Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.
Глава 8
Каси стовари куфарите си насред спалнята и се тръшна на леглото. Беше ѝ леко, съвсем леко на сърцето. Срещата с Павел бе протекла съвсем тихо и мирно, само с размяна на погледи, изпълнени с омраза. Явно двама едри придружители вършеха чудеса! Виждаше го как кипи от яд, но даже не го разбра какво процеди през стиснатите си зъби, а и не се интересуваше от думите му. Всичко друго би могла да прости, но опит за насилие – никога. Тя не беше негова собственост и нямаше намерение да се примирява с желанието му да я притежава.
Време беше да види накрая какво ѝ е написал Тони. Отиде в кухнята, наля чаша бяло вино и включи лаптопа. Дланите ѝ се изпотиха. Цял ден си забраняваше да мисли за него и да потушава нетърпението и напрежението, които я обземаха при мисълта какво ѝ е написал. Компютърът зареди и тя натисна заветния линк. Изведнъж целият екран потъмня и няколко секунди нямаше никаква реакция. Каси остана вперена в него, неспособна да помръдне. Дори забрави да мига. После сякаш картината се пикселизира за кратко, а после се стабилизира и придоби нормален вид. Пред очите ѝ се разкри гледката от онзи бряг, на който се бяха срещнали с Тони за първи път. А после на екрана се появи той и се усмихна. Каси не смееше да си поеме дъх по-силно, а после чу гласа му, силно и отчетливо:
–Значи реши да ми се довериш, малка магьоснице! – гледаше направо към нея, а в очите му имаше тъга – Макар че, трябва да си призная – не заслужавам доверие… Още сега те моля да ми простиш за нещата, които ще те наранят в моя разказ. Уви, човек не може да ръководи живота си! И така… – Тони отклони за миг очи и после пак ги отправи напред – Трябва да знаеш, че запознанството ни не е случайно. Причината за него е Павел. Не се ядосвай, а ме изслушай, моля те! – в гласа му имаше безкрайна молба – Търсех го по лични причини. Семейни причини. И откривайки него, попаднах на теб! Но за това по-късно! Така… да започнем от по-рано. От момента на зачеването ми. Преди него мама загубила няколко бебета. Това я изтощило физически и психически. Затова с баща ми решили да се възползват от сурогатна майка, която да износи бебето им. По-скоро той предложил, а тя се съгласила. Баща ми направил цялата организация, намерил подходяща жена, изготвили договор и наел цял екип гинеколози, които да се заемат със задачата. Мама и жената се оттеглили в усамотение, за да се появи тя с бебето, след раждането му… И да няма излишни въпроси. За по-сигурно, при асистираната репродукция трансферирали няколко оплодените яйцеклетки и две от тях оцелели. Жената била бременна. С близнаци. Аз и Павел. Павел ми е брат. Близнак. Двуяйчни сме и затова изобщо не си приличаме. По-скоро аз приличам изцяло на баща ми външно, а Павел – по ирония на съдбата – на мама. При раждането пръв се появил Павел, т.е. реално той е първородният Феърбътън. Обаче… имало едно обаче. Казах ти, че мама отключила заболяване след раждането ни, но не било точно така – тя имала генетично заболяване, което се предало на Павел. След раждането ни, при направени прегледи на двете бебета установили, че Павел има хромозомна генетична мутация, която в последствие се разбрало, че има и мама. Можело тя да не намери никакво проявление, а можело да доведе до странно, дори асоциално поведение в носителя на мутацията. Имало вероятност Павел, наследникът на Корпорацията, да е психически нестабилен или, както се разбрало по-късно да отключи пристъпи, каквито има мама. И така… баща ми взел кардинално решение! Уведомили мама, че първото бебе не е оцеляло. Веднага след раждането ѝ обяснили, че състоянието му изведнъж се усложнило и починало. Не ѝ дали да го види, макар че тя настоявала неистово, защото изобщо не повярвала на поднесената ѝ версия. Та тя видяла как бебето се появява на бял свят и как силно изплаква. Дори няколко пъти хранила и двете бебета. Но баща ми се намесил и почти под заплаха я накарал да спре да разпитва и да се задоволи с факта, че има здраво дете! Принудил я да замлъкне и да запази съмненията си дълбоко в себе си. Тази история направила разрива между двама им незаличим. Те почти не си говорят, но мама нямало как да си тръгне, без да загуби и мен, а загубата на още един син, щяла да я унищожи… А тя била сигурна, че и другото дете е оцеляло, но заради заболяването му просто не било подходящ наследник на Феърбътън! Баща ми не приема слабостите! Изобщо… той не е толерантен човек! И така… Минали години. Мама не споменавала повече за събитията около раждането на децата. Появявала се на светски събития и играела ролята на чудесна съпруга, а през другото време… живеела в усамотение. И още живее така. Но това, че не знае истината продължило да я измъчва. Преди две години ми разказа за подозренията си. Но ме накара да се закълна, че няма да казвам нищо на баща си! Отначало не ѝ повярвах. Реших, че онова, което ми обясняваше баща ми за психическата ѝ нестабилност е истина… Но червейчето на съмнението се беше настанило в мен. И веднъж… веднъж съвсем случайно намерих скрития сейф на баща си в неговия кабинет, вкъщи. Повикаха го по спешност и докато го чаках да се завърне, разглеждах от досада картините по стените. Една от тях странно ме привличаше. Беше различна. Приличаше на жена или богиня, излизаща от морските вълни… Беше магична и красива, но толкова малко подхождаше на татковия естетичен вкус, че… Е, доближих се до нея. Разглеждах я отблизо, докосвах я. И накрая тя се завъртя и разкри сейф зад гърба си. Заключваше се с код, естествено. Но… След няколко дни, посред нощ, като крадец се върнах там с устройство, което просто неутрализира простата магнитна ключалка и тя щракна. Сейфът беше отворен. Тривиално, но факт! Явно татко не очакваше нападение откъм тила си. Рових необезпокояван няколко часа. Снимах документите, които бяха там и за първи път попаднах на всички кодове, използвани в Корпорацията. Измъкнах се и на спокойствие разгледах направените от мен снимки на компютъра си. И там имаше сведения за Павел. Детето не било починало. И даже нямало никакви признаци за каквото и да било заболяване, но баща ми го бе дал за отглеждане при сурогатната му майка. Искал да се презастрахова срещу изненади. Естествено ѝ платил немалка сума. Изпратил я да живее възможно най-далече от столицата! Ала тя се хванала с някакъв мъж, който се оказал прахосник и залагал постоянно на различни хазартни игри, така че просто профукал сумата, без да му мигне окото. Освен това постоянно я пребивал… А тя защо останала с него нямам идея… Накрая я пребил до смърт. Представяш ли си? А Павел – ще попиташ? Баща ми го „спасил“! Обадил се на социалните служби анонимно и те извели детето. Не знам как му дало сърцето да откъсне собствената си плът и кръв и да я захвърли… Не знам! Бих го попитал! И ще го сторя, но не сега… Сега имам друга работа! По-важна. Да ти обясня всичко, мила моя, малка магьоснице! Щом разбрах за брат си, реших да го потърся. В сейфа имаше информация за всичките пет приемни семейства, в които бе живял, а накрая бил настанен на 16 години в интернат и оставен в общи линии там на отглеждане. Рядко се връщал при последните си приемни родители, а след като завършил гимназия, постъпил в колеж, получавайки… познай?! Стипендия от анонимен спонсор. Тя покривала всичките му семестриални такси, а даже имало и известна сума, за да живее. Павел живеел до тогава на юг, в най-далечния от петте мегаполиса, но се преместил в столицата и по случайност (или не) още първата година като студент започнал почасова работа в Корпорацията на баща ми. На най-ниско ниво, но все пак – имал работа и средства, за да преживява и учи. Бил много умен. Успял да се изкачи по стълбицата на длъжностите и след като завършил магистратура в колежа започнал постоянна работа, пак при нас… Не знам дали баща ми има пръст в това, но така или иначе, той си е заслужил мястото и както разбрах – работи здраво и е доста добър в работата си! Обаче аз… исках да разбера що за човек е. Какъв е в реалността, а не като служител. И така… тук вече включих не особено етични и законни методи. Моят най-добър приятел и сътрудник – Сарти… Трябва да те запозная с Джудзепе, ако все още искаш да ме виждаш след това, а и след другото, което следва… Та, до къде бях?! Да – Сарти! Той е гениален математик и още по-гениален с компютрите и всякакви мрежи, системи и джаджи! Неповторим е! Сарти хакна лаптопа на Павел. Всеки път, когато беше включен можех да го проследя какво прави. Така научих за интересните му забавления, а после вече по-подробно ги разучих чрез кодовете на татко. След това научих за теб и… регистрирах се в онази платформа за изкуства заради това – да те проуча. И, Каси, повярвай! Отначало всичко беше просто с идеята да получа някаква информация, но после… после просто бях запленен от теб! От Cassandra, ако щеш! Малка магьоснице, ти ме омагьоса! Разговорите ни, Каси! Всяка дума в тях беше истина. Чиста и неподправена истина! Споделяхме толкова общи неща, имахме общи интереси и мечти. Ти знаеш… говорехме с часове. С часове! И никога не се отегчих. И винаги ми беше толкова хубаво! А после започнах да се замислям каква е жената зад този профил. И я пожелах, колкото и ирационално да звучи. Желаех те, още тогава те желаех, като жена! Нямах идея как изглеждаш, а и това не беше така важно! А после, после те видях и те поисках още повече! Изгарях от ревност, че си с него! Завиждах му, че е свободен, че не е обвързан с Корпорацията и не е длъжен да ѝ бъде роб до живот! И най-много му завиждах, че има теб, Каси… Затова дойдох, там… хм… тук на този бряг, за да те видя. Да се срещнем, защото исках теб, а не заради Павел, макар че той беше първопричината да се открием. Може би си мислиш, че това не е истината…? Заклевам се, Каси! Всичко, което съм споделял с теб, винаги е било чистата истина!
Тони млъкна, сякаш очакваше реакция или остави време на Каси да възприеме чутото. А тя трепереше отвътре, развълнувана от разкритото и от полярните чувства, които то предизвика в нея.
–Сигурно се чудиш и за Росариа… Истината е, че и аз бях изненадан от официалното обявяване на годежа ни. Това било едно от изискванията за сключване на предварителния договор за сливане на двете компании, но баща ми, естествено, не счел за нужно да ме уведоми, че ще пуснат новината! А това си беше и чист PR! Цените на акциите и на двете компании отбелязаха немалък скок. Всички са доволни, както отбеляза баща ми… Почувствах се като стока, изложена за продан. Е, в голяма степен съм нещо такова. Както и да е. Нямам намерение да се обвързвам с Росариа. Сега съм с нея на пътешествие и ще видя що за човек е в действителност, но едва ли ще ме изненада положително. Трябва да се включва в тази авантюра само заради едно нещо – да събера малко компромати за нея…Ще ми повярваш ли, Каси? Сарти е с мен и ми помага! Моля се да успея с това, което съм се заел да свърша!
И… накрая Павел! Онази вечер видях, че иска да те нарани и полудях. Метнах се на колата си, но знаех, че едва ли ще стигна на време, за да му попреча! Ти добре си се справила с него… В трапезарията ви бях сложил камера. Вече я няма. Махнах я. Знам, че всичко изглежда ужасно! Знам, че сигурно отстрани приличам на някой маниак, който те преследва и се меси в живота ти, но честна дума – не съм такъв! Аз съм един мъж в капан, който живее натрапен му живот…
И Каси… много те харесвам! Повече то това е, но сега не е време за признания…
Ще се видим, ако успея да приключа това, с което съм се заел. А ако не успея… не тъгувай много за мен, малка магьоснице! Намерѝ си някой добър мъж да се грижи за теб. До скоро!
И вярвай на сърцето си, Каси! То никога не ни лъже!
Екранът потъмня. Каси се опита да върне записа, за да го гледа отново, но той беше изчезнал. Взе телефона си. Искаше да напише нещо на Тони. Нещо, което да определи усещанията ѝ към него, но пръстите ѝ останаха като вдървени. Искаше да му вярва. Вярваше му. Сама не знаеше защо, но наистина усещаше, че той не я лъже. Толкова много тайни! И страдание. Какво ли е било на майка му да го гледа всеки ден и да си мисли за другия си син? А понякога сигурно се е съмнявала в себе си и се е питала дали не е луда…
Каси наведе глава. Пръстите ѝ сякаш сами намериха правилните думи:
„Тони, пази се! А когато можеш – ела при мен! Аз ще те чакам. Колкото е нужно.”
Стана и отиде до прозореца. Неоновите светлини на града бяха като призрачни очи. Имаше чувството, че се взират в нея, за да научат всичките ѝ тайни.
Назад към част 7 Напред към част 9
