магията ѝ се опитва да ме изтласка, но се изненадах от сравнението, което ми даде с начина, по който бях почувствал кожата на Блу, когато бе влязла в контакт с моята. Преди не бях забелязал колко много ме зовеше магията във вените ѝ, но сега усещах точно обратното в нейната близначка, бях сигурен, че е така. Но какво, по дяволите, означаваше това?
Най-накрая пуснах ръката ѝ и подадох на Тори лист хартия.
– Това са твоите резултати за елементар. Колкото по-високо е числото, толкова по-силна е силата ти. Основната ти магия е огън.
– О… правилно.- Тя кимна и тръгна да се отдалечава, но аз взех внезапно решение, имах нужда да сравня кръвта на сестра ѝ с нейната, да съм сигурен, че не полудявам и не си въобразявам начина, по който всичко в Дарси сякаш ме привличаше. Ако вкусът на Тори беше същият, ако имаше същото въздействие, тогава това го решаваше. Нямаше за какво да се притеснявам. Нямаше никаква скрита връзка между мен и Дарси, това беше просто жажда за власт, която можех да разгранича, когато се хранех от нея следващия път.
Хванах китката на Тори, издърпах я напред и забих зъбите си в кожата ѝ, като я накарах да изтръпне от ужас. Кръвта ѝ се разля по езика ми, а заедно с нея се разби вълна от магия, която се усещаше като тъмната и омагьосваща сила на луната. Тя имаше добър вкус, наистина шибано добър, а силата ѝ беше също толкова огромна, колкото и на сестра ѝ. Но дотук свършваше приликата, защото храненето от Дарси беше като да се удавиш във всичко, което беше тя, и да жадуваш за още. Вкусът ѝ беше такъв, сякаш сладостта ѝ, шибаната ѝ светлина се вливаше директно в мен и ме молеше да се поклоня на всичко, което беше. Тори имаше вкус на сън, но не на моя сън. И това беше нещо, което не бях сигурен, че изобщо разбирам.
– О, звезди мои, сър!- Задъха се Кайли, но аз я игнорирах, продължавайки да се храня, за да се опитам да открия в Тори това, което бях открил в Дарси, да докажа, че съм сгрешил. Че само кръвта на Дарси ме караше да я желая и нищо друго, но колкото повече пиех, толкова по-ясно ми ставаше, че нямаше да открия същото безкрайно желание за същността на Тори. Това беше просто кръв. Наистина хубава кръв. Като да я бутилираш и да я пазиш завинаги. Но не и нейната кръв.
– Престани!- Скара ми се Блу, но Тори я предупреди с поглед и аз най-накрая измъкнах зъбите си от кожата и.
Тя се отдалечи, като ме гледаше, а аз затворих всяка налудничава мисъл в главата си, изправих се на крака и продължих с урока.
Зад гърба ми се разнесе шепот за някаква публикация във FaeBook, която се беше появила на живо, и аз изръмжах, обърнах се към стаята и открих, че всички гледат атласите си.
Тъкмо се канех да обявя масово задържане, когато вратата се отвори широко и Кейлъб Алтаир се втурна в стаята, прескачайки шибаното ми бюро. Той ме блъсна в дъската и около нас се чу колективно вдишване, докато възприемах пълната ярост в очите му.
Отблъснах го от себе си с ръмжене и той се свлече назад, като главата му се удари в бюрото и направи пукнатина, която се вряза в средата му. Инстинктите ми се разпалиха от предизвикателството в очите му, когато Кейлъб се хвърли към мен с юмрук от пламъци. Той беше единствената фея, който някога бях срещал и който караше звяра в мен да се върти в спирала толкова лесно, както сега. Кейлъб беше единственият вампир, когото познавах, който беше по-силен от мен, което означаваше, че съревнованието между нас никога няма да може да се реши по начин, който да задоволи напълно импулсите ми да го предизвикам, и в този момент загубих напълно разсъдъка си, тъй като всичко в мен просто крещеше за неговото унищожение.
Тъкмо се канех да го пресрещна и да се опитам да го унищожа по дяволите, когато си спомних, че съм учител, а той е наследник и че залогът тук е по-голям, отколкото си струва тази битка.
– Стига!- Изръмжах, преди Калеб да се опита да нанесе удар.
Наследникът на Земя спря, явно принуждавайки се да обмисли ситуацията и над собствените си инстинкти, а всички ученици останаха неподвижни, докато наблюдаваха взаимодействието ни.
Кейлъб угаси пламъците в дланите си, а от гърлото му се изтръгна ниско ръмжене.
– Тя е моят източник. Докосни я още веднъж и си мъртъв. Професор или не.
Изненада ме обзе, когато разбрах защо точно той се е втурнал тук, сякаш някой е забил горящ пирон в задника му и е казал, че това е моя вина. Не обръщах особено внимание на ученическите клюки и тъй като с Дариус напоследък си имахме собствени проблеми, предполагах, че никой не е успял да ми предаде съобщението, че Кейлъб е обявил Тори Вега за Източник, което означаваше, че ухапването ми е напълно оправдало психотичната му атака срещу мен… и вероятно дори не можех да му дам задържане за това. По дяволите.
Нямаше обаче просто да се извиня като някоя слаб задник, така че реших да не си призная действията и да наложа авторитета си над него като негов учител.
Хванах го за предната част на ризата му и го приближих на сантиметър от лицето си.
– Излез от класната ми стая.
– Не и докато не се закълнеш – изплю се Кейлъб, като завъртя ръка, за да посочи Тори.- Тя е моя. Дръж зъбите си далеч от нея.
– Аз не принадлежа на никого!- Изцепи се Тори и Дарси кимна в знак на съгласие.
Принадлежиш, докато не успееш да ни отблъснеш.
Опитах се да измисля как да се справя с това, без да изпадам в схватка с Алтаир. Щеше да има репортажи, шибани журналисти на портите. И колкото и това съперничество, което висеше между нас, да го искаше, това наистина нямаше да е добре за никой от нас. Сигурно щеше да разбуни онези антивампирски лобисти, които винаги се опитваха да твърдят, че фае от нашия орден не бива да заемат властови позиции, защото и ние твърде лесно се управляваме от инстинктите си. Майната им на тези хора.
Кейлъб ме отблъсна от себе си толкова силно, че гърбът ми се удари в дъската, а аз оголих зъби, борейки се с инстинктите си да го убия за това.
В класа се разнесе напрегнато мърморене, а аз усетих как очите на Дарси пробиват дупки в главата ми. В ума ми се оформи диво решение, което реши проблема ми с Кейлъб и същевременно провали всичките ми планове да се държа на разстояние от Блу. Но аз вече изричах думите, всяка от които падаше от устните ми и не ми позволяваше да се върна назад. Защото не исках да го направя, дори и малко. Освен това бях вампир и имах право да го направя. Вега бяха най-могъщите магически Източници в кралството. И аз имах възможност да обявя една от тях за своя. Тази, който измъчваше шибаната ми душа.
– Добре – казах аз със смъртоносен тон.- Но другата близначка Вега е моя.
– Извинете ме?- Ахна Дарси, но нито Кейлъб, нито аз я забелязахме, докато се гледахме един друг.
Кейлъб изръмжа, като започна да крачи напред-назад пред мен като лъв в клетка. Явно се опитваше да реши дали просто да ме предизвика за собствеността върху двете. Но той знаеше също толкова добре, колкото и аз, че не е добре да се кара с един от професорите си, поради което се стремяхме да избягваме конфликтите един с друг, произтичащи от естеството на нашите Ордени, когато можехме.
– Договорено – измъкна се накрая той и излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си. Обидата не ме подмина. От друга страна, вероятно и аз щях да постъпя по същия начин на негово място. Все пак щях да се потрудя изключително много, за да намеря нещо, за което да го задържа тази седмица.
Изпуснах дъх, който беше преплетен с облекчение. Защото сега я имах. И това беше най-хубавото проклето чувство, което бях изпитвал от много време насам. Но не исках да позволя на класа да види колко много се е подобрило настроението ми току-що, затова оправих ризата си и се обърнах към дъската, а по лицето ми се разкъса усмивка, която те не можеха да видят, докато продължавах урока с равен тон.
– Овните се управляват от Марс, така че те могат да бъдат особено импулсивни и често агресивни, когато…- Преминах на автопилот, докато сърцето ми биеше в зашеметяващ ритъм, а вътрешният ми вампир ревеше победоносно.
Но бях прецакан, толкова прецакан, защото знаех, че става дума за нещо повече от нейната кръв, за някаква по-дълбока връзка, изкована от нещо неосезаемо. Но майната му. Защото всъщност исках нещо за първи път от твърде много години и сега, когато го имах, нямаше да го пусна. Дарси Вега беше моят източник. Мой. И никой друг в цялото проклето кралство не можеше да вкуси от нея, освен мен.
– Нямаме ли право на глас в това?- Дарси изсъска към сестра си и усмивката ми се задълбочи. Не, Блу, нямаш.
– Не, освен ако не успеем да ги отблъснем – ядоса се Тори.
– Което няма да можеш да направиш, ако не слушаш в час!- Грабнах една книга от бюрото си, хвърлих я към тях и ги накарах да отскочат настрани, за да избегнат удара.- Още една дума от някоя от вас и ще бъдете задържани до края на годината.
Погледите им бяха отровни, а аз гледах хладнокръвно в отговор, очаквайки някоя от тях да се противопостави на думите ми. Но те най-накрая си замълчаха и аз се върнах към преподаването в клас.
– Когато се пробудиш, винаги ще получаваш силата на стихията, свързана със звездния ти знак. Например като воден знак всички Риби са надарени с Елементарната магия на водата. Тези, които придобиват повече от един Елемент, обикновено са надарени по този начин, защото са свързани с повече от едно съзвездие.- Докоснах дъската и се появи диаграма, която показваше всяко съзвездие на небето.- Както виждате, има стотици комбинации. Силите, които ви даряват звездите, са много неуловими. Малко се знае за това как или защо някои фае се раждат с повече от един елемент. Но знаем, че генетиката играе роля, както и вашият Орден.- Погледнах към Вега, опитвайки се да преценя дали преценките ми за техните Ордени са правилни. Дарси ме погледна мъртво в очите с толкова много омраза, че кожата ми засърбя. Приближих се към нея с жестока усмивка, която извиваше устните ми, щастлив да накарам врага си да се гърчи.
– Можете ли да назовете някое от съзвездията, които не са свързани с даден зодиакален знак, мис Вега?- Попитах.
– Хм…- Тя прочисти гърлото си.- Малката мечка?
– Правилно.- По дяволите.- Посочих към Диего Поларис до нея.- Която е известна и като?
– Малкият черпак, сър – допълни той.
– Обзалагам се, че Диего има Малка мечка – измърмори Тайлър Корбин от първия ред.
– Пет точки от Земя – изръмжах му аз и Тайлър изсумтя.
– А латинското име?- Посочих София Сигнус, която се изчерви в розово, докато отговаряше.
– Урса Минор?- изпищя тя.
– Десет точки за Дом Огън.- Отдалечих се и отново започнах да пиша на дъската.- Така че, ако сте Водолей, но сте свързани и с Урса Минор, която има силата на земята, вероятно ще бъдете надарени с два елемента.
– Възможно ли е, господине?- попита от втория ред едно момиче с дълга плитка от гарванова черна коса.
– Звездите могат да бъдат непредсказуеми – обясних аз.- Тяхната природа трябва да допълва нашата, за да може всичко да се подреди.- Скръстих ръце.- И така, какво означава вашият зодиакален знак лично за вас? Знае ли някой?
Няколко ръце се вдигнаха и аз избрах едно момче на реда зад Вега.
– Казва ти каква е природата ти.
– Неточно – казах аз с раздразнение.- Опитайте отново.
– Това е…- Момчето се огледа за помощ, но никой нямаше какво да предложи. Той прочисти гърлото си и сви рамене. Дано звездите се смилят над мен.
– Има ли някой?- Изръмжах с досада.
– Това влияе на природата ви, сър?- Предложи София. О, благодаря на Луната, че тук има някой с повече от две мозъчни клетки.
– Правилно – казах силно, като се преместих да се облегна на бюрото си. Посочих към Джилиан Минор, която тази сутрин имаше изражение като на зашлевен задник.
Тя промени цвета си на цвекло, поглеждайки към безполезната си приятелка Кайли, която въздъхна драматично.
– Характер – предложи Кайли вместо нея.
– И?- Натиснах я.
– Е… генетика?- Отгатна тя.
– Правилно. И?- Поисках.
Тя замълча и аз чух как мозъкът ѝ се върти в тази нейна въздушна глава.
– Някой?- Попитах, като погледнах разочаровано всички. Не бях сигурен, че някога съм преподавал на първокурсници, които да са толкова зле подготвени за живота в академия „Зодиак“, колкото тези.
– Жизнен път, сър?- Гласът на Блу ме улови и погледът ми се спря на нея, сякаш се опитвах да се противопоставя на това преди. След като, очите ми са там, ги оставих да бродят, като се вглеждах в големите ѝ очи и идеално бронзовата ѝ кожа, която говореше за нейния произход. Майка ѝ изглеждаше така, родена в кралството Волдракия, където слънцето винаги грееше, а феите бяха много различни от тези, които живееха в Солария. Някои ги наричаха диваци заради доста дивите им практики. Убийството там беше напълно законно, както и повечето други престъпления. Те се бореха за власт по начин, по който нашето кралство изглеждаше много по-цивилизовано, а кралските особи, които управляваха, само насърчаваха жестокостта, като я превръщаха в спорт. Те организирали жестоки игри, в които наградите включвали богатство, положение и дори брак. Бащата на Вега може и да е имал репутацията на брутален човек, но майка им е била изкована в нея. Макар че по всичко личи, че след като Дивия Крал се е оженил за нея, той е станал малко по-малко безмилостен, така че изглежда, че тя може би е намалила малко броя на жертвите в нашето кралство.
Чакай малко, какво каза Блу? Наистина ли имаше правилен отговор?
– Правилно – казах изненадващо, тръгнах по пътеката и се спрях пред бюрото ѝ. Тя попадна изцяло в сянката ми и ми хареса начинът, по който беше подпряла челюстта си и ме гледаше непоколебимо.- Известен също като?
– Възпитание – каза тя, а гърлото ѝ се движеше по най-съблазнителния начин, който някога бях познавал.
– Добре. Ще се видим след часовете.- Тръгнах си, пулсът ми трептеше, а зъбите ми се изостриха.
Вътрешно се ругаех за всяко добро, което направих, но нищо не можеше да спре прилива на адреналин, който ме връхлетя заради това, че скоро ще я видя на саме. Беше погрешно. Всички тези мисли бяха, това желание. Но изглежда не можех да ги спра. А сега, когато я бях заклеймил като мой Източник, неволно бях усложнил нещата още повече. Защото сега природата ми беше да я защитавам, да я запазя като моя, да се уверя, че никой друг вампир не ми краде кръвта ѝ. И колкото и добре да се чувствах, когато знаех, че имам това право, това също така щеше да направи нещата много по-сложни, когато се наложи да се отърва от нея.
На какво, по дяволите, си играеш?
Не знам, но не мога да спра, по дяволите.
***
Седях зад бюрото си в края на часа, вперил поглед в атласа си, докато чаках всички да си тръгнат. Всички, освен нея.
Имах съобщение от Франческа, на което се чудех как да отговоря.
Франческа:
И така, кога си свободен за напитки, каза, че ще ме уведомиш, когато си в почивка тази седмица..?
Кога не съм била свободна за напитки? Искам да кажа, че технически погледнато имах бутилка бърбън в движение през цялото време. Бях в най-отдадената връзка в живота си с алкохола. Макар че, както Дариус отбелязваше понякога, това беше по-скоро токсичен партньор, от когото не можех да се отърва. Но всеки път, когато той се опитваше да ме спре да пия, изпадах в депресия и функционирането ми ставаше почти невъзможно. Той ме поддържаше бодър. Добре де, не бодър. Но някъде около границата на „не-самоубийство“, което беше мястото, където ми пукаше достатъчно за нещата, за да продължа да бъда полезен на Дариус. И тъй като това беше единствената ми цел в живота в наши дни, това изглеждаше перфектното място, на което да бъда.
Наистина трябваше да се срещна с Франческа и да обсъдим въпроса с нимфите. Залогът беше твърде голям, когато ставаше въпрос за това гнездо.
Ланс:
Петък вечер?
Би било добре да я видя, независимо от всичко. Тя беше приятелка, дори и това приятелство понякога да е свързано с ползи. Франческа си проправяше път нагоре в редиците на FIB и нямаше време за постоянна връзка, а тъй като аз щях да бъда най-безполезното гадже, което може да си представите, и едва ли бих могъл да понасям компанията на повечето хора, това също ме устройваше идеално. Само че, откакто се върнах от Царството на смъртните, не ми се искаше да се обвързвам. През повечето нощи исках да бъда насаме с уискито или с Дариус. Гейбриъл също ми липсваше, но той си имаше собствен живот, собствено семейство. И не ми харесваше да ме вижда, когато съм в криза, защото знаех, че не мога да скрия нищо от неговото зрение. Ако ме видеше отблизо, щеше да започне да се опитва да ме насочва към по-добра съдба със загадки, които не можех да разгадая. Но ние бяхме играли тази игра твърде много пъти и знаех, че не ме чака по-добра съдба. Най-доброто, на което можех да се надявам, беше Дариус да победи Лионел, тогава може би щях да получа малко спокойствие.
Франческа:
Перфектно! Ще резервирам в „Андромеда Плейс“ за осем часа.
Класът се изпразни и дори не ми се наложи да вдигам поглед, за да разбера, че сега съм сам в стаята с Дарси Вега, защото енергията във въздуха току-що се беше засилила десетократно. Усещах присъствието ѝ като живо същество в стаята и това чувство не ми беше съвсем противно.
Не откъсвах поглед от Атласа си, обмисляйки какво точно ще и кажа. Трябваше да се държа професионално. Това беше ключово. И може би, ако поставя някои граници, ще успея да предотвратя превръщането на това гадно шоу в гаден парад.
– Как върви щитът за принуда?- Попитах, без да вдигам поглед. Ако го направех, нямаше да спра да я гледам. А ако я погледнех, щях да се приближа. А ако се приближа, може би отново ще я ухапя. А ако я ухапя отново, ами….да кажем, че в бъдеще може да се наложи да започна да си удрям една ръчна на члена преди ухапване. Но не можех да гледам Атласа си вечно.
– По-добре. Тренирах с приятели – каза тя.
Кимнах, доволен, че се опитва. Не че исках да се справя добре очевидно, но първокурсниците, които не полагат усилия да се справят със силите си, ме отвращаваха.
– Трябва да прекарваш всеки свободен момент в това.- Завъртях се на стола си, захапвайки куршума, като си позволих да вдигна очи, за да срещна погледа ѝ. Ебаси, изглеждаше страхотна за ядене.- Задължително е да можеш да отхвърлиш основната Принуда. Разбираш ли колко уязвима си, докато не си в състояние да го направиш?
Казвах това отчасти защото я бях превърнал в свой Източник. Трябваше да мога да се предпазвам от недобросъвестни вампири, които се опитваха да я принудят да им позволи да се хранят от нея. Не можех да си позволя това. Щях да им счупя шията, ако се опитат. Но другата причина беше, че ако някоя нимфа с контрол над откраднатата си магия беше научила Принудата, тя щеше да бъде лесна плячка за тях. А ако магията ѝ попаднеше в ръцете на някой от тях, последствията бяха невъобразими.
Тя кимна, като все още стоеше до вратата, сякаш не искаше да е близо до мен. Това беше глупава надежда, сега тя беше моят Източник. В бъдеще щяхме да се сближим много повече. И членът ми определено се радваше на това, макар че категорично нямаше да се присъедини към партито.
– Да, сър.- Тя ме разглеждаше внимателно и аз станах отчайващо любопитен какво си мисли. Неприязънта ѝ към мен не беше изненадваща, но имаше и нещо повече. В тези нейни пленителни очи имаше подозрение и това не ми харесваше много.
– Добре.- Усмихнах се, което ми се стори по-естествено, отколкото възнамерявах.- И така, исках да изясним какво означава да си мой Източник.
– Не искам да бъда твой Източник – каза тя веднага, с отвращение в гласа, което накара ханша ми да се надигне. Но на лицето ѝ имаше яростно изражение, което беше адски мило, и ми доставяше удоволствие да влизам под кожата ѝ по този начин.
– Докато не успееш да ме спреш, опасявам се, че това не е твое решение.- Погледнах я с недоумение и тя се намръщи в отговор, но целият този гняв нямаше да ѝ донесе много полза, освен ако не го насочи към учене.
Станах, като се преместих около бюрото си, за да застана пред нея, затваряйки пропастта между нас и жадувайки да се приближа още повече.
– Ще ми кажеш, ако някой друг вампир те ухапе. Това не подлежи на обсъждане, мис Вега. Ще съобщя на академията, че сте моя, и това би трябвало да ни спести още инциденти като днешния. Едва ли някой ще ме предизвика, освен Кейлъб, но сега, когато това е уредено, не би трябвало да имаме повече проблеми. Ако обаче се случи друг вампир да те хареса… ще ми кажеш.
– Колко често очакваш да се храниш от мен?- Тя скръсти ръце и аз се изненадах колко против беше на цялата тази идея. Имаше първокурсници, които щяха да убият, за да имат толкова могъщ вампир като мен, който да ги обяви за свой Източник. Това им даваше щит от всички останали вампири. Нямаше да се налага да я притискат и хапят по коридорите. Освен ако, разбира се, не се натъкна на нея и не пожелая да я опитам. Почти се слюноотделях при мисълта за това.
– Веднъж или два пъти седмично.- Повдигнах рамене.- Но ако се изцедя, може да е и повече.
Тя кимна твърдо, явно ядосана от цялото това нещо. След това чертите ѝ се втвърдиха и усетих как предизвикателството, което се търкаляше от нея, ми подсказа, че това момиче може би е алфа дълбоко в себе си. Макар че не изглеждаше да го знае, ако беше така. И аз щях да бъда сигурен, че няма да го изтъкна и ще оставя самочувствието ѝ долу в канавката.
– Някой ден, професоре, ще бъда достатъчно силна, за да ви отблъсна – каза тя, като гласът ѝ за момент прозвуча мощно и ме накара да спра. О, дявол да го вземе, защо това е толкова горещо?
Поех си премерено дъх, борейки се с желанието да отвърна на това предизвикателство, защото тя щеше да се окаже в капан под мен, а аз трябваше да бъда професионалист точно сега. Но нямаше нищо лошо да я накарам да осъзнае това.
– Знам – казах аз, наслаждавайки се на тази игра.- Но до този ден ти си моя, Блу.
Кълна се, че при тези думи тя леко потрепери, но очите ѝ бяха заплашителна стена, която ме принуди да отстъпя.
– Не принадлежа на никого – каза тя, а гласът ѝ беше смъртоносен шепот.
Пристъпих по-близо, исках да протегна ръка и да обвия пръсти около гърлото ѝ, да я притисна към бюрото си и да забия зъбите си в нея. Тогава тя щеше да научи, че много е сгрешила за тези думи.
Бъди професионалист, в името на звездите.
– Принадлежността към мен е много по-добра съдба, отколкото повечето биха могли да си пожелаят през първата седмица в Академията на Зодиак – казах хладнокръвно и тя се нацупи.
– Предпочитам да бъда ухапана от всеки вампир в това училище, докато не успея да се преборя с тях, отколкото едно чудовище като теб да се опитва да ме притежава.
– Внимавай, Блу – предупредих аз.- Не забравяй с кого говориш.
– Как бих могла да забравя, господине?- каза тя леко, като примигваше с мигли, сякаш отново беше толкова невинна. Но видях, че невинността ѝ не се простира толкова плътно, колкото изглеждаше на пръв поглед. А идеята, че в нея живее див, необуздан звяр, само ме накара да го изкарам навън и да усетя размаха на ноктите му.
Затворих разстоянието между нас, взирайки се в нея и нахлувайки в личното и пространство. Нервното потрепване на долната ѝ устна ме побърка, показвайки ми, че тя знае точно кой държи властта в момента. – Може и да ме мразите, госпожице Вега, но ще се научите да ме уважавате.
Очите ѝ бяха буря от ругатни, но тя не допусна нито една да мине през устните ѝ. Сега я бях изнервил, а точно това исках. Нуждаех се от нейния страх. И омразата ѝ. Защото бяхме на противоположните страни на война, която тя още не можеше да разбере. И когато Дариус я принуди да се поклони и изпрати нея и сестра ѝ да бягат от тази академия, аз щях да бъда там, за да я гледам как си отива с усмивка на лицето. И със сигурност вкусът на нейната кръв не би могъл да се доближи до вкуса на тази победа.
Тя кимна, отдръпна се и прибра кичур коса зад ухото си. След това ми обърна гръб и изчезна, преди да успея да я смъмря за това. Осъзнах, че ръцете ми са свити в юмруци, и бавно ги разтворих, а бесният удар на сърцето ми сякаш отекваше във всяка част на тялото ми.
Играеш си с огъня, Блу. И няма да ти хареса, когато изгориш.