Драконите от червената планета Таджс-Бебето на дракона-Част-7

КАЛИСТА

Тялото ми се разтресе, след което ме връхлетяха объркващи сигнали. Суха съм, толкова суха, че едва мога да преглъщам, но нещо ми е приятно. Сигналите за удоволствие нахлуват в мозъка ми, контрастирайки с изтощението, сухотата и лекото гадене в стомаха ми. Отварям очи и имам чувството, че клепачите се разкъсват по очните ми ябълки и влачат със себе си шкурка.
Оглеждам се наоколо, объркването от сигнали ме кара да се чувствам така, сякаш не съм сигурна дали съм будна и нащрек, или съм попаднала в капана на някакъв странен сън. От устните ми се изплъзва стон, защото, по дяволите, усещането е приятно, а аз съм толкова възбудена, че не мога да издържа. Неволно лявата ми ръка се плъзва към центъра ми, откликвайки на нуждата да разтъркам клитора, за да мога да прочистя главата си и да се съсредоточа. Тогава го виждам и крещя.
Между краката ми има мъж. Не е и човешки мъж. Драпайки назад, се опитвам да избягам и се сблъсквам с една солидна структура. Тогава ми хрумва, че съм почти гола. Ризата ми е разкопчана, сутиенът ми е свален, а панталонът ми го няма. Той ме поглежда и след това вдига ръцете си с длани нагоре, обърнати към мен. Изкрещях още веднъж и издърпах краката си пред себе си, след което ги обгърнах с ръце, опитвайки се да се прикрия по най-добрия начин.
– Кой, не, какво, по дяволите, си ти? – Питам, а гласът ми се накъсва, докато говоря.
Той не е човек. Примигвам бързо и се опитвам да преглътна. Гърлото ми е надраскано и ме боли. Замаяна съм, замаяна и все още ми се гади. Мускулите на раменете и гърба ми се схващат, освен всичко това се събудих гола с този извънземен дракон между краката ми. Объркването е слаба дума. Той се навежда напред, сякаш ще се приближи.
– НЕ! – Крещя, клатейки главата си от една на друга страна. – Стой назад, стой далеч от мен.
Стряскам се, но не мога да отстъпя повече, отколкото вече съм. Той спира да се движи напред и всъщност се отдръпва назад. Дали ме разбира? Устата му се движи и се появява съскащ звук, сякаш някой говори с лигавене, като провлачва звуците „с“. Поклащам глава, без да разбирам. Той сякаш се мръщи или може би просто си мисли да ме изяде. Може би по повече от един начин. Секса ми отново се свива при тази мисъл.
– Дай ми една минута, просто стой там, не ме изяждай – казвам колкото за себе си, толкова и за него, без да имам представа дали ме разбира, или не.
Той се настанява в седнало положение и остава така. Отпускам се малко и се опитвам да преценя ситуацията. Това е като изследване, наблюдаване, преценяване, решаване. Емоциите нямат място в изследванията и няма да ми послужат добре и тук. Намирам се на странна планета, изправена пред горещ извънземен. Горещ, хм, по дяволите, той е секси по някакъв странен начин. Лицето му е фино изваяно, с перфектни пропорции, със силен нос и прекрасни очи. Не, никакви емоции. Съсредоточавам се, наблюдавам, преценявам – подготовката ми отново се задейства. Добре, наблюдавам.
Намирам се в постройка, която изглежда е направена от пръчки, които са покрити с някакъв растителен материал. Не е голяма, с размерите на палатка за кученца. Със сигурност има временен характер и едва ли е достатъчно голяма, за да побере двама ни. И така, временно. Има вероятност той да е построил този подслон и да го е направил достатъчно голям, за да побере и двама ни. Така че изяждането ми изглежда е изключено. Добре, добре. Е, може би не е добре. Клиторът ми пулсира. По дяволите, съсредоточи се!
Мъжът ме гледа, но не помръдва, така че продължавам наблюденията си.
Защо съм гола? Доста важен въпрос, мисля си. Гол ли беше и той… Мисълта се откъсва, защото не знам накъде да поема.
Събудих се възбудена, наистина много възбудена, а той беше между краката ми, съвсем близо до вагината ми. Дали той… започваше предварителна игра? Изследваше? Готвеше се да ме изнасили? Нямам данни, само наблюдавам това, което е, а не спекулации. Добре, съсредоточи се, наблюдавай и преценявай. Гола съм, добре. Ето, панталоните ми са там, до мястото, където се събудих. Добре, така че не трябва да се притеснявам, че нямам никаква защита от пясъка и горещината на тази планета.
Той, извънземният. Люспи, той има светла шарка от люспи по краищата на лицето си, които постепенно се уголемяват, докато се връщат назад. Те блестят в отразената светлина, която трябва да идва от луната извън малкото убежище. От челото му стърчат рога по твърд костен хребет. Кожата под люспите е със светлокафяв цвят с жълти и сини акценти по краищата. Има остри очи, които са с красив кехлибарен оттенък, но зениците им са прорези като на котка или гущер. Той е очарователен и страшен едновременно.
Освен това е голям. Наистина голям, като да засрами Скалата или Шварценегер. Има червеникавокафява коса, която лежи близо до главата му, падаща назад до малко над раменете, от която виждам няколко малки рога, които се движат по ръба на главата и надолу по гърба извън полезрението. Облечен е в мека, свободна на вид риза, която се развява малко около него. Изглежда, че е направена от някаква мрежеста материя, която му позволява да диша. Логично за околната среда. Добре, така че наблюдавай, а след това преценявай. Какво знам. Добре е приспособен към горещината и пясъка, така че логиката подсказва, че е местен на тази планета.
Той се навежда напред и аз изкрещявам. Спира да ме гледа, после взема бутилката ми с вода и я протяга. Той не се приближава повече, отколкото трябва, а бутилката виси на половината път между нас. Гледам я внимателно, като се вглеждам от нея в него, после протягам ръка и я вземам от него. Той кимва, когато я отварям, след което отпивам жадно от хладната напитка в нея. Нищо досега не е имало толкова добър вкус. Гълтам я, докато отново не ми се завие свят и не се наложи да спра, за да дишам. Избърсвам устата си, връщам му бутилката и гледам как я взема, отпива, после слага капачката и я оставя настрани. Той се приближава и този път не възкликвам на глас.
– Кой си ти? – Питам.
Главата му се извръща на една страна, след което отваря уста и издава звук, който съдържа много звуци С и малко съскане. Поклащам глава, без да разбирам, но е ясно, че той е интелигентен и има език, дори и да не го разбирам. Той изчаква да му отговоря, след което отново повтаря същите звуци. Поклащам глава разочаровано.
– Не разбирам – казвам, като правя движение с ръце, сякаш това ще помогне.
На борда на кораба всички говорехме на галактически общ език. Всички го правят, макар че някои стари въздържатели също пазят родния си език. Няма човек в Галактиката, който да не говори и Общ. Къде, по дяволите, сме катастрофирали, че той не го знае? Вулкански, нали, ами ако само бях достатъчно вманиечена, за да се науча да говоря вулкански. От всичко, което знам, той наистина говори на този език. Той обаче не прилича на Спок, а аз, по дяволите, не съм капитан Кърк.
Той се плъзга по-близо и докато го прави, стомахът ми се стяга, а вагината ми отново става влажна. Той ме… разглежда и наистина е доста привлекателен. Но това е погрешно, за какво, по дяволите, си мисля, че се възбуждам от извънземен? Той прави пауза, сякаш чака да го спра, после протяга ръка и докосва бедрото ми. Ръката му е толкова хладна, че при допира му по нервите ми преминава тръпка. Вълнуващо е и съблазнително, и толкова грешно. Не мога да го направя. Отдръпвам се, но забавянето на действието ми сякаш го окуражава. Той докосва и двата ми крака с ръце и проследява пътека по бедрата ми надолу от коленете до страните на ханша. Електрически тръпки ме побиват по гръбнака, после нагоре към сърцевината ми, а сърдечният ми ритъм се увеличава, докато той се приближава към ерогенните ми зони и от мен започва да изтича влага.
Потръпвам и той спира да ме гледа в очите. Казва нещо, но кой знае какво. Това е лудост, дори налудничаво, не мога да позволя на този мъж, на това извънземно да ми направи това. Не мога, но не искам той да спре. Желанието е пулсираща нужда в стегнатата топка на долната част на стомаха ми и не искам нищо повече от това да бъда задоволена. Без значение колко неправилно е това. Той прокарва ръце нагоре и надолу по краката ми, после нагоре по ръцете ми. Дишам на кратки пресекулки, сърцето ми бие учестено, клатя глава настрани.
– Не – прошепвам. – Не.
Той не спира. Силните му ръце хващат коленете ми и ги натискат надолу. Искам да се съпротивлявам, опитвам се, но не мога. Краката ми се изправят, оставяйки ме открита. Кръстосвам ръце над гърдите си, като се опитвам да запазя някаква скромност. Силните му очи се впиват в моите, след което той премества вниманието си между краката ми, а пръстите му се движат по кожата ми. Той отново заговори и завърши с тихо съскане. Силните му пръсти омесват мускулите на прасците ми, след това се издигат нагоре покрай коленете и бедрата ми. Краката ми се разтварят, докато той се движи, почти като че ли имат собствена воля. Той контролира ситуацията и аз не мога да го спра. Би трябвало, би трябвало да искам, но се чувствам толкова добре, докато той се приближава все повече и повече до секса ми.
– Не мога – протестирам. – Това е грешно.
Той вдига поглед, спира и поклаща глава настрани. Това е миг, мога да спра това. Може и да не можем да общуваме с думи, но той сякаш разбира, че протестирам, и ме изчаква. Разклащам глава настрани, но клиторът ми пулсира от отчаяна нужда, която не мога да пренебрегна. Не казвам нищо друго и той отново се раздвижва. Ръцете му достигат до сърцевината ми. С едната си ръка използва палеца и показалеца, за да образува обърнато V, което разтваря копринените ми гънки. Бавно, толкова бавно, че ме побърква, наблюдавам как показалецът на другата му масивна ръка се приближава към мен. Когато стига до мократа ми коприна, ме побиват тръпки, когато той прокарва пръста си нагоре през пластовете на устните ми и после леко прокарва пръст по клитора ми.
Съзнанието ми се взривява от звезди. Чувам се да стена и бедрата ми се изтласкват напред, искайки, имайки нужда от още. Имам нужда да проникне. Той се притиска към клитора ми и търка с кръгови движения, които са съвършени, като експерт, който свири на тялото ми в симфония, създадена от самия него. То откликва и аз се увличам от красотата и радостта му.
Ръцете му спират и се отдръпват, след което започва да гали косата ми, лицето ми, ръцете ми. Докосването му предизвиква тръпки в мен, докато той продължава да изследва тялото ми. Загърбвам всичките си защитни механизми и се отдавам на нежните му действия. Протягам ръка и докосвам лицето му, което го кара да се усмихне. Очите му светват, докато спуска ръце по страните ми до дупето ми. Хваща ме за кръста и ме повдига лесно, сякаш не тежа нищо. Премества ме, за да се облегна в скута му. Едната от големите му ръце обгръща тила ми, а другата се спуска по гърдите ми. Докосва зърната ми и двете се изправят като малки диаманти, готови да прережат стъкло. По корема ми и надолу между краката ми. Влажна съм и готова, когато той преминава през гънките ми. Когато се плъзга по клитора ми, извиквам от изненада и радост, неспособна да овладея тръпката, която ме изтласква отвъд ръба, след което той заравя върха на пръста си в мен, докато поддържа натиска върху клитора ми.
Той движи пръста си напред-назад, като създава триещ натиск върху чувствителната ми точка, докато ми дава пълно усещане отвътре. Невероятно е и аз движа бедрата си в такт, оставяйки го да се разпорежда с мен. Имам нужда от това, трябва да се отпусна, да прочистя главата си и тогава ще мога да мисля.
– Да! – Извиквам, като се люлея.
Той казва нещо в отговор. Заравям лице в славната прохлада на шията му и едва тогава виждам задната му част. Първото нещо, което забелязвам, е, че той има крила. Те са сгънати на гърба му и не изглеждат достатъчно големи, за да му позволят да лети, но вероятно биха му позволили да се плъзга. Второто нещо, което виждам, е опашката му. Тя стърчи твърдо от гърба му и се мести настрани почти като на гърмяща змия. Тя вибрира в такт с движението на ръката му в мен и по някаква причина това ме кара да се чувствам като на ръба. Тялото ми се сковава, в очите ми избухват звезди и аз се притискам силно към него, а ръцете ми стискат здраво раменете му.
– АААХ! – Извиквам, когато оргазмът ме разкъсва.
Той ме притиска плътно към себе си, докато сладкото усещане преминава през мен, докато не оставам задъхана и изпотена в ръцете му. Държа го, докато дишането и сърцебиенето ми не се забавят до нещо, което прилича на нормално, след което сядам и се чувствам неловко, че току-що съм се свързала с извънземен, с когото дори не мога да говоря. Той ме вдига и ме слага обратно на земята, след което се изправя на колене. Облечен е в нещо, което най-много прилича на килт, което ме кара да се кикотя.
– Ти си като извънземен дракон Хайлендър – казвам с най-добрия си акцент на Шон Конъри. Не че той ще оцени хумора или препратката.
Той поклаща глава настрани, явно показвайки, че не разбира. Усмихвам се и свивам рамене, след което той дръпва килта настрани и между краката му изпъква най-големият и странен член, който някога съм виждала. Очите ми се разширяват, докато го гледам, а после се отдръпвам назад, защото разбирам, че той иска да го вкара в мен. Разклащам главата си настрани.
– О, не – казвам. – Не, още не, не съм готова за това.
Посочвам пениса му, докато говоря, и поклащам глава. Той не само е огромен, но има костелив хребет по горната му част, сякаш е странен презерватив, оребрен за нейно удоволствие, а в основата му има костелив шип. Напълно не вярвам дори, че мога да настаня такова нещо в себе си, без да се повредя сериозно. Със сигурност не съм готова да го разбера! Той поглежда от члена си към сърцевината ми и обратно явно разочарован, но не се приближава и не прави никакви заплашителни движения.
Гледаме се един друг, докато най-накрая той не намества килта и не сяда. Предлага ми още вода, която аз приемам любезно, след което се приближава. Малко помръдвам, но той се премества от едната страна на заслона и ляга от страната си. Гледа ме, преди да потупа земята до себе си, показвайки, че и аз трябва да си почина. Изморена съм от деня и оргазма, затова лягам до него. Той слага защитно ръка върху мен и тялото му осигурява облекчение от изгарящата жега на планетата. Заспивам, чувствайки се в безопасност поне за момента.

Назад към част 6                                                         Напред към част 8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!