Глава 5
Картър грижливо се погрижи за мен. Той ме вдигна със силните си ръце, настани ме на плота в банята до мивката, даде ми чаша с вода за да изплакна уста си. След това ми подаде още една за да пия и ме занесе в кухнята. Подаде ми парченце от пицата и строго ми нареди да дъвча старателно, след това изчезна за известно време. Нямах представа какво прави и къде изчезна. Напрегнах слухът си и разбрах че той е в мезонета. Чух го да говори по телефона, беше достатъчно тихо в апартамента. Знаех, че е там и нямаше да си тръгне, и сякаш с облекчение взех парче от пицата за да утоля глада си. След първото изчаках за един миг, като се уверих, че този път няма да ми се повдигне си взех още едно парче пица. Този път му се насладих сякаш никога по рано не бях вкусвала пица. Толкова дни не бях яла, че вече не си спомнях от кога точно.
– Как се чувстваш?
Той застана до масата и ме погледна право в очите. Лицето му остана безизразно, в този момент тръпки пробягаха по гърба ми. Отново е другият. Не познавах този Картър и се чудех къде отиде отново старият. Телефонното обаждане. Очевидно този разговор го промени.
— Добре съм.
Той въздъхна и седна срещу мен. Движейки се като призрак се отпусна на стол с грацията на пантера.
— За какво си мислиш, Ема?
Потръпнах отново при звука на собственото си име. Беше ми странно и сякаш чуждо. Чувствеността, с която го казваше преди, беше изчезнала. И тогава ми просветна, че го прави нарочно. Искаше да събуди в мен желанието и го получаваше. Дали използваше всичко като оръжие? Гласът, очите, тялото си, умът?
Погледнах към чинията си.
— Ти си се променил много.
— Да — въздъхна той замислено. – Всичко тогава беше, много по-лесно.
Погледнах рязко нагоре.
— В известен смисъл – поясни той.
— В известен смисъл ли? – Завладя ме гняв.
Ей-Джей беше пристрастен към наркотиците и хазарт. Дължеше доста пари на мафията и за това беше убит. Положението на Картър не беше много по-добро. Баща алкохолик, майка наркоманка, а той прекарваше повечето нощи на нашия диван. Доколкото си спомням, винаги идваше със следи от побоища и рани.
Тогава запалих.
— Явно си спомняш нещата по различен начин от мен. Нещата не бяха по-лесни, просто всичко се промени.
В този момент той се засмя с глас и се изправи нервно. А смехът му накара космите по врата ми да настръхнат.
— Да. Беше ми по-лесно, Ема. Защото не трябваше да убивам хора – отговори сядайки отново.
— Опитваш се да ме изплашиш, нали?
Той се наведе напред.
— Май вече не съм малкото момче, което има нужда от място за спане. Изглежда сега, си сменихме ролите, Ема – лицето му стана непроницаемо. — Можеш ли да ми кажеш защо дойде тук? Ти потърси мен! Ето ме! Какъв ти е проблемът?
Въздъхнах огорчена, и поклатих глава разочаровано.
— Де да беше всичко толкова лесно.
— Шегуваш ли се? Да съм те обидил по някакъв начин? Ти дойде при мен, кажи защо?
Отворих уста опитвайки се да продължа, но той ме прекъсна.
— Успокой малко и намали оборотите. Аз не понасям такова отношение от моите хора. И няма да го позволя и на теб, няма значение дали сме се познавали преди или не.
Затворих уста и седях смаяна, сякаш ударена с мокър парцал. Той беше прав. Не бих говорила така с друг човек на негово място. Картър, когото познавах, вече го няма. Сега го видях. И разбрах. Осъзнавайки, че съм направила грешка. Отблъснах се от масата, и се изправих.
— Съжалявам. Трябва да тръгвам.
— Спри — нареди той.
Отпуснах се обратно на стола си, но не защото бях променила решението си. Тялото ми някак реагира на заповедта му. Той каза, а аз се подчиних. Поколебах се за момент, примигвайки от изненада, опитвайки се да разбера какво стана. Всичко се случи толкова бързо.
Но бързо се опомних и тогава гневът ми отново закипя. Наведох се напред. Канех се да направя отровен и заядлив коментар, когато той въздъхна. Погледът му отново се смекчи.
— Не бях чувал нищо за малката сестра на Ей Джей от десет години. И искам да знам причината, поради която се появяваш отново.
Гневът, враждебността и глупавите чувства се изпариха. Сетих се отново за причината и кошмарът се върна. С нови сили ме обзеха паниката и отчаянието, сякаш бяха станали мои най-добри приятели. Опитах се да подбера думите си. Когато изведнъж ръцете ми затрепериха, а той сякаш изстина отново. Погледът му потъмня, и в очите му се появи гняв.
— Ема, кой те нарани?
Гласът му беше мек, но в интонацията му имаше хладнина. Отново бях разтърсена. Затворих очи. Какво му бях направила? Аз усетих омразата му. Тя ме изгори.
— Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш какво се е случило.
Замръзнах!
— Страхувам се, че ще ме нараниш.
— Никога няма да те нараня.
— Обещаваш ли? – Затаих дъх. Зависих от него, всичко зависеше от него. Мелъри имаше нужда от него. Аз имах нужда от него.
— Обещавам.
Облекчението ме обзе и аз се отпуснах в стола си. Тогава прошепна с дрезгав глас:
— Направих нещо.
Той кимна а всичко вътре в мен се сви. Просто не можах да го произнеса на глас. Ако той разбере, аз ще изгубя контрол над ситуацията.
— Какво си направила? — попита меко той.
Сега вече той се опитваше да ме убеди да му се доверя. Ако беше толкова лесно. Можех просто да отворя и да му разкажа за проблемите си, но не. Това решение правилно ли е? Може ли да му се доверя? Та аз не го познавам вече! Той е хладнокръвен убиец. Аз явно никога не съм го познавала. Познавах само момчето, но него вече го нямаше.
— Ема…
Погледнах го, а в очите ми избиха сълзи.
— Знам, че сега се колебаеш дали да ми кажеш какво се е случило, но след като си тук, явно аз съм единственият ти избор. Аз те познавам. Спомням си какво умно момиче беше. Винаги ти се възхищавах за начина, по който се държиш. Възхищавах се на борбеността ти. Знаех го тогава и сега го знам също. — Той се наведе напред. Почувствах в него пак старият Картър. — Трябва да ми кажеш. Няма да ти навредя. Аз вече ти обещах.
Аз кимнах. Той беше прав. Абсолютно прав. Той е единственият. Но аз не можеше да го погледна в очите. Наведох глава и прошепнах:
— Убих човек.
— Кого?
И никаква друга реакция. Просто въпрос. Буцата от страха сякаш ме пусна.
— Той се гавреше със съквартирантката ми.
— Кого уби, Ема?
Произнасяйки името ми, сякаш ме галеше. Аз се отпуснах още повече. Стана ми по-лесно да се доверя. И продължих.
— Той я изнасилваше, когато влязох в апартамента ни.
Спрях. Не можа да се произнесе името. Той беше член на мафията. Картър беше член на мафията. Той ще ме убие.
— Кой е изнасилил съквартирантката ти?
Отново поклатих глава.
— Не мога да кажа.
— Но трябва да ми кажеш!
Мекотата пак изчезна. Той отново се напрегна.
Облегнах се на облегалката на стола. Пред мен отново седеше непознат човек. Сега знаех със сигурност, че трябва да се махна оттам. Опитах се да преглътне буцата на ужаса, която отново се бе събрала в гърлото ми. Погледнах към външната вратата. Отвън определено имаше охрана. Отново погледнах Картър. Ще трябва да го спра по някакъв начин. За да не успее да предупреди. Но как?
Телефонът му звънна от съседната стаята. Явно го беше забравил там. Когато той се обърна аз се втурнах към вратата. Това беше единственият ми шанс. Той ловко ме хвана за кръста, сякаш го беше очаквал. Не успях да направя няколко крачки дори. Вдигна ме с едната си ръка, а с другата парирайки опитите ми да се освободя, той каза:
— Ема, постъпваш глупаво. Спри!
Борих се с всички сили.
— Пусни ме!
— Не.
Освободих ръката си някак и се опитах да се отблъсна от него, но той я хвана отново и я притисна силно към гърбът ми. После бързо ме понесе към спалнята. Опитах се да го ударя между краката, но не успях. Отново ме парира, този път с крак между краката ми. Опитах пак да го ритна, но той вдигна крака си и аз увиснах във въздуха. Отчаяно, реших да използвам единственото ми останало оръжие. Наклоних главата си напред и го захапах за устните, и рязко я дръпнах назад.
— Оох…
Той извърна глава отстрани на моята и се закикоти тихо в ухото ми. Опитах се отново да го ударя този път с глава, но под този ъгъл не можех да му направя нищо.
— Картър! Пусни ме!
Той отново се изкикоти и седна на леглото, продължавайки да ми държи ръце. Притиснах гръб към него и той ме прегърна силно. Притисна главата ми към неговата с рамо. Не можех да направя нищо. Тогава той прошепна в ухото ми, сякаш ме погали с дъха си:
— И все още си боец, както те научи Ей-Джей. Щеше да се гордее с теб.
Опитах се да се освободя отново. Извивах се, борех се, но напразно. Той седеше спокойно и ме държа така докато се успокоя. Накрая изтощена вече се отпуснах надолу.
— Пусни ме, Картър. Моля те.
Той веднага се преобърна и аз се озовах на леглото. Картър увисна над мен, затискайки краката ми със своите и вдигайки ръцете ми над главата ми. Той ги държеше с една ръка, а с другата хвана брадичката ми. Накара ме да го гледам. Тялото му не ме притискаше. Той просто се държеше във въздуха, като се взираше внимателно в мен. Аз усетих как се опитва да прочете мислите ми и затворих очи. Ръката му на брадичката ми стана нежна изведнъж и той прошепна:
— Ема… кажи ми.
Господи. Неговата нежност имаше ефект. Отворих автоматично очите и останах в капан на погледа му. Той превзе тялото ми и умът ми. В гърлото ми се надигна ридание, тялото ми омекна отново. То се предаде на неговите ръце. Желанието да се бия ме напусна, отстъпи място на страстта.
Деляха ни само няколко сантиметра. Между краката ми “тя“ отново за пулсира. Изпитах пак желанието той да докосне там, да “я“ погали. Почувствах болка. Тялото ми се отпусна, както и хватката му. Коляното му се плъзна надолу между моите крака. Опитах се да не се движа. Исках коляното му да се вдигне отново. Аз изтръпнах, когато усети меко докосване под брадичката си. Премигнах, по чувствайки внезапният изблик на сълзите ми, той се придвижи малко нагоре и спря над моето лице. Приближи се и усетих устни и дъха му. Той ме погледна внимателно, около неговите очите се появиха няколко линии на безпокойство. От устните му се откъсна лека въздишка.
— Разкажи ми какво се е случило — меко каза той.
Предадох се. Вече не беше непознатият. Пак беше момчето Картър с който израснах. Обгърнах го с ръце и го придърпах към себе си. Вместо да се боря, аз се сгуших по-близо до него. Той също ме обви с ръце и ни претърколи настрани. Потупа ме по гърбът и наведе главата си между врата и рамото ми. Почувствах движението на устните му, докато отново повтори:
— Ще трябва да ми кажеш. Аз няма да те нараня. Аз ще те защитя.
Бях потресена. Най-накрая. Толкова отчаяно исках да ги чуя тези думи. Ръката му се плъзна към бедрото ми, а другата сграбчи моят тил и ме придърпа към себе си. Защитата ми се срина напълно. Аз въздъхна и се притисна към него. Имах нужда от него толкова много.
— Ема…
Обзе ме срам. Той разбираше всичко. Какъв човек съм аз? Боря се бягам, а след това започвам да треперя в ръцете му?
Ръката му започна да гали бедрото ми. Неговите пръсти се плъзнаха по тялото ми, под тениска, под ластик на бикините и спря. Опитах се да се съпротивлявам, но нетърпимо исках да обвия краката си около него. Прииска ми се да съм под него, да усещам силната му ръката между краката си. Но нищо не направих. Просто лежах и слушах как бие сърцето ми. Толкова силно биеше, че той би могъл да почувства ударите му. Те изпълваха всичко наоколо. Той ме целуна нежно по челото и отново се изправи. Погледна към мен, със същата молба в очите си. Махна кичурът коса от челото ми, попита:
— Не ми се доверяваш?
Аз кимнах…
— Страхувам се от теб.
Той се усмихна с ъгълчето на устата си.
— Сериозно?
— Вече не те познавам.
Аз самата не можех да повярвам, че признавам това, но имах нужда да се доверя на някого. Ако искам да оцелея след това, което съм направила. Набирайки малко смелост, докоснах гърдите му. Неговото сърце беше спокойно, промълвих:
— Знам кой си. Ти си хладнокръвен убиец. И знам, че ти стана такъв заради Ей-Джей – сълза изтече от ъгъла на окото ми. И падна останала незабелязана. – Винаги съм искала да ти благодаря за това.
Той се напрегна.
— Трябва да ми кажеш кого си убила.
Погледнах устните му, неволно се чудех какво ли ще бъде да почувствам, когато отново чух ледената интонация. Топлината и страстта моментално ме напуснаха. Напрегнах се и погледнах в очите му. Потръпнах, там отново нямаше нищо. Нито нежност, нито разбиране, нищо. Пак стана непознатият.
Ръката ми се отдръпна от гърдите му. Аз лежах под него, но той се отдръпна и седна на ръба на огромното легло.
Усетих болката в гърдите си. Не можех да си тръгна. Имах нужда от него.
— Спри да си играеш игри, Ема. Кажи ми кого си убил – той се обърна. В очите му отново имаше лед. — Искам да ти помогна. Ти и Ей-Джей бяхте моето семейство. Готов съм на всичко за теб, но сега и ти ми губиш времето.
Той беше прав.
Седнах и се облегнах на Таблата на спалнята. Време е! Новият Картър и старият Картър са един и същи човек. И не трябва да се страхувам от никой от двамата. Да, беше безмилостен, но можеше да ми помогне.
— Убих Джеръми Дънван.
— Къде? – Попита той.
— В моя апартамент.
Той кимна и добави.
— Стой тук.
И тогава се изправи и набързо излезе.
Назад към част 4 Напред към част 6
