Глава 7
Платформата зави зад първия ъгъл на улицата под грохота на възгласите. Беше макет на оперна сцена с изкуствен балкон на втория етаж и пиано в предната част. Бека, едва разпознаваема с къдрава перука, театрален грим и дълга викторианска рокля сияеше към тълпата. Седнал зад пианото, Боунс прокаврваше ръце по клавишите му докато от говорителите на платформата се лееха познатите звуци на Фантомът на операта.
Още аплодисменти дойдоха от улицата, особено, когато Боунс се изправи и се поклони. Носеше черен смокинг с онази запазена марка – маска, скриваща половината му лице и тъмна перука на главата. Останалите актьори на платформата имитираха музикални повторения, докато Боунс дебнеше към Бека с преувеличената съблазнителност, и заплаха, на Фантома.
Не беше трудно с Бека да заменят оригиналната двойка актьори на платформата. Бяха нужни само няколко искри в очите му и тези хора вече пиеха доволно ром, вместо да играят Кристин и Фантома. Нито пък другите възразиха. Имаше и хубави дни да си вампир.
Кацнала на фалшивия балкон, Бека имаше птичи поглед над тълпатс от хора по улиците. Парадът преминаващ по всички улици на Квартала, а в костюмите им дори и Ралмиел щеше да е затруднен да ги разпознае. Бека беше толкова анонимна, колкото Боунс можеше да я направи и нямаше идея, че подсъзнателно оглежда лицата на хората в тълпата, търсейки Делфин.
След като синхронизира откъс от Music of the Night с Бека, Боунс скочи и обиколи външната част от платформата. Това задържа вниманието ѝ там, където трябваше да бъде – не върху него, а на обърнатите към нея лица. Ако трябваше щеше да отклони платформата от пътя ѝ. Имаше само три дни до Дебелия вторбик * (английскито наименование на Марди Гра). Скоро семейство ЛаЛори щяха да приключат с убийственото си разчистване и щяха да напуснат града. Заложени бяха по-важни неща от сценария на парада.
Беше след единадесет вечерта, което значеше, че тълпата е в пика си. Парадът беше малко след средата на Бърбан стрийт, когато Бека спря да маха с ръка и да хвърля мъниста. Очите ѝ придобиха изцъклен вид, тъй като се задейства внушението на Боунс от преди седмица.
– Ето я. Жената от онази нощ.
Бека явно изобщо не осъзнаваше, че е проговорила. Боунс плъзна погледа си в посоката, в която се беше загледала, проклинайки тълпата хора наоколо. Имаше море от лица и половината от тях бяха женски, а всяка трета беше тъмнокоса. Той скочи към Бека и ѝ измърмори:
– Покажи ми.
Бека игнорира всичко наоколо, вглъбена в задачата, която Боунс ѝ беше внушил: намери жената от онази нощ. Със сигурен жест тя посочи в тълпата. Боунс претърси лицата на хората пред себе си, търсейки онова слабо издайническо сияние на немъртвата плът.
На около десет метра напред една жена се завъртя. Косата ѝ беше черна и къдрава, усмивката ѝ дива, а красивите ѝ черти бяха подчертани от бяла и съвършена кожа.
Делфин.
Тя също го забеляза. Първо погледа ѝ прелетя покрай него незаинтересовано, но после спря. Смръщи се. Обърна се и се отдалечи.
– Стой тук. – заповяда Боунс на Бека, докато бъркаше в палтото си, за да извади голям изкривен нож. Тълпата ахна, мислейки, че това е част от действието. Игнорира ги като скочи долу, грубо избутвайки хора от пътя си.
Тъмната ѝ глава се плъзна под тълпата, когато се наведе и изчезна от погледа му. Боунс увеличи темпото си като почти хвърляше хората, застанали на пътя му. Скоро полицията щеше да забележи бъркотията, но не го интересуваше. Вниманието му беше насочено към целта. Не позволявай на Делфин да избяга.
Забеляза я отново преминавайки бързо с наведена глава покрай хората. Делфин погледна над рамото си и погледите им се срещнаха още веднъж. Тя се усмихна хем красиво, хем дяволски. Тогава удари най-близко стоящия до нея човек и побягна.
Боунс се отказа да се престува на човек. Той тръгна след Делфин с цялата си свръхестествена скорост. В следващия момент беше до младия мъж, когото Делфин беше ударила. Човекът беше на колене, а през обвитите на корема му ръце излизаше кръв. Беше го ударила достатъчно силно, за да му разкъса червата. Беше смъртоносно, освен ако Боунс не спре да го спаси.
Взе решението си за секунда и продължи. Струваше си жертвата на един невинен, за да спаси много други. Делфин беше подценила ловеца си, като мислеше, че това ще ѝ осигури бягството.
Още един прилив на скорост го доближи до нея. Делфин беше бърза, но той беше по-бърз. Диво очакване премина през него. Ръката му стисна здраво ножа. Още малко…
Точно когато Боунс беше почти до нея, една стрела се разби в гърдите му като предизвика експлозия от болка. Изръмжа като я изтръгна, гмурвайки се между хората точно под нивото на очите, за да направи сърцето си по-трудна мишена. Ралмиел. Ще убие глупака за грешното си време на появяване.
Друга стрела се заби в гърба му, отново пропускайки сърцето, но беше достатъчно да покаже, че не се е отказал. Среброто го изгаряше, но Боунс не забави крачки, за да я извади. Не можеше да рискува да изгуби Делфин, майната ѝ на болката.
Обаче всеки човек в когото се блъснеше в тълпата все едно я забиваше отново. Боунс стисна зъби и продължи като проклинаше хората по пътя му, гърмящата музика, дяволските мъниста, безбройните аромати, които правеха Делфин невъзможна за проследяване по миризмата ѝ, и нападателят каджун, решил да го направи част от трофеите по стената си.
Боунс получи нова стрела – прониза го във врата и се завъртя от ярост. Ралмиел скоро щеше да има късмет с един от изстрелите си и щеше да разбие всичко, защото Боунс не можеше да убие Делфин, ако самият той беше мъртъв.
Взе ножа си, отряза върха на стрелата и я издърпа от врата си. Ужасна болка го прониза за момент докато раната оздравее. Боунс продължи като се движеше на зиг заг докато не стигна края на сградата и тогава скочи право нагоре. Като стъпи на покрива захвърли маската си. Погледът му беше изгарящо изумруденозелено, когато забеляза мишената си. Ралмиел беше на покрива на отсрещната страна на улицата, точно над знака КЪЩА БУРБОН. Този път каджунът не се усмихна, нито подхвърли някоя шега. Постави друга стрела в арбалета си и стреля.
Боунс се плъзна наляво, оставяйки стрелата да прелети зад него, след това се плъзна отново и отново докато други стрели бързо бяха изстреляни.
По дяволите, помосли си Боунс. Постави едната си ръка пред гърдите, а след това скочи към Ралмиел като в другата държеше извития нож. Ралмиел изстреля две нови стрели, но те пронизаха ръката на Боунс, не сърцето му. След това Ралмиел отскочи назад, но беше твърде бавен, един силен удър беше достатъчен да счупи арбалета на две. С още един удър гърдите на Ралмиел бяха разтворени. Острието беше от стомана, не от сребро, тъй като Боунс беше имал намерение да обезгавява гул, вместо да убива вампир.
И все пак раната беше дълбока. Ралмиел риташе, опитвайки се неуспешно да се отдръпне. Боунс се надигна над него й отново замахна с ножа. С този удар ще сваля главата ти. Помиси си мрачно Боунс като спускаше ножа. А това убива всички, нали?
Но вместо това ножът премина през въздух. Боунс изръмжа от раздразнение, когато коленете му се удариха в покрива, след като вампирът, върху когото стоеше изчезна. Огледа се наоколо за всеки случай, ако нещастникът се появи отново, готов със сребърно острие, но нямаше никого.
Студена ярост изпълни Боунс. Строши върха на стрелата, която все още беше в гърба му, след това я издърпа без да обръща внимание на парещата болка, която предизвика. Или магическите торбичка на Ралмиел щяха да свършат скоро, или Жоржет беше решила да не сменя съставките в тях. Обаче щеше да се знимава с това по-късно. Първо щеше да се опита отново да намери Делфин и Господ да е на помощ на Ралмиел ако реши да се намесва отново.
Повече от час Боунс обикаля покривите на квартала, използвайки най-високите точки, за да вижда ясно лицата на хората долу. Нямаше и следа от Делфин. Прокле се защо просто не прелетя над главите на тълпата, за да я достигне, но да крие способностите си беше вкоренено в него, така че първият му инстинкт беше просто да я последва. Щеше да е достатъчно, ако Ралмиел не се беше появил. Скапан нещастник.
Но сега Боунс знаеше как изглежда. Най-накрая участието на Бека можеше да приключи. Утре Боунс щеше отново да огледа квартала и да се надява, че Делфин не се е изплашила достатъчно, че да избяга от града.
Напусна квартала като отиде в хотела си в предградията на града като обиколи два пъти, за да е сигурен, че никой не го преследва. С всичкото това обикаляне слънцето беше почти изгряло, когато най-накрая влезе в стаята си. Съблече се и седна на леглото като гледаше лаптопа си. По-добре да провери сега дали няма някое важно съобщение. Сънят можеше да почака още малко.
Боунс влезе в имейла са, като бързо прехвърляше съобщенита си. Мамка му. Изпсува Боунс като стигна до последното. Какво е намислил гулът?
Назад към част 7 Напред към част 9
