Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 11

Глава 9

– Дадох ти шанс да го направиш по лесния начин, но търпението ми се изчерпва – каза Пепър. Той пъхна пистолета в колана на панталоните си, като освободи и двете си ръце, за да избърше мокрото си чело.- Ако аз не мога да намеря Пач за да говоря с него, ще го накарам той да дойде при мен.
Видях накъде отива това.
– Това е отвличане? Ти определено не си обикновен престъпник, Пепър. Престъпник, социопат и гнусен злодей звучат малко по-близо до целта.
Той разхлаби яката си и се намръщи.
– Имам нужда Пач да направи нещо за мен. Малка… услуга. Това е всичко. Безвредно, наистина.
Имах чувството, че тази „услуга“ включваше следването на Пепър до ада, точно преди той да скочи и да затвори портите пред Пач. Това беше един от начините да се погрижиш за изнудвач.
– Аз съм едно от добрите момчета – каза Пепър.- Архангел. Той може да ми се довери. Трябваше да му кажеш да ми се довери.
– Най-бързият начин да нарушиш доверието му би бил да ме отвлечеш. Помисли, Пепър. Отвличането ми няма да накара Пач да ти сътрудничи.
Той дръпна по-силно яката си. Лицето му се беше зачервило до такава степен, че приличаше на потно розово прасе.
– Тук се случва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Нямам избор, не го ли виждаш?
– Ти си архангел, Пепър. И все пак си тук, разхождаш се на Земята, носиш пистолет и ме заплашваш. Не вярвам, че си безобиден, както не вярвам, че не искаш да имаш лошо отношение към Пач. Архангелите не се мотаят на Земята за продължителни периоди от време и не вземат заложници. Знаеш ли какво мисля аз? Ти си станал лош.
– Аз съм тук по задача. Не съм лош, но ми се налага да си позволявам някои… свободи.
– Боже, почти се изкушавам да ти повярвам.
– Имам работа за гаджето ти, която само той може да свърши. Не искам да те отвличам, но ти ме принуди да го направя. Имам нужда от помощта на Пач и то сега. Върви към лодката, бавно и спокойно. Едно рязко движение и стрелям.
Пепър направи призоваващ жест, лодката се плъзна послушно по водата, движейки се към най-близката рампа за лодки. Пач не ми беше казал, че архангелите могат да командват предмети. Не ми хареса изненадата и се зачудих колко ли това ще усложни опита ми за бягство.
– Не чу ли? Той вече не ми е гадже – казах на Пепър.- Срещам се с Данте Матераци. Сигурно си чувал за него? Всички са чували. Пач е сто процента в миналото ми.
– Предполагам, че ще разберем, нали? Ако трябва да те помоля да започнеш да ходиш отново, ще ти направя дупка в крака.
Вдигнах ръцете си на нивото на раменете и тръгнах към рампата за лодки. Малко съжалих, искаше ми се да носех дънковото си яке с проследяващото устройство. Ако Пач знаеше къде съм, щеше да дойде за мен. Може би беше зашил устройство и в пухената ми жилетка, но не можех да разчитам на това. И тъй като не знаех къде е Пач и дали изобщо е добре, не можех да разчитам и на него.
– Качи се в лодката – нареди ми Пепър.- Вземи въжето на седалката и завържи ръцете си за парапетите.
– Сериозно ли говориш за това?- Казах аз, като се забавих. Погледнах към дърветата, обрамчващи реката. Ако успеех да стигна до тях, можех да се скрия. Куршумите на Пепър щяха да имат по-голям успех, удряйки дърветата, отколкото мен.
– На тридесет мили оттук имам хубаво просторно складово помещение с твоето име. Щом стигнем там, ще звънна на гаджето ти.- Той сви юмрук, като протегна палеца и малкия си пръст, и постави слушалката до ухото си.- Ще видим дали не можем да стигнем до споразумение. Ако се закълне, че ще се заеме с личен въпрос вместо мен, може да се видиш отново с него, с приятелите и семейството си.
– Как ще му се обадиш? Имаш мобилния му телефон.
Пепър се намръщи. Той не беше обмислил това. Може би можех да използвам дезорганизацията му в своя полза.
– Тогава просто ще трябва да изчакаме той да ни се обади. За твое добро се надявам да не се бави.
С неохота се качих в лодката. Вдигнах въжето и започнах да го заплитам във възел. Не можех да повярвам, че Пепър е толкова глупав. Наистина ли си мислеше, че едно обикновено въже ще ме задържи?
Пепър отговори на въпроса ми.
– В случай, че имаш някакви мисли за бягство, трябва да знаеш, че това въже е омагьосано. Изглежда безобидно, но е по-здраво от конструкционна стомана. А и след като закрепиш китките си, ще го омагьосам отново. Ако само дръпнеш въжето, за да се освободиш, то ще вкара двеста волта електричество в тялото ти.
Опитах се да запазя самообладание.
– Специален трик на архангелите?
– Нека просто кажем, че съм по-могъщ, отколкото си мислиш.
Пепър преметна единия си къс крак през лодката, балансирайки с крака върху седалката на шофьора. Преди да успее да прехвърли и другия си крак, аз ударих тялото си в страната на лодката, като я разклатих със сила встрани от рампата. Пепър стоеше с единия крак навътре, с другия навън, а въздушната междина между краката му се разширяваше.
Той реагира мигновено. Изстреля се във въздуха и увисна на няколко метра над лодката. Летящ. В решението си за част от секундата да го изкарам от равновесие бях забравила, че има крила. И не само това, ами сега той явно беше ядосан.
Скочих зад борда, плувах усилено към центъра на реката, чувайки как отгоре се забиват изстрели във водата.
Зад гърба ми се чу плясък и разбрах, че Пепър се е гмурнал след мен. След няколко секунди щеше да ме хване и да изпълни обещанието си да ми направи дупка в крака – а вероятно и много по-лошо. Не бях толкова силна като архангел, но сега бях нефилим и бях тренирала с Данте . … два пъти. Реших да направя нещо или невероятно глупаво, или невероятно смело.
Стъпих здраво на песъчливото речно корито, изтласках се нагоре с всички сили и скочих направо от водата. За моя изненада се преметнах и се издигнах над върховете на дърветата, които се издигаха по бреговете на реката. Виждах километри наред, покрай фабриките и полетата, до магистралата, по която се движеха малки коли и трактори с ремаркета. Отвъд нея видях самия Колдуотър – струпване на къщи, магазини и зелени паркове.
Също толкова бързо загубих скорост. Стомахът ми се преобърна, въздухът се плъзна по тялото ми, докато траекторията ми се променяше. Реката се втурна към мен. Изпитах желание да завъртя трескаво ръце, но тялото ми сякаш не искаше да го направи. То отказваше да бъде нещо по-малко от грациозно и ефикасно, опъвайки се в директно падащ снаряд. Краката ми се блъснаха в рампата за лодки, разбивайки се през дървените дъски, които ме потопиха обратно във водата.
Още куршуми свистяха покрай ушите ми. Изскубнах се от отломките, изхвърчах на брега на реката и се изстрелях със спринт към дърветата. Две сутрини бягане по тъмно ми бяха дали известна подготовка, но не обясняваха защо изведнъж започнах да бягам със скорост, която съперничеше на тази на Данте. Дърветата се разминаваха в главозамайващо петно, но краката ми скачаха и препускаха с лекота, сякаш можеха да предвидят необходимите стъпки половин секунда преди съзнанието ми.
Затичах се с максимална скорост нагоре по пътеката, хвърлих се във фолксвагена и го изкарах от паркинга. За мое учудване дори не бях задъхана.
Адреналин? Може би. Но аз не мислех така.
Отправих се към аптеката на Алън и плъзнах фолксвагена на едно паркомясто, сгушено между два камиона, които ме скриваха от улицата. След това се сгуших на седалката, опитвайки се да се направя невидима. Бях почти сигурна, че съм изгубила Пепър при реката, но не пречеше да бъда предпазлива. Трябваше ми време да помисля. Не можех да се прибера у дома. Не можех да се върна в училище. Това, от което наистина се нуждаех, беше да намеря Пач, но не знаех откъде да започна.
Мобилният ми телефон иззвъня и ме извади от размислите ми.
– Здравей, Грей – каза Скот.- Ви и аз сме на път към „Тако Хът“ за обяд, но големият въпрос на деня е: къде си ти? Сега, когато (а) можеш да шофираш и (б) имаш колела – хм, благодарение на мен – не е нужно да ядеш в училищната столова. ЗА СВЕДЕНИЕ.
Игнорирах шеговития му тон.
– Трябва ми номерът на Данте. Изпрати ми го с SMS и го направи бързо – казах на Скот. Бях запазила номера на Данте на стария си телефон, но не и на този.
– А, моля?
– Какво е това? Вторник с двойни стандарти?
– За какво ти е номерът му? Мислех, че Данте е твоето момче…
Затворих и се опитах да обмисля нещата. Какво знаех със сигурност? Че един архангел, водещ двойствен живот, искаше да ме отвлече и да ме използва като стимул, за да накара Пач да му направи услуга. Или да спре да го изнудва. Или и двете. Също така знаех, че Пач не е изнудвачът.
Каква информация ми липсваше? Най-вече за местонахождението на Пач. Беше ли в безопасност? Щеше ли да се свърже с мен? Имаше ли нужда от помощта ми?
Къде си, Пач? Изкрещях мислено към вселената.
Мобилният ми телефон иззвъня.

Ето номера на Данте. Освен това чух, че шоколадът действа добре при ПМС – написа Скот.

– Смешно – казах на глас и набрах номера на Данте. Той отговори на третото позвъняване.
– Трябва да се срещнем – казах с уклончивост.
– Слушай, ако става дума за тази сутрин…
– Разбира се, че става дума за тази сутрин! Какво си ми дал? Изпих непозната течност и изведнъж мога да тичам толкова бързо, колкото и ти, и да се изстрелям петдесет метра във въздуха, и съм почти сигурна, че зрението ми е по-добро от нормалното.
– Ще отмине. За да поддържаш тези скорости, ще трябва да пиеш синьото вещество всеки ден.
– Има ли синьото нещо име?
– Не и по телефона.
– Добре. Срещни се с мен лично.
– Бъди в Ролерленд след трийсет минути.
Примигнах.
– Искаш да се срещнем на пързалката за ролкови кънки?
– В делничен ден е от обяд. Там няма никой освен майки и малки деца. Лесно е да се открият потенциални шпиони.
Не бях сигурна кой според Данте може да ни шпионира, но в стомаха ми трептеше неприятно усещане, че каквото и да е синьото вещество, Данте не е единственият, който го иска. Най-доброто ми предположение беше, че това е някакъв наркотик. Бях станала пряк свидетел на подобряващите му свойства.
Силите, които ми даваше, бяха нереални. Сякаш нямах граници, а степента на собствената ми физическа мощ беше… безгранична. Усещането беше вълнуващо и неестествено. Именно последното ме накара да се притесня.
Когато Ханк беше жив, той експериментираше с дяволското изкуство, призовавайки силите на ада в своя полза. Предметите, които беше омагьосвал, винаги имаха зловещ син оттенък. Досега вярвах, че знанията за дяволското изкуство са умрели заедно с Ханк, но започнах да се съмнявам. Надявах се, че синьото тайнствено питие на Данте е съвпадение, но инстинктът ми подсказваше друго.
Излязох от колата и изминах последните няколко пресечки до Ролерленд, като често проверявах през рамо за признаци, че ме следят. Нямаше непознати мъже в тъмни палта и слънчеви очила. Нямаше и прекалено високи хора, което е сигорно доказателство за нефилими.
Влязох през вратите на „Ролерленд“, наех чифт ролкови кънки с размер осем и седнах на една пейка точно пред пързалката. Светлината беше слаба, а една диско топка разпръскваше нюанси на ярка, наситена светлина по полирания дървен под. От високоговорителите звучеше стара песен на Бритни Спиърс. Както Данте беше предвидил, в този час на пързалката се пързаляха само малки деца и техните майки.
Една промяна във въздуха, която се чупеше от напрежение, ме предупреди за присъствието на Данте. Той се спусна на пейката до мен, облечен в тъмни джинси и прилепнало морско поло. Не си беше направил труда да свали слънчевите си очила, поради което беше невъзможно да се видят очите му. Зачудих се дали не съжалява, че ми е дал питието, и дали не изпитва някакъв морален конфликт. Надявах се да е така.
– Отиваш да караш кънки?- Попита той с кимване към краката ми.
Забелязах, че не носеше кънки.
– На табелата пишеше, че трябва да наемеш кънки, за да излезеш извън фоайето.
– Можеше да изманипулираш ума на служителя на гишето.
Усетих как настроението ми се помрачава.
– Всъщност аз не играя по този начин.
Данте сви рамене.
– Тогава пропускаш много от предимствата на това да си нефилим.
– Разкажи ми за синята напитка.
– Това е подобряваща напитка.
– Така разбрах. С какво се подобрява?
Данте наведе глава към моята и заговори шепнешком.
– Дяволско изкуство. Не е толкова лошо, колкото звучи – увери ме той.
Гръбнакът ми се скова, а косъмчетата отзад на врата ми настръхнаха. Не, не, не. Дяволската магия трябваше да бъде изкоренена от Земята. Тя беше изчезнала заедно с Ханк.
– Аз знам какво е дяволска магия. И си мислех, че е унищожена.
Тъмните вежди на Данте се сбърчиха.
– Откъде знаеш за дяволското изкуство?
– Ханк го е използвал. Както и неговият съучастник Чонси Ланджейс. Но когато Ханк умря…- Улових се. Данте не знаеше, че съм убила Ханк, а да кажа, че това нямаше да помогне на отношенията ми с нефилимите, включително и с Данте, ако тайната ми излезеше наяве, беше подценяването на годината.- Пач е шпионирал за Ханк.
Кимване.
– Знам. Имали са сделка. Пач ни подаваше информация за падналите ангели.
Не знаех дали Данте умишлено е пропуснал, че Пач се е съгласил да шпионира за Ханк при едно условие: да опази живота ми, или Ханк е запазил тези подробности за себе си.
– Ханк е казал на Пач за дяволското изкуство – излъгах аз, за да прикрия следите си.- Но Пач ми каза, че когато Ханк е умрял, дяволската магия си е отишла с него. Пач е останал с впечатлението, че Ханк е бил единственият, който е знаел как да го манипулира.
Данте поклати глава.
– Ханк постави дясната си ръка, Блейкли, начело на разработката на прототипи на дяволски магии. Блейкли знае повече за дяволската магия, отколкото Ханк някога е знаел. Блейкли прекара последните няколко месеца, скрит в лабораторията, омагьосвайки ножове, камшици и пръстени с шипове с дяволска магия, превръщайки ги в смъртоносни оръжия. Съвсем наскоро той е формулирал напитка, която ще повиши силите на нефилимите. Равностойни сме, Нора – каза той с развълнуван блясък в очите.- Някога на всеки паднал ангел се падаха по десет нефилима. Сега вече не е така. Тествах напитката за Блейкли и когато приемам подобрената напитка, игралното поле неизменно се накланя в моя полза. Мога да се изправя срещу всеки един паднал ангел, без да се страхувам, че той е по-силен.
Мислите ми се завъртяха бясно. Дяволското изкуство процъфтяваше на Земята? Нефилимите имаха тайно оръжие, което се изработваше в тайна лаборатория? Трябваше да кажа на Пач.
– Напитката, която ми даде, същата ли е, която сте тествали за Блейкли?
– Да.- Коварна усмивка.- Сега разбираш за какво говоря.
Ако искаше похвали, нямаше да ги получи от мен.
– Колко нефилими знаят за напитката или са я поглъщали?
Данте се облегна назад на пейката и въздъхна.
– За себе си ли питаш?- Той направи умишлена пауза.- Или за да споделиш тайната ни с Пач?
Поколебах се и лицето на Данте се сгърчи.
– Трябва да избереш, Нора. Не можеш да бъдеш лоялна към нас и към Пач. Правиш възхитителни неща, но в крайна сметка лоялността означава да вземеш страна. Или си с нефилимите, или си против нас.
Най-лошото в този разговор беше, че Данте беше прав. Дълбоко в себе си го знаех. Двамата с Пач се бяхме съгласили, че крайната ни цел във войната е да излезем заедно от нея в безопасност, но ако все още твърдях, че това е единствената ми цел, къде оставаха нефилимите? Предполагаше се, че съм техен водач, исках от тях да повярват, че ще им помогна, но всъщност не бях.
– Ако разкажеш на Пач за дяволското изкуство, той няма да запази информацията – каза Данте.- Той ще тръгне след Блейкли и ще се опита да унищожи лабораторията. Не от възвишено чувство за морален дълг, а от съображения за самосъхранение. Тук вече не става въпрос само за Чешван – обясни той.- Моята цел не е да изтласкам падналите ангели зад някаква произволна граница, като например да им попреча да ни обладаят. Моята цел е да унищожа цялата раса на падналите ангели с помощта на дяволското изкуство. И ако те още не го знаят, скоро ще го разберат.
Изпсувах.
– Какво?
– Ханк имаше план. Това беше той. Изчезването на тяхната раса. Блейкли вярва, че с малко повече време може да разработи прототип на оръжие, достатъчно силно, за да убие паднал ангел, нещо, което никога не е било смятано за възможно. Досега.
Скочих от пейката и започнах да крача по пода.
– Защо ми казваш това?
– Време е да направиш своя избор. С нас ли си, или не?
– Проблемът не е в Пач. Той не работи с паднали ангели. Той не иска война.- Единствената цел на Пач е да се увери, че ще остана на власт, ще изпълня клетвата си и ще изляза жива. Но ако му разкажех за дяволското изкуство, Данте беше прав: Пач щеше да направи всичко възможно, за да го унищожи.
– Ако му кажеш за дяволското изкуство, всичко за нас е свършено – каза Данте.
Искаше от мен или да предам него, Скот и хиляди невинни нефилими… или Пач. Тежка тежест се стовари върху стомаха ми. Болката беше толкова остра, че едва не се свих.
– Отдели си следобеда, за да помислиш над това – каза Данте и се изправи на крака.- Ако не чуя друго, ще очаквам от теб да си готова за тренировка още утре.- Той ме наблюдаваше за момент, кафявите му очи бяха стабилни, но в тях имаше сянка на съмнение.- Надявам се, че все още сме на една и съща страна, Нора – каза той тихо, след което излезе.
Останах в сградата няколко минути, седейки в полумрака, заобиколена от странно веселите писъци и смях на деца, които се опитват да направят Хокей Покей с ролкови кънки. Наклоних глава и скрих лице в ръцете си. Това не беше начинът, по който трябваше да се случват нещата. Трябваше да прекратя войната, да обявя прекратяване на огъня и да си тръгна от всичко това, за да бъда с Пач.
Вместо това Данте и Блейкли бяха продължили напред, бяха започнали точно там, където Ханк беше спрял, и бяха вдигнали залозите до „всичко или нищо“. Глупаво, глупаво, глупаво.
При нормални обстоятелства не бих си помислил, че Данте и Блейкли, а и всички нефилими в този смисъл, имат шанс да унищожат падналите ангели, но подозирах, че дяволското изкуство променя всичко. А какво означаваше това за моята половина от сделката? Ако нефилимите водеха война без мен, дали архангелите все още щяха да ме държат отговорен?
Да. Да, щяха.
Където и да се криеше Блейкли, несъмнено охраняван от собствената си малка и бдителна охрана от нефилими, беше ясно, че експериментира с по-мощни и по-опасни прототипи. Той беше в основата на проблема.
Това поставяше намирането му и тайната му лаборатория на първо място в списъка ми с приоритети.
Веднага след като намеря Пач. Стомахът ми се сви от притеснение и отправих още една тиха молитва за него.

Назад към част 10                                                         Напред към част 12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!