С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 3

Глава 2

Сърцето ми бие опасно бързо, докато се опитвам да усвоя думите, които току-що прочетох на състарената хартия. Какво? През цялото това време да не съм знаелa коя съм и отговорите да са били тук през цялото време? Толкова пъти съм се чувствала изгубена, сама и изоставена, а родителите ми можеха да облекчат тази болка. Те ме гледаха как се боря в училище след училище, а после се прибирам у дома и изливам сълзите си върху възглавницата. Дори не знам националността си, за Бога!
Изведнъж се ядосвам до такава степен, че стискам челюстта си, докато ме заболи. Поглеждам надолу към треперещите си ръце, докато оставям книгата да падне върху одеялото. Инстинктивно погалвам мястото, което току-що е било целунато от неуловимия Дориан, и по гръбнака ми преминава тръпка. Опитвам се да се отърся от чувството на гняв и да послушам съвета на майка ми, но на Дона, и да чета. Трябва да има основателна причина, поради която са крили това от мен през последните 20 години. Поне е по-добре да има. Неохотно вземам дневника и прелиствам на втората страница, уплашена, но нетърпелива за отговори.

Знам, че сигурно имаш много въпроси и може би се чувстваш така, сякаш съм те изоставила. Скъпа моя, моля те, знай, че докато пиша тези думи, сърцето ме боли от съзнанието, че не мога да бъда с теб в този живот. Ти си всичко за мен, моето сърце и душа, и аз ще пожертвам всичко, което съм, за да те защитя.
За да разбереш какво точно включва тази саможертва, нека започна отначало…
Ти си роден в древен род на чародеи на светлината. Ние сме магьосници. Известни сме с много имена – добри вещици, магьосници и т.н., но предпочитаме Заклинатели, за да се разграничим от другите видове гадатели. Нашата магия е една от най-старите и чисти форми, познати някога, и една от най-потайните. Не се бъркай с представата на съвременното общество за магията. Нашата сила живее вътре в нас и не може да бъде придобита чрез песнопения, пентаграми и отвари.

КОЙ СА БИОЛОГИЧНИТЕ МИ РОДИТЕЛИ? Главата ми се върти, а стомахът ми се свива от гадене. Слюнката в устата ми е гъста, кожата ми е лепкава и гореща от потта. Тръгвам към банята пред вратата и стигам точно навреме, за да изхвърля вечерята и напитките си в тоалетната чиния. Свличам се на пода и опирам потното си чело в хладния порцелан на ваната. Всичко това няма смисъл. Очаквах биологичната ми майка да е някаква безразсъдна тийнейджърка, може би дори наркоманка. Това можех да го разбера. Но тя е някаква магьосница? Как изобщо е възможно това? Веднага си представям заострени шапки, дълги развяващи се одежди и летящи метли. Махай се оттук.
Сякаш нощта може да стане още по-нелепа, аз избухвам в хиенски смях и се гърча, докато по лицето ми се стичат едри солени сълзи. Не съм сигурна кой би ми изиграл такъв зъл номер, но съм сигурна, че ще ме изкарат Пънкарка. Няма да се учудя, ако Аштън изскочи иззад завесата на душа ми точно сега.
След като вълната от гадене отшумява, се съвземам, измивам зъбите си и отмивам размазания си грим, преди да се върна обратно в спалнята си. Осъзнавам, че все още съм облечена с дантелената мини рокля, свалям я и обличам стари потници и горнище, след което небрежно взимам книгата, сякаш е някакъв романтичен роман на Клери Бин.
Няма от какво да се страхувам. Не се чувствам свръхестествена. И никога не е имало нищо магическо в живота ми, това е адски сигурно. Никога не съм била добра в нещо. Никога. Да не би да излъчвам някакви необикновени способности в спорта или да мога да движа неща с ума си, или нещо подобно? Това със сигурност е някаква измама или съм много по-пияна, отколкото си мислех. Отварям книгата, решена да докажа, че съм права.

Знам, че това е много за възприемане и може би се съмняваш в достоверността на думите ми, затова нека започна с разказ за историята на нашия народ. От самото начало на времето борбата между доброто и злото винаги е била преобладаваща. Битките са били жестоки и са били загубени безброй животи. И двете страни – ние, светлите чародеи, и онези, които наричаме тъмни, или магьосници, сме били под непосредствена заплаха от изчезване. Въпреки че сме безсмъртни, можем да бъдем убити или замразени във времето чрез магия. Виж, докато повечето хора бродят по Земята, без да осъзнават и да виждат истината, ние сме създадени, за да помагаме, лекуваме и разпространяваме Светлина. Сигурна съм, че дори във твоето общество има истории за невероятни хора, които постигат необикновени неща, неща, които не могат да бъдат обяснени от науката или логиката. Всеки един от тези забележителни хора е имал искрата в себе си, независимо дали го е знаел или не.
Но имало и такива, които били толкова жадни за власт, че се отцепили, решавайки, че могат да управляват съдбата си. Много по-лесно било да използваш магия, за да придобиеш богатство и власт, отколкото да живееш скромно и да вършиш добри дела. В процеса на борба с тяхната алчност ние също бяхме погълнати от вкуса на отмъщението. Затова бяхме разпръснати и принудени да се крием от Божествената сила. Създадохме свои собствени обществени порядки и култури. Тъмните сили използваха магията си, за да се сдобият с богатство и власт дори в човешкия свят. Бихте се ужасили, ако разберете колко много магьосници притежават значителен статут в правителствените и религиозните среди. Те имат способността да контролират мислите и емоциите на смъртните и я използват свободно. Известно е също, че са невероятно съблазнителни, желани и красиви за човешките очи.
Нашият народ, Заклинателите на светлината, се чувства по-комфортно сред природата. Тя ни говори и ни зарежда с енергия. Избираме да се слеем с човешкото общество, като търсим скромни роли, които не привличат вниманието към нас и нашите способности. Много от нас се установяват на позиции като учители, съветници и лекари, макар че някои от тях са назначени на високи позиции във вашия свят. Поставяме се в ситуации, в които дарбите ни биха били най-полезни. Съвременните чудеса, за които може да научите по телевизията или да прочетете във вестниците, всъщност са дело на Светлината.
Моята роля като чародейка е на ловец. Нашите предци са били ловци още от раждането на нашия вид. Това, което ловуваме, не са животни, а онези, които са решили да навредят на нашия вид. Ние ловуваме Тъмнината. Ние също можем да изглеждаме желани и привлекателни за хората, но най-важното е, че сме създадени така, че да изглеждаме така и за Тъмнината. Те намират нас, ловците, за неустоими и не могат да контролират желанието си да бъдат близо до нас. Ето как ги примамваме. След това ги убиваме. Освен това сме невероятно силни, бързи и умели в боравенето с оръжие.
Войната и омразата обаче са размили не само силите ни, но и решителността ни. Бях невероятно надарена и решителена като ловец. Вкусът на магьосническа кръв напълно ме поглъщаше и не исках нищо повече от това да ги видя разпръснати. Тъмните ловци са номади, така че аз живеех изолирано, претърсвайки земята сама в търсене на следващото убийство.
Разбира се, Тъмните сили имат своя собствена сила от ловци. Те се наричат Сянката. Сянката е нещо повече от убийци, тя е правоприлагащият орган на Тъмните. Те също се страхуват от разкриване, което би могло да сложи край на манипулирането им на хората. Те са имали своите трикове: променяли са отчетливия си външен вид, омаловажавали са красотата си, хипнотизирали са нищо неподозиращите хора да правят каквото си поискат. Беззащитните смъртни около тях нямаха свободна воля и бяха превърнати в роби, играчки на Мрака.
Макар че магьосниците имат много по-структуриран и сложен режим, ние имаме правила, които трябва да спазваме, за да прикрием самоличността си. Онези, които решат да не се подчинят на тези правила, биват наказвани… сурово. Правилата са вкоренени в нас още от раждането ни.

1.Не причинявай вреда на невинните.

2.Скрийте самоличността на Светлината. И всички други свръхестествени същества.

3.Никога не общувай с Мрака. Никога.

Това ме води към НАШАТА история. Историята за създаването на моята скъпоценна дъщеря, изпратена при нас, за да спаси нашия вид от омразата, алчността и злото. И историята на моята гибел, причината, поради която бях умъртвена и принудена да те изоставя.

Несъзнателно оставих книгата да падне от пръстите ми и си поех дълбоко дъх. Ако това е лоша шега, някой е изминал ужасно дълъг път, за да създаде такава сложна история. Но част от мен знае, че това не е уловка. Въпреки че всяка фибра в мен се надява, моли се да е измислица. Не мога да бъда някаква… Заклинател. Или е Заклинателка? О, Боже, защо изобщо се занимавам с тези глупости?
Стискам юмруци, докато кожата на кокалчетата ми се опъне и става бяла и прозрачна. Няма да се поддам на подобна идиотщина и да прочета още една проклета дума. Вдигам книгата и я обръщам в ръцете си, преди да я хвърля към стената на спалнята си. То отнася няколко стари плюшени животни, преди да се приземи с отворени страници на пода с гръм и трясък. Няма начин това да е истинско! Няма такова нещо като магия! Няма такива неща като магьосници, заклинатели и магьосничество! Тези глупости са напълно нелепи!
И сякаш гневът и объркването ми извикаха някаква спяща сила в мен, започнах да усещам топлината от недоволството си. Чувствам как се процежда от порите ми и се излъчва в мъгла около мен. Какво за…? Протягам ръка пред себе си и се кълна, че над кожата ми витае червеникавооранжева мъгла, която се върти и извива пред очите ми. Сякаш чувствата на съмнение и смут се просмукват направо от мен в парата. Опияняващата ми мъгла се е разсеяла и аз съм напълно неподвижна. Чувствам се толкова покорна, загледана в тази мъгла с цвят на кестен с благоговение. Секундите минават, но ми се струва, че са часове. Абсолютно озадачена.
Решимостта ми се разколебава само за част от милисекундата и мъглата изчезва. Тя се разпадна точно толкова бързо, колкото се появи, сякаш беше… магия. Отново съм сама с несигурността и гнева си. Но оставам и с нещо друго: с новооткрита решимост да разбера коя точно съм и откъде съм дошла.
Казват, че за да знаеш къде отиваш, трябва да знаеш къде си бил. Затова ли съм толкова нерешителна по отношение на почти всичко? Училище, кариера, дори чувствата ми към Джаред? Отивам да взема измачканата книга от пода, преди да прокарам пръсти по износената корица и да я сложа внимателно върху одеялото.
На тези страници се крие моето минало и, надявам се, поглед към бъдещето ми. Готова ли съм да направя скок в живота си и да повярвам, че тези свръхестествени същества наистина съществуват? И колкото и глупаво да звучи, може ли и аз да съм такава? Възможно ли е наистина да съществува таен подземен свят, изпълнен с магия и хаос?
Толкова много въпроси обстрелват съзнанието ми и има само един начин да намеря отговорите, които търся. Трябва да продължа да чета. И каквото и да намеря, трябва да го приема. Защото това съм аз. Това е моята история.

Назад към част 2                                                                 Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!