ОРИОН
Гледах Дарси и Сет да танцуват, докато не ми се стори, че очите ми ще се разкървавят. Не бях отпил нито глътка от бирата, която стисках в ръката си, и се бях вслушала в Уошър, докато той разказваше истории за дните си тук, в академията „Зодиак“, и за всички „дръзки“ неща, които беше измислил. Повечето от тях изглежда включваха члена му. Тъй като Нова беше излязла да танцува с няколко служителки, предполагах, че е почувствал, че това е чудесна възможност да ми разкаже обърканите си истории.
Когато Дарси и Сет изчезнаха по посока на изхода, се притесних. И с напредването на минутите желанието да ги издиря се превърна в отчаяние.
– Имам нужда от още една бира – промълвих на Уешър и тръгнах направо.
– Но тази е пълна – извика той след мен и аз я поставих на една маса, игнорирайки го, докато се насочвах към вратата, избутвайки студентите от пътя си, докато вървях.
Челюстта ми пулсираше, тъй като зъбите ми се впиваха силно един в друг, а сърцето ми се разтуптяваше, когато стигнах навън. Ако Сет планираше нещо, трябваше да я предупредя. Не можех просто да стоя безучастно и да го оставя да я нарани. Това беше мой дълг, защото тя беше моят Източник. Поне в това се убеждавах.
Навън се мотаеха няколко ученици, но никой от тях не беше тя, затова завих по пътеката и започнах да я търся, като се молех да не намеря онзи задник да я целува или нещо по-лошо. Свих се при тази мисъл и кътниците ми се изостриха, когато звярът в мен се събуди. Бях в опасно настроение, изменчиво, и не бях сигурен какво точно ще направя, ако ги открия заедно.
Когато стигнах по-далеч около „Кълбото“, погледът ми попадна на нея, застанала встрани от пътеката с гръб към сградата и със затворени очи. На веждите ѝ се четеше линия на напрежение и изглеждаше така, сякаш не искаше да бъде намерена, но аз продължавах да вървя, изпълнен с облекчение, че не е тук със Сет Капела. Но това не означаваше, че вече е излязла от играта. Наследниците бяха замислили нещо и аз трябваше да се уверя, че тя е наясно с това.
Приближих се до нея, разпознавайки тази нейна нужда от пространство, защото така се чувствах на всяко парти, на което бях присъствал. И когато спрях пред нея, изучавайки красивото ѝ лице и наслаждавайки се на тишината във въздуха, се зачудих какво ли би било да се наведа и да опитам устните ѝ. Да почувствам как ме придърпва към себе си и ме приема в топлината на тялото си.
Очите ѝ се отвориха и се спряха на хищника пред нея, а по чертите ѝ премина изненада, но не и страх.
– О – издиша тя и я обзе загриженост, когато осъзна, че сме сами. Очите ѝ се стрелнаха към пътеката, сякаш се надяваше да намери още хора, но бяхме сами.
Тя се отдръпна от стената, с явното намерение да си тръгне, но аз застанах точно на пътя ѝ.
– Професоре – предупреди тя, явно страхувайки се, че съм дошъл да я ухапя. Но това не беше намерението ми, макар че жадувах за кръвта ѝ с отчаянието на изгладняло животно.
Ръката ми падна на талията ѝ, притискайки материята на роклята ѝ, докато се навеждах под налудничавите пориви в мен да се приближа до нея. Тя беше въплъщение на слънцето, а аз бях прекарал толкова дълго време в тъмнината, че единственото, което исках, бяха няколко мига в нейната топлина. Наистина ли това беше такова престъпление?
Да, беше. Но все пак… думите на Гейбриъл останаха в съзнанието ми и макар да знаех, че това е всякакъв нюанс на грешка, чувствах го и като всеки нюанс на правилно.
Тя си пое дъх и по врата ѝ преминаха леки тръпки, което накара зъбите ми да настръхнат, а пенисът ми да потрепери. Тя също ли усещаше това? Толкова ли бях съблазнителен за нея, колкото и тя за мен? Не ми се струваше възможно. И все пак погледът и казваше, че може би е така.
Отдръпнах ръката си, възстанових самообладанието си и споделих с нея поглед, който казваше, че знае, че съм преминал границата, но не ме смъмри за това. Бях си позволил само малко. Достатъчно, за да нахраня съществото в мен, което искаше повече от нея. Гейбриъл ми беше казал да се накланям към светлината, а за мен нямаше фея, която да гори по-ярко от нея. Но аз не трябваше да съм тук, за да разширявам границите на моята гнусна фантазия за нея, а за да я предупредя.
– Защо продължаваш да флиртуваш с дявола?- Попитах я, а тя се намръщи, сякаш мислеше, че говоря за себе си.- Сет Капела.
Тя сгъна ръце, накланяйки брадичката си, като стените ѝ веднага се вдигнаха.
– Вие сте моята връзка, сър, а не моят житейски гуру. Ако искам да се срещам със Сет, ще го направя – каза тя хладнокръвно.
Чудесно. Това вече се прецаква.
Погледнах часовника си, проклинайки вътрешно наближаващото време. Почти девет часа. Трябваше да предам това предупреждение, след което да изпълня заповедта на Гейбриъл да си тръгна.
Чувах приближаващите се ученици и знаех, че не е добра идея да ме видят тук сам с нея. Щеше да изглежда съмнително.
– Аз ли те бавя?- Попита тя с горчивина.
– Да, а сега ми дай китката си.- Посегнах към нея, тъй като имах нужда от прикритие защо съм тук, ако някой се появи, но тя отново се отдръпна.
– Наистина ли? Ще ме ухапеш тази вечер от всички нощи?- Изсъска тя, но аз бях твърде разсеян, за да отговоря, и отново хвърлих поглед надолу по пътеката, докато смехът се насочваше насам. Пристъпих напред, за да я хвана, и тя изведнъж се разсмя. На мен. И звукът беше като изстрел, който разкъсва гърдите ми.
Тя сведе очи, силата се премести в ръцете ѝ, когато разбра защо се държа така. Но аз не можех да си го позволя. Тя не контролираше ситуацията. Аз бях.
Изстрелях се напред, притиснах я до стената и оголих кътници, принуждавайки я да се подчини. Сърцето ѝ заби в мен и да съм толкова близо до нея беше рая на света.
– Това не е позволено, нали, сър?- Каза тя ледено, думите ѝ се врязаха дълбоко, защото осъзна, че има някакви патрони срещу мен. А аз трябваше бързо да разтоваря малкото ѝ оръжие.
Държах ръката си заключена около ръката ѝ, а погледът ми бе насочен към шията ѝ, докато през мен преминаваше спешното желание да се храня от нея по този начин. Това беше по-интимен начин на хранене, макар че познавах и още по-интимни начини от този – не че мислех за тях. Членът ми щеше да ме издаде, ако не се размърдах скоро, но не можех да я пусна. Беше твърде вълнуващо да я имам така. И защо да не я ухапя? В края на краищата тя беше моят Източник.
– И откъде ти хрумна тази идея?- Попитах сухо, надявайки се да я отблъсна от следите на моето провинение.
– От начин, по който се държиш. Защо изобщо ме последва тук? Можеше да ме ухапеш вътре.
Повдигнах рамене.
– Изглеждаше като лесна плячка.
Предупреди я и си тръгни, за бога. По дяволите.
Но това общуване ми доставяше прекалено голямо удоволствие, а все още имах няколко минути за убиване.
Тя пусна студен смях и киселината в очите ѝ накара хватката ми да се отпусне върху нея. Може би все пак съм си представял желанието ѝ към мен. Може би наистина бях преминал границата в повече от един аспект. А мисълта за това не ми харесваше.
– Не го вярвам. – каза тя.
– Защо изобщо търпя този разговор?- Промълвих си. Бяхме навлезли в опасна територия. Бях я притиснал до стената и все още не я хапех. И честно казано, това, което устата ми искаше да направи най-много, дори не беше в територията на хапането. Една целувка от нея щеше да е грях, но може би си заслужаваше да падна на колене, за да се покая.
Не можеш. Ти си нейният професор. Нейният враг.
Майната му.
– Добре – въздъхнах, сякаш бях уморен от този разговор, но той беше най-съблазнителният, който бях водил някога може би.- Не трябва да съм тук насаме с теб. Това не е подходящо.
Веждите ѝ се извиха.
– Всеки понеделник прекарваме време насаме в кабинета ти.
– Това е различно – изръмжах аз и отново погледнах нагоре по пътеката. Учениците щяха да дойдат по този път. Наистина трябваше да се махна.
– Какво ще се случи, ако кажа на директор Нова за това?- Попита тя, карайки сърцето ми да забие силно.
– Би ли?- Изсъсках. По дяволите, може би бях подценил това момиче. Може би тя щеше да ме хвърли на вълците заради това. Но тогава през нея премина тръпка, която беше толкова показателна, че бях сигурен, че е свързана с мен. Зениците ѝ се разшириха и тя навлажни устните си по начин, който ме привлече към нея толкова силно, че ми трябваше цялата ми воля, за да се спра да я целуна.
– Пробвай ме – прошепна тя, но тялото ѝ беше издало играта. Нямаше да каже, защото тя също усещаше това, беше изписано в плътта ѝ, в начина, по който очите ѝ се впиваха в устата ми и гърлото ѝ се движише. Не бях сигурен, че тя дори осъзнаваше колко силно ме привличаха тези очи, молейки ме да извърша престъпление с нея.
Плъзнах пръсти по ръката ѝ, изкушението като демон, който шепнеше в ухото ми. Само един път. Наистина ли можеше да навреди толкова много?
Ръката ми се плъзна по гърлото ѝ, галейки кадифено меката ѝ кожа, и се наведох, чувствайки, че звездите се притискат към гърба ми и ме принуждават да се приближа. Блу вдигна брадичката си нагоре, а устните ѝ бяха предложение, което исках да използвам. И в тази секунда знаех, че ще го направя. Щях да целуна принцесата и да проклинам последствията. Защото това момиче беше всичко хубаво на света, което ми липсваше, и трябваше да разбера какво е усещането да се удавя в нея. Дори това да означаваше моето падение. Дори ако я развратя докрай.
Някой прочисти гърлото си и двамата се стреснахме, а вампирският ми слух го долови десетократно. Майната му!
Погледнах назад, открих Сет там с нетърпеливо изражение на лицето и веднага погледнах обратно към Дарси.
– Какво правиш?- Тя се опита да ме избута назад, но аз не помръднах.
– Чака ме да те ухапя – казах, отдръпнах се на сантиметър от нея и намразих усещането, беше като за пропаст.- За да може да те върне обратно.
Тя се поколеба, очите ѝ станаха далечни и аз знаех, че разгорещеният момент, който беше минал между нас, вече е мъртъв и изчезнал, никога няма да се върне, по дяволите.
– Е, свършвай с това – изсъска тя.- Или ще продължиш да си играеш с храната си?
Бях изгубил времето си, прекалено запленен от нея, за да направя това, за което бях дошъл тук. Но трябваше да опитам. Наведох се, за да заговоря на ухото ѝ, като гласът ми не беше нищо повече от дъх на шепот.
– Стой далеч от него. Влез вътре.- Бяхме толкова близо, а ароматът ѝ беше като наркотик, който правеше мислите ми мъгливи и трудни за възприемане. Моля те, послушай ме, Блу. Не знам какво ще се случи, ако не го направиш.
Надявах се, че това е достатъчно, защото времето ми изтече и трябваше да си тръгна, както ми беше наредил Гейбриъл. Знаех, че по-добре да го направя, отколкото да вървя срещу напътствията му.
Със свиващо усещане в стомаха си се отдръпнах, оставяйки зъбите си далеч нея, и се изстрелях надалеч с прилив на скорост, знаейки, че ако се движа по-бавно, ще спра, за да разбия юмрука си в лицето на Сет.
Просто се надявах, че съм направил достатъчно, за да я накарам да ме послуша.