ТОРИ
Сърцето ми биеше в неравномерен ритъм, докато възприемах заобикалящия ме хаос. Навсякъде по трибуните учениците разкъсваха дрехите си, докато се преобразяваха във формите на Ордена, за да избягат от касапницата.
Харпии, грифони, мантикори, дракони и пегаси летяха към открития покрив, като много от тях носеха на гърба си приятелите си, които все още бяха във формата на феи.
Един червен дракон, в който разпознах приятелката на Джералдин – Анджелика, прелетя над главите ни, преди да обстрелва с огън една нимфа и да я унищожи с един точен удар.
Сфинкс и Медуза се запътиха към изхода, а аз със закъснение разпознах Маргьорит и Кайли.
Забелязах Дарси с Орион между паникьосаните тела около мен и ме обзе облекчение.
Започнах да тичам към нея, но в мен се блъсна вълна от въздушна магия и бях изхвърлена настрани, докато една нимфа с открадната сила отново се насочи към мен. Претърколих се през калта и хвърлих водна вълна обратно към нападателя си, като със силата си отхвърлих съществото в далечната страна на стадиона.
Ръцете ми потънаха в калта под мен, докато се изтласквах нагоре, и огромен рев, преплетен с болка, отекна право в тялото ми.
Обърнах поглед към огромния златен дракон в центъра на игрището, докато осем нимфи се втурнаха към него наведнъж. Дариус завъртя влечугоподобната си глава, насочвайки редица остри като бръснач зъби към съществата, които го нападаха.
Драконовият огън изригна от устата му, унищожавайки четири от чудовищата, преди опашката му да пламне над главата ми, сгрявайки ме по всякакъв начин. Собствената ми сила гореше в мен, когато една от нимфите успя да скочи върху него, забивайки заострените сонди на пръстите си право в хълбока му.
Дариус отново изрева в агония и аз започнах да тичам към него, докато в гърдите ми се надигаше отчаяна болка. Нямаше значение, че го мразех и че той ме мразеше, в този момент бяхме само ние и те. И не можех да понеса да им позволя да го вземат.
Изкрещях, докато силата ми се събираше в мен, молейки се да бъда освободена.
Пламъците си проправиха път от тялото ми, роейки се по плътта ми, докато не затанцуваха точно пред очите ми в смесица от кървавочервено и светкавично синьо. Усещането за тях върху кожата ми беше наелектризиращо и те пулсираха с някаква дълбока магия, която откликна на призива ми, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
Пламъците избухнаха от мен като живо същество и се забиха в нимфата, чиито нокти бяха дълбоко впити в плътта на Дариус, преди да я изгорят жива. Съществото изпищя в агония, толкова силна, че усетих как ехото се връща към мен чрез магията ми.
Дариус отново изрева, огромната му глава се люшна над моята за миг, преди челюстите му да се забият в нимфата, която тичаше зад мен.
Скърцането и хрущенето на костите се смеси с писъците на съществото, докато Дариус захапваше жестоко, докато то не спря да се движи. Той изстреля счупеното му тяло далеч от нас и то се сблъска с трибуните от другата страна на стадиона, които почти се бяха изпразнили, тъй като учениците от „Звездна светлина“ бягаха в паника.
Още нимфи се опитваха да заобиколят по-близо до нас и Дариус замахна със златната си опашка, а огромните шипове на края ѝ подкоси краката на едно от съществата.
Взривих го с червени и сини пламъци, преди да успее да се изправи, и огънят затанцува във вените ми като чист екстаз.
Дариус пусна поток от Драконов огън през рамо, преди да се завърти, а крилата му се прибраха близо до тялото, за да го предпазят.
Промъкнах се ниско, докато той се движеше, танцувах между краката му и се преместих под корема му, преди да се озова от другата му страна. Някак си той не ме настъпи, въпреки че се мяташе, дишаше огън и размахваше нокти към чудовищата, които идваха за нас.
Хор от ръмжене оповести, че Джералдин се приближава във формата си на Цербер, като и трите и гигантски кучешки глави насочиха отровни зъби към една нимфа, която се втурна да и избяга.
Тя се нахвърли, блъскайки съществото в пръстта, и за момент сърцето ми подскочи в паника, когато то посегна към нея с опипващи пръсти. В следващия миг тя изтръгна главата му от тялото, разбивайки черепа му в огромните си челюсти, преди да се втурне към следващата си цел.
Гласът на Нова се разнесе из целия стадион.
– На всички ученици, които не са обучени в бой, се заповядва да бягат на безопасно място в домовете си! Преминете в формулярите на ордените си и бягайте!
Сърцето ми подскочи, когато осъзнах, че това се однася за мен и Дарси, но отново я бях изгубила от поглед в лудницата и все още не бяхме открили формите си на орден, дори и да исках да се опитам да направя това, което тя каза.
Огледах се диво, опитвайки се да открия сестра си. Макс и Кейлъб се биеха гръб в гръб в далечния край на стадиона; Макс размахваше вода в широки дъги, а тъмносините му люспи блестяха мокро. Кейлъб се стрелкаше между магията му, сякаш бяха направили хореография на атаките си, намираше дупки във водата в момента, в който се появяваха, и пробиваше през тях, за да удари нимфите с комбинация от физически атаки, подсилени от вампирските му способности и земна магия.
Високият писък привлече вниманието ми и сърцето ми подскочи от паника, когато забелязах Диего да се свлича на земята пред една нимфа, висока над осем фута. Кръвта разцъфна по бузата му и София се хвърли от въздуха във формата си на пегас, приземявайки се пред него, докато преминаваше обратно във формата на фея. Тя застана над Диего и хвърли трептящ пламък между ръцете си в опит да му помогне.
Нимфата си пое дрезгав дъх и гърдите ми се свиха, докато спринтирах към тях. София падна на колене под силата на заклинанието ѝ.
Изкрещях боен вик като проклет викингски воин, докато размахвах длани, целейки се в кошмарното създание и изпращайки син и червен огън да го погълне на пламтящи криле. Нимфата изпищя, докато изгаряше, преди да се пръсне на парчета, оставяйки следа от черен дим да виси във въздуха на мястото, на което беше.
Очите на Диего бяха диви от паника, докато се взираше между черния дим и мен.
– Смяна!- Заповядах, като гласът ми неволно беше наситен с принуда, тъй като притеснението ми за приятелите ми ме караше да се уверя, че са на безопасно място.
Очите на София се разшириха за миг, преди бледорозовият Пегас отново да изскочи от пределите на кожата ѝ. Спрях се в калта до нея и посегнах да вдигна Диего на крака. Той се поклащаше нестабилно и аз го бутнах към София, без да губя време да бъда нежна.
– Качвай се – казах аз.- И летете толкова далеч оттук, колкото можете да стигнете!
Опитах се да се обърна, докато Диего се качваше на гърба ѝ, но той хвана китката ми.
– Ела с нас, чика, тук не е безопасно и за теб…
– Няма да оставя Дарси – отговорих пренебрежително и издърпах ръката си назад.- Но вие двамата трябва да си тръгнете.
София размаха искрящите си криле, когато моята Принуда я сграбчи, а сърцето ми се сви от загрижеността в очите им.
– Не се притеснявайте за мен – добавих аз, докато те излитаха. Наблюдавах ги за миг как се носят към небето, след което се върнах към издирването на Дарси.
Дариус изръмжа зад мен, когато пламъците му погубиха друга нимфа, но втора скочи около пламъка на гърба му. Вдишах рязко, като използвах силата, която се криеше в мен, и започнах да тичам обратно към него.
Дариус се завъртя и острите шипове на опашката му се озоваха на сантиметри от лицето ми, докато се опитваше да изтласка съществото, но то се изкачи нагоре, докато не се заби между крилата му. Той завъртя глава, като го залюля, опитвайки се да го откъсне от себе си, но не можеше да извие главата си в това положение.
Нимфата изпусна дрънчащия си дъх и коленете ми се подкосиха, тъй като ме отслаби.
Запътих се напред, ръката ми кацна върху предния крак на Дариус, докато се опитвах да се стабилизирам.
Нимфата изпищя възбудено и заби сондите си в плътта между лопатките на Дариус. От него се изтръгна рев, изпълнен с чиста агония, и той падна напред върху гърдите си, докато болката пронизваше тялото му.
Там, където ръката ми все още се опираше в него, сякаш усещах тази болка в себе си. Чувствах се така, сякаш се разкъсвам на две, душата ми се изтръгваше от тялото и ме изпълваше най-дълбоко чувство на страх.
Дариус извърна глава, за да ме погледне, а едното му огромно златно око отразяваше образа на момиче, което се разкъсваше на две.
Той изръмжа срещу мен, като удари носа си в гърдите ми, за да ме отблъсне с една крачка назад. Когато се спънах от него, той ме удари отново, а от гърлото му се разнесе дълбоко ръмжене, докато ме призоваваше да бягам.
За момент го гледах шокирано, а той потрепери, когато още повече болка го разкъса.
– Толкова шибан инат – изръмжах аз, отблъсквайки голямото му драконово лице, като вместо това се приближих до него.- Вероятно си достатъчно упорит, за да умреш тук, вместо да ми позволиш да ти помогна.
Дариус ми изръмжа, но аз го пренебрегнах, като скочих на крака му и започнах да се катеря по страната на голямото му задно драконово бедро.
Люспите му бяха гладки и горещи под дланите ми, но аз успях да се закрепя, като се хванах за крилото му и се издигнах по-високо.
Тялото му трепереше под мен и той отново изрева от болка, което ме подтикна да продължа по-бързо.
Протегнах ръка нагоре, хванах дебелия гръбнак, който се спускаше по средата на врата му, преди да се изправя лице в лице със съществото от кошмарите ми.
Нимфата изкрещя, хвърли се към мен по-бързо, отколкото би трябвало да е възможно, и аз почти изгубих хватката си за Дариус, докато падах назад.
Сърцето ми се разтуптя силно, но успях да хвана върха на крилото му и да се задържа, докато парализиращият грохот се разнасяше из сърцевината ми, спираше магията ми в движение и ми отнемаше енергията.
Страхът ме прониза, когато нимфата се нахвърли, насочила сондите си право към гърдите ми.
Изкрещях и изхвърлих юмрук, макар да знаех, че няма да е от полза. Когато кокалчетата ми се свързаха с костните хребети на лицето ѝ, в ръката ми избухна болка, бързо последвана от поток от червени и сини пламъци.
Нимфата изпищя толкова силно, че захлупих ушите си с ръце, докато пламъците я поглъщаха, а черният дим се издигаше към небето, от мястото на което беше преди малко.
Паднах напред, а дланите ми срещнаха топлината на кръвта на Дариус, докато се подпирах на него.
Още нимфи тичаха право към нас и с ехото на рев, който вибрираше през цялото ми тяло, Дариус унищожи всичките пет с поток от Драконов огън.
Главата му падна напред, докато изразходваше последната си енергия, а аз извиках, хванала се за крилото му, докато той се накланяше настрани под мен. Той се сгромоляса на земята на страната си и по някакво чудо успях да се задържа за крилото му, преди да падна върху врата му. Обгърнах го с ръце и затворих очи, когато през тялото му премина трепет и златистият цвят на люспите му сякаш засия от вътрешна сила и топлина.
Стомахът ми се сви и издадох писък, когато се озовах на повече от десет фута надолу към земята, докато Дариус се оттегляше във формата си на фея.
Държах се за него, докато падах, и се сгромолясах в калта на игрището за питбол върху него с вик на страх.
Навсякъде около нас борбата продължаваше, но под ръцете ми от гърдите му шуртеше кръв и той лежеше смъртно неподвижен.
– Дариус?- Поисках да го разтърся, докато се опитвах да притисна раните му. Това обаче нямаше да е достатъчно, гърбът и краката му също кървяха. На врата му влажно блестеше кървава диря, а дишането му беше твърде плитко.
– Помощ!- Изкрещях, въпреки че очите ми оставаха приковани в лицето на Дариус, а сърцето ми биеше в ритъма на военен барабан в гърдите ми.
Косъмчетата се изправиха по задната част на врата ми, странно усещане бодеше в гърдите ми. Този момент ми се струваше вечен и мимолетен едновременно, сякаш висяхме между две велики точки и всичко можеше да се промени при едно обръщане на монетата.
– Събуди се!- Изрекох, като изтласках магията си към него с надеждата да успея да направя нещо.
Вместо да спре кръвта или да го излекува, магията ми се разля в тялото му, сливайки се с неговата в обратен ред на това, което бяхме правили, когато той ми помагаше с огнената си магия.
Неговата сила мигновено прие моята, привличайки я, сливайки се напълно с нея, сякаш бе чакала този момент. Усещането спря дъха ми и макар че не забави кръвта, усетих как напрежението от мускулите му се отпусна, а смърта отслаби хватката си върху сърцето му.
Ръцете ми трепереха, докато се движеха хлъзгави от кръвта на Дариус, а по бузите ми се стичаха тихи сълзи.
Сърцето му се забавяше, а силата му трептеше като свещ на вятъра. Ако някой не стигнеше до нас скоро, Дариус Акрукс щеше да умре.
И макар да ми се струваше, че той би трябвало да е последният човек на света, за когото да ме е грижа след всичко, което ми беше направил, не бях сигурна, че ще мога да понеса, ако го загубя тук.