С.Л. Дженингс – Разрухата ЧАСТ 1

Пролог

Чувам ги, но не мога да помръдна. Не мога да крещя. Не мога да ги извикам.
Не. Спри. Не правете това.
Не го правете с мен. Не повече.
Аз се давя.
Не. Вече се удавих.
Държаха ме под вода, когато бях съвсем малко момиче. Бебе, което никога не е знаело какво означава да бъдеш желана, да бъдеш обичана. Останах под водата твърде дълго и се събудих. Изплувах на повърхността като някой друг. Нещо друго.
Поставиха ме отново в тези злокобни води и знаех, че няма да изплувам както преди. Нямаше да изплувам втори път.
Но аз го направих.
Събудих се в тази вода. Бях преродена в тази вода. Бях променена. Но някак си пак бях същата. Бях си аз, но и не бях.
Бях аз преди нея. Преди Адриел.
Една влезе.
Две излязохме.
Едината умря.
За да могат двете да живеят.
Убий един, за да спасиш милион.
Той знаеше. Винаги е знаел.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!