Зодиакална академия – Пробуждането – книга 1-1 – Гледната точка на момчетата Част 24

МАКС

Седях на брега на Аква Езерото чакайки да започне класът ми за подобряване на сиренния орден и с нетърпение гледах как близнаците Вега се приближават към нас през моравата.
Днес те щяха да се присъединят към класа ни, за да видим дали има някакви улики, че могат да се появят като едни от нас, но аз сериозно се съмнявах в това. Сирените бяха естествено съпричастни по природа, лесно се вживяваха в емоциите на другите още преди официалното появяване на нашия орден. Обикновено бяхме истински по загрижени за благополучието на другите феи, отколкото за себе си, защото бяхме толкова наясно, че техните чувства всъщност засягаха и нашите, или бяхме коварни задници, които злоупотребяваха с познанията си в името на манипулацията.
Каквото и да ставаше, не можех да кажа, че съм видял доказателства за едно от двете поведения от двете момичета, които бяха на път да се присъединят към нашия клас, и не бях усетил и колебанието на собствените им емоции, които се опитваха да достигнат и да повлияят на другите. Така че бях доста уверен в преценката си, че не са от моя вид.
Въпреки това всъщност наистина очаквах с нетърпение този клас. С останалите наследници знаехме какво трябва да направим сега и макар че Дариус не искаше да ми позволи да усетя емоциите му, докато го обсъждахме, имаше моменти, в които усещах страха му във въздуха.
Приятелят ми не беше човек, който се страхува много на този свят, и макар да пазеше своите тайни за нещата, които изтърпяваше, когато си беше у дома, никой от нас не беше глупав. Долавяхме тона на отношенията с баща му. Бяхме достатъчно близо, за да станем свидетели на някои от синините, а Кейлъб веднъж беше чул някои от ударите, макар че никой от нас не можеше да направи нищо, за да му помогне да се спаси от тях. Но Дариус беше един от най-силните феи, които познавах. Той издържаше на всичко, което баща му хвърляше върху него, и дори процъфтяваше въпреки това и въпреки че имаше своите демони, знаех, че никога досега не е бил сломен от нищо от това. Но страхът, който успях да усетя у него през последните няколко дни, беше по-свеж и някак толкова суров, че накара и мен да настръхна. Така че бях готов да заложа всичките си люспи, че Лионел Акрукс го е заплашил с нещо наистина мотивиращо, за да предизвика такава определена реакция у него.
Което означаваше само едно нещо. Сега трябваше да успеем да изпълним задачата си. Собственият ми баща също ми беше изяснил желанията си по този въпрос. Вега трябваше да бъдат изпитани извън всякакво съмнение. Ако имаше някакъв шанс те да са достатъчно слаби, за да бъдат прогонени, тогава ние бяхме отговорни за това. А ако ги ударим, но те все пак намерят смелост и сила на волята да останат… тогава щеше да се наложи да променим тактиката си. Вече нямаше да става дума за това да се отървем от тях. Щеше да е да докажем, че те никога няма да могат да се сравнят с нас. А това ми се струваше много по-опасно, отколкото просто да ги накараме да си тръгнат.
Така че с този план и с желанието да помогна да се поправи каквото и да е, което предизвикваше бурните емоции, които продължавах да усещам у Дариус, бях готов да направя всичко необходимо, за да се боря срещу Вега.
И за мой късмет, тъй като те присъстваха на този урок днес, щях да успея да получа необходимата информация, а по-късно аз и останалите наследници щяхме да финализираме плановете си.
Близнаците стигнаха до нас и аз усетих нервите им, когато стигнаха до голямата група, вниманието им се насочи към мен за миг, преди отново да се отклони.
– Добро утро, момичета, аз съм професор Ундин – обади се учителката, която водеше този клас, и ги подкани да се приближат. Тя имаше тъмночервена коса, която беше сплетена на плитка по гръбнака, и носеше тънко горнище и къси панталони въпреки хладината във въздуха, готова да отидем да поплуваме, щом класът наистина започне.- Елате всички, влезте в кръга – нареди тя.
Всички, които все още стояха прави, седнаха в тревата, моята малка група почитатели се скупчи близо до мен, както винаги, позволявайки ми да усещам тяхното обожание, похот, завист – все приятни емоции, с които да се наслаждавам, докато надувам егото си съвсем малко.
Седнах напред, за да огледам по-добре в нашите новодошли, сключих ръце около коленете си и наблюдавах колко неудобно се чувстват, че са заобиколени от такива като мен.
– Не бих имал нищо против да ги подхраня с малко похот и да видя колко диви могат да станат – промълви Люис, като се наведе близо до мен. Момчето беше първокласен лизач на задници, който сигурно щеше да ми смуче члена, докато лъска обувките ми, ако го бях помолил, но аз му угаждах, защото семейството му беше доста влиятелно, а баща ми искаше да ги държи на своя страна.
Усмихнах се, сякаш се забавлявах от забележката му, но не бях привърженик на насилственото каране на хората, без те да го искат. Дали щях да изпълня стаята с нея, докато чуках едно момиче? Да, разбира се, че щях. Но в този момент съгласието ѝ щеше да е потвърдено и можех да използвам дарбите си, без да се чувствам като гадняр, който се опитва да наложи секс на някого, който не би го искал без влиянието на дарбите ми. Луис обаче винаги е бил гадняр.
Ундин извади от джоба си четеца за емоции, сребърното топче висеше в гнездо от тел, което тя раздвижи, като щракна с пръст по него и накара топчето вътре да се завърти. Подхвърли го на Кайла в другия край на кръга, която го хвана във въздуха.
– Щастие – обяви Кайла, разчитайки емоцията от топчето, когато то спря да се върти.
– Страхотно – каза Ундин.- Кой иска да започне?
Въздъхнах, вече ми беше скучно от тази проклета детска игра. Неведнъж бях молил баща си да ме откаже от тези занимания, но той настояваше, че е добре да се запозная с останалите от моя вид, за да мога да изградя тяхната лоялност към мен в нашия Орден. На всичкото отгоре многократно се оказваше, че се храним с щастливи емоции, което по принцип не обичах да правя.
– Не може ли отново да се страхуваме, госпожице?
– Миналата седмица се занимавахме със страха – каза твърдо Ундин.- И освен това прекарвате достатъчно време в тероризиране на останалите ученици в „Зодиак“, за да си набавите нужната доза, господин Ригел. Не е нужно да го получавате и тук всяка седмица.
– По дяволите – изръмжах аз. Дори не ставаше дума за това, че предпочитам вкуса на страха, просто бях толкова могъщ, че ако се хранех с щастието на друга фея твърде дълго, обикновено свършвах с това, че му го открадвах и го оставях да се чувства празен или тъжен известно време след това. Предпочитах да си доставям удоволствие, като им отнемам неприятните емоции и ги оставям да се чувстват свободни от бремето си и по-щастливи, отколкото са били в началото. Не че някога съм издавал тази истина на някого. Нека си мислят, че съм чудовище, което се наслаждава на вкуса на страха и болката – това само подхранваше репутацията ми на един от най-безмилостните феи в кралството.
– Езика, г-н Ригел. Това е пет точки от Вода – изстреля ме Ундин.- Знаеш колко мразя е-тата и с-тата.
– А какво да кажем за Ч?- Подиграх се с усмивка.
Ундин ме пренебрегна, оглеждайки кръга, докато не фиксира вниманието си върху Вега.
– А, това е добра възможност да ви представя нашия Орден, момичета. Елате и застанете тук с мен.
Те се изправиха на крака и всички настръхнаха, като ги изгледаха с интерес, знаейки как върви тази игра. Всички тук явно искаха да получат шанса да се хранят от най-могъщите феи в кралството.
– Помислете за един щастлив спомен, който сте имали тази седмица – нареди Ундин и момичетата си размениха погледи, които сякаш подсказваха, че изобщо не са били щастливи тази седмица.
Вкорененото в мен съчувствие почти ме накара да се почувствам зле заради това, но после се съсредоточих върху необходимостта да ги премахна от тази академия и осъзнах, че може да е само за добро, ако са нещастни тук.
– Еми…- Тори се намръщи, а Дарси сдъвка устните си.
Няколко хихикания прозвучаха от наблюдаващите Сирени, но аз останах тих.
– Сигурно има нещо, което ви е направило щастливи през последните седем дни? Или може би през последните четиринадесет?- Ундин повдигна вежди, изглеждайки загрижена, докато протягаше ръка към дарбите си, за да оцени емоциите им.
Усетих промяната в емоциите на близнаците, когато и двамата успяха да намерят щастлив спомен, върху който да се съсредоточат.
– Имам един – обяви Дарси, а Тори кимна с усмивка.
– Добре.- Ундин избра десет души от кръга, включително и Люис, който ме дари с мръсна усмивка, докато подскачаше, и всички се втурнаха нетърпеливо напред, докато аз останах на мястото си.
– Сваляй си палтото – подкани Бри Дарси и Саймън го свали от раменете ѝ, като го хвърли на тревата, преди тя да успее да протестира.
– Хей!- Тя се опита да го сграбчи, но сирените се затвориха около нея, блокирайки я.
– Задръжте този щастлив спомен в главите си – извика Ундин.
– Разкажи ни за твоя спомен – насърчи я Бри и усетих как се опитва да успокои Дарси, за да бъде по-склонна да сподели.
– Бях в града и пиех с приятели – каза Дарси с усмивка, която се превърна в изблик на смях и всички сирени се засмяха заедно с нея, докато попиваха щастието ѝ и захранваха магическите си резерви.
– Какво друго?- Попита Люис и от ухилената похотливост, която усещах да идва от него, можех да кажа, че се надява на секс история.- Усещам още нещо в теб, разкажи ни за останалата част от вечерта.- Той протегна ръка, за да прокара пръсти по китката ѝ, и аз усетих как силата му напира срещу волята ѝ, докато извличаше това, което искаше, от езика ѝ.- Видях професор Орион.
Кайла се задъха, хвърли поглед към Люис, после се усмихна жадно, като се държеше за ръката на Дарси.
Можех да усетя вкуса на тази похот от целия път дотук и извърнах очи. Половината от момичетата в това училище се стремяха към професора по кардинална магия. Беше малко тъжно наистина.
Дарси се намръщи, докато се опитваше да се отдръпне, но Люис я държеше здраво и впрегна цялата си воля, за да я принуди да продължи.
– Той беше ядосан… толкова е секси, когато е ядосан.
Няколко от момичетата изстенаха похотливо и Ундин внезапно плесна с ръце, когато разбра какво са замислили.
– Стига. Днес няма да се занимаваме с похот.
Групата на сирените пусна Дарси и лицето ѝ се нажежи до червено, когато тя сякаш осъзна какво е казала. Люис се върна да седне при мен, усмихвайки се от ухо до ухо и протягайки ръка за петица.
Не държах на тази глупости, затова се престорих, че не го забелязвам, докато гледах към Тори, която все още споделяше историята си с групата около нея, но не бях достатъчно близо, за да подслушвам.
Ундин раздели групата на по-малки групички и те започнаха да разказват щастливи спомени един за друг, а аз просто лежах в тревата, притисках главата си с ръце и чаках професорът ни да премине през тази скучна част от урока.
Никой не се опитваше да ме принуди да участвам, така че просто гледах сивите облаци, които се търкаляха покрай мен, и се къпех в усещането за щастие, което ме заобикаляше, докато всички продължаваха да се хранят с тази емоция, а на мен ми беше подарена рядка почивка от цялата тийнейджърска злоба и драма, които обикновено изпълваха тази академия.
Ундин се премести, за да опита късмета си и да открадне малко похот от Дарси, а аз въздъхнах. Тя не беше по-добра от останалите в това. Когато се уверих, че тя е напълно разсеяна от това, което Дарси Вега си мислеше за професор Орион, се изправих на крака и се промъкнах зад тях.
Приближих се, после се нахвърлих с вик, сграбчих раменете на Ундин и изсмуках страха от нея, докато тя изпищя от страх. Запасите ми от сила се увеличиха и аз се усмихнах на яростното ѝ лице, докато тя се въртеше срещу мен.
– Няма да се занимаваме със страх, Ригел – изръмжа тя и вдигна ръка, така че поривът на въздуха ме отблъсна няколко крачки назад.
Тя се отдалечи, проверявайки останалите ученици, а аз насочих вниманието си към това да изплаша някои от останалите, за да облекча скуката си. Получавах удар от скока на страха, който можех да създам, последван от прилив на енергия, когато им го открадвах, а още не бях приключил.
Получих добавка от още няколко жертви, но тогава Люис ме намери отново, като доведе няколко момичета, които беше прихванал с похот, и те се кикотеха, докато се притискаха към мен.
– Хей, човече, тези четирите казват, че искат да дойдат да се забавляват с нас, след като този урок свърши – каза развълнувано Люис и ме побутна по начин, който ме накара да искам да му счупя проклетия лакът.
– Чувала съм, че можеш да изпълниш стаята с толкова много похот, че едно момиче може да свърши само като влезе в нея – каза задъхано едно от момичетата, като ме гледаше с жив интерес, който не можех да кажа, че ми пречеше.
– Случвало ми се е веднъж или два пъти – признах с усмивка, която накара всички да се захилят.
– Е какво ще кажете? Да отидем ли в твоята стая след часовете и да си направим парти?- Люис ме подкани, а похотта му се плъзна по мен като мазна ръка, която гали тиква.
– Звучи ми добре – съгласих се, докато едно от момичетата хапеше долната си устна с надежда. Но нямаше да включа Люис в това парти. Просто трябваше да бъда малко по-изтънчен, отколкото просто да му кажа да се маха благодарение на политическата програма на татко. Но бях сигурна, че ще измисля нещо.
– Аз не съм сирена – гласът на Тори Вега привлече вниманието ми и аз погледнах към нея, за да я видя да стои със сестра си, която кимна в знак на съгласие.
– Просто трябва да си поговоря с Вега, преди да тръгнем – промърморих на останалите и Люис изръмжа като мръсен стар лешояд, докато поглеждаше към близначките.
– Ще ги накараш ли и те да се присъединят към нас?- Попита той развълнувано.
– Не – измърморих аз. Едно е да споделяш похотта си с тази група сиренски момичета, които активно прибавяха собствените си сили към микса и явно я искаха, но никога нямаше да насилвам похотта на момиче, което не я иска, и ако някога хвана Люис да го опитва, тогава щях да го накажа за това, че е опозорил нашия Орден, независимо дали става дума за политически цели или не. Татко щеше да ме подкрепи, ако се стигнеше до това.
Ундин плясна с ръце, за да даде знак за края на тази част от урока, и всички се отправиха към брега на езерото, където започнаха да свалят дрехите си и да се събличат, за да разкрият люспите на формата на нашия Орден, покриващи телата им.
Ундин не си направи труда да дава допълнителни обяснения, а се гмурна направо в езерото в момента, в който червените люспи се появиха по тялото ѝ.
– Няма да вляза там – каза твърдо Тори, отдръпвайки се от ръба на водата, а по кожата ми се прокрадна нотка на страх, която ме заинтригува до краен предел.
Останалите от класа бързо последваха Ундин в езерото и аз дръпнах ризата си, сякаш също щях да се гмурна, докато само аз и малката ми група останахме на брега с Вега.
Позволих на промяната да ме обхване, тъмносините люспи се разляха по плътта ми и покриха кожата ми като хладна ласка, която мигновено ме защити от ухапването на студения вятър.
Усмихнах се на Вега, когато те насочиха вниманието си към мен, приближих се до тях и дадох знак на останалата част от групата ми да се държи настрана, докато отприщя пълната сила на моята мощ и се подготвях да получа това, от което аз и другите наследници се нуждаехме, за да завършим плановете си.
Момичетата останаха неподвижни, когато ги улових в плен на дарбите си, и взех ръцете им, като използвах контакта кожа върху кожа, за да ги потопя напълно в силата си и да ги накарам да се чувстват спокойни и в безопасност с мен.
– Здравей – каза Тори задъхано и аз трябваше да се преборя със самодоволното изражение на копеле, което пълзеше по лицето ми, докато поемах контрола над двете най-могъщи феи в Солария с лекота като дишане.
– Как са любимите ми близначки?- Попитах, а Люис и останалите се засмяха като група дружки, макар че никой от тях не посмя да се приближи, знаейки, че това е моята храна.- Елате да седнете до мен.
Насочих Вега към ръба на езерото и те седнаха от двете ми страни, а аз държах здраво ръцете им и се уверих, че остават изцяло под моето обаяние. Пуснах ръцете им, но плъзнах по една ръка върху раменете на всеки от тях, за да ги придърпам по-близо, потъвайки още по-дълбоко в силата си, за да се уверя, че ги владея, преди да продължа.
– Кой е най-големият ти страх, Тори?- Вдишах в ухото ѝ и тя се обърна, за да ме погледне, а очите ѝ се разшириха от ужас, докато усещах как той се натрупва в нея под силата на дарбите ми.
Въздъхнах тихо, изчаквайки ги, докато и двете се опитваха да ме отблъснат, но влиянието ми беше силно и се настани дълбоко в тях. Със силен тласък на дарбите си успях да ги накарам да се върнат под мой контрол, изтръгвайки тази истина от устните на Тори.
– Бившето ми гадже ме караше до вкъщи късно една вечер – прошепна Тори и за миг звукът от изсвирване на гуми сякаш отскочи през черепа ми.- Бяхме се скарали и той продължаваше да ми крещи. Казах му да млъкне и да гледа пътя. Той караше като луд.- Страхът ѝ се засили, а аз се държах здраво, нуждаех се от нещо повече от това, от нещо, което да можем да използваме.- Връщахме се от уикенд в Уисконсин. Пътищата бяха толкова тъмни, но той не искаше да намали скоростта. Взе един завой твърде бързо и…- Очите ѝ блестяха от сълзи и Дарси се протегна, за да хване ръката ѝ. За момент в гърдите ми се появи чувство за вина, преди да се принудя да се съсредоточа върху това защо трябваше да го направя. Родителите ни имаха нужда да го направим. Солария разчиташе на нас да гарантираме, че ще бъде управлявана от най-добрите феи за тази работа. Дариус се нуждаеше от това повече от всички. Беше необходимо. И аз нямаше да отстъпя.
– Отклонихме се от един мост и се разбихме в реката долу. Колата потъна толкова бързо, а бившият ми… той излезе. Той ме остави. Просто доплува до брега на реката.- Гласът на Тори беше изпълнен с ужаса на този спомен и аз получих няколко проблясъка на водата, която се изливаше върху нея, звуците от писъците ѝ.- Не можах да си разкопчая колана и изпаднах в паника. Въздухът свършваше и беше толкова, толкова тъмно.- Сълзи се стичаха по бузите ѝ и аз прехапах език срещу желанието да спра, вместо това се отдръпнах достатъчно, за да не се налага да виждам спомените ѝ и да мога да възприемам думите.- И когато водата мина над главата ми, просто си помислих, че това е всичко. Щях да умра, заклещена в тази гадна кола, докато още по-гадното ми гадже седеше на брега на реката и не се опита да ми помогне.- Тя преглътна трудно и аз реших да я освободя от този момент, тъй като така или иначе имах това, от което се нуждаех.- За щастие един фермер ни беше видял да се отклоняваме от пътя. Той доплува и сряза колана. Той ме спаси. Но оттогава просто не мога да влизам в дълбока вода. Тя ме плаши до смърт.- Тя се разтрепери и аз я успокоих, разтривайки ръката ѝ, като вкарвах успокояващи чувства в кожата ѝ и се съпротивлявах на всяко съчувствие, което може би бях склонен да изпитвам към нея. Всеки се страхуваше от нещо. А нейният страх се оказа лесен за използване, така че това беше добре. Щях да продължавам да си го повтарям, докато не успея да измия усещането за този страх от кожата си и да вкуся отново малко щастие.
Обърнах се към Дарси, като съсредоточих силата си върху нея.
– А ти? Какъв е най-големият ти страх, Дарси?
– Всяко приемно семейство, което някога сме имали, се е отървало от нас. Едва ли сме били в един дом повече от година. Създавахме проблеми. Понякога толкова много съжалявам за някои от нещата, които направих. Ако се бях отнасяла по-добре с тези семейства, може би щяха да ме искат. Това беше почти поносимо. Знаех, че е трудно да ме обичат, но мислех, че съм напълно необичана, докато…- Тя се опита да се бори срещу силата ми, но аз я държах здраво и трябваше да свърша това, така че натисках, докато тя не можеше да се бори повече.
– Продължавай – прошепнах аз, като подплатих тона си и с моите дарби.
– Този човек започна да ме преследва в училище миналата година. Никога не съм прекарвала много време да се сприятелявам с хора, но той беше мил и се чувствах добре да говоря с някой, на когото му пука. Излизахме около три месеца и си помислих за една идиотска секунда, че всъщност се влюбвам в него. Загубих девствеността си с него на едно парти, а след това той беше толкова студен с мен. Едва ме гледаше и знаех, че нещо не е наред. Начинът, по който въздухът се променя точно преди
буря, това беше усещането. Той беше получил това, което искаше и просто ме остави там, след като ме нахрани с някакво глупаво извинение как не е готов за връзка.
– Дарси – прошепна Тори, опитвайки се да се пребори с прегръдката ми, за да може да спаси сестра си от разказването на това, но аз имах нужда да чуя края, затова я подтикнах да продължи.
– Той ме заряза пет секунди след като е получил това, което е искал. Излязох от там възможно най-бързо. И на път за вкъщи плачех и не виждах нищо. Препънах се на тротоара и си ударих дясното коляно като тромав идиот, какъвто съм. Онази нощ седях в леглото, просто се взирах в тази синина, чудейки се как една физическа рана може да изглежда толкова ясно видима, но емоционалните рани оставаха напълно невидими. Исках моята болка да бъде заклеймена върху мен, за да ми напомня никога повече да не вярвам на никого. Така че боядисах косата си в цвета на тази синина. Черно и синьо. Моята лична рана. Най-дълбокият ми страх е отхвърлянето, сърцето ми е съкрушено от ново сляпо доверие. Така че никога повече няма да допусна никого близо до мен.
Между нас настъпи мълчание, докато се опитвах да измисля как да използваме това срещу нея, а за момент тя просто плачеше в прегръдките ми.
Изтеглих силата си обратно, втвърдявайки сърцето си срещу всякакви глупави идеи за съчувствие, докато се съсредоточавах върху всички причини, които имах, за да направя това, преди да се изправя рязко, оставяйки ги да седят на земята.
– Благодаря за храната, Вега. До нови срещи.
Гмурнах се в езерото, без да се обръщам назад, като исках да изстържа усещането за страха им от плътта си. Но поне бях получил от тях това, от което се нуждаех. А когато след няколко часа се срещна с наследниците на обяд, щях да мога да им предам страховете на Вега, за да можем четиримата да финализираме плановете си срещу тях.
Не губих много време да плувам в езерото, вместо това се насочих към подводния вход на Дом Вода и излязох от водата на малкия плаж в общата стая.
За моя изненада четирите момичета и Люис ме последваха от водата и похотта им ме заля, като всички се приближиха, когато стъпих на сухия килим.
– И така, правим ли го?- Попита развълнувано Люис, гледайки ме така, сякаш идеята двамата заедно да изчукаме едно момиче щеше да бъде най-значимото събитие в целия му живот.
Страхът на Вега все още ме притискаше, но докато момичетата от „Сирена“ се приближаваха, пърхаха с мигли и хапеха устни, а около мен танцуваше похот, осъзнах, че лесно мога да прогоня това чувство, като приема това предложение. Можех да пропусна няколко урока, за да се отдам на това и да подобря настроението си отново.
– Да, хайде тогава – казах аз, използвайки водната си магия, за да подсуша всички ни, преди да премина през общото помещение и да тръгна по коридора, който водеше към моята стая.
Желанието се засилваше между нас шестимата, а аз използвах дарбите си, за да го подклаждам, докато не се втвърдих като камък в банските си и нямах търпение да чукам тези момичета, докато не загубят гласа си от крещене на името ми.
Но Люис нямаше да се присъедини към партито.
Когато забелязах пред себе си вратата, вкарах още повече похот в момчето, което вървеше до мен, като я изграждах все по-нагоре и по-нагоре, докато той не извика.
– Ебаси, гледай, Макс – задъхано изрече той, като стискаше с юмрук твърдия си пенис през банските. – Толкова си силен, че с тази скорост ще швърша, преди дори да вляза вътре.
Устните ми се размърдаха и аз вкарах още повече похот в него, използвайки грубата сила на моята мощ и го накарах да изстене силно, докато свършваше в банските си точно пред вратата на спалнята ми.
– О, по дяволите, съжалявам, човече – казах аз, като симулирах извинителен поглед, докато отварях вратата и четирите момичета се втурваха вътре с кокетно кикотене.
– Майната му – прокле Люис, загледан в петното от сперма, което се просмукваше през банските му.
– Може би следващия път, а?- Влязох в стаята си и затворих вратата пред лицето му, преди да успее да се опита да протестира.
Тъмно кикотене избухна от мен, когато се обърнах към стаята си и открих четирите момичета вече голи на леглото ми. Две от тях бяха започнали без мен, а брюнетката се наслаждаваше на най-съкровенното мясти на другото момиче, сякаш беше любимото ѝ ястие, и накара члена ми да се втвърди още повече, докато гледах шоуто.
Спуснах се на леглото между другите две и се изгубих в усещането да чукам всички една след друга, докато не изчезна всякаква вина, която можеше да се крие в мен.

***

Докато си проправях път през четирите момичета и ги накарах да свършат толкова много пъти, че знаех, че никога няма да забравят времето, прекарано в леглото ми, до края на живота си, вече официално закъснявах за среща с другите наследници.
Оставих момичетата в наситена, сънена купчина крайници и си плиснах една студена вода в лицето, за да се събудя, преди да навлека едни дънки и тениска и да изляза от Къщата, за да се срещна с тях.
Имаше няколко съобщения от Сет и Кейлъб, които ме предупреждаваха, че ще изядат пицата ми, ако ги накарам да чакат още дълго, така че когато излязох на брега на Аква Лейк, започнах да тичам.
Забързах през Плачещата гора, като се насочих към дърветата и минах през тях, преди да се отклоня към Кълбото, където останалите ме чакаха да се появя за обяд.
Насочих се към вътрешността, като се придвижих направо през пространството до нашия диван. На масичката пред тях имаше купчина кутии от пица за вкъщи и няколко празни кутии от газирани напитки.
– О, ето го и него – подигра се Кейлъб от позицията си на дивана до Сет, на когото от устата му висеше половин парче пица.
– Да, да – казах, докато се спусках на мястото си на червения диван вляво от огъня, поглеждайки към Дариус, който седеше в далечния край, докато неусетно се опитвах да преценя настроението му. Останалите обикновено бяха отворени книги за мен, позволявайки ми достъп поне до повърхността на емоциите им, но Дариус винаги се стараеше най-много да ме държи настрана.
– Направи ли го?- Попита Дариус, хвърляйки балон за заглушаване около нас и игнорирайки останалите, докато Кейлъб се отдръпна от нас, за да си вземе питие.
– Направих го – казах аз, взех кутията с пица за себе си и отворих капака, така че ароматът на сирене да ме залее и да накара стомаха ми да се свие в очакване.
– И?- Попита Дариус, като се наведе напред и ме прикова в тъмния си поглед, докато подпираше предмишниците си на коленете.
– При Тори е лесно. Тя се страхува от дълбока вода, от удавяне, от такива глупости – казах аз, преди да отхапя от пицата си и да ги оставя да помислят.
– Така че защо просто не я хвърлим в басейна в „Лунната залаг“?- Предложи с усмивка Сет, сякаш не можеше да измисли нищо по-добро.
– И да замразим горната част, така че да не може да излезе обратно – добавих с мрачен тон в гласа си, като си спомних страха, който беше изпитвала при допира на ледената вода до кожата ѝ, и реших, че това наистина ще засили ужаса.
– Да замразиш горната част?- Попита Дариус, а челюстта му се стегна.- Не мисля, че наистина можем да убием една от принцесите на Вега.
Имаше късче гняв и може би дори болка, които съпътстваха това изявление, но когато го стрелнах с поглед, той заби менталните си щитове в солидна стена, която не ми позволи дори да се шмугна в това, което изпитваше. Задник.
– Не – съгласи се Сет.- Но можем да я накараме да си мисли, че ще го направим. Да я изплашим добре, докато не започне да ни умолява да спасим, след което да нахлуем, да я измъкнем от водата, да и дадем уста в уста и може би малко да я утешим, когато поиска, след което да я изпратим да бяга оттук, далеч от големите лоши чудовища, с които просто не е достатъчно силна да се справи. Просто е.
Но не беше толкова просто, колкото той си представяше. Той играеше психопат, тъй
като майка му го беше заплашила за да се отърве от Вега и знаех, че когато стане
такъв, той няма да отстъпи, докато не получи това, което иска.
– Какво друго имаш?- Поиска от мен Дариус.- Сигурно е имало още нещо, от което тя се е страхувала. Нещо, което не е толкова…
– Нищо – отвърнах с вдигане на рамене.- Водата е единственото за нея.
Ръката на Дариус се сви в юмрук, но накрая кимна.
– Можем да я накараме да си мисли, че ще я напъхаме вътре. Може би страхът от това ще е достатъчен.
– А ако не е, ще я ритнем в задника и ще замразим водата, нали?- Попитах, като нарочно се бутах в него, за да се опитам да разчета какво чувства. Дали по някаква причина не желаеше да продължи с това, или това беше нещото, от което се нуждаеше? Беше вбесяващо да не знам и мразех това, че отказваше да ми позволи да го разбера напълно, за да кажа.
Дариус остана безмълвен, отново погледна към мен, сякаш все още чакаше друг вариант да се излее от устните ми, но не знаех какво иска да кажа. Планът ми се струваше доста солиден. Дори щях да мога да усетя сърцебиенето ѝ във водата, ако поддържах силна връзка с нея със силата си, докато го правехме. Не беше като да е в някаква реална опасност. Ставаше дума просто да използваме страха ѝ.
Кейлъб се върна при нас, като пусна кутия с газирана напитка на масата, преди да се нахвърли върху Сет и да започне да се бори с него за парче пица, въпреки че на масата беше останала много пица.
Сет изръмжа игриво и се отдръпна от Кейлъб, докато успяваше да доизяде пицата, а Кейлъб огледа останалите, за да разбере сериозното настроение на разговора ни.
– И какво пропуснах?- Попита Кейлъб, облягайки се на стола си и мръщейки се.
– Просто решаваме как най-добре да използваме страховете на Вега срещу тях – казах твърдо аз.
Кейлъб стисна устни. погледна от Сет към мен и Дариус, сякаш имаше да каже нещо, но задържа езика си, когато Сет заговори отново.
– Ще бъде страхотно, ще ги принудим да се изправят срещу нещата, които ги ужасяват най-много, и когато всички видят, че дори не са достатъчно феи, за да се изправят срещу страховете си, вече няма да има съмнения кой е най-подходящ да управлява кралството след нашите родители.
– Наистина ли мислиш, че всичко това е необходимо?- Прекъсна обяснението Кейлъб, като прокара пръсти в русите си къдрици и погледна между трима ни.- Аз лично смятам, че това ни кара да изглеждаме някак слаби. Защо нападаме две необучени момичета и се опитваме да ги прогоним? Ако наистина смятаме, че те никога няма да могат да ни надминат по умения, защо не ги оставим да посещават академията? Не ми се струва, че те някога ще поискат трона от нас така или иначе. Не и ако продължаваме да надграждаме знанията си и да усъвършенстваме магията си. Как биха могли да ни настигнат в уменията си? А и не е като силата ни да е толкова по-малка от тяхната.
– Казваш това само защото искаш да влезеш в гащите на Тори, а знаеш, че няма да се докоснеш до тях, ако се ебаваш с нея по този начин – издекламира Сет.
Дариус изръмжа мрачно предупредително, а погледът му се стесни върху Кейлъб, който дори не си направи труда да отрече.
– И какво? Харесва ми вкусът на кръвта ѝ и искам да опитам и още малко от нея. Това не означава, че изведнъж съм станал роялист. Освен това държа на това, което казах, а и майка ми е съгласна. Оставането им тук не е краят за нас и ако не друго, то само ще ни предложи повече възможности да докажем, че превъзходните ни умения и знания превъзхождат грубата им сила.
Кейлъб погледна между всички ни търсейки съюзник, но Сет изглеждаше по-заинтересован да си вземе още едно парче пица, а аз просто бях щастлив да следвам плана на баща ми да се опитаме да разрешим този проблем сега. Ако не проработеше, тогава така или иначе щяхме да направим това, което Кейлъб искаше.
– Не – изръмжа Дариус, говорейки от името на всички ни, и за момент предизвика вълна от напрежение в групата, тъй като алфите във всички нас се настървиха срещу идеята той да се опита да поеме управлението.- Просто трябва да приключа с това. Трябва да направим това, което искат родителите ни, и това е краят. Не мога да си позволя да се противопоставя на баща си по този въпрос.
Мина един миг на мълчание, в който всички четяхме между редовете на думите му, и аз долових най-малкия намек за отчаяние, идващ от Дариус. Всъщност бях почти сигурен, че и там имаше нежелание, но то беше смекчено от твърда решителност, която знаех, че няма да се разколебае. Той дори не обръщаше внимание на собствените си чувства по този въпрос, явно беше съсредоточен само върху изпълнението на желанията на Лайънъл и трябваше да предположа, че ако не го направи, последствията ще бъдат нещо, което не може да понесе.
Погледнах към останалите, знаейки, че и те са разбрали това, макар че тънкостите, към които бях пристрастен благодарение на дарбите си от Ордена, бяха изгубени за тях. Но беше достатъчно ясно, че Лайънъл е отправил някакви заплахи за това, ако не го направи, и никой от нас не искаше Дариус да се изправи пред гнева му заради някакъв провал от наша страна.
– Добре – въздъхна Кейлъб, макар че не изглеждаше чак толкова щастлив от това.- Ако всички сте решени да продължите, тогава знайте, че съм с вас, както винаги.
Дариус кимна доволно, облегна се назад в стола си и въздъхна, като пусна няколко струйки дим между устните си.
– И какво ще кажеш за Гвендалина?- Попита той, като гледаше в огъня, вместо към нас.
– Нейната е малко по-сложна – признах аз.- Тя има този дълбоко вкоренен вид страх от отхвърляне. От това да се довери на някого, да се отвори за него и той да я предаде и унижи, такива неща.
Погледнах между останалите, които се намръщиха, също толкова изгубени в търсене на начин, по който да обърнем това срещу нея, колкото и аз. Тя дори не се виждаше с никого, когото бихме могли да принудим да се обърне срещу нея, а единственият човек, за когото наистина се грижеше, беше сестра ѝ.
Но връзката между близначките беше желязна и знаех, че няма как да успеем да вкараме клин между тях, особено в толкова кратки срокове.
– Ами ако някой я накара да го хареса?- Попита замислено Сет.- Знаете, да я накара да се развълнува и размечтае, да я покани на среща, да я заведе на танците, а след това да и спретне пълен Кери.
– Искаш да излееш свинска кръв върху главата ѝ?- Подиграх се.- Това не е ли малко пресилено?
Сет сви рамене.
– Може би нещо малко по-добро от това, нещо по-лично, нещо, което наистина ще удари силно и…
– Косата ѝ – изригнах, когато останалата част от казаното от нея ми хрумна и осъзнах какво ще трябва да вземем от нея, ако наистина искаме да я ударим силно.- Тя боядисва краищата си в синьо, за да и напомнят, че никога повече не трябва да се доверява на никого. Така че, ако се довери на някого, а после той я отреже всичко…
Сет развълнувано плесна с ръце и размаха ръка във въздуха.
– Аз съм доброволец за това! Ще я накарам да се влюби в мен толкова силно, че до вечерта на партито ще се издъни по целия ми член. След това бам, като нинджа с повече от едно оръжие между бедрата си, ще ударя и ще отрежа косата ѝ докрай. Сбогом на косата, сбогом на достойнството, сбогом на Вега.
Устните на Дариус се свиха назад, сякаш се отвращаваше от тази идея, а Кейлъб също не изглеждаше да я харесва много, но никой от тях не се изказа против нея.
– Ще се получи – казах уверено, защото бях усетил тези страхове у момичетата и бях сигурен, че ако нещо е достатъчно да ги сломи, то това ще е то.
– Тогава да го направим – каза твърдо Дариус, а зад очите му трепнаха сенки, когато се обърна да ни погледне отново.
– В нощта на танците?- Предложи Сет, а главата му се въртеше напред-назад между нас с нетърпение, сякаш това беше най-добрата игра, в която го бяха канили от много време насам.
– Да – съгласих се аз и Кейлъб кимна, макар че все още изглежда, че не беше съгласен.
– Тогава нека уточним подробностите – казах твърдо.- Време е да се отървем от проблема с Вега завинаги.
– Вие се разберете за подробностите без мен. Но говорейки за нашия проблем с Вега…- Кейлъб кимна към вратата и аз се обърнах, за да гледам как близначките влизат в стаята, изглеждайки уморени от уроците си и вероятно все още доста изцедени, след като бяха прекарали толкова много време сред сирените по-рано.
Те прекосиха стаята, като избраха да се присъединят към няколко свои приятели, закътани в един ъгъл, вместо да седнат с клуба на задниците днес, а ние четиримата ги гледахме с мълчаливо очакване.
Погледът на Тори прекоси нашата редица и когато се спря на Дариус, горната ѝ устна се отдръпна в явна неприязън, което го накара да се напрегне раздразнено.
Сет се усмихна широко, изстреля ръка във въздуха и махна на Дарси, сякаш бяха най-добри приятели, но тя просто се обърна.
– И нека забавлението започне – каза той, бръкна в джоба си за парче хартия и химикалка, след което надраска бележка, която останалите прочетохме през рамо.
Бъдете моята придружителка за танците.
– Нямаш никакъв шанс, пич – каза Кейлъб с развеселен поглед, но Сет просто скри бележката в ръката си и се изправи на крака.
– О, да, имам;- аз съм безумно секси, лудо горещ, и всяко момиче и момче в тази стая може да каже с един поглед, че знам точно как да ги накарам да вият, ако искам. И дори през мъглата от презрение, която Дарси Вега ми хвърля, просто знам, че има цяла купчина любопитни вагини, които чакат вниманието ми.
– Злагам петдесет аури, че ти отказва категорично – каза Кейлъб с поклащане на глава.
– Сто – Дариус повиши залога и Сет се задъха, сякаш беше обиден.
– Това, че сте се надявали, че ще ви поканя на танците с мен, не означава, че трябва да сте гадни кучки заради това, че съм поканил някой друг.- Той се обърна и се отдалечи целенасочено, а аз се ухилих, докато го гледах как отива.
– Няма шибан начин да се справи с това – измърмори Кейлъб, като също го наблюдаваше.
Дариус отхвърли заглушаващия балон, който ни обграждаше, когато разговорът ни за Вега приключи.
Сет изглеждаше уверен както винаги, тъй като просто се запъти към Вега и падна на свободния стол до Дарси, което накара малките ѝ приятелки доста да се отдръпнат от ужас, а Тори просто му се скара.
Не можех да разбера какво си говорят всички от другия край на стаята, но изглеждаше, че Сет е отстрелян.
– Трябва ли ни нов план за нея?- Попитах останалите със съмнение, докато Сет отново се изправи на крака.
– Не, той е предизвикал интереса ѝ – отбеляза Калеб и аз отново им обърнах внимание, докато Сет се наведе да говори на ухото на Дарси, преди да пусне бележката си в джоба ѝ.
Той се отдалечи от нея и се върна при нас, а аз наблюдавах как бузите на Дарси порозовяха, докато тя го гледаше как си отива.
– Мисля, че може би наистина е проработило – казах изненадано, макар че Дариус не изглеждаше убеден.
Точно когато Сет се върна при нас, се появи и Маргьорит, училищната ѝ пола беше вдигната до дупето ѝ, а похотта се лееше от нея като сироп, докато се движеше, за да падне в скута на Дариус.
– Недей – изръмжа той, улови бедрата ѝ и я постави на краката ѝ.
– Какво да не правя?- Попита тя объркано, като примигваше с мигли, докато го гледаше надолу.
– Не сядай върху мен – отвърна той с равен тон.- Всъщност бих предпочел да не поставяш повече никаква част от тялото си върху мен, разбра ли?
Маргьорит изпръхтя объркано, докато няколко нейни приятелки се приближиха зад нея като глутница хиени, които усещат миризмата на убийство, докато се опитват да я прикрият с акт на загриженост.
– Но скъпи, ние с теб сме твърди като скала. Не разбирам…
– Тогава нека ти го опиша – отвърна Дариус с отегчен, плосък тон, като се облегна назад на седалката си и я гледаше така, сякаш тя не беше нищо повече от дразнител в живота му.
Това нещо беше студено. А Кейлъб вдигаше вежди към мен, сякаш искаше да каже, че, дявол да го вземе, Дариус е подивял. Можех да го разбера от блясъка в сините му очи.
– Ние с теб така или иначе никога не сме били официално нищо – каза Дариус.- И сега официално сме нищо.
– Ти късаш с мен?- Изпъшка тя и ръката ѝ полетя към сърцето, докато няколко души ни погледнаха.
– Не – отвърна Дариус и тя увисна от облекчение, но аз изтръпнах, защото вече можех да разбера какво ще последва.- Никога не си ми била приятелка, така че не можем да скъсаме.
– К-какво?
Дариус въздъхна и можех да кажа, че е приключил с това. Вероятно можех да се намеся, за да помогна на Маргьорит да продължи или нещо подобно, но бях задник и се наслаждавах на драмата толкова, колкото и Сет, който всъщност беше успял да намери някъде пакет пуканки, които хрупаше, докато гледаше представлението.
Протегнах ръка и той ми позволи да взема една шепа и я пъхнах между устните си, когато Дариус нанесе фаталния удар.
– Чукахме се няколко пъти, но бързо ми омръзна – каза Дариус.- Може да отидеш да изпробваш нови трикове с някой друг или нещо подобно, не ме интересува. Важното е, че приключихме. Ако искаш да вярваш, че скъсвам с теб, тогава добре – скъсвам с теб. Разбираш ли?
– Не можеш!- Маргьорит изкрещя толкова силно, че цялото Кълбо замлъкна и всички се обърнаха, за да погледнат в наша посока.
– Всичко свърши, продължавай напред – каза Дариус достатъчно силно, за да го чуят всички, преди да отклони поглед от нея.
Но бедната, отчаяна глупачка просто не можеше да остави срама си да свърши дотук и се хвърли напред, грабна ръката му в прегръдката си и я дръпна, докато започна да ридае.
– Дариус, бебе, как можеш да захвърлиш всичко, което имаме?
Дариус предпочете да не потвърди това с отговор и вместо това се съсредоточи върху това да си върне ръката, като трептенето на раздразнение в погледа му ми даде да разбера, че се бори с желанието да направи по-голяма сцена, без съмнение не искайки това да се разпространи из таблоидите утре.
– Дариус!- Маргьорит изкрещя отчаяно и в дланите ѝ избухна огън, тъй като тя изгуби ума си.
Забавлението ми отпадна за миг и аз се изправих на крака заедно с останалите наследници, а пуканките на Сет паднаха на пода, когато той изхвръкна. Никой който е заплашвал някой от нас и не му се е разминавало.
Дариус пристъпи напред с предизвикателство в очите и Маргьорит мигновено се отдръпна, а от устните ѝ се изтръгна хлипане, докато гасеше пламъците в ръцете си и мърмореше извинения.
Заобикалящите я момичета се придвижиха напред, за да я издърпат, а тя им позволи да я изтеглят обратно, докато продължаваше да ридае драматично.
Дариус явно беше много по-раздразнен от тази проява, отколкото от загубата на последната си приятелка за чукане, и аз плеснах с ръка по рамото му, предлагайки му малко хладни вибрации, макар че той не ги прие.
– Това е заради тях.- Маргьорит рязко се дръпна и посочи през стаята към Тори, която за нейна чест само смръщи вежди в отговор.- Откакто те пристигнаха, се държиш различно.
– Престани да се излагаш – каза Кейлъб, като извърна очи.- Ти просто не можеш да се справиш с факта, че Дариус се отегчи от теб преди месеци. Продължавай напред, намери си някой друг, с когото да се чукаш. От това, което чух, изглежда, че имаш нужда от практика.
Маргьорит с ужас погледна назад към Дариус, но не усетих от нея да излиза много разбито сърце, по-скоро потъпкани амбиции и несбъдната похот.
– Но ти ме обичаш.
Разнесе се тишина и празната маска на Дариус се разчупи, като той погледна между мен и останалите с жестокост в изражението си, а аз знаех, че тя е отишла и го е тласнала твърде далеч.
– Обичам те?- Засмя се той и се обърна, за да я погледне с презрение.- В кой момент от нашите креватни партита, които се провеждаха веднъж седмично, ти хрумна тази идея?
Маргьорит се изчерви яростно, а приятелите ѝ се опитаха да я отдръпнат, сякаш виждаха, че това само ще се влоши за нея, ако не се откаже сега, а аз и останалите наследници се обединихме около Дариус.
Сет започна да се смее на думите на Дариус и Кайли изпъчи гърди, като го погледна.
– Ти не си по-добър! Видях онова видео, на което ти и Дариус чукате Вега в бара миналия петък.
Сет притисна ръка към сърцето си, задъхвайки се драматично.
– Извинявай, бейби, забравих да ти поискам разрешение? Знаеш, че съм напълно полиаморен, нали?
Изглеждаше на около две секунди от това да премине във формата си на Медуза, тъй като яростта изгаряше изражението ѝ, а ръцете ѝ се свиваха в юмруци.
– Не, Сет, никога не си ми казвал това.
– Не?- Попита той, опирайки рамото си в моето.- Е, не можеш да ме обвиняваш сега, нали?
– Ти си лъжец – изсъска тя и онзи опасен вид тишина отново настъпи при това обвинение.
Направих крачка напред, като си счупих врата.
– Искаш ли да кажеш това отново, Кайли?
Кайли се отдръпна, а в изражението ѝ се появи страх.
– Той не е полиаморен, Макс, той просто ми изневерява.
Почти ми стана жал за нея, ако наистина е вярвала в това.
Дариус обаче явно беше приключил с цялото шоу, затова се премести да заобиколи Маргьорит, но тя го хвана за ръката, държейки го здраво, докато го принуждаваше да я погледне.
– Моля те – помоли го тя.
– Пусни ме – каза той с убийствен тон и можех да кажа, че прави всичко възможно да се сдържи, докато Драконът се олюляваше от тази публична шибана бъркотия, която се случваше около него.
Тя се отдръпна, изглежда най-накрая разбра колко смъртоносно сериозен е той и четиримата се провряхме през тълпата момичета, като се отправихме през стаята и оставихме драмата зад гърба си.
– Беше забавно – усмихна се Сет.- Знаеш ли какво трябва да направиш сега, за да я ядосаш истински, Дариус?
– Какво?- Попита той, все още изглеждайки адски раздразнен.
– Начукай го на Тори Вега. Направи го без заглушителен балон, така че цялата Къща да чуе как тя крещи името ти и после…
– Отивам да летя – изсумтя Дариус, пусна чантата си и започна да се съблича бързо.- Някой от вас ще ме чака ли пред „Кардинална магия“ с нещата ми?
– Да, братко – отговорих аз, взех дрехите и ги напъхах в чантата му, преди той да премине във формата си на дракон и да излети без повече думи.
– Горкият голям Д – въздъхна Сет.- Той наистина има нужда от някакъв приличен секс. Това разочарование ще го изяде жив, ако не го изкара от него.
Извиках и го плеснах по тила.
– Той няма нужда да се чука – казах твърдо.
– О – каза Сет и тихо изрева, докато гледаше как Дариус изчезва в облаците над главата му.
– Да. О.
– Тогава нека просто го направим – каза Кейлъб, звучейки примирено.- След това, след партито, всички ще можем да се върнем към нормалния живот.
Всички се съгласихме с това и се отдалечихме, за да се насладим спокойно на остатъка от обедната си почивка. Но аз бях почти сигурен, че единственият истински мир, който щяхме да намерим, беше, когато Вега се откажеха от претенциите си за трона.

Назад към глава 23                                                       Напред към част 25

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!