ДАРСИ
Сет се втурна пред мен като огромен бял вълк и ме повали назад, докато се хвърляше върху една нимфа. Козината му беше изпъстрена с черникава кръв и още повече се присъедини към нея, докато той откъсна главата на нимфата от раменете ѝ с една мощна захапка.
Ехото на драконовия рев се издигна до небето и аз го усетих чак до костите си.
– Арх – изсъска Орион, стиснал се за лакътя, а аз се обърнах към него с тревога.
– Добре ли си?- Попитах го.
– Дариус – изръмжа той, после поклати глава.- Просто продължавай да се движиш и унищожи всички нимфи, които можеш. Върви натам.- Той посочи от другата страна на игрището и аз кимнах.
Орион беше прибрал сребърното си острие и ние работехме като неудържимо цяло, докато си проправяхме път в тази посока, а очите ми постоянно блуждаеха, докато търсех следи от сестра ми.
От едната ми страна ме обля горещина и аз се обърнах рязко, като изпънах ръце точно навреме, за да блокирам откраднатата огнена магия, хвърлена от нимфата, като пуснах поток от вода. Съскането от сблъсъка на двете сили изпълни ушите ми и парата се разнесе във всички посоки.
Орион спринтира покрай мен в размазано движение и магията на нимфата угасна във вълна, докато той пронизваше сърцето ѝ със сребърното си острие. Той го освободи и ние отново се затичахме един към друг, като се надбягвахме към другия край на игрището.
Примъкнах се, когато Джералдин прескочи над нас, преследвайки една нимфа и довършвайки я с отровната си захапка. Докато бързахме да продължим, кракът ми се закачи за нещо меко и аз погледнах надолу. Ужасът се сгъсти в стомаха ми, когато открих тяло в тъмносин и сребрист комплект. Безжизнените бронзови очи на Ашанти ме гледаха, крайниците ѝ бяха неловко усукани, а от устата ѝ течеше една линия кръв.
– Мамка му – изсъска Орион, отвличайки ме, а аз се опитах да задуша шока, като странно звънене изпълни главата ми.
Докато продължавахме да прекосяваме полето на ада, шокът ми отстъпи място на изгаряща ярост, каквато никога не бях познавала. Аз бях фея. Това бяха моите роднини. И те бяха станали жертва на нашите врагове.
С вик на предизвикателство изпаднах в бяс, докато си проправях път напред с Орион, нанасяйки удари на всяка нимфа, която се приближаваше твърде близо. Той ми помагаше да насочвам силата си всеки път, когато взривявах някоя в небитието с чудовищния огън, с който бях надарена, и заедно си прокарвахме път напред.
Когато пред мен се издигна шлейф дим, осъзнах, че тълпата е намаляла, и надеждата се осмели да надигне глава в гърдите ми.
Малкото все още стоящи нимфи нададоха плачевен вик и започнаха да бягат.
– Те тръгват?- Задъхах се, когато Орион се приближи до мен, а острието му беше покрито с черна кръв на нимфи и ръцете му също бяха изцапани с нея. Дишаше тежко, но оценяваше битката с пълен контрол, докато учениците и професорите гонеха последните към изходите.
– Свърши – каза Орион с облекчение.- Поне засега.
Погледът ми падна върху телата, пръснати по трибуните, и ме обзе страх. Къде е Тори?
Паниката ме връхлетя и се отдръпнах от Орион, отчаяна, докато търсех сестра си.
– Тори!- Изкрещях, но ми се стори, че крещя в празнота. Нямаше как тя да ме чуе през виковете и стенанията на заобикалящите ни феи.
Тя трябва да е добре.
Когато пътят напред беше свободен, Орион ме издърпа в прегръдките си и стомахът ми се сви, докато той препускаше през игрището с бясна скорост.
Когато прекосихме игрището, сърцето ми се разтуптя от облекчение, когато забелязах Тори, коленичила над Дариус. Облекчението ми бързо бе погълнато от страх, когато видях кръвта, която се стичаше около наследника на огъня от многобройните рани.
– Излекувай го!- Помоли се Тори, когато ни забеляза. Очите ѝ ме проследиха, докато Орион ме слагаше на земята, и раменете ѝ малко се отпуснаха, когато разбра, че съм добре, преди погледът ѝ да се върне върху Дариус под нея. По бузите ѝ се стичаха сълзи, а ръцете ѝ бяха обагрени в червено от кръвта му, докато се бореше да му помогне. Устните ми се разтвориха от изненада, когато забелязах страха в погледа ѝ. Чудех се какво ли може да се е случило в тази битка, за да я накара да погледне Дариус по този начин.
Орион падна до него, изглеждайки притеснен, и аз също побързах да коленича. Той притисна пръсти към кървавата рана на Дариус и тя бавно започна да зараства.
– Преживявал е и по-лоши неща – изръмжа той горчиво, когато Дариус изстена, идвайки в съзнание.
Приведох се напред, като започнах да треперя, докато изтощението ме завладяваше.
Орион побутна ръцете на Тори от раната на гърдите на Дариус, за да може да я излекува, и тя се премести напред, като вместо това притисна окървавената си длан към бузата му.
Челюстта на Орион се напрегна и аз забелязах бледия цвят на кожата му, докато той хвърляше магията си, за да излекува приятеля си. Погледът му се плъзна към мен умолително.
– Имам нужда от повече сила…
– Вземи моята – каза Тори и му предложи свободната си ръка, без да откъсва поглед от Дариус и за миг.
Орион грабна ръката ѝ без миг колебание, а зеленото сияние в дланта му мигновено набра сила.
Дариус се изкашля, очите му трепнаха няколко пъти, преди да се отворят. Погледът му падна върху Тори, която продължаваше да го гледа отвисоко. Ръката ѝ все още бе притисната към бузата му и той леко се намръщи.
– Ти… – започна той, но не довърши това, което искаше да каже.
Ръката му се премести върху нейната за миг, като я задържа на място до бузата си, докато гледаше в очите ѝ.
Преместих се неудобно до тях, чувствайки, че ставам свидетел на нещо лично.
– Като нов – промълви Орион, като освободи Тори и Дариус едновременно.
Тори примигна и откъсна ръката си от лицето на Дариус, преди да се отскубне от него и да се изправи на крака. Обърна му гръб, приближи се до мен и ме прегърна.
– Добре си – прошепна тя, отдръпвайки се, за да ме погледне, и аз кимнах, а сълзите жегнаха очите ми, докато се взирах в изцапаните ѝ бузи. Беше такова облекчение да я открия жива, че сърцето ми едва издържа.
– Благодарение на някакъв безумен синьо-червен огън, който хвърлих – казах аз и очите на Тори се разшириха.
– И ти си го използвала?- Попита тя изненадано, като се взираше в дланите си, сякаш търсеше отговор. – Това не беше нищо подобно на обичайната ни стихия.
Тори погледна към Орион за обяснение, а аз опрях рамото си на нейното, като адреналинът все още караше тялото ми да трепери.
Той поклати глава, сякаш изгубен.
– Не знам какво беше, но беше достатъчно мощно, за да убие нимфите. Не приличаше на нищо, на което някога съм бил свидетел…- Той се измъкна, когато издърпа Дариус нагоре, а наследникът на Огъня погледна между Тори и мен, като в очите му трептеше някаква тъмна емоция.
– Току-що доказахте стойността си.- Дариус не го каза с някаква доброта, всъщност за първи път, откакто го бях срещнала, звучеше истински изплашен. И макар че бях поразена от тази сила, тя ми се струваше по-естествена от всичко, което някога бях познавала. Сякаш тя винаги е живяла в мен.
Загледах се в опустошението, въглените, които се мятаха във въздуха, и стенанията и риданията на страдащите, носещи се отвсякъде около нас. Кой знаеше колко бяха мъртвите и колко магия бяха взели нимфите за своя?
Нуждата да намеря приятелите си и да се уверя, че всички са добре, ме обгърна като ледена вода.
– Защо ни нападнаха?- Прошепнах, готова да направя всичко възможно, за да помогна.
Орион се огледа наоколо, челюстта му беше стегната, а очите му – тъмни като мастило.
– Нападнаха децата на най-елитните феи в Солария, така че предполагам, че нимфите просто са обявили война на нашия вид.