Глава 10
– И така, ангажимент, а? По работа, за удоволствие или и за двете? – подхвърлям, макар че част от мен е истински любопитна. Сядаме в колата му на паркинга на Jamba Juice, като никой от нас не е готов да се сбогува.
– О, определено по работа. Единственото удоволствие, от което се интересувам, е твоето – усмихва се той. Изчервявам се моментално, въпреки че съм малко скептична. Днес е петък вечер, с какъв бизнес би трябвало да се занимава той? Вечеря с клиент? Все пак каза, че иска да смени професията си.
– Е, съжалявам, че ще те разочаровам, но и аз имам планове. – Имам да, нека да пробва това, да види колко е приятно.
Дориан отговаря с повдигната вежда и секси усмивка.
– О, имаш ли? По работа, за удоволствие или и за двете?
– Ами, за удоволствие. Да, определено удоволствие – провиквам се аз.
Дориан се приближава, за да затвори бързо пространството между нас. Очите му танцуват от ярост и страст. Изглежда вбесен. Наистина ядосан. Започвам да се отдръпвам, когато той хваща трескаво тила ми, грубо стиска косите ми и поставя устните си върху моите с такава интензивност, че ме плаши. Първият ми инстинкт е да му се опълча и със сила запращам свитите си в юмруци длани към твърдите му гърди. Но когато той разтваря устата ми с езика си и започва да масажира моя, засмуквайки ме силно в устата си, се отпускам и приемам бруталния му езиков удар. Бях непослушна и искам да бъда наказана. Точно когато започвам да отвръщам на удара и ръцете ми намират лицето му, той се отдръпва набързо, оставяйки ме без дъх и желаейки още. И така. Още. Много.
– Е, надявам се, че ще се сещаш за мен, когато се занимаваш с удоволствието си. – Той хвърля дяволска усмивка. Знае точно какво прави с мен! Нахален задник.
Опитвам се да избягам от колата с остатъка от достойнството си и му пожелавам лека нощ. Дориан изчаква, докато съм на сигурно място в автомобила си, преди да ускори забързано. Температурата е спаднала драстично, затова се загръщам в износеното си кожено яке и включвам отоплението. Топлината на тялото ми, смесена с учестеното ми дишане, кара прозорците да се замъглят и аз натискам бутона за духане към прозорците. Но преди той да успее да изчисти конденза, забелязвам, че някой е написал нещо на предното стъкло с пръста си. Сигурно са си играли някакви хлапета и пише „Измий ме“, което би било подходяща молба. Но при втория поглед осъзнавам, че това не е младежка шега и посланието е предназначено специално за мен.
Присъедини се към Тъмнината или умри.
О. Мили. Боже. Оглеждам се трескаво около себе си. Това не може да се случва. Някой ме наблюдава! Знаят кой съм аз! Разтреперано заключвам вратите и проверявам зад седалката си. Всичко е чисто. Макар че Размразяването е започнало да работи и думите се разсейват, набързо го изтривам с ръкава си, за да го изтрия от погледа си.
Страхът свива стомаха ми и се чувствам така, сякаш въздуха е излязъл от мен. Ако някой беше отбелязал това от външната страна на колата ми, то нямаше просто да изчезне. Това беше написано от вътрешната страна на предното ми стъкло. Някой е бил в колата ми. Тъмнината е била тук и ме чака. Не мога да дишам, не мога да се движа. Главата ми крещи да тръгвам, да се махам оттам, но сякаш съм поставена в цимент. „Измъкни се от това, Габс! Не е моментът да се пречупваш!“ – крещи гласът в мен, разтърсвайки ме от транса. Трябва да се прибера вкъщи, където да съм в безопасност от каквото и да е зло, което ме очаква тази нощ. С подновена упоритост включвам колата на скорост и потеглям към дома, за да се прибера на безопасно място.
– Морган, не знам дали ще успея да се справя тази вечер – казвам по телефона, след като вече съм в убежището на спалнята си.
– О, по дяволите, не, няма да се откажеш сега! Това наистина може да е големият ми пробив! Имам нужда от теб, Габс! – прошепва тя в слушалката. Тя все още е на работа.
– Но… аз… ъ-ъ-ъ – заеквам аз. По дяволите, трябваше да измисля някаква история, преди да се обадя. Нервите ми все още са твърде напрегнати.
– Сериозно, не можеш да се откажеш. Ще ти бъда много задължена, обещавам – моли ме тя.
Въздъхвам тежко.
– Добре, ще дойда – отговарям раздразнено. Няма друг начин да я заобиколя. Не е като да мога да ѝ кажа истината.
– Чудесно! – изпищява тя. – Не забравяй, че трябва да се облечеш така, че да впечатляваш! – И отново затваря.
Все още имам няколко часа за губене, преди да трябва да се приготвям, затова изваждам дневника на Наталия и прелиствам към края, осъзнавайки, че имам да прочета само още няколко страници. Просто не съм достатъчно мотивирана да се занимавам с каквито и да е нови любопитни факти за моя омагьосан живот, които тя тепърва ще сподели. Поставям го обратно на нощното шкафче.
– Здравей, мила – поздравява ме майка ми, когато влизам във всекидневната. Родителите ми гледат телевизия и изглеждат все така нормално, както преди двадесетия ми рожден ден. Човек би си помислил, че дори не знаят, че са приютили полутъмно, полусветло безсмъртно.
– Здравейте, какво става – казвам аз и се свличам на мекия килим, сгъвайки краката си.
– Просто се мотаем. Не съм те виждал много, хлапе – отбелязва баща ми. Това е неговият начин да ме провери.
– Да, бях заета. Работа, училище, нали знаеш – отговарям аз. Искам да премина към същността. – Мога ли да ви задам един въпрос?
– Разбира се, скъпа. Всичко което пожелаеш – казва Дона. Крис намалява звука и очаква моето питане.
– Знам, че казахме, че някой… ме търси, но може ли Тъмните да искат да стана едина от тях? Дали биха искали да се издигна в Мрака? – Звучи нелепо, докато го казвам, но трябва да вникна в ужасяващото съобщение, оставено на предното ми стъкло.
Дона кимва сериозно с глава.
– Предполагам, че ще го направят. Това е по-логично, отколкото да те убият. Ще им бъдеш от голяма полза.
– Но разбираш колко опасно е това, нали? – Крис се заканва. Той се надява, моли се да не го обмислям. – Те просто ще използват теб и твоята сила, за да спечелят повече влияние.
– Това по-различно ли е от това, което Светлината иска да направи с мен? – Питам недоверчиво. – Искам да кажа, че не искам да бъда част от нито едно от двете общества. Изглежда, че всяка от страните има свой собствен план. Аз съм просто оръжие, което трябва да бъде получено по техните собствени егоистични причини.
– Предполагам, че си права – казва Крис замислено. – Предполагам, че просто виждам Светлината като по-малкото зло. Но ти ще трябва да избереш сама.
– Дали? – Питам, като гледам и двамата втренчено. – Защо трябва да избирам? Какво ще стане, ако не го направя? – Крис и Дона се споглеждат, объркани и безмълвни.
Накрая Дона свива рамене.
– Не мога да кажа. Това не е нещо, което някога е правено преди. Наталия просто предположи, че ти ще избереш Светлината. Знаеш как се отнасям към това. – Крис я поглежда въпросително. Сигурно не е споделила всичките си резерви относно моето възнесение с него, което би било за първи път. Двамата винаги изглеждат толкова в синхрон.
Кимвам, разбирайки какво се опитва да предаде. Точно както подозирах – жива съм по-полезна за Мрака, отколкото мъртва. Те ме искат точно толкова, колкото и Светлината, и това съобщение беше официалното им хвърляне на ръкавицата, макар че тактиката им на сплашване се оказа по-скоро обезпокоителна, отколкото вдъхновяваща.
– Трябва да се приготвя. Тази вечер отивам на откриването на нов салон с Морган. Трябва да се разкрася – казвам, опитвайки се да се престоря на лекомислена.
Истината е, че съм ужасно уплашена. Никога досега не съм се страхувала толкова да изляза от дома си. Но не мога да бъда затворник. Не мога да се скрия тук, без да разтревожа родителите си. А последното нещо, от което се нуждая, е те да започнат да задават въпроси. Никога досега не съм бягала от битка и няма да започна сега. Просто се моля едната страна – Светлата или Тъмната – да иска да ме запази жива дотолкова, че да се намеси, ако на пътя ми се появи свръхестествена заплаха. Така би било редно, след като и двете се борят за моята вярност.
– Добре, скъпа. Ще вечеряш ли с нас? Яденето е готово – казва майка ми с надежда. Семейните ни вечери стават все по-редки и по-редки. Трябва да положа повече усилия, и да ценя тези моменти повече.
– Ще взема нещо много бързо. Морган иска да изглеждам по най-добрия начин, така че се нуждая от цялото време, което мога да получа за разкрасяване! – Смея се.
– Ти си перфектна точно такава, каквато си – казва баща ми. Лицето му е сериозно, дори мрачно. Мигновено му се усмихвам, за да му покажа, че съм добре, въпреки че вътрешностите ми се гърчат от страх и опасения.
Оттеглям се в стаята си и си пускам музика, за да заглуша тревогата, която отеква в главата ми. Изваждам една от малкото секси и елегантни рокли, които притежавам: черна мини рокля с дълъг ръкав и драматично оголен гърб. Тя е доста провокативна и Морган би я одобрила. Отправям се към душа, за да се разкрася от главата до петите, като се уверя, че кожата ми е копринено гладка на допир. Решавам отново да измия косата си, тъй като се търкалях в тревата с Дориан. Освен това искам да отмия напълно миризмата на страх от себе си. След като я изсушавам добре, изваждам пресата за къдрене и започвам да правя висящи къдрици. След това прихващам дългите си коси на една страна с декоративна сребърна щипка за коса. Перфектно! Гримът е обичайният ми, с малко повече блестящи тъмни сенки и малко повече очна линия и спирала. Нанасям краткотраен прасковен руж по бузите си и нанасям нежен розов гланц за устни. Кимвам на себе си в огледалото, мисля, че съм се справила идеално като Морган.
Нахлузвам тясната си черна рокля и чифт блестящи черни обувки с платформа, когато чувам звънеца на вратата. Преди да успея да се запътя да я посрещна, Морган се втурва по коридора и с вълнение нахлува в стаята ми.
– Нямам търпение за тази вечер! Ако ме наемат, знаеш ли какво означава това? Означава, че можем да си наемем безумно хубава ергенска квартира! – Радостта на Морган е заразителна и аз искрено се вълнувам за нея. Ако някой може да получи работа в ексклузивен салон, това е ТЯ. Талантът ѝ говори сам за себе си и тя излъчва стил.
– Е, оправяй ме, ако трябва. Знам, че искаш да направя впечатление, дори и да съм само твоя модел – намигвам.
– Не, Габс, изглеждаш страхотно! Наистина изглеждаш добре – кимна тя и ми прави знак да се обърна. – Добре, момиче! Прекрасна си в тази рокля! – И двете се кикотим от радост и аз наистина се чувствам красива до Морган и нейнато метър и деветдесет сантиметра тяло, облечена в прилепнала по тялото рокля с пеплум и червени обувки. Не мога да повярвам, че тя наистина ходи на работа с такива дрехи, с токчета и всичко останало, стоейки 8 часа или повече на крака. Момичето има дарба.
– Е, скъпа моя, вярвам, че има собственик на салон, който трябва да бъде поразен. Ще тръгваме ли? – Питам, като протягам лакът, за да може Морган да свърже ръката си с моята. Тя я прихваща и ние се отправяме към центъра в червения мустанг на Морган.
– Значи трябва да ти кажа нещо – казва Морган, докато се движим на югозапад. Тя намалява звука на музиката си, ъъъ, сигурно е нещо сериозно. Приготвям се за най-лошото. – И така, снощи отидох в UCCS за някакво малко събиране, което организираха. Не знам – някакъв купон и един от съучениците ми ме заведе. Така и щях да ти се обадя, но след като говорих с теб и ти се съгласи да дойдеш с мен тази вечер, не исках да си изпробвам късмета. Плюс това беше в последната минута – обяснява тя.
– Всичко е наред, Мор – успокоявам я аз. Тя винаги се чувства зле, че ме е изключила, въпреки че продължавам да ѝ повтарям, че нямам нищо против.
– Добре, разбира се, видях Джеймс и Мигел там. Всички си прекарвахме добре, пихме и някак си… преспах с Мигел. – Изразът на лицето ѝ е смесица от срам и очакване.
– Морган! Сериозно ли? Как? – Питам недоверчиво. Не е като Морган да скочи в леглото с момче само заради самия ад. Особено пък с нисък колежанин.
– Знам, знам! Просто така се случи. В един момент играем на четвъртинки, а в следващия сме в стаята му и си приказваме! – И двете избухваме в смях от нейната аналогия.
– И така… как беше? – Питам, след като кикотът ни е престанал.
Морган ме поглежда с широко отворени очи.
– Фенски-хубаво-стилно.
Моето изражение отразява нейното.
– Наистина? Мигел? Кой би си помислил?
– Момиче, разкажи ми за това. Нямах представа, че той е пласьор на тръби. До края на вечерта пичът ме накара да говоря испански! – И с това се смеем още веднъж и отново включваме музиката.
Луксозни автомобили се редят на паркинга, запазен за голямото откриване на Luxe. Простата, но шикозна шатра блести в тъмната нощ, а под нея виси банер, който гласи, че това е голямото откриване. Паркираме зад ъгъла, като се отказваме от паркинга на камериерките, за да не привличаме излишно внимание към себе си, в случай че някой от Posh ни шпионира. Въпреки това всички погледи със сигурност са насочени към стройната фигура на Морган, докато се приближаваме към вратата и подаваме поканите си на млада жена, облечена изцяло в черно, което изглежда е цветовата схема за вечерта. Асиметричната ѝ кройка е гладка и строга, а гримът ѝ е тъмен и опушен с яркочервени устни. Изглежда достатъчно дружелюбна, макар че долавям нотка на завист, когато забелязва кутюра на Морган. Слагам предупредителна усмивка, когато тя насочва погледа си към мен.
Луксът е шикозен и модерен, като се има предвид, че не прекалява с показния декор. Въпреки това блестящите полилеи, мраморните плотове и плюшените черни кожени дивани крещят за разкош. Дори столовете на стилистите на всяко работно място изглеждат по-пищни и удобни от това, което повечето хора имат в домовете си. Цветовата гама е проста: бяло, черно и стоманено сиво. Изчистена е и изглежда почти стерилна, но е спокойна. Луксът излъчва спокойствие – най-доброто убежище за една жена.
Морган отива за чаши за шампанско от един от многото сервитьори, които обикалят с напитки и предястия. Севиче от скариди в чаши, мини слайдери от раци, миди с бекон, пилешки сатай с фъстъчен сос, кростини с карамелизиран лук, пълнени гъби с омар, мини говежди уелингтони, различни канапета, десертни шотери и торти – на седмото небе съм! Има дори бар със сурови стриди и суши станция с готвач, който приготвя пресни маки и сашими. Само заради това се радвам, че реших да дойда, и тайно се надявам, че коремът ми няма да изпъква в прилепналата ми рокля. Гостите на партито се смесват и общуват на коктейли, отлежало уиски, вино и, разбира се, шампанско. Стоя на заден план, кимам, отпивам и похапвам, докато Морган работи в залата с лекота и грация.
– Морган! – прозвучава копринен сопран от другия край на просторното помещение.
И двете обръщаме глави, за да видим висока, пищна млада жена в черна прилепнала по тялото бандажна рокля и искрящи червени Лубутени, покрити със златни шипове, която си проправя път към нас. Дългата ѝ тъмна коса е прошарена и подчертана с кестеняви ивици, а гримът ѝ изглежда сякаш е правен с въздушна четка. Тя е безупречна. Усмихва се ярко, докато се приближава, и забелязвам, че очите ѝ са великолепно сини, като прозрачни води край тропически остров. Тялото ѝ е идеално – изваяно, но стегнато. Чувствам се като извратеняк, който и се възхищава толкова внимателно, затова се усмихвам и се отдръпвам малко, за да не и преча.
– Аврора! Ти си тук! – Изпищява Морган. Те се прегръщат и Аврора целува бузите на Морган.
– Аврора, това е най-добрата ми приятелка Габриела. Габс, Аврора е клиентката, за която ти говорих. Тази, която ни осигури поканите. – Усмихвам се искрено на Аурора и ѝ подавам ръка. Аврора я посреща със собствената си перфектно поддържана ръка и в мен пробягва лек тласък от пълзящите по ръката ми пръсти, който ме кара да се отдръпна. Изражението на Аврора помрачава само за малко, но тя се възстановява, макар че ме гледа странно.
– О, съжалявам, сигурно е от статичното електричество – свивам рамене неудобно.
– Да, сигурно е така – отговаря Аурора, като все още ме гледа въпросително. Тя си лепва твърда усмивка и поглежда обратно към Морган. Чувствам се като идиот.
– Толкова се радвам, че дойдохте. Собственикът е тук и както казах, го познавам лично – разпалва се тя. – Той е по-скоро инвеститор, но има доста голямо влияние върху наемането на персонал.
Очите на Морган се разширяват от удоволствие.
– Оооо, наистина? Това би било невероятно. Искам да кажа, погледни това място! То е великолепно! – Мога да кажа, че Морган се чувства замаян от шампанското. Направих си бележка да я държа настрана, тя е нашият път към самостоятелен дом.
– Хайде, мисля, че го забелязвам там. – Аурора посочва към задната част на салона, който вътре е много по-голям, отколкото изглежда отвън. – Почакай да го срещнеш, той е направо разкошен. А между нас, момичета, да кажем, че отношенията ни надхвърлят малко професионалните. Наистина смятам, че той е единственият! – намигва тя.
Промъкваме се през тълпата към задната част, където има няколко врати, водещи към различни спа процедури. Мисля, че има дори стая за ботокс и други процедури, тъй като в брошурата, която получихме, се хвалеше техният лекар на място.
Докато се разхождаме по-нататък, тълпата става все по-малко модерна и модерна, а по-зряла и официална. Веднага се чувствам неудобно в роклята си без гръб и започвам да казвам на Морган, че ще се срещнем до бара, когато зървам спиращия дъха красив мъж, облечен в изцяло черен костюм по поръчка. Ризата му, също е черна, разкопчана в горната част, като провокативно разкрива набраздените извивки на гърлото му, водещи към добре изваяни гърди. Той се извинява от застоялия си разговор със задъхан по-възрастен господин и при приближаването ни проблясва със съблазнително крива усмивка. Сърцето ми се разтуптява яростно, докато той разглежда трите млади жени, застанали пред него, и ни гледа с арогантност, примесена със съблазън на лошо момче.
Това е Дориан.
Назад към част 10 Напред към част 12
