Глава 3
Робърт дойде веднага след като затвори. Всички клиенти си бяха тръгнали, бяха само тя, няколко сервитьора и главния готвач Франк, който си разчистваше нещата.
– Иза – каза, без да обърне внимание на персонала. – Донесох ти булчинската рокля.
Франк и останалите напуснаха главната зала свикнали вече с грубостта на Робърт. Пол покорбо се приближи към Иза като държеше торба за дрехи. Тя я погледна за момент преди да я вземе. Само това, че я държеше я изпълваше с паника. Най-добре е Фрейзиър да се обади скоро, хвана се, че си мисли, защото няма да издържа още дълго.
– Ъм, благодаря. – Не можа да се насили да каже нещо по-развалнувано.
– Беше на майка ми, Господ да прости душата ѝ. – Каза Робърт като се прекръсти. – Сестра ми уговори среща, за да я поправят и да ти стане. Ще ти се обади утре с датата и часа.
Без дори да я попитат за графика ѝ. Иза дори не беше взела участие в решението къде ще се състои сватбата ѝ. Миналата седмица сестрата на Робърт се появи в ресторанта ѝ да ѝ каже кога ще се състои и в коя църка ще бъде. Хубавото беше, че всъщност Иза нямаше намерение да се омъжва за Робърт, иначе щеше да е бясна за това, че някой друг прави планове за нейната сватба.
– Момчетата ми казаха, че чернокосия тъпак пак се е навъртал наоколо. – Продължи Робърт. – Предната вечер го предупредиха да стои настрани, но пак е бил тук днес. Не ми харесва, Иза. Неуважително е.
Трябваше да действа внимателно. Шанс може и да си просеше проблеми, но Иза не искаше да ги увеличи.
– Той е просто клиент, Робърт. Дори нямаше да го забележа ако Пол и Ричи не вдигнаха такъв шум, когато го видяха по-рано.
Робърт я изгледа настоятелно, но тя се постара да изглежда възможно най-невинно. Ако монахините не можаха да я накарат да си признае, че е преписала на теста в гимназията, то Робърт нямаше шанс да я пречупи с погледа си.
Най-накрая сви рамене.
– Хубаво. Обаче няма да имаш нищо против, ако момчетата държат настрани този хулиган занапред.
– Ако го видя отново сама ще му кажа да не се мярка тук повече. – Каза напълно откровено Иза.
Робърт се приближи. Отне цялото самообладание на Иза да не потръпне, когато я докосна по бузата.
– И все пак… може би ще е по-добре ако дойдеш в къщи с мен. Този мъж може да е наистина опасен. Не искам нищо да ти се случи.
Иза едва познаваше Шанс, обаче вече беше сигурна, че истинската опасност стоеше пред нея.
– Всичко е наред, Робърт. Ще бъда добре. Ако го видя отново, а…аз ще ти се обадя, за да се оправиш с него.
Пълна лъжа. Вярно беше, че ще изгони сама Шанс, но в никакъв случай нямаше да се обърне за помощ към Робърт.
Той прокара пръсти надолу по ръката ѝ.
– Може би това не е единствената причина, поради която искам да останеш с мен. – Каза той с дрезгав глас.
О по дяволите, Иза се насили да остане на мястото си, вместо да избяга викайки “не, по дяволите” както ѝ се искаше.
– Казвала съм ти и преди Робът. Аз съм старомодно католическо момиче. Помниш ли, че това е едно от нещата, които харесваш в мен. Е, в семейството ми, не правим секс преди сватбата.
Още глупости. Иза не беше девствена още от деветнадесет годишна и въпреки че не е била с много мъже, беше имала няколко любовника. Обаче от както се беше върнала във Фили преди три години нямаше нито един, ето защо Робърт не знаеше за тях и вярваше в думите за честта ѝ. И макар да не можеше да каже нищо за баба си и дядо си, то за родителите ѝ, Иза беше сигурна, не са се въздържали от предбрачен секс.
Но ако Робърт се нуждае от нещо по-убедително от предполагаемото ѝ желание да изчака сватбата…
– Освен това – Иза прошепна като му махна да се приближи. Тя рязкопча чантата си и я отвори, така че да се вижда съдържанието ѝ. – Може би не е най-подходящото време за това.
Робърт надникна вътре и видя множество шишенца и тубички, взе една любопитно.
– Вагизил – прочете етикета, устата му се изкриви надолу. – За лечение на остър женски сърбеж и секреция – ааа!
Той хвърли тубичката Вагизил през стаята сакяш се беше превънала в хлебарка. Иза прехапа устни, за да не се разсмее от ужасената физиономия на Робърт.
Ричи изсумтя като свали погледа си надолу по нея.
– Какъв вид гадория си пипнала там долу?
Робърт се засили и го удари в лицето.
– Говориш на бъдещата ми жена. – Гласът му изплюща, макар и неговия поглед да се плъзна по долната част на тялото на Иза.
Тя се завъртя, сякаш беше възмутена, и закопча чантата си. Помагаше и това, че никой от тях не можеше да я види, защото не можеше да спре трепета на устните си.
– Не е гадория, а гъбична инфекция. – Информира ги с леден глас. – Доста често срещано е. След около седмица лечение ще се оправя, поне според доктора ми. Нали помниш, че миналата седмица имах записан час за лекар, Робърт? Е, за това беше. Дори ми изписа антибиотик, за да е сигурен, че бактерията няма да се разпространи и да премине в уринарния тракт.
Лъжа номер три. Беше ходила при доктора и беше взела антибиотик, да, но беше заради раздразнено гърло, както твърдеше. Тогава беше купила всичко за лечение на гъбична инфекция, което се предлагаше без рецепта, напъха го в чантата си и зачака момента, в който Робърт ще опита това.
– Ти… – изглежда Робърт не знаеше какво да каже. Иза се обърна към него, хапейки силно бузата си, за да не се разсмее. Той погледна още веднъж чантата ѝ отвратено преди да продължи: – Опрявяй се и ми се обади ако онзи глупак се появи отново. Ще се видим, ъъъ, след няколко дни.
Ричи и Пол забързаха след него. Чак когато Иза чу колелетата на колата на Робърт да скърцат по асфалта си позволи да се усмихне.
Главният ѝ готвач, Франк, дойде от стаята за подготовка. Съдейки по усмивката му, беше чул всяка дума.
– Ти си една садистична мацка. – Каза той с възхищение.
Погледът ѝ стана по-див.
– Никога не подценявай силата на една жена. – След това потупа чантата си. – Или Вагизил.
***
Иза излезе от банята като подсушаваше косата си и замръзна.
Шанс беше в спалнята ѝ, с едната си ръка се беше подпрял на ръба на масата, а с другата галеше облегалката на стола, на който стоеше.
– Не си заключваш прозорците. – Каза ѝ надменно.
Погледът и скочи от прозореца и обратно към него. Живееше в апартамент на петия етаж в сграда с кафяв камък, а пожарната стълба отдавна беше счупена. Как тогава…?
– Ти да не си някакъв откачен крадец, или нещо друго? Съжалявам, но всичко, което имам е в ресторанта.
Мина ѝ през ума, че най-очевидното нещо, което трябваше да направи е да се обади на 911. Или да извика за помощ. Или да избяга обратно в банята и да се заключи вътре докато върши всичко, изброено по-горе. Все пак беше срещнала този мъж едва преди два дни. Можеше да бъде някой сериен убиец. Това, че баба ѝ го беше замесила, не означаваше, че е безопасен.
– Какво си ти? – Попита вместо това тя като затегна колана на халата си. Добре, че не се беше – появила гола. Щеше да бъде доста по-смущаващо от сега.
Шанс я погледна сериозно.
– Не си готова да разбереш какво съм, така че не задавай въпроси на които не си сигурна, че искаш да чуеш истината.
Арогантен мъж. Къде беше чантата ѝ, пълна с антитестостерон, когато ѝ трябва?
– Могат да те арестуват за влизане с взлом. – Каза като захвърли кърпата от главата си.
Шанс сви рамене.
– Давай, но тогава Обирджията ще разбере, че съм бил в дома ти и ще настоява да останеш при него. Не мисля, че искаш това, нали?
Умно. Точно това щеше да се случи и всичкия Вагизил на света нямаше да може да го предотврати. Не, Иза не искаше това, а по някаква странна причина, не мислеше, че Шанс я заплашва по някакъв начин, така че нямаше да се обади в полицията.
– Така да бъде. Какво толкова много искаш, че си готов да влезеш с взлом в дома ми?
– Възможност да разговарям с теб. – Веднага отговори той. – Толкова е приятно, когато, как ги нарече? Боулинг топка и Миризливко, не са наоколо, за да ни прекъснат.
Прекрасен, мистериозен мъж нахлул в спалнята ѝ, защото искал да поговорят? Иза извъртя очи. Да, тове беше нейния късмет.
– Е, Шанс, сега е два сутринта и съм изморена, давай набързо.
Той се протегна, разтягайки мускулите от раменете до колената си с едно спиращо дъха движение. Иза просто го зяпна. Уау. Това беше нещо, което искаше да види отново.
Съдейки от веселото потръпване на устната му, беше разгадал мислите ѝ. О, да. Иза беше сигурна, че не е първата жена, която намира това за впечатляващо.
– Ще спра тази сватба и ще върна брат ти невредим. – Каза Шанс, толкова небрежно, сякаш говореше за времето. – Но междувременно се нуждая да продължиш с преструването си на годеница на Робърт.
Още един човек, който ѝ го казваше. На Иза не ѝ беше харесало да чуе това от брат си преди две седмици и сега не ѝ прозвуча по-примамливо.
– Разбира се. След това ще ми дадеш множество оргазми и ще изплатиш ипотеката ми. Гледала съм този филм, приятел. Беше в секция фантастични.
Усмивката, която ѝ хвърли беше упадъчна.
– Трябва ли да си избера реда по който тези неща да се случат? Защото, Изабела, имам предпочитания.
В очите му отново имаше зелени искри. Накара сърцето ѝ да забие учестено, а когато бавно и оценяващо я огледа от горе до долу ѝ стана горещо. Сякаш някой я беше помилвал.
Шанс вдиша дълго и бавно и това по някакъв начин беше интимно като целувка. Напълно съзнателно Иза отметна косата от челото си. Да, определено тук ставаше все по-горещ.
– И как смяташ да прибереш брат ми без междувременно да ни убият? – Попита тя, колкото да се разсее от пресмятането от кога не беше правила секс. Уф, ако броеше хубавия, то тогава трябваше да отметне повече листи от календара, отколкото ѝ се искаше.
– Ще намеря къде е брат ти и когато е в безопасност ще убедя Робърт, че е в интерес на здравето му да стои далеч от теб и от семейството ти.
Иза изсумтя по много не женски начин.
– Как? Да не си световноизвестен хипнотизатор?
– Нещо такова. – Каза Шанс без да се усмихва.
Сега го зяпна по съвсем друга причина. Беше сериозен. Боже, може би беше опасен луд. И от къде баба ѝ го беше изкопала?
– Трябва да си тръгваш – каза Иза бавно. – И пак ти казвам да стоиш настрани от това. Не разбираш какъв е Робърт, ако си мислиш, че можеш да правиш фокус-мокус покрай него. Ще те убие. Ще те зарови до Джими Хофа и никой никога няма да намери тялото ти, разбра ли?
Шанс въздъхна.
– Дали една демонстрация ще те накара да се чувстваш по-добре?
Демонстрация?
– Ъм, демонстрация на какво по-точно?
– На моите фокус-мокус способности, както ги наричаш.
Иза се размърда. С всяка минута ставаше все по-странно.
– Виж, защо просто…
– Сега можеш да отвориш очи.
Тя мигна и след това отскочи от шок. Беше на стола със Шанс. В скута му, за да е по-точна, ръцете ѝ бяха около врата му, а устата ѝ само на сантиметри от неговата. Боже, как по дяволите беше станало това?
***
Шанс гледаше как Иза се измъква от него с побелели кокалчета на пръстите ѝ докато стискаше халата си. Тя отстъпи няколко крачки и се огледа сякаш очакваше да има някой друг в спалнята.
– Какво ми направи? Как се озовах в скута ти? – Попита накрая.
Толков лесно щеше да бъде ако просто ѝ кажеше истината. Да ѝ покаже истината, защото веднъж след като ѝ каже “аз съм вампир” тя ше иска доказателства. Но подозрението в погледа ѝ го спря. Е, това, и простият факт, че искаше Иза да го опознае по-добре преди да разбере какво е. Шанс беше живял достатъчно, за да е наясно какво назрява в него, а също и че не се случва особено често.
Естествено, той беше привлечен от нея още първата вечер като я видя, след това прерасна в харесване заради куража и смелостта ѝ. Но не това беше толкова необичайно. Онази връзка, сякаш тя вече беше част от живота му. Някой хора наричаха това химия, други страст, а някои дори съдба. Шанс не се вълнуваше от наименованието му. Само знаеше, че е истинско.
Тя също изпитваше нещо към него. Можеше да го помирише в начина, по който миризмата ѝ се сменяше, когато е покрай него, по начина по който сърцето ѝ препускаше, когато той я погледне и по това как тялото ѝ се накланяше към него, макар погледа ѝ да беше пълен с предпазливост. О, част от това се дължеше на привличането на съвместими мъж и жена, но имаше нещо повече. Шанс възнамеряваше да разбере колко е това повече, а след това да ѝ покаже какъв е, защото нямаше да се крия от нея още дълго.
– Използвах моят фокус-мокус и те хипнотизирах. – Отвърна. В по-голямата си част беше истина. Просто не уточни, че силата му произлиза от това, че е вампир.
– Хипнотизира ме? – Повтори тя. – С какво?
– С погледа и гласа ми. – Отвърна ѝ като сви рамене. Беше достатъчно вярно.
Иза започна да отстъпва.
– Това е прекалено странно. Ти си някакъв луд Дейвид Копърфийлд и баба ми те е наела да върнеш брат ми безопасно по някакъв абракадабра начин?
– Казах ти, че не става въпрос за пари. – Поправи я Шанс.
– Както и да е. – Каза Иза, а след това погледът ѝ потъмня. – Не си правил нищо перверзно докато бях в скута ти, нали?
Шанс скръсти ръце пред гърдите си.
– Ако смяташ, че съм някаква долна измет, която би принудила една жена да извърши нещо против волята си, тогава е най-добре да се обадиш в полицията. Накарах те да дойдеш при мен, защото това доказва способностите ми. Ти нямаше да дойдеш да седнеш на колената ми по собствена вола, нали? Но това е всичко, което направих, Иза, а ръцете ми си стояха пуснати от двете ми страни през цялото време.
Той сключи погледа си с нейния докато тя не погледна настрани, но подозрението я беше напуснало. Да, все още имаше объркване и здравословна доза предпазливост, но вече нямаше яростно обвинение…
Иза се приплъзна от другата страна на леглото.
– И така… можеш да отидеш при Робърт и да го, ъ, хипнотизираш да ти каже къде се намира Фрайзиър?
– Да. – Просто отговори Шанс.
Тя прехапа устни. Бяха минали повече от две седмици от както брат ѝ се беше свързал с нея. Дори и да беше успял да се измъкне, за да се обади, може да е бил заловен и завлечен обратно.
Цялата несигурност около съдбата на брат ѝ я накара да бъде дръзка. Можеше просто да стои и да приема уверенията на Робърт, че Фрайзиър е добре. Всичко, с което разполагаше в момента беше обвързан с честта си хипнотизатор. Просто трябваше да се възползва от това.
– Да предположим, че можеш да го направиш, Фрайзиър ще бъде охраняван. Доста си добър с трика си един срещу един, очевидно, но как ще се справиш с няколко мини гангстера с пистолети? Ще бъдеш застрелян преди дори да се доближиш до Фрайзиър. Или и двамата ще бъдете застреляни преди да успеете да се измъкнете. Трябва да се уговорим кога ще се случи това. Къщата на Робърт е огромна, а той обича да държи нещата близко до него, така че е добре първо там да провериш. Мога да отида там и да оставя вратата отворена, или нещо подобно. След това мога да го, хъм, разсея, докато ти се промъкваш и направиш твоето нещо ала Дейвид Копърфийлд.
– Иза, много смело от тяоя страта, но не е необходимо. Много лесно мога да проникна в къщата на Робърт и нито той, нито някой от хората му могат да ме спрат да си тръгна.
– Брат ми може да бъде убит заради твоята арогантност. – Отвърна грубо Иза. – Извинявай, че не се чувствам комфортно от това.
Срещна погледа ѝ непоклатимо.
– Правил съм това преди. Господарят ми ми вярва. Баба ти ми вярва. И ти ще трябва да ми се довериш.
Тя го изгледа с твърд поглед. Още един, който казваше, че не вярва на никого освен на себе си. Шанс трябваше да го оцени. Беше живял с това като свое кредо през по-голямата част от човешките си двадесет и седем години.
– Погледни от този ъгъл. – Притисна я той. – Къде се намираш сега? Зависиш от много съмнителната милост на Робърт, че няма да убие брат ти, ето къде. Използваш единствената разменна монета, която имаш – себе си, за да осигуриш безппасността на Фрайзиър, но Робърт все още държи всички козове. Трябва да имаш асо в ръкава, което Робърт няма да очаква. Е, Изабела, аз съм това асо и можеш да си сигурна, че Робърт изобщо няма да ме очаква.
– Справям се добре. – Очеводно защитавайки се, каза Иза. – Не те видях по-рано в ресторанта да издухваш Робърт!
– А, да. – Устата на Шанс се изви в усмивка. – Имаш бактериална инфекция. Много умен ход. Сигурен съм, че няма да може да вдигне Мини-Моб с дни.
– Мини-Моб? – Иза се засмя. Шанс се зарадва да я види така. – Фен на Остин Пауърс?
– Виновен.
– Я чакай – смехът ѝ рязко спря. – От къде знаеш това? Не беше там. Как е възможно да го знаеш?
Защото бях на покрива отсреща и те слушах цяла вечер. И почти скочих да изтръгна с голи ръце топките на Робърт, когато го чух да ти предлага да отидеш с него у тях. Той трябва да благодари на щастливите си звезди, че имаше твоето прикритие с измислена бактериална инфекция, или никога нямаше да стане баща.
Но, разбира се, Шанс не можеше да каже това. Не можеше да каже на Иза, че я наблюдава доста по-дълго от колкото първоначалното му разузнаване изискваше. Нито пък, че докато е била под душа по-рано е лежал в леглото ѝ, за да може ароматът ѝ да го обгърне целия.
Да, каквата и дума да описваше състоянието на Шанс, то беше лошо.
– Следвах Робурт, за да уцеля удобен момент да го хвана насаме. – Шанс се спря на това. – Така че, по-рано бях достатъчно близко до ресторанта, за да чуя какво се случва. Никой от тях не разбра, нито пък ти. Имам известна практика в това, Изабела. Можеш да ми вярваш.
Той толкова много искаше тя да му се довери, защото умишлената му неяснота и тези множество недовършени изречения бяха изтощителни. Ако беше научил нещо за век и малко живот, то това беше, че честността е в основата на всяка връзка. Жените биха простили много неща, но лъжата е на върха от непростимите грехове. Ако Иза беше поискала по-конкретни отговори, Шанс щеше да ѝ ги даде. Без значение дали беше готова да ги чуе или не.
Тя отново загриза устната си. Шанс я гледаше и искаше да направи същото.
Трябваше по-скоро да проведе разговора “аз съм вампир”. Вдишването на аромата на нейната възбуда по-рано почти го беше изкарали от кожата му, защото беше почувствал, че очите му се променят, а зъбите похотливо притискаха венците от самосебе си. Дори сега, кръвта му искаше да се събере на едно определено място и Шанс трябваше да се концентрира, за да я изпрати другаде. Съжаляваше човешките мъже, които нямаха контрол над това. Способността да насочваш и кръвта си да отиде там, където искаш беше прости друга способност на вамира. Биеше проклетото ходене наоколо надървен, и от друга страна никой вампир никога не страдаше от импотентност.
– Добре. – Най-накрая каза Иза. – Ще те оставя да си направиш фокуса върху Робърт, за да локализираш брат ми, но ако разбереш къде е ще ми се обадиш, разбра ли? Защото ако нещо се случи…
– Нищо няма да се случи. – Кротко я прекъсна Шанс.
Тя го погледна с онзи поглед. Онзи, който казваше, че доста неша са се обърквали в живота ѝ. Шанс си спомни, че беше прочел, че родителите ѝ са починали в самолетна катастрофа докато са били на ваканция на Бахамите, а Иза е била едва на тринадесет. Баба ѝ ги беше отгледала заедно с Фрайзиър. Да, Иза може и да беше научила, че живота не винаги носи щастлив край, но в този случай, Шанс можеше поне да обещае, че няма да направи грешка с Фрайзиър.
Ако изобщо беше жив.
Изгони тази мисъл. Докато тялото му не се появеше, щеше да смята, че е жив. Фактът, че Ричи и Пол не знаеха къде се намира онази вечер, когато ги попита, не че помнеха, че тялото, което бяха опаковали в чувал и заровили ги беше разпитвало, разбира се, притесняваше Шанс. Смяташе, че двамата главни главорези на Робърт ще са наясно с тази информация, но може би Робърт се беше заел лично. Може би беше умно от негова страна като се имаше предвид колко слаби бяха умствените стени на Боулинг топката и на Миризливко. Самият Робърт беше направен от по-груб материал. Шанс смяташе, че ще се наложи първо да пие от кръвта му, за да го накара да прави каквото пожелае, докато за Ричи и Пол му беше необходим единствено зеления втренчен поглед, за да изпеят всичките си тайни.
– Нищо няма да се обърка. – Повтори. Ако Фрайзиър Спага беше жив, то той щеше да го върне в този му вид. Ако вече беше мъртъв… тогава Шанс щеше да се увери, че всички, замесени в това ще последват неговата съдба.
Иза го погледна преценяващо.
– Разчитам на това.
Назад към част 3 Напред към част 5
