МАКС
Подскачах от крак на крак, докато Престос вдигаше свирката към устните си и вторият рунд започваше. Погледнах Водната стража на другия отбор, докато се подготвях да блокирам движенията ѝ. Тя беше голяма за момиче, но аз все още имах поне шестдесет килограма над нея и щях да използвам това предимство, за да се справя с нея, ако топката се изстреля от Водната дупка в нашия квадрат.
Свирката изсвири и вместо това топката се изстреля от Въздушната дупка и се загуби нагоре към сребърния купол над главата, докато Сет скачаше след нея, задвижвайки се по-високо с въздушна магия.
Започнах да тичам колкото се може по-бързо, а Звездният воден щит не изоставаше за известно време, докато не я ударих с лакът в лицето и не я накарах да се търкаля в калта зад мен.
Бях насочил погледа си към топката, но докато тичах, материалът на шортите ми се струпа между краката ми и изведнъж се свих, когато паренето пробяга по топките ми.
– Какво, по дяволите, правиш, Ригел?!- Изкрещя Орион от страни на игрището, но аз бях почти ослепял от парещата болка в левия ми тестис.
За миг изревах като новородено бебе, преди да възвърна яснотата на ума си, за да използвам водната си магия и да наводня шортите си, за да отмия изгарянето. Изглеждаше така, сякаш току-що съм се напикал, но това помогна. Като миг на облекчение за мен, залях с водата цялото си тяло и въздъхнах доволно. Тя не беше потушила напълно пламъците по кожата ми, но определено беше отнела напрежението.
Погледнах нагоре и видях Кейлъб да спринтира по средата на игрището с леката въздушна топка под мишница и решителна гримаса на лицето. Играчите на „Звездна светлина“ се надпреварваха да го пресрещнат, но дори без вампирската си скорост, която не можеше да използва в играта, момчето беше родено бързо.
– Занеси я у дома, Кейлъб!- Изръмжах, размахвайки ръце, като изстрелях струя вода към най-близкия до него пазач на яма от „Звездна светлина“, който направи грешката да излезе от зоната без магия около ямата.
Тежки стъпки оповестиха пристигането на Звездния воден щит три секунди преди тя да се забие в мен и аз изохках, когато тя заби рамото си в стомаха ми, изкарвайки въздуха от дробовете ми.
Отстъпих назад, за да се подсиля, но кракът ми се плъзна в калта на собствената ми проклета локва, която бях създал, докато се опитвах да потисна изгарянето.
Ботушът ми се завъртя под мен, тежестта ѝ ме изхвърли моментално и аз паднах тежко под нея.
Имах намерение да я изхвърля от себе си с въздушна струя, но когато гърбът ми бе притиснат здраво към земята, изгарянето отново избухна по плътта ми и аз изкрещях, докато пред очите ми избухваха звезди. Не можех да се концентрирам върху магията си и за един болезнено дълъг миг тя ме държеше приклещена в калта.
Чу се свирка, а след това прозвучаха най-ужасяващите думи.
– Ригел! Ти си аут!
Водовъртежът изчезна, преди още да съм се изправил на крака, и аз проклинах силно, докато си проправях път с нокти, заливайки отново кожата си с вода в опит да спра огъня, който гореше по кожата ми.
Погледнах назад тъкмо навреме, за да видя как Кейлъб забива топката, но след точката, която бяхме изгубили заради мен, беше отнета, все пак останахме с равенство без спечелени точки.
Задникът ми се удари в пейката, тъй като бях принуден да изкарам втори рунд навън, преди да мога да се върна в играта, но изкрещях в момента, в който това се случи, като се изправих отново, тъй като натискът накара бузите на задника ми да изгорят с адски огън.
Тъмна сянка се стрелна към мен от лявата ми страна и преди да успея да мигна, Орион беше в лицето ми.
– На какво, по дяволите, си играеш там?- Изръмжа той, сграбчи предната част на ризата ми и ме издърпа към себе си.
– Ах, дяволите!- Изкрещях, когато хватката му засили паренето по гърба ми.- Някой е направил нещо с проклетия ми комплект!
Повдигнах ризата си, за да му покажа лилавите рани, които се очертаваха по кожата ми, а очите му се присвиха, докато ме оглеждаше, преди да посегне да ме излекува.
Зелена светлина се плъзна от дланта му, когато я притисна към стомаха ми, но това не беше от полза, паренето продължаваше.
Орион изсъска между зъбите си, като отдръпна ръката си и бързо я изми с изблик на собствената си водна магия.
– Смърдиш – каза той, докато изтръскваше ръката си.- Това е грифонско говно.
– Какво?!- Извиках. Нищо чудно, че изгарях, това нещо беше практически токсично.- Онези задници от „Звездна светлина“ сигурно са ме саботирали!
– Е, освен ако не можеш да докажеш това, не можеш да започнеш да хвърляш обвинения. Единственият лек за този обрив е да се изкъпеш в отвара, която ще трябва да получиш от лазарета на Уран. Изтеглям те от играта…
– Не – изръмжах, преди той да успее да направи обаждането официално.- Баща ми дойде да ме гледа как играя.- Погледът ми се плъзна към трибуните, където очите на баща ми бяха насочени към мен, изпълнени със загриженост. Зад него гледаше и доведената ми майка и макар да го криеше от света, виждах удоволствието, което изпитваше, като ме виждаше да се провалям. Не можех да допусна това.
– Ако искаш да продължиш да играеш, тогава трябва да издържиш – поиска Орион.- Включи се в играта, преодолей болката.- Любимата му фраза никога не е изглеждала толкова буквална.
– Влизам – изръмжах, принуждавайки мислите си да се откъснат от постоянното изгаряне.
Погледнах назад към игрището точно навреме, за да видя как над тълпата на „Звездна светлина“ се носи надуваема секс играчка „Пегас“ с името на Кейлъб, изписано отстрани, и стрелка, сочеща към отворения му задник.
Кейлъб също го забеляза и обърка хвърлянето си, а целта му се размина, докато подаваше топката на Дариус, който се хвърли напред, за да се опита да я спаси. Връхчетата на пръстите му я докоснаха, но Звездният въздушен щит хвърли порив на вятъра върху топката и тя падна на земята с мокър трясък.
Устните ми се разтвориха от ужас, когато на таблото светна резултатът -5 за „Зодиак“ и тълпата на „Звездна светлина“ побесня.
Дариус грабна топката обратно и успя да я закачи на Сет, който я заби в ямата, но това само ни доведе до -4.
– Какво, по дяволите, става?- Промърмори невярващо Орион.
Времето ми за почивка беше изтекло, така че се втурнах обратно на терена, за да чакам следващата топка, без да кажа нито дума. Преместих се от крак на крак, опитвайки се да не обръщам внимание на изгарящата агония, която вече твърдо си беше проправила път между бузите на задника ми.
Свирката прозвуча, от Огнената дупка изскочи пламтяща топка и играта отново започна. Просто трябваше да си проправя път до края.
Назад към част 29 Напред към част 31