КЕЙЛЪБ
Наклоних глава назад, докато горещата вода се стичаше по кожата ми, и прокарах пръсти през къдравата си коса, докато я миех с адски скъпия шампоан, който мама ми беше изпратила. Оплаквах се, че ми праща толкова много продукти за грижа, но все пак ги използвах, така че предполагах, че ме познава по-добре, отколкото ми харесва да призная.
Когато приключих с измиването на мръсотията от тренировките по питбол от тялото си, мисълта ми се насочи към Тори Вега. Все още не я бях захапал, откакто другите наследници почти я бяха удавили, а в момента бях натоварен със силата на Дариус. Бях го хванал неподготвен веднага след като се премести обратно от формата си на дракон снощи в Кралската дупка и въпреки че голотата му го правеше малко неловко, това беше най-лесната възможност да го хвана неподготвен.
Сет беше най-лесният от тях за надмощие; постоянното му притискане означаваше, че е достатъчен само миг вампирска бързина и едно завъртане на главата ми беше посрещнато с наградата на дълго пиене на магията му. Сега, когато бях излял гнева си от ситуацията върху всеки от тях, всички можехме да продължим напред, без да има нужда от повече лоши чувства помежду ни. Това, заедно с факта, че втората седмица от задържането ни най-накрая приключваше, означаваше, че би трябвало да можем отново да се върнем към нормалния си живот. Миналата вечер за първи път от много време насам всички се смяхме заедно и аз бях повече от доволен, че отношенията с братята ми отново са в ред.
Но сега, когато това беше направено, знаех, че не мога да продължавам да давам на Тори свободен избор. Беше време отново да пия от моя Извор и трябваше само да се надявам, че това няма да провали упоритата работа, която бях свършил, за да я спечеля за себе си.
Не бях глупак, знаех, че тя не ми се доверява и със сигурност нямаше причина да ме иска за приятел. Но се надявах, че тя може да е отворена да преосмисли другия аспект на връзката ни, който едва бяхме започнали да изследваме.
Затворих очи, докато си спомнях онзи следобед, когато бяхме сами в класната стая с нея. Начинът, по който целувката ѝ имаше вкус, начинът, по който тялото ѝ се чувстваше, когато ми се отдаде, гледката на това, което се криеше под дрехите ѝ, стоновете на удоволствие, които изтръгнах от устните ѝ… Само като си помислех за това, ми стана трудно и се замислих дали да не се отдам на тази фантазия още малко. Но не исках да се възбуждам заради Тори Вега. Исках да усетя как тялото ѝ се извива под моето.
С хъркане от неудовлетвореност завъртях циферблата на „студено“ и изтръпнах, когато леденият поток потисна възбудата ми.
Изтърпях го, колкото можах, преди да изляза и да взема една кърпа, която прокарах през косата си, преди да я завържа около кръста си.
Излязох от банята и влязох в стаята си, спрях когато забелязах надуваема секс кукла „Пегас“ в естествен размер, която стоеше в средата на проклетото ми легло.
Устните ми се свиха от гняв. Как, по дяволите, някой я беше вкарал тук? И защо, по дяволите, този глупав слух все още се разпространяваше за мен? Опитах се да се изсмея, опитах се да го пренебрегна, но сега беше отишло твърде далеч.
Втурнах се към летящото конче на дъговидни райета с дупка в задника и го запратих към вратата.
– Кой направи това?!- Изръмжах, като се уверих, че цялата проклета къща ме чува. Аз бях техният шибан капитан и небесен наследник. Защо някой си е помислил, че може да се измъкне от тази гадост в моята Къща??
Бях толкова ядосан, че ритнах вратата, използвайки вампирската си сила, като накарах дървото да се разцепи около ключалката и тя да падне наполовина от пантите и да се озове в отворения коридор навън. Вече се беше събрала тълпа, която искаше да разбере за какво крещя, и аз изръмжах срещу тях, оголвайки зъби, преди да се обърна назад и да се опитам да измъкна глупавата секс играчка от стаята си.
– Който и да е този, който си мисли, че това е добра идея, по-добре да си признае, ако иска наказанието му да е нещо, което ще преживее!- Изкрещях, а топлината се вдигаше по врата ми, докато се опитвах да изтласкам огромното нещо от стаята ми, но блестящите му крила се закачаха от другата страна на вратата. Бях изправен лице в лице с пластмасовото чудовище, чиято конска уста се беше свила в желаното О и чакаше с надежда някой болен задник да забие члена си в нея.
Тълпата ставаше все по-голяма, тъй като все повече хора идваха да видят за какво е целият този крясък, и се надявах, че някъде сред тях някой трепери в малката си душица, докато осъзнава каква степен на ад ще му спретна.
Изпуснах поредица от нецензурни думи, докато бутах пластмасовия Пегас обратно в стаята си и се придвижих до задната му част, за да го избутам отзад.
Точно над дупката на задника му стърчеше опашка от синтетични косми, която се заплиташе между пръстите ми, докато се борех с гнусната играчка в опит да я измъкна от личното си пространство.
Изръмжах ядосано, като хвърлих тежестта си върху перверзния надуваем предмет и той изведнъж поддаде, изкачайки в коридора.
Тръгнах след нея, като забелязах, че някои от членовете на Къщата ме снимат и филмират, сякаш това беше някакво забавление.
– Когато разбера кой от вас, шибаняци, е направил това, ще му изсмуча всяка проклета капка сила, и кръв и ще го оставя като изсъхнала обвивка, която червеите да изядат!- Изригнах, като напълно полудях.
Тръгнах отново към гадния Пегас, като исках да го изтласкам през вратата в края на коридора, но той отново се заклещи.
Започнах да псувам, да се блъскам с тежестта си в него и да обгръщам с ръце задните му крака, за да си осигуря опора.
Докато се тласках напред, несигурният възел на кърпата ми поддаде и проклетото нещо падна в краката ми, оставяйки ме гол, като за капак на цялата тази лудост.
Бутнах го отново още няколко пъти, ръмжейки от ярост, като не успявах да го изкарам през вратата.
Изкрещях, изгубил разсъдъка си и забих зъби в пластмасовото чудовище, като се отказах от опитите си да го изтласкам навън и прибягнах до унищожаването му.
Високочестотно свистене изпълни пространството, когато нещото се изпусна с голяма скорост, блестящите му крила запляскаха слабо, докато въздухът се изтръгна от него и то падна на земята.
Усмихнах се триумфално за една мимолетна секунда, след което се обърнах обратно към тълпата задници, които ме наблюдаваха.
– Когато разбера кой върши тези глупости, ще съжалява, че се е родил!- Стиснах зъби пред тях и останах смътно доволен, когато те се отдръпнаха от мен. Някой се опитваше да ме унижава и да ме злепоставя, но беше въпрос на време да го проследя и да му дам да разберат колко точно съм силен. Тогава щях да му дам урок по уважение.
Закрачих обратно към стаята си, без да си взема кърпата, и издърпах счупената врата обратно на мястото ѝ, като я закрепих с изблик на земна магия, която увиваше лиани през пролуките, за да я задържи.
Опитах се да овладея гнева си, но не успях да се спра да забия юмрук в стената, при което върху леглото ми се изсипаха буци тухлена зидария и прах.
Впих пръсти в косата си, борейки се с импулса да изтръгна шепа руси къдрици, докато се борех да успокоя развълнуваното си дишане.
Затворих очи, вдишвах и издишвах дълбоко, докато треперенето, което разтърсваше тялото ми, започна да се забавя.
От моя атлас се чу пинг и аз се запътих към бюрото си, надявайки се, че някой се свързва с мен с добри новини, които биха могли да разчупят това лошо настроение.
Вдигнах го и видях, че съм отбелязан в публикация във FaeBook. Стиснах устни, като докоснах връзката. Да прочета някое прекалено секси предложение за среща или дори просто да видя снимките, които някой от клуба на преследвачките ми беше публикувал за мен, разказвайки колко безумно привлекателен съм, всъщност щеше да е продуктивно точно сега. Бях в настроение да погъделичкам малко егото си. Но не това открих, когато отворих публикацията.
Тайлър Корбин:
Тази вечер @Кейлъб Алтаир разкри малката си мръсна тайна публично. #някои го харесват в стил конски опашки #каубойска езда #тайна игра #дръпни ме за опашката, бейби #оправяне на пегас задници
Последва видеоклип, на който се виждам в коридора, след като кърпата ми беше паднала, как обвивам с ръце средата на отвратителната секс играчка и се опитвам да я изтласкам през вратата. Проклинах и хърках, а от страни изглеждаше така, сякаш наистина чуках шибаната кукла.
Взирах се в клипа няколко дълги секунди, напълно безмълвен, докато в червата ми растеше ярост, по-силна от всичко, което някога съм познавал.
Атласът се разпадна в ръката ми и аз го хвърлих към стената за по-сигурно, докато ме обземаше пълна и необратима ярост.
Щях да намеря отговорния за това и щях да го накарам да си плати.