Зодиакална Академия – Книга 2 Безмилостни Феи-Част 27

ДАРСИ

Добро утро, Близнаци.
Звездите проговориха за вашия ден!

Събитието, което събира много хора около вас, скоро ще ви завладее. И с право – след като сте положили толкова много усилия в проект, по който сте работили, най-накрая ще се радвате на ползите.
Ако действате внимателно, нещата ще вървят гладко, но една грешна стъпка може да предизвика гнева на враговете ви.

Въздъхнах сънливо, докато обърнах Атласа, без да възприемам посланието му. Примижах към прозореца, откривайки тъмното небе, което ме гледаше обратно. След партито снощи главата ми се беше замаяла и бях сънувала много сънища за Ланс.
Професор Орион – поправих се рязко в главата си. Трябваше да забравя за тази целувка, но, дявол да го вземе, имах чувството, че е трайно запечатана на устните ми.
Измъкнах се от леглото, като прокарах пръсти през косата си. Бях останала до късно, обсъждайки с Тори последната карта на Аструм. Но единственото, което можехме да заключим, беше, че трябва да внимаваме, приближавайки се към лунното затъмнение, и да се надяваме, че въпросите ни наистина ще получат отговор в деня. Честно казано, картите изглеждаха като начин да ни докарат до лудост. Ако Аструм знаеше нещо, което трябваше да чуем, защо беше организирал тази заплетена игра, за да ни го каже? Защо просто не го изрече ясно?
Когато се опомних, отблъснах негативните си мисли и вълнението започна да надува фанфари в сърцето ми. Имаше причина да съм будна толкова рано. И това беше една от най-добрите причини, за които можех да се сетя, за да си надигна задника в ранни зори.
Изкъпах се и облякох дънки и кремав пуловер, като навлякох отгоре тъмносиньото яке за „Питбол“, което висеше в гардероба ми от първия ден. Беше подплатено със сребърни ивици по ръкавите, а на гърба му беше отпечатана зодиакална академия в същия цвят. Коленичих, отместих настрани палтото, което бях сгънала в дъното на гардероба, и извадих хартиената торбичка, в която бях увила изпражненията от Грифон.
Широка усмивка се разля върху усните ми. Време е да отмъстим на още един наследник.
Пъхнах пакета в чантата, окачих я на рамо и на излизане от вратата грабнах атласа си. Във Въздушната кула всичко беше тихо и адреналина ми нарастваше, докато слизах по стълбите, бързайки през изхода. За щастие не валеше, но над територията висеше гъста мъгла, която затрудняваше видимостта, докато си проправях път към Земната територия на светлината на моя Атлас.
Въпреки че ме плашише малко, избрах маршрута през Плачещата гора и си съкратих пътя до центъра на кампуса. Пробягах покрай Кълбото и се отправих към северозападния ъгъл на кампуса. Не бях се приближавала често до стадиона за питбол, но го бях виждала няколко пъти и бях привлечена от блестящата му външност.
Той се издигаше високо над мен; имаше правоъгълна форма с извити метални стени. На върха му имаше огромен сребърен купол, който покриваше цялото игрище. Затичах се към задния вход и открих, че Джералдин ме чака там с ключ, както се бяхме уговорили.
– Свещени дъждобрани, ваше величество – каза тя, когато забавих ход и спрях пред нея.- Наистина е мъгливо утро.
– Така е – засмях се тихо.- Благодаря ти, че правиш това.
– Не ми благодарете, за мен е абсолютно звездно удоволствие да помагам на теб и Тори. Как мина партито снощи? Баща ми казва, че и двете сте били блестящите раковини на вечерта му.
– Да, беше страхотно да се срещна с него – казах искрено.
– Знам, че в началото може да изглежда малко добродушен. Той не е като мен с моите бунтарски постъпки и мръсна уста. Надявам се, че не е бил прекалено дързък. Знам, че ти и сестра ти предпочитате компанията на по обрани като мен.
– Не, е… той беше много…- Нямах представа как да отговоря на безумната оценка за баща и, ѝ нея.
– О, бегонии!- Джералдин се задъха, поглеждайки през рамо.- Добро утро, изглеждате много величествено в този благословен ден, ваше височество.
Обърнах се, за да открия Тори, която се влачеше с вдигната качулка на новото си палто и намръщена физиономия, сковаваща чертите ѝ. Тя отдръпна качулката си, свали слушалките и се разтрепери.
– Студено е кучешки съм уморена и с махмурлук, но това си заслужава – каза тя през дълго прозяване.
Аз засиях.
– Щом приключим с това, можем да отидем да пием кафе.
– Не, не, не.- Тя поклати глава.- Мачът е чак в един. Така че ще се върна в леглото за още шест часа.
Засмях се, обърнах се към Джералдин, която отключи вратата и се вмъкнахме в тъмния коридор, който водеше под трибуните. Адреналинът премина през мен и се оказа, че подскачам зад Джералдин, докато тя водеше по пътя, включвайки светлините, докато вървеше.
– Носиш ли изпражненията на Грифона?- Попита Тори, тичайки до мен с поредната си прозявка.
– Естествено – казах аз, извадих торбичката от джоба си и я размахах.
Тя смръщи нос, отдръпвайки се от нея.
– Ти можеш да го натрошиш.
– За мен ще бъде голяма чест да направя това – каза Джералдин, преди да успея да възразя.- А и донесох със себе си специален подарък за един от другите наследници.- В очите ѝ се появи тъмен блясък, когато ни погледна назад, и аз изпищях от вълнение.
– Обичам да се ебавам с тези задници – каза Тори с усмивка.
Последвахме Джералдин в огромната съблекалня и тя се насочи право към един ред шкафчета в центъра, където широкото пространство беше разделено от дълга пейка. На една закачалка висяха редица от десет лъскави чанти в същите сини и сребристи цветове като на якето ми „Питбол“, като отстрани на всяка пишеше фамилия.
– Обикновено никога не бих получила достъп до комплектите на другите играчи. Но тези бяха доставени едва вчера. Те са чисто нови за мача срещу Академията на Звездната светлина днес.- Джералдин с видима тръпка прекара пръсти по чантата, отбелязана с Ригел.- Помирисвате ли това?- Издиша тя и аз погледнах към Тори.
– Хм… не?- Каза Тори.
– Мирише на разпадащите се животи на наследниците – каза тя драматично.
– О, супер – изсмях се аз и побързах да се придвижа напред с изпражненията на Грифона.
Джералдин извади от джоба си гумени ръкавици и трябваше да се възхитя колко подготвена беше за това.
– Щастлива съм да го направя сама.
– Всъщност искам да го направя аз – казах ентусиазирано, взех един чифт, а Тори измъкна другия от ръцете ѝ.
– Да, съгласна съм, стига да има ръкавици. Ти ни вкара тук, Джералдин, направи достатъчно.
Очите на Джералдин за миг се напълниха с горди сълзи и тя се поклони ниско, като се отдръпна назад, за да наблюдава как разкопчах чантата и извадих тъмносиния със сребристо комплект на Макс. Той се състоеше от голяма риза с надпис Водна защита над фамилията му, чифт дълги шорти, чорапи и ботуши със стоманени капаци. Първо обърнахме всеки артикул с вътрешната страна навън, след което извадих твърдата буца лайно и я счупих наполовина, като подадох едното парче на Тори.
Започнахме да я разтриваме от вътрешната страна на дрехите му и скоро се смеехме лудо, докато покривахме всеки сантиметър с фин прах от грифонски говна. Този комплект щеше да накара цялото му тяло да стане лилаво и бучкаво от токсичните изпражнения и той щеше да бъде принуден да прекрати мача, за да отиде и да ги измие.
Натъпкахме изпражненията обратно в торбичката и аз ги хвърлих в кошчето, преди внимателно да сгънем комплекта и да го върнем в чантата му.
Когато свършихме, свалихме ръкавиците и си дадохме пет, усмихвайки се лукаво.
– Нямам търпение да видя лицето му – каза Тори, а аз кимнах развълнувано.
Един блясък привлече вниманието ми и аз погледнах през рамото на Тори, забелязвайки Джералдин да втрива брокат в панталона на Кейлъб.
– Джералдин!- Задъхах се.- Това е гениално.
Тя лъчезарно сгъна шортите и закопча ципа на чантата.
– Тези глупаци няма да разберат какво ги е ударило.
– Ураганът Джералдин ги удари – казах аз, а тя изпадна в неистов смях, като хъркаше с прекъсвания.
– Пламтящи балерини, това е най-смешното нещо, което някога съм чувала.- Тя отново хъркаше и аз не можех да не се присъединя към смеха ѝ.
– По-добре да се махаме оттук – каза Тори с усмивка и тръгнахме след нея.
Уверихме се, че не е останала никаква следа от нападението ни, докато бързахме да излезем обратно от стадиона, откривайки, че зората започва да се просмуква в небето.
Насочихме се към „Кълбото“ и изкуших Тори да влезе вътре, преди тя да изчезне обратно в леглото си, докато отвътре се носеше аромат на прясно изпечени сладкиши.
– Добре, пет минути – каза тя сънено, докато вървяхме през празното пространство.
Взех една все още топла канелена кифличка, след което напълних чаша с кафе, докато Джералдин се въртеше около мен, опитвайки се да направи всичко вместо мен.
– Всичко е наред, Джералдин, наистина. Предпочитам да го направя сама – казах и тя се стрелна към Тори, като едва не се опари, докато се опитваше да пъхне чаша под кафемашината, преди сестра ми да успее.
Скоро седнахме на обичайното си място в центъра на стаята и изведнъж атласите ни изпищяха силно. Извадих моя, докато другите направиха същото, и се намръщих, докато четях известието на екрана.

Академията „Зодиак“ е спомената в „Небесни времена“!

Натиснах бутона с нотка на ужас, която ме обзе, откривайки точно това, от което се страхувах. Статия, озаглавена „Завръщането на изгубените наследници“ от Густав Вълпекула, беше на първата страница на сайта, украсена със снимка на Тори и мен на партито, за която не си спомнях да е правена от него. Стояхме отделени от тълпата с напитки в ръце и с общо усещане за неудобство.

Обединени, близнаците Вега влязоха в балната зала на „Акрукс“, сякаш бяха родени съединени и тепърва щяха да се разделят. След като се запознаха с всички в Небесния съвет, Роксания (вляво) и Гвендалина (вдясно) увериха, че имената им всъщност са Тори и Дарси. Макар че много се смяха, изглеждаше, че това всъщност не е шега, а смъртните имена, с които близначките настояват да се наричат сега. Въпреки това за някои е много озадачаващо, че те са приели фамилията Вега, без да се оплакват. Това наистина изглежда като приемане на наследството им и следователно на претенциите им за соларианския трон. Така че трябва ли да се опасяваме от сътресения в Небесния съвет, ако те завършат Зодиакалната академия?
Надяваме се, че отговорът е „не“.
От обширния ми разговор с двете близначки ми станаха ясни няколко тревожни неща. Първо, че Роксания („Тори“) е груба както по тон, така и по маниер. При въпроса ѝ за времето, прекарано в престижната академия, където те любезно са били приети (въпреки очевидната липса на обучение и благоприличие), тя вместо това започна да изброява многобройните си сексуални завоевания в Академията. Докато над мен се носеше остротата на шампанското в дъха ѝ, трябваше да призная, че започвам да се притеснявам за психическото състояние на момичето, докато тя опираше ръка на ръката ми и съблазнително облизваше устни. Ако не бях човек с по-добър вкус, може би щях да стана жертва на откровената ѝ демонстрация. От начина, по който очите ѝ обикаляха стаята, се опасявам, че не един мъж се е хванал на триковете ѝ тази нощ, и се надявам, че скоро ще потърси консултация за сексуалната си зависимост, която явно я мъчи.
С малко по-опънати нерви се обърнах към втората близначка с надеждата да намеря по-подходяща фигура за соларианския трон. По-спокойна, отначало се наслаждавах на учтивата дискусия, която споделях с Гвендалина („Дарси“), но начинът, по който очите ѝ се присвиваха между въпросите, и няколкото секунди, които ѝ бяха необходими, за да измисли кратки и ясни отговори, ме предупредиха, че нещо ѝ пречи психически. Бях търпелив с нея, като извличах отговорите, доколкото можех, но изглежда, че момичето е имало много епизоди на заблуда по време на престоя си в Академията. Говореше за гарвани, които и шепнат през прозореца нощем, и за мистичен планински заек, който живее под леглото и. Скоро беше трудно да повярвам на каквото и да било, излязло от устата на Гвендалина („Дарси“), а когато я попитах за връзката ѝ с Небесните наследници, тя продължи да настъпва обувките ми и да се взира в далечината – несъмнено отнесена към някоя от своите заблуди. Струва си също да се спомене, че през цялото време, докато траеха дивите ѝ истории, сестра ѝ се беше постарала да плъзне ръка по задната част на панталона ми и се наложи да ѝ напомня строго, че съм женен мъж. На това тя се изсмя и продължи с грубите си нападки.
Като си взех кратка почивка от обезпокоителната им компания, разговарях с Небесния наследник Макс Ригел, който имаше да им каже следното: „Молим само близнаците Вега да уважават нашата позиция като наследници на соларианския трон и да оттеглят претенциите си за доброто на кралството.“
Когато поднесох този цитат на близнаците Вега за отговор (доста нервно), Роксания („Тори“) изрече по мой адрес сексуално обиден коментар, препъвайки се под влиянието на многото изпити питиета, а Гвендалина („Дарси“) остана безучастна, мърморейки тихо на един гарван, когото нито виждах, нито чувах.
Като кралство е време да се запитаме кого искаме да видим седнал на нашия трон. Четиримата Небесни наследници, гордите и красиви момчета, родени от нашия свят и природа, или двете странни и малко причудливи близначки, които бяха родени от Дивия крал. Човек, убил хиляди по време на управлението си, за когото се говореше, че самият той е засегнат от много разрушителни психични заболявания и който постави кралството ни на колене преди смъртта си.
Само времето ще покаже коя партия ще претендира за трона. Но аз се надявам близнаците Вега да направят услуга на всички ни и да се оттеглят от надпреварата.

Погледнах нагоре, ужасена, че този задник бе излъгал за нас толкова жестоко.
– Не съм пристрастена към секса – отвърна Тори и затвори атласа си, докато гледаше нагоре.
Джералдин отвори и затвори уста като риба на сухо.
– Огнени топки!- Тя скочи на крака.- Ще говоря с баща ми и ще видя дали мога да поискам оттегляне на тези глупост! Възмутена съм, че моите кралици са били толкова дълбоко оскърбени.- Тя тръгна от Кълбото с ярост в позата си, а аз погледнах към Тори със сърце, потънало в гърдите ми.
– Всички ще си помислят, че сме напълно луди.
– Съжалявам, това на мен ли го каза или на гарвана на рамото ми?- Попита ме Тори.
Избухнах в смях, а тя се усмихна, като погледна надолу към статията и поклати глава.
– Майната им на това, което мислят – изпъшка тя.
Кимнах твърдо.
– Права си. През следващите няколко часа Макс Ригел ще опита какво е да ни прецаква. Така че, ако този тип от Вулпекула иска да ни направи врагове. Тогава по-скоро се е побъркал.

Назад към част 26                                                             Напред към част 28

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!