БРАНДЪН САНДЕРСЪН – СЪНРИЙЧ ЧАСТ 5

Глава 5

След като върнах Фейн обратно в сандъка и поставих капака, последвах Джорген до лазарета. Нямах представа какво му е направил онзи охлюв – Кръвожаден никога не беше правил нещо подобно, доколкото ми е известно, но Джорген беше достатъчно стресиран, преди да бъде изгорен. Това не можеше да помогне.
Когато пристигнах на вратата, медиците слагаха малки превръзки на раните му и го разпитваха за случилото се.
– Това е класифицирано – каза им Джорген.
Предположих, че това е вярно – а и означаваше, че не трябва да обяснява, че се е порязал, защото се е уплашил от охлюв. Погледнах през стъклото в отсрещната стая, където извънземното момиче лежеше заспало на носилка. Тя беше хуманоидна, макар че кожата ѝ беше бледолилава, а косата ѝ – неестествено бяла, в тон с цвета на израстъците, които стърчаха от бузите ѝ. Изглеждаше толкова странно, с високи скули и широко чело, които бяха почти човешки, но и определено не бяха. Ефектът беше обезпокоителен дори в съня ѝ.

– Можеш да кажеш на Командира, че ще се оправи – каза ми един от медицинските техници, когато излязоха от стаята. Логично беше да си мислят, че чакам да ми докладват, но Командването все още не беше наясно, че има проблем.
При положение че лицето на Джорген беше цялото превързано, това нямаше да продължи дълго и се притеснявах какво означава това за охлювите.
Обърнах се, за да погледна в стаята. Джорген все още седеше сам на леглото.
– Добре ли си? – Попитах го.
– Да – каза Джорген и погледна отражението си в стъклото на прозореца. – Фантастично. – Единият ъгъл на устата му се повдигна. – Макар че явно трябваше да те послушам за това, че не трябва да стискам охлювите.
– Не очаквах да те заболи – казах аз. Кръвожаден се беше въртял около Спенса достатъчно, за да се уплаши един-два пъти, и никога не беше избухвал. От друга страна, само жълтите и сините охлюви сякаш правеха хиперскок, така че може би само червените и черните… експлодираха?
– Не знам дали това е всичко – каза Джорген. – Все още се опитвах да се съсредоточа върху тази вибрация, разбираш ли? Онази, която определено не мога да доближа чрез тръбене.
– Това е ясно.
Усмивката на Джорген стана по-истинска, макар че малко го дръпна от раната на устната му и той изохка.
– Но аз го усещам в съзнанието си. Трудно е да се определи всяко едно от тях в даден момент, защото вибрацията е толкова мека, но се опитвах да го накарам да… говори с мен, предполагам. Както ти казваше.
Това звучеше невероятно трудно. Нищо чудно, че беше разочарован.
– Значи смяташ, че когато си му говорил, си го убедил да се взриви?
– Понякога имам такова въздействие върху хората. Само попитай Спенса.
Засмях се и Джорген се присъедини към мен. Въпреки това, което хората мислеха за него, Джорген имаше чувство за хумор. Просто през повечето време беше твърде напрегнат, за да го разкрие.
– Мисля, че ще ти помогне, ако изградиш връзка с тях – казах аз. – Те не са машинни части. Не можеш да очакваш да ги включиш и да ги накараш да работят. Те са живи същества.
– Така казва специалистът по благосъстоянието на охлювите.
– Точно така. И като говорим за тяхното благосъстояние… – Въздъхнах. – Мислиш ли, че това ще ги изложи на риск? Ако хората си мислят, че са опасни…
Джорген поклати глава.
– Това няма да има значение. Ако тайниксът наистина е тайната на междугалактическото пътуване, тогава трябва да продължим да експериментираме с тях, независимо колко опасни са. Макар че следващия път може да си сложа ръкавици. И маска на лицето.
– Може би Коб би могъл да ти намери някаква броня за цялото тяло.
– Това би било хубаво.
– Възможно е само жълтите да са с хипердвигатели – казах аз. – Различните цветове може да означават различни сили. Кръвожаден никога не се е взривявал.
Джорген кимна.
– Това е правдоподобна теория. Имаме достатъчно от жълтия вид, за да работим първо с тях. За другите видове можем да се тревожим по-късно. – Той ме погледна, вперил тъмните си очи в мен, сякаш виждаше през мен. – Защо все пак толкова се притесняваш за тайниксите?
– Не се притеснявам. – Повдигнах рамене.
– Назначила си се за специалист по благосъстоянието на охлювите, но ще ми кажеш, че не ти пука?
– Ти ме назначи за специалист по благосъстоянието на охлювите.
– Еф Ем, казах ти да ги държиш в сандък. Това те прави специалист по местонахождението на охлювите. Частта за благосъстоянието си я измислихте сами.
Скръстих ръце и се облегнах на рамката на вратата.
– Просто мисля, че не трябва да се отнасяме с тях като с машини. Ако те могат да ни изведат от тази планета, преди Върховенството да успее да ни унищожи, трябва да направим всичко по силите си това да се случи. Но те са живи същества. Не е нужно да бъдем чудовища, докато го правим, нали?
– Разбира се, че не трябва. – изохка Джорген. – И ако те бях послушал, може би нямаше да си разсека лицето. Кажи ми истината. Колко е лошо?
– Лекарите казаха, че ще се оправиш.
– Така е, но изглеждам нелепо.
Той имаше малки парченца пластмасова лента, която държеше лицето му заедно, така че това беше нещо като истина.
– Ей, момичетата харесват белези, нали?
Джорген затвори очи.
Точно така. Имаше само едно момиче, чието мнение го интересуваше, а тя не беше тук, за да ги оцени.
Макар че сега, като се замислих…
– Искам да кажа, че ако някога е имало момиче, което ще оцени белега, това е Спенса, нали?
Джорген ме погледна с един задоволителен поглед, изпълнен с шок и ужас, че съм го извикала, преди да се съвземе и да обърне разговора обратно към мен.
– Мисля, че обсъждахме внезапната ти мания по правата на животните.
– Мисля, че обсъждахме лицето ти, но ако искаш да говорим за правата на животните…
Очите на Джорген се спряха на нещо зад мен и аз се обърнах, за да открия един от помощниците на Коб, който стоеше в коридора.
– Адмирал Коб има нужда от теб в командния център – каза тя на Джорджън. – Да му кажа ли, че сте неразположен?
– Не, кажи му, че идвам. – Джорген изстена. – В крайна сметка той ще чуе за това.
– За какво мислиш, че става дума? – Попитах. – Твърде рано е за доклада ти.
– Ела с мен и ще разбереш – каза Джорген. – Можеш да ми помогнеш да обясня какво се е случило с лицето ми. Тъй като си специалист по благосъстоянието на охлювите и всичко останало.
Все още трябваше да издирвам Джил плюс всички други, които се бяха освободили междувременно. Но нямаше да пропусна възможността да разбера какви са плановете на Коб. Последвах Джорген долу в командния център на Коб, който представляваше голяма стая с широка маса и холопроектор отпред.
Коб беше седнал на масата, а от двете му страни бяха двама негови помощници. Срещу него седеше жена с тъмна кожа и черна коса, която съвпадаше с тази на Джорджън, макар че тя носеше своята на плитки по скалпа.
Джешуа Уест, майката на Джорген, беше един от най-награждаваните пилоти, които някога са се пенсионирали от ЗСД. Политическата ѝ власт само се беше увеличила, когато съпругът ѝ влезе в Народното събрание. С нея имаше още двама души – по скъпите им дрехи предположих, че са или второстепенни политици, или други свързващи лица, изпратени да говорят от името на Националното събрание.
Родж стоеше с един от другите инженери в началото на масата и нервно се суетеше.
– Мислим, че сме близо до това да задействаме системите за планетарна защита – каза Родж. – Шифроването е трудно за разбиване, но сме разбили част от кода и се опитваме да осмислим това, което гледаме. То е много по-сложно от всички програми, които използваме в пещерите, и не сме сигурни какво точно правят голяма част от тях.
Родж очевидно беше способен да говори и в присъствието на Коб, макар да си личеше, че е нервен. Хората имаха склонност да предполагат, че всеки, който е преминал изпита за пилот, ще се чувства добре с общественото внимание – или поне ще е свикнал с него, – но не ми се струваше, че това е вярно в случая с Родж. Той поне не се опитваше да се преструва, че те не съществуват, макар да изглеждаше така, сякаш му се иска да не е така.
– Вероятно кодът е това, което кара оръжейните платформи да обстрелват кораби в небето, така ли? – Джешуа каза с равен глас. – Така че, ако успееш да го разгадаеш, ще можем да използваме тези оръдия в наша полза. Би ни помогнало много, ако можехме да използваме тези кули по начина, по който използваме противовъздушните оръдия около Висина.
– На това се надяваме – каза Родж. – Работим и по съживяването на една стара система за защита, която може да ни помогне да защитим планетата от бъдещи атаки. Голяма част от нея все още е загадка за нас, така че не можем да обещаем нищо.
Джешуа не изглеждаше доволна от това, макар че Родж и другите инженери явно правеха всичко възможно.
– Благодаря ви за доклада – каза Коб. Той погледна към мен и Джорген, които стояхме до вратата. – Сине, какво, в Светлината на Северната звезда, ти се е случило?
Джорген изохка.
– Имахме малък инцидент с един тайникс. Явно с тях трябва да се работи внимателно.
Джешуа изглеждаше разтревожена.
– Не ми казахте, че тези същества са опасни – обърна се тя към Коб.
– Те са хипердвигатели – каза Коб. – Предполагам, че са много опасни.
Това изглежда не накара Джешуа да се почувства по-добре.
– Може би някой по-квалифициран трябва да провежда тези експерименти. – Тя погледна Джорген с израз на неодобрение. Джорген някак си успя да застане нащрек и същевременно да изглежда така, сякаш се свива в себе си. Което имаше смисъл – майка му на практика беше обявила, че той не е способен да върши работата си.
Не беше точно моето място да се изказвам на тази среща, но Джорген ме беше помолил да му помогна да обясни.
– Охлювът реагира зле, когато Джорген се опита да общува с него сайтонично – казах аз. – Но ние работим върху някои теории, за да не се повтори това.
Джешуа присви очи към мен.
– Коя сте вие?
– Тя е един от пилотите в ескадрата на Джорген – каза Коб. – Тя помага на Джорген и Родж при експериментите с охлюви.
– Еф Ем има известен опит в работата с тайникс – каза Джорген. – Тя ни помага да разберем как най-добре да се справим с тях.
Джешуа огледа накърпеното лице на Джорген и изцъка с език.
– Очевидно не се справя много добре с работата си.
Аз се нацупих, но си замълчах.
– Не е по нейна вина – намеси се Родж. – Това е естеството на научния процес. Трябва да изпробваме нещата, иначе няма да получим резултати.
Хах. Очевидно Дърдорко не ме мразеше, щом беше готов да ме защитава докрай. Явно му беше по-удобно да говори за неща, които разбира, а никой от нас не разбираше много добре от тайникс и хипердвигатели. Може би ако намерех минутка да го попитам за другата му работа, щеше да спре да се отнася с мен като с натрапник.
– Все още нямаме доклад за вас – добави Джорген. – Все още работим по него.
– Това е добре – каза Коб. – Но, не заради това ви повиках. Има нещо, което трябва да чуете.
Коб кимна на един от помощниците си, който натисна няколко бутона на холографския проектор. Вместо холограма обаче започна аудиозапис.
– Адмирал Коб – каза един глас. Беше със странен акцент и странно равен, сякаш не беше съвсем истински. – Това е министър Куна. Съжалявам, че предишната ни комуникация беше прекъсната. Бях предаден от същите хора, които изпратиха Гробокопача на вашата планета, и вече не съм в състояние да скачам с хиперскок. Разполагам с информация от вашия агент Спенса. Тя ме помоли да дойда на вашата планета, за да ви предложа помощ, но бях нападнат от общите ни врагове и не съм в състояние да стигна до вас, както беше планирано. Вместо това трябва да ви помоля за помощ. Аз и моят народ сме блокирани на изоставения аванпост в Сънрийч, а радикалите, контролиращи правителството на Върховенството, ме издирват. Опасявам се, че разполагаме с много малко време. Ако успеете да стигнете до нас, предлагам ви цялата помощ, която мога да ви дам в замяна. Ние се намираме на…
Гласът прочете няколко координати, но после записът прекъсна.
– Това ли е? – попита Джорген.
– Дори да разполагахме с пълното местоположение, не знам как да стигнем до тях без функциониращ хипердвигател. – Коб кимна. – Чудехме се дали сте усетили нещо от него. Някакви от онези вибрации, за които продължавате да говорите?
Лицето на Джешуа потъмня, когато Коб попита Джорген за сайтоночните му способности, но тя не го прекъсна.
– Не – каза Джорген. – А трябва ли?
– Предишните ми съобщения от министър Куна идваха по радиото – каза Коб – но това дойде чрез старите комуникационни системи на платформата. Вероятно използват някакво устройство за комуникация, по-бързо от светлината. Ако използва сайтонична технология, помислихме, че може да има някакъв компонент, който само сайтоници могат да чуят.
Джорген поклати глава.
– Съжалявам, сър. Не съм усетил нищо.
– Как го получихме? – Попитах. – Имаме ли комуникатор за свръхсветлинна скорост?
Вероятно нямах право да задавам този въпрос, но Родж все пак му отговори.
– Не ни е известно – каза той. – Но има много неща, на които системите на платформата са способни, които все още не сме успели да разберем. Съобщението е било насочено през един от рецепторите в комуникационната система.
– Значи сме го получили – каза Коб, – но не знаем точно как. Инженерите се опитват да разберат дали имаме възможност да отговорим.
Интересно. Ако преди години бяхме успели да се качим тук и да изследваме платформите, обграждащи планетата, може би щяхме да сме по-способни да разберем как да се защитим.
Което вероятно беше една от причините, поради които Висшето началство толкова много държеше да ни задържи в пещерите под повърхността на планетата.
– Какво ще правим, ако можем да отговорим? – попита Джорген.
– Не знаем със сигурност какви са намеренията на този човек – каза Коб. – Може да е капан. Или пък може да е единствената ни възможност за съюзник, а звездите знаят, че в момента можем да се възползваме от няколко такива.
– Ако този човек наистина е министър – каза Джешуа, – може би бихме могли да използваме връзките му, за да стигнем до хора, които са по-високо в правителството на Върховенството, и да намерим начин да постигнем споразумение.
Споразумение?
Шокът на Джорген повтори моя.
– Вие ще се опитате да говорите с Висшето началство на Върховенството?
– Ние водим тази война твърде дълго. – Джешуа кимна. – Продължаването на начина, по който го правим, ще доведе единствено до нашето изчезване. Сега, когато знаем повече за силите, срещу които сме изправени, Националното събрание смята, че трябва да започнем да разглеждаме политическите последици от ситуацията, заедно с военните.
По принцип се съгласих, но не бях видяла никакви доказателства, че Върховенството иска да преговаря с нас. Особено ако те бяха причината за появата на Гробокопача.
Коб прочисти гърлото си. Трябваше да мрази това, но беше прекалено добър в работата си, за да издаде това по лицето си.
– Ще се опитаме да отговорим, но получаването на тези координати не ни върши никаква работа, ако не можем да стигнем дотам, а това не можем да направим без хипердвигател. – Коб се съсредоточи върху Джорген. – Спенса усети координатите в съзнанието си, а след това успя да пътува до тях. Надявах се, че записът може да направи нещо подобно и за теб, но ако не, ще трябва да продължим с другия ни план.
– Друг план ли, сър? – попита Джорген.
Джешуа кимна. Очевидно вече бяха обсъждали това.
– Да – каза тя. – Извънземната, което катастрофира тук, е единствената сред нас, което може да е в състояние да даде координати, които да ни позволят да се свържем с този човек. Ще трябва да я събудим.

Назад към част 4                                                                  Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!